Християнският дом (2 стр.) Сopyright, 1952 by the

ГОЛЕМИНАТА НА СЕМЕЙСТВОТО

ТЕЖКА НЕПРАВДА КЪМ МАЙКИ, ДЕЦА И ОБЩЕСТВО. Има родители, които без да обмислят дали могат да се справят с голямо семейство, изпълват домовете си с безпомощни, зависещи изцяло от родителските грижи и наставления малки същества... Това вреди на майки, деца и общество...

Родителите трябва винаги да мислят за бъдещото благополучие на своите деца. Те не трябва да бъдат принудени да посвещават всеки час на изтощаваща работа, за да доставят необходимото за живота им.

Преди да увеличат семейството си, родителите трябва сериозно да обсъдят дали като създават деца на този свят Бог ще бъде прославен или обезславен. Те трябва да се стремят да прославят Бога чрез своята връзка още от първата и през всяка следваща година на семейния си живот.
ЗДРАВЕТО НА МАЙКАТА Е ВАЖНО. Предвид отговорността, която лежи върху родителите, трябва сериозно да се мисли върху въпроса дали да се създават деца е най-доброто за дадено семейство. Притежава ли майката достатъчно сили, за да може да се грижи за семейството и децата си? Може ли бащата да създаде условия, които да съдействат за правилното възпитание и оформяне на детето? Колко малко се взема под внимание съдбата на детето. Единствената мисъл е задоволяване на страстта, като върху жената и майката се възлагат товари, които подкопават нейната жизненост и парализират духовните й сили. С разрушено здраве и обезсърчен дух, тя се вижда заобиколена от малки същества, за които не може да се грижи както трябва. Тъй като им липсват наставленията, които трябва да имат, те израстват опозорявайки Бога, а предават и на други злото на своето естество. По този начин се създава армия, която Сатана управлява както си иска.
ТРЯБВА ДА СЕ ВЗЕМАТ ПОД ВНИМАНИЕ И ДРУГИ ФАКТОРИ. Бог желае родителите да действат като разумни същества и да живеят така, че всяко дете да има всичко необходимо, а майката да има сили и време да вложи своите умствени способности в дейности, насочени към правилното възпитание на децата си за обществото на ангелите. Тя трябва благородно да изпълнява своя дял в любов и страх Божи, за да могат децата й да бъдат благословение за семейството и обществото.

Съпругът и бащата трябва да има предвид всичко това, за да не бъде съпругата и майката на децата му така претоварена, че да отпадне духом. Той не трябва да позволява майката на децата му да бъде поставена в положение, в което не ще й е възможно да бъде еднакво справедлива към многобройните си деца, защото в такъв случай те ще растат без подходящо възпитание.

Родителите не бива да увеличават семействата си с повече деца, отколкото са сигурни, че могат да отгледат и възпитат. Голяма несправедливост се извършва към майката, ако тя година след година постоянно държи деца в ръцете си. Това намалява, а често разрушава ползата за обществото и увеличава домашната нищета. Освен това ограбва децата от полагащите им се грижи и възпитание, които родителите им дължат.
СЪВЕТ КЪМ РОДИТЕЛИТЕ В ЕДНО ГОЛЯМО СЕМЕЙСТВО. Въпросът, който трябва да разрешите е: “Създавам ли деца, които ще засилят влиянието и ще увеличат редиците на силите на тъмнината, или ще отглеждам деца за Христос?”

Ако вие не ръководите добре децата си и не оформите характерите им така, че да отговарят на Божиите изисквания, тогава колкото по-малко деца ще страдат от вашето погрешно възпитание, толкова по-добре ще бъде за вас като родители, а също и за обществото. Грях е да увеличавате вашето семейство, ако децата не могат още от детството си да бъдат обучени и дисциплинирани от мъдра и благоразумна майка, която е добросъвестна и интелигентна и която управлява своя дом в страх от Господа, като оформя детските характери според образеца на правдата. Бог ви е дал разум и Той изисква да го употребите.

Бащи и майки, като знаете, че нямате достатъчно познания за правилно възпитание на децата си, защо не научите своя урок? Защо продължавате да създавате деца и да увеличавате броя на жертвите на Сатана? Дали Бог е доволен от това. Всяко дете постепенно изчерпва жизнеността на майката и ако бащите и майките не разсъждават разумно в това отношение, как очакват децата им да бъдат правилно възпитани? Господ призовава родителите да обмислят всичко това в светлината на вечния живот.
ИКОНОМИЧЕСКИ СЪОБРАЖЕНИЯ. [Родителите] трябва сериозно и отговорно да преценяват какви средства за съществуване могат да осигурят на своите деца. Те нямат право да създават деца, които по-късно да бъдат бреме и товар за други хора и за обществото. Те трябва да имат професия, на която могат да разчитат за издръжката на семейството си, за да не стават причина за тежки сътресения в живота на членовете му. Ако нямат, извършват престъпление спрямо децата, като ги създават, а впоследствие ги обричат на недохранване, липса на облекло и родителски грижи.

Хора, които са неподготвени за работа и са неспособни да обезпечат прехраната на семейството си, обикновено изпълват домовете си с много деца; докато мъже, способни да печелят, не създават повече деца, отколкото позволяват възможностите им. Хора, които не са в състояние да се грижат за семейството си, не бива да имат деца.

Имаме нужда от мисионери в пълния смисъл на думата, които са в състояние да оставят настрана всякакви себелюбиви съображения и да поставят на първо място Божието дело; и които, работейки с око, отправено единствено към Божията слава, ще пазят себе си верни и в най-дребното, готови да отидат където Бог им заповядва и да работят с всичките си сили и възможности за разпространение на познанието за истината. В мисионското дело са нужни мъже, които имат жени, обичащи и боящи се от Бога и помагащи им в работата. Много мисионери, които имат семейства, отиват да работят, но не се отдават изцяло на делото. Умовете им са раздвоени. Мислите за семейството ги отвличат от тяхната работа и често ги държат далече от полетата, в които биха навлезли, ако не мислеха, че трябва да бъдат близо до домовете си.

ГРИЖА ЗА НУЖДАЕЩИ СЕ ДЕЦА

ДЕЦА - СИРАЧЕТА. Много често баща, умрял като вярващ, е оставил своите най-близки същества с пълно доверие, че Господ ще се погрижи за тях, уповавайки на вечното Божие обещание. А как Господ се грижи за тези нещастни души? Той не извършва чудо, като им изпраща манна от небето; не изпраща врани да им носят храна; но извършва чудо в човешките сърца, като изгонва себелюбието от душата и разпечатва изворите на благотворителността. Той изпитва любовта на Своите последователи, като поверява на тяхната милост душите, понесли загубата на близък човек.

Нека тези, които обичат Бога, да отворят сърцата и домовете си и да приемат такива деца...

Има широко поле за полезна дейност пред всички, които искат да работят за Бога, като се грижат за деца и младежи, лишени от бдителното ръководство на родители и облагородяващото влияние на християнския дом. Много такива деца са наследили лоши черти на характера и ако бъдат оставени да растат без контрол и извън положителното влияние на обществото, ще бъдат въвлечени във връзки, които водят до пороци и престъпления. Тези неблагонадеждни деца трябва да бъдат поставени да растат и се развиват при благоприятни условия за формиране на правилен характер, за да станат Божии деца.
ОТГОВОРНОСТТА НА ЦЪРКВАТА. Деца без бащи и майки биват поверени на църквата и Христос казва на последователите си: “Вземете тези бедстващи деца и ги отгледайте за Мене и ще получите наградата си”. В такива случаи аз съм виждала да се проявява голямо себелюбие. Ако няма специално доказателство, че те САМИТЕ ще бъдат облагодетелствани чрез приемане в семейството на лишени от дом деца, много хора се отвръщат и отговарят: “Не”. Изглежда не ги засяга дали тези деца ще бъдат спасени или загубени. Това, мислят си те, не е наша работа. Подобно на Каин и те казват: “Страж ли съм аз на брата си?” Те не искат да бъдат затруднявани, нито да направят някаква жертва за тези сирачета и равнодушно ги оставят в ръцете на света, като понякога светските хора ги приемат с по-голяма готовност, отколкото тези изповядващи се за християни. В Божия ден ще се иска отговор от такива хора, на които Небето е създало благоприятен случай да спасят деца, но те не са пожелали да се заемат с доброто дело, тъй като не са имали лична полза. Показано ми бе, че хора, които отхвърлят тези благоприятни случаи за вършене на добро, ще чуят от Исус: “Това, което не сте сторили на едного от тези най-малките, на Мене не сте го сторили.” Моля прочетете Исая 58 гл. [стихове 5-11].
АПЕЛ КЪМ БЕЗДЕТНИТЕ ДВОЙКИ. Хора, които нямат собствени деца, трябва да развият у себе си обич към децата на другите и желание да се грижат за тях. Те може да не са призвани да отидат и да работят в чуждестранно поле, но може да са призвани да работят точно в мястото, където живеят. Вместо да отдават своето внимание на любими животни, обсипвайки с чувствата си безсловесни същества, нека влагат своя талант в грижи към човешки същества, които имат да спечелят едно небе и да избягнат един пъкъл. Нека отдават вниманието си на малки деца, чийто характер биха могли да оформят според Божественото подобие. Проявете любовта си към бездомните малки деца, които са около вас. Вместо да затваряте сърцето си за такива членове на човешкото семейство, вижте колко от тези бездомници можете да отгледате и възпитате в Господа. Има изобилно работа за всички, които желаят да се отдадат на такова дело. Участвайки в такава християнска дейност, един вярващ може да допринесе да се увеличи членството на църквата и духът й да се обогати. Спасяването на бездомни и сирачета е дълг на всеки.

Ако хората, които нямат деца и които Бог е направил настойници на материални средства, биха отворили сърцата си, за да се погрижат за нуждаещите се от любов, грижа и внимание деца без родители и ги подкрепят с благата на този свят, те биха били много по-щастливи отколкото са сега. Когато младежи без бащина грижа и без майчина нежна любов са изложени на покваряващото влияние на тези последни дни, дълг на някого е да замести бащата и майката на някои от тях. Научете се да им дарявате любов, внимание и съчувствие. Всички които изповядват, че имат един Баща на небето, Който се грижи за тях и накрая ще ги вземе в дома, който е приготвил за тях, трябва да чувстват за свой особено важен дълг да бъдат приятели на децата, които нямат приятели, и бащи на сирачетата, да помагат на вдовиците и да принасят някаква практическа полза в този свят, подпомагайки човечеството.

Вземете тези деца и ги представете на Бога като благоуханна жертва. Молете се за Божието благословение над тях и после ги възпитавайте според Христовия образец. Няма ли нашият народ да приеме тази свята отговорност?*

*По-подробно по този въпрос виж в кн. “Благотворителна служба” от Е. Г. Вайт.

НАСЛЕДСТВЕНОСТТА ОТ РОДИТЕЛИТЕ НА ДЕЦАТА.

ЗАКОНЪТ ЗА НАСЛЕДСТВЕНОСТТА. Физическото и умственото състояние на родителите се предава на тяхното потомство. Това е въпрос, който често се забравя. Когато навиците на родителите са противоположни на физическите закони, вредата, която те нанасят на себе си, ще бъде преповторена в бъдещите поколения...

Чрез висока физическа, умствена и духовна култура всеки може да стане Божий съработник. Твърде много неща зависят от родителите. В тяхна власт е да създадат деца, които ще се окажат или за благословение, или за проклятие.

Колкото по-благородни са целите, колкото по-възвишени са умствените и духовните дарби и колкото по-добре са развити телесните сили на родителите, толкова по-добро наследство те ще предадат на своите деца. Когато родителите култивират най-доброто у себе си, те упражняват влияние, което оформя благоприятно обществото и действа облагородяващо на бъдещите поколения.
МНОГО РОДИТЕЛИ СА ПОРАЗИТЕЛНО НЕВЕЖИ. Тези, на които е поверено да оформят душите и телата на децата по Божий образ, би трябвало да издигат бариери срещу чувственото задоволяване, което руши физическото и морално здраве на хиляди хора. Ако многото престъпления на века бъдат проследени и се стигне до истинската им причина, ще се види, че те се дължат на невежеството на бащи и майки, които са безразлични към този въпрос. Здравето става жертва на невежеството. Родители, ако пропуснете да дадете на децата си възпитанието, което Бог ви задължава да правите чрез наставления и пример, вие ще трябва да отговаряте пред Него за резултатите. Тези резултати няма да се ограничат само във вашите деца. Те ще се предадат през поколенията. Точно както трънът, на който са позволили да расте в полето, произвежда изобилна жетва по своя вид, така и греховете на вашата небрежност ще действат за погубване на всички, които попаднат под тяхно влияние.
ЗЛИНИТЕ НА НЕВЪЗДЪРЖАНИЕТО СЕ УВЕКОВЕЧАВАТ. Разточителното живеене и употребата на вино замърсява кръвта, възбужда страстите и причинява различни болести. Но злото не свършва дотук. Родителите оставят болести в наследство на децата си. Като правило, всеки невъздържан човек, който отглежда деца, предава на потомството си своите наклонности и лоши навици. Предава им болести чрез собствената си възпалена и замърсена кръв. Безнравственост, болести и слабоумие се предават като печално наследство от бащи на синове и от поколение на поколение, като по този начин се внася в света мъка и страдание, което не е нещо по-малко от повтаряне на човешкото падение...
ИМА ОСНОВАНИЕ ЗА ДВОЙНО ТЪРПЕНИЕ И РАЗБИРАНЕ. Бащите и майките могат да видят собствения си характер в характера на децата. Често те могат да получат унизителни уроци, като виждат собствените си наклонности и недостатъци, възпроизведени в характерите на своите синове и дъщери. Когато се опитват да подтискат и поправят у децата си наследствените им лоши наклонности, родителите трябва да проявяват двойно търпение, постоянство и любов.

Когато детето проявява лошите черти, които е наследило от родителите си, трябва ли те да осъждат това възпроизвеждане на своите собствени слабости? Не, не! Нека родителите внимателно бдят над себе си и се пазят от всяка грубост и острота, за да не се повтарят техните недостатъци в характера на децата им.

В постъпките си с малките деца проявявайте кротостта и нежността на Христос. Винаги помнете, че те са получили своята своенравност от вас. Поради това изтърпявайте децата, които са наследили вашите собствени характерни черти.

Родителите трябва да се доверят напълно на Христовата сила за преобразяване на наклонностите към зло, предадени на техните деца.

Бащи и майки, имайте търпение! Често вашата минала небрежност ще направи работата ви трудна. Но Бог ще ви даде сила, ако Му се доверявате. Отнасяйте се мъдро и нежно към децата си.
ЧАСТ VIII

УСПЕШНОТО СЕМЕЙСТВО

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И СЕДМА

ЕДИН СВЕЩЕН КРЪГ

СВЯТОСТТА НА СЕМЕЙНИЯ КРЪГ. Около всяко семейство има свещен кръг, който трябва да бъде запазен. Никой няма право да го прекрачва. Съпругът и съпругата трябва да бъдат всичко един за друг. Съпругата не трябва да има тайни, които да крие от съпруга си, а споделя с други хора и съпругът също не бива да има тайни от жена си, които обаче си позволяват да разказва на други. Сърцето на жената трябва да бъде гроб за грешките на съпруга си, а сърцето на съпруга - гроб за грешките на своята жена. Никога никой от двамата не трябва да се шегува за сметка на другия и да наранява неговите чувства. Никога мъжът или жената не трябва да се оплакват дори и на шега или по друга причина един от друг пред хората, защото често пъти това глупаво и на пръв поглед напълно безвредно шегуване завършва с неприятности, а понякога става начало на взаимно отчуждаване. Около всяко семейство трябва да съществува един свещен щит.

На домашния кръг трябва да се гледа като на свещено място, символ на небесното огледало, в което отразяваме себе си. Можем да имаме приятели и познати, но те не трябва да се месят в семейния живот. Силното чувство за собственост трябва да се изостави и да даде място на чувствата за удобство, спокойствие и увереност.

Колко много хора обезславят Христос и представят погрешно Неговия характер в семейния кръг! Колко много хора не проявяват търпение, предпазливост, прощение и истинска любов! Мнозина имат свои любими и нелюбими неща и се чувстват свободни да изявяват капризите си, а не да откриват волята, делата и характера на Исус. Христовият живот е изпълнен с нежност и любов. Растем ли в Неговото божествено естество?

Родителите трябва да внимават в дома им да не се вмъкне дух на несъгласие, защото това е едно от сатанинските средства за поставяне на неговия отпечатък върху характера. Ако родителите се стремят към единство в дома, като полагат принципите, които управляваха живота на Христос, несъгласието ще бъде прогонено и на негово място ще владеят единство и любов. Родители и деца ще участват в дара на Святия Дух.

Нека съпругът и съпругата помнят, че имат да носят достатъчно товари и да не правят сами живота си тежък, като позволяват на разногласия да се вмъкват помежду им. Тези, които дават място на дребни разногласия, канят Сатана в дома си. Децата биват завладени от духа на кавга за дребни неща. Злите сили извършват своя дял, за да направят родители и деца непокорни на Бога.

Макар в семейния живот да се появяват изпитания, мъжът и жената трябва да пазят в душите си Божията любов. Бащата трябва да се отнася към майката на своите деца с любезност, нежност и съчувствие, които тя заслужава.

Представете си голям кръг, от всяка точка на който към центъра отиват много линии. Колкото тези линии се приближават до центъра, толкова повече се доближават и една до друга.

Така е и с християнския живот. Колкото по-близо отиваме до Христос, толкова по-близо ще бъдем и един до друг. Бог бива прославян, когато Неговият народ се обедини и действа единно.
НЕКА ВСЕКИ ПОМАГА НА ДРУГИЯ. Семейството е свято социално дружество, в което всеки член върши своя дял, като помага на другия. Работата в дома трябва да върви гладко, като различните части на добре регулирана машина.

Всеки член на семейството трябва да съзнава, че на него лежи отговорността да изпълнява своя дял и че е длъжен да допринесе за удобството, реда и спокойствието на цялото семейство. Никой не трябва да действа срещу другия. Всички трябва да проявяват нежност, предпазливост и търпение, да говорят със спокоен тон, с тих глас, да избягват пререкания и грубост и да правят всичко, което им е възможно, за да облекчават товара на майката...

Всеки член на семейството трябва да разбере онова, което очакват от него да върши в съгласие с другите. Всички трябва да разберат, че от тях се изисква да носят своя дял от житейския товар.
ПОДХОДЯЩО РАЗРЕШЕНИЕ. Аз трябва да раста в благодат в дома или където и да съм, за да придавам морална сила на всичките си действия. В дома трябва да внимавам в думите и действията си. Трябва да отделям време и за себе си, за да се възпитавам в правилни принципи. Аз трябва да бъда пример за другите. Трябва да размишлявам върху Словото на Бога ден и нощ и да го осъществявам в практическия си живот. Мечът на духа, който е Божието слово, е единственият меч, който мога да употребявам безопасно.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ОСМА

ПЪРВОТО УЧИЛИЩЕ НА ДЕТЕТО

ПЪРВОНАЧАЛНИЯТ ПЛАН НА БОГА ЗА ВЪЗПИТАНИЕТО. Системата на възпитание, установена в рая, се съсредоточаваше в семейството. Адам бе “син Божий” (Лука 3:38). И като деца на Всевишния те приемаха наставления от своя Баща. Тяхното училище в пълния смисъл на думата беше семейното училище.

В Божествения план на възпитанието, станал непригоден поради състоянието на човека след грехопадението, Христос като представител на Отца, става съединителната връзка между Бога и човека. Той е Великият Учител на човечеството, Който е наредил мъжете и жените да бъдат Негови представители. Семейството бе училището, а родителите бяха учителите.

Възпитанието в дните на патриарсите бе съсредоточено в семейството. За така организираните училища Бог създаде условия, най-благоприятни за развитие на характера. Народът, които бе под Негово ръководство, продължаваше да спазва плана за живеене, който Бог бе начертал в началото. Онези, които се отделиха от Бога, си съградиха градове, живееха в тях и се радваха на блясъка, лукса и пороците, които правят от градовете днес гордост и проклятие за света. Човеците обаче, които се придържаха към Божиите принципи, живееха сред полетата и хълмовете. Те обработваха земята и имаха големи стада. Те водеха свободен, независим живот, с възможности за работа, изследване и размишляване. Учеха се от Бога и поучаваха децата си на Божиите дела и пътища. Този метод на възпитание Бог желаеше да установи в Израил.

В обикновения живот семейството е и училище, и църква, като родителите са учителите както в светските, така и в религиозните знания.

Семейният кръг е училище, където родителите подготвят децата си за техните задължения в дома, обществото и църквата.

Няма по-важно работно поле от това, в което днес трябва да работят създателите и пазителите на дома.

Никое дело, поверено на човешки същества, не включва в себе си по-големи и по-далече простиращи се отговорности и последици, отколкото делото, поверено на бащите и майките.

Бъдещето на обществото се определя от децата и младежите. А какви ще бъдат като личности тези деца и младежи, зависи от дома. По-голямата част от болестите, мизерията и престъпленията, от които човечеството страда, се дължат на липсата на правилно домашно възпитание. Ако домашният живот е чист и истинен, а децата, подготвени да се справят с отговорностите и опасностите на живота, каква промяна би настъпила в света!

Родителите не трябва да допускат грижите за работа, светските обичаи и норми или модата да ги завладеят да такава степен, че да пренебрегнат децата си и да пропуснат да им дадат подходящо възпитание в процеса на тяхното израстване, като се започне още от най-ранната възраст.

Една от причините да има толкова много злини в света е, че родителите ангажират умовете си с много други неща, освен с най-важното - как търпеливо и с благост да наставляват децата си в Господния път. Ако би могла да се отдръпне завесата, бихме видели колко много деца са се отклонили и са загубили добрите черти на характера си само поради тази небрежност. Родители, ще допуснете ли вашата опитност да бъде такава? Никоя работа не бива да бъде толкова важна, че да ви попречи да отдавате на децата си времето, което е необходимо, за да им помогнете да разберат какво означава напълно да се доверят и покорят на Бога...

И каква ще бъде наградата за вашите старания? Вашите деца ще стоят близко да вас, готови да ви съдействат във всичко, което им предложите. Ще почувствате, че вашата работа е станала лека.

От светлината, която Бог ми е дал, аз зная, че бащата и майката трябва да бъдат в дома си проповедник, лекар, медицинска сестра и учител, привързвайки своите деца към себе си и към Бога и учейки ги как да избягват всеки навик, който би воювал срещу Божиите дела и как да се грижат за всяка част на живия организъм.

Майката трябва да поставя работата си по възпитанието на децата на първо място. Докато върху бащата лежат други тежки и важни задължения, майката почти постоянно общува с децата си, особено през тяхната ранна възраст и затова тя трябва да бъде техен специален наставник и другар. Тя трябва да ги възпитава така, че да развива у тях чувство за ред и чистота, да ги наставлява да формират у себе си правилни навици и вкусове; да бъдат трудолюбиви и да разчитат на себе си, а не на чужда помощ. Тя трябва да ги учи да бъдат полезни на другите и да живеят, действат и работят винаги така, като че са в Божието присъствие.

По-голямата сестра може да упражнява силно влияние върху по-малките си сестри и братя. Като гледат примера на по-големите, по-малките ще бъдат възпитавани предимно чрез принципа на подражанието, а не чрез често повтаряни наставления. По-голямата дъщеря трябва да смята за свой християнски дълг да помага на майка си при носене на много от нейните уморителни товари.

Родителите трябва да прекарват голяма част от времето си в дома и с наставление и пример да възпитават децата си в любов и страх Божи. Учете ги да бъдат благоразумни, общителни и любезни; да култивират навици на трудолюбие, пестеливост и себеотрицание. Като проявяват към децата си любов, съчувствие и насърчение в дома, родителите създават едно сигурно и желано убежище против много от светските изкушения.
ПОДГОТОВКА ЗА ЦЪРКОВНОТО УЧИЛИЩЕ. Домашното училище е мястото, където момчетата и момичетата се подготвят да посещават църковното училище. Родителите трябва да помнят това винаги и като учители в дома да изпълняват възвишената си и свята задача. Прилежното и вярно наставление в дома е най-добрата подготовка на децата за училищния живот.
БОЖИИТЕ НАСТАВЛЕНИЯ ДА СТОЯТ НАД ВСИЧКО. Ние имаме библейски правила за ръководство във всичко както за родители, така и за деца. От тези правила не може да има отклонения. Божиите заповеди трябва да бъдат поставени над всичко. Нека бащата и майката разтворят Библиите си пред Бога Изпитателя на сърцата и искрено да запитат: “Какво е казал Бог?”

Учете децата да обичат истината, защото е истина и защото те трябва да бъдат осветени чрез истината и чрез нея да бъдат подготвени да устоят във великия преглед, който скоро ще определи дали са подготвени да навлязат в по-висшата служба и да станат чада на Небесния цар.