Християнско тримесечно списание За търсещи читатели

Иво Фердинандов

Оригиналната Пепеляшка

И все пак Принцът е обещал да избере Своята Невяста изсред тях. Когато минава и последната, Той призовава следващата, но няма друга. Принцът става от мястото Си и тръгва през морето от прелести, за да се огледа за други дъщери – за онези, които са останали в сенките, които не са се осмелили да застанат пред Него. Той нежно и внимателно си проправя път през неугледната, тромава и грознееща тълпа и навлиза все по-навътре във външната тъмнина, докато най-после не открива точно онази, която е търсил. В нея няма нищо красиво... тя е противна, деформирана и намираща се на прага на смъртта. Липсва й благородство, животът й е заченат в грях и дори нейните близки напълно са я отхвърлили. Той се изправя до приведената й фигура и я обявява за Своя Невяста!

Нашият Принц не преследва благородните дъщери от този свят... това не Му е присъщо. Той търси онези, които са пренебрегвани от останалите. Издирва ги, понеже те често са скрити в най-окаяните места при отчайващи условия. Неговата мисия е да открие тези отхвърлени, вързани и изоставени души, понеже Той страстно обича намиращите се в безнадеждни и ужасяващи ситуации. „Ще потърся изгубената и ще докарам пропъдената, ще превържа ранената и ще подкрепя немощната; но угоените и яките ще погубя; с правосъдие ще ги паса” (Езекил 34:16). Друго Слово гласи: „Понеже Човешкият Син дойде да потърси и да спаси погиналото” (Лука 19:10). Нека да Го последваме в търсенето Му. Това е поглед към живота на една дъщеря, която може да е доста по-различна от вашите представи.

Нейното раждане не е планирано или отпразнувано. Тя не е топло посрещната в някой светъл дом, но е набързо скрита в студената, призрачна тъмнина. В какво се превръщат такива дъщери? Онези, за които никой не се е надявал или молил, чието зачатие е станало в момент на сляпа страст или дори още по-лошо, чрез насилие, онези, които са се образували в утробите при забранени връзки или моментно удоволствие – каква е тяхната участ?

Дечица, родени тайно, а после захвърлени. Изоставени, без някога да са познали топлината на майчината гръд или очертанията на бащиното лице. Дъщери, чиито бащи не са давали и пет пари какво ще им се случи и чиито майки никога не са им пели песен, не са избърсвали сълзите им и не са ги погалвали. Вместо това те са били оставени голи в студа, за да умрат – без прощален поглед, без никакво колебание. Нека да се вгледаме в едно от тези... момиченца. Можете ли да я видите? Тя е захвърлена в някакво поле край един прашен път.

Оставена да умре, освен ако някой не се смили за нея. Но кой го е грижа за онези, които са били отхвърлени още от раждането си? Дали Бог отвръща поглед от потомството на греха, за да го обрече на срам? А при раждането ти, в деня, когато си се родила, пъпът ти не е бил отрязан, нито си била къпана във вода, за да се очистиш, със сол не си била насолявана, нито в пелени – повивана. Никой не те е погледнал състрадателно, нито те е пожалил, та да ти направи някое от тези неща, но в деня, когато си се родила, понеже са се погнусили от тебе, си била изхвърлена на полето (Езекил 16:4-5).

Сцената е отблъскваща и покъртителна – едно новородено момиченце се мята под усуканата на възел пъпна връв, държаща се на изсъхналата плацента. Онова, което някога е поддържало живота му, сега е хвърлено върху него като змия. Тя се втвърдява под лъчите на горещото слънце и с всяко движение все повече се усуква около детето. Новороденото е покрито с остатъци от плацента и следи от воднистия си дом. Главата му е белязана с родилната кръв на майката, докато неговата собствена кръв се стича от не стегнатата пъпна връв. Тя се е смесила с пръстта, образувайки кална следа с ръждив цвят. Сега нека да отместим поглед от детето. В тази история има и друг участник. Един Принц обикаля из полята. Навярно се е отдал на размисъл в началото на деня Си. Нека да последваме този благородник и да видим реакцията Му, когато се натъква на изоставената дъщеря.

А дали Той съзнателно не я е търсил? Принцът чува приглушения плач и шумоленето на златните житни класове. Той спира и оглежда Своето поле. Чува същите звуци. Да не би да е скимтенето на някое ранено животно? Не, това е плачът на примиращо пеленаче. Наоколо няма работници. Не се вижда никаква майка. Той отново се вслушва; ето, същият сподавен плач при издигането на яркото слънце по сутрешното небе. Обръща се и внимателно си проправя път през полето. Трудно Му е да долови движенията на бебето заради шепота на класовете, предизвикан от Неговите стъпки. Тогава я забелязва.

„После минах край тебе и като те видях, че се валяш в кръвта си, рекох ти: Да си жива! Да! рекох ти, като беше в кръвта си: Да си жива” (Езекил 16:6). Тя е там – поритва немощно и се търкаля в кална локва от кръв и човешка нечистота. Сцената е толкова безнадеждна, толкова необратима, че Той извръща поглед и се пита дали вече не е твърде късно за това момиченце. Почти сигурен е, че тя е дъщеря на някоя градска проститутка, която живее из сенките. Едно дете не значи нищо за тези изпаднали жени. Той знае, че това дете не е на работничките от Неговото поле. Те никога не биха захвърлили рожбата си така. Спира за миг.

Дали не е по-добре нейното раждане и смърт да останат в тайна? Отново поглежда към изцапаното, борещо се бебе. Вижда нещо, изписано на челото му. Това е смъртна присъда, думи на раздяла, изговорени от майката: „Умри!” Навежда се над нея и тя Го поглежда с неизбистрения си поглед; нещо дълбоко в Него се раздвижва. Той я вдига от мръсотията и заповядва: „Живей!” Викът се надига от дълбините на сърцето Му и само с една дума Царят заменя смъртната присъда със силата на живота. Детето потреперва и протяга ръчички към лицето Му. В сянката на Принца, тя е открила смисъла на съществуването си.

Изцапаните Му с кръв ръце бързо завързват пъпната й връв и спират кръвоизлива. Тогава, с едно движение, Той сваля царската Си мантия и я загръща с нея. После бързо я отвежда в Своя дворец и я поверява на грижите на същата бавачка, която е повивала и хранила самия Него. На въпроса кое е детето и колко дълго ще остане, Той отговаря без колебание: „Това детенце е Мое. Вече е без значение кои са истинските му родители. Те са се отказали от всякакви права върху него и са го оставили да умре без име. Аз му спасих живота. Аз съм неговият благодетел и защитник.” Тя е изкъпана и обтрита със сол, докато не е отстранена цялата нечистота от срамното й раждане. Отгледана е от слугините в дома на Принца, а когато поотраства и заяква достатъчно, Той я настанява в дома на пазача на полетата и градините. Там тя израства силна и здрава и започва да тича и да си играе из полето, без да подозира, че пръстта е напръскана с нейната кръв. Знае само, че Принцът я е намерил и я е осиновил. Той често я посещава, като непрестанно бди над нея и посреща всяка нейна нужда. „Направих те да пораснеш, като полската трева; и ти порасна и стана голяма, и достигна превъзходна красота; твоите гърди се надигнаха и косата ти порасна; но ти беше гола и непокрита” (Езекил 16:7).

В красотата и изобилието на обграждащата я среда, тя израства като произведение на Неговите царски полета, понеже Принцът я е направил да процъфтява. Не й липсва нищо и детството й е изпълнено с радост. Външният й вид не издава никакъв срам. Тя има благородното изражение на истинска царска особа. Наподобява поразително красив скъпоценен камък, отразяващ и излъчващ светлината на любовта, тъй щедро излята върху нея. Гърдите й порастват и се оформят; косата й избуява, забулвайки разцъфтяващата й женственост. В нея все още може да се види детинското и времето за любов не е настанало, но скоро предстои. Дните минават. „И като минах край тебе и те погледнах, и ето възрастта ти беше любовна възраст; и като прострях полата Си върху тебе, покрих голотата ти. Клех ти се и встъпих в завет с тебе – казва Господ Йехова – и ти стана Моя” (Езекил 16:8).

Принцът идва отново и когато тя се затичва, за да Го поздрави, Той вижда, че е време. В нея вече го няма детинското. Промяната е пълна... тя е жена. Гърдите й са налети, бедрата заоблени, а краката дълги. Тя е достатъчно зряла, за да обича като жена и да бъде обичана от мъж. Но все още не е покрита. Готова е за нов завет. Принцът отново я загръща с наметалото Си, прегръща я и заедно тръгват да се поразходят. Той й се обрича с живота Си, не само като благодетел, но и като съпруг. Отхвърлил е принцесите с царско потекло, за да отдаде сърцето си завинаги на тази изоставена дъщеря, открита на полето. Знае, че тя Го е обичала като брат, като спасител и като снабдител. Сега иска от нея да Го обикне като младоженец. Тя не може да повярва, че нейната най-съкровена мечта става реалност.

Един Принц й се е обяснил в любов. Тя се съгласява с цялото си сърце и обръща гръб на колибата, за да влезе в царския дом, където предстои процесът на нейното очистване и разкрасяване. Слугини обслужват всяка нейна нужда, докато тя се подготвя за Принца. „Тогава те окъпах с вода. Да! Измих кръвта ти от тебе и те помазах с миро” (Езекил 16:9). Нейното разкрасяване започва с ритуал по очистване на менструалната й кръв, освещаването на нейната сексуалност, отделянето на извора й за Господа. Току-що изкъпаното й тяло е масажирано с благоуханни мехлеми и масла с овлажняващо и ароматизиращо действие, които омекотяват всяко сухо или раздразнено място. Тя е като мях, подготвян за ново вино. Сега е в дълбок покой и мечтае за бъдещето си с Принца. Той е единственият мъж, който я е обичал толкова дълбоко. Единственият, Който й е говорил толкова нежно. Неговата любов, грижа и добрина са най-доброто, което тя някога е преживявала. Това топло чувство й носи спокойствие и наслада. Настава времето да избере своя гардероб. Повечето невести трябва сами да се грижат за одеждите си, но нейните са лично подбрани и приготвени от Принца.

„Облякох те още във везани дрехи и те обух със сандали от обработена кожа, опасах те с висон и те покрих с копринено покривало” (Езекил 16:10). Той не щади средства. Одеждите й са сияйни като цветята в градината на Принца. Тя е обгърната с най-фин висон; върху него са надиплени великолепни дрехи, които надминават по блясък одеждите на Принца. Тя никога не е виждала нещо по-прекрасно. Прокарва ръка по дрехите си, като почти не й се вярва, че са нейни. Всяка част от тях е свидетелство за Неговата любов и за нейната царска позиция. С радост се облича за вечерите с Принца. Тя е просто ослепителна. Но това не е всичко: „Украсих те още с накити, сложих гривни на ръцете ти и огърлица около шията ти, сложих и колелце на ноздрите ти, обеци – на ушите ти и славен венец на главата ти” (Езекил 16:11-12). Всеки ден поднася нови изненади. Принцът окичва грациозните й ръце и китки с гривни. Около царствения й врат е закачена прекрасна огърлица. Той разкрасява лицето й с обеци по ушите и по носа, а после поставя величествена корона на главата й. Принцът я нарича прекрасна. Никой не би се досетил за мътните обстоятелства около нейното раждане. Тя е сияйно отражение на Неговите нежни грижи и страстна любов.

„Така ти се украси със злато и сребро; и дрехите ти бяха от висон, коприна и везано” (Езекил 16:13). Окичена е със златото на слънчевата светлина и със среброто на лунното сияние. Украшенията блестят и танцуват върху кожата й. Върху ленените си долни дрехи тя носи одежди от най-фини коприни и тъкани материи. Всяка от тях е изработена специално за нея по нареждане на Принца. Никой не може да се мери с нейната красота. „Ти ядеше чисто брашно, мед и масло; и стана превъзходно красива и се издигна дори до царско положение” (Езекил 16:13). Той я храни с най-отбраната пшеница, с най-сладкия мед и с най-гъстото масло. Тя се удоволства в Неговата добрина и красотата й я въздига. Определена е нощта на сватбеното тържество; поканени са гостите, тъй като е дошло времето да бъде ознаменувана любовта между двамата.

Всички шушукат и се чудят коя всъщност е невястата на Принца. От къде е... как изглежда? Мнозина оспорват избора на Принца - защо не си е избрал невяста с царско потекло и сан? Защо точно тази? Тогава я виждат и всичко им става ясно. Тя е съвършеното отражение на Неговата любов. Седнала е от дясната Му страна и Неговото знаме се развява над главата й. Когато празненството приключва, тя се озовава в обятията Му и е отнесена в Неговите царски покои. Там става Негова принцеса. Любовта им е красива, нежна и страстна. Той й дава любовта Си в скришното място, но скоро всички узнават за това, тъй като не е възможно да бъдеш обичан от Принц и да опазиш това в тайна. „Ти се прочу сред народите с твоята хубост, защото тя стана съвършена чрез Моето величие, с което те облякох – казва Господ Йехова” (Езекил 16:14).

Копнежът на всяка жена – да бъде съвършена и съвършено обичана. Тя не би могла да постигне подобно нещо сама. Да, тя беше красива, но Принцът подсили красотата й, като добави нещо, което само един Принц може да даде... великолепие. Великолепието принадлежи на духовното измерение; то е небесен проблясък над нас, докато сме още на тази земя. Пълното значение на думата великолепие надминава нашето човешко разбиране. Тя спира дъха ни със своята брилянтност, величие и възвишеност. Такава красота ли обгръщаше Ева в Градината на Божието творение? Такива ли бяха сиянието и блясъкът, които тя изгуби, оставайки гола, засрамена и нуждаеща се от покривало? Навярно. Това е една история за Пепеляшка с много по-голяма дълбочина. Няма мъртви родители, само такива, които са проявили безразличие и са я изоставили; няма зла мащеха, която да тормози това изцапано със сажди момиче, тъй като то не е било оставено край топлината на огъня. Няма добра фея, която да я дари с нужната красота, за да привлече Принца. Тя е открита безименна и напълно безпомощна и е обикната, преди да може да го заслужи по някакъв начин.

Вместо краен срок до полунощ, й се предлага един вечен завет. А вместо да носи крехка стъклена пантофка, тя цялата е обгърната във великолепие, сияйни одежди, които показват без сянка на съмнение кой е господарят на сърцето й. Въпреки че повечето от нас не са били оставени да умрат на полето при раждането си, до известна степен всички ние откриваме себе си в тази мечта. Така и трябва да бъде, понеже Бог е заложил Своята мечта в сърцето на всяка жена. Тази история говори за нещо много повече от избавянето на една изоставена, отхвърлена дъщеря. Тя не е само пророческа картина за Израел и за Църквата.

Посланието й е актуално и за нас, като ни насърчава да живеем с Принца и да не умрем в греховете си. Той поставя пред нас живот и смърт, благословение и проклятие и извиква: „Избери живота!” Как е възможно да съществуват някакви въпроси при такова красноречиво доказателство за любов? Със сигурност тази изоставена дъщеря разбира дълбочината на Неговата милост и любов. Несъмнено двамата с Принца живеят щастливо до дълбока старост. Никак не ми харесва края на историята. Защото той е по-съкрушаващ дори от самото раждане. „Но ти се уповаваше на хубостта си и използваше славата си, за да блудстваш, и обсипваше с ласките си всеки, който минаваше, като му се отдаваше” (Езекил 16:15).

Станал е някакъв ужасен провал! Как е възможно някой, който е бил обичан толкова всеотдайно и е бил обгръщан с толкова нежни грижи, да отхвърли подобна велика, благородна и чиста любов? Защо тя започва да разчита на красотата, дадена й от Принца, а не на самия Принц? Защо започва да използва почетната си позиция и славата си, за да привлича разни мъже и от позицията на принцеса се принизява до нивото на проститутка?

Защо обсипва с внимание онези, които не са й дали нищо, които са я подминали, когато е била умираща, противна и гола? Ако сме достатъчно честни да изследваме сърцата си и прегледаме действията си, повечето от нас ще признаят, че са виновни в изневяра спрямо нашия Принц. Навярно не сме разчитали на красотата или славата си, но бавно сме изоставили първата си и вярна любов, за да търсим одобрението на този неверен свят.

Нашият Принц е винаги готов да очиства и да разкрасява отхвърлени и изоставени жени. Той е избавил всяка от нас от плена на греха и е отменил смъртната ни присъда. Прекъснал е връзките ни с нашето минало и се е отнесъл милостиво към проблемите ни... проблеми с безразборни връзки, аборти, несигурност, кръв. Ще приемем ли Неговата любов като достатъчна? Или ще търсим удовлетворение другаде? Дали благословенията, дължащи се на Неговото благоволение, ще ни накарат да се главозамаем и да се отклоним от Този, Който ни е осветил и ни е направил съвършени със Своето величие? Как ще реагираме на Неговата добрина и милост? Дали ще свалим дрехите на отхвърлянето и ще дадем място на духа на осиновяване, или ще търсим похвали за нашата привлекателност в множество сексуални връзки? През колко ръце трябва да минем, за да можем най-после да кажем: „Достатъчно. Вече съм цяла.”? Ако разчитаме на красотата си, постоянно ще очакваме другите да потвърждават нашата стойност и привлекателност. Ще се чувстваме застрашени и заплашени от останалите жени около нас. Вижте отново благословенията за тази изоставена дъщеря: те са изобилни, необикновени и много повече от щедри.

Бихме я счели за глупава и недостойна, задето е загърбила една толкова велика любов... но нека преди това да видим урока за всяка от нас в нейната история. Това е история за изкуплението и в нея няма ни един достоен. Тя разкрива копнежа на един Принц за Невяста, която да обгърне със Своята любов и грижа. Невяста, която да е благодарна за Неговата добрина и да отвърне със страстна любов, която да е зърнала сияйното Му лице и вече да не желае лицето на никого другиго. Тази история разкрива нас. Ние сме били безнадеждни и умиращи още от мига на нашето раждане. Но Принцът е чул вика ни от полето на болката, страданието и греха. Видял ни е, когато сме били безпомощни и отчаяни в мръсотията на отхвърлянето и кръвта на греха. Той е бил задвижен от състрадание и е отменил смъртното проклятие, като ни е очистил от греха и нечистотиите от миналото. Нежно се е грижил за всяка от нас и ние сме процъфтявали в Неговата любов. Но понякога Той изглежда толкова далечен и дистанциран, една неизпълнена мечта.

Точно тогава идва изкушението да се обърнем към някой друг. Предпочитаме да бъдем докоснати тук и сега, отколкото да чакаме. Сваляме великолепните си одежди и се обличаме в нещо евтино, за да съберем дрънкулките от своите авантюри и да забравим обещанието за славните скъпоценности. Твърде често измамността на настоящите богатства и пожеланието за други неща ни пречат да мислим за обещанията на Принца. Затова някои от нас са се разсъбличали в присъствието на мъже, с които нямаме завет, като сме се надявали, че техните тела ще ни направят цели. Но ръцете им само са омърсили точно онези места, които Принцът толкова внимателно е очистил. Но аз вярвам нещо по-добро за вас. Държите тази книга в ръцете си, защото името Му е изписано върху вашите сърца.

„Скъпи Татко небесен, завладяна съм от красотата на Твоята милост и от дълбочините на Твоята любов. Ти ме откри, когато умирах в своя грях, и ме въведе в дома Си. Покри моята голота и очисти всяка нечистота от кръв и грях в живота ми. Благодаря Ти за Твоята прошка, милост и нежна грижа. Прости ми, че съм търсила одобрение от земните синове за красотата, която Ти си ми дал, въпреки че вече съм имала един превъзходен завет. Отричам се от другите си любовници и преследвам само Теб. Благодаря Ти, че ме обичаш и в моята слабост, а не само в красотата ми. Аз съм оная Пепеляшка, която си измъкнал от пепелта. Предавам сърцето си на Теб, защото Ти си моят единствен истински Принц. С любов, Твоя дъщеря”