„Да бъде ден!” – Христо Смирненски
1.Стихосбирката „Да бъде ден!”
- стихосбирката излиза през 1923г.
- съдържа 33 стихотворения /Христовото число/; стихосбирката играе роля на свещено писание;
- целта на автора е да изгради символния образ на революцията, нейните носители и представата за новия, справедлив свят.
2. Създаване на стихотворението „Да бъде ден!” - написано за едноименната стихосбирка и определя заглавието й;
- излиза февруари 1922г.
3. Основен мотив:
- разрушаването на стария свят и сътворяването на новия;
- изгражда образа на новия свят чрез митологична символика /представа за света/
- използва символите:
-
смърт – живот
-
разблуден празник – празникът на робите
-
меч – чук
-
Апокалипсис – Сътворение
-
гневът – радостта
-
безнаказаност – съдния ден
4. Двете лица на революцията :
Апокалипсисът и Сътворението са представени в обратен ред, първо се разрушава старият свят, след това се създава новият.
Апокалипсис
|
Сътворение
|
свързва се с идеята за Страшния съд
|
свързва се с идеята за Новия свят;
|
трябва да се разруши старият свят - в митологията има два типа сътворение
/ по морални причини/
|
в митологията има два типа сътворение
1.Бог създава света като занаятчия.
2.Жречески – чрез словото – Да бъде ден!
|
образ на безумието и греха, завладели града /света/
|
|
градът е символ на обречения свят
|
Смирненски използва:
1.Хората творят земните блага, но не
могат да се възползват от тях. / този начин е неплодотворен/.
2.Рязката промяна може да се извърши само чрез еднократен волеви акт – Да бъде ден!
|
гняв и съден ден /присъдата е
предизвикана от гнева/
|
|
в стария свят властва слепотата /незнание за добро и зло/
|
|
безименните роби стават съдници
|
|
присъдата – да рухне старият свят
|
|
5. Други мотиви в творбата
а/ борбата между мрака и светлината
- характеризира изначалния мит за сътворението, но мракът не е просто хаос.
- мракът е подземното царство, чиито обитатели жадуват да излязат на
белия свят /истинския живот/
- нощта е символ на смъртта - „Нощта е черна и зловеща, / нощта е ледна като смърт.”
б/ мотивът за разкъсаната земна гръд
- от нея струи гореща кръв
- разкъсаната земна гръд е символ на смъртта, страданието, но и на обновлението
- смъртта е „безокий демон”, меч, война
- жертвеният кръст се свързва символно с черното бесило /Ботев / и славното бесило /Вазов/
- мракът и златото се оказват синоними - златото от символ на слънцето се превръща в символ на мрака
- старият свят трябва да се разруши, защото превръща кръста от символ на възвишеното в символ на потисничеството
„И мракът става по-дълбок / тълпите движат се едвам.” – сгъстяване на атмосферата /аналогия с робството/
в/ мотивът за светлината
- светлината се свързва с простор и волност /Това е мечтата, волята на всички измъчени и тази воля избухва в сътворителския вик: „Да бъде ден!”. За сътворението на новия свят е необходима воля./
„ За въздух жадни са гърдите, / очите молят светлина, / един копнеж, мечта една / гори и се топи в душите…”
г/ мотивът за сътворението и революцията
- революцията се схваща като възстановяване на отнетото, а не като насилие
- придава голяма морална стойност на мечтите на онеправданите и им дава сила
Сподели с приятели: |