Христо Смирненски Стихосбирката „Да бъде ден!



Дата25.07.2016
Размер30.71 Kb.
#4972
Да бъде ден!” – Христо Смирненски
1.Стихосбирката „Да бъде ден!”

- стихосбирката излиза през 1923г.

- съдържа 33 стихотворения /Христовото число/; стихосбирката играе роля на свещено писание;

- целта на автора е да изгради символния образ на революцията, нейните носители и представата за новия, справедлив свят.
2. Създаване на стихотворението „Да бъде ден!” - написано за едноименната стихосбирка и определя заглавието й;

- излиза февруари 1922г.
3. Основен мотив:

- разрушаването на стария свят и сътворяването на новия;

- изгражда образа на новия свят чрез митологична символика /представа за света/

- използва символите:

  • смърт – живот

  • разблуден празник – празникът на робите

  • меч – чук

  • Апокалипсис – Сътворение

  • гневът – радостта

  • безнаказаност – съдния ден


4. Двете лица на революцията :

Апокалипсисът и Сътворението са представени в обратен ред, първо се разрушава старият свят, след това се създава новият.


Апокалипсис

Сътворение

свързва се с идеята за Страшния съд

свързва се с идеята за Новия свят;


трябва да се разруши старият свят - в митологията има два типа сътворение

/ по морални причини/

в митологията има два типа сътворение

1.Бог създава света като занаятчия.

2.Жречески – чрез словото – Да бъде ден!



образ на безумието и греха, завладели града /света/




градът е символ на обречения свят

Смирненски използва:

1.Хората творят земните блага, но не

могат да се възползват от тях. / този начин е неплодотворен/.

2.Рязката промяна може да се извърши само чрез еднократен волеви акт – Да бъде ден!


гняв и съден ден /присъдата е

предизвикана от гнева/




в стария свят властва слепотата /незнание за добро и зло/




безименните роби стават съдници




присъдата – да рухне старият свят







5. Други мотиви в творбата
а/ борбата между мрака и светлината

- характеризира изначалния мит за сътворението, но мракът не е просто хаос.

- мракът е подземното царство, чиито обитатели жадуват да излязат на

белия свят /истинския живот/

- нощта е символ на смъртта - „Нощта е черна и зловеща, / нощта е ледна като смърт.”
б/ мотивът за разкъсаната земна гръд

- от нея струи гореща кръв

- разкъсаната земна гръд е символ на смъртта, страданието, но и на обновлението

- смъртта е „безокий демон”, меч, война

- жертвеният кръст се свързва символно с черното бесило /Ботев / и славното бесило /Вазов/

- мракът и златото се оказват синоними - златото от символ на слънцето се превръща в символ на мрака

- старият свят трябва да се разруши, защото превръща кръста от символ на възвишеното в символ на потисничеството

И мракът става по-дълбок / тълпите движат се едвам.” – сгъстяване на атмосферата /аналогия с робството/


в/ мотивът за светлината

- светлината се свързва с простор и волност /Това е мечтата, волята на всички измъчени и тази воля избухва в сътворителския вик: „Да бъде ден!”. За сътворението на новия свят е необходима воля./

За въздух жадни са гърдите, / очите молят светлина, / един копнеж, мечта една / гори и се топи в душите…”




г/ мотивът за сътворението и революцията

- революцията се схваща като възстановяване на отнетото, а не като насилие

- придава голяма морална стойност на мечтите на онеправданите и им дава сила


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница