Христо Смирненски Създаване на творбата: отпечатана 1921г във в-к „Червен смях



Дата31.03.2018
Размер26.61 Kb.
#64049
Йохан” – Христо Смирненски
1. Създаване на творбата:

- отпечатана 1921г. във в-к „Червен смях”;

- пресъздава въстанието на берлинския пролетариат през януари 1919г. и неговия кървав разгром;

- без да е очевидец, чрез творческото си въображение Смирненски рисува художествено правдиво подвига на революционните маси и на един от редовите борци.

2.Композиция на творбата

- творбата съдържа четири части:

- започва с мрачната картина на януарска вечер; „малките врата”, „дървения праг” показват, че героят живее в бедняшкия квартал;

- описанието на барикадата; Йохан е един от многото – идва непознат и остава такъв до края на боя;

- единичният подвиг на героя – героичната му смърт на барикадата;

- заключителна част – връща към зимната картина на Берлин; авторът набляга на „смъртната пустота”;

- първата и четвъртата част се свързват и затварят рамката на творбата; обединява ги тишината и образът на чакащата жена.

3. Основни мотиви:

- мотивът за жертване на личното и семейно благо в името на революционната идея;

- мотивът за „дванайсетия кобен час” – за последния час на стария свят; по волята на съдбата /исторически справедлива/ престъпната власт е осъдена, краят й е предначертан;

- мотивът за приемственост на борбата – редом се бият и умират „старик белобрад” и млад мъж – в борбата за нов и по-справедлив свят съществува приемственост; „Всяка капка кръв пред вас/ ще бликнат нови хиляди борци” – хипербола.

4. Образи в творбата

а/ врагът

  • оформен с конкретни очертания в творбата: хусарите стрелят, просъскват гневно и т.н.

  • в предстоящата схватка врагът е от другата страна на барикадата;

б/ образът на революционера – Йохан

б1/ личният живот на персонажа

  • творбата го показва в момент на тръгване и раздяла със съпругата;

  • напускането на интимния свят и потопяването в борческия става бързо и решително /”отмина той и всичко опусте.”/;

  • моментите са маркирани с характерните знаци на човешкото преживяване – жената изтичва на ръце с дете и всичко това потъва в грохота на престрелката;

б2/ на барикадата

- Йохан не приема, че човекът е социално обречен и се включва в битката за справедливост;

  • въздухът се раздира от „гърмеж и вик”, а пламъкът с червен език обгръща града – символична картина на бунта, на решителния „бой последен”;

  • разкрит е героизмът на Йохан пред врага – „Елате вий, престъпни синове!”; не се плаши от смъртта – „ще срещна щика в своето сърце”

  • удивителните знаци изразяват решителността на героя;

  • гърмящият и умиращият Йохан е даден в рамката на изпращането и очакването; лит. образ на жена му е прилепен до борческата изява, но неутрално и пасивно.

в/ образът на жената

  • началната и финалната части спират вниманието върху образа на жената; във финала се повтаря въвеждащата картина „И стиснала детенцето си, тя/ все чакаше със поглед замечтан.”

  • тя не се противопоставя на избора на Йохан, не го спира; мълчалива жертва своето малко щастие в устрема на борбата;

  • описанието на очакващата жена е драматично пресъздадено: „поглед замечтан” – инверсия; „несдържан горък плач” – епитети; „в ужас и копнеж една жена” – контраст;

  • съдбата на жената и преживяванията й са изместени на заден план от суровата романтика на революцията и барикадата, където отделния човек се стапя в общността на своите братя и намира смисъла на живота си.

5. Описание на сблъсъка

- ударението в кратката поема пада върху яростната и безмилостна схватка, в която – персонажът, борец до край, отдава воля и жизненост, изгаря в буйните пламъци на сблъсъка;

- няколко детайла внушават драматичността на двубоя – и от едната, и от другата страна крещят, викат неистово: смъртта е ненадейна и груба /”старикът белобрад, оплискан с кръв, повдига се едвам …крещи издъхвайки”/; доубиването сякаш завършва картината на безкомпромисната и жестока битка.


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница