Христос Хартомацидис дебелата вещица алисия
Изтегляне 55.04 Kb.
|
| Христос Хартомацидис
ДЕБЕЛАТА ВЕЩИЦА АЛИСИЯ
Точно отсреща, живееше дебелата вещица Алисия, която когато нямаше какво да прави се сношаваше с дявола. Натоварена с чанти и старомодни куфари, тя бе пристигнала от далечния Казахстан. Истинското и име беше Альона Кощчеевна. Знааеше всякакви магии и заклинания, за това за кратко време успя да уплете в мрежите си един възрастен вдовец, господин Ставрос - бивш месар. Щом се стъмнеше и почтенните граждани сядаха пред телевизора, господин Ставрос, започваше да покашлюва и да подканя Альона: - Хайде, хайде! - Ама голям си дявол, ти! – схващаше веднага намека вещицата и го заплашваше с пръст. После го караше да пусне щорите. - Сакън, да не ти видят хората задника! – се смееше старият месар, но Альона – Алисия го поглеждаше свенливо и той бързаше да се коригира: - Добре, де! - после я зяпаше лакомо, докатато тя се събличаше бавно и предизвикателно. Самият той оставаше по фанелка и наполеонки, защото всяко нещо си има граница. - Искаш ли първо да играеме на конче? – го питаше закачливо Альона. – Или това те уморява? - Ами! – отговаряше кратко касапинът и предлагаше с удоволствие гърбината си. Известно е, че любимо забавление на вещиците е да яздят своите жертви и да ги карат да препускат до изнемога. С неочаквана пъргавина, тя се покатерваше върху му и така препускаха из стаята, старецът по наполеонки, зачервен от усилието, с изхвръкнали очи и изпотено теме. В погледа му обаче се четеше гордостта на мъжа, който все още се държи с достойнство! Нарочно минаваше край огледалото, за да оглежда пищните голи меса на Алисия. Нещо подобно бе виждал само веднъж. Бе някакъва рекламен подлистник с репродукция на Рубенс и цялата компания от центъра за възрастни и се възхищаваха и се подсмихваха като ученици. На картината бе изобразена древна нимфа, съвсем гола и дебела колкото Альона, с пищна, преливаща от всякъде плът, но не разплута, а с яко телосложение. - Художникът е имал касапски вкус – бе коментирала младата служителка в центъра и тези и думи още повече възбудиха господин Ставрос. „Аз жената я искам малко курва, красавица и господарка!” – казваше той и наистина, Альона отговаряше на всичкитте му тези изисквания. Може да бе дебела, но никога не занемаряваше външността си. Косата и бе добре боядисана, и с модерна прическа. Гримираше се изискано и се мажеше с всякакви там кремове и помади. Ходеше винаги с добре поддържан маникюр и скъпи дрехи. Господин Ставрос с едно странно упорство, я водеше да я представя на различните свои познати: - Вижте как съм я облякъл! И кожено палто ще и купя и още златни бижута! Даже веднъж я заведе на едно кръщене и дебелата вещица без всякакъв свян отиде, и даже си запали свещичка, и взе да се кръсти набожно. После си взе увита в тюл бомбониера, а всички присъствуващи се споглеждаха неловко. - Завиждат ни, Ставре! Завиждат ни! - му каза у дома Альона, докато му поднасяше кафенцето. Факт е, че умееше да го глези. Освен кафе, му предлагаше още какао, сок от вишни, домашен айран. ======================= 500 и всичко това бе сервирано особено изискано със салфетки и всякакви там церемонии, сякаш се намираше в „Хилтон”. Ето за това я обожаваше кир Ставрос. За това и приготвяше всякакви скари на които бе голям майстор – пържоли, бейкон, шишчета и кюфтета, а също така и много вкусна баница с кайма. А, Альона му се отплащаше с цялата си любов, защото както често обичаше да казва: - Човек има нужда от една душа, която да му съчувствува, от разбирателство и нежност! - И от чукане! – допълваше рязко господин Ставрос, на когото чуждата дума „секс”, му звучеше като крясък на дива птица. О, как им завиждаха всички, когато ги виждаха да излизат на разходка! Той с костюм и чадър в ръка, сериозен и строг! Альона - увиснала на лакътя му, облечена със скъпото си кожено палто, тежка като препълнена гемия! Завиждаха им, защото хората трудно понасят чуждото щастие! Особено негативна към тази идилия, бе дъщерята на господин Ставрос, хубавата Анастасия, на която всички викаха с галеното и – „Настазя”. Настазя бе непреклонна и по никакъв начин не искаше да приеме в семейството горката Альона. На кръщенето не пропусна да се заяде с тях: - Айде и вашите потомци да кръщаваме! – подхвърли жлъчно, а после, подвикна на Альона: - Не разбираш ли, че си излишна! Мъжът и се опитваше да я удържи за да не стават зрелище, но тя и на него му се сопна: - Я, ми се разкарай от главата! – и той се отдръпна видимо огорчен. - Аз тебе те уважавам! – се опита да се оправдае Альона, но на Анастасия тези номера не и минаваха: - Какво ме уважаваш, мари! – бе нейният отговор, преди да и се нахвърли. В последния момент я спря баща и, и даже вдигна ръка за да я зашлеви, но успя да се въздържи: - Проклинам те! – извика той драматично, за да добави: - Не могат децата да съдят родителите! После си тръгна с Альона. Горката Настазя извика болезнено сякаш наистина я бяха ударили и се преви на върху пейката. От страни изглеждаше сякаш ридае върху гроб! - Майчице! Майчице моя! – плачеше тя на глас и всички присъствуващи бяха на нейна страна. Даже след това жените и казваха: - Добре ги нареди! – и и разказаха всичко за техните действия зад спуснатите щори. Даже не пропуснаха да споменат и известни пикантни подробности. Как ужким, като го яхала дебеланата, го пришпорвала с мухобойката! По този въпрос обаче, съществуваха разногласия. Някои смятаха, че употребявала дългата обувалка, дето е с пластмасов пръст накрая, за да си чешеш с него гърба. Та, с този именно пръст тя го ръгала в слабините и господин Ставрос пищял с тънко гласче, примрял от удоволствие! - Клети ми татко! – ридаеше Настазя. – С мухобойката ли трябваше да те бият! Сякаш не стигаха всичките тези излагации, някои роднини и подшушнаха, че старецът се готвел да продаде къщата. Настазя веднага изтича у тях и при все, че вещицата и предложи да и направи кафе или айран, не успя да я трогне. Прие да разговаря само с баща си: - В тази къща - започна пламенно тя – аз съм прекарала своето детство! За това, не ти позволявам да я продадеш! И да знаеш, когато похарчите парите, красавицата ти ще те зареже! Тя не е дошла при теб за да те гледа на стари години, а за да те използва! Напразно се мъчеше да вразуми стареца. Той си знаеше своето: - Не ме интересува! – казваше. – Моя си е къщата, каквото си искам ще я правя! И… я продаде. С Альона се преместиха да живеят под наем. Парите бързо се свършиха и останаха на неговата пенсия от Общественото осигуряване. - Сега да ги видя! – злорадстваше Настазя. – Сега ще си проличи колко го обича! Колкото и да изглежда странно обаче, дебелата вещица Альона, бе готова да се откаже от някои ценни свои вещи, дори и от скъпото си кожено палто, но да остане заедно с възрастния касапин. Това и поведение озадачи Настазя. Дори се замисли. Бързо обаче се съвзе: - Не, няма да ни измами с нейните номера! – си каза тя и се закани да не миряса, докато не изгони окончателно Альона. Може би от притеснение заради скарването с дъщеря си, а може и от изтощение заради ежедневните препускания при спуснатите щори, но скоро господин Ставрос легна болен. Вещицата се опита да му помогне използвайки нейните си приоми – лепеше му вендузи, правеше му чай от специални билки, мърмореше заклинания. Не след дълго вдигна отчаяно ръце: - Напоили са те с отрова, за това бялата магия не помага! Дойде ред на съвременната медицина да се пребори с болестта. Не някой друг, а дъщеря му и добрият зет, заведоха стареца в болница. Там, подложен на грижите на лекарите, с разни кардиотоници и диуретици, той бързо се съвзе. Анастасия се бе погрижила за боногледачка – за да изнася подлогата, а зетят, му нае телевизор. Само веднъж дойде да го посети Альона. Когато видя стареца целия в системи, с тръбички и кислород, почти припадна. - Чакаше да умре ли за да проявиш интерес?! – я попита строго Настазя. После добави: - Когато го изпишат от болницата – се разделяте! - Но Ставрос, Ставрушка! – простена Альона и падна до него на колене. Под леглото бяха чехлите и подлогата на стареца. Бившият касапин мълчеше. Избягваше да я гледа, вторачен упорито в тавана. В дългите часове между живота и смъртта, много неща бяха минали през ума му. - Разбрах! – промълви Альона и в погледа и се четеше мъката на всички унижени и оскърбени от Руската литература. Изправи се бавно. Искаше някъде да се скрие, да избяга. Но... изобретателната Настазя пак успя да я изпревари: - И виж, излизайки навън, изнеси подлогата! Каталог: wp-content -> uploads -> 2013 2013 -> Временно класиране „В”-1” рг мъже – Югоизточна България 2013 -> Конкурс за заемане на академичната длъжност „Доцент в професионално направление Растителна защита; научна специалност Растителна защита 2013 -> 1. Нужда от антитерористични мерки Тероризъм и световната икономика 2013 -> Днес университетът е мястото, в което паметта се предава 2013 -> Програма за развитие на туризма в община елхово за 2013 г 2013 -> Йордан колев ангел узунов 2013 -> 163 оу „ Ч. Храбър в топ 30 на столичните училища според резултатите от националното външно оценяване 2013 -> Гр. Казанлък Сугласувал: Утвърдил 2013 -> Подаване на справка-декларация по чл. 116 От закона за туризма за броя на реализираните нощувки в местата за настаняване Изтегляне 55.04 Kb. Сподели с приятели:
|