Христос в Своето светилище елън уайт



страница1/9
Дата07.05.2018
Размер1.35 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9

Христос в Своето светилище




ЕЛЪН УАЙТ




Христос в Своето светилище

Компилация от изданията на Елън Уайт

“Въпросът за светилището и изследователния съд трябва да бъдат ясно разбрани от Божия народ”. “Великата борба” стр. 488

“Зная, че въпросът за светилището все още стои пред нас в правда и истина, така както сме го поддържали много години. Врагът отклонява умовете ни. Той е доволен, когато онези, които познават истината са погълнати от събиране на цитати относно погрешни теории, които не са основани на истината. Това е погрешен начин на използване на книгите; те не са написани, за да доказват грешки, но да засилят доверието.” “Евангелски работници” стр.303.

СЪДЪРЖАНИЕ



Истината за светилището – въведение




Христос в системата на светилището




Небесното светилище в миниатюр

Благовестието в символа и антисимвола


Вестта за съда разтърсва Америка
Дан. 8:14 и стъпки в чудното Божие водителтво
Краят на 2300 дни
Славният храм в небето
Нашият Велик Първосвещеник в Светая Светих
Заключителната мисия на Христос в небесното Светилище

Истината за Светилището – въведение*


Като пише какво трябва да бъде направено от възникналата Църква на Адвентистите от 7-я ден преди Христос да дойде, Елън Уайт каза в 1883 годин:


“Умовете на вярващите трябва да бъдат насочени към небесното светилище, където Христос влезе, за да направи умилостивение за Своя народ.” “Избрани вести” стр. 67.


По време на кризта през 1906 год., когато бяха заплашени определени основни учения на Адвентистите от 7-я ден, тя писа:
“Правилното разбиране на службата в небесното светилище е основа на нашата вяра”. “Евангелизъм” стр.221.

Краят на 2300 денонощия

Между пророчествата определящи основанието за адвентното пробуждане през 1830-те и ранните 1840 беше пророчеството от Дан. 8:14: “До две хиляди и триста денонощия, тогава светилището ще се очисти”.Елън Уайт, която минава през тази опитност, обяснява приложението на това пророчество:


“Както християните по целия свят и Адвентистите тогава са поддържали идеята, че нашата земя или част от нея беше светилище. Те разбираха, че очистването на светилището представляваше очистването на земята чрез огъня на последния велик ден и че това ще стане при второто пришествие. Оттук те заключили, че Христос ще се завърне на земята в 1844” “Великата борба” стр. 409.
Пророческият период причлючва на 22 октомври 1844 год. Разочарованието на онези, които са очаквали да посрещнат своя Господ този ден, беше огромно. Хирам Едсън, внимтелно изучавал Библията в щата Ню Йорк, описва какво се е случило на групата вярващи, в която бил и той:
“Очакването ни достигна върховата си точка. Ние очаквахме идващия Господ, докато часовникът показа дванадесет през нощта. Денят беше преминал и нашето разочарование стана действителност. Най-съкровените ни надежди и очаквания бяха попарени и ни се доплака така, както никога преди. Изглеждаше, че загубата на всичките ни земни приятели не би могла да се сравни с това преживяване.Ние плачехме и плачехме до зазоряване....
Унесен в мисли си казах: ‘Преживяването на очакването на второто пришествие е най-светлата опитност в моя християнски живот...Дали Библията е допуснала грешка? Има ли Бог, небе, златен град, рай? Дали това всичко не е изкусна, измамна легенда? Няма ли да се изпълнят нашите съкровени надежди и очаквания?’
Започнах да чуствам необходимост от светлина и помощ в нашето страдание. Казах на някои от братята: ‘Да отидем в обора.’ Влязохме в хамбара, затворихме вратата след себе си и коленичихме пред Господа. Молихме се ревностно, понеже чуствахме нуждата си. Продължихме горещите молитви докато Духът ни засвидетелства, че молитвите ни бяха приети и че ще ни бъде дадена светлина – разочарованието ни ще ни бъде обяснено задоволително.
След закуска казах на един от моите братя: ‘Нека да се срещнем с някои от нашите братя и да ги окуражим.’ Тръгнахме и докато пресичахме едно широко поле, бях спрян по средата на полето. Изглеждаше, че небето беше отворено пред погледа ми и видях ясно, че вместо нашия Велик Първосвещеник да излезе от най-святото място на небесното светилище и да дойде на земята на десетия ден от седмия месец в края на 2300 денонощия, Той за пръв път, влезе в този ден във второто помещение на това светилище, където трябваше да свърши определена работа преди да дойде на земята, за сватбата или с други думи, при Стария по дни, за да получи царството, върховенството и славата, и ние трябва да чакаме завръщането Му след сватбата. Умът ми беше насочен към десетата глава на откровение, където можех да видя разказаното видението, което бе вярно.” Непубликувани ръкописи издадени частично в Ревю и Хералд 23 юни 1921 год.
Последва внимателно изследване на писанията, които разглеждат този предмет – особено тези на еврейски – от Хирам Едсън и двама близки сътрудници, д-р Ф. Б. Хан, лекар и О. Р. Ай. Кросиър – учител. Резултатът от това колективно изучаване било написано от Гросиър и публикувано в “Зазоряването”, вестник с ограничено разпространение и след това написано отново, разширено в специалното издание на “Зазоряването” от 7 февруари 1846 год. Това беше много четено адвентно списание, издавано в Цинцинати, Охайо. Чрез него списанието достигна до мнозина разочаровани вярващи адвентисти. По-обширното представяне, добре подкрепено от Писанието, донесе надежда и смелост на сърцата им, тъй като ясно показа, че светилището, което трябва да бъде очистено в края на 2300 денонощия е в небето, а не на земята, както те вярваха преди.
Елън Уайт, в изложението си от 21 април 1847 год., заявява в подкрепа на статията на Гросиър относно светилището:
“Господ ми показа във видение, преди повече от една година, че брат Гросиър има правилно виждане относно очистването на светилището и т.н.; и че това беше Неговата воля, брат Гросиър да напише видението, което ни разказа в специалното издание на “Зазоряване” от 7 февруари 1846 год. Чуствам, че Бог ме е оторизирал напълно да препоръчам това извънредно издание на всеки светия.” – “Една дума към малкото стадо” стр.12
По-късно тя писа за бързия напредък в разбирането на доктрината, последвала разочарованието:
Преминалото време от 1844 година беше период на велики събития, които откриха пред учудените ни очи очистването на светилището, което става в небето и има отношение към Божия народ на земята.” Ръкопис 13, 1889 год., публикуван в “Съвети към автори и издатели”, стр. 30.


Една истина установена чрез свидетелството на Светия Дух

Видението, дадено на Елън Уайт, преди да се впусне в изучаване на Библията, потвърждава сигурността на твърдението, че от 22 октомври 1844 година започна една важна част от Христовата служба в небесното светилище. Ширината и дълбочината на този въпрос се разкриваха все повече и повече пред вярващите адвентисти. Поглеждайки назад към опитността на миналите години тя си спомня на тяхното изучване и изявеното Божието ръководство.


“ Мнозина от нашите хора не разбират колко твърдо е основана нашата вяра.Моят съпруг, старейшината Джозев Бейц, Татко Пиърс*, старейшината [Хирам] Едсън и други, които бяха ревностни, благородни и верни, бяха между онези, които след преминаване на времето в 1844 год., изследваха, за да открият истината и я търсеха като скрито съкровище. Срещнах се с тях и ние изучавахме и ревностно се молихме. Често оставахме до късно нощем, а понякога и през цялата нощ, молейки се за светлина и изучавайки Словото. Отново и отново тези братя се събираха заедно да изучават Библията, за да разберат нейното значение и да се подготвят да го преподават със сила. Когато стигнаха, в своето изучаване до мястото, когато казали: “не можем да направим нищо повече”, Духът на Господа дойде на мен и получих видение и ясно обяснение на пасажите, които бяхме изучавали, как трябваше да работим и поучаваме ефективно. Тази светлина ни беше дадена, за да ни помогне да разберем писанията засягащи Христос, Неговата служба и Неговото първосвещеничество. Истината, преминаваща от онова време до времето, когато ще влезем в града Божий, беше представена ясно пред мен и аз предадох на другите наставленията, които Бог ми даде.
През цялото време не можех да разбера разсъжденията /доводите/ на братята. Умът ми беше заключен, и не можех да разбера значението на текстовете, които изучавахме. Това беше една от най-големите скърби в живота ми. Бях в това състояние на ума, докато всички точки на нашата вяра се изясниха в ума ми в съответствие с Божието Слово. Братята знаеха, че когато нямах видение, не можех да разбирам тези въпроси и те приеха направлението дадено от това небесно видение.” “Избрани вести” стр. 206,207.
Разбирането, че Христос влезе в най-святото място в небесното светилище, за да започне Своята последна служба за нас, представена в светилищната служба на древния Израил, изпълни с тържественост сърцата на нашите адвентни пионери. Истините бяха толкова ясни, така велики, живи, че беше трудно да почустваш, че на тях почива отговорността за споделяне тази светлина с другите. Елън Уайт писа за истинността на тяхната позиция:
“Трябва да бъдем утвърдени във вярата, в светлината дадена ни в ранната ни опитност. По това време грешки, една след друга, ни притискаха; проповедници и доктори въвеждаха нови доктрини. Трябваше да изследваме Писанието с много молитви и Светия Дух щеше да разкрие истината на нашите умове. Понякога по цели нощи трябваше да се посвещаваме на изследване Писанието и ревностно да молим Бога за ръководство. За тази цел се събираха групи от посветени мъже и жени. Божията сила трябваше да дойде върху мен и аз не можех ясно да определя кое е истина и кое грешка.
Когато се установиха точките на нашата вяра, нозете ни бяха поставени на солидна основа. Приемахме истината точка по точка съобразно изявленията на Светия Дух. Бях във видение и получих обяснения. Дадена ми беше илюстрация на небесните неща и на светилището, така че бяхме на място, където небесната светлина ни осветяваше с ясни лъчи.
Зная, че въпросът за светилището стои пред нас в правда и истина, така както сме го поддържали много години.” “Евангелски работник” стр. 302,303.
Пионерите на движението видяха истината за светилището като основна за цялата структура на доктрината на адвентистите от 7-я ден. Джеймс Уайт, в 1850 год., публикува най-важните части на първото представяне на този предмет от О.Р.Л. Кросайър и коментира:
“Предметът за светилището трябва да бъде внимателно изследван, тъй като лежи в основата на нашата вяра и надежда.” “Адвентен преглед” (специално съвместно издание).


Светилището и съботата

Когато Елън Уайт получи видението за небесното светилище на 3 април 1847 година в дома й Хауланд в Топшъм, Мейн, беше потвърдена истината за съботата. По този въпрос тя пише:


“Почуствахме необикновен молитвен дух. Докато се молехме, Светият Дух слезе на нас. Бяхме много щастливи. Скоро аз згубих представа за земните неща и бях във видение за Божията слава. Видях ангел, който бързо летеше към мен. Той бързо ме отведе от земята към светия град. В града видях храм, в който влязох. Влязох през една врата преди да стигна до първата завеса. Тя беше повдигната и аз влязох в святото място. Там видях кадилния олтар, седемсвещния светилник и масата с хлябовете на предложението. След като видях святото място, Исус повдигна втората завеса и аз влязох в Светая Светих.
В най-святото място аз видях един ковчег; отгоре и отстрана той беше от чисто злато. На всяка страна на ковчега имаше прекрасен херувим с разперени върху ковчега крила. Лицата им бяха обърнати едно към друго, а очите им сведени надолу. Между ангелите беше златната кадилница. Над ковчега, където стояха ангелите, имаше блестяща слава, която се появяваше като че ли от трона на Бог. Исус стоеше до ковчега и, когато молитвите на светиите се издигаха до Него, тамянът в кадилницата издигаше аромата си и Той представяше техните молитви с аромата от тамяна пред Своя Отец. В ковчега беше златното гърне с манната, напъпилия аароновия жезъл и каменните плочи, сгънати като книга. Исус ги отвори и аз видях десетте заповеди, написани с Божия пръст. На едната плоча имаше четири, на другата останалите шест заповеди. Първите четири заповеди, на първата плоча, бяха по-светли от останалите шест. Но четвъртата, съботната зповед, бе осветена повече от другите, защото съботата беше отделена за свято пазене в чест на Божието свято име. Святата събота изглеждаше славно – обкръжаваше я ореол от слава. Видях, че съботната заповед не беше прикована на кръста. Ако тя беше прикована, то и другите девет също са били и ние сме свободни да ги престъпваме така, както престъпваме четвъртата. Видях, че Бог не беше променил съботата, защото Той никога не се променя”. “Ранни писания” стр. 32,33.

Истината за светилището критикувана
Докато има такива, които виждат ясно задължителните изисквания на Божия закон и са започнали да съблюдават съботата седмия ден като осветен в Божия закон, те срещат силна опозиция. Причините за това Елън Уайт обяснява:

“Много и усърдни бяха усилията да бъде победена тяхната вяра. Никой не пропусна да забележи, че ако земното свтилище беше образ на небесното, законът положен в ковчега на земята беше точно копие на закона в небесния ковчег; и че приемането на истината , засягаща небесното светилище включва признаване на изискванията на Божия закон и задължителността на съботата от четвъртата заповед. В това е тайната на горчивото и непоколебимо противопоставяне на хармоничното изявление на Писанието, което открива службата на Христос в небесното светилище.” “Великата борба” стр. 435


Чудно е, че онези в последвалите няколко години, напускащи църквата на адвентистите от 7-я ден щяха да направят истината за светилището предмет на опониране. Това се случи със старейшина Снук и Бринхерхов, служители в конференцията в Йова, които се оттеглиха в средата на 1860-те с Д. М. Конрайт, един влиятелен проповедник, който напусна адвентната църква в 1887 година, за да стане враг и критик. Не е странно, че пантеистичните идеи в края на века, възприети и защитавани от медици и проповедници щяха да ударят основната доктрина. В тази насока Елън Уайт написа предупредителните думи на 20 ноември 1905 година:
“Бих искала да кажа на тези медицински мисионери и проповедници, които са пили от научната софистика и са омаяни от басните, за които бяхте предупредени: ‘Душите ви са в опасност. Светът трябва да разбере вашата позиция и тази на адвентистите от седмия ден. Бог зове всички, които са приели тези душепогубващи измами да не се колебаят между две мнения. Ако Господ е Бог, следвайте Го.’
Сатана е на бойното поле с цялата си армия. Христовите войници сега са обединени около окървавеното знаме на Емануил.В името на Господа, напуснете черното знаме на принца на тъмнината и заемете своето място до Принца на небето.
“’Този, който има уши да слуша, нека слуша.’ Четете Библиите си. От висотата на позицията си, под инструкциите дадени ми от Бог, аз представям тези истини пред вас. Близо е времето, когато разрушителните сили на сатанинските служители ще се разгърнат напълно. От едната страна е Христос, на когото е дадена всичката сила на небето и земята. От другата страна е Сатана, постоянно опитващ се да съблазни, да измами със силна духовна софистика, да заеме мястото на Бог в умовете на хората.
Сатана постоянно се бори да вмъкне предположения относно светилището, разрушаващи прекрасно представената от Бог служба на Христос за нашето спасение в нещо, което подхожда на плътския ум. Той измества тяхната контролираща сила от сърцата на вярващите и заема мястото им с измислени теории, създадени да лишат от съдържание изкуплението и да разрушат доверието ни в доктрината, която свято сме пазили от времето, когато бе дадена тройната ангелска вест. По този начин той иска да ограби нашата вяра и да ни отнеме тази вест, която ни прави отделен народ и дава сила на работата ни.” “Специални вести” серия В №7 стр. 16,17.
Във връзка с тази пантеистична криза Елън Уайт присъства на сесията на Генералната Конференция през 1905 година, заявявайки следните забележителни и за нас днес думи:
“В бъдеще, ще се повдигнат измами от всякакъв вид и ние трябва да имаме здрава почва под краката си. Нуждаем се от здрави стълбове за нашите сгради. Няма да се помръдне ни една малка частица от това, което Бог е установил. Врагът може да внася фалшиви теории, такива като доктрината, че няма светилище. Това е една от причините поради която ще има отпаднали от вярата. Къде ще намерим спасение освен ако това не е в истините, които Господ ни е дал през последните петдесет години.?” “Съвети към писатели и издатели” стр.53.
Пантеистичните възгледи, така ревностно представяни от някои, Елън Уайт обявява, ще ни “отделят от Бога” (“Специални вести” серия В № 7 стр. 16) и обезсилят истината за светилището.
По същото време, един от нашите проповедници, когото ще наречем “старейшина Г.” възприе идеята , че когато Христос се върна в небето след като приключи службата си на земята, Той влезе в присъствието на Бога, а там, където е Бог трябва да е най-святото място, ето защо на 22 октомври 1844 година нямаше влизане в най-святото място на небесното светилище , както вярвахме и учехме. Тези две мнения,които засягат доктрината за светилището, както я поддържаме, накараха Елън Уайт няколко пъти до обърне внимание на сигурността и целостта на вярата. В 1904 година тя писа:
“Те (Божиите деца) няма, чрез думи и дела, да доведат никого до съмнение относно светилището и неговата служба.
Всички ние трябва да съхраним в умовете си въпроса за светилището. Бог забрани думи, произнесени от човешки устни да принизят вярата на нашите хора в истината , че има светилище в небето и че модел на това светилище бе построен веднъж на тази земя. Бог желае Неговият народ да се запознае с този образец, като помнят винаги в умовете си небесното светилище, където Бог е всичко и във всичко. Трябва да поддържаме умовете си готови, чрез молитва и изучаване Божието Слово, за да можем да приемем тези истини”. Писмо 233, 1904 г.
Позиции поддържани чрез злоупотреба с Писанията
Пишейки специално за работата на “Старейшина Г.” в подчертване доверието в истината за светилището в 1905 година, Елън Уайт посочва нездравото в употребата на изявленията на Писанията и независимостта на нашето разбиране на истинта за светилището. Тя казва:
“Молех Бога за сила и мъдрост да възпроизведа писанията на свидетелите, които бях утвърдени във вярата в ранната история на вестта. След опрделеното време през 1844 година те получиха светлината и ходеха в нея и когато мъжете, претендиращи да имат нова светлина щяха да влязат с техните чудни вести относно многообразните позиции на Писанието, ние имахме, задвижени от Светия Дух, свидетелства точно по въпроса, които прекъснаха влиянието на такива вести като вестта на старейшина Г., който посвещаваше времето си да я предствя.Бедният човек работеше решително срещу истината, която Светият Дух беше потвърдил.
“Когато силата Божия доказва кое е истина, тази истина трябва да стои завинги като истина. Не да бъде приета, след твърдения, противоположни на Божията светлина, която ни е дадена. Хората ще представят интерпретации на Писанието, които са тяхна собствена истина, но които не са истина. Истината, която Бог ни е дал за това време като основа на нашата вяра. Той самият ни учеше какво е истина .Ще се издига един, след него друг с нова светлина, която противоречи на светлината, която Бог ни е дал чрез изявяването на Своя Свят Дух. Някои от тези, които са минали през опитността, спечелена в установяване на истината са все още живи. Бог по чудо съхрани живота им, за да я повтарят и повтарят до края на живота си, опитността през която те преминаха, както направи апостол Йоан до завършека на живота си. И носителите на стандарта, които умряха трябва да говорят чрез преиздаване това, което са написали. Бях инструктирана, че по този начин гласовете им трябва да бъдат чути. Те трябва да носят своето свидетелство за това какво повелява истината за това време.
Не трябва да допускаме думите на онези, които идват с вест, която противоречи на особените пунктове на нашата вяра. Те събират заедно много текстове от Писанието и ги трупат като доказателство около своите теории, които поддържат.През последните петдесет години това се прави отново и отново. И докато Писанията са Божие Слово и трябва да бъдат уважавани, тяхното прилагане, ако такова приложение премества основен стълб, който Бог е поддържал през тези петдесет години, е голяма грешка. Този, който допуска такова приложение не познава чудесното проявление на Светия Дух, който дава сила на последните вести, дадени на хората от Бог.
Доказателствата на “Старейшина Г.” не са здрави. Ако бяха приети те щяха да разрушат вярата на Божия народ в истината, която ни е направила такива, каквито сме.
“Трябва да бъдем решителни по този въпрос, защото нещата, които той се опитва да докаже, не са здрави. Те не доказват, че миналата опитност на Божия народ беше самоизмама /заблуда/. Имахме истината, бяхме ръководени от Божиите ангели. Представянето на въпроса за светилището беше ръководено от Светия Дух. Красноречие ще бъде за всеки да остане безмълвен относно отличителните белези на нашата вяра, в която не участва. Бог никога не си противоречи. Доказателствата на Писанието са погрешно приложени, ако са насилени да докажат това, което не е истина. Хора ще се издигат един след друг и ще въвеждат предполагаемо голяма светлина и ще отстояват своите твърдения. Но ние отстояваме старите пътни знаци.” “Избрани вести” стр. 160-162.


Реалността на небесното светилище потвърдена
В писанията на Елън Уайт многократно откриваме твърдения за реалността на небесното светилище, обзавеждането му и неговата служба. Едно от тях беше написано в 1880-те, когато тя описва опитността на вярващите адвентисти след разочарованието:
“В резултат на изследването си те научиха, че земното светилище, построено от Мойсей по нареждане на Бог, съгласно образа показан му на планинта, беше ‘образ на сегашното време, съгласно което се принасят дарове и жертви', че неговите две свети места бяха ‘образ на небесните неща’, че Христос, нашият Велик Първосвещеник, ‘служи в светилището, в истинския храм, който сам Бог е направил, а не човек...’
Небесното светилище, в което Исус служи заради нас, е великият образец, чието копие беше светилището съградено от Мойсей.....
Несравнимият блясък на земната скиния отразяваше пред човешкия взор великолепието на небесния храм, където Христос, нашият предтеча служи за нас пред Божия трон.
Както светилището на земята имаше две помещения, светая и светая светих, така има две свети места и в небесното светилище. И ковчегът, съдържащ Божия закон, кадилният олтар и целия инструментариум за службите в светилището тук долу, има своя дубликат в светилището горе. В свято видение на апостол Йоан му беше разрешено да влезе в небето и той видя светилника и кадилния олтар, и тъй като ‘храмът Господен беше отворен’, той видя също ‘ковчега на Неговия завет.’[Откр. 4:5; 8:3; 11:19.]
Онези, които търсеха истината, намериха неопровержимо доказателство за съществуването на светилище в небето. Мойсей направи земното светилище по образа, който му беше показан. Павел заявява, че този образ беше истинското светилище, което е в небето. Йоан засвидетелства това, което видя в небето.” “Духът на пророчеството” том 4 стр. 260,261.
По-рано тя ентусиазирано беше описала мебелировката:
“Показано ми бе светилището на земята, което имаше две помещения. То беше подобно на това в небето и ми бе казано, че то беше образ на небесното. Мебелировката в първото отделение на земното светилище беше като тази в първото отделение на небесното. Завесата бе повдигната и аз погледнах в пресвятото място и видях, че мебелировката беше същата като в светая светих на небесното светилище.” “Ранни писания” стр.252, 253.

Ковчегът и законът в небесното светилище
По различни поводи тя говори и пише за ковчега в пресвятото отделение на небесното светилище. Такова изявление бе направено в проповедта изнесена в Оребро, Швеция 1886 год.
“Предупреждавам ви. Не противопоставяйте вашето влияние на Божиите заповеди. В небесния храм законът е такъв, какъвто Бог го написа. Хората могат да погазват неговото копие тука долу, но оригиналът се съхранява в Божия ковчег в небето и на капака на този ковчег, точно над закона е умилостивилището. Исус стои точно там, пред ковчега, да посредничи за човека”. “Библейски коментар, том 1 стр.1109.
И през 1903 година тя отново писа за реалността на небесното светилище:
“Можех да кажа много относно светилището; ковчегът съдържащ Божия закон, капакът на ковчега, който е умилостивилището, ангелите от всяка страна на ковчега и други неща свързани с небесното светилище и с великия ден на умилостивението. Можех да кажа много относно тайните на небето, но устните ми са затворени. Нямам наклонност да се опитвам да ги описвам.” Писмо 253 от 1903 год.

Измамите на последния ден ще включат жизненоважна истина
Ясно е, че нашият противник, Сатана, ще се опита да разколебае вярата на Божия народ в доктрината за светилището в тези “последни дни”. Елън Уайт писа:
“Спасителят предсказа, че в последните дни ще се появят фалшиви пророци и ще отклонят учениците след себе си; и също, че онези, които в тези дни на опасност щяха да останат верни на истината, която е открита в книгата Откровение, щяха да представят доктриналните грешки така привидно привлекателни, че ако е възможно да бъдат измамени и избраните.
Бог would have every true sentiment prevail. Сатана може умело да играе играта на живота с много души и той действа по най-непочтен, измамен начин, за да разруши вярата на Божия народ и да ги обезкуражи... Днес той действа, както действаше в небето–отделя хората от Бога в най-последния етап от земната история. Той търси начин да създаде разногласие, и да повдигне препирни и спорове, и ако е възможно да премести пътните знаци на истината подкрепяна от Божия народ. Той се опитва да създаде впечатление, че Господ си противоречи.
Случва се Сатана да хване души в капана си, като се представя на светъл ангел, мамейки ги. Мъже, които пртендират, че са поучавани от Бога, ще приемат измамни /неверни/ теории и в своите поучения ще се преклонят пред тези фалшификати като въвеждат /цитират/ сатанински заблуди. По този начин Сатана ще бъде представен като светъл ангел и ще има възможност да представи своите приятни басни.
Тези фалшиви пророци трябва да бъдат разпознати. Те ще се опитат да измамят мнозина като ги доведат до приемането на фалшиви теории. С много текстове ще се злоупотреби по такъв начин, че фалшивите теории очевидно ще бъдат основани на думи, които Бог е изговорил. Скъпоценната истина ще бъде предназначена да докаже и установи грешката. Тези фалшиви пророци, които претендират, че са поучавани от Бог, ще вземат прекрасни текстове, които са били дадени да украсят истината и ще ги използват като дреха на праведност, за да прикрият погрешни и опасни теории. и дори някои от тези, които в миналото Господ почете, ще се отклонят толко надалеч от истината, че ще защитават измамните теории относно многоликата истина, включително въпроса за светилището.” Ръкопис 11, 1906 год.
Няколко седмици по-късно тя прибавя следните важни думи за правилното разбиране н тази истина:
“Зная, че въпросът за светилището стои в правда и истина, така, както го поддържахме в течение на години. Врагът е, който отклонява умовете. Той е доволен, когато онези, които познават истината са погълнати в събиране текстове, с които да обградят погрешните теории, които нямат основание в истината. Използвани по този начин, текстовете са неправилно приложени; те не са дадени, за да доказват грешките, но да подсилят истината.” “Евангелски работници” стр. 303.


С очи отправени към светилището
Никога не трябва да изпускаме от поглед делото, което се върши за нас в небесното светилище. Съветвани сме:
“Като народ трябва да сме усърдни ученици на пророчеството. Не трябва да си почиваме, докато не станем мъдри относно светилището, което беше показано във видение на Даниил и Йоан. Този предмет хвърля ярка светлина върху сегашното ни състояние и дело и ни дава безпогрешно доказателство, че Бог ни е водил в миналата ни опитност. То обяснява нашето разочарование в 1844 год., показвайки, че светилището, което трябваше да се очисти не беше земята, както предполагахме, но че Христос тогава е влязъл в Светая Светих на небесното светилище и там изпълнява заключителното дело на своята свещеническа служба в изпълнение на думите на ангела от пророк Даниил, ‘Две хиляди и триста денонощия и светилището ще се очисти’.
Нашата вяра относно вестите на първия, втория и третия ангели беше правилна. Големите пътни знаци, които преминахме, бяха стабилни. Въпреки че воинството на ада се опитва да ги повали от основи и триумфира при мисълта, че е успяло, все още не е успяло. Тези стълбове на истината стоят здраво като вечни възвишения, непоклатими въпреки обединените усилия на хората, Сатана и неговото воинство. Можем да научим повече и би трябвало постоянно да изследваме Писанията, за да проверим дали нещата са такива. Божият народ сега трябва да отправи погледа си към небесното светилище, където се извършва заключителната служба на нашия Велик Първосвещеник в съда, където Той ходатайства за Своя народ.” “Евангелизъм” стр. 222,223.


Тази малка книжка
Освен няколкото забележки под линията и въпросите за изучаване в края на всяка глава, материалите, които следват са единствено от перото на Елън Уайт и са взети предимно от “Патриарси и пророци” и “Великата борба” с някои свързващи материали взети от различни нейни публикувани писания. Във всички случаи е посочен източникът. Тъй като повечето от читателите имат под ръка книгите на Елън Уайт, изглежда тук не е необходимо, където е желтелно съкращение, да се включват части от глави не пряко отнасящи се към въпроса – Христос в Своето светилище.

Каталог: KNIGI
KNIGI -> 50 Нобелови лауреати и други велики учени за вярата си в Бога”
KNIGI -> Ако животните можеха да говорят
KNIGI -> Аллах моят Отец? Или пътят ми от Корана до Библията Билкис Шейх Издава Мисионерско сдружение «Мисия за България»
KNIGI -> Ние искаме само твоята душа
KNIGI -> Книга първа: древни легенди I. Седемте велики тайни на Космоса Пролог: Легенда за космическата мисъл
KNIGI -> Без граници д-р Стоун Един друг свят само чака да натиснете вярното копче
KNIGI -> Калифорнийски млекар, който е основател на Интернационалното Общение на бизнесмените, вярващи в Пълното Евангелие
KNIGI -> Божиите генерали
KNIGI -> Приятелство с бога нийл Доналд Уолш


Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница