Христос в Своето светилище елън уайт



страница6/9
Дата07.05.2018
Размер1.35 Mb.
#67610
1   2   3   4   5   6   7   8   9

Краят на 2300 денонощия

В пророчеството на първата ангелска вест в Откровение 14 глава, заедно с прогласяването на скорошното Христово идване, е предсказано и едно голямо религиозно пробуждане. “Посред небето” лети един ангел, “който има вечното благовестие, за да прогласява на обитаващите по земята и на всеки народ и племе, език и люде” “Със силен глас” той проповядваше вестта: “Бойте се от Бога и въздайте Нему слава, защото настана часът, когато Той ще съди; и поклонете се на Този, Който е направил небето и земята, морето и водните извори”. Откр. 14:6,7.


Забележително е, че за вестител на това предупреждение е определен един ангел. Угодно е било на Божествената мъдрост да представи възвишения характер на делото, и силата и славата, които го придружават чрез чистотата, славата и мощта на небесен пратеник. А летенето на ангела “посред небето” , “силният глас”, с който се проповядва вестта, и нейното разгласяване между всички “обитаващи по земята” – “всеки народ и племе, език и люде” – доказват скоростта и всеобхратното разпространяване на движението......
Както Великата реформация в ХVI век, така и адвентното движение се появи едновременно в различни страни на християнския свят. Както в Европа, така и в Америка мъже на вярата и молитвата бяха подбудени да изучават пророчествата и, проследявайки боговдъхновения доклад, намериха убедителни доказателства, че краят на всичко е наближил. В различни страни се появиха изолирани групи християни, повярвали само чрез изучаването на Свещеното Писание, че идването на Спасителя е близо....
На Уилям Милър и на съмишлениците му бе възложена задачата да проповядват вестта в Америка. Страната стана център на великото адвентно движение. Тук именно пророчеството за първата ангелска вест получи непосредствено изпълнение. Книгите на Милър и неговите сътрудници бяха разнесени в най-отдалечените страни. Навсякъде по света, където бяха проникнали мисионерите, се разпространяваше и радостната вест за скорошното завръщане на Христос. Надлъж и шир се носеше вечното евангелие: “Бойте се от Бога и въздайте Нему слава, защото настъпи часът, когато Той ще съди”.
Очакване в тиха надежда
Всички, приели вестта, чакаха с неизразим копнеж идването на своя Спасител. Времето на срещата беше близо, при вратата. Приближаваха се към този час със спокойна тържественост. Почиваха си в сладкото общуване с Бога – залог за мира, който щеше да им бъде даден при настъпването на светлото бъдеще. Никой, изпитал надеждата и упованието, не може да забрави скъпоценните часове на очакване.
Няколко седмици преди времето повечето от тях оставиха светскте работи настрана. Искрените вярващи изпитваха грижливо всяка мисъл, всеки подтик на сърцето си, като че ли лежаха на смъртно легло и след няколко часа щяха да затворят очите си за земните сцени. Тогава не се приготвяха “дрехи за възнесение”; но всички чустваха необходимостта от вътрешно свидетелство, от доказателство, че са готови да посрещнат Спасителя; техните бели дрехи бяха чистотата на душата – характер, очистен от греха чрез изкупителната кръв на Христос.
О, да би имал и сега изповядващият се за Божий народ същия сърцеизпитващ дух, същата сериозна, положителна вяра! Ако би продължавал по същия начин да се смирява пред Господа и да отправя молбите си към трона на благодатта, би имал много по-богат духовен опит. Той се моли много малко, в действителност много малко е убеден в греха, а липсата на жива вяра лишава мнозина от дара на благодатта, предвиден да се даде така богато от нашия Изкупител.
Бог имаше намерение да изпита напода Си. Неговата ръка прикри направената в пресмятането на пророческите периоди грешка. Адвентистите не откриха заблуждението; както не го откриха и най-учените от техните противници. Те казваха: “Вашето изчисление на пророческите периоди е правилно. Ще се случи някакво велико събитие, но то няма да бъде второто пришествие на Христос.”
Времето на очакването отмина и Христос не се яви., за да освободи народа Си. Всички, надявали се на Спасителя си с искрена вяра и любов, преживяха горчиво разочарование. Но Божието намерение бе постигнато; Той изпита сърцата на изповядвящите, че Го чакат. Между тях имаше много , действали само от страх. Вярата им не бе повлияла нито сърцата, нито живота им. Когато очакваното събитие не се сбъдна, тези хора заявиха, че не са разочаровани; те никога не били вярвали, че Христос щял да дойде и се присъединиха към тези, които се подиграваха със скъбта на истинските вярващи.
Но Исус и небесните множества гледаха с любов и съчуствие на верните, дълбоко разочаровани вярващи. Ако завесата, отделяща видимия от невидимия свят, можеше да се отдръпне, щяха да се видят ангелите, застанали до тези непоколебими души, за да ги закрилят от Сатана. “Великата борба” стр.217-228.

Изследването на Писанията подновено
Пролетта на 1844 г. – времето, когато се очакваше идването на Господа, отмина. Онези, които с вяра копнееха за Неговото явяване изпаднаха известно време в съмнение и несигурност. Докато светът смяташе, че са претърпели пълно поражение и искаше да им докаже заблудата, източникът на утехата им оставаше все още Словото Божие.Мнозина продължаваха да търсят в Писанията доказателствата за вярата си, изследваха отново и изучаваха грижливо пророчествата, за да получат повече светлина. По всичко изглеждаше, че Библейското свидетелство потвърждава ясно и определено тяхното становище.Знамения, които не можеха да бъдат разбрани, показваха, че Христовото идване предстоеше скоро. Специалното благословение на Господа както чрез обръщането на грешниците към Христос, така и чрез събуждането на духовния живот сред християните, свидетелстваше, че вестта е от небето. И макар вярващите да не можеха да обяснят разочарованието си, все пак чустваха увереността, че Бог ги беше водил в техните минали преживявания.
Тясно свързани с пророчествата, които смятаха, че са приложими за времето на Христовото пришествие, бяха и наставленията, специално приспособени за състоянието им на несигурност и безпокойство, насърчаващи ги търпеливо да очакват с вяра, че неясното сега за разума им ще бъде разяснено в подходящо време.....
През лятото на 1844 год., между времето, което отначало приемаха за края на 2300-та денонощия, и есента на същата година, докогато, както по-късно откриха, че достигат те, се разгласи вестта с точно същите думи на Писанието: “Ето, младоженецът иде!”
Това движение бе предизвикано от откритието, че указът на Артаксеркс за съграждането на Ерусалим отново – изходна точка на периода от 2300 денонощия, влизаше в сила през есента на 457 год. пр. Хр., а не в началото на годината, както бяха вярвали преди това. Пресметнати от есента на 457 г. пр. Хр., 2300-та денонощия изтичаха през есента на 1844 год. сл. Хр.

Образите в светилищната служба
Доказателства, основаващи се на старозаветното сянково богослужение, посочваха също есента като времето, когато представеното като “очистване на светилището” събитие трябваше да се осъществи. Това се изясни добре при насочване на вниманието към начина, по който се бяха изпълнили символите, отнасящи се за първото Христово идване.
Заколването на пасхалното агне бе сянка на Христовата смърт. Павел казва: “нашата пасха Христос биде заклан за нас”. 1 Кор. 5:7. Снопът от първите плодове, който на пасхалния празник се разклащаше пред Господа, бе символ на Христовото възкресение.....
Тези символи станаха реалност не само по отношение на събитието, но и по отношение на времето. На 14-ия ден от първия еврейски месец, в деня и месеца, когато в продължение на 15 дълги столетия се колеше пасхалното агне, Христос, след като яде с учениците Си пасхалната вечеря, учреди онзи празник, който трябваше да напомня за собствената Му смърт като “Божия Агнец, Който носи греха на света”. Същата нощ Той бе хванат от безбожни ръце, за да бъде разпнат и умъртвен. И подобно на движимия сноп нашият Спасител бе възкресен на третия ден – “първия плод на починалите”, пример за всички възкръснали праведни, чиито унизени тела ще станат “съобразно с Неговото смъртно тяло”. 1Кор. 15:20; Фил. 3:21.
По същия начин символите, отнасящи се за второто пришествие, трябва да се изпълнят в посоченото от сянковата служба време. При Мойсеевата система очистването на светилището или великият ден на умилостивението се падаше в десетия ден на седмия еврейски месец. (Левит 16:26-34), когато първосвещеникът, след като е издействал умилостивение за целия Израил и по такъв начин е отстранил греховете му от светилището, излизаше вън и благославяше народа. Така вярваха, че и Христос, нашият велик Първосвещеник, щеше да се яви, за да очисти земята чрез унищожението на греха и на грешниците и да благослови с безсмъртие Своя очакващ Го народ. Десетият ден от седмия месец, великият ден на умилостивенито, времето на очистването на светилището, падащ се през 1844 г. на 22 октомври, се смяташе за времето на Христовото идване. Това беше в съгласие с вече приведените доказателства, че 2300-та денонощия трябваше да изтекат през есента, и заключението изглеждаше неоспоримо...
Тези, които внимателно и тържествено приеха вестта се приближаваха до времето,когато се надяваха да посрешнат своя Господ. Те чустваха за свой дълг всяка сутрин да си осигурят уверение, че са приети от Бога. Сърцата им бяха свързани тясно и се молеха много, заедно и един за друг. Често се събираха на уединени места, за да общуват с Бога и гласът на молбите им се възнасяше от поля и горички към небето. Убеждението да притежават благодатта на своя Господ бе за тях много по-необходимо от всекидневната им храна; и ако облак помрачеше духа им, те се успокояваха, докато не бъде отстранен. Чустваха свидетелството на прощаващата благодат и копнееха да видят Този, Когото душите им така обичаха.

Разочаровани, но запазили вярата в Божието слово непоклатима
Но отново трябваше да бъдат разочаровани. Времето на надеждата отмина, но Спасителят не се яви. С непоклатимо доверие Го бяха очаквали, а сега се чустваха като Мария, която, като намери гроба на Спасителя празен, извика разплакана: “вдигнали Господа мой и не знам где са Го положили.” Йоан 20:13
Светът наблюдаваше с очакване, ако времето отмине и Христос не дойде, цялото учение на адвентистите щеше да пропадне. Но макар много хора поради силното изкушение да се отказаха от вярата си, имаше някои, които останаха твърди. Плодовете на адвентното движение – дух на смирение и на изпитване на сърцето, на отричане на света и на обновяване на живота, придружаващи делото, свидетелстваха, че то бе от Бога. Те не смееха да отрекат, че силата на Светия Дух бе засвидетелствала проповядването на вестта за второто пришествие, а и не можеха да открият никаква грешка в изчисленията на пророческите периоди. И най-способните от противниците им не успяха да оборят техния начин на пророческо тълкуване. Без доказателства от Библията не бяха съгласни да отрекат позициите си, които бяха постигнати чрез сериозно, придружено с молитви изследване на Писанието, с умове, осветлени от Божия Дух и със сърца горящи от Неговата животворяща сила; не напуснаха позициите, които бяха устояли на най-проницателните критики и на най-жестоката опозиция от страна на официалните религиозни учители и на прочутите със светска мъдрост мъже, които останаха твърди и непоклатими пред обединените усилия на образованието и красноречието, пред остротите и подигравките както на уважавани, така и на неуважавани хора.
Наистина бе претърпян неуспех по отношение на очакваното събитие, но дори това не можа да разклати вярата им в Божието Слово..

Бог не изостави Своя народ. Духът Му все още пребъдваше с онези, които не се бяха отказали прибързано от получената светлина и не бяха се отрекли публично от адвентното движение. В посланието към евреите има думи на поощрение и предупреждение за уморените и очакващите във време на криза: “И тъй не напущайте дръзновениено си, за което имате голяма награда. Защото ви е нужно търпение, та като извършите Божията воля, да получите обещаното. Защото още твърде малко време и ще дойде Тоя, Който има да дойде, и не ще се забави. А който е праведен пред Мене, ще живее чрез вяра, но ако се дръпне назад, няма да благоволи в него душата Ми.” Евр. 10:35-39.


Че това увещание е отправено към църквата в последните дни, се вижда от думите, посочващи близостта на Господното идване: “защото още твърде малко време и ще дойде Тоя, Който има да дойде, и не ще се забави”. Ясно е загатнато, че щеше да има някакво привидно отлагане и да изглежда, че Господ като че ли се бави. Даденото тук поучение съвпада точно с преживяното от адвентистите по онова време. Хората, към които се отправиха тези думи, се намираха в опасност от корабокрушение на вярата си. Те бяха извършили Божията воля, следвайки Духа и Словото Му. Но не можеха да разберат намерението Му в техния минал опит, нито да различат пътя пред себе си и бяха изкушавани да се усъмнят дали в действителност Бог Ги е водил. Точно за това време бяха приложими думите: “ а който е праведен пред Мене, ще живее чрез вяра”.
Когато блестящата светлина на “среднощния вик” огря пътя им и видяха пророчествата разпечатани и бързото изпълнение на знаменията да говори, че идването на Христос е близо, те наистина вървяха като във видение. Но сега, съкрушени от разочарованите си надежди, можеха да устоят само чрез вяра в Бога и в Неговото Слово. Подиграващият се свят казваше: “Вие сте излъгани. Откажете се от вярата си и признайте, че адвентното учение е от Сатана.” Но Божият народ обясняваше: “Но ако се дръпне някой назад, няма да благоволи в него душата Ми”.
Да се отрекат сега от вярата си и да отрекат мощта на светия Дух, придружаваща вестта, би трябвало да се дръпнат назад към гибелта. Павловите думи ги насърчаваха да останат твърди: “Не напускайте дръзновението си”, “търпение ви е нужно”. “Защото още твърде малко време и ще дойде Този, Който има да дойде и не ще се забави”. Единственият безопасен начин на поведение бе да ценят светлината, получена вече от Бога, за да се държат здраво за Неговите обещания, да продължават да изследват Писанието и търпеливо да очакват и да бдят, за да получат по-пълна светлина. “Великата борба” стр. 238-248.

Въпроси за изучаване
1. Как е представен “възвишения характер” на вестта на първия ангел от Откр. 14? По кои три начина е представена бързината на разпространението на движението по целия свят?


  1. До каква степен е разпространена предупредителната вест?




  1. Какви “дрехи” приготвят адвентистите, очакващи второто идване на Христос?




  1. Кой е “извора на утехата” за адвентистите след първото им разочарование през пролетта на 1844 тод.?




  1. Коя вест на Писанието беше провъзгласена през лятото на 1844 г.?




  1. Как изучаването на първообраза и прототипа водят до определянето на важната дата 22 октомври 1844 год.?




  1. Назовете някои от нещата, които адвентистите трябваше да приготвят за очакваното идване на Христос?




  1. Плодовете на адвентното движение “доказаха, че беше от Бога”. Кои са тези плодове?




  1. Какъв съвет отправя Писанието към църквата на последните дни?




Каталог: KNIGI
KNIGI -> 50 Нобелови лауреати и други велики учени за вярата си в Бога”
KNIGI -> Ако животните можеха да говорят
KNIGI -> Аллах моят Отец? Или пътят ми от Корана до Библията Билкис Шейх Издава Мисионерско сдружение «Мисия за България»
KNIGI -> Ние искаме само твоята душа
KNIGI -> Книга първа: древни легенди I. Седемте велики тайни на Космоса Пролог: Легенда за космическата мисъл
KNIGI -> Без граници д-р Стоун Един друг свят само чака да натиснете вярното копче
KNIGI -> Калифорнийски млекар, който е основател на Интернационалното Общение на бизнесмените, вярващи в Пълното Евангелие
KNIGI -> Божиите генерали
KNIGI -> Приятелство с бога нийл Доналд Уолш


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница