Христос в Своето светилище елън уайт
Нашият Велик Първосвещеник в Светая Светих
Изтегляне 1.35 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Духовни основания
- Служба в двете отделения
- Отварянето на друга врата
- Трагичният резултат от отхвърляне Божията предупредителна вест
- Светилището и съботата
- Въпроси за изучаване
Нашият Велик Първосвещеник в Светая СветихВъпросът за светилището отключи тайната на разочарованието от 1844 год. и пред погледа се откри завършена система от истини, хармонично свързани една с друга. Те показаха, че Божията ръка бе ръководила великото адвентно движение и разкриха задължението за оново време. Темата за светилището изясни положението и делото на Божия народ. Както учениците на Исус след ужасната нощ на страдание и разочарование се “зарадваха, като видяха Господа”, така сега се зарадваха онези, които чакаха с вяра Неговото второ идване. Бяха се надявали да се яви в слава, за да възнагради Своите служители. Надеждите им бяха осуетени и те загубиха Исус от погледа си; и, както Мария пред гроба, викаха: “Дигнали Господа от гроба и не знаем где са Го положили”. Но сега Го видяха в Светая Светих – техния състрадателен Първосвещеник, Който скоро щеше да се яви като Цар и Избавител. Светлината от светилището освети миналото, настоящето и бъдещето. Разбраха, че Бог ги е водил чрез непогрешимото Си провидение. Макар че, както първите ученици, не бяха разбрали вестта, която носеха, все пак тя бе вярна във всяко отношение. Проповядвайки я, изпълниха Божия план и трудът им в Господа не бе напразен. Възродени за “жива надежда”, се зарадваха “с неизказана и преславна радост”. Както пророчеството от Дан. 8:14: “До две хиляди и триста денонощия; тогава светилището ще се очисти”, така и първата ангелска вест: “Бойте се от Бога и въздайте Нему слава, защото настана часът, когато Той ще съди”, сочеха на Христовата служба в Светая Светих, на изследователния съд, а не на идването на Христос да изкупи народа Си и да унищожи неправедните. Грешката не бе в изчисляването на пророческите периоди, а в събитието, което трябваше да се случи в края на 2300-та денонощия. Поради тази неточност вярващите преживяха разочарование, въпреки че всичко, предсказано в пророчеството, и всичко в Писанието, което имаха основание да очакват, се бе изпълнило. Точно, когато оплакваха поражението на своите надежди, се бе случило предсказаното от вестта събитие. То трябваше да се изпълни, преди Господ да се яви, за да възнагради служителите Си. Христос бе дошъл, но не на земята., както очакваха, а както бе означено в сянковата служба – в Светая Светих на Божия храм в небето. Той е представен от пророк Даниил като влизащ при Стария по дни точно по това време: “Гледах в нощните видения и ето, един като Човешкия Син идеше с небесните облаци и стигна” не на земята, но “до Стария по дни; и доведоха Го пред Него”. Дан. 7:13. Посоченото идване е предсказано и от пророк Малахия: “И Господ, Когото търсите, неочаквано ще дойде в храма Си. Да! Ангелът на завета, Когото вие желаете. Ето иде, казва Господ на силите” Мал.3:1. Идването на Господа в Неговия храм бе внезапно, неочаквано за Божиите чада. Те не Го търсеха там. Очакваха Го да дойде на земята “в пламенен огън да даде възмездие на ония, които не познават Бога, и на ония, които не се покоряват на благовестието”. 2 Сол. 1:8. Но не бяха още готови да посрещнат своя Господ. Имаха нужда от приготовление. Имаха нужда от светлина, която да насочи мислите им към Божия храм в небето. И ако биха последвали своя първодвещеник в Неговата служба там, щяха да им бъдат разкрити нови задължения. Църквата трябваше да получи и друга вест на предупреждение и поучение. Пророкът къзва: “Но кой може да издържи деня на пришествието Му? И кой ще устои, когато Той се яви? Защото е като огъня на пречиствач и като сапуна на тепавичар. Ще седне като Един, Който топи и пречиства сребро, та ще очисти левийците и ще ги претопи като златото и среброто; и те ще принесат Господу принос с правда” Мал. 3:2,3. Когато приключи застъпническата служба на Христос в небесното светилище, живеещите на земята ше трябва да застанат пред погледа на Светия Бог без посредник. Дрехите им трябва да бъдат без петно, характерите им – изчистени от грях чрез кръвта на попръскването. Чрез Божията благодат и чрез личните прилежни усилия, те трябва да победят в битката със злото. Докато в небето се провежда изследователния съд, докато греховете на покаяните вярващи се отстраняват от светилището, Божият народ на земята трябва да се очисти, да отстрани греха. Това духовно развитие е още по-ясно описано във вестта от Откр. глава 14. След това последователите на Христос ще бъдат готови за Неговото явяване “тогава приносът на Юда и на Ерусалим ще бъде угоден Господу, както в древните дни, както в старите години” Мал. 3:4. Тогава църквата, която нашият Господ ще приеме, ще бъде “църква славна , без петно или бръчка, или друго такова нещо” Еф. 5:27. Ще бъде “като зората, красива като луната, чиста като слънцето, страшна като войска със знамена”. Песен на песните 6:10. Освен идването на Господа в храма Му, Малахия предсказва Неговото второ идване, идване за изпълнение на присъдата, със следните думи: “И Аз, като се прибилижа при вас за съдба, бързо ще заявя против баячите, против прелюбодейците, против кълнещите се лъжливо, против ония, които угнетяват наемниците в заплатата им, вдовицата и сирачето, и против ония, които оправдават чужденеца и не се боят от Мене, казва Господ на силите” Мал. 3:5. Юда има предвид същата сцена, когато казва: “Ето, Господ иде с десетки хиляди Свои светии, да извърши съдба над всички и да обяви за виновни всичките нечестивци за всичките нечестиви дела”. Юда 14,15. Това идване и идването на Господа в Неговия храм са две отделни събития. Духовни основания Влизането на Христос в Светая Светих като наш Първосвещеник за очистване на светилището, описано в Дан. 8:14; идването на Човешкия Син при Древния по дни, представено в Дан. 7:13 и идването на Господа в Неговия храм, предсказано от Малахия, са описания на едно и също събитие. То е представено също и чрез идването на младоженеца на сватбата, описано от Христос в притчата за десетте девици в Матей глава 25. През лятото и есента на 1844 год. бе разгласена вестта: “Ето, младоженецът иде”. Тогава се образуваха двете групи, представени чрез разумните и неразумните девици. Едната група с радост очакваше явяването на Господа и старателно се приготвяше да Го посрещне, а другата, повлияна от страха и действаща импулсивно, се бе задоволила само с теорията на истината, но й липсваше Божията благодат. В притчата “готовите влязоха с Него на сватбата”. Младоженецът пристига преди сватбата. Тя е образ на събитието, когато Исус ще приеме Свото царство. Светият град, новият Ерусалим, столица и представител на царството, е наречен, “невестата, жената на Агнето”. Ангелът каза на Йоан: “Дойди, ще ти покажа невестата, жената на Агнето. И отведе ме чрез Духа и показа ми светия град, Ерусалим, който слизаше от небето от Бога”. Откр. 21:9,10. Ясно е тогава, че невестата представлява светия град, а девиците, които трябва да посрещнат младоженеца, са символ на църквата. В Откровението е казано, че гостите на сватбената вечеря представляват Божия народ. Откр. 19:9. Щом са гости, те не могат да представляват в същото време и невестата. Христос, както е заявено от Даниил, ще получи от Древния по дни в небето “владичество, слава и царство”; ще получи новия Ерусалим, столицата на Неговото царство, “приготвен като невеста, украсена за мъжа си” Дан. 7:14; Откр. 21:2. След като е приел царството, Той ще дойде в славата Си като цар на царете и Господ на господарите, за да изкупи народа Си и Неговите изкупени “ще насядат с Авраама, Исаака и Якова в небесното царство”, на Неговата трапеза, в Неговото царство (Мат. 8:11; Лука 22:30) – да вземат участие в сватбената вечеря на Агнето. Възгласът: “Ето, младоженецът иде!”, разнесъл се през лятото на 1844 год., накара хиляди да очакват незабавното идване на Господа. Младоженецът дойде в определеното време, но не на земята, както народът Му очакваше, а в небето, при Стария по дни, на сватбата, за да приеме царството Си. “И готовите влязоха с Него на сватбата, и вратата се затвори”. Няма да присъстват лично, защото тя става на небето, докато те са на земята. Христовите последователи трябва да “чакат Господаря си, когато се върне от сватбата” Лука 12:36. Но трябва да разбират Неговото дело и да Го следват с вяра, когато влиза при Бога. В този смисъл за тях може да се каже, че отиват на сватба. В притчата, на сватбата отидоха точно тези, които заедно с лампите си бяха взели и масло в съдовете. Заедно с познанието за истината от Писанието те притежаваха и Духа на Божията благодат. И когато през нощта на тяхното тежко изпитание бяха чакали търпеливо, изследвайки Библията за по-ясна светлина, видяха истината за небесното светилище и за променената служба на Спасителя и чрез вяра Го последваха в делото Му. И всички, които приемат същите истини чрез свидетелството на Писанието, следват Христос с вяра, когато Той влезе при Бога, за да извърши последното дело на посредничеството и да приеме в края царството – всички са представени като отиващи на сватбата. Същата символична картина е използвана за сватбата в притчата в Матей 22 глава, където е представено ясно, че изследователния съд се провежда преди сватбата. Тогава царят дойде, за да прегледа гостите, да види дали всички са облечени в сватбената дреха – неопетнената дреха на характера, изпрана и избелена в кръвта на Агнето. Мат. 22:11; Откр. 7:14. Човекът без такава дреха е изхвърлен вън, а всички, оказали се при изпита облечени със сватбено облекло, са одобрени от Бога, удостоени да споделят Неговото царство и да седнат на Неговия престол. Изпитването на характера, определянето на приготвените за царството на Бога е дело на изследователния съд – заключителното дело в небесното светилище. Когато работата по изследването приключи, когато животът на всички, изповядали през вековете, че са Христови последователи, бъде прегледан и решен, чак тогава, и не по-рано, ще приключи благодатното време и вратата на благодатта ще бъде затворена. Така, само с едно кратко изречение - “И готовите влязоха с Него на сватбата, и вратата се затвори”, ние биваме преведени през финалната служба на Спасителя до времето на приключването на великото дело за изкуплението на човека. Служба в двете отделения Когато в Деня на Умилостивението при службата в земното светилище, която, както видяхме, е образ на службата в небесното светилище, първосвещеникът влезеше в Светая Светих, службата в Светая, първото отделение на светилището, спираше, “и никой да се не намира в шатъра за срещане, когато влиза той в светилището да направи умилостивение, догде излезе”. Лев. 16:17. Така че, когато влезе в Светая Светих, за да извърши заключителното дело за изкуплението , Христос преустанови службата в първото отделение. Но когато тя приключи, тогава започна службата във второто отделение. При образната сянкова служба първосвещеникът напускаше Светая в Деня на Умилостивението и влизаше при Бога, за да представи кръвта на жертвата за грях от името на всички израилтяни, покаяли се истински от греховете си. Така и Христос бе завършил само една част от Своята работа на ходатай, за да навлезе в друга част на делото Си, като с кръвта Си продължаваше да се застъпва пред Отца за грешниците. Този въпрос не бе разбран от адвентистите през 1844 год. След като отмина времето, когато очакваха да дойде Спасителят, те все още вярваха, че идването Му е близо; твърдяха, че са стигнали до важна криза и че делото на Христос като посредник за човека пред Бога е престанало.Струваше им се, че според Библията благодатното време за хората ще приключи малко преди действителното идване на Господа в небесните облаци. Това като че ли бе очевидно от Библейските текстове, говорещи за времето, когато хората ще търсят, ще чукат и ще викат на вратата на благодатта, но няма да им бъде отворено. И сега се питаха дали датата, на която бяха очаквали Христовото идване, не отбелязва началото на периода, предшестващ го непосредствено. След като бяха прогласили предупреждението за близкия съд, смятаха, че тяхната работа за този свят е приключила и товарът за спасението на грешниците е вече свален от плещите им. Дръзките и богохулни подигравки на нечестивите им изглеждаха още едно доказателство, че Божият Дух се е оттеглил от отхвърлилите Неговата милост. Всичко това ги уверяваше, че благодатното време е свършило или, както те се изразяваха, “вратата на благодатта е затворена”. Отварянето на друга врата Като изследваха въпроса за светилището, дойде по-голяма светлина. Видяха, че вярването за края на 2300-та денонощия в 1844 г., когато се отбелязва важна криза, е правилно. Но докато вратата на надеждата и милостта, чрез която хората в продължение на хиляда и осемстотин години са имали достъп до Бога, бе затворена, в същото време се отвори друга врата и прощението на греховете се предлагаше на хората чрез посредничеството на Христос в Светая Светих. Една част от Неговата служба бу приключила, за да бъде заместена от друга. Все още има “отворена врата” за небесното светилище, където Христос служи в полза на грешниците. Сега вече може да се разбере правилното приложение на думите на Исус в Откровението, отправени към църквата и отнасящи се точно за това време: “Това казва Светият, Истинският, Който отваря и никой няма да затваря; и затваря и никой не отваря. Зная твоите дела. Ето поставих пред тебе отворени врата, които никой не може да затвори”. Откр. 3:7,8. Само следващите Исус с вяра във великото дело на изкуплението ще се възползват от привилегията на Неговата ходатайствена служба, а тези, които отхвърлят светлината, която разяснява тази служба, няма да могат да се възползват от нея. Евреите, пренебрегнали светлината, дадена им при първото идване на Христос, и отказали да Го приемат като Спасител на света, не получиха спасение чрез Него. Когато при възнесението Си Исус влезе чрез собствената Си кръв в небесното светилище, за да излее върху учениците Си благословенията от Своята посредническа служба, евреите бяха оставени в пълен мрак. Те продължиха безполезните си жертви и приношения. Сянковата служба на образи и символи бе преустановена. Вратата, през която хората бяха намирали достъп до Бога, бе вече затворена.Евреите отказаха да Го потърсят чрез единствения възможен начин, по който Той би могъл да бъде намерен тогава – чрез службата в небесното светилище. Затова не можаха да се свържат с Бога. За тях вратата бе затворена. Нямаха познание за Христос като истинската жертва и като единствения посредник пред Бога, затова и не можаха да приемат привилегиите на посредническата Му служба. Състоянието на невярващите евреи илюстрира състоянието на безгрижните и невярващите сред онези, които изповядват, че са християни, а съзнателно пренебрегват делото на нашия милостив Първосвещеник. При символичната служба, когато първосвещеникът влизаше в Светая Светих, се изискваше всички от Израил да се съберат около светилището и по най-тържествен начин да смирят душите си пред Бога, за да бъдат простени греховете им и да не бъдат отстранени от обществото. Колко по-важно е тогава в този истински Ден на Умилостивението да разбираме делото на нашия Първодвещеник и да знаем какви са задълженията ни. Трагичният резултат от отхвърляне Божията предупредителна вест Хората не могат безнаказано да отхвърлят милостивите предупреждения на Бога. Една вест бе изпратена от небето на земята по времето на Ной и спасението на земните жители зависеше от начина, по който те се отнесоха към нея. Понеже отхвърлиха предупреждението, Божият Дух се оттегли и жителите на земята загинаха във водите на потопа. По времето на Авраам милостта спря да умолява престъпните жители на Содом и всички, освен Лот, съпругата му и двете му дъщери бяха погълнати от огъня, изпратен от небето. Така бе и в дните на Христос. Божият Син заяви на невярващите евреи от онова поколение: “Ето, вашият дом се оставя пуст”. Мат. 23:38. Поглеждайки назад към миналите дни, същата безпределна Сила заявява за онези, които “не приеха да обичат истината, за да се спасят”; “и затова Бог праща заблуда да действа между тях, за да повярват лъжа, та да бъдат осъдени всички, които не са повярвали истината, а са имали благоволение към неправдата”. 2Сол. 2:10-12. Когато отхвърлят ученията на Неговото Слово, Бог оттегля Духа Си и ги оставя на измамите, които обичат. Но Христос все още се застъпва за човека и ще се дава светлина на тези, които я търсят. Отначало адвентистите не разбираха това, но после, когато текстовете, определящи истинското им положение, започнаха да разкриват смисъла си, всичко им стана ясно. Времето през 1844 г. бе период на голямо изпитание за онези, които все още поддържаха адвентната вяра. Единствената им утеха, що се отнася до обяснението на истинското положение, бе светлината, насочваща мислите им към небесното светилище. Някои се отрекоха от вярата си в предишното изчисляване на пророческите периоди и приписваха мощното влияние на Светия Дух, придружавало адвентното движение, на Сатана. Друга група пък твърдо поддържаше, че наистина Господ ги е водил в изминалия духовен път. И като чакаха, бдяха и се молеха, за да разберат Божията воля, видяха, че техния велик Първосвещеник е започнал друга служба. Следвайки Го чрез вяра, те видяха също и заключителното дело на църквата. Придобиха по-ясно разбиране за първите две ангелски вести и бяха подготвени да приемат и да предадат на света тържественото предупреждение на третата ангелска вест от Откровение 14 глава. Светилището и съботата “И отвори се Божият храм, който е на небето, и видя се в храма ковчегът на Божия завет” Откр. 11:19. Ковчегът на Божия завет се намира в Светая Светих – второто отделение на светилището. В службата на земния храм, провеждаща се по “образ и сянка на небесните неща”, това отделение се отваряше само на Великия Умилостивителен Ден за очистване на светилището. Ето защо през 1844 г. известието, че Божият храм в небето е отворен и се вижда ковчега на Неговия завет, посочва отварянето на Светая Светих в небесното светилище, когато Христос влиза там, за да извърши заключителното дело на изкуплението. Тези, които последваха с вяра своя велик Първосвещеник, започнал службата Си в Светая Светих, видяха ковчега на Неговия завет. Като разучиха въпроса за светилището, те разбраха промяната на службата на Спасителя и видяха, че сега Той служи пред Божия ковчег, застъпвайки се с кръвта Си за грешниците. В ковчега в земното светилище се намираха двете каменни плочи, на които бяха записани предписанията на Божия закон. Той беше просто място за съхраняване на плочите на закона, а присъствието на Божиите предписания му придаваше стойност и святост. Когато Божият храм в небето се откри, се видя ковчегът на Неговия завет. Вътре в Светая Светих на небесното светилище свято се пази Божият закон – законът, изговорен от самия Бог сред гръмотевиците на Синай и написан със собствения Му пръст на каменните плочи. Божият закон в небесното светилище е великият оригинал, точното копие на предписанията, записани върху каменните плочи и отбелязани от Мойсей в Петокнижието. Онези, които можеха да разберат този важен въпрос, разбраха и светия, непроменим характр на Божия закон. Разбраха както никога дотогава силата на думите на Спасителя : “Докле премине небето и земята, ни една йота, ни една точка от закона няма да премине”. Мат. 5:18. Тъй като Божият закон е откровение на Неговата воля, копие на Неговия характер, той трябва да пребъдва вечно “на небето” като верен свидетел. Нито една заповед не е анулирана; нито една точка, нито дори чертичка от закона не е променена.Псалмистът казва: “Господи, Твоето Слово е утвърдено на небето довека”. Пс. 119:89; 111:7,8. В самото сърце на Декалога – десетте заповеди, се намира четвъртата заповед, така, както бе оповестена първоначално: “Помни съботния ден, за да го освещаваш. Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела, а на седмия ден, който е събота на Господа, твоя Бог, да не вършиш никаква работа, ни ти, ни синът ти, ни дъщеря ти, ни слугата ти, ни слугинята ти, нито добитъкът ти, нито чужденецът, който е отвътре вратите ти. Защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко, що има в тях, а на седмия ден Си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети”. Изх. 20:8-11. Божият Дух повлия на сърцата на онези, които изучаваха Неговото Слово. Те се убедиха, че несъзнателно са престъпвали това предписание, като са пренебрегвали почивния ден на Твореца. Започнаха да проверяват основанията за почитането на първия ден на седмицата вместо деня, осветен от Бога. Не можаха да намерят никакви доказателства от Свещеното Писание, че четвъртата заповед била премахната или че съботният ден е бил променен. Благословението, освещавало още отначало седмия ден, никога не е било отнемано. Бяха търсили искрено, за да разберат Божията воля и да я изпълняват. А сега, като се видяха престъпници спрямо Неговия закон, скръб изпълни сърцата им и те доказаха верността си към Бога, като започнаха да пазят съботата свято. Бяха направени много сериозни усилия, за да се събори тяхната вяра. Всеки можеше да види, че ако земното светилище е било само отпечатък, образ или образец на небесното, то и законът, съхраняван в земния ковчег, е точно копие на закона в небесния ковчег; и че приемането на истината за небесното светилище включваше и признаването на изискванията на Божия закон, а заедно с това, че четвъртата заповед е част от него и пазенето на съботата е задължително. Тук се криеше тайната на жестокото и решително противопоставяне срещу хармоничното обяснение на Писанията, разкриваща службата на Христос в небесното светилище. Някои хора се опитваха да затворят вратата, която Бог беше отворил и да отворят вратата, която Той беше затворил. Но Той бе заявил: “Който отваря и никой няма да затваря, и затваря и никой не отваря” и “Ето, поставих пред тебе отворена врата, която никой не може да затвори” Откр. 3:7,8. Христос бе отворил вратата, т.е. бе започнал службата в Светая Светих. От тази врата се излъчваше светлина и четвъртата заповед бе показана като част от съхранявания в небесното светилище закон. Човек не можеше да премахне установеното от Бога. Приелите светлината относно застъпническата служба на Христос и вечната валидност на Божия закон откриха, че това бяха истините, посочени в Откр. 14 глава. Вестите от тази глава съдържат едно тройно предупреждение, което трябва да приготви жителите на земята за второто идване на Господа. Съобщението: “настана часът, когато Той ще съди” посочва заключителното дело на Христовата служба за спасението на хората. То оповестява истината, която трябва да бъде прогласена до момента, когато посредническата служба на Спасителя ще престане и Той се завърне на земята, за да вземе Своя народ при Себе Си. Съдът, започващ от 1844 г., трябва да продължи, докато бъдат разгледани и решени случаите на всички мъртви и живи. Следователно ще продължи до края на благодатното време. За да бъдат хората приготвени да устоят в съда, вестта им заповядва: “Бойте се от Бога и въздайте Нему слава и поклонете се на Този, Който е направил небето и земята, морето и водните извори”. Резултатът от приемането на вестта е показан чрез думите: “Тук са тези, които пазят заповедите Божии и вярата Исусова” Откр.14:12. За да бъдат хората приготвени за съда, необходимо е да пазят Божия закон. Той ще бъде образецът или мярката за оценяване на характера в съда. “Великата борба” стр.258-265. Онези, които получиха светлината относно светилището и непроменимостта на Божия закон се изпълниха с радост и почуда, когато видяха красотата и хармонията в системата на истината, която им бе открита. Въпроси за изучаване 1. Кой беше ключът, който отключи тайната на разочарованието от 1844 год.? 2.Цитирай двата Библейски текста, които посочват служенето на Христос в Светая Светих?
Каталог: KNIGI KNIGI -> 50 Нобелови лауреати и други велики учени за вярата си в Бога” KNIGI -> Ако животните можеха да говорят KNIGI -> Аллах моят Отец? Или пътят ми от Корана до Библията Билкис Шейх Издава Мисионерско сдружение «Мисия за България» KNIGI -> Ние искаме само твоята душа KNIGI -> Книга първа: древни легенди I. Седемте велики тайни на Космоса Пролог: Легенда за космическата мисъл KNIGI -> Без граници д-р Стоун Един друг свят само чака да натиснете вярното копче KNIGI -> Калифорнийски млекар, който е основател на Интернационалното Общение на бизнесмените, вярващи в Пълното Евангелие KNIGI -> Божиите генерали KNIGI -> Приятелство с бога нийл Доналд Уолш Изтегляне 1.35 Mb. Сподели с приятели:
|