Хронична обструктивна белодробна болест (хобб)

Според СЗО 2,75 млн. души годишно умират от ХОББ. Заболяемостта заема дял от приблизително 10% от населението в света и бележи тенденция към трайно нарастване с катастрофални темпове. Неизбежно и драстично се повишават разходите за лечение на заболяването и стойността на загубите поради временна нетрудоспособност.

За България няма официална статистика за заболеваемостта от бронхообструктивни заболявания. Според данни от Национален статистически институт, Национален център по здравна информация, Кратък статистически справочник по зравеопазване на Министерство на зравеопазването и Регионалните здравни центрове, само 1/5 от всички болни с астма и ХОББ се лекуват.

ХОББ си остава недиагностицирано и нелекувано състояние, а късната диагноза остава основна пречка за ефективна борба със заболяването. Колкото по-рано започне лечението, толкова по-ефективно е то.

Белият дроб е нашата дихателна машина. Тя вдишва въздуха, филтрира го,отделя живототворния кислород за нуждите на организма и изхвърля остатъка-главно въглероден двуокис и вода. Когато вдишваме, въздухът навлиза в белите дробове посредством дихателните тръби, наречени бронхи. Бронхите са “тапицирани” с вибриращи, подобни на коса структури, които се наричат ресничест трептящ епител. Те се движат като камшичета нагоре надолу около 900 пъти в минута, задържайки по този начин твърдите частици-замърсители попаднали от въздуха в белите дробове. Вдишаният въздух се пренася надолу посредством по-големи и малки бронхи, докато стигне до финните въздушни еластични мехурчета, еднакви по големина, наречени алвеоли. Това е мястото, където се осъществява обмяната на кислород и въглероден двуокис.

Бронхитът е остро или хронично възпаление на лигавицата на бронхите. Най-важният симптом е сухата или влажна кашлица. В началото общото състояние на болния не е засегнато тежко. Температурата може да бъде нормална или леко повишена, при изостряне може да достигне до 38-39 градуса. При липсата на лечение поради омаловажаване на проблема или недоизлекуване, заболяването напредва и се появяват задух, лесна умора и цианоза (посиняване).

Бронхитите могат да бъдат предизвикани от най-различни причинители:

• 
  инфекции - вируси на грипа, пневмококи, стрептококи, стафилококи и други;
  
• 
  токсични химични вещества - тютюнев дим, пари на киселини, хлор и други дразнещи дихателните пътища токсични вещества;
  
• 
  механични - термични и други дразнители, като много запрашен, много студен или влажен въздух.
  

Хроничният бронхит трае дълги години с периоди на подобрения и изостряния и води до развитието на бронхиектазии, емфизем на белия дроб и десностранна сърдечна слабост.

При хроничния бронхит и емфизема проходимостта на малките бронхи се нарушава от набраната слуз и от настъпилият спазъм. Създават се условия, при които въздухът през време на вдишване навлиза в алвеолите, но не може свободно да излезе при издишване. Емфиземът променя нормалния вид на белите дробове. Някои от въздушните мехурчета се пукат и деформират образувайки малки кратери в белите дробове, докато другите балонират в резултат на отчаяната борба на организма да получи повече кислород и да отдели въглероден двуокис. Белодробната тъкан, увредена от емфизем не може повече да бъде възстановена или заменена и заболяването прогресира.

Според специалистите основните проблеми на диагностиката и лечението на болестта са недооценяване на състоянието, както от страна на пациентите, така и от страна на лекарите. Финансовите причини също имат значение за неадекватното цялостно поведение към този недобре осъзнат проблем на белодробното здраве.

• 
  Отказване от тютюнопушене и престояване в задимени помещения;
  
• 
  Своевременно и ефективно лечение на възпалителните заболявания на горните дихателни пътища и белите дробове, особено в детската възраст;
  
• 
  Преустановяване излагането на въздействието на рисковите фактори (вредни вещества – промишлен прах, химически агенти като пари и дим) от атмосферния въздух и работната среда;
  
• 
  Повишаване на имунната защита на организма чрез упражняване на двигателна активност (спорт, туризъм), здравословно хранене, закаляване, имунопрофилактика.