Хроничната физическа болка – разпространение и последици божидар Ивков1



Дата20.05.2017
Размер84.51 Kb.
ХРОНИЧНАТА ФИЗИЧЕСКА БОЛКА – РАЗПРОСТРАНЕНИЕ И ПОСЛЕДИЦИ

Божидар Ивков1

На основата на научната литература могат да се изведат два тренда, две основни сфери или системи на не-медицински проблеми, които пораждат ревматичните и мускулно-скелетните заболявания: 1) постепенна инвалидизация и 2) хронична физическа болка. Тук ще се опитам да проследя, каква е значимостта на втората сфера от проблеми за човека и обществото.



Дефиниция

Какво означава или как се дефинира ХФБ? Международанта Асоциация за изследване на болката (International Association for the Study of Pain) я дефинира като „неприятно сетивно и емоционално преживяване, свързано с реални или потенциални увреждания на тъканите или описвано с термините на такива увреждания (Merskey, Bogduk 1994).

Разпространение

Всъщност, знаем ли какви са количествените измерения на ХФБ? Оценките за разпространението й варират в широки граници според определенията и методологията на съответните изследвания, но при всяко измерване се вижда, че обхвата и въздействието на хронична физическа болка, са значителни. В едно забележително по обхвата си и регистрираните данни изследване на хроничната болка, проведено в началото на хилядолетието в 15 европейски страни и Израел, се установява, че един на всеки пет души (19%) в общата популация на възрастните страда от хронична физическа болка (Breivik at al. 2006).


Данните от същото изследване, групирани и представени на фиг. 1, разкриват, че регистрираното разпространение на хроничната физическа болка е в „диапазона от 12% до 30%, като най-висок е относителния дял в Норвегия, Полша и Италия, а най-нисък е в Испания, Ирландия и Великобритания”. Уловени са и някои регионални различия в страните: например, в Италия, разпространението на болката е над 32% в северната част и по-малко от 22% в южната част (Breivik at al. 2006: 289).

Различията в относителните дялове на хората с хронична физическа болка мжеду отделните страни, както и между регионите в дадена страна, показват и още нещо. Няма никакво научно обосновано основание, без наличие на сериозни и представителни епидемиологични изследвания в дадена страна, да се екстраполират данни от други страни, за да се правят прогнозни изчисления за ситуацията в дадена страна, в която не се провеждат такива изследвания и липсват емпирични данни. Това обаче се прави в България за отделни заболявания.


Фиг. 1. Разпространение на хроничната физическа болка сред населението на 15 европейски страни и Израел (в %)

Източник: Breivik at al. 2006

Възраст и пол

Според същото изследване респондентите са живели до момента на провеждането му средно 5 години с хронична физическа болка, а част от тях са я изпитвали 20 и повече години. Констатирано е и това, че лицата под 40-годишна възраст страдат по-малко от хронична физическа болка, а тези на 41-60 години са по-предразположени към нея. Освен това жените по-често от мъжете страдат от хронична болка.

Причини


По-съвременно изследване ни показва, какви са основните причини за възникването и наличието на хроничната физическа болка (фиг. 2). Данните показват, че мускулноскелетните и ревматичните заболявания са водеща причина за наличието на ХФБ. Много често локализацията на болката не е само на едно място, а причините за нейното възникване и трайно съществуване могат да бъдат различни. От графиката се вижда, че представените причини са смесени: симптоми (например болки в ставите), заболявания (например мигрена) или група заболявания (артрит), което всъщност затруднява адекватна идентификация на причините за възникване и трайно съществуване на болката.

Фиг. 2. Най-често регистрирани причини за хроничната болка, както са идентифицирани в „Pain Proposal Patient Survey” (в %)

Източник: Baker et al. 2010



Последици

Силната хронична болка може да доведе до физически и психологически увреждания и е свързана със сериозни съпътстващи заболявания и психологически разстройства като тревожност и депресия (Poole et al. 2009). Отрицателното въздействие на хроничната болка често се простира отвъд страданието, за да повлияе на близките на човека и издръжката им.

Проучването „Pain Proposal survey” разкрива, че:

• 27% от хората с хронична болка се чувстват социално изолирани и самотни поради тяхната болка;

• 50% се тревожат от ефекта на хронична болка върху взаимоотношенията им;

• 21% от европейците с хронична болка изобщо не са в състояние да работят;

• 29% се притесняват да не загубят работата си;

• 61% от тези, които могат да работят, заявяват, че техния професионален статус е пряко засегнат;

• 36% казват, че тяхната хронична болка има отрицателно въздействие върху техните семейства и приятели (Pain Survey 2010).

Хората с хронични болки често чувстват, че състоянието им се усложнява от липсата на разбиране сред широката общественост: почти две трети (62%) от респондентите на изследването смятат, че общественото разбиране и осъзнаване на хроничната болка е ниско (пак там).

Половината от хората с хронична болка, както сочи споменатотo европейско изследване (Breivik at al. 2006), се чувстват уморени през цялото време и 40% се чувстват безпомощни или не могат да мислят или функционират нормално. Болка оказва влияние и върху ежедневните дейности, повече от две-трети от хората са по-малко способни да се занимават с нещо или дори да спят (пак там).

Източник: Baker, М. et al. (2010) с. 12.

Хроничната физическа болка поражда и множество непреки следствия. Още с появяването си тя повишава риска (разбиран като степен на несигурност и неопределеност) от изпадане в безработица, обедняване и др.

Трябва да се има предвид, че колкото по-голяма е степента на риск в личностен и социален план, толкова по-вероятно е човек да получи ментални и/или психични проблеми. Най-болезнените социални рискове са свързани с бедността и социално-икономическите неравенства.

Най-общо непреките последици от хроничната болка са свързани със следните рискове:


  • от безработица

  • от обедняване

  • влошаване на социалния статус

  • увеличаване на социалните неравенства

  • затруднен достъп до здравни услуги.

Цената – преки разходи

Болката е товар и за физическите лица и техните семейства, и за икономиките на Европа. Смята се, че ежегодните разходи, свързани с ХФБ надхвърлят 300 млрд. евро, или между 1% и 3% от БВП (Phillips 2006; Mantyselka et al. 2002)

Най-голям дял от преките разходи в системите за здравеопазване, са за консултации със здравните специалисти при болки в гърба и се оценяват на:


  • € 187 милиона за Белгия (Van Zundert, Van Kleef 2005)),

  • € 289 милиона за Холандия (Van Tulder at al. 1995)

  • € 1,9 млрд. за Великобритания (Maniadakis, Gray 2000).

  • Цената – непреки разходи

Непреките разходи също са огромни и се измерват чрез:

Например: Данни за петте най-големи страни в Европа – Франция, Германия, Великобритания, Италия и Испания показват, че хората със силни болки са отсъствали 27% от работното си време през последните седем дни, в сравнение с 5% за общата популация (Kantar Health 2010).

Отношение и ефективност на медицината и здравеопазването към хроничната физическа болка

Хроничната физическа болка:

(1) има различни прояви и причини и

(2) много трудно се измерва и това затруднява диагностицирането на главната причина за болката или определянето как най-добре тя да се контролира.

Тези, а и други фактори, правят пътя на пациента с хронична болка през системата на здравеопазването дълъг, сложен и неефективен, а това също се превръща в източник на страдание за хората с хронична болка.

Данни от изследване на болката в Европа (Pain Proposal Patient Survey. July – September 2010) показват, че:



  • Средно, хората с ХФБ трябва да чакат по 2,2 години между търсенето на помощ и диагностиката и 1,9 години преди тяхната болка да е адекватно контролирана;

  • Една четвърт (26%) от хора чакат между 1 и 5 години, за да получат диагноза или причина за болката си – и още 11% чакат по-дълго от това.

  • 38% от хората с ХФБ казват, че тяхната болка не е адекватно контролирана;

  • Хората с ХФБ правят средно седем посещения годишно при медицински специалисти, а 22% правят 10 или повече посещения;

  • 49% от анкетираните са недоволни от времето, необходимо за поставяне на диагноза,

  • 48% са недоволни от времето, необходимо, за да получат адекватно контрол над своята болка,

  • 50% са недоволни от броя на посещенията при лекар, за да постигнат адекватен контрол.

Заключение

  • 70% от здравната патология днес се пада на хроничните заболявания.

  • Нито организацията на съвременното здравеопазване, нито медицината вземат предвид този факт. Те продължават да се държат така, сякаш острите заболявания преобладават в съвременната патология и това се отразява негативно върху контролът и превенцията на хроничните заболявания и хроничната физическа болка.

  • Същевременно населението по света и в Европа застарява и процесите на хронификация на заболяванията се задълбочава. Така с напредване на възрастта нараства броя на хроничните заболявания при всеки индивид. Нещо повече, на преден план започват да излизат мускулно-скелетните и ревматичните заболявания и те се превръщат в значим социален проблем. Наблюдават се и тенденции на „подмладяване” на тези заболявания.

  • Липсата на адекватна здравностатистическа информация от представеителни социално-епидемиологични и социологически емпирични изследвания задълбочава процесите на погрешни политики в сферата на здравеопазването и всъщност води до криза на публичните политики в нея. Например поне от началото на ХХI век в страната не могат да се открият данни за заболеваемост по обръщаемост, заболеваемост по специални учетни форми и данни за болестността.

  • Тази криза сериозно оказва влияние върху нарастване на неравенствата в здравеопазването, а оттук и до сериозни загуби в икономиката.

Литература

Baker, М. et al. (2010) Pain Proposal. Improving the Current and Future Management of Chronic Pain. A European Consensus Report. www.mijnpijn.nl/pdf/PainProposalEuropeanReport.pdf

Breivik, H., B. Collett, V. Ventafridda, R. Cohen, D. Gallagher (2006) Survey of chronic pain inEurope: prevalence, impact on daily life, and treatment. In: European Journal of Pain, Vol. 10, pp.287-333

Kantar Health (2010) Kantar Health. National Health and Wellness Survey.

Maniadakis, N., A. Gray (2000) The economic burden of back pain in the UK. In: Pain, Vol. 84, pp. 95-103.

Mantyselka, P. T. et al. (2002) Direct and indirect costs of managing patients with musculo-skeletal pain – challenge for healthcare. In: Eur J Pain, Vol. 6, pp.141-148.

Merskey, H., N. Bogduk, (eds) (1994) Classification of Chronic Pain. Descriptions of Chronic Pain Syndromes and Definitions of Pain Terms. Second Edition. On-line: http://www.iasp-pain.org/Content/NavigationMenu/GeneralResourceLinks/PainDefinitions/default.htm#Pain)

Pain Survey (2010) InSites Consulting. Pain Proposal Patient Survey. July – September 2010.

Phillips, C. J. (2006) Economic burden of chronic pain. In: Expert Rev Pharmacoecon Outcomes Res, Vol. 6, pp. 591-601.

Poole, H., S. White, C. Blake et al. (2009) Depression in chronic pain patients: prevalence and measurement. In: Pain Pract, Vol. 9, pp.173-180.

Van Tulder, M. W., B. W. Koes, L. M. Bouter (1995) A cost of illness study of back pain in the Netherlands. In: Pain, Vol. 62, pp. 233-240.

Van Zundert, J., M. Van Kleef (2005) Low Back Pain: From Algorithm to Cost Effectiveness. In: Pain Practice, Vol. 5(3), pp. 179-289.



1 Работи в Институт за изследване на обществата и знанието при БАН. Ескепрт по социална политика към ОПРЗБ и БСБББ.


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница