В Източна и Южна Африка живеел Австралопитекът - първото човекоподобно същество,което започнало да слиза от дърветата.
1,8 млн.
г.пр.Хр.
Видът „Изправен човек" живеел на открито в групи от по няколко семейства. Прехранвал се с плодове, корени и с месото на убити при колективен лов животни.
1,4 млн.
г.пр.Хр.
В пещерата Козарника, Белоградчишко са открити най-древните свидетелства за мислене чрез символи.
1 млн.- 100 хил. г. пр.Хр.
Видът „Изправен човек" живеел на открито в групи от по няколко семейства. Прехранвал се с плодове, корени и с месото на убити при колективен лов животни, усвоил огъня.
100 000 г.
пр.Хр.
Оформил се видът неандерталец, който обитавал пещери, но започнал да изгражда и жилища от клони или кости на мамут, погребвал своите мъртви. Той бил първото човешко същество, което променяло природния свят и го устройвало спрямо собствените си потребности.
50-40 000 г.пр.Хр
Появил се прекият прародител на съвременния човек Хомо сапиенс, наричан още кроманьонец. който превъзхождал предшествениците си с разум и интелект. Той пръв потърсил начин да общува и започнал да говори.Опитомено било първото животно - кучето. Изработвал сечива от кремък, дрехи от кожа, украшения. Открил лъка и стрелата. Правел статуетки, рисувал по стените на пещерите.
НЕОЛИТ (новокаменна епоха)
ІХ-V хил.пр.Хр.
Хората започнали да отглеждат растения, да опитомяват животни, да строят жилища (появили се селищата), да изработват керамични съдове, да тъкат дрехи. Появили се занаятчии, които разменяли своите продукти срещу произведеното от земеделците и животновъдите. Развила се търговията. Преходът от лов м събирателство към земеделие и скотовъдство, който настъпил през ІХ-VІІ хил. пр.Хр., се означава с термина „неолитна революция".
В различните райони епохата на неолита настъпва по различно време. Първи извършили прехода към усядане и обработване на земята жителите на Близкия изток и Североизточна Африка - т.нар. Плодороден полумесец (IX хил. пр.Хр.). На Балканския полуостров неолитът обхваща VІ-началото на V хил. пр.Хр.
ХАЛКОЛИТ (енеолит, камено-медна епоха)
Края на V – нач. на ІІІ хил.пр.Хр.
Хората открили металургията на медта и златото. Използването на метала позволило на хората да произвеждат по-усъвършенствани сечива и оръжия. Натрупали се излишъци, които довели до появата на йерархия в обществото.
Ок. 4500 г.пр.Хр.
Хората от Варненската цивилизация познавали медната металургия. Обществата, обитавали Западното Причерноморие с района на Варненските езера, достигнали висока степен на развитие. Доказателство за това са находките от Варненския халколитен некропол.
Първите цивилицации
ЕГИПЕТ
ІV хил.пр.Хр.
Река Нил превърнала Египет в оазис, в който се развивало земеделието. Ритъмът на живота се определял от периодичното разливане на реката. Историята на древния Египет ни е позната от многобройните паметници, йероглифните текстове (разчетени от Франсоа Шамполион), рисунките в пирамидите и гробниците. Египтяните почитали много божества.
Ок. 3150 г.пр.Хр.
Фараонът Нермер обединил Горен и Долен Египет в единна държава. Владетелят разполагал с неограничена власт и с многобройна администрация поддържал реда и събирал данъци от населението.
Средата на ІІІ хил.пр.Хр.
Издигнало се Старото царство със столица Мемфис. Построени били пирамидите на Джосер, Хуфу, Хафра, Менкаура, които днес са сред най-забележителните древни архитектурни паметници.
Вт.половина на ІІ хил.пр.Хр.
Период на Новото царство със столица Тива. Египтяните издигнали внушителни храмове на бог Амун и др. Аменхотеп IV (1350-1334 г. пр.Хр.) извършил религиозна реформа – почитането на един бог).
525 г.пр.Хр.
Персия завладява Египет.
МЕСОПОТАМИЯ И МАЛА АЗИЯ
ІV-ІІІ хил.пр.Хр.
В Южна Месопотамия имало над 50 градове държави, сред тях най-рано се издигнали шумерските Киш, Урук и Ур. Шумерите почитали много богове и издигали храмове, наречени зикурати. Тяхно изобретение било клинописното писмо (разчетено от Георг Гротефенд) и колелото за транспорт.
Втората пол. на ІІІ хил.пр.Хр.
В Месопотамия постепенно се наложили акадците. Саргон I (2371-2316 г. пр.Хр.) пръв подчинил на властта си цяла Месопотамия до бреговете на Средиземно море (Шумеро-Акадско царство). Територията и мощта на държавата се разраснали отново при цар Нарамсин (2291-2255 г. пр.Хр.).
ХVІІІ – ХVІ в.пр.Хр.
Период на Старовавилонското царство. По времето на цар Хамурапи (1792-1750 г. пр.Хр.) Вавилон се наложил в Месопотамия и съседни области на Предна Азия. Негово най-известно постижение били законите, които уреждали отношенията между хората, стопанският живот, търговията.
ХVІІІ-ХІІІ в.пр.Хр.
Държавата на хетите със столица град Хатуша владеела Мала Азия. Те били прочути с обработката на желязо и изработването на железни оръжия и сечива. През 1595 г. пр.Хр. хетите разграбили Вавилон. В периода XIV—XIІ в. пр.Хр. новохетската държава се превърнала в империя. Тя била унищожена около 1200 г. пр.Хр. от „морските народи".
ХІХ в.пр.Хр.
Асирия се оформила като държава по средното и горното течение на р. Тигър с център Ашур. Населението се занимавало повече с животновъдство и по-малко със земеделие, впоследствие и с търговия.
Х-VІІ в.пр.Хр.
Новоасирийското царство постигнало при Саргон IІ (721-705 г. пр.Хр.) и Ашурбанипал (669-627 г. пр.Хр.) имперско величие. Държавата обхванала Месопотамия и земите до Египет. Проведена била административна реформа с цел ефективно и контролирано от царя управление на отделните административни области.
Края на VІІ в.пр.Хр.
Нововавилонското царство завладяло Асирия и унищожило столицата Ниневия (612 г. пр.Хр.). При Навуходоносор ІІ (606-562 г. пр.Хр) държавата обхванала земите от Средиземно море до Персийския залив. Неговите войски завладели и опустошили Йерусалим. Със своите крепостни стени с кули и порти, със зикурата и висящите градини (открити от Робърт Колдевей) столицата Вавилон била „най-красивият град в света".
Ср. на VІ-нач.на V в.пр.Хр.
Цар Кир II (556-503 г. пр.Хр.) положил основите на Персийската империя на Ахеменидите, която завладяла Вавилон, а по-късно и Египет. Дарий І (521-486 г. пр.Хр.) включил в нейните граници и територии от Европа. Той провел административна реформа и разделил империята на сатрапии. Зачитал религиозните вярвания и обичаите на покорените народи.
Нач.на ІІ хил.пр.Хр.
Предвождани от Авраам, евреите се заселили в обещаната от бог земя Ханаан (днешна Палестина). Основният източник за историята на евреите е Библията. Тяхната религия била първата монотеистична религия в древността (вяра в един бог).
ХІ-Х в.пр.Хр.
Евреите създали свое царство начело с цар Саул (ок. 1020-1000 г. пр. Хр.). Цар Давид успял да довърши завладяването на Ханаан и обявил Йерусалим за столица. Най-голям разцвет царството постигнало при цар Соломон (960-930 г. пр.Хр). Той построил богато украсен храм на бог Яхве в Йерусалим. След смъртта му Еврейското царство се разделило на две -Израил и Юдея. През 587 г. пр.Хр. Йерусалим бил превзет и разрушен от Навуходоносор II.
ДРЕВНА ЕЛАДА, ТРАКИЯ И ЕПОХАТА НА ЕЛИНИЗМА
ДРЕВНА ЕЛАДА
VІІІ-ХV в.пр.Хр.
Жителите на о. Тера (дн. Санторини) – минойците („първите европейци”) създали блестяща култура. Те били равнопоставени в обществено-политическо и стопанско отношение. Градът бил изоставен поради изригването на вулкан в средата на XVII в. пр.Хр. На о. Крит съществували няколко дворцови комплекса. Стопанският, политическият и религиозният живот били централизирани около царя. Критското общество не било военизирано. Най-внушителен паметник е дворецът в Кносос (открит от сър Артър Евънс), известен с името Лабиринт. Критяните имали писменост, линейно писмо А, което все още не е разчетено.
Нач. на ІІ хил.пр.Хр.
Започнало разселването на ахейците („първите гърци”). Те също се управлявали от царе. До XVв. пр.Хр. издигнали свои укрепени градове (Микена, Тиринт, Пилос) и завладели о. Крит. Ахейците създали линейно писмо Б, което е разчетено на базата на старогръцкия език. Това ги доказва като първото сигурно гръцко население.
ХІІІ в.пр.Хр.
Град Троя контролирал пътя към богатствата на Мала Азия. Ахейска Гърция се стремяла към налагането си в района, което предизвикало избухването на Троянската война. Десетгодишният изтощителен военен конфликт (ок. 1275-1265 г. пр.Хр.) довел ахейското общество до упадък.
Нач.на ХІІІ в.пр.Хр.
От североизточните земи на Елада започнало разселване на дорийски племена. Те донесли със себе си металургията на желязото. От сливането на ахейци и дорийци се родила елинската народност.
ХІ-ІХ в.пр.Хр.
Настъпил периодът „тъмни векове", когато земите на богатата ахейска цивилизация били обхванати от всеобща бедност. Част от ахейците се заселили по егейските острови и егейското крайбрежие на Мала Азия. Така „раждането на Елада" през този период се случило на двата бряга на Егейс-ко море и островите между тях. Появили се и тежковъоръжените пехотинци - хоплитите.
Религия
Елините вярвали в много богове (Зевс, Хера, Атина, Аполон и др.). Очаквали тяхната закрила и се опитвали да получат предсказания за бъдещето си. Вземали най-важните си решения след допитване до тях. Най-голямото прорицалище се намирало в Делфи. Те почитали и герои заради извършваните от тях изключителни подвизи (Херакъл, Язон, Прометей и др.). Благоволението на боговете измолвали с молитви, приношения, възлияния. Издигали им храмове. В тяхна чест организирали музикални и театрални състезания и спортни надпревари - олимпийски игри (първите са проведени през 776 г. пр.Хр.- Година първа за гърците), състезания по време на Панатенеите. Олимпийските игри сближавали гърците от всички полиси.
VІІІ-VІІ в.пр.Хр.
Оформила се нова държавна организация - полис. Полисът бил общност на свободни хора, граждани, със самостоятелно управление. Граждани били пълнолетните свободни мъже, които притежавали земя в полиса и били родени от граждани. Управлението се наричало политика.
VІІІ-VІ в.пр.Хр.
В началото на VIII в. пр.Хр. липсата на достатъчно земя подтикнала част от елините да потърси благополучие другаде. Започнала Великата гръцка колонизация, която обхванала бреговете на Бяло, Черно и Средиземно море. Градовете, от които били изселниците, се наричали метрополия, а новооснованите градове - колония. Гръцките колонии допринесли за налагане на елинското културно Влияние. Колонизацията изиграла важна роля за развитието на търгобията и занаятите и за самочувствието на древните елини.
VІ-V в.пр.Хр.
Сред гръцките полиси особено място заемали Спарта и Атина. Те се превърнали волицетврение на двете лица на елинския сбят - управлението на олигархията и на демократичното управление. Тъй като техният идеал за човека бил различен, различни били и възпитанието, иобразованието на техните деца. За спартанците това бил смелият и опитен воин, а за атиняните - образованият чобек, участбащ в управлението на полиса.
Спарта представлявала общност от пет селища, свързани помежду им, незащитени от крепостна стена. Населението се разделяло на граждани (спартиати), периеки и илоти. Управлението на полиса било олигархическо. Политическите решения се вземали от герузията. Двама наследствени царе командвали армията по време на война, но в мирно време властта им била незначителна. Спартанците имали силна войска, от която се бояла цяла Елада.
В полиса Атина се оформил и наложил нов за древността политически режим - пряката демокрация. Той се опирал на равенството на гражданите пред закона и на възможността всеки един от тях да участва активно във властта. Атинската демокрация се отнасяла само за гражданите - мъже. Тя не включвала жените, чужденците и робите. Най-важните решения вземала еклесията. Най-прочутият атински управник от това време бил Перикъл. Атина се издигнала като пръв политически, икономически и културен център на древна Елада.
V в.пр.Хр.
Елините се противопоставили на нашествията на персите в двете Гръко-персийски войни. Те победили в битките при Маратон (490 г. пр.Хр.) и при Саламин (480 г. пр.Хр.), преживели битката при Термопилите (480 г. пр.Хр.), разрушаването на Атина, изградили силен Атинско-делоски морски съюз. Персия престанала да бъде заплаха за елинския свят.
Съперничеството между двата мощни полиса - Спарта и Атина, довело до военен конфликт. През 431 -404 г. пр.Хр. се водила Пелопонеската война. Победителят Спарта не бил в състояние да се наложи над останалите полиси. Изтощените елински градове не успели да се противопоставят на новите сили, които се домогвали към надмощие в региона.
Наследство
Елада била родината на философията. Тя ни завещала обяснението на съществуващите и днес форми и начини на управление, а Платон и Аристотел разбили представите си за „идеалната държава". И до днес организираме Олимпийски игри - общоелинските игри, по които древните гърци отчитали времето. Елада била родина и на театъра, и на основните литературни родове -драмата и комедията. Тя ни е завещала и редица шедьоври - доказателство за таланта на елинските архитекти, строители и скулптори.
Древна Елада създала огромно културно богатство в различни области: наука, изкуство, литература, архитектура, скулптура, керамика. Елините издигнали идеала за красотата и хармонията и за пропорциите на човешкото тяло. Техен принос е и създаването на театъра. Те дали на човечеството поета Омир, историка Херодот, драматурзите Есхил и Софокъл, философа Сократ, математика Питагор.
ДРЕВНА ТРАКИЯ
Кр.на VІ в.пр.Хр.
Създаване на Одриското царство от Терес
383-359 г.пр.Хр.
Управлението на Котис І; могъщество на Одриското царство
Траките били първият народ, живял по нашите земи, чието име узнаваме от древногръците автори. В античния свят те се славели като отлични и храби войни, опитни металурзи, производители на вино и талантливи музиканти. Царете им били известни с богатсвата си. Траките вярвали в безсмъртието, постигнато чрез самоусъвършенстване.
Александър Македонски и епохата на елинизма
337 г. пр. Хр.
Филип ІІ Македонски подчинява Елада след битката при Херонея
336-323 г.пр.Хр.
Управление на Александър ІІІ Македонски (Александър Велики)
336-30 г.пр.Хр.
Епоха на елинизма
РИМ
Царски период (753-509 г.пр.Хр.)
753 г.пр.Хр.
Рим бил основан през от латините (оцелелите жители на Троя, които били предвождани от Еней). Те заселили седемте хълма край р. Тмбър в областта Лациум. Ромул - основателят на Рим, бил и неговият първи цар.
От края на VІІ в. до 509 г.пр.Хр.
Градът бил управляван от етруски царе. Етруските изградили висока цивилизация и предали част от своите знания и вярвания на латините и римляните. Още през царския период Сенатът одобрявал всички важни решения относно Рим.
Римската република (509-27 г.пр.Хр.)
509 г.пр.Хр.
Римските граждани прогонили тираничния цар Тарквиний Горди, с което бил сложен край на царския период. Настъпило времето на Римската република. Управлението й било разделено между събранията на римляните, Сената и магистратите: консули, претори, цензори, едили, народни трибуни. Всички длъжности били колективни, срочни и избираеми. Единствената длъжност, изпълнявана от един човек, била тази на диктатора, на когото давали цялата власт при голяма опасност.
Само свободните мъже патриции и плебеи, обединени в събрания, гласували законите и избирали магистрати. Но плебеите трябвало да водят двувековни борби за правото да ползват държавна земя, да бъдат избирани на държавни длъжности (магистратури) и за отмяна на дълговото робство.
494 г.пр.Хр.
Създадена била магистратурата на плебейските трибуни, които имали право на вето върху решения, насочени срещу интересите на плебеите.
451 г. пр.Хр.
Издадени били Законите на 12-те таблици.
V-ІІ в.пр.Хр.
Рим се превърнал в господар на Средиземноморието. Първо наложил властта си над Италия. Последвал близо 100-годишен двубой с Картаген. Въпреки, че картагенците имали изключителен военачалник като Ханибал,след три войни техният град бил сринат до основи. Римските завоевания продължили на изток, като Македония, Елада и Пергам станали римски провинции. Градовете в Италия били обединени в съюз, начело с Рим, а покорените извън него земи били превърнати в провинции.
І в.пр.Хр.
За да получат властта, победоносните римски военачалници използвали армията за политически цели и започнали граждански войни. В началото на века римският военачалник Сула обсадил с легионите си Рим и сенатът бил принуден да го обяви за диктатор за неограничено време.
В средата на века срещу Сената се обединили Помпей, Цезар и Крас (първият триумвират). Победата на Юлий Цезарвъв войната срещу Помпей му проправила пътя към пожизнен диктатор. Той въвел мир и ред в държавата, но бил убит през 44 г. пр.Хр.
РИМСКАТА ИМПЕРИЯ (27 г.пр.Хр. – 476 г.)
27г.пр.Хр. – 14г.
Цезар бил наследен от своя племенник Октавиан Август, който сложил край на гражданските войни. Той наложил нов политически режим - принципат или ранна империя. Сенатът и институциите от времето на републиката се запазили, но на практика всичко зависело от един човек - императора. При Август провинциите живели в мир и в стопански подем, а римската култура изживяла „златен век".
14 г. – нач. на ІІІ в.
В управлението се сменили четири императорски династии:
-Юлиево-Клавдиева (някои от императорите се прочули с безрасъдно управление – Калигула, Нерон);
-Флавии;
-Антонини („Златният век”, когато империята достигнала до невиждани размери, стопанството процъфтявало, а императорите управлявали в съгласие със Сената);
-Севери.
І в. – нач. на ІІ в.
На Балканите последователно били организирани римските провинции Мизия (15 г.), Тракия (45 г.) и Дакия (106 г.).
Вт. пол. на ІІІ в.
Империята преживяла криза, която била преодоляна чрез реформите на император Диоклециан {284-305 г.). Той разделил империята на Западна и Източна част за по-добра защита срещу варварските нашествия и въвел тетрархията, („управление на четирима"). С това се поставило началото на късната империя (доминат), когато илюзията, че нещо зависи от Сената и другите институции е прекратена.
ІV в.
Император Константинобявил през 313 г. християнството за равноправна на останалите религии, а през 394 г. император Теодосий I го наложил като единствена официална религия в държавата.
През 330 г. император Константин установил столицата си в град Бизантион на брега на Босфора. Новата столица на Римската империя получила името Константинопол и била тържествено осветена.
През 395 г. император Теодосий I разделил окончателно империята на Западна и Източна.
476 г.
Притиснати от хуните, германските племена нахлули в пределите на Западната империя, която престанала да съществува през 476 г.
Източната Римска империя продължила да съществува под името Византия.
Римското общество – религия и култура
Свободни и роби, знатни и безправни, бедни и богати
От началото до края на римската държава съществувало разделението между свободни и роби. Римляните приемали робството за нещо естествено и необходимо. За тях робът не бил човек, а вещ. Но делението между свободните хора в римското общество преживяло динамично развитие. В началото свободните се отличавали по потекло и политически права (патриции и плебеи). Близо 200 години продължила борбата на плебеите с патрициите, която завършила с пълното им политическо изравняване. Римското общество започнало да се дели на богати и бедни (патрони и клиенти). Но пълното изравняване на Римската империя в политическо отношение настъпило с едикта на Каракала от 212 г., с който всички жители на империята получили римско гражданство.
Римската религия
Римляните били политеисти. Но вярванията им постоянно се променяли под влияние на връзките с други народи - първо се слели с тези на етруските, по-късно с елинските и източни религии. По време на империята бил развит и култът към императора.
Техният духовен свят бил объркан от една нова религия, която се появила през I в. в Палестина с проповедите на Иисус Христос - християнската.
Новата религия получила голямо разпространение, защото християните не правели разлика между хората, заради големите територии на Рим и др.
Императорите преследвали християните заради отказът им да участват в култа към императора, непочитането на римските богове, тайните събирания, общественото мнение.
Но за четири века християнството обхванало Римската империя и било обявено за равноправна, а след това за официална религия.
Наследството на Рим
Римският гений се проявил в областта на правото, военната организация, администрацията, инженерното изкуство. Той оставил в наследство строежи като акведуктите, прочутите римски пътища, Колизеума, инсулите, термите и, разбира се, Вечния град - Рим. Рим завещал на света латинския език, християнската религия и идеята за общество, в което личните права на човека и неговата собственост са защитени от закона.
