Хронологията на живота на исус христос според четирите евангелия”

17 за да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия, който казва: "Той взе на себе Си нашите немощи, и болестите ни понесе".

29 И щом излязоха от синагогата, дойдоха с Яков и Иоана в къщата на Симона и Андрея.

30 А Симоновата тъща лежеше болна от треска; и веднага Му казват за нея.

31 И Той се приближи, и като я хвана за ръка, дигна я; и [на часа] треската я остави, и тя им прислужваше.

32 И като се свечери, когато залезе слънцето, доведоха при Него всичките болни и хванати от бяс.

33 И целият град се събра пред вратата.

34 И Той изцели мнозина, които страдаха от разни болести, и изгони много бесове; и не позволяваше на бесовете да говорят, понеже Го познаваха.

38 И като стана та излезе от синагогата, влезе в Симоновата къща. А Симоновата тъща беше хваната от силна треска; и молиха Го за нея.

39 И Той като застана над нея, смъмри треската, и тя я остави; и на часа стана та им прислужваше.

40 И когато залязваше слънцето, всички, които имаха болни от разни болести, доведоха ги при Него; а Той като положи ръце на всеки от тях, изцели ги.

41 Още и бесове с крясък излизаха из мнозина, и казваха: Ти си Божият Син. А Той ги мъмреше и не ги оставяше да говорят, понеже знаеха, че Той е Христос.
38. Първата обиколка из Галилея: Мат.4:23-25, Марко 1:35-39, Лука 4:42-44

23 Тогава Исус ходеше по цяла Галилея, и поучаваше в синагогите им, и проповядваше благовестието на царството, като изцеляваше всякаква болест и всякаква немощ между людете.

24 И разнесе се слух за Него по цяла Сирия; и довеждаха при Него всички болни, страдащи от разни болести и мъки, хванати от бяс, епилептици и парализирани; и ги изцели.

25 И подире Му вървяха големи множества от Галилея и Декапол, от Ерусалим и Юдея, и из отвъд Иордан.

35 И сутринта, когато беше още тъмно, стана и излезе, и отиде в уединено място, и там се молеше.

36 А Симон и ония, които бяха с Него изтичаха подире Му.

37 И като Го намериха, казват Му: Всички те търсят.

38 А Той им казва: Да идем другаде, в близките градчета и там да проповядвам; защото за това съм излязъл.

39 И влизаше в синагогите им по цяла Галилея, като проповядваше и изгонваше бесовете.

42 И като се съмна, Той излезе и отиде в уединено място; а народът Го търсеше, дохождаше при Него, и искаше да Го задържи, за да си не отива от тях.

43 Но Той им рече: И на другите градове трябва да благовестя Божието царство, понеже за това съм изпратен.

44 И проповядваше в Галилейските синагоги.

2 И, ето, един прокажен дойде при Него, кланяше Му се и каза: Господи, ако искаш, можеш да ме очистиш.

3 Тогава Исус простря ръка и се допря до него и рече: Искам; бъди очистен. И на часа му се очисти проказата.

4 И Исус му каза: Гледай да не кажеш това никому; но, за свидетелство на тях, иди да се покажеш на свещеника, и принеси дара, който Мойсей е заповядал.

40 И дохожда при Него един прокажен и Му се моли, коленичил при Него, казвайки: Ако искаш, можеш да ме очистиш.

41 А Той се смили, простря ръка и се допря до него, и му каза: Искам, бъди очистен.

42 И веднага проказата го остави, и той се очисти.

43 И на часа го отпрати, и му заръча строго, като му каза:

44 Внимавай да не кажеш никому нищо; но за свидетелство на тях, иди и се покажи на свещеника, и принеси за очистването си това, което е заповядал Мойсей.

45 А той, като излезе, почна да разгласява много и да разнася станалото, така щото Исус не можеше вече да влезе явно в някой град, но се намираше вън на уединени места; и дохождаха при Него отвсякъде.

12 И когато беше в един от градовете, ето човек, който беше цял прокажен, като видя Исуса, падна на лицето си и Му се помоли, казвайки: Господи, ако искаш можеш да ме очистиш.

13 А Той простря ръка и се допря до него, и рече: Искам; бъди очистен. И на часа проказата го остави.

14 И Той му заръча, никому да не каже това: Но, за свидетелство на тях, иди - каза - и се покажи на свещеника, и принеси за очистването си според както е заповядал Мойсей.

15 Но още повече се разнасяше вестта за Него; и големи множества се събираха да слушат и да се изцеляват от болестите си.

16 А Той се оттегляше в пустините и се молеше.
40. Паралитикът, спуснат от покрива: Матей 9:2-8, Марко 2:1-12, Лука 5:17-26

2 И, ето, донесоха при Него един паралитик, сложен на постелка; и Исус като видя вярата им, рече на паралитика: Дерзай, синко; прощават ти се греховете.

3 И, ето, някои от книжниците си казаха: Този богохулствува.

4 А Исус, като узна помислите им, рече: Защо мислите зло в сърцата си?

5 Защото кое е по-лесно, да река: Прощават ти се греховете, или да река: Стани и ходи?

6 Но, за да познаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава греховете (тогава каза на паралитика): Стани, вдигни си постелката и иди у дома си.

7 И той стана и отиде у дома си.

8 А множествата, като видяха това, страх ги обзе и прославиха Бога, Който бе дал такава власт на човеците.

1 След известно време, Той пак влезе в Капернаум; и разчу се, че бил в къщата.

2 И мнозина се събраха, така щото и около вратата не можаха да се поберат; и Той им говореше словото.

3 Дохождат и донасят при Него един паралитик. Четирима го носеха;

4 И като не можаха да се приближат до Него, поради народа, разкриха покрива на къщата, гдето беше, пробиха го и пуснаха постелката, на която лежеше паралитикът.

5 А Исус, като видя вярата им, каза на паралитика: Синко, прощават ти се греховете.

6 А имаше там някои от книжниците, които седяха и размишляваха в сърцата си:

7 Тоя защо говори така? Той богохулства. Кой може да прощава грехове, освен един Бог?

8 Исус като разбра веднага с духа Си, че така размишляват в себе си, рече им: Защо размишлявате това в сърцата си?

9 Кое е по-лесно, да река на паралитика: Прощават ти се греховете, или да река: Стани, вдигни постелката си и ходи?

10 Но, за да познаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава грехове, (казва на паралитика):

11 Тебе казвам: Стани, вдигни си постелката и иди у дома си.

12 И той стана веднага, вдигна си постелката и излезе пред всичките; така щото всички се зачудиха и славеха Бога, и думаха: Никога не сме виждали такова нещо.

17 И през един от тия дни, когато Той поучаваше, там седяха фарисеи и законоучители, надошли от всяко село на Галилея, Юдея и Ерусалим; и сила от Господа бе с Него да изцелява.

18 И ето мъже, които носеха на постелка един болен човек, който беше паралитик; и опитаха се да го внесат вътре и да го сложат пред Него.

19 Но понеже не намериха през где да го внесат вътре, поради народа, качиха се на покрива, и през керемидите го спуснаха с постелката насред пред Исуса.

20 И Той като видя вярата им, рече: Човече, прощават ти се греховете.

21 Тогава книжниците и фарисеите почнаха да се препират, казвайки: Кой е Тоя, който богохулствува? Кой може да прощава грехове, освен един Бог?

22 Но Исус като видя разискванията им, каза им в отговор: Защо разисквате в сърцата си?

23 Кое е по-лесно да река: Прощават ти се греховете, или да река: Стани и ходи?

24 Но за да познаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава грехове, (рече на паралитика): Казвам ти: Стани, дигни постелката си, и иди у дома си.

25 И на часа той стана пред тях, дигна това, на което лежеше и отиде у дома си, като славеше Бога.

26 И те всички се учудиха и славеха Бога, и изпълнени със страх, казваха: Днес видяхме пречудни неща.

9 И като минаваше оттам, Исус видя един човек, на име Матей, седящ в бирничеството; и рече му: Върви след Мене. И той стана да Го последва.

13 И пак излезе край езерото; и цялото множество идеше при Него, и Той ги поучаваше.

14 Като минаваше видя Левия Алфеев седящ в бирничеството, и каза му: Върви след Мене. И той стана и отиде след Него.

27 След това Исус като излезе, видя един бирник, на име Левий, седящ в бирничеството, и рече му: Върви след Мене.

28 Той остави всичко, стана и тръгна след Него.

1 По онова време, в една събота, Исус минаваше през посевите; а учениците Му, като огладняха, почнаха да късат класове и да ядат.

2 А фарисеите, като видяха това, рекоха Му: Виж Твоите ученици вършат каквото не е позволено да се върши в събота.

3 А Той им рече: Не сте ли чели що стори Давид, когато огладня той и мъжете, които бяха с него,

4 как влезе в Божия дом и яде от присъствените хлябове, които не бе позволено да яде ни той, нито ония, които бяха с него, а само свещениците?

5 Или не сте ли чели в закона, че в съботен ден свещениците в храма нарушават съботата, и пак не са виновни.

6 Но казвам ви, че тук има повече от храма.

7 Но ако бяхте знаели що значи тая дума: "Милост искам, а не жертва", не бихте осъдили невинните.

8 Защото Човешкият Син е Господар на съботата.

23 И в една събота, когато минаваше през посевите, учениците Му, вървейки из пътя, почнаха да късат класове.

24 И фарисеите Му рекоха: Виж! защо вършат в събота нещо, което не е позволено?

25 А Той им рече: Не сте ли чели що стори Давид, когато беше в нужда, и огладня и мъжете, които бяха с него?

26 Как влезе в Божия дом, когато Авиатар беше първосвещеник и изяде присъствените хлябове, които не е позволено никому да яде, освен на свещениците, като даде и на ония, които бяха с него?

27 И каза им: Съботата е направена за човека, а не човек за съботата;

28 така щото Човешкият Син е господар на съботата.

1 И една събота, [първата след втория ден на пасхата], като минаваше Той през посевите, учениците Му късаха класове и ядяха, като ги стриваха с ръце.

2 А някои от фарисеите рекоха: Защо правите това, което не е позволено да се прави в събота?

3 Исус в отговор им рече: Не сте ли чели това, което стори Давид, когато огладня, той и мъжете, които бяха с него,

4 как влезе в Божия храм, взе присъствените хлябове и яде, даде и на ония, които бяха с него, които хлябове не е позволено никой да яде, а само свещениците?

5 И каза им: Човешкият Син е господар на съботата.

9 И като замина оттам, дойде в синагогата им.

10 И ето човек с изсъхнала ръка; и, за да обвинят Исуса, попитаха Го казвайки: Позволено ли е човек да изцелява в събота?

11 Той им каза: Кой човек от вас, ако има една овца, и тя в съботен ден падне в яма, не ще я улови и извади?

12 А колко е по-скъп човек от овца! Затова позволено е да се прави добро в съботен ден.

13 Тогава казва на човека: Простри ръката си. И той я простря, и тя стана здрава като другата.

14 А фарисеите, като излязоха, наговориха се против Него, как да Го погубят.

1 И влезе пак в синагогата; и там имаше човек с изсъхнала ръка.

2 И наблюдаваха Го, дали ще го изцели в съботен ден, за да Го обвинят.

3 Той каза на човека с изсъхналата ръка: Изправи се насред.

4 Тогава на тях казва: Позволено ли е да се прави добро в съботен ден, или да се прави зло? Да се спаси ли живот, или да се погуби? А те мълчаха.

5 А като ги изгледа с гняв, наскърбен поради закоравяването на сърцата им, каза на човека: Простри си ръката. Той я простря; и ръката му оздравя.

6 И фарисеите, като излязоха, веднага се наговориха с Иродианите против Него, как да Го погубят.

6 И в друга събота влезе в синагогата и поучаваше; и там имаше един човек, чиято дясна ръка бе изсъхнала.

7 И книжниците и фарисеите Го наблюдаваха, дали в събота ще го изцели, за да могат да Го обвинят.

8 Но Той знаеше помислите им, и каза на човека с изсъхналата ръка: Стани и се изправи насред. И той стана и се изправи.

9 Тогава им рече Исус: Питам ви: Какво е позволено да прави човек в събота - добро или да прави зло? Да спаси ли живот, или да погуби?

10 И като ги изгледа всички, рече на човека: Простри ръката си. И той направи така; и ръката му оздравя.

11 А те се изпълниха с луда ярост, и се разговаряха помежду си какво биха могли да сторят на Исуса.
44. Исусовата популярност: Матей 12:15-21, Марко 3:7-12

15 Но Исус, като позна това, оттегли се оттам; и мнозина тръгнаха подире Му, и Той ги изцели всички.

16 И заръча им да Го не разгласяват;

17 за да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия, който казва:

18 "Ето Моят служител, когото избрах, Моят възлюбен, в Когото е благоволението на душата Ми; Ще положа Духа Си на Него, и Той ще възвести съдба на народите.

19 Няма да се скара, нито да извика, нито ще чуе някой гласа Му по площадите;

20 Смазана тръстика няма да пречупи, и замъждял фитил няма да угаси, докато изведе правосъдието към победа.

21 И в Неговото име народите ще се надяват."

7 Тогава Исус се оттегли с учениците Си към езерото, и голямо множество от Галилея отиде изподир.

8 И от Юдея, от Ерусалим, от Идумея, отвъд Иордан; и от местата около Тир и Сидон, едно голямо множество дойде при Него, като чуха колко много чудеса правел.

9 И поръча на учениците Си да Му услужат с една ладия, поради народа, за да Го не притискат.

10 Защото беше изцелил мнозина, така че онези, които страдаха от язви натискаха Го, за да се допрат до Него.

11 И нечистите духове, когато Го виждаха, падаха пред Него и викаха, казвайки: Ти си Божии Син.

12 Но Той строго им заръчваше да Го не изявяват.

13 След това се възкачи на хълма и повика при Себе Си ония, които си искаше; и те отидоха при Него.

14 И определи дванадесет души, за да бъдат с Него и за да ги изпраща да проповядват,

15 и да имат власт да изгонват бесове.

16 Определи: Симон, на когото даде името Петър;

17 и Яков Заведеев и Якововия брат Иоан, на които даде името Воанергес, сиреч, синове на гърма,

18 и Андрей, и Филип, Вартоломей и Матей, Тома и Яков Алфеев, Тадей и Симон Зилот,

19 и Юда Искариотски, който Го и предаде.

12 През ония дни Исус излезе на бърдото да се помоли, и прекара цяла нощ в молитва към Бога.

13 И като се съмна, повика учениците Си, и избра дванадесет души, които и нарече апостоли:

14 Симона, когото нарече Петър, и брат му Андрея, Якова и Иоана, Филипа и Вартоломея,

15 Матея и Тома, Якова Алфеев и Симона, наречен Зилот,

16 Юда, Якововия брат, и Юда Искариотски, който стана предател.
46. Планинската проповед на Исус: Матей 5:1-8:1, Лука 6:17-49

1 А Исус като видя множествата, възкачи се на хълма; и когато седна, учениците Му дойдоха при Него.

2 И като отвори устата Си поучаваше ги, казвайки:

3 Блажени нищите по дух, защото е тяхно небесното царство.

4 Блажени скърбящите, защото те ще се утешат.

5 Блажени кротките, защото те ще наследят земята.

6 Блажени, които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят.

7 Блажени милостивите, защото на тях ще се показва милост.

8 Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.

9 Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии чада.

10 Блажени гонените заради правдата, защото е тяхно небесното царство.

11 Блажени сте, когато ви хулят и ви гонят, и говорят против вас лъжливо, всякакво зло заради Мене;

12 радвайте се и веселете се, защото голяма е наградата ви на небесата, понеже така гониха пророците, които бяха преди вас.

13 Вие сте солта на земята. Но ако солта обезсолее, с какво ще се осоли? Тя вече за нищо не струва, освен да се изхвърли вън и да се тъпче от хората.

14 Вие сте виделината на света. Град поставен на хълм не може да се укрие.

15 И когато запалят светило, не го турят под шиника, а на светилника, и то свети на всички, които са в къщи.

16 Също така нека свети вашата виделина пред човеците, за да виждат добрите ви дела, и да прославят вашия Отец, Който е на небесата.

17 Да не мислите, че съм дошъл да разруша закона или пророците; не съм дошъл да разруша, но да изпълня.

18 Защото истина ви казвам: Докле премине небето и земята, ни една йота, ни една точка от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне.

19 И тъй, който наруши една от тия най-малките заповеди, и научи така човеците, най-малък ще се нарече в небесното царство; а който ги изпълни и научи така човеците, той ще се нарече велик в небесното царство.

20 Защото казвам ви, че ако вашата правда не надмине правдата на книжниците и фарисеите, никак няма да влезете в небесното царство.

21 Чули сте, че е било казано на старовременните: "Не убивай; и който убие излага се на съд".

22 А пък Аз ви казвам, че всеки, който се гневи на брата си [без причина], излага се на съд; и който рече на брата си Рака, излага се на Синедриона; а който му рече: Бунтовни безумецо, излага се на огнения пъкъл.

23 И тъй, като принасяш дара си на олтара, ако там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе,

24 остави дара си там пред олтара, и иди, първо се помири с брата си, тогава дойди и принеси дара си.

25 Спогаждай се с противника си по-скоро, догдето си на пътя с него към съдилището, да не би противникът ти да те предаде на съдията, а съдията те предаде на служителя, и да бъдеш хвърлен в тъмница.

26 Истина ти казвам: Никак няма да излезеш оттам докле не изплатиш и последния кодрант.

27 Чули сте, че е било казано: "Не прелюбодействувай".

28 Но Аз ви казвам, че всеки, който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействувал с нея в сърцето си.

29 Ако дясното ти око те съблазнява, извади го и хвърли го; защото по-добре е за тебе да погине една от телесните ти части, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в пъкъла.

30 И ако дясната ти ръка те съблазнява, отсечи я и хвърли я; защото по-добре е за тебе да погине една от телесните ти части, а не цялото ти тяло да отиде в пъкъла.

31 Още било казано: "Който си напусне жената, нека й даде разводно писмо".

32 А пък Аз ви казвам, че всеки, който напусне жена си, освен по причина на прелюбодейство, прави я да прелюбодействува; и който се ожени за нея, когато бъде напусната, той прелюбодействува.

33 Чули сте още, че е било казано на старовременните: "Не си престъпвай клетвата, но изпълнявай пред Господа клетвите си".

34 Но Аз ви казвам: Никак да се не кълнете; нито в небето, защото е престол на Бога;

35 нито в земята, защото е подножието Му; нито в Ерусалим, защото е град на великия Цар.

36 Нито в главата си да се не кълнеш, защото не можеш направи ни един косъм бял или черен.

37 Но говорът ви да бъде: Да, да; Не, не; а каквото е повече от това, е от лукавия.

38 Чули сте, че е било казано: "Око за око, зъб за зъб".

39 А пък Аз ви казвам: Не се противете на злия човек; но, ако те плесне някой по дясната буза, обърни му и другата.

40 На тогова, който би поискал да се съди с тебе и да ти вземе ризата, остави му и горната дреха.

41 Който те принуди да вървиш с него една миля, иди с него две.

42 Дай на оногова, който проси от тебе; и не се отвръщай от оногова, който ти иска на заем.

43 Чули сте, че е било казано: "Обичай ближния си, а мрази неприятеля си".

44 Но Аз ви казвам: Обичайте неприятелите си и молете се за тия, които ви гонят;

45 за да бъдете чада на вашия Отец, Който е на небесата; защото Той прави слънцето Си да изгрява на злите и на добрите, и дава дъжд на праведните и на неправедните.

46 Защото, ако обичате само ония, които обичат вас, каква награда ви се пада? Не правят ли това и бирниците?

47 И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не правят ли това и езичниците?

48 И тъй бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец.

1 Внимавайте да не вършите делата на правдата си пред човеците, за да ви виждат; инак нямате награда при Отца си, Който е на небесата.

2 И тъй, когато правиш милостиня, не тръби пред себе си, както правят лицемерите по синагогите и по улиците, за да бъдат похвалявани от човеците; Истина ви казвам: Те са получили вече своята награда.

3 А когато ти правиш милостиня, нека левицата ти не узнае какво прави десницата ти;

4 за да става твоята милостиня в тайно; и твоят Отец, Който вижда в тайно, ще ти въздаде [на яве].

5 И когато се молите, не бивайте като лицемерите; защото те обичат да се молят стоящи по синагогите и по ъглите на улиците, за да ги виждат човеците; истина ви казвам: Те са получили вече своята награда.

6 А ти, когато се молиш, влез във вътрешната си стаичка, и като си затвориш вратата, помоли се на своя Отец, Който е в тайно; и Отец ти, Който вижда в тайно, ще ти въздаде [на яве].

7 А когато се молите, не говорете излишни думи, както езичниците; защото те мислят, че ще бъдат послушани заради многото си говорене.

8 И тъй, не бъдете като тях; защото Отец ви знае от що се нуждаете преди вие да Му искате.

9 А вие се молете така: Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име!

10 Да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята;

11 Дай ни днес ежедневния хляб;

12 и прости ни дълговете, както и ние простихме на нашите длъжници;

13 и не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия, [защото царството е Твое, и силата и славата, до вековете. Амин].

14 Защото, ако вие простите на човеците съгрешенията им, то и небесният ви Отец ще прости на вас.

15 Но ако вие не простите на човеците съгрешенията им, то и вашият Отец няма да прости вашите съгрешения.

16 А когато постите, не бивайте унили, като лицемерите; защото те помрачават лицата си, за да ги виждат човеците, че постят; истина ви казвам: Те са получили вече своята награда.

17 А ти, когато постиш, помажи главата си и умий лицето си,

18 за да те не виждат човеците, че постиш, но Отец ти, Който е в тайно; и Отец ти, Който вижда в тайно, ще ти въздаде [на яве].

19 Недейте си събира съкровища на земята, гдето молец и ръжда ги изяжда, и гдето крадци подкопават и крадат.

20 Но събирайте си съкровища на небето, гдето молец и ръжда не ги изяжда, и гдето крадци не подкопават, нито крадат;

21 защото гдето е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти.

22 Окото е светило на тялото; и тъй, ако окото ти е здраво, цялото ти тяло ще бъде осветено;

23 но ако окото ти е болнаво, то цялото ти тяло ще бъде помрачено. Прочее, ако светлината в тебе е тъмнина, то колко голяма ще е тъмнината!

24 Никой не може да слугува на двама господари, защото или ще намрази единия, а ще обикне другия, или към единия ще се привърже, а другия ще презира. Не можете да слугувате на Бога и на мамона.

25 Затова ви казвам: Не се безпокойте за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си, какво ще облечете. Не е ли животът повече от храната, и тялото от облеклото?

26 Погледнете на небесните птици, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират: и пак небесният ви Отец ги храни. Вие не сте ли много по-скъпи от тях?

27 И кой от вас може с грижене да прибави един лакът на ръста си?

28 И за облекло, защо се безпокоите? Разгледайте полските кремове как растат; не се трудят, нито предат;

29 но казвам ви, че нито Соломон с всичката си слава не се е обличал като един от тях.

30 Но ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, не ще ли много повече да облича вас маловерци?

31 И тъй, не се безпокойте, и не думайте: Какво ще ядем? или: Какво ще пием? или: Какво ще облечем?

32 (Защото всичко това търсят езичниците), понеже небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това.

33 Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави.