Хронологията на живота на исус христос според четирите евангелия”



страница8/9
Дата01.02.2018
Размер2.69 Mb.
#52824
1   2   3   4   5   6   7   8   9

34 Исус като видя, че отговори разумно, рече му: Не си далеч от Божието царство. И никой вече не дръзна да Му задава въпроси.

39 А някои от книжниците в отговор рекоха: Учителю, Ти добре каза.

40 Защото не смееха вече за нищо да Го попитат.
140. Исус смълчава своите критици: Матей 22:41-46, Марко 12:35-37, Лука 20:41-44

41 И когато бяха събрани фарисеите, Исус ги попита, казвайки:

42 Какво мислите за Христоса? Чий Син е? Казват Му: Давидов.

43 Казва им: Тогава как Давид чрез Духа Го нарича Господ, думайки:

44 "Рече Господ на моя Господ: Седи отдясно Ми. Докле положа враговете Ти под нозете Ти?"

45 Ако, прочее, Давид Го нарича Господ, как е негов син?

46 И никой не можеше да Му отговори ни дума; нито пък дръзна вече някой от тоя ден да Му задава въпроси.

35 И когато поучаваше в храма, Исус проговори, казвайки: Как думат книжниците, че Христос е Давидов син?

36 Сам Давид каза чрез Светия Дух: - "Рече Господ на Моя Господ; Седи отдясно Ми, Докле положа враговете Ти за Твое подножие".

37 Сам Давид го нарича Господ; тогава как да е негов син? И голямото множество Го слушаше с удоволствие.

41 И рече им: Как казват, че Христос е Давидов син?

42 Защото сам Давид казва в книгата на псалмите: - Рече Господ на моя Господ: Седи отдясно Ми.

43 Докле положа враговете Ти за Твое подножие.

44 И тъй, Давид Го нарича Господ; тогава как е негов син?


141. “Горко вам” върху книжници и фарисеи: Матей 23:1-39, Марко 12:38-40, Лука 20:45-47

1 Тогава Исус продума на народа и на учениците си казвайки:

2 На Моисеевото седалище седят книжниците и фарисеите;

3 затова всичко що ви заръчат, правете и пазете, но според делата им не постъпвайте; понеже говорят, а не вършат.

4 Защото свързват тежки и непоносими бремена, и ги налагат върху плещите на хората, а самите те не искат нито с пръста си да ги помръднат.

5 Но вършат всичките си дела, за да ги виждат хората; защото разширяват филактериите си, и правят големи полите на дрехите си,

6 и обичат първото място при угощенията, и първите столове в синагогите,

7 и поздравите по пазарите, и да се наричат от хората: учители.

8 Но вие недейте се нарича учители, защото Един е вашият Учител, а вие всички сте братя.

9 И никого на земята недейте нарича свой отец, защото Един е вашият Отец, Небесният.

10 Недейте се нарича нито наставници, защото Един е вашият Наставник, Христос.

11 А по-големият между вас нека ви бъде служител.

12 Но който възвишава себе си ще се смири; и който смири себе си ще се възвиси.

13 Но горко вам книжници и фарисеи, лицемери! защото затваряте небесното царство пред човеците, понеже сами вие не влизате, нито влизащите оставяте да влязат.

14 [Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, защото изпояждате домовете на вдовиците, даже когато за показ правите дълги молитви; затова ще приемете по-голямо осъждане].

15 Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери! защото море и суша обикаляте, за да направите един прозелит; и когато стане такъв, правите го рожба на пъкъла два пъти повече от вас.

16 Горко вам, слепи водители! които казвате: Ако някой се закълне в храма, не е нищо; но ако някой се закълне в златото на храма задължава се.

17 Безумни и слепи! че кое е по-голямо, златото ли или храмът, който е осветил златото?

18 Казвате още: Ако някой се закълне в олтара, не е нищо, но ако някой се закълне в дара, който е върху него, задължава се.

19 [Безумни и] слепи! че кое е по-голямо, дарът ли или олтарът, който освещава дара?

20 Прочее, който се кълне в олтара, заклева се в него и във всичко що е върху него.

21 Който се кълне в храма, заклева се в него и в Онзи, Който обитава в него.

22 И който се кълне в небето, заклева се в Божия престол и в Онзи, Който седи на него.

23 Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери! Защото давате десятък от гйозума, копъра и кимиона, а сте пренебрегнали по-важните неща на закона - правосъдието, милостта и верността, но тия трябва да правите, а ония да не пренебрегвате.

24 Слепи водители! които прецеждате комара, а камилата поглъщате.

25 Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери! защото чистите външността на чашата и блюдото, а отвътре те са пълни с грабеж и насилие.

26 Слепи фарисеино! очисти първо вътрешността на чашата и блюдото, за да бъде и външността им чиста.

27 Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери! защото приличате на варосани гробници, които отвън се виждат хубави, а отвътре са пълни с мъртвешки кости и с всякаква нечистота.

28 Също така и вие отвън се виждате на човеците праведни, но отвътре сте пълни с лицемерие и беззаконие.

29 Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери! защото зидате гробниците на пророците, и поправяте гробовете на праведните, и казвате:

30 Ние, ако бяхме живели в дните на бащите си, не бихме съучаствували с тях в проливане кръвта на пророците.

31 Така щото свидетелствувате против себе си, че сте синове на ония, които избиха пророците.

32 Допълнете и вие, прочее, мярката на бащите си.

33 Змии! Рожби ехидни! как ще избегнете от осъждането в пъкъла?

34 Затова, ето, Аз изпращам до вас пророци, мъдри и книжници; едни от тях ще убиете и ще разпънете, и други от тях ще биете в синагогите си, и ще ги гоните от град в град;

35 за да дойде върху вас всичката праведна кръв проляна на земята, от кръвта на праведния Авел, до кръвта на Захария, Варахиевия син, когото убихте между светилището и олтара.

36 Истина ви казвам: Всичко това ще дойде върху туй поколение.

37 Ерусалиме! Ерусалиме! Ти, който избиваш пророците си, и с камъни убиваш пратените до тебе, колко пъти съм искал да събера твоите чада, както кокошката прибира пилците под крилата си, но не искахте!

38 Ето, вашият дом се оставя пуст.

39 Защото казвам ви, от сега няма вече да Ме видите, до когато речете: Благословен, Който иде в Господното име.

38 И в поучението Си казваше: Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени, и да приемат поздравите по пазарите;

39 и първите столове по синагогите, и първите места при угощенията;

40 тия, които изпояждат домовете на вдовиците, даже когато за показ принасят дълги молитви. Тия ще приемат по-голямо осъждение.

45 И когато слушаха всичките люде, Той рече на учениците Си:

46 Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени, и обичат поздрави по пазарите, първите столове в синагогите, и първите места по угощенията;

47 които изпояждат домовете на вдовиците, и за показ принасят дълги молитви. Те ще получат по-голямо осъждане.


142. Вдовишките лепти: Марко 12:41-44, Лука 21:1-4

41 И като седна Исус срещу съкровищницата, гледаше как народът пускаше пари в съкровищницата; и мнозина богаташи пускаха много.

42 А една бедна вдовица дойде и пусна две лепти, сиреч един кодрант.

43 И повика учениците Си и каза им: Истина ви казвам, тая бедна вдовица пусна повече от всичките, които пускат в съкровищницата;

44 защото те всички пускат от излишъка си, а тя от немотията си пусна всичко що имаше, целият си имот.

1 Като повдигна очи, Исус видя богатите, че пускат даровете си в съкровищницата.

2 А видя и една бедна вдовица, че пускаше там две лепти.

3 И рече: Истина ви казвам, че тая бедна вдовица пусна повече от всички;

4 защото всички тия пуснаха в даровете [за Бога] от излишъка си; а тая от немотията си пусна целия имот, що имаше.
143. Разговор с няколко гърци: Йоан 12:20-36(а)

20 А между ония, които дойдоха на поклонение по празника, имаше и някои гърци.

21 Те, прочее, дойдоха при Филипа, който беше от Витсаида галилейска и го помолиха, казвайки: Господине, искаме да видим Исуса.

22 Филип дохожда и казва на Андрея; Андрей дохожда, и Филип, и те казват на Исуса.

23 А Исус в отговор им казва: Дойде часът да се прослави Човешкият Син.

24 Истина, истина ви казвам, ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава самотно; но ако умре, дава много плод.

25 Който обича живота си, ще го изгуби; и който мрази живота си на този свят, ще го запази за вечен живот.

26 Ако служи някой на Мене, Мене нека последва; и дето съм Аз, там ще бъде и служителят Ми. Който служи на Мене, него ще почете Отец Ми.

27 Сега душата Ми е развълнувана; и какво да кажа? Отче, избави Ме от тоя час. Но за това дойдох на тоя свят.

28 Отче, прослави името Си. Тогава дойде глас от небето: И Го прославих, и пак ще Го прославя.

29 На това, народът, който стоеше там, като чу гласа каза: Гръм е. Други пък казаха: Ангел Му проговори.

30 Исус в отговор рече: Този глас не дойде заради Мене, но заради вас.

31 Сега е съдба на този свят; сега князът на този свят ще бъде изхвърлен вън.

32 И когато бъда Аз издигнат от земята, ще привлека всички при Себе Си.

33 А като казваше това, Той означаваше от каква смърт щеше да умре.

34 Народът, прочее, Му отговори: Ние сме чули от закона, че Христос пребъдва до века; тогава как казваш Ти, че Човешкият Син трябва да бъде издигнат? Кой е Тоя Човешки Син?

35 Тогава Исус им рече: Още малко време светлината е между вас. Ходете докато имате светлината, за да ви не настигне тъмнината. Който ходи в тъмнината не знае къде отива.

36 Докато имате светлината, вярвайте в светлината, за да станете просветени чрез светлината.


144. Окончателно отхвърляне от еврейските водачи: Йоан 12:36(б)-50

36 Това изговори Исус и отиде та се скри от тях.

37 Но ако и да бе извършил толкова знамения пред тях, те пак не вярваха в Него;

38 за да се изпълни казаното от пророк Исаия, който рече: "Господи, кой от нас е повярвал на онова, което сме чули? И мишцата Господня на кого се е открила"?

39 Те затова не можаха да вярват, защото Исаия пак е рекъл: -

40 "Ослепил е очите им и закоравил сърцата им, да не би с очи да видят и със сърца да разберат, За да се обърнат и да ги изцеля".

41 Това каза Исаия, защото видя славата Му и говори за Него.

42 Но пак мнозина от първенците повярваха в Него; но поради фарисеите не Го изповядаха, за да не бъдат отлъчени от синагогата;

43 защото обикнаха похвалата от човеците повече от похвалата от Бога.

44 А Исус извика и рече: Който вярва в Мене, не в Мене вярва, но в Този, Който Ме е пратил.

45 И който гледа Мене, гледа Онзи,Който Ме е пратил.

46 Аз дойдох като светлина на света, за да не остане в тъмнина никой, който вярва в Мене.

47 И ако чуе някой думите Ми и не ги пази, Аз не го съдя; защото не дойдох да съдя света, но да спася света.

48 Който Ме отхвърля и не приема думите Ми, има кой да го съди; словото, което говорих, то ще го съди в последния ден.

49 Защото Аз от Себе Си не говорих; но Отец, Който Ме прати, Той Ми даде заповед, какво да кажа и що да говоря.

50 И зная, че онова, което Той заповядва, е вечен живот. И тъй, това което говоря, говоря го така, както Ми е казал Отец.


145. Оттегляне на Маслинения хълм; Белези за Христовото идване: Матей 24:1-51, Марко 13:1-37, Лука 21:5-38

1 И като излезе Исус от храма и си отиваше, учениците Му се приближиха да Му покажат зданията на храма.

2 А Той в отговор им рече: Не виждате ли всичко това? Истина ви казвам: Няма да остане тук камък на камък, който да се не срине.

3 И когато седеше на Елеонския хълм, учениците дойдоха при Него насаме и рекоха: Кажи ни, кога ще бъде това? и какъв ще бъде белегът на Твоето пришествие и за свършека на века?

4 Исус в отговор им каза: Пазете се да ви не заблуди някой;

5 защото мнозина ще дойдат в Мое име, казвайки: Аз съм Христос, и ще заблудят мнозина.

6 И ще чуете за войни и за военни слухове; но внимавайте да се не смущавате; понеже тия неща трябва да станат; но това още не е свършекът.

7 Защото ще се повдигне народ против народ, и царство против царство; и на разни места ще има глад и трусове.

8 Но всичко това ще бъде само начало на страдания.

9 Тогава ще ви предадат на мъки и ще ви убият; и ще бъдете намразени от всичките народи поради Моето име.

10 И тогава мнозина ще се съблазнят, и един друг ще се предадат, и един друг ще се намразят.

11 И много лъжепророци ще се появят и ще заблудят мнозина.

12 Но понеже ще се умножи беззаконието, любовта на мнозинството ще охладнее.

13 Но който устои до край, той ще бъде спасен.

14 И това благовестие на царството ще бъде проповядвано по цялата вселена за свидетелство на всичките народи; и тогава ще дойде свършекът.

15 Затова, когато видите мерзостта, която докарва запустение, за която говори пророк Данаил, стояща на святото място, (който чете нека разбира),

16 тогава ония, които са в Юдея, нека бягат по планините;

17 който се намира на къщния покрив да не слиза да вземе нещата от къщата си;

18 и който се намира на нива да се не връща назад да вземе дрехата си.

19 А горко на непразните и на кърмещите в ония дни!

20 При това, молете се да се не случи бягането ви зиме или в съботен ден;

21 защото тогава ще има голяма скръб, небивала от началото на света до сега, и каквато не ще има.

22 И ако да не се съкратяха ония дни, не би се избавила ни една твар; но заради избраните, ония дни ще се съкратят.

23 Тогава ако някой ви каже: Ето тук е Христос, или: Тука, не вярвайте;

24 защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци, които ще покажат големи знамения и чудеса, така щото да заблудят, ако е възможно, и избраните.

25 Ето, предсказах ви.

26 Прочее, ако ви кажат: Ето, Той е в пустинята; не излизайте; или: Ето, Той е във вътрешните стаи, не вярвайте.

27 Защото както светкавицата излиза от изток и се вижда дори до запад, така ще бъде пришествието на Човешкия Син.

28 Дето бъде мършата, там ще се съберат и орлите.

29 А веднага след скръбта на ония дни, слънцето ще потъмнее, луната няма да даде светлината си, звездите ще паднат от небето и небесните сили ще се разклатят.

30 Тогава ще се яви на небето знамението на Човешкия Син; и тогава ще заплачат всички земни племена като видят Човешкия Син идещ на небесните облаци със сила и голяма слава.

31 Ще изпрати Своите ангели със силен тръбен глас; и те ще съберат избраните Му от четирите ветрища, от единия край на небето до другия.

32 А научете притчата от смоковницата: Когато клоните й вече омекнат и развият листа, знаете, че е близо лятото.

33 Също така и вие, когато видите всичко това, да знаете, че Той е близо при вратата.

34 Истина ви казвам: Това поколение няма да премине, докле не се сбъдне всичко това.

35 Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат.

36 А за оня ден и час никой не знае, нито небесните ангели, нито Синът, а само Отец.

37 И както бяха Ноевите дни, така ще бъде пришествието на Човешкия Син.

38 Защото, както и в ония дни преди потопа, ядяха и пиеха, женеха се и се омъжваха, до деня до когато Ной влезе в ковчега,

39 и не усетиха, до като дойде потопът и завлече всички, така ще бъде и пришествието на Човешкия Син.

40 Тогава двама ще бъдат на полето; единият се взема, а другият се оставя.

41 Две жени ще мелят на мелницата; едната се взема, а другата се оставя.

42 Затова бдете, защото не знаете в кой ден ще дойде вашият Господ.

43 Но това да знаете, че ако домакинът би знаел в кой час щеше да дойде крадецът, бдял би, и не би оставил да му подкопаят къщата.

44 Затова бъдете и вие готови; защото в час, когато го не мислите, Човешкият Син иде.

45 Кой е, прочее, верният и разумен слуга, когото господарят му е поставил над домочадието си, за да им дава храна на време?

46 Блажен е оня слуга, чийто господар, като си дойде, го намери, че прави така.

47 Истина ви казвам, че ще го постави над целия си имот.

48 Но, ако оня слуга е зъл, и каже в сърцето си: Господарят ми се забави,

49 и той почне да бие служителите си, и да яде и пие с пияниците,

50 господарят на оня слуга ще дойде в ден, когато той не го очаква, и в час, когато не знае,

51 и като го бие тежко, ще определи неговата участ с лицемерите; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

1 Когато излизаше от храма, един от Неговите ученици Му каза: Учителю, виж какви камъни и какви здания!

2 А Исус му рече: Виждаш ли тия големи здания! Няма да остане тук камък на камък, който да не се срине.

3 И когато седеше на Елеонския хълм срещу храма, Петър, Яков, Иоан и Андрей Го попитаха насаме:

4 Кажи ни, кога ще бъде това и какъв ще бъде знакът, когато всичко това предстои да се изпълни?

5 А Исус почна да им казва: Пазете се да ви не подмами някой.

6 Мнозина ще дойдат в Мое име и ще рекат: Аз съм Христос и ще подмамят мнозина.

7 А когато чуете за войни и за военни слухове, недейте се смущава; това трябва да стане; но туй не е свършекът.

8 Защото народ ще се повдигне срещу народ, и царство против царство, ще има трусове на разни места, ще има глад; а тия неща са само началото на страданията.

9 А вие внимавайте на себе си, защото ще ви предадат на събори, и в синагоги ще ви бият; и пред управители и царе ще застанете заради Мене, за да свидетелствувате на тях.

10 Обаче, трябва първо да се проповядва благовестието на всичките народи.

11 А когато ви поведат, за да ви предадат, не се безпокойте предварително какво ще говорите; но каквото ви се даде в оня час, това говорете! Защото не сте вие, които говорите, а Светият Дух.

12 Брат брата ще предаде на смърт, и баща чадо; и чада ще се повдигнат против родители и ще ги умъртвят.

13 И ще бъдете мразени от всички заради Моето име; но който устои до край, той ще бъде спасен.

14 И когато видите мерзостта, която докарва запустение, [за която говори пророк Даниил], стояща там гдето не подобава, (който чете нека разбира), тогава ония, които са в Юдея, нека бягат по планините;

15 и който е на къщния покрив да не слиза в къщата си, нито да влиза да вземе нещо от нея;

16 и който е на нива да не се връща назад да вземе дрехата си.

17 А горко на непразните и на кърмачките през ония дни!

18 При това молете се да не стане това* зиме;

19 защото през ония дни ще има скръб небивала до сега от началото на създанието, което Бог е създал, нито ще има такава.

20 И ако Господ не съкратеше ония дни, не би се избавила ни една твар; но заради избраните, които Той избра, съкратил е дните.

21 Тогава ако ви каже някой: Ето, тук е Христос, или: Ето, там! не вярвайте;

22 защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци, които ще покажат знамения и чудеса, за да подмамят, ако е възможно и избраните.

23 А вие внимавайте; ето, предсказах ви всичко.

24 Но през ония дни, подир оная скръб, слънцето ще потъмнее, луната няма да даде светлината си,

25 звездите ще падат от небето, и силите, които са на небето ще се разклатят.

26 Тогава ще видят Човешкият Син идещ на облаци с голяма сила и слава.

27 И тогава ще изпрати ангелите, и ще съберат избраните Му от четирите ветрища, от края на земята до края на небето.

28 А научете притчата от смоковницата: Когато клоните й вече омекнат и развият листа, знаете, че е близо лятото;

29 също така и вие, когато видите, че става това, да знаете, че Той е близо при вратата.

30 Истина ви казвам: Това поколение няма да премине, докле не се сбъдне всичко това.

31 Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат.

32 А за оня ден или час никой не знае, нито ангелите на небесата, нито Синът, а само Отец.

33 Внимавайте, бдете и молете се; защото не знаете кога ще настане времето.

34 Понеже това ще бъде както когато човек, живущ в чужбина, като остави къщата си, и даде власт на слугите си, всекиму особената му работа, заповяда и на вратаря да бди.

35 Бдете, прочее, (защото не знаете кога ще дойде господарят на къщата - вечерта ли, или в среднощ, или когато пеят петлите, или заранта),

36 да не би, като дойде неочаквано, да ви намери заспали.

37 А каквото казвам на вас, на всички го казвам: Бдете.

5 И когато някои говореха за храма, че е украсен с хубави камъни и с посветени приноси, рече:

6 Ще дойдат дни, когато от това, което гледате няма да остане тук камък, който да се не срине.

7 И попитаха Го, казвайки: Учителю, а кога ще бъде това? И какъв ще бъде белегът, когато предстои да стане това?

8 А Той каза: Внимавайте да не ви заблудят; защото мнозина ще дойдат в Мое име и ще казват: Аз съм Христос, и че времето е наближило. Да не отидете подир тях.

9 И когато чуете за войни и размирици, да не се уплашите; защото тия неща трябва първо да станат, но не е веднага свършекът.

10 Тогава им каза: Народ ще се повдигне против народ, и царство против царство;

11 и ще има големи трусове, и в разни места глад и мор; ще има и ужасни, и големи знамения от небето.

12 А преди да стане всичко това ще турят ръце на вас и ще ви изгонят, като ви предадат на синагоги и в тъмници, и ще ви извеждат пред царе, и пред управители поради Моето име.

13 Това ще ви служи за свидетелство.

14 И тъй, решете в сърцата си да не обмисляте предварително що да отговаряте;

15 защото Аз ще ви дам тъй мъдро да отговорите*, щото всичките ви противници ще бъдат безсилни да ви противостоят или противоречат.

16 И ще бъдете предадени и даже от родители и братя, от роднини и приятели; и ще умъртвят някои от вас.

17 И ще бъдете мразени от всички поради Моето име.

18 Но и косъм от главата ви няма да загине.

19 Чрез твърдостта си ще придобиете душите си.

20 А когато видите Ерусалим, че е заобиколен от войски, това да знаете, че е наближило запустението му.

21 Тогава ония, които са в Юдея, нека бягат в планините, и които са всред града нека да излязат вън, а които са в околностите да не влизат в него.

22 Защото това са дни на въздаяние, за да се изпълни всичко, което е писано.

23 Горко на непразните и на кърмачките, през ония дни! Защото ще има голямо бедствие в страната, и гняв върху тия люде.

24 Те ще паднат под острието на ножа, и ще бъдат откарани в плен по всичките народи; и Ерусалим ще бъде тъпкан от народите докле се изпълнят времената на езичниците.

25 И ще станат знамения в слънцето, в луната и в звездите, а по земята бедствие на народите, като ще бъдат в недоумение поради бученето на морето и вълните.

26 Човеците ще премират от страх и от очакване онова, което ще постигне вселената, защото небесните сили ще се разклатят.

27 И тогава ще видят Човешкия Син идещ в облак с сила и голяма слава.

28 А когато почне да става това, изправете се и повдигнете главите си, защото изкуплението ви наближава.

29 И каза им притча: Погледнете смоковницата и всичките дървета.

30 Когато вече покарат, вие като видите това, сами знаете, че лятото е вече близу.

31 Също така и вие, когато видите, че става това, да знаете, че е близу Божието царство.

32 Истина ви казвам, че това поколение няма да премине докле не се сбъдне всичко това.

33 Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат.

34 Но внимавайте на себе си, да не би да натегнат сърцата ви от преяждане, пиянство и житейски грижи, и ви постигне оня ден внезапно като примка;

35 защото така ще дойде върху всички, които живеят по лицето на цялата земя.

36 Но бдете всякога, и молете се, за да сполучите да избегнете всичко, което предстои да стане, и да стоите пред Човешкия Син.

37 И всеки ден Той поучаваше в храма; а всяка нощ излизаше и нощуваше на хълма, наречен Елеонски.

38 И всичките люде подраняваха при Него да Го слушат.
146. Притчата за десетте девици: Матей 25:1-13

1 Тогава небесното царство ще се оприличи на десет девици, които взеха светилниците си и излязоха да посрещнат младоженеца.

2 А от тях пет бяха неразумни и пет разумни.

3 Защото неразумните като взеха светилниците, не взеха масло със себе си.

4 Но разумните, заедно със светилниците си взеха и масло в съдовете си.

5 И докато се бавеше младоженецът, додряма се на всичките и заспаха.

6 А по среднощ се нададе вик: Ето, младоженецът [иде], излизайте да го посрещнете!

7 Тогава всички ония девици станаха и приготвиха светилниците си.

8 А неразумните рекоха на разумните: Дайте ни от вашето масло, защото нашите светилници угасват.

9 А разумните в отговор казаха: Да не би да не стигне и за нас, и за вас, по-добре идете при продавачите и си купете.

10 А когато те отидоха да купят, младоженецът пристигна; и готовите влязоха с него на сватбата, и вратата се затвори.

11 После дохождат и другите девици и казват: Господи! Господи! Отвори ни!

12 А той в отговор рече: Истина ви казвам: Не ви познавам.

13 И тъй, бдете; защото не знаете ни деня, ни часа, [в който Човешкият Син ще дойде].


147. Притчата за талантите: Матей 25:14-30

14 Защото е както, когато човек при тръгването си за чужбина, свиква своите слуги, и им предаде имота си.

15 На един даде пет таланта, на друг два, на трети един, на всеки според способността му; и тръгна.

16 Веднага тоя, който получи петте таланта, отиде и търгува с тях, и спечели още пет таланта.

17 Също и тоя, който получи двата спечели още два.

18 А тоя, който получи единия, отиде разкопа в земята, и скри парите на господаря си.

19 След дълго време дохожда господарят на тия слуги и прегледа сметката с тях.

20 И когато се приближи тоя, който бе получил петте таланта, донесе още пет таланта, и рече: Господарю, ти ми предаде пет таланта; ето, спечелих още пет.

21 Господарят му рече: Хубаво, добри и верни слуго! в малкото си бил верен, над многото ще те поставя; влез в радостта на господаря си.

22 Приближи се и тоя, който бе получил двата таланта, и рече: Господарю, ти ми даде два таланта, ето, спечелих още два таланта.

23 Господарят му рече: Хубаво, добри и верни слуго! над малкото си бил верен, над многото ще те поставя; влез в радостта на господаря си.

24 Тогава се приближи тоя, който бе получил един талант, и рече: Господарю, аз те знаех, че си строг човек; жънеш гдето не си сял, и и събираш гдето не си пръскал;

25 и като се убоях отидох и скрих таланта ти в земята; ето, имаш своето.

26 А господарят му в отговор каза: Зли и лениви, слуго! знаел си, че жъна гдето не съм сял, и събирам гдето не съм пръскал;

27 ти, прочее, трябваше да внесеш парите ми на банкерите, и когато си дойдех, щях да взема своето с лихва.

28 Затова, вземете от него таланта и дайте го на този, който има десет таланта.

29 Защото на всеки, който има, ще се даде, и той ще има изобилие; а от този, който няма от него ще се отнеме и това, което има.

30 А тоя безполезен слуга хвърлете във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.


148. Притчата за овците и козите: Матей 25:31-46

31 А когато дойде Човешкият Син в славата Си, и всичките [свети] ангели с Него, тогава ще седне на славния Си престол.

32 И ще се съберат пред Него всичките народи; и ще ги отлъчи един от други, както овчарят отлъчва овцете от козите;

33 и ще постави овцете от дясната Си страна, а козите от лявата.

34 Тогава царят ще рече на тия, които са от дясната Му страна: Дойдете вие благословени от Отца Ми, наследете царството, приготвено за вас от създанието на света.

35 Защото огладнях и Ме нахранихте; ожаднях и Ме напоихте; странник бях и Ме прибрахте;

36 гол бях и Ме облякохте; болен бях и Ме посетихте; в тъмница бях и Ме споходихте.

37 Тогава праведните в отговор ще Му кажат: Господи, кога Те видяхме гладен и Те нахранихме; или жаден, и Те напоихме?

38 И кога Те видяхме странник, и Те прибрахме, или гол и Те облякохме?

39 И кога Те видяхме болен или в тъмница и Те споходихме?

40 А Царят в отговор ще им рече: Истина ви казвам: Понеже сте направили това на един от тия най-скромни Мои братя, на Мене сте го направили.

41 Тогава ще рече и на тия, които са от лявата Му страна: Идете си от Мене, вие проклети, във вечния огън, приготвен за дявола и за неговите ангели.

42 Защото огладнях и не Ме нахранихте; ожаднях и не Ме напоихте;

43 странник бях, и не Ме облякохте; болен и в тъмница бях и не Ме посетихте.

44 Тогава и те в отговор ще кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, или жаден, или странник, или гол, или болен, или в тъмница и не Ти послужихме?

45 Тогава в отговор ще им рече: Истина ви казвам: Понеже не сте направили това на ни един от тия най-скромните, нито на Мене сте го направили.

46 И тия ще отидат във вечно наказание, а праведните във вечен живот.
149. Приготовление за Пасхата: Матей 26:17-19, Марко 14:12-16, Лука 22:7-13

17 А в първия ден на празника на безквасните хлябове учениците отидоха при Исуса и рекоха: Где искаш да Ти приготвим, за да ядеш пасхата?

18 Той каза: Идете в града при еди кого си и речете му: Учителят казва: Времето Ми е близо, у тебе ще празнувам пасхата с учениците Си.

19 И учениците сториха както им заръча Исус, и приготвиха пасхата.

12 А на първия ден на празника на безквасните хлябове, когато колеха жертви за Пасхата, учениците Му казаха: Где искаш да отидем и приготвим, за да ядеш Пасхата?

13 И Той изпраща двама от учениците Си и казва им: Идете в града; и ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; вървете подир него.

14 И дето влезе, речете на стопанина на тая къща: Учителят казва: Где е приготвената за Мене приемна стая, където ще ям Пасхата с учениците Си?

15 И той ще ви посочи една голяма горна стая, постлана и готова; там ни пригответе.

16 И тъй, учениците излязоха и дойдоха в града; и намериха както им беше казал; и приготвиха Пасхата.

7 И настана денят на безквасните хлябове, когато трябваше да жертвуват пасхата.

8 И прати Исус Петра и Иоана, и рече: Идете и ни пригответе, за да ядем пасхата.

9 А те Му казаха: Где искаш да приготвим?

10 А Той им рече: Ето, като влезете в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете подир него в къщата, в която влезе,

11 и речете на стопанина на къщата: Учителят ти казва: Къде е приемната стая, в която ще ям пасхата с учениците Си?

12 И той ще ви посочи голяма горна стая, постлана; там пригответе.

13 И като отидоха, намериха както им беше казал; и приготвиха пасхата.


150. Празнуване на Пасхата: Матей 26:20, Марко 14:17,18(а), Лука 22:14-16

20 И когато се свечери, Той седна на трапезата с дванадесетте ученика.

17 И като се свечери, Той дохожда с дванадесетте.

18 И когато седяха на трапезата и ядяха,

14 И като дойде часът, Той седна на трапезата, и апостолите с Него.

15 И рече им: Твърде много съм желал да ям тази пасха с вас преди да пострадам;

16 защото ви казвам, че няма вече да я ям докле се не изпълни в Божието царство.
151. Исус измива нозете на дванадесетте: Лука 22:24-30, Йоан 13:1-20

24 Стана още и препирня помежду им, кой от тях се счита за по-голям.

25 А Той им рече: Царете на народите господаруват над тях и тия, които ги владеят се наричат благодетели.

26 Но вие недейте така; а по-големият между вас нека стане като по-младият, и който началствува - като онзи, който слугува.

27 Защото кой е по-голям, този който седи на трапезата ли, или онзи, който слугува? Не е ли този, който седи на трапезата? Но Аз съм всред вас, като онзи, който слугува.

28 А вие сте ония, които устояхте с Мене в Моите изпитни.

29 Затова както Моят Отец завещава царство на Мене, а Аз завещавам на вас,

30 да ядете и да пиете на трапезата Ми в Моето царство; и ще седнете на престола да съдите дванадесетте Израилеви племена.

1 А преди празника на пасхата, Исус знаейки, че е настанал часът Му да премине от този свят към Отца, като беше възлюбил Своите, които бяха на света, до край ги възлюби.

2 И когато беше готова вечерята, (като вече дяволът беше внушил в сърцето на Юда Симонов Искариотски да Го предаде),

3 като знаеше Исус, че Отец е предал всичко в ръцете Му, и че от Бога е излязъл и при Бога отива,

4 стана от вечерята, сложи мантията Си*, взе престилка и се препаса.

5 После наля вода в умивалника и почна да мие нозете на учениците и да ги изтрива с престилката, с която бе препасан.

6 И тъй идва при Симона Петра. Той Му казва: Господи, Ти ли ще ми умиеш нозете?

7 Исус в отговор му рече: Това, което Аз правя, ти сега не знаеш, но отпосле ще разбереш.

8 Петър Му каза: Ти няма да умиеш моите нозе до века. Исус му отговори: Ако не те умия нямаш дял с Мене.

9 Симон Петър Му казва: Господи, не само нозете ми, но и ръцете и главата.

10 Исус му казва: Който се е окъпал няма нужда да умие друго освен нозете си, но е цял чист и вие сте чисти, но не всички.

11 Защото Той знаеше онзи, който щеше да Го предаде; затова и рече: Не всички сте чисти.

12 А като уми нозете им и си взе мантията седна пак и рече им: Знаете ли какво ви сторих?

13 Вие Ме наричате Учител и Господ; и добре казвате, защото съм такъв.

14 И тъй, ако Аз, Господ и Учител, ви умих нозете, то и вие сте длъжни един на друг да си миете нозете.

15 Защото ви дадох пример да правите и вие както Аз направих на вас.

16 Истина, истина ви казвам, слугата не е по-горен от господаря си, нито пратеникът е по-горен от онзи, който го е изпратил.

17 Като знаете това, блажени сте, ако го изпълнявате.

18 Не говоря за всички вас; Аз зная кои съм избрал; но това стана, за да се сбъдне писаното: "Който яде хляба Ми, той вдигна своята пета против Мене".

19 Отсега ви казвам това нещо преди да е станало, та когато стане да повярвате, че Аз съм това, което рекох.

20 Истина, истина ви казвам, който приеме онзи, когото Аз пращам, Мене приема; и който приема Мене, приема Този, Който Ме е пратил.


152. Господнята вечеря: Матей 26:26-29, Марко 14:22-25, Лука 22:17-20

26 И когато ядяха, Исус взе хляб, благослови и Го разчупи и като го даваше на учениците, рече: Вземете яжте; това е Моето тяло.

27 Взе и чашата, и като благодари, даде им, и рече: Пийте от нея всички!

28 Защото това е Моята кръв на [новия] завет, която се пролива за прощаване на греховете.

29 Но казвам ви, че отсега няма вече да пия от тоя плод на лозата, до оня ден, когато ще го пия с вас нов в царството на Отца Си.

22 И когато ядяха, Исус взе хляб и като благослови, разчупи, даде им, и рече: Вземете, [яжте]; това е Моето тяло.

23 Взе и чашата, благослови и даде им; и те всички пиха от нея.

24 И рече им: Това е Моята кръв на [новия] завет, която се пролива за мнозина.

25 Истина ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата до оня ден, когато ще го пия нов в Божието царство.

17 И като прие чаша, благодари и рече: Вземете това и разделете го помежду си;

18 защото ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата, докато не дойде Божието царство.

19 И взе хляб, и като благодари, разчупи го, даде им и рече: Това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мое възпоменание.

20 Така взе и чашата подир вечерята, и рече: Тази чаша е новият завет в Моята кръв, която за вас се пролива.
153. Разкриване на предателя: Матей 26:21-25, Марко 14:18(б), Лука 22:21-23, Йоан 13:21-30

21 И като ядяха, рече: Истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде.

22 А те, пренаскърбени, почнаха всеки един по един да Му казват: Да не съм аз, Господи?

23 Той в отговор рече: Който натопи ръката си заедно с Мене в блюдото, той ще Ме предаде.

24 Човешкият Син отива, както е писано за Него; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син ще бъде предаден! Добре щеше да бъде за този човек, ако не бе се родил.

25 И Юда, който Го предаде, в отговор рече: Да не съм аз, Учителю? Исус му каза: Ти рече.

18 Исус рече: Истина ви казвам: Един от вас, който яде с Мене, ще Ме предаде.

21 Но ето, ръката на този, който Ме предава, е с Мене на трапезата.

22 Защото Човешкият Син наистина отива според както е било определено; но горко на този човек, чрез когото се предава!

23 И те почнаха да се питат помежду си, кой ли от тях ще е този, който ще стори това.

21 Като рече това, Исус се развълнува в духа Си, и заяви, казвайки: Истина, истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде.

22 Учениците се спогледаха помежду си, недоумявайки за кого говори.

23 А на трапезата един от учениците, когото обичаше Исус, беше се облегнал на Исусовото лоно.

24 Затова Симон Петър му кимва и му казва: Кажи ни за кого говори.

25 А той като се обърна така на гърдите на Исуса, каза Му: Господи, кой е?

26 Исус отговори: Той е онзи, за кого ще затопя залъка и ще му го дам. И тъй, като затопи залъка, взема и го подаде на Юда Симонова Искариотски.

27 И тогава подир залъка, сатана влезе в него; и така, Исус му каза: Каквото вършиш, върши го по-скоро.

28 А никой от седящите на трапезата не разбра защо му рече това;

29 защото някои мислеха, понеже Юда държеше касата, че Исус му казва: Купи каквото ни трябва за празника, или: Дай нещо на сиромасите.

30 И тъй, като взе залъка, веднага излезе; а беше нощ.


154. Прощална дискусия: Йоан 13:31-14:31

31 А когато излезе, Исус казва: Сега се прослави Човешкият Син, и Бог се прослави в Него;

32 и Бог ще Го прослави в Себе Си, и скоро ще Го прослави.

33 Дечица, още малко съм с вас. Ще Ме търсите, и както рекох на юдеите, така и вам казвам сега, където отивам Аз вие не можете да дойдете.

34 Нова заповед ви давам, да се любите един другиго; както Аз ви възлюбих, така и вие да се любите един другиго.

35 По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.

36 Симон Петър Му казва: Господи, къде отиваш? Исус отговори: Където отивам не можеш сега да дойдеш след Мене, но после ще дойдеш.

37 Петър Му казва: Господи, защо да не мога да дойда след Тебе сега? Животът си ще дам за Тебе.

38 Исус отговори: Животът си ли за Мене ще дадеш? Истина, истина ти казвам, петелът няма да е пропял преди да си се отрекъл три пъти от Мене.

1 Да се не смущава сърцето ви; вие вярвате в Бога, вярвайте и Мене.

2 В дома на Отца Ми има много обиталища; ако не беше така, Аз щях да ви кажа, защото отивам да ви приготвя място.

3 И като отида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си, тъй щото гдето съм Аз да бъдете и вие.

4 И вие знаете за къде отивам и пътя [знаете].

5 Тома Му казва: Господи, не знаем къде отиваш; а как знаем пътя?

6 Исус му казва: Аз съм пътят, и истината, и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене.

7 Ако бяхте познали Мене, бихте познали и Отца Ми; отсега Го познавате и сте Го видели.

8 Филип Му казва: Господи, покажи ни Отца и достатъчно ни е.

9 Исус му казва: Толкова време съм с вас и не познаваш ли Ме, Филипе? Който е видял Мене, видял е и Отца; как казваш ти: Покажи ни Отца?

10 Не вярваш ли, че Аз съм в Отца, и че Отец е в Мене? Думите, които Аз ви казвам, не от Себе Си ги говоря; но пребъдващият в Мене Отец върши Своите дела.

11 Вярвайте Ме, че Аз съм в Отца, и че Отец е в Мене; или пък вярвайте Ме поради самите дела.

12 Истина, истина ви казвам, който вярва в Мене делата, които върша Аз, и той ще ги върши; защото Аз отивам при Отца.

13 И каквото и да поискате в Мое име, ще го сторя, за да се прослави Отец в Сина.

14 Ако поискате нещо в Мое име, това ще сторя.

15 Ако Ме любите, ще пазите Моите заповеди.

16 И Аз ще поискам от Отец и Той ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас до века.

17 Духът на истината, когото светът не може да приеме, защото го не вижда, нито го познава. Вие го познавате, защото той пребъдва в вас и в вас ще бъде.

18 Няма да ви оставя сираци; ще дойда при вас.

19 Още малко и светът няма вече да Ме вижда, а вие Ме виждате; понеже Аз живея и вие ще живеете.

20 В оня ден ще познаете, че Аз съм в Отца Си и вие в Мене, и Аз във вас.

21 Който има Моите заповеди и ги пази, той Ме люби; а който Ме люби ще бъде възлюбен от Отец Ми и Аз ще го възлюбя, и ще явя Себе Си нему.

22 Юда (не Искариотски) Му казва: Господи, по коя причина ще явиш Себе Си на нас, а не на света?

23 Исус в отговор му рече: Ако Ме люби някой, ще пази учението Ми; и Отец Ми ще го възлюби, и Ние ще дойдем при него и ще направим обиталище у него.

24 Който не Ме люби не пази думите Ми; и учението, което слушате, не е Мое, а на Отца, Който Ме е пратил.

25 Това ви изговорих, докато още пребъдвам с вас.

26 А Утешителят, Светият Дух, когото Отец ще изпрати в Мое име, той ще ви научи на всичко, и ще ви напомни всичко, което съм ви казал.

27 Мир ви оставям; Моя мир ви давам; Аз не ви давам, както светът дава. Да се не смущава сърцето ви, нито да се бои.

28 Чухте как Аз ви рекох, отивам Си, и пак ще дойда при вас. Ако ме любехте, бихте се зарадвали за гдето отивам при Отца; защото Отец е по-голям от Мене.

29 И сега ви казах това преди да е станало, та когато стане, да повярвате.

30 Аз няма вече много да говоря с вас, защото иде князът на [този] свят. Той няма нищо в Мене;

31 но това става, за да познае светът, че Аз любя Отца, и че както Ми е заповядал Отец, така правя. Станете, да си отидем оттук.


155. Оттегляне към Гетсимания: Матей 26:30, Марко 14:26, Лука 22:39

30 И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм.

26 И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм.

39 И излезе да отиде по обичая си на Елионския хълм; подир Него отидоха и учениците.


156. Предупреждение към Петър и десетте: Матей 26:31-35, Марко 14:27-31, Лука 22:31-38, Йоан 13:36-38

31 Тогава Исус им казва: Вие всички ще се съблазните в Мене тая нощ, защото е писано: "Ще поразя пастира; и овцете на стадото ще се разпръснат".

32 А след като бъда възкресен ще ви изпреваря в Галилея.

33 А Петър в отговор Му рече: Ако и всички да се съблазнят в Тебе, аз никога няма да се съблазня.

34 Исус му рече: Истина ти казвам, че тая нощ, преди да пее петелът, три пъти ще се отречеш от Мене.

35 Петър Му казва: Ако станеше нужда и да умра с Тебе, пак няма да се отрека от Тебе. Същото рекоха и всичките ученици.

27 И Исус им каза: Вие всички ще се съблазните [в Мене тая нощ]; защото е писано: "Ще поразя пастира и овцете ще се разпръснат".

28 А подир възкресението Си ще ви предваря в Галилея.

29 А Петър Му рече: Ако и всички да се съблазнят, аз, обаче, не.

30 Исус му каза: Истина ти казвам, че днес, тая нощ, преди да пее петелът дваж, ти три пъти ще се отречеш от Мене.

31 А той твърде разпалено казваше: Ако стане нужда и да умра с Тебе, пак няма да се отрека от Тебе. Същото казаха и другите.

31 [И рече Господ]: Симоне, Симоне, ето Сатана ви изиска всички, за да ви пресее като жито;

32 но Аз се молих за тебе, да не отслабне твоята вяра; и ти когато се обърнеш, утвърди братята си.

33 Петър Му рече: Господи, готов съм да отида с Тебе и в тъмница и на смърт.

34 А Той рече: Казвам Ти, Петре, петелът няма да пее днес, докато не си се отрекъл три пъти, че Ме не познаваш.

35 И рече им: Когато ви пратих без кесия, без торба и без обувки, останахте ли лишени от нещо? А те казаха: От нищо.

36 И рече им: Но сега, който няма кесия, нека я вземе, така и торба; и който няма кесия нека продаде дрехата си и нека си купи нож;

37 защото ви казвам, че трябва да се изпълни в Мене и това писание. "И към беззаконници биде причислен", защото писаното за Мене наближава към своето изпълнение.

38 И те рекоха: Господи, ето тука има два ножа. А Той им рече: Доволно е.

36 Симон Петър Му казва: Господи, къде отиваш? Исус отговори: Където отивам не можеш сега да дойдеш след Мене, но после ще дойдеш.

37 Петър Му казва: Господи, защо да не мога да дойда след Тебе сега? Животът си ще дам за Тебе.

38 Исус отговори: Животът си ли за Мене ще дадеш? Истина, истина ти казвам, петелът няма да е пропял преди да си се отрекъл три пъти от Мене.


157. Притчата за истинската лоза: Йоан 15:1-17

1 Аз съм истинската лоза и Отец Ми е земеделецът.

2 Всяка пръчка в Мене, която не дава плод, Той я отрязва; и всяка що дава плод, очиства я, за да дава повече плод.

3 Вие сте вече чисти чрез учението, което ви говорих.

4 Пребъдвайте в Мене и Аз във вас. Както пръчката не може да даде плод от само себе си, ако не остане на лозата, така и вие не можете, ако не пребъдвате в Мене.

5 Аз съм лозата, вие сте пръчките; който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод; защото отделени от Мене, не можете да сторите нищо.

6 Ако някой не пребъде в Мене, той бива изхвърлен навън като пръчка и изсъхва; и събират ги та ги хвърлят в огъня и те изгарят.

7 Ако пребъдете в Мене и думите Ми пребъдват във вас; искайте каквото и да желаете и ще ви бъде.

8 В това се прославя Отец Ми, да пренасяте много плод; и така ще бъдете Мои ученици.

9 Както Отец възлюби Мене, така и Аз възлюбих вас; пребъдвайте в Моята любов.

10 Ако пазите Моите заповеди, ще пребъдвате в любовта Ми, както и Аз опазих заповедите на Отца Си и пребъдвам в Неговата любов.

11 Това ви говорих, за да бъде Моята радост във вас и вашата радост да стане пълна.

12 Това е Моята заповед, да се любите един друг, както Аз ви възлюбих.

13 Никой няма по-голяма любов от това щото да даде живота си за приятелите си.

14 Вие сте Ми приятели, ако вършите онова, което ви заповядвам.

15 Не ви наричам вече слуги, защото слугата не знае що върши Господарят му; а вас наричам приятели, защото ви явявам всичко що съм чул от Отца Си.

16 Вие не избрахте Мене, но Аз избрах вас, и ви определих да излезете в света и да принасяте плод и плодът ви да бъде траен; та каквото и да поискате от Отец в Мое име, да ви даде.

17 Това ви заповядвам, да се любите един друг.


158. Предупреждение за преследвания: Йоан 15:18-16:4

18 Ако светът ви мрази знайте, че Мене преди вас е намразил.

19 Ако бяхте от светът, светът щеше да люби своето; а понеже не сте от света, но Аз ви избрах от света, затова светът ви мрази.

20 Помнете думата, която ви казах, слугата не е по-горен от господаря си. Ако Мене гониха и вас ще гонят; ако са опазили Моето учение и вашето ще пазят.

21 Но всичко това ще ви сторят поради Моето име, защото не познават Онзи, Който Ме е пратил.

22 Ако не бях дошъл и не бях им говорил, грях не биха имали; сега, обаче, нямат извинение за греха си.

23 Който мрази Мене, мрази и Отца Ми.

24 Ако не бях сторил между тях делата, които никой друг не е сторил, грях не биха имали; но сега видяха и намразиха и Мене и Отца Ми.

25 Но това става и да се изпълни писаното в закона им слово, "Намразиха Ме без причина".

26 А когато дойде Утешителят, когото Аз ще ви изпратя от Отец, Духът на истината, който изхожда от Отец, той ще свидетелствува за Мене.

27 Но и вие свидетелствувате, защото сте били с Мене отначало.

1 Това ви казах, за да се не съблазните.

2 Ще ви отлъчат от синагогите; даже настава час, когато всеки, който ви убие, ще мисли, че принася служба на Бога.

3 И това ще сторят, защото не са познали нито Отец, нито Мене.

4 Но Аз ви казах тия неща, та кога дойде часът им, да помните, че съм ви ги казал. Отначало не ви ги казах, защото бях с вас;
159. Обещанието за Утешител: Йоан 16:5-33

5 а сега отивам при Онзи, Който Ме е пратил; и никой от вас не Ме пита: Къде отиваш?

6 Но понеже ви казах това, скръб изпълни сърцата ви.

7 Обаче, Аз ви казвам истината, за вас е по-добре да отида Аз, защото ако не отида, Утешителят няма да дойде на вас; но ако отида, ще ви го изпратя.

8 И той когато дойде, ще обвини света за грях, за правда и за съдба;

9 за грях, защото не вярват в Мене;

10 за правда, защото отивам при Отца, и няма вече да Ме виждате;

11 а за съдба, защото князът на тоя свят е осъден.

12 Имам още много неща да ви кажа; но не можете да ги понесете сега.

13 А когато дойде Онзи, Духът на истината, ще ви упътва на всяка истина; защото няма да говори от себе си, но каквото чуе, това ще говори и ще ви извести за идните неща.

14 Той Мене ще прослави, защото от Моето ще взема и ще ви известява.

15 Всичко що има Отец е Мое; затова казах, че от Моето като взема, ще ви известява.

16 Още малко и няма да Ме виждате; и пак малко и ще Ме видите.

17 Затова някои от учениците Му продумаха помежду си: Какво е това що ни казва: Още малко и няма да Ме виждате; и пак малко и ще Ме видите; и това, защото отивам при Отца.

18 И рекоха: Какво е това, което казва: Още малко? Не знаем какво иска да каже.

19 Исус като разбра, че желаят да Го питат, рече им: За това ли се запитвате помежду си дето рекох: Още малко и няма да Ме виждате; и пак малко и ще Ме видите?

20 Истина, истина ви казвам, че вие ще заплачете и ще заридаете, а светът ще се радва; вие ще скърбите, но скръбта ви ще се обърне в радост.

21 Жена когато ражда е в скръб, защото е дошъл часът й; а когато роди детенцето, не помни вече тъгата си поради радостта, че се е родил човек на света.

22 И вие, прочее, сега сте на скръб; но Аз пак ще ви видя и сърдцето ви ще се зарадва, и радостта ви никой няма да ви отнеме.

23 И в онзи ден няма да Ме питате за нищо. Истина, истина ви казвам, ако поискате нещо от Отца, Той ще ви го даде в Мое име.

24 До сега нищо не сте искали в Мое име; искайте и ще получите, за да бъде радостта ви пълна.

25 Това съм ви говорил с притчи. Настава час, когато няма вече да ви говоря с притчи, а ясно ще ви известя за Отца.

26 В оня ден ще искате в Мое име; и не ви казвам, че Аз ще поискам от Отца за вас;

27 защото сам Отец ви люби, понеже вие възлюбихте Мене и повярвахте, че Аз от Отца излязох.

28 Излязох от Отца и дойдох на света; и пак напускам света и отивам при Отца.

29 Казват учениците Му: Ето, сега ясно говориш, и никаква притча не казваш.

30 Сега сме уверени, че Ти всичко знаеш и няма нужда да Те пита някой, за да му отговаряш. По това вярваме, че си излязъл от Бога.

31 Исус им отговори: Сега ли вярвате?

32 Ето, настава час, даже дошъл е, да се разпръснете всеки при своите си, и Мене да оставите сам; обаче, не съм сам, защото Отец е с Мене.

33 Това ви казах, за да имате в Мене мир. В света имате скръб; но дерзайте Аз победих света.


160. Исусовата застъпническа молитва: Йоан 17:1-26

1 Това като изговори Исус, вдигна очите си към небето, и рече: Отче, настана часът; прослави Сина Си, за да Те прослави и Синът Ти,

2 според както си Му дал власт над всяка твар да даде вечен живот на всички, които си Му дал.

3 А това е вечен живот, да познаят Тебе, единия истинен Бог, и Исуса Христа, Когото си изпратил.

4 Аз Те прославих на земята, като свърших делото, което Ти Ми даде да върша.

5 И сега прослави Ме, Отче, у Себе Си със славата, която имах у Тебе преди създанието на света.

6 Изявих името Ти на човеците, които Ми даде от света. Те бяха Твои и Ти ги даде на Мене, и те опазиха Твоето слово.

7 Сега знаят, че всичко, което си Ми дал е от Тебе;

8 защото думите, които Ми даде Ти, Аз ги предадох на тях и те ги приеха; и наистина знаят, че от Тебе излязох, и вярват, че Ти си Ме пратил.

9 Аз за тях се моля; не се моля за света, а за тия, които си Ми дал, защото са Твои.

10 И всичко Мое е Твое, и Твоето Мое, и Аз се прославих в тях.

11 Не съм вече на света, а тия са на света, и Аз ида при Тебе, Отче свети, опази в името Си тия, които Си Ми дал, за да бъдат едно, както сме и Ние.

12 Докато бях с тях, Аз пазех в Твоето име тия, които Ми даде; опазих ги и нито един от тях не погина, освен сина на погибелта, за да се изпълни писанието.

13 А сега ида при Тебе; но докато съм още на света казвам това, за да имат Моята радост пълна в себе си.

14 Аз им предадох Твоето слово; и светът ги намрази, защото те не са от света, както и Аз не съм от него.

15 Не се моля да ги вземеш от света, но да ги пазиш от лукавия.

16 Те не са от света, както и Аз не съм от света.

17 Освети ги чрез истината; Твоето слово е истина;

18 Както Ти прати Мене в света, така и Аз пратих тях в света;

19 и заради тях Аз освещавам Себе Си, за да бъдат и те осветени чрез истината.

20 И не само за тях се моля, но и за ония, които биха повярвали в Мене чрез тяхното учение,

21 да бъдат всички едно; както Ти, Отче, си в Мене и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас, за да повярва светът, че Ти си Ме пратил.

22 И славата, която Ти Ми даде, Аз я дадох на тях; за да бъдат едно, както и Ние сме едно;

23 Аз в тях и Ти в Мене, за да бъдат съвършени в единство; за да познае светът, че Ти си Ме пратил и си възлюбил и тях, както си възлюбил и Мене.

24 Отче, желая където съм Аз, да бъдат с Мене и тия, които* си Ми дал, за да гледат Моята слава, която си Ми дал; защото си Ме възлюбил преди създанието на света.

25 Отче праведни, светът не Те е познал, но Аз Те познах; и тия познаха, че Ти си Ме пратил.

26 И явих им Твоето име, и ще явя, та любовта с която си Ме възлюбил, да бъде в тях, и Аз в тях.
161. Гетсимания: Матей 26:36-56, Марко 14:32-52, Лука 22:40-53, Йоан 18:1-12

36 Тогава Исус идва с тях на едно място, наречено Гетсимания; и казва на учениците Си: Седете тука, докато отида там да се помоля.

37 И като взе със Себе Си Петра и двамата Заведееви сина, захвана да скърби и да тъгува.

38 Тогава им казва: Душата Ми и прескръбна до смърт; постойте тук и бдете заедно с Мене.

39 И като пристъпи малко напред, падна на лицето Си, и се молеше, казвайки: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче, както Аз искам, но както Ти искаш.

40 Дохожда при учениците, намира ги заспали и казва на Петра: Как! не можахте ли ни един час да бдите с Мене?

41 Бдете и молете се, за да не паднете в изкушение. Духът е бодър, а тялото - немощно.

42 Пак отиде втори път и се моли, думайки: Отче Мой, ако не е възможно да Ме отмине това, без да го пия, нека бъде Твоята воля.

43 И като дойде пак намери ги заспали; защото очите им бяха натегнали.

44 И пак ги остави и отиде да се помоли трети път, като каза пак същите думи.

45 Тогава дохожда при учениците и казва им: Още ли спите и почивате? Ето, часът наближи, когато Човешкият Син се предава в ръцете на грешници.

46 Станете да вървим; ето, приближи се тоя, който Ме предава.

47 И когато Той говореше, ето Юда, един от дванадесетте, дойде и с него голямо множество, с ножове и сопи, изпратени от главните свещеници и народните старейшини.

48 А оня, който Го предаваше, беше им дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го.

49 И веднага се приближи до Исуса и рече: Здравей, Учителю! И Го целуна.

50 А Исус му каза: Приятелю, за каквото си дошъл стори го. Тогава пристъпиха, туриха ръце на Исуса и Го хванаха.

51 И ето, един от тия, които бяха с Исуса, простря ръка, измъкна ножа си, и като удари слугата на първосвещеника, отсече му ухото.

52 Тогава Исус му каза: Постави ножа си на мястото му, защото всички, които се залавят за нож, от нож ще загинат.

53 Или мислиш, че не мога да се примоля на Отца Си, и Той би Ми изпратил още сега повече от дванадесет легиона ангели?

54 Но как биха се сбъднали писанията, че това трябва така да бъде?

55 В същия час рече Исус на народа: Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и сопи да Ме уловите? Всеки ден седях и поучавах в храма и не Ме хванахте.

56 Но всичко това стана, за да се сбъднат пророческите писания. Тогава всички ученици Го оставиха и се разбягаха.

32 Дохождат на едно място наречено Гетсимания; и Той каза на учениците Си: Седете тука докато се помоля.

33 И взе със Себе Си Петра, Якова и Иоана, и захвана да се ужасява и да тъгува.

34 И казва им: Душата Ми е прескръбна до смърт; постойте тука и бдете.

35 И като отиде малко напред, падна на земята; и молеше се ако е възможно, да Го отмине тоя час, казвайки:

36 Авва, Отче, за Тебе всичко е възможно; отмини Ме с тая чаша; не, обаче, както Аз искам, но както Ти искаш.

37 И идва, намира ги заспали; и казва на Петра: Симоне, спиш ли? Не можа ли един час да постоиш буден?

38 Бдете и молете се, за да не паднете в изкушение; духът е бодър, а тялото немощно.

39 И пак отиде и се помоли, като каза същите думи.

40 И като дойде пак, намери ги заспали, защото очите им бяха натегнали; и не знаеха що да Му отговорят.

41 И трети път дохожда и им казва: Още ли спите и почивате? Доста е! Дойде часът! Ето, Човешкият Син се предава в ръцете на грешниците.

42 Станете да вървим; ето, приближи се оня, който Ме предава.

43 И веднага, докато Той говореше, дохожда Юда, един от дванадесетте, и с него едно множество с ножове и сопи, изпратени от главните свещеници и старейшините.

44 А оня, който Го предаваше, беше им дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го и Го заведете, като Го пазите здраво.

45 И когато дойде, веднага се приближи до него и каза: Учителю! И целуваше Го.

46 И те туриха ръце на Него и Го хванаха.

47 А един от стоящите там измъкна ножа си и удари слугата на първосвещеника и му отсече ухото.

48 Исус проговори и рече им: Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и сопи да Ме уловите?

49 Всеки ден бях при вас и поучавах в храма, и не Ме хванахте; но това стана, за да се сбъднат писанията.

50 Тогава всички Го оставиха и се разбягаха.

51 И някой си момък следваше подир Него, обвит с плащаница по голо; и те го хванаха.

52 А той, като остави плащаницата, избяга гол.

40 И като се намери на мястото, рече им: Молете се да не паднете в изкушение.

41 И Той се отдели от тях колкото един хвърлей камък, и като коленичи молеше се, думайки:

42 Отче, ако щеш отмини Ме с тази чаша; обаче, не Моята воля, но Твоята да бъде.

43 И яви Му се ангел от небето и Го укрепяваше.

44 И като беше на мъка, молеше се по-усърдно; и потта Му стана като големи капки кръв, които капеха на земята.

45 И като стана от молитвата, дойде при учениците и ги намери заспали от скръб; и рече им:

46 Защо спите? Станете и молете се, за да не паднете в изкушение.

47 Докато още говореше, ето едно множество; и този който се наричаше Юда, един от дванадесетте, вървеше пред тях; и приближи се до Исуса, за да Го целуне.

48 А Исус му рече: Юдо, с целувка ли предаваш Човешкия Син?

49 И тия, които бяха около Исуса като видяха какво щеше да стане, рекоха: Господи, да ударим ли с нож?

50 И един от тях удари слугата на първосвещеника и му отсече дясното ухо.

51 А Исус проговори, казвайки: Оставете до тука; и допря се до ухото му и го изцели.

52 А на дошлите против Него главни свещеници, началници на храмовата стража и на старейшините Исус рече: Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и сопи?

53 Когато бях всеки ден с вас в храма, не простряхте ръце против Мене. Но сега е вашият час и на властта на тъмнината.

1 Като изговори това, Исус излезе с учениците Си извън потока Кедрон, където имаше градина, в която влезе Той и учениците Му.

2 А и Юда, който Го предаваше, знаеше това място; защото Исус често се събираше там с учениците Си.

3 И тъй, Юда като взе една чета войници и служители от главните свещеници и фарисеите, дойде там с фенери, факли и оръжия.

4 А Исус като знаеше всичко, което щеше да Го сполети, излезе и им рече: Кого търсите?

5 Отговориха Му: Исуса Назарянина. Исус им каза: Аз съм. С тях стоеше и Юда, който Го предаваше.

6 И когато им каза: Аз съм, те се дръпнаха назад и паднаха на земята.

7 Пак ги попита: Кого търсите? А те рекоха: Исуса Назарянина.

8 Исус отговори: Рекох ви, че съм Аз; прочее, ако Мене търсите оставете тия да си отидат;

9 (за да се изпълни думата казана от Него: От тия, които си Ми дал, ни един не изгубих).

10 А Симон Петър като имаше нож, измъкна го, удари слугата на първосвещеника и му отсече дясното ухо; а името на слугата беше Малх.

11 Тогава Исус рече на Петра: Тури ножа в ножницата. Чашата, която Ми даде Отец, да я не пия ли?

12 И тъй, четата, хилядникът и юдейските служители хванаха Исуса и Го вързаха.
162. Разпита пред Анна: Йоан 18:13-24

13 И заведоха Го първо при Анна; защото той беше тъст на Каиафа, който беше първосвещеник през тая година.

14 А Каиафа беше онзи, който беше съветвал юдеите, че е по-добре един човек да загине за людете.

15 И подир Исуса вървяха Симон Петър и един друг ученик; и този ученик като беше познат на първосвещеника, влезе с Исуса в двора на първосвещеника.

16 А Петър стоеше вън до вратата; и тъй другият ученик, който беше познат на първосвещеника, излезе та каза на вратарката и въведе Петра.

17 И слугинята вратарка казва на Петра: И ти ли си от учениците на Този човек? Той казва: Не съм.

18 А слугите и служителите бяха наклали огън, защото беше студено и стояха та се грееха; а и Петър стоеше с тях и се грееше.

19 А първосвещеникът попита Исуса за учениците Му и за учението Му.

20 Исус му отговори: Аз говорих явно на света, винаги поучавах в синагогите и в храма, където всички юдеи се събират, и нищо не съм говорил скришно.

21 Защо питаш Мене? Питай ония, които са Ме слушали, какво съм им говорил; ето, те знаят що съм казвал.

22 Когато рече това един от служителите, който стоеше на близу, удари плесница на Исуса и рече: Така ли отговаряш на първосвещеника?

23 Исус му отговори: Ако съм продумал нещо зло, покажи злото; но ако добро, защо Ме биеш?

24 Анна, прочее, Го прати вързан при първосвещеника Каиафа.
163. Нощният процес пред Синедриона: Матей 26:57-75, Марко 14:53-72, Лука 22:54-65, Йоан 18:25-27

57 А тия, които бяха хванали Исуса, заведоха Го у първосвещеника Каиафа, гдето бяха събрани книжниците и старейшините.

58 А Петър вървеше подире Му издалеч до двора на първосвещеника; и като влезе вътре, седна със служителите да види края.

59 А главните свещеници и целият синедрион търсеха лъжливо свидетелство против Исуса, за да Го умъртвят;

60 обаче, не намериха, при все че дойдоха много лъжесвидетели. Но сетне дойдоха двама и рекоха:

61 Той каза: Мога да разруша Божия храм, и за три дни пак да го съградя.

62 Тогава първосвещеника стана и Му рече: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелствуват тия против Тебе?

63 Но Исус мълчеше. Първосвещеникът Му каза: Заклевам Те в живия Бог да ни кажеш: Ти ли си Христос Божият Син?

64 Исус му каза: Ти рече. Но казвам ви, от сега нататък ще видите Човешкия Син седящ отдясно на силата и идещ на небесните облаци.

65 Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Той богохулствува! Каква нужда имаме вече от свидетели? Ето, сега чухме богохулството. Вие какво мислите?

66 А те в отговор рекоха: Изложи се на смъртно наказание.

67 Тогава Го заплюваха в лицето и Го блъскаха; а други Му удряха плесници и Му казваха:

68 Познай ни, Христе, кой Те удари.

69 А Петър седеше вън на двора; и една слугиня дойде при него и му каза: И ти беше с Исус Галилеянина.

70 А той се отрече пред всички, казвайки: Не разбирам що говориш.

71 И когато излезе в преддверието, видя го друга слугиня, и каза на тия, които бяха там: И тоя беше с Исуса Назарянина.

72 И Петър пак се отрече с клетва: Не познавам човека.

73 След малко се приближиха и ония, които стояха наблизо, и рекоха на Петра: Наистина и ти си от тях, защото твоят говор те издава.

74 Тогава той започна да проклина и да се кълне: Не познавам човека. И на часа петелът изпя.

75 И спомни си Петър думата на Исуса, Който беше рекъл: Преди да изпее петелът, три пъти ще се отречеш от Мене. И той излезе вън и плака горко.

53 И заведоха Исуса при първосвещеника, при когото се събират и всичките главни свещеници, и старейшините, и книжниците.

54 А Петър Го беше следвал издалеч до вътре в двора на първосвещеника, и седеше заедно със служителите и грееше се на пламъка.

55 И главните свещеници и целият синедрион търсеха свидетелство против Исуса, за да Го умъртвят, но не намериха.

56 Защото мнозина лъжесвидетелствуваха против Него, но свидетелствата им не бяха съгласни.

57 Сетне някои станаха и лъжесвидетелствуваха против Него, като казаха:

58 Ние Го чухме да казва: Аз ще разруша тоя ръкотворен храм, и за три дни ще съградя друг неръкотворен.

59 Но и така свидетелствата им не бяха съгласни.

60 Тогава първосвещеникът се изправи насред и попита Исуса казвайки: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелствуват тия против Тебе?

61 А Той мълчеше и не отговори нищо. Първосвещеникът пак Го попита, като Му каза: Ти ли си Христос, Син на Благословения?

62 А Исус рече: Аз съм; и ще видите Човешкия Син седящ отдясно на силата и идещ с небесните облаци.

63 Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Каква нужда имаме вече от свидетели?

64 Чухте богохулството; как ви се вижда? И те всички Го осъдиха, че се изложи на смъртно наказание.

65 И някои почнаха да Го заплюват, да Му закриват лицето, да Го блъскат и да Му казват: Познай. И служителите като Го хванаха, удряха Го с плесници.

66 И когато Петър беше долу на двора, дохожда една от слугините на първосвещеника;

67 и като видя Петра, че се грее, взря се в него и каза: И ти беше с Назарянина, с Исуса.

68 А той се отрече, казвайки: Нито зная, нито разбирам що говориш. И излезе вън на преддверието и петелът изпя.

69 Но слугинята го видя и пак почна да казва на стоящите там: Тоя е от тях.

70 А той пак се отрече. След малко, стоящите там пак казаха на Петра: Наистина от тях си, защото си галилеянин, [и говорът ти съответствува].

71 А той започна да проклина и да се кълне: Не познавам Този човек, за когото говорите.

72 И на часа петелът изпя втори път. И Петър си спомни думата, която Исус му беше рекъл: Преди да пее петелът дваж, три пъти ще се отречеш от Мене. И като размисли за това, заплака.

54 И като Го хванаха, заведоха Го и въведоха Го в къщата на първосвещеника. А Петър вървеше подире отдалеч.

55 И когато бяха наклали огън насред двора и бяха насядали около него, то и Петър седна между тях.

56 И една слугиня като го видя седнал до пламъка, вгледа се в него и рече: И тоя беше с Него.

57 А той се отрече, казвайки: Жено, не Го познавам.

58 След малко друг го видя и рече: И ти си от тях. Но Петър рече: Човече, не съм.

59 И като се мина около един час, друг някой настоятелно казваше: Наистина и той беше с Него; защото е галилеянин.

60 А Петър рече: Човече, не зная що казваш. И на часа, докато още говореше, един петел изпя.

61 И Господ се обърна та погледна Петра. И Петър си спомни думата на Господа, как му беше казал: Преди да пропее петелът днес, ти три пъти ще се отречеш от Мене.

62 И излезе вън та плака горко.

63 И мъжете, които държаха Исуса, ругаеха Го и Го биеха,

64 и като Го закриваха [удряха Го по лицето и] питаха Го, казвайки: Познай кой Те удари.

65 И много други хули изговориха против Него.

25 А Симон Петър стоеше и се грееше; и рекоха му: Не си ли и ти от Неговите ученици? Той отрече, казвайки: Не съм.

26 Един от слугите на първосвещеника, сродник на онзи, комуто Петър отсече ухото, казва: Нали те видях аз в градината с Него?

27 И Петър пак се отрече; и на часа изпя петел.
164. Дневният разпит пред Синедриона: Матей 27:1, Марко 15:1, Лука 22:66-71

1 А на сутринта всичките главни свещеници и народни старейшини се съвещаваха против Исуса, да Го умъртвят.

1 И на сутринта главните свещеници със старейшините и книжниците, и целият синедрион, незабавно се съвещаха и като вързаха Исуса, заведоха Го и Го предадоха на Пилата.

66 И като се разсъмна, събраха се народните старейшини, главните свещеници и книжници, и Го заведоха в синедриона и Му рекоха:

67 Ако си Ти Христос, кажи ни. А Той рече: Ако ви кажа, няма да повярвате;

68 и ако ви задам въпрос не ще отговорите.

69 Но отсега нататък Човешкият Син ще седи отдясно на Божията сила.

70 И те всички казаха: Тогава Божият Син ли си Ти? А Той им рече: Вие право казвате; защото съм.

71 А те рекоха: Каква нужда имаме вече от свидетелство? Защото сами ние чухме от устата Му.
165. Признанието на Юда Искариотски и неговото самоубийство: Матей 27:3-10

3 Тогава Юда, който Го беше предал, като видя, че Исус бе осъден, разкая се и върна тридесетте сребърника на главните свещеници и старейшините, и каза:

4 Съгреших, че предадох невинна кръв. А те рекоха: Нам що ни е? Ти гледай.

5 И като хвърли сребърниците в храма, излезе и отиде и се обеси.

6 А главните свещеници взеха сребърниците и рекоха: Не е позволено да ги туряме в храмовата каса, понеже са цена на кръв.

7 И като се съветваха, купиха с тях грънчаревата нива, за погребване на чужденци.

8 Затова оная нива се нарече Кръвна нива, както се нарича и до днес.

9 Тогава се изпълни реченото чрез пророк Еремия, който каза: "И взеха тридесетте сребърника, цената на оценения, Когото оцениха някои от израилтяните,

10 и дадоха ги за грънчаревата нива, според както ми заповяда Господ."
166. Първият разпит при Пилат Понтийски: Матей 27:2,11-14, Марко 15:2-5, Лука 23:1-5, Йоан 18:28-38

2 И когато Го вързаха, заведоха Го и Го предадоха на управителя Пилата.

11 А Исус застана пред управителя; и управителят Го попита, като каза: Ти Юдейският цар ли си? А Исус му рече: Ти казваш.

12 И когато Го обвиняваха главните свещеници и старейшините, нищо не отговаряше.

13 Тогава Пилат Му казва: Не чуваш ли за колко неща свидетелствуват против Тебе?

14 Но Той не му отговори нито на едно нещо; тъй щото управителят се чудеше много.

2 И Пилат Го попита: Ти Юдейският цар ли си? А Той му отговори и рече: Ти казваш.

3 И главните свещеници Го обвиняваха в много неща.

4 А Пилат пак Го попита, казвайки: Нищо ли не отговаряш? Виж за колко неща Те обвиняват!

5 Но Исус нищо вече не отговори, така щото Пилат се чудеше.

1 Тогава цялото множество техни хора стана и Го заведе при Пилат.

2 И почнаха да Го обвиняват, казвайки: Намерихме Този, че развращава народа ни, забранява да се дава данък на Кесаря, и казва за Себе Си, че е Христос цар.

3 А Пилат Го попита, думайки: Ти ли си Юдейският цар? А Той в отговор му каза: Ти право казваш.

4 И Пилат рече на главните свещеници и на народа: Аз не намирам никаква вина в Тоя човек.

5 А те по-настойчиво казваха: Той вълнува людете, понеже поучава по цяла Юдея, като е почнал от Галилея и е следвал даже до тук.

28 Тогава поведоха Исуса от Каиафа в преторията; а беше рано. Но сами те не влязоха в преторията, за да се не осквернят, та да могат да ядат пасхата.

29 Затова Пилат излезе при тях и каза: В какво обвинявате Тоя човек?

30 В отговор му рекоха: Ако не беше Той злодеец, не щяхме да Го предадем на тебе.

31 А Пилат им рече: Вземете Го вие и Го съдете според вашия закон. Юдеите му рекоха: Нам не е позволено да умъртвим никого,

32 (за да се изпълни думата, която рече Исус, като означаваше с каква смърт щеше да умре).

33 И тъй Пилат пак влезе в преторията, повика Исуса и Му каза: Ти юдейски цар ли си?

34 Исус отговори: От себе си ли казваш това или други са ти говорили за Мене?

35 Пилат отговори: Че аз юдеин ли съм? Твоят народ и главните свещеници Те предадоха на мене. Какво си сторил?

36 Исус отговори: Моето царство не е от този свят; ако беше царството Ми от този свят, служителите Ми щяха да се борят да не бъда предаден на юдеите. А сега царството Ми не е оттук.

37 Затова Пилат Му каза: Тогава Ти цар ли си? Исус отговори: Ти право казваш, защото Аз съм цар. Аз затова се родих и затова дойдох на света, да свидетелствувам за истината. Всеки, който е от истината, слуша Моя глас.

38 Пилат Му каза: Що е истина? И като рече това, пак излезе при юдеите и каза им: Аз не намирам никаква вина в Него.


167. Разпит при Ирод Антипа: Лука 23:6-12

6 А Пилат като чу това, попита дали е галилеянин човекът.

7 И като узна, че е от Иродовата област, изпрати Го до Ирод, който беше през тия дни в Ерусалим.

8 А Ирод като видя Исуса, много се зарадва, защото отдавна желаеше да Го види, понеже бе слушал за Него; и надяваше се да види някое знамение от Него.

9 И запитваше Го с много думи; но Той нищо не му отговори.

10 И главните свещеници и книжниците стояха и силно Го обвиняваха.

11 Но Ирод с войниците си, презирайки Го, след като Му се поруга; облече Го във великолепна дреха и Го прати обратно на Пилат.

12 В същия ден Ирод и Пилат се сприятелиха помежду си; защото преди това враждуваха един против друг.


168. Вторият разпит при Пилат Понтийски: Матей 27:15-31(а), Марко 15:6-19, Лука 23:13-25, Йоан 18:39-19:16

15 А на всеки празник управителят имаше обичай да пуща на народа един от затворниците, когото биха поискали.

16 А тогава имаха един прочут затворник, на име Варава.

17 И тъй, като бяха събрани, Пилат им каза: Кого искате да ви пусна: Варава ли или Исуса, наречен Христос?

18 (Понеже знаеше, че от завист Го предаваха.

19 При това, като седеше на съдийския престол, жена му изпрати до него да кажат: Не струвай нищо на Тоя праведник; защото днес много пострадах насъне поради Него.)

20 А главните свещеници и старейшините убедиха народа да изпроси Варава, а Исуса да погубят.

21 Управителят в отговор им рече: Кого от двамата искате да ви пусна? А те рекоха: Варава.

22 Пилат им казва: Тогава какво да правя с Исуса, наречен Христос? Те всички казват: Да бъде разпнат.

23 А Той каза: Че какво зло е сторил? А те още повече закрещяха, казвайки: Да бъде разпнат.

24 И тъй Пилат като видя, че никак не помага, а напротив, че се повдига размирие, взе вода, уми си ръцете пред народа, и каза: Аз съм невинен за кръвта на Тоя праведник; вие гледайте.

25 И целият народ в отговор рече: Кръвта Му да бъде на нас и на чадата ни.

26 Тогава им пусна Варава; а Исуса би и Го предаде на разпятие.

27 Тогава войниците на управителя заведоха Исуса в преторията, и събраха около Него цялата дружина.

28 И като Го съблякоха, облякоха Го в червена мантия

29 И сплетоха венец от тръни и го наложиха на главата Му, и туриха тръст в десницата Му; и като коленичиха пред Него, ругаеха Му се, казвайки: Здравей, Царю Юдейски!

30 И заплюваха Го, и взеха тръстта и Го удряха по главата.

31 И след като Му се поругаха, съблякоха Му мантията и Го облякоха с Неговите дрехи

6 А на всеки празник той им пускаше по един затворник, когото биха поискали.

7 А в онова време имаше някой си на име Варава, затворен заедно с ония бунтовници, които във време на бунта бяха извършили убийство.

8 И народът се изкачи и почна да иска от Пилат да им направи каквото имаше обичай да прави.

9 А Пилат в отговор им рече: Искате ли да ви пусна Юдейския цар?

10 (Понеже видя, че главните свещеници от завист Го бяха предали).

11 Но главните свещеници подбудиха народа да искат по-добре да им пусне Варава.

12 Пилат пак в отговор им рече: Тогава какво да правя с Този, когото наричате Юдейски цар?

13 А те пак изкрещяха: Разпни Го!

14 А Пилат им каза: Че какво зло е сторил? Но те много закрещяха: Разпни Го!

15 Тогава Пилат, като искаше да угоди на народа, пусна им Варава, а Исуса би и Го предаде на разпятие.

16 И войниците Го заведоха вътре в двора, тоест, в преторията, и свикаха цялата дружина.

17 И облякоха Му морава мантия, сплетоха и венец от тръни и го положиха на главата Му.

18 И почнаха да Го поздравяват с: Здравей, Царю Юдейски!

19 И удряха Го по главата с тръст, заплюваха Го, и коленичейки кланяха Му се.

13 Тогава Пилат свика главните свещеници, началници и народа, и рече им:

14 Доведохте ми Тоя човек като един, който развращава людете; но ето аз Го разпитах пред вас, и не намерих в Тоя човек никаква вина относно онова, за което Го обвинявате.

15 Нито пък Ирод намерил; защото Го е изпратил обратно до нас; и ето, Той не е сторил нищо, което заслужава смъртно наказание.

16 И тъй, като Го накажа ще Го пусна.

17 [А той се задължаваше да им пуска на всеки празник по един затворник].

18 Но те всички едногласно изкрещяха, казвайки: Махни Този и пусни ни Варава.

19 (Който за някаква размирица, станала в града и за убийство, бе хвърлен в тъмница).

20 И Пилат пак им извика, като желаеше да пусне Исуса.

21 А те крещяха, казвайки: Разпни Го! Разпни Го!

22 А той трети път им каза: Че какво зло е сторил Той? Аз не намирам в Него нищо, за което да заслужава смърт; и тъй като Го накажа, ще Го пусна.

23 Но те настояваха със силни гласове, искайки да бъде разпнат; и техните гласове надделяха.

24 И Пилат реши да изпълни искането им:

25 пусна онзи, когото искаха, който за размирица и убийство бе хвърлен в тъмница; а Исуса предаде на волята им.

39 А у вас има обичай да ви пускам по един на пасхата; желаете ли, прочее, да ви пусна юдейския цар?

40 Тогава те пак закрещяха, казвайки: Не Тоя, но Варава. А Варава беше разбойник.

1 Тогава Пилат взе Исуса и Го би.

2 И войниците сплетоха венец от тръни, наложиха го на главата Му и като Му облякоха морава дреха,

3 приближиха се при Него и казваха: Здравей, царю юдейски! И удряха Му плесници.

4 Тогава Пилат пак излезе вън и каза им: Ето извеждам ви Го вън, за да познаете, че не намирам никаква вина в Него.

5 Исус, прочее, излезе вън, носещ трънения венец и моравата дреха. Пилат им казва: Ето, човекът!

6 А като Го видяха главните свещеници и служители извикаха, казвайки: Разпни Го! Разпни Го! Пилат им каза: Вземете Го вие и разпнете Го; защото аз не намирам вина в Него.

7 Юдеите му отговориха: Ние си имаме закон и по тоя закон Той трябва да умре, защото направи Себе Си Божий Син.

8 А Пилат като чу тая дума още повече се уплаши.

9 И пак влезе в преторията и каза на Исуса: Ти откъде Си? А Исус не му даде отговор.

10 Затова Пилат Му казва: На мене ли не говориш? Не знаеш ли, че имам власт да Те пусна и имам власт да Те разпна?

11 Исус му отговори: Ти не би имал никаква власт над Мене, ако не бе ти дадено от горе; затова по-голям грях има оня, който Ме предаде на тебе.

12 Поради това Пилат търсеше начин да Го пусне; юдеите, обаче, викаха казвайки: Ако пуснеш Този, не си Кесарев приятел; всеки, който прави себе си цар е противник на Кесаря.

13 А Пилат като чу тия думи, изведе Исуса вън и седна на съдийския стол, на мястото наречено Каменно настлание, а по еврейски Гавата.

14 Беше денят на приготовление за пасхата, около шестия час; и той казва на юдеите: Ето вашият цар!

15 А те извикаха: Махни Го! Махни! Разпни Го! Пилат им казва: Вашия цар ли да разпна? Главните свещеници отговориха: Нямаме друг цар освен Кесаря.

16 Затова той им Го предаде да бъде разпнат.
169. Разпятието: Матей 27:31(б)-56, Марко 15:20-41, Лука 23:26-49, Йоан 19:17-37

31 и Го заведоха да Го разпнат.

32 А на излизане намериха един киринеец, на име Симон; него заставиха да носи кръста Му.

33 И като стигнаха на едно място, наречено Голгота (което значи лобно място),

34 дадоха Му да пие вино размесено с жлъчка; но Той като вкуси, не прие да пие.

35 И когато Го разпнаха, разделиха си дрехите Му, като хвърлиха жребие.

36 И седяха да Го пазят там.

37 И поставиха над главата Му обвинението Му, написано така: Тоя е Исус, Юдейският Цар.

38 Тогава бидоха разпнати с Него двама разбойници, един отдясно, и един отляво.

39 А минаващите оттам Му се подиграваха, като клатеха глави и думаха:

40 Ти, Който разоряваш храма и за три дни пак го съграждаш, спаси Себе Си; ако си Божий Син, слез от кръста.

41 Подобно и главните свещеници с книжниците и старейшините Го ругаеха, казвайки:

42 Други е избавил, а пък Себе Си не може да избави! Той е Израилевият Цар! Нека слезе сега от кръста, и ще повярваме в Него.

43 Упова на Бога; нека Го избави сега, ако Му е угоден; понеже казва: Божий Син съм.

44 Със същия укор Му се присмиваха и разпнатите с Него разбойници.

45 А от шестият час тъмнина покриваше цялата земя до деветия час.

46 А около деветия час Исус извика със силен глас и каза: Или, Или, лама савахтани? сиреч: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?

47 Някои от стоящите там, като чуха, думаха: Той вика Илия.

48 И веднага един от тях се завтече, взе гъба, натопи я в оцет, и като я надяна на тръст, даде Му да пие.

49 А другите казваха: Остави! да видим дали ще дойде Илия да Го избави.

50 А Исус, като извика пак със силен глас, издъхна.

51 И, ето, завесата на храма де раздра на две от горе до долу, земята се разтресе, скалите се разпукаха,

52 гробовете се разтвориха и много тела на починалите светии бяха възкресени,

53 (които, като излязоха от гробовете след Неговото възкресение, влязоха в светия град, и се явиха на мнозина).

54 А стотникът и ония, които заедно с него пазеха Исуса, като видяха земетресението и всичко що стана, уплашиха се твърде много, и думаха: Наистина тоя беше Син на Бога.

55 Там бяха още и гледаха отдалеч много жени, които бяха следвали Исуса от Галилея, и Му служеха;

56 между които бяха Мария Магдалина, и Мария майка на Яков и на Иосия, и майката на Заведеевите синове.

20 И след като Му се поругаха, съблякоха Му моравата мантия и Го облякоха в Неговите дрехи и Го изведоха вън да Го разпнат.

21 И накараха да носи кръста Му някой си Симон киринеец, баща на Александар и Руфа, който минаваше на връщане от нива.

22 И завеждат Исуса на мястото Голгота, което значи лобно място.

23 И подаваха Му вино смесено със смирна, но Той не прие.

24 И като Го разпъват, разделят си дрехите Му, и хвърлят жребие за тях, кой какво да вземе.

25 А беше третият час, когато Го разпнаха.

26 А надписът на обвинението Му бе написан така: Юдейският Цар.

27 И с Него разпнаха двама разбойници, един отдясно Му и един отляво Му.

28 [И се изпълни писанието, което казва: "И с беззаконните се числи"].

29 И минаващите оттам Го хулеха, като клатеха глави и казваха: Уха! Ти, който разоряваш храма и за три дни пак го съграждаш,

30 спаси Себе Си и слез от кръста.

31 Подобно и главните свещеници с книжниците Го ругаеха по между си, като казваха: Други е избавил, а пък Себе Си не може да избави!

32 Христос Израилевият цар, нека слезе сега от кръста, за да видим и да повярваме. И разпнатите с Него Го ругаеха.

33 А на шестия час, настана тъмнина по цялата земя, и трая до деветия час.

34 А на деветия час Исус извика със силен глас: "Елои, Елои Лама Савахтани"? Което значи: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?

35 И някои от стоящите там, като чуха казаха: Ето вика Илия.

36 И един се завтече, натопи гъба в оцет, надяна я на тръст, и Му даде да пие, като казваше: Оставете да видим дали ще дойде Илия да Го снеме.

37 А Исус като издаде силен глас, издъхна.

38 И завесата на храма се раздра на две, отгоре до долу.

39 А стотникът, който стоеше срещу Него, като видя, че така [извика и] издъхна, рече: Наистина тоя човек беше Син Божи.

40 Имаше още и жени, които гледаха отдалеч, между които бяха и Мария Магдалина, и Мария майката на малкия Яков и на Иосия, и Саломия;

41 които, когато беше в Галилея, вървяха подир Исуса и Му служеха; имаше и много други жени, които бяха възлезли с Него в Ерусалим.

26 И когато Го поведоха, хванаха някой си Симон киринеец, който се връщаше от нива и сложиха на него кръста, за да го носи подир Исуса.

27 И след Него вървяха голямо множество от народ и от жени, които плачеха за Него.

28 А Исус се обърна към тях и рече: Дъщери ерусалимски, недейте плака за Мене, но плачете за себе си и за чадата си;

29 защото ето идат дни, когато ще рекат: Блажени неплодните и утробите, които не са раждали и съсците, които не са кърмили.

30 Тогава ще почнат да казват на планините: Паднете върху нас, и на хълмовете: Покрийте ни.

31 Защото, ако правят това със суровото дърво, какво ще правят със сухото?

32 И с Него караха и други двама, които бяха злодейци, за да ги погубят.

33 И когато стигнаха на мястото наречено Лобно, там разпнаха Него и злодейците единия отдясно Му, а другия отляво.

34 А Исус каза: Отче, прости им, защото не знаят какво правят. И като разделиха дрехите Му, хвърлиха жребие за тях.

35 И людете стояха та гледаха. Още и началниците Го ругаеха, казвайки: Други е избавил; нека избави Себе Си, ако Този е Божият Христос, Неговият Избраник.

36 Тоже и войниците Му се подиграваха като се приближаваха и Му поднасяха оцет, и казваха:

37 Ако си Юдейският цар, избави Себе Си.

38 А над Него имаше и надпис: Тоя е Юдейският Цар.

39 И един от обесените злодейци Го хулеше, казвайки: Нали си Ти Христос? Избави Себе Си и нас!

40 А другият в отговор го смъмри, като каза: Ни от Бога ли не се боиш ти, който си под същото осъждение?

41 И ние справедливо сме осъдени, защото получаваме заслуженото от това, което сме сторили; а Този не е сторил нищо лошо.

42 И каза: [Господи] Исусе, спомни си за мене, когато дойдеш в царството Си.

43 А [Исус] му рече: Истина ти казвам днес, ще бъдеш с Мене в рая.

44 А беше вече около шестият час и тъмнина покриваше цялата земя до деветия час,

45 като потъмня слънцето; и завесата на храма се раздра през средата.

46 А Исус извика със силен глас и рече: Отче, в Твоите ръце предавам духа Си. И това като рече, издъхна.

47 И стотникът като видя станалото, прослави Бога, като каза: Наистина Този човек бе праведен.

48 А всичките множества, надошли на това зрелище като виждаха какво стана, връщаха се биещи се в гърдите.

49 А всичките Негови познайници и жените, които бяха дошли подир Него от Галилея, стояха надалеч и гледаха това.

17 И така взеха Исуса; и Той сам, носейки кръста Си излезе; и дойде на мястото, наречено Лобно, което по еврейски се казва Голгота,

18 гдето Го разпнаха и с Него други двама, от едната и от другата страна, а Исуса посред.

19 А Пилат написа и надпис, който постави над Него на кръста. А писаното бе: Исус Назарянин, юдейският цар.

20 Тоя надпис прочетоха мнозина от юдеите, защото мястото, където разпнаха Исуса беше близо до града и написаното бе на еврейски, на латински и на гръцки.

21 А юдейските главни свещеници казаха на Пилат:

Недей писа: юдейски цар, но - Самозваният юдейски цар.

22 Пилат отговори: Каквото писах, писах.

23 А войниците като разпнаха Исуса, взеха дрехите Му и ги разделиха на четири дяла, на всеки войник по един дял; взеха и дрехата. А дрехата не беше шита, а изтъкана цяла от горе до долу;

24 затова те рекоха помежду си: Да не я раздираме, а да хвърлим жребие за нея чия да бъде; за да се изпълни написаното, което казва: -"Разделиха си дрехите Ми, и за облеклото Ми хвърлиха жребие". Войниците, прочее, сториха това.

25 А при кръста на Исуса стояха майка Му и сестрата на майка Му, Мария Клеопова и Мария Магдалина.

26 А Исус като видя майка Си и ученика, когото обичаше, който стоеше близо, каза на майка Си: Жено, ето син ти!

27 После каза на ученика: Ето, майка ти! И от онзи час ученикът я прибра у дома си.

28 След това Исус като знаеше, че всичко вече е свършено, за да се сбъдне писанието рече: Жаден съм.

29 А като беше сложен там съд пълен с оцет, натъкнаха на исопова тръст една гъба натопена в оцет и я поднесоха до устата Му.

30 А Исус като прие оцета, рече: Свърши се, и наведе глава, и предаде дух.

31 И понеже беше Приготвителният ден, то за да не останат телата на кръста в събота, (защото оная събота беше голям ден), юдеите помолиха Пилат да им се пребият пищялите и да ги вдигнат оттам.

32 Затова дойдоха войниците и пребиха пищялите на единия и на другия, които бяха разпнати с Исуса.

33 Но когато дойдоха при Исуса и Го видяха вече умрял не Му пребиха пищялите.

34 Обаче, един от войниците прободе с копие ребрата Му; и веднага изтече кръв и вода.

35 И тоя, който видя, свидетелствува за това, и неговото свидетелство е вярно; и той знае, че говори истината, за да повярвате и вие.

36 Защото това стана, за да се изпълни написаното: "Кост Негова няма да се строши";

37 и пак на друго място писанието казва: "Ще погледнат на Него, когото прободоха".
170. Погребението: Матей 27:57-61, Марко 15:42-47, Лука 23:50-56, Йоан 19:38-42

57 И когато се свечери, дойде един богаташ от Ариматея, на име Иосиф, който също беше се учил при Исуса.

58 Той дойде при Пилат и поиска Исусовото тяло. Тогава Пилат заповяда да му се даде.

59 Иосиф, като взе тялото, обви го с чиста плащаница,

60 и го положи в своя нов гроб, който бе изсякъл в скалата; и като привали голям камък на гробната врата, отиде си.

61 А там бяха Мария Магдалина и другата Мария, които седяха срещу гроба.

42 И когато вече се свечери, то понеже беше приготвителен ден, сиреч, срещу събота,

43 дойде Иосиф от Ариматея, един почтен съветник, който и сам ожидаше Божието царство, и осмели се да влезе при Пилата и да поиска Исусовото тяло.

44 А Пилат се почуди дали е вече умрял, и като повика стотника, попита го дали е от дълго време мъртъв.

45 И като се научи от стотника, отстъпи тялото на Иосифа.

46 И той купи плащаница, и като Го сне, обви Го в плащаницата, и положи Го в гроб, който бе изсечен в скала, и привали камък върху гробната врата.

47 А Мария Магдалина и Мария Иосиевата майка гледаха где Го полагаха.

50 И ето, един човек на име Иосиф, който беше съветник, човек добър и праведен,

51 който не беше се съгласил с намерението и делото им, - от юдейският град Ариматея, човек, който ожидаше Божието царство, -

52 той отиде при Пилат и поиска Исусовото тяло.

53 И като Го сне, обви Го с плащаница, и положи Го в гроб изсечен в скала, гдето никой не бе още полаган.

54 И беше приготвителен ден, и съботата настъпваше.

55 И жените, които бяха дошли с Него от Галилея, вървяха изподире и видяха гроба и как беше положено тялото Му.

56 И като се върнаха, приготвиха аромати и миро; и в съботата си почиваха според заповедта.

38 След това Иосиф от Ариматея, който беше Исусов ученик, но таен, поради страха от юдеите, помоли Пилат да му позволи да вземе Исусовото тяло; и Пилат позволи. Той, прочее, дойде та вдигна тялото Му.

39 Дойде и Никодим, който бе дохождал изпърво при Него нощем, и донесе около сто литра смес от смирна и алой.

40 И тъй, взеха Исусовото тяло и Го обвиха в плащаница с ароматите, според юдейския обичай на погребване.

41 А на мястото, където бе разпнат имаше градина и в градината нов гроб, в който още никой не бе полаган.

42 Там, прочее, положиха Исуса поради юдейския Приготвителен ден; защото гробът беше наблизу.


171. Охрананата на гроба: Матей 27:62-66

62 И на следващия ден, който бе денят след приготовлението за празника, главните свещеници и фарисеите се събраха при Пилат и казаха:

63 Господарю, спомнихме си, че Оня измамник приживе рече: След три дни ще възкръсна.

64 Заповядай, прочее, гробът да се пази здраво до третия ден, да не би учениците Му да дойдат и да Го откраднат, и кажат на народа: Възкръсна от мъртвите. Така последната измама ще бъде по-лоша от първата.

65 Пилат им рече: Вземете стража; идете, вардете Го както знаете.

66 Те, прочее, отидоха и вардиха гроба, като запечатаха гроба с помощта на стражата.



Каталог: MEDIA%20SET -> Propovedi -> p-r%20Kr.%20Karev%20! -> My%20Themes
My%20Themes -> Годините са отбелязани по Съвременния календар, работещ с грешката на Дионисий Екзигус!
My%20Themes -> Пътят, и истината, и животът
My%20Themes -> Книгата "Свидетелства към църквата", том 9-ти, ст."Последната криза", писана от религиозната писателка Елена Вайт през 1909г намираме следния цитат: "
My%20Themes -> Фактите около възкресението
My%20Themes -> Пътеката на живота
My%20Themes -> Хронологията на живота на исус христос според четирите евангелия
My%20Themes -> Адвентното движение
My%20Themes -> Или те или ние !


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница