VІІІ. Възкресение и Възнесение (пролетта на 31г.)

1 А като се мина съботата, на първия ден от седмицата, дойдоха Мария Магдалина и другата Мария да видят гроба.

2 А, ето, стана голям трус; защото ангел от Господа слезе от небето и пристъпи, отвали камъка, и седна на него.

3 Изгледът му беше като блескавица, и облеклото му бяло като сняг.

4 И в страха си от него стражарите трепереха, и станаха като мъртви.

5 А ангелът проговори, като каза на жените: Вие не се бойте, защото зная, че търсите разпнатия Исус.

6 Няма Го тук; защото възкръсна, както и рече; дойдете и вижте мястото, гдето е лежал Господ.

7 Идете скоро да кажете на учениците Му, че е възкръснал от мъртвите; и, ето, Той отива преди вас в Галилея; там ще Го видите; ето, казах ви.

8 И те излязоха бързо от гроба със страх и голяма радост, и завтекоха се да известят на учениците Му.

9 И ето, Исус ги срещна и рече: Здравейте! А те се приближиха и се хванаха за нозете Му и Му се поклониха.

10 Тогава Исус им рече: Не бойте се; идете кажете на братята Ми да идат в Галилея, и там ще Ме видят.

11 Когато те отидоха, ето, някои от стражата дойдоха в града и известиха на главните свещеници всичко що бе станало.

12 И те, като се събраха със старейшините и се съвещаваха, дадоха на войниците доволно пари, и рекоха:

13 Кажете, че учениците Му дойдоха през нощта и Го откраднаха, когато ние спяхме.

14 И ако слух за това стигне до управителя, ние ще го убедим, а вас ще направим да нямате грижа.

15 Те, прочее, взеха парите, и постъпиха както бяха научени. И това що те казаха се разнесе между юдеите, и продължава даже и до днес.

1 А когато се мина съботата, Мария Магдалина, Мария Якововата майка, и Саломия купиха аромати, за да дойдат и Го помажат.

2 И в първия ден на седмицата дохождат на гроба много рано, когато изгря слънцето.

3 И думаха помежду си: Кой ще ни отвали камъка от гробната врата? - защото беше твърде голям.

4 А като повдигнаха очи, видяха, че камъкът бе отвален.

5 И като влязоха в гроба видяха, че един юноша седеше отдясно, облечен в бяла одежда; и много се зачудиха.

6 А той им казва: Недейте се учудва; вие търсите Исуса Назарянина, разпнатия. Той възкръсна; няма Го тука; ето мястото където Го положиха.

7 Но идете, кажете на учениците Му и на Петра, че отива преди вас в Галилея; там ще Го видите, както ви каза.

8 И те излязоха и побягнаха от гроба, понеже трепет и ужас бяха ги обзели; и никому не казаха нищо, защото се бояха.

9 И като възкръсна рано в първия ден на седмицата, Исус се яви първо на Мария Магдалина, от която бе изгонил седем бяса.

10 Тя отиде и извести на тия, които бяха Го придружавали, и които Го жалееха и плачеха.

11 Но те като чуха, че бил жив, и че тя Го видяла, не повярваха.

1 А в първия ден на седмицата, сутринта рано, жените дойдоха на гроба, носещи ароматите, които бяха приготвили.

2 И намериха камъка отвален от гроба.

3 И като влязоха, не намериха тялото на Господа Исуса.

4 И когато бяха в недоумение за това, ето застанаха през тях двама мъже с ослепително облекло.

5 И обзети от страх, те наведоха лицата си до земята; а мъжете им рекоха: Защо търсите живия между мъртвите?

6 Няма Го тука, но възкръсна. Спомнете си какво ви говореше, когато беше още в Галилея,

7 като казваше, че Човешкият Син трябва да бъде предаден в ръцете на грешни човеци, да бъде разпнат, и в третия ден да възкръсне.

8 И спомниха си думите Му.

9 И като се върнаха от гроба известиха всичко това на единадесетте и на всичките други.

10 А бяха Магдалина Мария, и Иоанна, и Мария Якововата майка и другите жени с тях, които казаха тия неща на апостолите.

11 А тия думи им се видяха като празни приказки, и не вярваха.

12 А Петър стана и изтича на гроба и като надникна видя саваните сложени отделно; и отиде у дома си, чудейки се за станалото.

1 В първия ден на седмицата Мария Магдалина дохожда на гроба сутринта, като беше още тъмно, и вижда, че камъкът е вдигнат от гроба.

2 Затова се затича и дохожда при Симона Петра и при другия ученик, когото обичаше Исус, и им казва: Дигнали Господа от гроба и не знаем къде са Го положили.

3 И тъй, Петър и другият ученик излязоха и отиваха на гроба;

4 и двамата тичаха заедно, но другият ученик изпревари Петра и стигна пръв на гроба.

5 И като надникна, видя плащаниците сложени, но не влезе вътре.

6 След него дойде Симон Петър и влезе в гроба; видя плащаниците сложени,

7 и кърпата, която беше на главата Му, не сложена с плащаниците, а свита на отделно място.

8 Тогава влезе другият ученик, който пръв стигна на гроба; и видя и повярва.

9 Защото още не бяха разбрали писанието, че Той трябваше да възкръсне от мъртвите.

10 И тъй, учениците се върнаха пак у тях си.

11 А Мария стоеше до гроба отвън и плачеше; и така като плачеше надникна в гроба,

12 и вижда два ангела в бели дрехи седнали там, където бе лежало Исусовото тяло, един откъм главата, и един откъм нозете.

13 И те й казват: Жено, защо плачеш? Казва им: Защото вдигнали Господа мой и не знам къде са Го положили.

14 Като рече това тя се обърна назад и видя Исуса, че стои, но не позна, че беше Исус.

15 Казва й Исус: Жено, защо плачеш? Кого търсиш? Тя като мислеше, че е градинарят, казва Му: Господине, ако ти си Го изнесъл, кажи ми къде си Го положил и аз ще Го вдигна.

16 Казва й Исус: Марийо! Тя се обърна и Му рече на еврейски: Равуни! Което значи, Учителю!

17 Казва й Исус: Не се допирай до Мене, защото още не съм се възнесъл при Отца; но иди при братята Ми и кажи им: Възнасям се при Моя Отец и вашия Отец, при Моя Бог и вашия Бог.

18 Мария Магдалина идва и известява на учениците, че видяла Господа и че Той й казал това.
173. По пътя към Емаус: Марко 16:12, Лука 24:13-32

12 Подир това се яви в друг образ на двама от тях, когато вървяха, отивайки в село.

13 И ето същия ден двама от тях отиваха в едно село на име Емаус, шестдесет стадии далеч от Ерусалим.

14 И те се разговаряха помежду си за всичко онова що бе станало.

15 И като се разговаряха и разискваха, сам Исус се приближи и вървеше с тях;

16 но очите им се удържаха да Го не познаят.

17 И рече им: Какви са тия думи, които разменяте помежду си като пътувате? И те се спряха натъжени.

18 И един от тях, на име Клеопа, в отговор Му рече: Само Ти ли си пришелец в Ерусалим и не знаеш станалото там тия дни?

19 И рече им: Кое? А те Му рекоха: Станалото с Исуса Назарянина, Който бе пророк, силен в дело и в слово пред Бога и пред всичките люде;

20 и как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха.

21 А ние се надявахме, че Той е Онзи, Който ще избави Израил. И освен всичко това, вече е третия ден откак стана това.

22 При това и някои жени между нас ни смаяха, които като отишли отзарана на гроба,

23 и не намерили тялото Му, дойдоха и казаха, че видели и видение на ангели, които казвали, че Той бил жив.

24 И някои от ония, които бяха с нас, отидоха на гроба и намериха тъй, както рекоха жените; а Него не видели.

25 И Той им рече: О, несмислени и мудни по сърце, да вярвате всичко, което са говорили пророците!

26 Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в славата Си?

27 И като почна от Мойсей и от всичките пророци, тълкуваше им писаното за Него във всичките писания.

28 И приближиха селото, в което отиваха; Той се държеше, като че отива по-надалеч.

29 Но те Го нудеха, казвайки: Остани с нас, защото е привечер и денят вече е превалил. И Той влезе да остане с тях.

30 И като седна с тях на трапезата, взе хляба и благослови, разчупи и даде им.

31 И очите им се отвориха и Го познаха; а Той стана невидим за тях.

32 И рекоха помежду си: Не гореше ли в нас сърцето, когато ни говореше по пътя и когато ни тълкуваше писанията?

13 И те отидоха и известиха на другите; но нито на тях повярваха.

33 И в същия час станаха и се върнаха в Ерусалим, гдето намериха събрани единадесетте и тия, които бяха с тях,

34 които и казаха: Господ наистина възкръснал и се явил на Симона.

35 Те пък разправиха станалото по пътя и как Го познаха, когато разчупваше хляба.

36 И когато говореха за това, сам Исус застана посред тях и каза им: Мир вам!

37 А те се стреснаха и се уплашиха като мислеха, че виждат дух.

38 И Той им рече: Защо се смущавате? И защо се пораждат такива мисли в сърцата ви?

39 Погледнете ръцете Ми и нозете Ми, че съм Аз същият; попипайте Ме и вижте, защото дух няма меса и кости, както виждате, че Аз имам.

40 И като рече това, показа им ръцете и нозете Си.

41 Но понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той рече: Имате ли тук нещо за ядене?

42 И дадоха Му част от печена риба [и меден сок].

43 И взе та яде пред тях.

44 И рече им: Тия са думите, които ви говорих, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мене в Моисеевия закон, в пророците и в псалмите.

45 Тогава им отвори ума, за да разберат писанията.

46 И рече им: Така е писано, че Христос трябва да пострада и да възкръсне от мъртвите в третия ден,

47 и че трябва да се проповядва в Негово име покаяние и прощение на греховете между всичките народи, като се започне от Ерусалим.

48 Вие сте свидетели за това.

49 И ето Аз изпращам върху вас обещанието на Отца Ми; а вие стойте в града [Ерусалим] докато се облечете със сила от горе.

19 А вечерта на същия ден, първия на седмицата, когато вратата на стаята, където бяха учениците, беше заключена поради страха от юдеите, Исус дойде, застана посред, и каза им: Мир вам!

20 И като рече това показа им ръцете и ребрата Си. И зарадваха се учениците като видяха Господа.

21 И Исус пак им рече: Мир вам! Както Отец изпрати Мене, така и Аз изпращам вас.

22 И като рече това, духна върху тях и им каза: Приемете Светия Дух.

23 На които простите греховете, простени им са, на които задържите задържани са.

14 После се яви на самите единадесет ученика, когато бяха на трапезата, и смъмри ги за неверието и жестокосърдечието им, дето не повярваха на тия, които Го бяха видели възкръснал.

24 А Тома, един от дванадесетте, наречен Близнак, не беше с тях, когато дохожда Исус.

25 Затова другите ученици му казаха: Видяхме Господа. А той им рече: Ако не видя на ръцете Му раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам.

26 И подир осем дни учениците Му пак бяха вътре и Тома с тях. Исус дохожда като беше заключена вратата, застана насред, и рече: Мир вам!

27 Тогава каза на Тома: Дай си пръста тука и виж ръцете Ми, и дай ръката си и тури я в ребрата Ми; и не бъде невярващ, а вярващ.

28 Тома в отговор Му рече: Господ мой и Бог мой!

29 Исус му казва: Понеже Ме видя, [Томо] ти повярва, блажени ония, които без да видят са повярвали.

1 Подир това Исус пак се яви на учениците на Тивериадското езеро; и ето как им се яви:

2 там бяха заедно Симон Петър, Тома наречен Близнак, Натанаил от Кана Галилейска, Заведеевите синове, и други двама от учениците Му.

3 Симон Петър им казва: Отивам да ловя риба. Казват му: Ще дойдем и ние с тебе. Излязоха и се качиха на ладията; и през оная нощ не уловиха нищо.

4 А като се разсъмваше вече Исус застана на брега; учениците, обаче, не познаха, че е Исус.

5 Исус им казва: Момчета, имате ли нещо за ядене? Отговориха Му: Нямаме.

6 А Той им рече: Хвърлете мрежата отдясно на ладията и ще намерите. Те, прочее, хвърлиха; и вече не можаха да я извлекат поради многото риби.

7 Тогава оня ученик, когото обичаше Исус, казва на Петра: Господ е. А Симон Петър като чу, че бил Господ, препаса си връхната дреха, (защото беше гол), и се хвърли в езерото.

8 А другите ученици дойдоха в ладията, (защото не бяха далеч от сушата, но около двеста лакти), и влачеха мрежата с рибата.

9 И като излязоха на сушата, видяха жарава положена и риба турена на нея, и хляб.

10 Исус им казва: Донесете от рибите, които сега уловихте.

11 Затова Симон Петър се качи на ладията та извлече мрежата на сушата, пълна с едри риби на брой сто петдесет и три; и при все, че бяха толкова, мрежата не се съдра.

12 Исус им казва: Дойдете да закусите. (И никой от учениците не смееше да Го попита: Ти кой си? Понеже знаеха, че е Господ).

13 Дохожда Исус, взема хляба и им дава, също и рибата.

14 Това беше вече трети път как Исус се яви на учениците след като възкръсна от мъртвите.

15 А като позакусиха, Исус казва на Симона Петра: Симоне Ионов, любиш ли Ме повече от колкото Ме любят тия? Казва Му: Да, Господи, Ти знаеш, че Те обичам. Той му казва: Паси агънцата Ми.

16 Пак му казва втори път: Симоне Ионов, любиш ли Ме? Казва Му: Да, Господи, Ти знаеш, че Те обичам. Той му казва: Паси овцете Ми.

17 Казва му трети път: Симоне Ионов, обичаш ли Ме? Петър се наскърби за гдето трети път му рече: Обичаш ли Ме? И Му рече: Господи, Ти всичко знаеш, Ти знаеш, че Те обичам. Исус му казва: Паси овцете Ми.

18 Истина, истина ти казвам, когато беше по-млад, ти сам се опасваше и ходеше където си щеше; но когато остарееш ще простреш ръцете си и друг ще те опасва, и ще те води където не щеш.

19 А това рече като означаваше с каква смърт Петър щеше да прослави Бога. И като рече това, казва му: Върви след Мене.

20 Петър обръщайки се вижда, че иде подире му ученикът, когото обичаше Исус, този, който на вечерята се обърна на гърдите Му и каза: Господи, кой е този, който ще Те предаде?

21 Него, прочее, като видя, Петър казва на Исуса: Господи, а на този какво ще стане?

22 Исус му каза: Ако искам да остане той докле дойда, тебе що ти е? Ти върви след Мене.

23 И така, разнесе се между братята тази дума, че този ученик нямаше да умре. Исус, обаче, не му рече, че няма да умре, но: Ако искам да остане той докле дойда, тебе що ти е?

16 А единадесетте ученика отидоха в Галилея, на бърдото, гдето Исус им определи.

17 И като Го видяха, поклониха Му се; а някои се усъмниха.

18 Тогава Исус се приближи към тях и им говори, казвайки: Даде Ми се всяка власт на небето и на земята.

19 Идете, прочее, и научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух,

20 като ги учите да пазят всичко що съм ви заповядал; и ето, Аз съм с вас през всичките дни до свършека на века. [Амин].

15 И рече им: Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяка твар.

16 Който повярва и се кръсти ще бъде спасен; а който не повярва ще бъде осъден.

17 И тия знамения ще придружават повярвалите: в Мое име бесове ще изгонват; нови езици ще говорят;

18 змии ще хващат; а ако изпият нещо смъртоносно, то никак няма да ги повреди; на болни ще възлагат ръце, и те ще оздравяват.

19 И тъй, след като им говори, Господ Исус се възнесе на небето, и седна отдясно на Бога.

20 А те излязоха и проповядваха на всякъде, като им съдействуваше Господ, и потвърждаваше словото със знаменията, които го придружаваха.Амин.

50 И ги заведе на едно място срещу Витания; и вдигна ръцете Си да ги благослови.

51 И като ги благославяше, отдели се от тях, и се възнесе на небето.

52 И те Му се поклониха, и върнаха се в Ерусалим с голяма радост;

53 и бяха постоянно в храма [хвалещи и] благославящи Бога. [Амин].
179. Епилогът на Йоановото евангелие: Йоан 20:30,31; 21:24,25

30 А Исус извърши пред учениците още много други знамения, които не са вписани в тая книга.

31 А тия са написани, за да повярвате, че Исус е Христос, Божият Син, и, като вярвате, да имате живот в Неговото име.

24 Този е ученикът, който свидетелствува за тия неща, който и написа тия неща.; и знаем, че неговото свидетелство е истинно.

25 Има още и много други дела, които извърши Исус; но ако се напишеха едно по едно, струва ми се, че цял свят не щеше да побере написаните книги. [Амин].

гр. София, 10/23/2000