Не питай за Божиите страдания...
"В шестата Божия Школа се изучаваше и друго златно правило: "Не питай за страданията Божии". Нима Вселенският Отец страда? Никой не знае отговора. Бог е безгранично могъщ. Той управлява суверенно Всемира. Негови са властта и великолепието.Негови са знанието и безпределността. Негови са Всемогъществото и всезнанието. Но били могъл да страда Онзи, който изпълва със съдържание всичко? Оставете ме, нека отговоря, дори и да е напразно: може би страда със своите несъвършени създания. Може би се измъчва от вашите огорчения и беди. Може би се стряска в мрака на нощта от беззаконията. Всичко това обаче е само едно "може би". Бог е в човешката мисъл. Той познава вашите нещастия и всички бедствия, които са ви сполетели. Той страда. Той се препъва в грешките ви. Той страда. Той знае за глада във нашето семейство. Той страда. Вие боледувате и Той страда. Той, това сте вие."
Сътворението е съвкупност на деятелната Му същност
Накрая бях отнесен в моята Свръхвселена, седмата и последната в Сътворението. В конфигурацията й, наподобяваща на бяло назъбено колело, като онези за воденично задвижване, нямаше нищо по-различно за описание: Звезди, Светове, Галактики. Някъде там, между стоте хиляди Вселени, се намираше и моята Земя с моето домашно огнище. Оттам именно прозвуча гласът на седмия Дух Наставник. Той ми разказа за седмата Божия школа:
"Сътворението не е седмият атрибут на Отца. Чуй сине земен, за седмото от чудесата на Бога, който те е сътворил."
"Бог създава, но това изкуство не е част от дивните му атрибути. Това могъщество се съдържа в онази съвкупност от свойства, които са присъщи на деятелната Му натура. Сътворението е универсална функция, която се проявява открито и вечно. Тя е обусловена и контролирана чрез всички неотменими свойства на божествеността. Те, от своя страна, са координирани с дивната реалност на Бога. Перфектните създания от Хавона поставят под съмнение, че една, която и да е характеристика на Божествеността, би могла да се счита за приоритетна пред всички останали. Но ако беше така, деятелната същност на Отца щеше да заема първо място. Това изкуство да създаваш, достига своя апогей в универсалната истина за Неговото Бащинство. Нима има място за повече любов? Бог, вечният и безкраен Суверен на Всемира, е власт и могъщество, форма, енергия, първообраз, начало, присъствие и реалност.
Повече от всичко Той е Отец. Бог е индивидуалност, която упражнява суверенна воля, има съзнание за собствената Си Божественост, изпълнява повелите на творческия Си замисъл, търси удовлетворение в реализацията на вечната си цел и проявява любовта Си. И на всичко отгоре е Бащата-Бог. Щастливи са разбралите значимостта на словото на Отца. Той е прекрасният Баща на всички мъже и жени; на техните мечти и предначертания; на техните надежди. Баща по същество и Отец по присъствие. Кога ли ще проумеете това?"
Словата на Сина -Творец и Седмата Божия школа
"В седмата школа на Бога има надпис с вечни редове: "Никой не обича толкова Отца, колкото Неговия Син -Творец". Той се спусна при еволюционните светове от своята вселена, за да им разкрие тази истина. Превъплати се, за да го покаже открито. Той живя, страда и умря, за да можете да откриете необятното щастие, което се е настанило във вашите сърца: вечната синовна връзка. Върнете се на думите Му. В тях е цялата истина за Творението. Вие сте синове на един Бог. Безсмъртни синове по право и по наследство. Можете ли да твърдите същото за вашия земен баща?" ,
"Бащата-Бог обича човеците, Синът-Бог служи на човеците. Духът-Бог вдъхновява синовете от Вселените в търсенето на Съвършенството. Това именно е онова търсене на Отца и Сина. Обичайте Отца, защото Той ви обича. Обичайте Сина, защото ви разкри любовта на Отца. Любете Духа, защото ви поддържа и ви напомня за Обичта и на Двамата."
ВТОРОТО ПЪТУВАНЕ КЪМ БОГА
Седемте човека
След всичко това, бях разбуден върху Земята. Огледах се около себе си: видях седем мъже пред себе си. Седмината бяха облечени като мен и във всичко друго бяха подобни на мен. Не само това: всички те носеха името Йоан. В това ново видение забелязах, че първият бе окован във вериги. Лицето му бе цялото в кръв, ръцете му разядени, сякаш от проказа. Когато заговори и разтвори устни, от устата му изскочиха отровни змии. Бе първият, на когото му е било ред да изрече словата си. Когато започна, другите шестима също се обляха в кръв. Окованият каза:
"Аз съм Гибелта човешка. Властвам над първия кръг на твоите мисли. Не съм нито добър, нищо лош. Аз съм
човекът."
При тези думи, от устата му се изплъзна поредната змия, тази на Лъжата.
"Аз съм великолепието и славата на сътвореното. Царят на сътвореното съм. Виж моите таланти. Кой с мене
може да се мери? Не търси други пътища. Аз съм единственият ти хоризонт."
От устата му се измъкна змията на Тщеславието и Надменността. Тя погълна змията на Лъжата.
Окованият заговори отново:
"Аз Съм Могъществото. Не се страхувам от нищо и от никого. Обичам само себе си. Не познавам посредствеността. Аз Съм върхът, аз съм народът. Ела в мен и се наслаждавай на силата ми."
От устата му изскочи змията на Глупостта. Тя погълна змията на Тщеславието и Надменността.
"Аз съм доволството. Нямам и не познавам ограниченията. Короната ми е от рози. Обичам само, докато се наситя. Пия, докато съм празен. Ела при мен и няма да познаеш болката."
От устата му се появи змията на Егоизма. Тя не закъсня и погълна змията на Глупостта, след което погълна Окования.
Човекът от втория кръг
Видях го: вторият мъж получи гегата на пилигрима странник. Той обаче не бе окован. Когато ме заговори, лицето му се изчисти от кръвта и образите на останалите петима. Мъжът с гегата ми каза следното:
"Аз заемам втория кръг от твоето мислене, като се изразявам образно, защото моделът е безкрайно по-сложен. Аз също съм Йоан, онзи, който търси. Ти опозна пътя към Рая. Този път е дълъг и бавен, но ти ще го изпиташ истински след онзи сън, наречен смърт. Ела в мен и ще ти покажа по-късия път към Бога. Това не е пътят към смъртта, а към живота. Ето описанието на втория кръг на твоите мисли: Бог не се крие. Той не обитава някакво недостъпно убежище. Безкрайният Му ресурс е мобилизиран, за да се покаже пред създанията си: на съвършените чрез Съвършенството. Пред вас, еволюционните Му Синове и на теб, Йоане, посредством инструмента на смъртта и средствата на живота. Вие сте двойно ощастливени: заради съня, наречен смърт, ще предприемете дългия си път на изкачване към Острова на Светлината и второ, заради живота, ще направите своето откритие за онзи дивен дар, който се е настанил в седмия и най-закътан кръг на мисловната ви дейност. Аз съм Йоан, който търси седмата, най-вътрешна сфера на мисълта. Дай ми ръката си и ме следвай! Ето какво е записано в мисълта на земния човек: "Светът на Съвършенството потръпва от това, че Всемогъщият търси своите създания, защото са най-беззащитни и ограничени. Този свят е смутен от присъщата ви слепота. Съдбата ви е предопределила Съвършенството, ... но вие не го знаехте. Вие сте фрагмент от него, но не го подозирахте."
Сподели с приятели: |
