Човекът от третия кръг на мисълта

Духовното присъствие на Бога

"Аз, Йоан, сближаващият ви с Бога, ще ти представя сега духовното Му присъствие. Винаги в дъното на мисълта си! Вгледай се в седмата сфера. Там е дивното Му присъствие. Той те е овладял, без да си предупреден. Когато Го усетиш, когато избереш да стане според волята Му, това присъствие, на духа Му ще те поведе и самият ти изцяло ще бъдеш физическото Му присъствие и храмът на Твореца. Цялото творение ще бъде твое."

"Тогава, защо се вглеждаш, като съзерцаваш, еди друг, един древен и отдавнашен Бог? Защо мечтаеш за един далечен Бог, чак от границите на безграничния Всемир? Защо си Го представяш тогаз, върху трона на троновете при последната от Галактиките на небосклона? Колко голяма е тази грешка, защото Самият Той си избра за жилище основите на вашите мисли!"

По плодовете ще Го разпознаеш

"Аз, Йоан, настанилия се в третия кръг на твоето мислене, като изпреварвам твоите колебания, чувам, как ме питаш: "Как бих осъзнал това дивно присъствие на Бога? Как и кога мога да зная, че моят интелект, разум и воля са изцяло един Божи дар?"

"Било е написано: "По плода ще Го познаеш." Не търсете Безграничността на Бога с въплътените очи на своята ограниченост. Сливането ви с Наставника в Мистериите на Дивния не е като светкавицата, която раздира Небесата. Не е камък, хвърлен във водата, не е вятър, от който трепват дърветата. То е нещо повече, което принадлежи на нематериалния свят. Бе ви казано, че този, който прави всичко според волята на Отца, вече е разкрил присъствието на Божествения дар в себе си. Деянията му го издават. Резултатите ще ви разкрият причината. Проникващият в седмия ви кръг на мисленето се слива с Бога, който обитава във вас и действува винаги в съгласие с Истината, в съзвучие с Красотата и е задвижен от Добротата. Посред предполагаемите си грешки, неговата преданост, благородство и смелост, както и не на последно място -търпимост ще са съдници и очевидци на възвишеното единение с Бога. Нищо и никой не ще успее да ви обърка, нито да ви излъже. От този исторически миг на откритието в себе си, на действителното присъствие на Бога, всичко ще има нов смисъл. Вашият нравствен кодекс ще се разшири, ще проявявате търпимост към нетърпимото, ще заобичате онова, което никой не обича и ще пожелаете това, което мнозина мразят. Ще бъдете като пасбище за вълците и светлина за мълчаливите. Силите на първия мъж, онзи, който бълва змиите, ще ви направят за смях, бити, но никога коленичили, победени. Онези, които се отдават напълно, посвещавайки се на волята на Отца, като дръзнат да се спуснат до седмия си мисловен кръг, ще бъдат наречени еретици, луди, комедианти. Но те ще знаят, че са задвижени от светия Дух. Те ще открият смисъла на живота, своя произход и бъдещето, изпълнено в слава. Не ще се боят от смъртта. Те ще са солта на земята и делата им ще блестят. Само постигналите това сливане с Бога, който ги обитава, ще избегнат от досадата и посредствеността. Ще са като гранит посред окръжаващото ги опустошение, отчаяние и голяма скръб. Това ще ги закали в славата. Те познават собственото си име. Опитайте да ги помолите! Постарайте се да ги потърсите! Опитайте да отдъхнете в спокойното им безмълвие. Те винаги са разположени добре. Не познават думата "не". Бронирани са в желязо, но са благи като сърцето на жена. Обичат докрай и никога не губят. Не притежават материални богатства, при все това, са господари на света. Огледайте се около себе си и вижте, не са ли вече Легион?

Човекът от четвъртия кръг

В моето видение видях и чух как ме заговори четвъртият мъж. Името му бе Йоан и беше облечен като мен. Само че облеклото му и той бяха лъчисти, сякаш отразяваха блясъка на хиляди слънца. Никой не би могъл да го гледа лице в лице. Той проговори и образът му се изчисти от петната кръв. Този мъж (както и вторият и третият) не беше окован във вериги. Ето какво ми каза той:

"Аз съм настанилият се в четвъртия кръг на твоята мисъл. Аз съм Йоан, който се прекланя. Ще ти покажа молитвата и поклонението."

Когато изрече тези думи, Йоан и всички мъже, с изключение на първия, коленичиха в знак на покорност и почит.

"Било е написано: преклонението е достатъчно само по себе си. Молитвата обаче е носител на заинтересованост, понякога и на корист. Познаващите Отца го обожават, но никога не го молят, в смисъла на искане. Истинското преклонение не е свързано с търсене на отсрещна отплата. Бог се обожава за това, Което Е. Никога за онова, което дава или дарява. Преклонението не иска, нито очаква нещо в замяна. То е висшата проява на смирение и покорност на създанията. Ние се покланяме пред Него в израз на спонтанна и естествена любов, като признаваме великолепието и величието Му. Първобитният човек е обожавал невидимите Богове на своето въображение, развихрените сили на една Природа, която не е познавал. Той правел това винаги поради подбудите на страха."

"Искреното преклонение е друг белег на сливането на човешкото мислене с дивния дар. Разкрилите го се покланят пред обитаващия ги Бог. Само мъдрите и смирените биха разбрали този върховен акт на признание."

"Опитността в обожанието на Бога е много повече от простота, почитание на едно създание към Сътворител. Чистото обожание представлява титаничното усилие на Наставника в Мистериите да демонстрира пред Звездния Отец най-чистото и благородното от човешката душа, защото дивният подарък, настанен там, се завръща мълниеносно към своя първоизточник, демонстрирайки пред Всемогъщия великолепието на душата, която му е възложено да напътства. Обожанието е максималното духовно извисяване на човека, което предчувства своята крайна съдба. И човекът се издига тогава във всички нива: мисловно, духовно и лично."