Хуан Хосе Бенитес Завещанието на Свети Йоан съдържание втора част



страница2/44
Дата14.01.2018
Размер2.04 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   44

Втората книга на Мистериите


Вторият от ангелите напусна своя трон и се изправи с разгърната Книга за Божието Съвършенство. Той имаше конфигурацията на кръг. И от него се излъчваше Светлина като изгряващо слънце. Тригласен е тембър на дете, мъж и старец, Ангелът звучно възкликна:

"Чуй, земни, онова, което малцина знаят. Тази е втората тайна. Божията същност е Вечното Съвършенство. Аз съм изображението, което символизира идеята за Бога, аз съм емблемата Му. Вашите пророци го бяха разбрали. Бог е като окръжност, защото тя е без начало и край. Вие придадохте човешки смисъл на съвършенството, като сведохте идеята за Съвършения, до степента на висшето човешко съвършенство. Чуй, Йоане: Бог е Вечното Сега. Човешкото съвършенство, напротив, е само бегъл миг от това Вечно Сега. Жилището на Отца е това Сега. В него се е настанил Той с цялата си слава и величие. Сегашното "време" на Бога е миналото и бъдещето на човеците и всички създания, които се движат в окръжността на Вечността. Той е буквално, вечно присъстващ във всичките Си Вселени. Без Неговото Присъствие, Всемирът щеше да бъде лишен от това сега.

"Аз съм Господ: Не се променям"



Вечният кръг не спря въртеливото си движение, като ни обви в същински океан от светлина. Пред мен, бедният слуга, бяха показани всички дела на Творението. Във всяко от тях бе Божият кръг. Вторият ангел ми рече: "Виж Сътвореното. Безграничното Божие съвършенство е във всичко. Нито в живия блясък на звездите, нито в усърдието на животните, нито дори в търсенето на пчелата или в синевината на морето, както и в човешкото сърце има някаква промяна. Всичко е илюзия. Бог трасира предначертанията Си, като тържествено възвести края още в началото. Дните изтичат един след друг, променливият полет на птиците и изменчивата старост на смъртните не са никаква промяна. Бог не се завръща никога към своеобразните си, чудновати цели и намерения. Те са били установени в Съвършенството, а то е неизменно. Господарят на светлината и знанието е Бог и Той е неизменен. В провеждането на Вселенските работи не се допускат вариации. Всичко е било и ще бъде в съответствие с едно Неизменно Сега. Той бе изрекъл: "Аз съм Господ и не се променям. Мнението ми надделява, или го налагам. Творението Ми е добро. Ще завърша всичко, което Ми харесва, както бе установено."

"Чуй, смъртни човече: Божиите предначертания са не само съвършени, но и вечни, защото те са Той, Самият. Към Творбата Му не може да се прибави нищо, нито да се извлече. Онзи, който убива, не руши, нито краде дивните намерения. Дори и несправедливостта и беззаконието имат своето място при Него, като изпълняват своята роля. Кой от вас би могъл да подобри последователното редуване на дните с нощите? Някой счита ли себе си способен да добави нещо към щедростта на Природата? Ти, самият, имаш ли власт да промениш вървежа към смъртта? Всичко сътворено от Бога съществува. Промените във формата, в мястото или във времето са мираж, измамна илюзия на несъвършения ви ум и ограниченото ви мислене. Предначертанията на Бога са окончателни и категорични, преценките Му не търпят изменения, действията не са само дивни, но и непогрешими, напълно съответстващи на върховната Му Съвършеност. Било е написано и това е самата истина, че едно хилядолетие изглежда в Неговите очи като вчерашния ден до настъпването на нощта. Вие обаче не бихте могли да схванете съвършенството на Божествеността, точно поради незнанието за същинското начало, произход и съдба. Нима морето би могло да мечтае или сънува? Може ли човекът да се размени с морето или поне да се съпостави? Можеш ли ти, земни човече, да обхванеш с поглед необятната Светлина на една Галактика? И въпреки това, Бог е много повече. Толкова е съвършен, че ти позволява, по твоя път към Рая, да откриеш и споделиш Съвършенството Му..."


Непроменящата се ръка на Съдбата


Вторият ангел, разговарящ с гласа на дете, на мъж и на старец, докосна челото ми със Светлина..., при което изписа думата Съдба върху него. Тогава този Пазител на Божиите мистерии изрече:

"Чуй онова, което малцина знаят. Човекът беше дочул да се говори за Предопределението, наричано още Орис, но той се страхуваше от Нея, защото не познаваше нейната същност. Съдбата, Йоане, не е призрак, нито виеш се като бръшлян дух, който се е залутал и блуждае. Тя е частица от намеренията и целите на Божиите предопределения. А те, като такива, са непреклонно справедливи и изпълнени с любов. Всяко човешко същество във времето и пространството е пряка творба на Отца и поради това ще сподели и споделя винаги тези предначертания. Нещо повече, вие сте Предначертанията Му. И Съдбата е във вас. Така е записано от Началото на Началата. Тя е верен пазител на виещия се нагоре жизнен път на човешките същества. Никой не може да избяга от съдбата си, така както не би могъл да избяга от себе си. Не те съветвам, Йоане, да вярваш в илюзията на една изменяема Съдба. Малцина са онези, имащи глупостта да се разбунтуват срещу Съвършенството. Пътят ви бе трасиран от Висшата Доброта и Съвършенството. Колебанията и промените във вашия живот - вече бе казано - са плод на ограниченията в интелекта ви, временно заключен в собственото си несъвършенство. Не се самоизлъгвайте: под тънкия слой на очевидното, в тези промени ще откриете гранитните, сякаш, основи на непроменливите и вечно перфектни предначертания на Божествеността."

Вторият ангел направи кратка пауза и запита с красноречив тон:

"Каква е Съдбата на човешките същества? Защото било е написано: да се завърнат при Извора, от който са бликнали."

В този момент, Седемте Могъщи, които пазеха Седемте тайни на Отца, паднаха на колене пред мен, като възкликнаха: "Святи, Святи, Святи, Съвършени Боже, Ти, който ръсиш водата на Обичта върху всяко от чадата Си."

Ангелът, носител на емблемата на Божието Съвършенство, продължи разкритието на поверената му Мистерия:

"Напиши за онова, което виждаш и слушаш. Въпросната Съвършеност на Отца не се породи от Неговата Справедливост, а от благодатта на Добротата Му. Тя е съвършена и безгранична, произлиза от само себе си и се разлива над Творението Му. Ти, Йоане, и ближните ти, сте вода от Неговите води. Бог, в Съвършенството Си, не се уединява. Не познава вратите. Не знае ограничения. Той е като вечно огнище, което излъчва топлина. Вие и ние, както и всички, надарени с Божията искра, същества, имаме изначална точка от Неговата Доброта и в нея ще се завърнем. Нашият път е постоянното завръщане. Бог се подхранва, като печели опит от несъвършеното в нашата собствена несъвършеност. Беше написано, че сме Неговото сърце, Неговите ръце, очи, дори нозе. Той не познава несъвършенството, но споделя вашето и на другите Си създания в процеса на еволюцията им. Прекият Му контакт с вашите Наставници в Мистериите, Му позволява да знае всичко за вас. Той се огорчава, когато вие се измъчвате. Чрез дивното си присъствие във вашата същност, Бог ви чувствува, познава и прави Свой, вашия опит, вашите радости и трагедии. Върховната Доброта страда чрез вашите страдания. Върховното Съвършенство обича заедно с вас във вашата любов и плаче при вашия траур. Бихте ли си представили по-голяма Мъдрост?

1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   44


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница