Хуан Хосе Бенитес Завещанието на Свети Йоан съдържание втора част



страница22/44
Дата14.01.2018
Размер2.04 Mb.
1   ...   18   19   20   21   22   23   24   25   ...   44

Освобождението на индивидуалността



"Само след съня на първата смърт, когато ангелите възкресители ви върнат към истинския живот, индивидуалността ви ще се прояви пред вас изцяло. Тогава започва полетът ви над сътвореното. Тогава ще осъзнаете с какво сте били дарени. Ще бъдете разпознати по вашето първично име и същата тази индивидуалност. Тя е вашето светлинно наметало. От този миг насетне, вашето индивидуално "Аз" ще се почувства свободно от закона за причината и следствието. Ще бъдете най-искрено осъзналите голямото наследство на безсмъртието си. Ако създанието на времето и пространството не разкрие по време на сегашното си въплъщение присъствието на Наставника в Мистериите в себе си, ако не открие, че вече се е претопил и слял с Божия дар, ако неговата личностна неповторимост и неговият човешки дух не са взели решение те да се поставят на разположение на Божията воля, тогава индивидът трябва да чака. Малко или нищо няма да се измени след настъпване на съня на първата смърт. Ще се случи едва при новата възможност, когато може би той ще се превърне в един от Конниците на духовната зора. Възможностите са толкова, колкото бихте могли да си представите. При една от тях това волево същество ще направи най-сетне своя голям избор. Заедно с това, ще се развиват: самосъзнанието, осъзнаването на своя произход, на дивната си същност и на чудесното, си наследство. Безсмъртието е вашата участ. Така е писано. Но все пак вие сте тези, които ще трябва да направите своя избор, да търсите ли Бога и да го откриете в себе си или ... да яздите призори позлатените неуморими коне на изгрева, докато ... наистина Го откриете... Докато този върховен избор не бъде извършен, всичко ще е мрак и люлеене в полето на нерешителността. Никаква наука, нито философия, никаква религия не ще ви убедят във вашата безсмъртна съдба. Само личното ви проникване във вълнуващото приключение на индивидуалното издирване на Бога ще ви позволи да приемете сигнала. Този знак е винаги един: оставете себе си изцяло в Божиите ръце. А това означава: да Го изберете, да приемете от сърце Бащинството Му. Този избор обаче е свободен и доброволен. Никой няма да ви насилва в това. Това е единствения етап, в който Бог не се намесва. Защото той не познава нетърпението. Този избор на личността, Йоане, си не на Земята, води винаги до среща, неопределена по време и неизбежна като събитие. Напиши за всичко това: Може би когато четат за това разкритие, мнозина вече ще са открили сами за себе си тайната. Този ще е великият им миг. Нека забавят крачката си тогава и да размислят върху своето сега, както и върху миналото си. И ако дързостта не е потулила душата им, нека изберат. Достатъчно е да приемат условието, че са Божии синове. Достатъчно е да приемат волята Му. И чудото е станало. Тези слова не са нови, нито са древни. Синът Човешки ги произнесе на Земята: "Този, който прави да се осъществи волята н Небесния Отец, той е моят брат."

След тези думи на седмия посланик, останалите шестима, които заемаха съответните кръгове на мисълта ми, запяха в един глас:

"Ето, тези са дивните отношения Божии с човеците и съществата от световете на времето и пространството. И който има уши, нека слуша."

Само първият измежду седемте, окованият остана ням и покрит с кръв.


ВИДЕНИЕТО НА ЙОАН - ПАЗИТЕЛЯ, КОЙТО БДИ НАД НЕГО


Небесният град

Тогава изпаднах в състояние на необясним възторг, почти граничещ със самозабрава. Пред погледа ми се появи Новият Йерусалим. Изглеждаше като съставен от хиляди градове. От основите му излизаха лъчи, които, отразени попадаха отново върху земята, езерата и морето. Всеки лъч, паднал върху почвата, я разтваряваше, това струва ми се ставаше и с водите. Всяка от зиналите бездни бликаше от множество напускащи я мъже и жени. Всички бяха облечени в бяло, дори лицата им бяха побелели, сякаш бяха мъртъвци. Новият Йерусалим поглъщаше в себе си тези тълпи. Огромният град като че ли плаваше в Небесата. От него се разнесе глас, подобен на хиляди съзвучни тромпета, възвестяващи Зората. Този глас ми рече:

"Йоане, земен сине, време е вече да ме опознаеш. Аз съм събиращият душите на заспалите в първата си смърт. Изкачващите се към мен, които виждаш, вече ги няма в реалния въплътен живот. Сега започна техният втори живот. Не се страхувай, защото не е ударил твоят час. Преди това, ще трябва да познаеш онзи, който бди над теб. Отвори очи за Божието видение и го опиши!"

Наистина това бе, което наблюдавах: от Небесния град се отдели един орел. Главата му бе човешка, а косата му -побеляла като снеговете на Хермон, лицето му сякаш изваяно от мрамор. Орелът ме грабна и ме понесе към Божията планина. Там видях Гигантът. Беше колкото двама мъже и също бе облечен в бяло. Лицето му бе от гранит. Поясът му не бе кожен, а звезден. Преброих звезди те. Бяха шест. Силният му глас прокънтя над мен и в мен:

"Аз съм бдящият над теб Пазител. Сега съм видим, за да ми повярваш. Винаги съм бил до теб - отдясно или отляво, въпреки че само си ме предчувствувал, без да си сигурен, че ме има. Не те придружавам по своя воля, а по волята на Създателя. Така е с всеки от човеците. Бог, в безграничната си мъдрост, не ви е оставил сираци. Идваме тихо в живота ви и мълчаливо си отиваме. Но сме толкова истински и реални, каквато е земята, по която стъпваш."

От колана на пояса му се откъсна една звезда, като се, насочи срещу мен. Изплаших се до смърт. Пред мен се появи една шестина част от моя живот: една шеста от детството и съответните части от младостта, от зрялата възраст и старостта ми. Във всеки от тези моменти бях придружаван от Гиганта, който ми разказваше:

"Аз защитавам материалния ти живот. Бдях над болестите и страданията ти. Пътувах винаги до теб, като отстранявах враговете ти и смекчавах остротата на грешките ти. Всичко дължите на Бога, дори и онова, което сте получили от моята ръка. На Неговата обич дължиш храната и почивката, които си получил. Щастливи са узналите за това просто начало. Щастлив е онзи, който усеща присъствието на придружаващия го ангел-пазител. Нищо не трябва да ви плаши. Нищо няма да ви липсва. Никой и нищо няма да успее да прекъсне съществуването ви по рано от предвиденото. Познавам твоите материални затруднения преди самия ти да ги усетиш. Аз ти отдавам твоето поради Божието посредничество. И съм до теб за добро или за зло. Моето покровителство е постоянно. Аз ще те водя през събитията на живота докрай. Името ми е Пазител, но човеците в неведението си ме смятат за случайност и ме наричат "случай".

1   ...   18   19   20   21   22   23   24   25   ...   44


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница