Хуан Хосе Бенитес Завещанието на Свети Йоан съдържание втора част



страница23/44
Дата14.01.2018
Размер2.04 Mb.
1   ...   19   20   21   22   23   24   25   26   ...   44

Аз пазя твоята мисъл

Видях, че втора звезда излетя от пояса му към мен. Паднах като мъртъв. Тогава видях втората шестина част от моя живот.

Гигантът-Пазител продължи своя монолог:

"Аз пазя твоята мисъл. В детството ти напътствах твоя разум. Аз съм познанието и науката, които те пресрещаха на младини. Имам на разположение редът или начинът, по който мислиш и строиш представите на своята зрялост. Аз подготвям твоя разум и мисловна способност за старини. Получих името вдъхновител, въпреки че не съм нищо друго, освен един ангел-пазител на дивната Мъдрост. Божията любов посредством ръката ми, е носителят на твоята ученост и знания. На Нея ги дължиш. Аз се ограничавах да предизвикам и задоволявам твоята любознателност. Ограничавах се да отговоря на твоята интелектуална неудовлетвореност. Хората обаче, кой знае защо, ме наричат разум."


Аз пазя правото ти на избор

В онова видение, към мен полетя третата звезда от звездния пояс на Гиганта. Паднах като мъртъв. Пред мен се появи третата шестина част от моя живот свързана с детството, младостта, зрялостта и старостта ми. Във всички стадии аз бях придружаван от Гиганта -Пазител. Той продължи да ми разказва:

"Аз пазя волята ти. Аз защитавам правото ти на избор от натрапване волята на останалите. Аз насърчавам твоята настойчивост. Аз съм отдясно и от ляво, при слабите ти места, както и в триумфа. Аз съм духът, който дава живот на твоите предначертания и надежди. Аз поставям прегради и спънки по твоя живот, аз ги премахвам. Аз сея тръни и бодли по твоя път. Аз, посредникът на Отца, съм онзи, който те предизвиква в твоята самота и който те поддържа в грохота на битката с изкушенията. Името ми е кураж, но хората в незнанието си ме наричат късмет."

Аз пазя добротата ти

Четвъртата звезда падна върху мен и очите ми се замъглиха. И все пак видях четвъртата шестина част от моя живот. В този епизод, както и в предишните, не бях сам. Пазителят продължи своя монолог:

"Защищавам добротата ти. Коригирах я още от детството ти, като я подготвях за младините ти. Появявам се пред теб по твоя път в чужди, крадени дрехи, дори и в дрипите на човешките развалини. Аз измервам твоята доброта. Аз я поддържам. Аз съм пазачът, който поради Божието посредничество насърчаваше благородството на младежа, търпимостта на стареца и примирението на агонизиращия. Разполагам с богатства за онзи, който раздава такива, както и с недоимък за скъперника, който всичко стиска. Винаги съм бил до теб - отдясно и отляво, при скръб и беда. В чуждото нещастие съпоставям твоята горест и печал. Аз съм яростта, с която се измерва твоя гняв. Аз съм предчувствие за целувката и нежността, в желанието ти за милувка. За всичко това съм получил името безкористност, но човеците, в неведението си, кой знае защо, ме наричат "алтруизъм"17.

Аз пазя твоята любов

След станалото дотук, видях Гиганта и петата звезда, която се откъсна от пояса му и полетя към мен. Останах вцепенен, сякаш бях мъртъв. Пред мен се появи видението на петата шестина от моя живот. Пазителят ми каза:

"Аз пазя твоята любов: като монета, която ми е поверена. Задължих се да внимавам да не я загубя като малък. Разбулих тази любов в най-съкровеното кътче на младежкото ти сърце. Аз съм онзи, който те срещна с други мъже и жени. Аз получих любовта ти, ще я пазя и ще ти я върна накрая. Аз съм живият въглен, който я разпалва. Тази искра продължава да живее, независимо от обкръжаващата те неприязън и омраза. Те също бяха предизвикани от мен. Като изпълнявам изричното желание на Отца, съм трасирал пътища за теб, между които си избирал, за да любиш. Изтърпях твоята невярност, видях те да се отричаш заради любов. Отворих ти очите към Вселената и зная за обичта ти към цялото Творение. Аз водя сметка за твоето себеотдаване и за дарбите, с които Бог те е дарил. Затова и името ми е Бог, но хората в неведението си ме бъркат със страстта."

Аз пазя твоето безсмъртие

Шестата и последна звезда на Пазителя ме заслепи. Паднах като мъртъв в краката на Гиганта. Той ми каза следното:

"Аз пазя твоето безсмъртие. Бдя над най-скъпото богатство. То се намира пред очите ти от самото начало. Поради изричното Божие желание, прибягнах до твоя разум, до твоята воля, до твоята доброта и до способността ти да обичаш..., за да откриеш Отца. Чаках търпеливо този момент. А сега вече го знаеш. Сега вече е Твой. Знаеш за наследството си: ти си Син Божи. Ти си вечен. Ти си мой брат. Ти си Бог."

СЪЗИДАТЕЛНОТО ДЕЛО НА ГОСПОД

Старейшините на Дните

Отново ме грабна орелът с човешката глава. Отнесе ме до най-високата част на Новия Йерусалим. Там, в Светая Светих на Бога, видях Седемте предводители на седемте Свръхвселени. Седмият от тях ми посочи голямото Око на Времето и ми каза:

"Ела и виж съзидателното дело Божие. Това е част от творбата Му."

Окото на Времето се разтвори пред мен и аз видях едва една седма част от Творението. Видях началото, настоящето и бъдещето на тази седма Свръхвселена, онази в която и аз живея. Седемте Старейшини на Дните провъзгласиха:

"Ние Предводителите на Свръхвселените, бдим над седемте творби на Бога. Те не спират вечното си въртене около Великия Всемир. Слава на Отца, който ги създаде посредством Сина. Отец и Син са Едно."

След тези думи ми бе позволено да позная моята Свръхвселена, онази в която живея. Ето какво видях:

Ден първи. Всемогъщият направи десетте големи кръга. Те формираха Свръхвселената. И Бог видя, че творбата Му бе добра.

Ден втори. Всемогъщият създаде стоте по-малки кръга, които формираха десетте големи кръга. И Бог видя, че творбата Му бе добра.

Ден трети. Всемогъщият се потруди над стоте Вселени, които бяха част от по-малките кръгове. И Бог остана доволен, че творбата Му бе добра.

Ден четвърти. Всемогъщият направи стоте Съзвездия, които плаваха във всяка една от стоте хиляди Вселени, образуващи Седмата Свръхвселена. И Бог видя, че творбата Му бе добра.

Настъпи ден пети. Всемогъщият построи стоте, Системи, които съставят всяко от Съзвездията. И Бог остана доволен от извършеното. То бе добро.

На шестия ден, Всемогъщият завърши Творението Си, като създаде хилядата Светове, от които бе съставена всяка система. И Бог видя, че творбата Му бе добра.

На седмия ден, Бог Си отдъхна. Извика духовете носители на живота и ги задължи да се спуснат до седмата Свръхвселена и да извършат тайнството на бликването на всички форми на живот. За Себе Си запази сътворяването на човека. Същото се повтори със световете на всяка една от останалите седем Свръхвселени от Великия Всемир.

1   ...   19   20   21   22   23   24   25   26   ...   44


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница