Хуан Хосе Бенитес Завещанието на Свети Йоан съдържание втора част



страница25/44
Дата14.01.2018
Размер2.04 Mb.
1   ...   21   22   23   24   25   26   27   28   ...   44

Случайността от вашите разсъждения и аргументи



"В ограниченото си възприемане на всичко, което ви заобикаля във Всемира, вие сте внедрили понятието "случайност", като определение за всичко онова, което ви се изплъзва от аргументиране чрез разсъждения. Наистина ли вярвате, че случайността съществува? Бог се труди неуморно върху всеки атом на Творението Си, върху обстоятелствата и условията, върху духовното и несътвореното. Той съгласува и трасира намеренията и целите Си. Защо тогава наричате случайност онова, което чисто и просто не познавате? Ако го назовете Бог, ще сте по-близо до истината. Както директно чрез деянията Си, така и непряко - чрез посредничещите му съвършени същества, Бог е с вас при всеки завой във вашия живот. И Го прави от любов, от скръб, от могъщество, от радост. Прави Го заради вашата нищета, поради притисналата ви бедност или поради унизяващото ви скъперничество. Защо наричате тези обстоятелства и последици от Неговите действия с термина "случайност"? Защото случайността е хазарт. Ако хазартът съществуваше, Бог не би бил Всемогъщ. И при това би трябвало да знаете, че Неговото могъщество отива по-далеч от въображението и невъобразимото. Поради това, не мечтайте за абсолютна свобода на действията си! Вашата единствена свобода е в избора или по-скоро в способността да изберете: да бъде или да не бъде волята Му. Тази е свободата на свободите: Да избереш или да отблъснеш безсмъртието."

Провидението, това е Всеобхватният контрол на
вечно Божественото управление



"Дори и в най-високите равнища на Духа, при създанията изградени в съвършенството е недостъпно обхващането и осмислянето на явлението, наречено Божествено Провидение. Заставате пред друга от затъмнените Мистерии-Светата Троица. Не насилвайте, прочее, вашата схватливост, вашия разум. Във Всемира на времето и пространството съществува една ограничена единица, която изглежда служи като фундамент на онази почти безкрайна плетеница от космически събития и случки. Това живо присъствие на Бога в процеса на развитието, е нещо неизбежно. Непълното предначертание се изявява от време навреме и то по необясним начин, посредством съгласуването на две Вселенски събития и произшествия. А тези събития нямат нищо общо помежду си. На това именно казваме Провидение. То представлява всеобхващащият контрол на Божественото управление на цялото Творение и всичко, което е сътворено. Само така може да се разбере, че Бог връзва и развързва заплетения гордиев18 възел на неясните физични явления, мисловни, нравствени и духовни феномени на Вселените. Ако не познавахме безкрайната Му обич, бихме се страхували, че тази мрачна сила може да срине светове."

Непознатата съдба на Вселените


"Също така, не знаем нещо определено за последните намерения и цели на Бога. С изключение на Божествените създания на Рая, никой не би могъл да прозре предначертанията на Провидението. Само във Вечния Остров на Светлината е записана съдбата на Вселените. Като наблюдаваме централната Вселена Хавона, изглежда много лесно да прозрем, че тя е била създадена като модел за Седемте Свръхвселени и като краен етап за постигане на съвършенство на развиващите се във времето и пространството, създания. Но нима това е единственото? Какво държи под ключ дивната Мъдрост? Къде и каква е крайната цел на сегашните необятни и несътворени пространства, които се простират от Великия Всемир. Онова, което знаем е следното: Във Вечния Остров на Рая има чудесно предначертание, за да се обучат човеците, които са достигнали най-после дивното присъствие. Тези същества ще комплектуват Корпуса на Крайната Цел. Един ден, те ще бъдат изпратени в тези все още несътворени светове и пространства с мисия, която засега е тайна."

Творението Божие в Природата

Седмият Старейшина на Дните ми заговори за четвърти път: "Ела и виж творбата Божия в Природата! Това е само част от Сътвореното."

Окото на времето се разтвори за четвърти път. Видях цялото творение върху Земята и върху хиляди други Земи. Ето какво видях:

Яростни океани бушуваха пред очите ми. Реки от огнедишаща лава се спускаха от вулканите. Потоп носеше смърт и глад за хора и животни. Видях убийствени земетръси, урагани, трепкащи звезди и посред целия онзи хаос, сред смърт и съсипани градове - тълпи човешки същества, жадни за кръв, за власт и мъст. В този миг откъм Окото на времето се чу глас:

"Това е Природата в своята еволюция. Това е несъвършенството на природата..."

След това гледката се промени. Видях Вселенския порядък и живителната топлина на Слънцето. Видях хиляди растения да израстват буйно. Видях мира на високите върхове, а благословени дъждове вещаеха богата реколта. Чух птичи песни и се почувствах удовлетворен след онази обиколка под звездите, защото хората в това обкръжение бяха постигнали много Нещо и живееха в мир. Отново чух гласа откъм Окото на времето:

"Тази е Природата, в своята еволюция. Тази е дивната част на природата."

Тогава именно разбрах, че макар, да е Божие творение, Природата има две лица. Такова е било Божието намерение и цел. Едното лице бе отражението на Рая, а другото лице - на естественото й, присъщо на еволюцията, несъвършенство на световете и техните създания. Природата представя и съдържа в себе си Съвършеното и едностранчивото, Вечното и временното. Второто лице на Природата е ръката на еволюцията. Тя е естествения; път към неизменното. Еволюцията е универсалния камък, който "полира" грешките и премахва грапавините. И колкото по-млад е светът и по-млади са неговите създания, толкова повече са несъвършенствата. Но вятърът на Божествеността духа еднакво за всички светове и всички, човешки същества. И те ще са едно цяло във Всемирната хармония.



Равнодействуващата на два космически фактора



Гласът откъм Окото на Времето продължи:

"Божиите закони са неизменни и ненарушими. Той е поставил Началото и края на всичко сътворено. Нищо не може да наруши този закон. В безграничната Си Мъдрост, Вселенският Отец подчинява тази постоянна Вселенска дейност на еволюцията и на поведението на всеки индивид, на всеки Свят, Съзвездие, Свръхвселена. Бог не познава привързаността. Нетърпението и бързането са белези на човешката еволюция. Забавянето при крайното изпълнение на законите на Провидението не снижава с нищо Неговото величие. Дори обратното. Само един Бог на Любовта би могъл да одобри и позволи Неговите справедливи намерения и цели, да бъдат обусловени и временно изменяни поради несъвършеното поведение на Неговите синове от развиващите се и все още млади цивилизации. Всяко едно човешко същество е един потенциален свят. Един великолепен и чуден свят. Този човек обаче, трябва да изпълни със съдържание собствената си еволюция... според обстоятелствата. Същото става и с всеки един от Световете, Системите, Съзвездията и т.н. Поради това всяка Свръхвселена има собствено предначертание или съдба. Природата не е чужда на този ред на нещата. Природата - както е записано - е равнодействащата от действието на два космически фактора19. От една страна, божественият стремеж към съвършенство. От друга - напълно смисления фактор на неизбежното несъвършенство - следствие на допуснатите грешки, на присъщата недодяланост на човеците, дори и на бунтовете на някои от Неговите еволюционни създания срещу властта и волята Му. Природата се стреми към постигане на уеднаквената тъкан на майсторското /еталонно/ съвършенство, с неизбежните изисквания на Божествеността: неизменност, величие, бликащи от кръга на вечността."

"Във всяка Вселена, върху всеки Свят и във всяко надарено с воля същество, дори и в несъзнаващите присъствието й в себе си, Природата внася или търпи промени, като е обусловена от действията, от грешките и от невярността на обитателите й, към нейните собствени закони."

1   ...   21   22   23   24   25   26   27   28   ...   44


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница