Седмият от предводителите на Свръхвселените ме заговори за пети път. Като посочи Окото на времето, той каза: "Ела и виж нещо, от което страдаш. Този е последният бунт срещу Бога."
Окото на времето се покри с кръв. Седемте Старейшини на Дните, кой знае защо, също се обагриха в кръв. И аз заедно с тях. Видях 619 светове, плаващи в черния безкрай на Вселената, към която принадлежах. И всички почервенели от кръв. Космическата чернота от нищото стана на кръв. Моят свят бе 606-тият. Видях Суверена на тази Система от толкова Светове. Той също бе пленник на кръвта. Името му бе Лусбел. На челото си носеше номер 37-ми. Във видението си узнах, че Лусбел бе от съвършените създания и сега носи промененото си име Луцифер. Седмият Старейшина ми обясни:
"Това създание бе съвършено през всички времена и пътища от самото си създаване. Но то избра беззаконието. Чуй историята му, за да узнаеш своята история. Той царуваше в Планината на Бога. Знанията му бяха причина той да седне в съвета на Най-Извисените. Преди 200 хиляди години, земно време, грешката се загнезди в сърцето му. Той се надигна с оръжие срещу Сина-Създател на местната вселена. Бунтът му бе насочен и срещу Божествеността, населяваща Рая. Много от Князете на планетите от 619-те светове подкрепиха бунта му. Между тях и Калигастия, князът на света, откъдето идваш ти. Когато във Вселената на Михаил, Сина-Създател, намеренията на Луцифер станаха известни, Върховната Йерархия на Съзвездието и на Небадон се мобилизираха, за да го убедят да се откаже от плановете си. Беззаконието обаче бе покълнало в сърцето му. Системата от Светове, които управляваше той, се обагри с кръв. Луцифер публикува своя "Манифест на Свободата". Милиарди останаха заслепени, които са се обединили около въстаниците. Сатан или Сатанато, един от висшите приближени на Луцифер, отнесъл прокламацията на бунта до всички светове, в това число и до твоя - Калигастия, и последният потопил твоя Свят в мрака. Ела и виж със своите очи въпросния "Манифест на Свободата!"
Окото на времето отново се разтвори пред мен. Тогава прочетох:
"Няма Бог. Той не съществува. Вселенският Отец е един мит, една измислица на Синовете на Рая, за да поддържат и завладеят Вселенската власт, дори и властта във Всемира. Никой не познава естеството и индивидуалността на Бога. Бог е една гигантска фалшификация."
"Михаил, Синът Сътворител на Вселената Небадон, е имал недостатъчна власт над световете под своя опека. Независимо че е мой Създател и Господ, според йерархията и правилата, Михаил не е мой Бог. Старейшините на Дните са само чужденци в това царство. Оттук провъзгласявам тържествено суверенитета20 и самоуправлението на световете, които са под моя надзор." "Създанията от Света на Небадон бяха и са излъгани. Дълго време са били подготвяни за една колкото непозната, толкова и измислена съдба - една фикция. Създанията, мнимите финалисти, допуснати до съвършенството, са предали своите събратя, като са ги накарали да повярват в един несъществуващ Всемирен Отец."
След малко, седмият предводител на седмата Свръхвеселена ме заговори отново и ми каза:
"Богохулството на Луцифер е било изпепелено в Небесата. Мнозина паднаха ослепени в нозете на бунтуващия се Суверен. Нито милосърдието, нито благата доброта на Висшата Йерархия на Всемира, успяха да го накарат да се отрече. Тогава Михаил разпореди ненамесата. Били са мрачни времена за Световете, към които ти, Йоане, принадлежиш. Гавраил, предводителят, работещ под погледа на Михаил и наблюдаващ деянията на всички Суверени на Системите от Светове във Вселената Небадон, е тръгнал на път със звездното войнство, за да се срещне с Луцифер. Габриел разгърнал знамето на Михаил: бял пряпорец с три концентрични сини кръга в средата. Луцифер разпънал своето знаме, също бяло с червен кръг и в него друг, по-малък в средата. Така е станала Небесната война. Една война без кръв, в която хиляди създания поставиха като залог своето безсмъртие. Накрая, Истината възтържествува: Луцифер и неговите воини и воеводи са били оковани и лишени от титли, прерогативи и други отличия. Системата от Светове, които са били подчинени на Луцифер, били изолирани. Но Светлината ще се върне в твоя Свят и при останалите от Системата, когато Лукавият Лусбел бъде осъден. Карантината, която е разпростряна върху 37-те разбунтувани Светове, които се съюзиха накрая с Лукавия, скоро ще бъде вдигната. Създанията и природата ще възстановят ритъма на естественото си развитие, като се присъединят към пулса на Свръхвселената, на която принадлежат."
Бог не би могъл да бъде открит като индивид, физически и пряко в онова, което наричате Природа
"Ето ти един пример за онова, което си чул и видял: в необятната Си Мъдрост, Бог допуска Неговите неизменни намерения и цели да изглеждат забавени и привидно обърнати с краката нагоре, поради грешките, несъвършенството, размириците, въстанията на Неговите създания. Това обаче не е окончателният облик на Творението, което се намира в процеса на развитие. Разбирате ли сега, защо Бог не би могъл да бъде видян като индивид, физически и пряко във всичко онова, което наричате Природа? Той я е създал и я поддържа, такава, каквато си я видял в твоята Земя. Но тя никога няма да е същинското и вярно отражение на един безкрайно мъдър и безгранично съвършен Бог. Оставете процеса на развитието да продължи! Израствайте и вие! Развивайте се с нейния ритъм! Но не търсете в природните явления същата дивна искра, каквато се е вселила във вас."
"Природата представлява законите на съвършенството, но е обвързана със собствената си еволюция. Денят на съвършенството на Природата обаче идва и тя ще има едно единствено лице: обликът на Рая. Всяка Вселена има собствени предначертания за развитието си и Бог го знае. За да бъде така, Той е дал пълномощия на Синовете Си Сътворители. Избягвайте онези, които отдават благоговейна почит на Природата, като върховно изражение на Божествеността! Без да подозират, те обожават собственото си несъвършенство. Уважавайте и се възхищавайте, от природата заради това, което представлява, но не изпадайте в грешката да не я различавате от Бога! Бихте ли отъждествили грешките в природата с вероятните грешки на дивността? Откъде-накъде ще обвързвате Бога с грешките? Той търпи и уравновесява силите в творението, но ги наблюдава отстрани. Несъвършенството дава представа за неизбежните периоди на изчакване в неспиращия развой на спектакъла на Безкрая. Тези прекъсвания в перфектната последователност позволяват на ограниченото човешко мислене да добие представа за реалността на пространството и времето"
"Докато съзерцавате природата с вашите недуховни земни очи, всички материални изяви на Божествеността ще ви изглеждат съвършени. Събудете се пред истината! Природата не е Бог, въпреки че произхожда от Него."
Сподели с приятели: |
