Хуан Хосе Бенитес Завещанието на Свети Йоан съдържание втора част



страница3/44
Дата14.01.2018
Размер2.04 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   44

Третият ангел разтвори Третата книга
- Книгата на Справедливостта



Настъпи тишина. Третият ангел се изправи пред очите ми, взе Третия свитък на Божиите мистерии. Това бе Книгата на Справедливостта.

"Чуй онова, което малцина знаят."

Третият пратеник беше прозрачен като стъклото. В дясната му ръка блестеше меч от кристал. В плоскостта на острието и видях миналото, моето сега и бъдещето си. Той направи прочит на Книгата, която имаше пред себе си:

"В свитъка за Справедливостта е записано: не съм извършил без причина онова, което съм вършил. Праволинеен е Бог в своите пътища. Само така се постига Справедливост. Гледай този меч. В него е твоя живот. Никое действие не се изплъзва от зрението Му. Всичко е цялостно в твоето съществуване, И всичко ще бъде оценено и отсъдено от теб, самия. Бог не съди. Ти ще си Съдията. Защо търсите тогава, Неговата Справедливост и Правосъдие? Защо възвестявате вашите успехи и постижения? Той ги знае, нали всичко тръгна от Него.

Той ви оцени още в мига на създаването ви. И ви оцени правилно и прямо, като ви надари с безсмъртието. Сега, ако желаете, съдете себе си сами, но не призовавайте Божието Правосъдие. То вече ви бе дадено."

Пазителят на Книгата ми връчи кристалния си меч, като ми обясни: "Пази го, защото смъртта ти е близо. Прави с него онова, което се очаква от теб: да прецениш и отсъдиш за себе си. Направи го тихо."

Тогава, като наблюдавах живота си, узнах колко безполезни и детски са били молитвите ми, търсейки от Божията Справедливост онова, което действително е зависело от мен. Бях поискал небесен огън върху безбожниците. Молил съм за мъдрост за себе си и за своите ближни. Отправял съм вопъл за спасението си, без да си давам сметка, че деянията на човеците не движат, нито раздвижват Божията справедливост. Напразна илюзия, чисто човешка. Повик във вакуум към един Бог, за да извърши промяна в наша полза на своите неизменни предопределения! Нима е възможно, аз да променя ритъма на приливите и отливите, измолвайки небесно правосъдие? Колко е било глупаво желанието ми да променя Съдбата на моите братя, като издигах молитвите си до Бога! Не може да се бяга от истината, измолвайки правосъдие. Не се заобикаля човешката отговорност, като се изисква Божествената справедливост, която да ни спести болки или нещастия. Не се заблуждавайте, братя! Ние, единствени сме съдници на себе си. Нека съберем, каквото сме засели. Не хвърляйте вината за вашата ограниченост и недодяланост на Божията справедливост, че не пи се притекла на помощ, когато сте молили затова. Бог изпълни дълга Си за своята Справедливост към нас, още като ни създаде и оправда. Оттогава е наш ред да разпределим неделимото: нашата собствена справедливост.

Единственото наказание, идващо от Божествеността



Третият ангел постави пред погледа ми Книгата за Божията Справедливост и Правота (Правда). Не видях обаче букви. Пазителят на Третата Мистерия ми заговори така:

"Божията Справедливост не почива върху буквата, а върху Мъдростта и Милосърдието. Чуй, земни, написаното: Безкрайната Мъдрост е съдията, който предопределя дяловете на Правосъдието чрез Справедливостта и Милосърдието, които на всеки се полагат. Бог е безпределно добър. Състраданието Му не познава ограничения. Наказанието обаче - голямото наказание - съществува."

В Книгата на Божията Справедливост видях едно несравнимо създание, блеснало в силна светлина, дори сянката му бе така осветена, сякаш огряна от хиляди слънца. Фигурата бе окована във верига, чиито брънки бяха самотата...

"Чуй онова, което малцина знаят. Пред теб е Лукавият..." Отстъпих изплашен. Ангелът ме задържа, като успокои страха ми. После ми каза:

"Това същество на Светлината беше избрало беззаконията, своеволията и уважаваше само собствените си преценки и съждения. Ако досега все още е онеправдано и потънало в беззаконията си, това е, защото последното му действие, бе бунтът срещу управлението на Бога. И го постигна саморазрушението. Ето го единственото наказание, което тежи над Божиите синове, като последица на определени действия. Преди своето саморазпадане, Лукавият ще извърви дълъг път по безкрайна нишка, като следа на отминаващ кораб, ще познае състраданието и милосърдието. Ако крайната му преценка остане, както досегашната, срещу Бога и срещу самия себе си, присъдата ще бъде разпадане. Създаденото от Бога ще се сведе до фракция от безлични частици. Тези прашинки ще станат допълнителна съставка на натрупващия се еволюционен опит във Върховното Същество. Индивидуалността, безсмъртието и силата на наказаното същество ще изчезнат завинаги. Ще бъде Така, сякаш изобщо не го е имало. Но не се самоизлъгвай, въпреки че не можеш да го проумееш в момента: има определена степен на Справедливост в това да се отговори на злината със злина, на големия грях извършен умишлено - с наказанието на разпадането. Самоунищожението като наказание влиза в Божиите предначертания. Само той познава края и оправданието за своите намерения, действия и цели. Ние които се движим под Неговата сянка, можем само да прозрем чрез интуиция, че лошавината и злото оцеляват единствено по силата на Божието състрадание и търпимост. Тази именно толерантност служи на създанията, надарени с воля, за да оценят сами, кое е справедливо и кое - правдиво."

Третият ангел и останалите пазители на Седемте Божии тайнства коленичиха пред пергамента на Божествената Справедливост и Правда, като запяха съзвучно: "Свети, Свети, Свети Господи на цялото Творение, Ти, който преотстъпи на създанията Си съждението за самите себе си."


Четвъртата Книга: Книга за Милосърдието



След това заговори четвъртият от ангелите - пазители. Беше онзи от ангелите, имащ осанката на почтен и достоен за уважение старец, чиято усмивка облагородяваше лицето му. Единствен между тях, който не разтвори Книгата, която плаваше във въздуха около него. Гласът му звучеше плавно и отмерено, сякаш четеше текст записан в сърцето. Ето какво чух:

"Йоане, аз съм пазителят на Книгата на дивното Милосърдие. Чуй онова, което малцина знаят. Гравирай го в сърцето си, за да могат и други след теб да го прочетат в творбата ти. Милосърдието израства от познанието и се притопля от мъдростта. Непризнаващият дефектите й слабостите на себеподобните си, не знае същността на понятието "милосърдие". Само Бог е безпределно състрадателен, защото Той единствен обитава мислите на своите създания. Той единствен ги познава, като споделя скръбта, тъгата и огорченията им. Било е написано: "Нашият Бог е изпълнен със състрадание и милост. Той не бърза да се гневи, щедър в милосърдието Си." Тези думи обаче не правят от Него съдник. Ограниченото човешко създание приписва на своя творец чисто човешки свойства и достойнства. Бог не е гневлив. Гневът е слабост, а Небесният Отец е олицетворение на Върховната сила и мъжеството. Не е нужно да печелите вниманието и благоразположението на Бога, защото Той е във всеки от вас. Ако трябва да потърсите помощ, потърсете я в себе си и Той ще ви посрещне. Всеки, който Го е търсил,, е намерил утеха. Милосърдието Му идва от Безкрая на вековете и се изкачва към Вечността. Той бе онзи, който възвести: "Аз съм Господ, земята даряващ с Доброта Справедливост и Правда, защото намирам удоволствие в това. Не измъчвам, нито причинявам страдания на човеците, защото съм Бащата на Състраданието и Бог на пълното Утешение."


1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   44


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница