Ето записаното на седмата страница:
"Слава на Михаил, Сина на Вечния Син! Аз, Гевалия, Предводителят на Звездите Вечерници над Небадон, пиша настоящите хроники и чрез това, изпълнявам волята на Гавраил. Ето ви мистерията на Седмото превъплътяване на Михаил: онова, което удиви Всемира."
Ето какво бе написано на седмата страница:
"Вероятно е било необходимо Вселената Небадон да премине през тези хиляди години, за да присъства на великото чудо. Никой във Всемира не знаеше мястото, деня, часа, нито формулата на изявяване на въпросното превъплъщение на Сина Създател. И през 35 хилядната година, според земното летоброене, Блестящата Звезда Зорница възвести желанието на Михаил да се въплъти в човешкото същество на планетата наречена Земя. Прозренията на Небадонските създания бяха основателни. Името на един безкрайно малък и далечен свят на материята - Урантия - прозвуча в царството небесно. Урантия, Вашата Земя, бе избрана като сцена за най-невероятната авантюра на един Бог, който не се бои да експериментира чрез себе Си. Изминаха тридесет и пет хиляди години, според летоброенето на Урантия, откакто първите човешки същества, Децата на Материята (Адам и Ева) бяха изпратени, за да издигнат нивото на вашите раси в процеса на еволюцията и свещената им мисия претърпя провал. Онзи свят бе объркан, бе станал жертва на бунта на Луцифер. Планетният Княз бе детрониран и изолиран от останалата Вселена. И тогава Небадон се загледа в Земята, като потръпваше пред идеята, че един Син Създател би могъл да се спусне до тази сфера, която е толкова несигурна. Но славата, великолепието и куражът не познаваха ограниченията. Мистерията на предстоящото превъплъщение смути Вселената. В предишните събития, Михаил винаги се е изявявал като съвършено развито и мъдро същество. На Земята, като се роди така, както се раждат човешките беззащитни същества, във всичко равен на тях, Той вече рушеше нормите и предначертанията. При този замисъл обаче, още от самото начало, Той постигаше максимума на славата и предизвикваше възхищението на звездните същества, които Му бяха подчинени. Рождеството Му във Витлеем впечатли до предела на сензацията Небадон. И бе записано: Във всичко Той бе равен на своите синове и братя - смъртните човеци, освен в мистерията на превъплътяването Си.
Никой в Небадон не би могъл да проникне в тази бездънна загадка, наречена преобразяването на един Бог в едно човешко развиващо се създание на времето и пространството. Само Той и Раят познават смисъла на мистерията. В течение на четвърт столетие земно време, царството Небадон с вълнение и смайване следеше титаничното усилие, което извърши Синът Човешки (както Той сам нарече себе Си), за да опознае отблизо най-ограничените, най-беззащитните и смирени създания. В Небадон Го разбраха: последният експеримент на Михаил бе опасен; Той се преобразяваше в друго същество от плът и кръв. Това би могло да донесе страдания и смърт на Сина на Рая. Но също така, в хрониката е записано: ако Човешкият Син превъзмогне голямото изпитание, Неговият авторитет и суверенитет в царството на Небадон ще станат неоспорими."
"Михаил се превъплъти и заживя между вас. Неговият живот в утробата и раждането Му по нищо не се различаваха от тези на което и да е същество, родено на Земята. Само начинът на превъплътяването Му оставаше забулен в дълбока мистерия. Години след това, когато човеците написаха историята на Михаил, превърнал се в човек, многото грешки допринесоха за неправилното възприемане на този възвишен и неповторим период на дивно присъствие на Сина от Рая. Земните Му родители, независимо, че бяха предварително избрани от Гавраил, бяха абсолютно обикновени човешки същества. Животът на така наречения Исус, син Йосифов, бе като на всички, подобни на него. Исус разкри пред човечеството на Земята, както преди това в другите физически светове, върховното Послание за Божието бащинство. Той можеше да напусне Земята, без да изпита първия сън на смъртта.
Ето тук ще разкажа онази част от историята, която вие не знаете. Михаил нямаше претенции да погасява стари и абсурдни дългове на хората пред Вселенския Отец, нито мисията Му бе да освобождава, заплащайки откуп. Човеците не бяха отговорни за някогашния бунт на Луцифер и на Калигастия - планетарния ви княз, нито носеха вина за провала на Адам и Ева. Така нареченият от вас Исус, щом изпълнеше мисията да разкрие Бог-Отец, щом се обогатеше с опита от прекия Си допир с развиващите се създания, би могъл да се върне на Своя престол. Суверенитетът Му бе гарантиран. Но, като възвеличи собственото Си превъплътяване, Той избра да се изпълни Волята на Отца докрай. Исус смяташе, че е необходимо човешките създания да получат голямото доказателство за съществуването на живот след живота. Това е обяснението за допуснатата от Него смърт. Като се започне от великолепното Му възкресение измежду мъртвите, всички смъртни човешки същества на Земята и Царството Небадон израснаха във вярата и укрепнаха. И сега знаят, че Създателят им също е преминал през първия сън на смъртта. Те вече не се страхуват от смъртта." ,
"Когато се завърна в столицата на Небадон, Михаил бе приет официално от Старейшините на Дните и Божествеността на Райския Остров. Неговите седем превъплъщения бяха достигнали връхната точка. Михаил е носител на върховната власт на своята Вселена. Богът-Баща и Вечният Син Го направиха Създател, но суверенитета Му е резултат на Неговата опитност. Днес, благодарение на постъпката на Михаил, подобна на чудо, вашият Свят излъчва собствена светлина в небосвода над Небадон. Земята се превърна в символичен храм, защото бе приютила по човешки един Бог. Затова Земята е най-завидната планета. На някои места я наричат Светът на Разпятието, заради Исусовата екзекуция. Така е и тъй е записано на седмата страница от хрониката, заведена по заръка на Гавраил."
Когато прочетох съдържанието на онзи свитък от историята за превъплъщенията на моя Господ, самият аз станах частица от Неговата хроника. А чрез мен и всички хора. Тази история имаше седем листа, седем имена и седем различни места на действие във Вселената. Във всеки лист се появяваше името на Христос -Михаил, владетел на Небадон, министър на Мелкиседок, спасител на Система от Светове, изкупител на Адамовите грехове, придружител на Серафин, съвършен Дух, придружител на странстващите пилигрими, съществото от Моронсия и най-сетне: Синът Човешки.
Отново паднах в краката на моя Господ като възхвалявах славата Му:
"Ти си ми брат, ти си ми Бог. Ти ни откри Бога-Отец и Вечния и Единствен Породен от Бога Син, втората индивидуалност в Светата Троица. Ти Си в мен, дори отвън първия си сън на смъртта."
И душата ми се разтвори отново. Божият дух проникна в нея като вятъра на Изток. И този бе краят на светото разкритие за същността на Втория райски извор.
Сподели с приятели: |
