Хуан Хосе Бенитес Завещанието на Свети Йоан съдържание втора част



страница4/44
Дата14.01.2018
Размер2.04 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   44

Не търсете посредници пред Бога

Старецът-пазител на Четвъртия Свитък разтвори сърцето ми и постави в него едно видение, в което бяха всички светци и мъченици, които ни предхождаха приживе, онези на които вярващият се моли, използвайки благоволението на Всемогъщия, Четвъртият ангел, без да губи усмивката си, ми кимна в знак на несъгласие и ми разказа:

"Милосърдието на Всевишния не се нуждае от ходатайства. Напиши, Йоане, за да не изпадат в същата грешка и другите. Бог е състрадателен и доброжелателен по природа. Той живее в теб, както и във всички същества, надарени с воля. Не търсете за посредници светците: вашите молитви ще останат безплодни. Само вашата нужда от помощ е достатъчна, за да изрази Той своето милосърдие. Преди да сте издигнали поглед към небето, за да помолите за благоволението Му, Бог вече знае за нуждите ви. Оставете в ръцете Му вашите безпокойства. Той ви познава. Но чуй ме добре: така както Той ви обича и прощава, защото ви познава, и вие също трябва да проявите Милосърдието, изразяващо се в обич към себеподобните ви. Само познаващият разбира. Само разбиращият - обича."

За същността на Обичта и Добротата



Четвъртият ангел постави длани върху главата ми и започна да ме разпитва:

"Знаеш ли какво е Правдивост, Справедливост?"

Нямах възможност да му отговоря. Благородният старец посочи най-напред Свитъка на Справедливостта, а след това Книгата на Милосърдието, след което продължи разкритието си със силен глас:

"Нека човекът въздаде справедливост и състраданието му да постигне висотата на Правдивостта. Милосърдието на Бога винаги израства върху почвата на Обичта и Добротата, Той е същност и причина и за двете. Без състраданието, нито Обичта, нито Добротата биха съществували. И като следствие: Бог е безгранично добродетелен, защото Милосърдието Му е безгранично. Като предусещам въпроса, който възниква във вас: дали съществуването на Справедливостта не обезсмисля Милосърдието, ви отговарям според свитъка: Състраданието не е насилие над правосъдието и Справедливостта; нещо повече, то е едно по-разбираемо тълкуване на понятието "справедливост". Разбира се, то се прилага, когато съдържа смисъла на правдивост в справедливостта, на правота в правосъдието и умереност в правораздаването. Нали чувствате различията? Дивното състрадание уравновесява и прави по-търпими неизбежните несъвършенства в създанията на времето и пространството. Милосърдието, земни човече, е справедливостта и правосъдието на Светата Троица. Който има уши, нека слуша.


Петият ангел



"Аз съм Пазителят на Книгата на Божествената Обич. Това е петото тайнство, присъщо на Божието естество. Пиши, Йоане, за да остане в паметта на поколенията това, което ще ти открия.

Това бе гласът на Петия ангел. Изправи се на трона си и разтвори Книгата, която му съответстваше, като изтръгна измежду буквите и едно пулсиращо сърце. Показа ми го и рече: Има едно единствено изпитание, както и единствено доказателство за Божията Обич. Той ни дава Живот. Вие съществувате поради Любовта Му. Ти си бил дарен, заедно с Наставника на Мистериите, с Неговата обич. Това е единственият израз на отношението към всяко творение. Той създава, защото обича. Любовта Му надхвърля въображението ни. Не прави разлика между праведни и безбожници. Изпраща дъжда си върху богати и бедни. Слънцето Му изгрява за всички поравно. Той ви обича заради самите вас. В обичта си Бог не се нуждае от посредници, нито от условности."



Наставникът в Мистериите

Тогава си дадох сметка, че онова пулсиращо сърце започва да се смалява и да изчезва в дланите на петия ангел. Сърцето, символът на Божията обич, се преобрази в нещо, което бе - о, Боже, - самия аз! Видях себе си един Йоан, целия облян в светлина, дрехите му, дори косите му бяха изтъкани от светлина. Ангелът-пазител на Книгата за Божията обич се просна на колене пред другото ми Аз. Аз и останалите ангели го последвахме. Те запяха: "Святи, Святи, Святи Господи на Любовта, защо се настаняваш в душите на най-скромните?"

Видението на другото ми Аз, внезапно заговори, като се обръщаше към всичко, но все пак и най-вече към мен. Ето думите му:

"Йоане, напиши каквото виждаш и чуваш. Нека и други да открият дивния си дар. Не съм другото ти Аз, а само най-благородната част на твоето същинско Аз. Съм, който съм. Тръгнах от обичта на Отца и нося титлата на твой Наставник в Мистериите. Не се страхувай. Аз съм Бог и бях внедрен в твоите мисли. Такова бе желанието на Всевишният. Щастлив е онзи, който постигне приживе пълното сливане и единение с Наставника си в Тайнствата! Той ще го напътствува. Ще го подкрепя. Ще бъде убежището и извор на мъдростта. Ние, наставниците, сме като благодатния дъжд, който се просмуква в полята, като им дарява смисъл. Спускаме се като неспиращ водопад върху създанията, дарени с воля и заживяваме в тях, докато рано или късно станем едно цяло с вашия дух. Ако търсиш Бога, погледни мен. Погледни и ще познаеш в себе си Божията искра. Търсенето на Съвършенството тогава става лесно, сякаш е някаква игра. Живот след живот, Вселена след Вселена, ще те придружавам и напътствувам към постоянното присъствие на Върховната Обич."


Съществувам, независимо че не ме виждаш


Богът-Наставник, живеещ в мен, все пак се оплаква от недоверчивостта на земните същества:

"Нали не виждаш въздуха и при все това, не се съмняваш, че го има. Йоане, ти не можеш да постигнеш разкритие, нито проникване във вътрешността на Слънцето, но се доверяваш на топлината и светлината му. Защо тогава, не вярваш в невидимия Бог, който присъства в теб, във вас? Между вас, определено, съществува едно разтеглено разстояние. Дълъг е пътят, който ви предстои да извървите, докато се доближите и усетите присъствието Му. И още: в духовният вакуум, който сте длъжни да изпълните със съдържание, съществува тайнството на присъствието Му.

От мига на създаването ви, Той е разположил този мост, за да облекчи чакането. Неговият вече се спусна над теб и те придружава в тишината. Кой те тласкаше към Добротата. Йоане? Кой отваряше сърцето ти за Състраданието? Кой повдигаше падналия ти дух? Кой укрепваше душата ти срещу надигащата се враждебност? Кой те тласкаше да търсиш познание и справедливост? Кой запълни твоята самота? Чий бе този глас отвътре, предпазлив и кротък, който нито веднъж не сгреши в преценките си? Имаше ли балсам по-приятен и облекчаващ от Божията обич и твоето доверие в Божия дух, който те е препълнил? Няма нищо по-полезно от това да се почувствуваш обитаван и защитен от безграничната Му Мъдрост. Колко щастливи биха били тези неподозиращи нищо създания, като открият голямото тайнство, че са част от Неговото Наследство."

"Чуй, Йоане онова, което малцина знаят! Много създания, познаващи Бога, биха Го обичали, дори и да бе по-малко властен или безграничен. Същността Му, добродетелна и състрадателна, се задвижва от тази Обич. Достойно е за възхищение, когато някой, толкова Велик като Него, се отдаде с подобна нежност на опознаването и възпитанието на своите малки създания. Не бива да се забравя, че опитността да се обича е пряк отговор на опита да бъдеш обичан. Като знаем, че Вселенския Отец ми обича, как бихме могли да не Го обичаме вечно и безусловно, дори ако ни се стори, че е лишен от постоянните, неотменни свойства, Върховен, Единствен и Абсолютен?"


1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   44


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница