И видях света, в който живея в онова видение – от високо. Видях стълба, водеща нагоре и неизброимо множество, което се изкачва до нея. Дивният дух, живеещ в мен, ми каза:"Ела и виж единственият път към Бога."
Стълбата се губеше в един свят, в някаква планета от кристално прозрачно стъкло, цялата обляна в светлина. Не я разпознах. От тази планета се издигаше втора стълба, в посока на центъра на Вселената. От стоте хиляди съседни Вселени се издигаха други стълби, които се губеха във Вселената Уверса. От столиците на седемте Свръхвселени, се виеха стълби, поддържани от ангели. Седемте стълби бяха като оплетени от Светлина и се губеха в мрака на неосветените Светове, обграждащи Хавона. А Божият дух продължи да ме наставлява:
"Ето го тук единственият път, който отвежда до Вселенския Отец. Избралият да се изпълни Божията воля, прониква в каналите на духовната гравитация на Единствения Син. И по тази траектория, след първия сън на смъртта, Той преминава световете, които са по-високи от Моронсия. След тайнството на втория сън, ще бъде въвлечен в дълбините на Творението. Там, в Божественото присъствие на Синовете Създатели, ще забележи сияйната сянка на Отца. Но пътят му ще е едва започнал. Духът му, облекчен от тежестта на последните каменни плочи на несъвършенството, ще бъде изпратен върху съвършените и хармонични светове на Хавона. Вашето възвисяване по пътя до Острова-Ядро на Светлината, ще бъде по-малко бурно и опасно, отколкото живота, който сте водили в еволюционните светове на Седемте Свръхвселени. И първата част от работата на Единствения Създаден от Бога Син - да разкрие пред създанията съществуването на Отца, ще бъде свършена."
ТРЕТИЯТ ИЗВОР
След всичко това, гласът зад гърба ми каза:
"Йоане, сине земен, пийни от третия Извор: онзи, който захранва новия Небесен Йерусалим. От първият се лее Божията Благодат. Водата му е вече в теб. Вторият черпи води от лоното на Единствения Създаден от Бога Син и тези води са в теб. Сега отпий от третия - свещената вода на Безпределния Дух. Тя ще те укрепи през цялата Вечност занапред."
Пих и паднах като мъртъв, а всъщност заспах и имах следното видение:
Онзи, Който Действува
Видях отново Свещеното жилище - онова с трите трона. Първият и вторият бяха забулени и ничий поглед не можеше да ги съзре. Два ангела, сияйни и заслепяващи, стояха на стража пред тях. На Третия трон седеше Старец. Лицето Му постоянно се променяше и нито за миг не остана с едно и също изражение. Погледнах го: то бе ласкаво, състрадателно. Това бе самото Милосърдие. Погледнах Го повторно: очите Му бяха благи и нежни, като Любовта. Погледнах Го за трети път: от Стареца лъхаше ведрината на Справедливостта. После видях, че върху това лице полегна маската на могъществото или, може би, тази на властта и най-сетне: отпечатъка на Мъдростта на Светия Дух, Създател-Творец.
Паднах на колене пред Третия престол, като молех за Милост и Състрадание. Гласът на Божия Дух ми каза:
"Не се страхувай, Йоане, сине земен, защото си пред Онзи, който Действува. Тези, тук, са Неговите дванадесет имена. Напиши ги, за да могат и другите да узнаят за разкритието, което ти бе направено."
Тогава чух дванадесетте имена на Онзи, Който Действува:"Безпределният Дух, Върховният Наставник, Създателят, Обединен с Отца и Сина, Божественият Администратор, Безграничната Мисъл, Духът на Духовете, Онзи, Който Действува, Въздесъщият Дух, Финалният Координатор, Духът-Майка на Вечния Остров, Абсолютният Разум и Дивното Въздействие."
Божият Дух ми каза:
"Този е Духът на Триединството, тази е Третата индивидуалност на Божествеността. Той е тук от времето на Зората на Вечността. Духът е последица от Бога-Мисъл, от Бога-Слово. Той е Богът-Действие: дивният изпълнител на предначертанията Божии, както и тези на Единствения Създаден от Бога Син. Твоята мисъл, на смъртно и ограничено създание, не може да възприеме цялостно Неговата Същност. Ограничи се с това, да я почувствуваш. Той е от всякога, дори оттогава, откогато Богът-Баща и Богът-Син приеха гигантското си предначертание за Сътворението на Всемира. Това бе самото Му "Рождество без раждане". Богът-Дух е Един и е Троен, сякаш е трел27. Духът е един между Трима, но единствен в Триединството."
Безпределният Дух: верен на Отца и зависящ от Сина
"И в безначалното Си Начало, Богът-Действие затвори съвършения цикъл на Вечността. От самото Си рождество без раждане, Безпределният Дух позна дивните си родители: Отецът-Баща и Синът-Майка. Той познава различните им натури и единната им същност, от която сам Той е част. Въпреки, че са едно и също нещо, Онзи, Който Действува е верен на Отца и безкрайно зависим от Сина-Бог. И така ще бъде във времето и в Не-времето. Необхватното предначертание за Творението установяваше първородството на Отца, постоянното Му разкриване от Сина и непрекъснатата, мъдра и милосърдна Деятелност на Светия Дух. Този е цикъла на Вечността. Те са независими и по необходимост - зависими. Бог-Отец, заедно със Единствения Си Син, определя своите цели, намерения и действия, като ги разкрива. Богът-Действие или Светият Дух ги изпълнява. Той е Крайният Координатор, който превръща в реалност съвършените сфери и седемте Свръхвселени от материя. Той преобразува Божествените идеи на Отца и Сина и прави възможно да се разпространят в създадените и несътворените още пространства. Потенциалните енергетични резерви от онзи етап, който може да се нарече "преди Вечността", бяха поверени на Божествената Му мъдрост, на дивната Му власт. Така е и до днес. Той е Създателят на съвършените светове на Хавона, като се подчинява на замисъла и общите желания на Отца и Сина. Ето така третата Индивидуалност от Светото Триединство придобива титлата Си: Задружен с Отца и Сина Създател. Безграничният Дух е едно цяло с Великата централна Вселена Хавона. И тя и Духа са се появили в едно време и са вечни. Хавона и Богът-Действие са се появили едновременно в своето "рождество без раждане". Като съпоставим Съвършената Централна Вселена с останалите, става ясно, че Хавона е сърцето на Творението. Това "сърце" на космогоничната структура съществува още от безначалното Начало на Безпределния Дух на Светото Триединство. Ето я бездънната и непроницаема мистерия на онази "отправна точка" в историята на видимото и невидимото. И онова "преди всичко други преди" се разкрива напълно само пред Божествеността, сякаш някаква черна бездна на неизвестността."
Сподели с приятели: |
