Хуан Хосе Бенитес Завещанието на Свети Йоан съдържание втора част



страница7/44
Дата14.01.2018
Размер2.04 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   44

ВИДЕНИЕТО НА ЙОАН – БОЖИЯ ОСТРОВ

Божественият Дух проникна в мен


Аз, Йоан, смиреният слуга на Господа, имах и едно второ видение. Изпаднах във възторг, достигащ до самоотричане, което при елините се нарича екстаз. Тогава Божият Дух проникна в мен и ми рече: "Не се бой. Аз живея в теб по Божия милост. Произлизам от Него и аз съм Той. Към Него ще те поведа. Аз Съм Присъствието Му, Аз съм и Наставникът ти в Мистериите. Ще направя достъпен пътя ти до Божия Остров. Ще видиш онова, което малцина смъртни са виждали приживе. Опиши всичко след това: всичко, което си видял и чул, за да го узнаят подобните на теб и да повярват. Пътят, по който ще те поведа, е пътят за Рая. Много са онези, които са предприели този дълъг поход към Съвършенството преди теб. Смъртта е знак, че тръгвате на път. Твоят път ще е полет до Острова - Ядро на Светлината... и ще ти се стори като сън. Няма да си подвластен на действителността. Няма да се настаняваш изобщо, нито ще чакаш в безбройните жилища, които разделят въплътения земен живот от райското присъствие при Бога. Това продължително поклонничество ще извършиш самият ти, както се разпореди Неговата безгранична Мъдрост."

Аз се осмелих да запитам: "Как ще извърша подобно пътуване, щом все още не съм умрял?"

Наставникът ми в Мистериите, който живееше в мен, ме покри с блесналото си наметало и аз потеглих на път с него. По време на това пътуване в пространството и времето, аз чух гласа му повторно.Но това бе моят собствен глас! И все пак, Наставникът бе този, който ми говореше: "Не се бой!Аз съм силата и мъдростта. Бог е в мен, а аз - в теб.Той те вика. За теб бе достатъчно да го пожелаеш. Аз ще те обгърна и опазя отвътре и Отвън."

Седемте Вселени на Господ

Обгърнат в светлината на Наставника, усетих се понесен нагоре. Почувствах страх и не посмях да погледна надолу към Земята, която се отдалечаваше от мен. И всичките тези усещания се придружаваха от ясната мисъл, че тялото ми, сякаш заспало, продължаваше да лежи там, върху земята. Отдалечаването на смаляващата се къща от моя взор, бе от реално по-реално. Синевата на небето изчезна. Около мен цареше мракът на непознатото. Видях Луната, Слънцето и милиарди звезди. Слънчевата светлина обаче се оказа безсилна да разпръсне околната чернота. Наставникът на Мистериите ме заговори отново: "Това е първичното ти жилище: една Вселена между многото Вселени. Само една между стоте хиляди. Дори те, са все още твърде малка част от Всемира."

Аз обаче не проумявах думите Му. Само присъствах омагьосан и онемял от бързото прелитане на милиони мъгляви звезди, слънца, подобни на огнедишащи огнища, светове и луни с различни големини. "Къде е мястото на Рая?- запитах Наставника си аз. Може би в центъра на онези сто хиляди Вселени?" А той ми отвърна: "Божието творение не може да се обхване в пределите на човешкото познание. Тези сто хиляди Вселени, които прекосяваме в момента, са само един остров на Живота в Големия Всемир. Те носят името Свръхвселена. Има още шест като тази, които се въртят около Големия Всемир. Всяка от шестте Свръхвселени е образувана от други стотина хиляди звездни системи и всичките те трептят във великолепието и мъдростта си. Предлагам да се ограничиш в рамките на възхищението и почудата от Божията Творба, защото е безполезно. Просто е ненужно да го проумяваш."

Големият Всемир на Господ

По време на онзи диалог, стоте хиляди Вселени постепенно останаха назад и мракът стана още по чер. Тогава, отдалечавайки се, пред очите ми се оформи конфигурацията на световете, които бяха приютили нашата Цивилизация, нашата Свръхвселена. В цялото си великолепие, въртяща се, сякаш бе пръстен от светлина, Вселената плаваше в нищото, сякаш движена от милосърдието Божие. Видях и друго доказателство на дивна сила, толкова необхватно, че ми липсват думи за описанието му. Това бе друго "колело" от светлина, неизмеримо по-голямо от първото, също плаващо, трепкащо и въртящо се около невидима ос. Около тази Свръхгалактика бяха подредени и другите седем Свръхвселени, сякаш капчица вода, напръскани тук-таме. И седемте представляваха еднакви, бели колела, облени в бяла светлина, разположени около централния кръг. Всичко носеше отпечатък на мъдро обмислен великолепно реализиран, дори възвишен порядък.

Тогава си позволих да задам за втори път въпроса за мястото на Рая. Наставникът ми отговори: "Това, пред очите ти, е само част от Божието творение. Истинската Му големина не може да се възприеме по сетивен път от Божиите създания на времето и пространството. Това "колело" от светове, към което се приближаваш, Йоане, носи името "Големият Всемир". Той съдържа всички звездни тела, населени или чакащи заселването си. Всичко видяно и онова, което тепърва ще видиш, образува Великия Всемир. А накрая на тази система се разтваря гледката към другото, несътвореното все още творение. Това е външния Космос, толкова дълбок, че не е възможно да се възприеме. Там се подготвят нови вселени, Свръхвселени и подобия на Големия Всемир. Ще Дойде време да бъдете повикани, за да ги заселите и да ги издигнете до Върховното Съвършенство. Безкрайната творба от всички системи ще получи името Еталонен (Майсторски) Всемир. Божията творба е много по-голяма."

Пътуване през Големия Всемир на Отца


През време на това видение, голямото колело от светове, наречено Великия Всемир, угасна пред очите ми. Наставникът, живеещ в мен, ме успокои: "Не се страхувай. Големият Всемир е съвършен. Нищо не се е променило, въпреки че очите на твоя дух вярват в обратното. Преминахме границата на границите. Два пръстена от тъмни светове обгръщат Големия Всемир, като го правят невидим за останалите Свръхвселени. Пръстените го ескортират, като кръжат: единият се върти във вертикалната плоскост, а вторият - в хоризонталната. Това са обиколки на необитаеми кръгове, толкова силни, че нищо не може да им избяга, дори лъч светлина. Тези черни тела уравновесяват и правят стабилен големия вътрешен кръг от светове. Количеството и размерите им са такива, че един смъртен ще се нуждае от хиляда живота, за да ги преброи."

Поведен от невидимия повик на Вечния остров на Рая, Наставникът ми прекоси с мен пръстените на гигантските черни светове. Екстаз завладя моя дух. Пред мен, покорния слуга на Бога, се появиха седем пръстена от светлина, толкова необятни и величествени, че не се вместваха в човешкия разум. Отново запитах, това ли е Раят. Божественото присъствие ми отговори: "Творението на Бога не се побира в ограничените възможности на ума на синовете Му. Тези седем пръстена на съвършените сфери носят името Централната Вселена на Хавона. Но не те са сърцето на Големия Всемир. Първият пръстен има тридесет и пет милиона сфери. Последният, повече от двеста и четиридесет и пет милиона.Тези хиляди милиона сфери са съвършени в своето естество и всички живеещи в тях се развиват също така съвършено.Това са последните жилища на легионите Божии синове, тръгнали на път към Вечния Остров на Светлината.Там ще бъде и твоя дом в бъдещето на бъдното."



1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   44


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница