Х̣унайн ибн Исх̣ак (809-873) и преводаческото дело в мюсюлманския халифат. Преводачески практики и методи



Дата25.08.2017
Размер250.51 Kb.
#28710
Х̣унайн ибн Исх̣ак (809-873) и преводаческото дело в мюсюлманския халифат. Преводачески практики и методи.

Мариана Малинова


През ІХ и Х век в пределите на арабо-мюсюлманския халифат се разгръща преводаческа дейност, която по своя размах и значение може да бъде сравнена с най-преломните моменти в световната културна история. Основната характеристика на това начинание е, че то, организирано и вдъхновено от мюсюлманския елит, е дело на представители на религиозните малцинства в халифата. През този период достиженията на гръцката философия и наука биват преведени и съхранени, за да могат през ХІІ век отново да бъдат открити от Латинския Запад, но вече предадени през погледа и духовните търсения на арабските преводачи от това време. Тази дейност се съсредоточава в столицата на халифата – Багдад и се институционализира в „Дома на мъдростта” (байт ал-х̣икма), основан от халифа Хāрӯн ар-Рашӣд, но достигнал своя разцвет и слава при неговия син ал-Маʼмӯн (813-833).

В настоящия текст ще представим някои от основните характеристики на това начинание така, както ги откриваме в библиографските и биографични съчинения, посветени на най-ярката личност, с която се асоциира културният кипеж в халифата през ІХ век - Х̣унайн1 ибн Исх̣āк̣ (809-877 г.). С помощта на източниците ще се опитаме да реконструираме важни събития от живота му, които са свързани с преводаческата дейност, ще се опитаме да представим основните етапи и техники в преводаческия процес на екипа от преводачи, които са организирани около фигурата на Хунайн.



Кой всъщност е Хунайн?

За средновековна Европа той е преводач, лекар и философ, наричат го Йоанитий (Johannitus). За латинците неговото име става емблематично за прецизните и усърдни арабски преводи на „древните”. Средновековните мюсюлмански автори с признателност възвеличават усилията му като човека, „най-загрижен да преведе тези книги на арабски език и без чиито усилия мюсюлманите никога не биха могли да се запознаят с гръцката мъдрост2”.

Основните източници, от които получаваме информация за живота му, са текстове, представителни за средновековната мюсюлманска историография. Това са библиографските и биографични съчинения и компилация на Ибн ан-Надӣм (поч. 990 г.), на Ибн Джулджул (поч. 994 г.), Ибн ал-К̣ифт̣ӣ (поч. 1248 г.), Ибн Абӣ Ус̣айби‛а (поч. 1270 г.) и Ибн Халликāн (поч. 1282 г.)3. Самият Хунайн ни е оставил изчерпателна информация за своето преводаческо дело и за преводаческия си метод. В известното си Писмо (Рисāла) от 856 г. до своя патрон ‛Алӣ ибн Яхӣя (поч. 889 г.) Хунайн дава пълен списък на произведенията на Гален (поч. 199 г.), които той е превел, както и на книгите, които са му известни и преводът на които е дело на други4.

От нашите източници става ясно, че Хунайн е роден в ал-Х̣ӣра в семейството на търговец. Той е етнически арабин, но изповядва християнската вяра. Въпреки че се намира в пределите на халифата, ал-Х̣ӣра е населявана от голяма християнска общност. Преди исляма градът е бил столица на Лахмидското царство, васално на византийския император. В тази североизточна част от Арабския полуостров (в днешен Ирак) ал-Х̣ӣра е била едно от значимите религиозни християнски средища, в което убежище намират отцепилите се и отлъчени на вселенските събори ереси. Семейството на Хунайн принадлежи към голямата несторианска общност в града. Местното население в тези области говори старосирийски5 и съвсем рано тук започва да се развива култура на този език, която се различава от тази на християните в централните райони на Византийската империя. От една страна литературата, създавана на този език, е религиозно ориентирана, но от друга тя се намира в силна зависимост от гръцката култура и литература. И докато през по-ранния период (около ІІ и ІІІ век) основните усилия са били насочени към превеждането на религиозна литература от гръцки на сирийски, то към средата на V век започва усилено да се превежда нерелигиозна литература. На сирийски се превеждат основни произведения на гръцката философия, медицина, математика. В крайна сметка през шести и седми век (периодът, когато тези райони влизат в пределите на разрастващия се халифат) много от идеите на древните гърци и елинизма биват интегрирани като основна част от културата на християнизираното местно население6.

Такава е средата, в която Хунайн прекарва първите години от живота си. Разбира се, родният му език е старосирийски. Освен него той владее до съвършенство гръцки и персийски. Според източниците по време на престоя си в Бас̣ра той има честта да изучава арабски език при великия граматик ал-Халӣл ибн Ах̣мад, основоположника на арабската метрика и автора на известния речник "Китāб ал-‛айн". Хунайн е човекът, който донася копие на тази книга в Багдад7. Въпреки че този факт не отговаря на историческата истина, внушението на текстовете е, че Хунайн владее тънкостите на арабския език.

По-късно, когато решава да изучава медицина, той попада в известната школа по медицина в Джундӣсāбӯр8 в Хузистāн. Подобно на ал-Х̣ӣра, Джундӣсāбӯр е утвърден културен център много преди ислямизирането на района. Той е основан през ІІІ век от сасанидския владетел Сāбӯр І (управлявал от 241 до 273 г.) и по-късно се превръща в център на неоелинистичната традиция. Учените, които работят в него, са предимно християни, които освен че са се посветили на научни занимания в областта на медицината, са и лекари, практикуващи в изградената за тази цел болница9.

Тук Хунайн е сред учениците на несторианеца Юх̣аннā ибн Мāсауайх (поч. 857). Юх̣анна е изключително влиятелна фигура не само в Джундӣсāбӯр, но и в Багдад, където става личен лекар и близък приятел на няколко абасидски халифа. При Хāрӯн ар-Рашӣд той отговаря за преводаческата дейност в двора и превежда от гръцки книгите, които по заръка на халифа е трябвало да открие в „Анк̣ара, ‛Аммӯрӣя и останалите земи на ромеите10”. Той притежава самочувствието на представител на една от най-уважаваните медицински и философски школи в халифата и е особено раздразнен, когато по време на една дискусия върху „Книга за школите” на Гален, Хунайн му задава въпрос, на който той не може да отговори. Юх̣анна се отнася с презрение към хората от ал-Х̣ӣра и е особено вбесен от факта, че потомък на търговци е в състояние да овладее тайните на медицината. В крайна сметка той прогонва Хунайн от своето обкръжение. През следващите няколко години Хунайн обикаля градовете на халифата, той рецитира Омир и усъвършенства знанията си по гръцки и арабски. Близостта му с придворния лекар на халифа, Джабрāʼӣл ибн Бахтӣшӯ‛, също от Джундӣсāбӯр, за когото Хунайн дори превежда произведения на Гален, го отвежда в двора на халифа ал-Маʼмӯн. Бахтӣшӯ‛ му го представя, когато Хунайн е само на 17 години. По-късно, впечатлен от неговите знания и прецизната му работа, халифът го назначава за управител на „Дома на мъдростта”. В библиотеката на тази институция Хунайн намира много ръкописи, събрани от различните краища на Византия и на мюсюлманската империи. Ал-Маʼмӯн дори го изпраща с няколко следващи експедиции в Сирия, Палестина, Египет, за да търси ръкописи заедно с други преводачи. Халифът му заплаща в злато теглото на книгите, които Хунайн превежда, а неговите зложелатели съобщават11, че поради тази причина Хунайн нарочно е пишел върху дебела и груба хартия с големи букви12.

В социалната йерархия на абасидското общество принадлежността към интелектуалния елит е означавала не само висок социален престиж, но и завидно богатство. Меценатството и покровителството, което се оказва на преводачите, е било не само въпрос на чест и на благороден дълг от страна на халифа и на висши представители на двора. Връзката между управляващия елит и преводачите се дължи най-вече на идеологическите и политически цели, които преследва политическата власт в халифата с помощта на превода13.

Доверието на управляващите се е материализирало в огромни суми, които халифът и неговите везири са заплащали на преводачите и на приближените им лекари в двора. Показателни за високия социален статус на Хунайн в Багдад са описанията на неговите всекидневни навици и на разкошния живот, на който той се е наслаждавал:

Всеки ден, когато се е връщал от езда, той обикновено влизал в банята, обливал се с вода и се загръщал в кадифе. След това изпивал чаша вино и изяждал парче приготвен за него хляб. Изтягал се в постелята и си почивал така, докато потта му напълно изсъхнела. Понякога заспивал, а след това ставал и се поливал с благовония. Поднасяли му храна, която се състояла от сварена тлъста птица и голямо парче хляб. Първо изяждал супата, после хляба и след това отново заспивал. След като станел, изпивал четири ратла старо вино. А когато пожелавал пресни плодове, ядял сирийски ябълки и дюли14”.

Този откъс е единствената информация за личния живот на Хунайн, спомената от мюсюлманските биографи. Благоволението от страна на управляващите, на което са се радвали учените в багдадското общество, е било голямо, но и доста нетрайно благо. Сред изтъкнатите представители на различните религиозни и етнически малцинства в халифата е съществувала истинска борба за спечелване на доверието на някого от влиятелните аристократи, а дори и на самия халиф. Тази цел често е била постигана с недостойни средства и интриги. Жертва на такъв заговор става и Хунайн след смъртта на ал-Маʼмӯн. Той продължава преводаческата си дейност в двора при следващите двама халифи ал-Му‛тас̣им (833-842) и ал-Уāсик̣ (842-847). Когато при халифа ал-Мутауаккил (847-861) неговата дейност и слава достигат своя зенит, той бива оклеветен пред властта, че като християнин шпионира за византийския двор. Всъщност при управлението на ал-Мутауаккил Хунайн няколко пъти изпада в немилост заради завистта на останалите лекари християни15. В своята кратка автобиография, която оцелява само в историографията на Ибн Абӣ Ус̣айби‛а16, той с голяма болка описва тези злощастни събития в живота си. Тогава няколко пъти попада в затвора, където най-страшното е не липсата на разкош („през цялото време ръката ми не бе докоснала нищо, направено от злато, нито от сребро”), а това, че го лишават дори от възможността „да се докосне до някоя книга или до лист хартия”17. Несправедливите обвинения от страна на неговите завистници, които искат халифа да позволи на висшия християнски сановник да осъди Хунайн по църковния закон, защото според тях той не принадлежи към "хората на писанието", не зачита християнската вяра и сквернослови срещу Христос и Дева Мария18, донасят в живота му истински катаклизми. След тези клевети халифът заповядва да конфискуват цялото му имущество, в това число всички негови книги, които той е събирал „една по една през целия си живот във всички страни, които е посещавал19” – най-страшното наказание за човек, отдаден на науката.

След като осъзнава грешката, която е направил, (всъщност поради безсилието на останалите лекари да помогнат на халифа, когато той се разболява. Той се възстановява за пореден път, благодарение на медицинските познания на Хунайн) ал-Мутауаккил щедро го възнаграждава като му подарява три от своите къщи, „богато обзаведени с необходимите мебели, съдове, завивки и книги”20 (от написаното, обаче, не става ясно дали това са конфискуваните вече книги на Хунайн). Хунайн продължава да превежда под грижите и опеката на халифската институция до смъртта си през 873 г. В "Дома на мъдростта" той сформира своеобразен екип от свои сътрудници, в който участват синът му Исх̣āк̣ ибн Х̣унайн и неговият племенник Х̣убайш. Това са неговите най-близки ученици и последователи. За Хубайш, който е най-известният и най-продуктивен автор след своя учител, Хунайн твърди, „че той е човек с природна интелигентност, който се стреми да подражава на моя начин на превод, но аз мисля, че неговото усърдие не е толкова голямо, колкото природната му дарба21”. Обикновено Х̣убайш е превеждал на арабски текстовете, които учителят му вече е превел на сирийски.



Преводаческият процес

През този период Хунайн продължава да превежда не само медицински текстове, но и философски произведения. Негово дело са преводите на "Закони", "Тимей" и "Политика" на Платон, „Метафизика” на Аристотел. Любопитен е фактът, че Хунайн е сочен за един от преводачите на Тората от гръцки на арабски, а неговият превод се смята за най-добрият22. Той самият е автор на медицински трактати, най-известните сред които са „Десет трактата за окото” (Ал-‛ашр мак̣āлāт фӣ-л-‛айн23) посветен на устройството на окото и на очните болести и „Книга за роденото в осмия месец”, предназначена за една от жените на ал-Мутауккил24.

Несъмнено Хунайн се е отличавал сред останалите преводачи заради усърдието и добросъвестното отношение не само към превода, но и към събирането на ръкописите и възстановяването на текста. Източниците, с които разполагаме, на първо място сред които по важност е неговата Рисāла, дават особено ценна информация не само за темите, които са вълнували преводачите и техните меценати, но и за жанровете на научната литература, която се е превеждала, и най-вече за филологическите методи и техники в преводаческия процес.

Най-вече прави впечатление фактът, че Хунайн превежда от гръцки на старосирийски и на арабски. При подбора и начина на изпълнение на превода той се ръководи от лицето, което е поръчало превода. В зависимост от информацията, която той ни съобщава за крайния адресат на неговите преводи, бихме могли да обобщим, че преводите от гръцки на старосирийски са предимно за лична употреба или за други християни, а тези на арабски са за неговите високопоставени патрони и приятели мюсюлмани.

Текстът на Хунайн свидетелства за това, че преводачите през този период са осъзнавали взаимната обвързаност между превода и неговата социална функция. Съдейки за качеството на превода, Хунайн подчертава колко важно е „да се знае за кого са били превеждани книгите, кои са хората, за които съм превеждал всяка една от тези книги и в каква възраст съм ги превеждал. Това са двете неща, които трябва да се знаят, тъй като преводът се различава в зависимост от възможностите на преводача и от хората, за които той превежда25”. Тоест крайната цел е определяла и качеството на превода, което е било в пряка зависимост от претенциите и характера на мецената и поръчителя. Когато превежда например за Юх̣аннā ибн Мāсауайх Хунайн е особено внимателен: „В превода си се стремих да изложа смисъла много подробно и да го обясня много добре, защото този човек обича ясното слово и непрестанно настоява за това26”. Подобен е случаят с превода на „Книга за гласа” на Гален. Хунайн я превежда директно на арабски от гръцки за Мух̣аммад ибн ‛Абд ал-Мāлик, везир на халифа ал-Му‛атас̣им и един от най-щедрите патрони на преводаческото дело: „Преведох я възможно най-старателно, защото този човек бе много умен. Той я прочете и след това промени много думи според своето виждане и това, което му се струваше по-добре27”. За един от своите покровители - Салмауайх (поч. 840), християнин, високо уважаван и ценен лекар и приятел на халифа ал-Му‛атас̣им28, Хунайн превежда около тринайсет книги на Гален на старосирийски. За превода си той споделя: „моето най-голямо старание бе прецизно и в дълбочина да предам всичко, което превеждах за него, заради неговата природна интелигентност, заради старанието му и желанието му да чете много книги29”.

Освен пълен превод на произведението, голяма част от преводите на Хунайн са парафрази на оригинала (талхӣс̣). Преводите на около петдесет произведения на Гален, преведени от Хунайн и неговия екип на арабски за Мух̣аммад ибн Мӯсā, са изпълнени в този жанр. Ясно е, че качеството на превода и неговият вид трябва да бъдат оценявани според неговата целесъобразност, тоест за кого и за каква цел дадено произведение е трябвало да бъде преведено. Това именно обяснява и разнообразието от жанрове в научната и преводна литература през този период. Те са се подчинявали единствено на крайната цел идеите в оригинала да бъдат разбрани добре и на по-късен етап да се превърнат в неразделна част от формиращата се научна традиция в мюсюлманския халифат. Затова наред с подробните коментари и обяснения (шарх̣, тафсӣр) в началото, по-късно се появяват парафразите, а преводите на голяма част от основните текстове в различни области на науката са представлявали обработка и събиране на текстовете на един автор (джауāми‛) или прибавянето към оригиналния текст на откъси от гръцките коментари, които са пояснявали спорни или неясни моменти от него (ал-х̣ауāшӣ).

Независимо дали е превеждал от гръцки на старосирийски за своите събратя по религия, или е превеждал от гръцки на арабски за своите високопоставени патрони, Хунайн винаги се е отличавал с интелектуална честност. Той е особено критичен към ранните преводачи и към своите собствени преводи, които е направил в младежка възраст. Затова той се връща към своите текстове, редактира много от преведените вече книги или ги превежда отново. За книгата на Гален „За медицинското изкуство” Хунайн споделя: "Преди мен тя бе преведена на сирийски от един човек, когото викаха Ибн Сахдā от хората в ал-Карх (квартал в Багдад, бел. М. М.), но той бе слаб преводач. След това аз я преведох, когато бях много млад, на малко повече от 20 години, за един от практикуващите лекари (мутат̣аббиб) от Джундӣсāбӯр, който се казваше Шӣрӣшӯ‛ ибн К̣ут̣руб. (Преведох я) от един гръцки ръкопис с много пропуски в него. После, когато бях на около 40 години, моят ученик Х̣убайш ме помоли да я редактирам, след като при мен вече се бяха събрали няколко гръцки преписа от тази книга. Тогава аз ги сравних един с друг (к̣āбалту тилка ба‛ад̣а-хā би-ба‛ад̣) и така от тях се получи един редактиран вариант. След това този вариант сравних със сирийския превод и го редактирах. По навик така постъпвам с всичко, което превеждам. След това след няколко години го преведох на арабски за Абӯ Джа‛фар Мух̣аммад ибн Мӯсā30.

От „Писмото” на Хунайн можем да възстановим основните етапи при търсенето и откриването на текстовете и в процеса на превода. Естествено един от най-големите проблеми е бил начинът на събиране на информация за наличието на конкретни текстове. В периода на зараждане и разцвет на преводаческата дейност в Багдад се заражда особена социална прослойка от учени и преводачи, които предприемат далечни и опасни пътешествия с една единствена цел: търсене на знание (т̣алаб ал-‛илм). Това е основен топос в историографските и библиографски сборници от този период. В религиозния контекст на исляма „търсенето на знание”31 е богоугодно усилие, защото то се асоциира с желанието на добрия мюсюлманин да опознае сътворения от Аллах свят32. Това е една от основните религиозни причини за развитие на превода, която, наред с идеологическите мотиви на Абасидите, би могла да обясни щедрата подкрепа на багдадската аристокрация за финансирането на експедиции, в които взимат участие видни учени и преводачи, и целта на които е да набавят необходимите текстове. Братята Банӯ Шāкир ал-Мунаджджим са били сред тези, които изпращат Хунайн и други като него в „земите на ромеите, за да донесат ценни преписи в областта на философията, геометрията, музиката, математиката и медицината”33. В търсене на знания преводачите и хората, отдадени на науката, са прекосявали огромни разстояния, само и само за да открият следите на търсения ръкопис или да намерят авторитета, който ще им даде някаква информация за него. Когато в своята Рисāла Хунайн многократно и с огромна болка разказва как е загубил библиотеката си, той посочва и начина, по който я е събирал: „книга по книга през целия си живот …, от всички страни, които бях обиколил34”. А при коментара върху превода си на „Книга за [логическото] доказателство” (китāб ал-бурхāн) на Гален, той споделя трудностите, които е срещнал при намирането и възстановяването на целия текст:



Досега никой от нашите съвременници не е успял да се добере до пълен ръкопис на тази книга на гръцки, въпреки че Джибрӣл се бе заел упорито да го търси. Аз също го търсих и за тази цел обиколих земите на цяла Месопотамия, на Сирия, Палестина и Египет. Стигнах и до Александрия, но и там не открих нищо. Намерих половината текст в Дамаск, но частите му не бяха последователни и пълни. Джибрӣл също беше открил някакви части, но не всички бяха същите, които намерих и аз. Аййӯб ги бе превел за него, но аз самият не се чувствах добре да преведа само част от тях, защото много исках да прочета целия текст и да разбера къде са пропуските и неточностите му и защото душата ми жадуваше и силно се стремеше да открие цялата книга35.

Веднъж открити, различните преписи на текста е трябвало да бъдат сверявани и съпоставяни (мук̣āбала) с вече наличните версии на основния текст, въз основа на който са се изготвяли отделните ръкописи. За работата си върху „Начина на лечение” на Гален Хунайн разказва, че текстът е преведен в две части на сирийски. „Салмауайх настояваше да поправя втората част и се надяваше, че това ще бъде по-лесно и по-добре, отколкото да я преведа отново. И така той взе няколко откъса от седмата част на книгата, седна срещу ми със сирийския текст в ръка, аз държах гръцкия текст и започнахме да ги сравняваме. Той четеше на глас на сирийски и всеки път, когато откриех разминаване с гръцкия текст, аз му казвах, а той се захващаше да го поправя. Но различията бяха толкова много, че най-подир той разбра, че ако текстът се преведе от самото начало, това ще е много по-лесно, по-полезно и много по-правилно. Затова ме помоли да го преведа и аз го преведох целия. Тогава бяхме в ар-Рак̣к̣а по време на военните походи на ал-Маʼмӯн. Той предаде текста на Закарӣя ибн ‛Абдуллах, когото викаха ат̣-Т̣айфӯрӣ, щом той реши да се върне в Багдад, за да го даде дам да го копират. Но на кораба, на който бе Закарӣя, избухнал пожар и книгата изгоряла. Не остана никакво копие от превода. По-късно, след няколко години, аз я преведох от начало за Бахтӣшӯ‛ ибн Джибрӣл. За последните осем части от нея разполагах с няколко гръцки преписа. Сравних ги помежду им (к̣āбалту би-хā) и от тях направих едно копие, преведох го много внимателно с голямо старание и с най-изящния стил, на който бях способен. А пък за първите шест части от книгата успях да открия само един препис, който освен това бе с много грешки. Затова за мен бе невъзможно да го поправя така, както трябва. По-късно открих друг препис, сравних текста с него и го поправих, колкото можах. Щеше да е по-добре, ако можех да го сравня с трети текст, ако имах късмет да го намеря, защото гръцките преписи на тази книга са малко. Причината е, че тя не е била включена в книгите, които са се изучавали в школата в Александрия36”.

Естествено най-голяма трудност при преписването на текста са създавали грешките на преписвача или небрежното отношение на някои преводачи. Гръцките реалии, най-вече гръцките имена, които няколко преписвача един след друг са изписвали на арабски, често са оставали неразбираеми. Освен това, когато преписвачът или преводачът е срещал трудности при разчитането или разбирането на определен термин, той е прибягвал до транслитерацията му в преводния текст, което естествено се е отразявало върху качеството на превода. Светлина върху подобни проблеми хвърля едно изказване на известния багдадски лекар, несторианеца Ибн Бут̣лāн (поч. 1066 г.), в което той коментира техническите пречки в процеса на превода: Когато известните тълкуватели (каквито в повечето случаи са били и самите преводачи, бел. М. М.) срещнат разминаване или явно противоречие в текста, те се обръщат към учителя на школата. Тези противоречия се получават, било то поради грешка на преписвача или небрежност на преводача, било пък, когато той направо премине към превода, без да превежда самата дума, както става при превода на име, което в езика на гърците не е нито от мъжки, нито от женски род, или пък когато той намери в полето коментар, който не е включен в книгата и сигурно е бил добавен37.

Очевидно е, че в процеса на работа, който започва още с набавянето на ръкописи, с изискващия много време процес на тяхното сверяване, с търсенето на оригинала и преписването му, много от текстовете, които се преписват и предават, претърпяват промени, така че в крайна сметка един текст се явява в няколко варианта. Както вече споменахме, за това до голяма степен допринася и своеволната намеса на преписвача, който поправя или променя думи или пасажи. В коментар върху превода на „Книга за заболяванията на вътрешните органи” на Гален Хунайн пише: „Бахтӣшӯ‛ ибн Джибрӣл ме помоли да я прегледам и да поправя пропуските в нея. Така и сторих, но го уверих, че по-добре и по-лесно ще бъде да я преведа отново, защото преписвачът не бе възстановил местата, които аз бях поправил в текста и бе преписал всяко едно тях според силите си. Затова неяснотите и грешките в текста не бяха напълно поправени и книгата бе останала в това състояние до сега. На мен, обаче, все ми се искаше пак да я преведа, но нещо винаги ме отклоняваше от това ми желание. И така до момента, когато Исрāʼӣл ибн Закарӣа, известен като ат̣-Т̣айфӯрӣ, ме помоли да я преведа наново. Така и направих. На арабски я преведе Х̣убайш за Ах̣мад ибн Мӯсā38”.

Много често съществуването на няколко преводни варианта се обяснява и с желанието на преводача да усъвършенства крайния продукт и да нанесе корекции, когато самият той е претърпял развитие и се е специализирал в преводаческата практика. В писмото си до ‛Алӣ ибн Ях̣ӣя Хунайн обяснява, че в зряла възраст той самият често се е връщал към своите по-ранни преводи и е нанасял корекции и редакции. Това е съвсем разбираемо, защото, проследявайки биографията на Хунайн в различните източници, ние можем да определим възрастта, в която Хунайн започва преводаческата си кариера. Когато е приет в двора в Багдад от халифа ал-Маʼмӯн, той е съвсем млад, някъде между 17 и 20-тата си година. Освен това той и неговият екип многократно са редактирали слабите преводи на предходното поколение от преводачи, като най-известният от тях е бил Сергий (Сарджиус) от Раʼс ал-‛Айн (поч. 536 г.). Той е изучавал медицина в школата в Александрия39, което обяснява и големия му интерес към медицинска литература и най-вече към произведенията на Гален40. За него също се споменава, че многократно се връща съм своите ранни преводи: „Първите шест части от книгата на Гален „За начина на лекуване” бяха преведени на сирийски от Серджиус, когато той бе слаб и неукрепнал преводач, след това той преведе останалите осем части, след като вече бе натрупал опит в превода (ба‛да ʼан тадарраба). Този превод бе по-добър от първия41”.

В този ранен етап в развитието на преводаческата дейност преводачите все още не разполагат с филологически методи, с които критично да пристъпят към ръкописите, нито пък с терминологичен апарат на арабски, който се изгражда по-късно и е плод на усилията на няколко поколения преводачи. Критическият поглед към ръкописите става възможен по-късно, когато различните ръкописи могат да бъдат сравнени и когато в процеса на натрупване на знания и практика преводачите стават истински професионалисти и могат безпогрешно да идентифицират личния стил на всеки автор. Хунайн отново дава най-ясния пример за това. В своята дългогодишна практика върху превода на произведенията на Гален той вече познава неговия стил. В текста (мак̣āла), в който изброява книгите, които Гален не включва в своя каталог, Хунайн казва, че намерените текстове несъмнено са дело на Гален, за което ясно доказателство са стилът на автора и идеите, съдържащи се в тези книги (мазхаб калāми-хи уа ма‛āнӣ-хи)42. В същия дух по-нататък, когато коментира философските книги на Гален, той добавя: „Открихме и други книги, които бяха подписани с името на Гален, но те не бяха негови, защото бяха извлечени от неговите думи и сглобени от други хора, а после бяха приписани на Гален. [Причината за това е, че] или този, който е направил това, е искал да покаже, че притежава много повече книги на Гален от всеки друг, или пък поради липсата на способност за различаване, която е свойствена за глупците. Щом намерят книга, в която има няколко съчинения, и щом видят името на автора върху първото съчинение, те смятат, че останалите също са дело на този човек и поради тази причина открихме много от съчиненията на Руфий в книги, приписвани на Гален. Открихме например съчинението му за противоотровата и други две съчинения с името на Гален. Но техният стил не приличаше на изящната фраза на Гален, нито пък идеите им можеха да се мерят със силата на неговите идеи43 .

Преводаческата компетентност на Хунайн му позволява да подходи творчески и да вземе смели преводачески решения: В тази част от книгата си Гален цитира Аристофан. Но гръцкият ръкопис, от който аз превеждах книгата на сирийски, бе така пълен с грешки и неточности, че за мен щеше да е невъзможно да разбера значението на текста, ако не бях свикнал с гръцкия изказ на Гален и не познавах добре повечето му идеи от другите му произведения. Но аз не съм запознат с езика на Аристофан, нито пък съм свикнал с него. И за мен не бе лесно да разбера цитата, затова го изпуснах.

Имах и друга причина да сторя така. След като го прочетох, в него не открих нищо повече от това, което Гален вече бе казал на друго място. Затова реших повече да не се занимавам с него, а да продължа с по-полезните неща44.

Преводната литература

Всъщност основният въпрос, който би трябвало да си зададем, е какво точно се е превеждало и как се е осъществявал подборът на книгите, които е трябвало да се преведат. В ранния етап на формиране и развитие на преводното дело в халифата не бихме могли да говорим за организиран и систематичен подбор на текстове. Първоначално са се превеждали книги, необходими за конкретните практически нужди на двора. От гръцката научна литература са се превеждали предимно произведения от медицината, философията и астрономията. Многократно вече споменахме, че Гален е основният автор, чиито медицински произведения биват преведени на арабски или през сирийския, или директно от старогръцки на арабски. Хунайн и неговият екип превеждат всички книги, които са били включени в учебната програма на Александрийската школа. Според „Каталога” на Ибн ан-Надӣм произведенията от гръцката медицина, преведени на арабски са 79 книги, от които 57 са книги на Гален, десет - на Хипократ, а останалите - на други автори45.

В своята Рисāла Хунайн прави списък и изброява всички известни му произведения на Гален. Самият той подчертава, че списъкът, който предлага, е съобразен със списъка, който самият Гален е изготвил и в който той изброява своите книги и установява реда, в който те трябва да бъдат четени и изучавани. Корпусът от тези текстове бива пренесен изцяло на сирийски и от там и на арабски език, затова много важни негови произведения, макар и изгубени в гръцките си оригинали, са запазени, благодарение на преводите на Хунайн и неговите ученици.

Всъщност преводачите християни в Багдад са допринесли до голяма степен за развитието на научната терминология в Багдад през този период. И въпреки че тогава арабският език е трябвало да изгражда свой терминологичен репертоар, все пак християнските учени и медици в Багдад са били приемници на една академична традиция, която не е преставала да съществува и във времето на Хунайн. Литературата и авторите, които са се превеждали, са били традиционен елемент в образователната традиция на християните в пределите на халифата. Пренасянето им в новата езикова среда на арабския е било плавен и естествен процес на социалната и културна адаптация на християнското малцинство в пределите на империята. Затова произведенията, които са се превеждали, са били част от задължителната програма на традиционните образователни институции на това малцинство. В писмото си Хунайн казва:



Това са книгите, които са били предмет на изучаване и на четене в медицинската школа в Александрия. Те са били четени в този ред, в който ги изброих и аз. [Учениците в школата] са се събирали всеки ден, за да четат едно главно произведение (к̣ирāʼат ʼимāм мин-хā) и да го тълкуват, така както се събират и днес нашите приятели християните в местата си за образование, които те наричат скола (ал-ʼускӯл). Те се събират всеки ден, за да четат едно главно произведение или от книгите на древните, или от другите книги. [Учениците в школата] са ги четели поотделно, всеки за себе си, след като вече са усвоили онези книги, които посочих. Така както нашите приятели днес четат коментари върху книгите на древните46.

По всяка вероятност тук, както предполага и Мейерхоф47, става дума за съществуваща медицинска школа в Багдад, която повтаря програмата и методите на древната Александрийска школа. Тази школа е била може би част от „Дома на мъдростта”, където са се съхранявали и превеждали гръцките ръкописи и където е работил и екипът на Хунайн. Заслугата на преводачите тук не се е състоял само в предаване на текста от един език на друг. Като продължават научната традиция на късно елинистичните школи те създават на разговорен арабски език една лексикална система, в която включват научната терминология и чрез нея съумяват да предадат идеите и учението на гръцките философи на един разбираем и достъпен език.



Преводите не само на медицински текстове, но и на текстове от областта на философията, астрономията и математиката, позволяват на Хунайн и на неговия екип да обеме в преводното си дело почти цялото достъпно познание през втората половина на ІХ век и да развие арабска терминология за практически всяка област на познанието. Нещо повече, тези преводи създават устойчивия фундамент, върху който се изгражда арабската средновековна наука и който доминира в областта на медицината почти до началото на Новото време.


1 Поради честата употреба на името в текста няма да използваме транскрипционния вариант Х̣унайн, който е правилното предаване на арабското име, а ще го изписваме като Хунайн.

2 Ибн Халликāн, Уафайāт ал-а‛йāн уа анбāʼ абнāʼаз-замāн, 8 т., Бейрут без дата., т. 2, с. 217.

3 Ибн ан-Надӣм, Ал-Фихрист, Тунис, без дата ; Ибн Джулджул, Т̣абак̣āт ал-ат̣иббāʼ уа ал-х̣укамāʼ, Кайро 1955; Ал-К̣ифт̣ӣ, Китāб ихбāр ал-‛уламāʼ би-ахбāр ал-х̣укамāʼ, Кайро, 1426 Ибн Халликāн (поч. 1282 г.), Уафайāт ал-а‛йāн уа анбāʼ абнāʼаз-замāн, 8 т., Бейрут без дата хиджр; Ибн Абӣ Ус̣айби‛а, ‛Уйӯн ал-анбāʼ фӣ т̣абак̣āт ал-ат̣иббāʼ. Бейрут, без дата; Ибн Халликāн (поч. 1282 г.), Уафайāт ал-а‛йāн уа анбāʼ абнāʼаз-замāн, 8 т., Бейрут без дата. ;

4 Рисāла Х̣унайн ибн Исх̣āк̣ илā ‛Алӣ ибн Яах̣ия фӣ зикр мā турджима мин кутуб Джāлӣнӯс би-‛илмихи уа б‛ад̣ мā лам йутарджам. В: „Ḥunayn ibn Isḥāq. Über die syrischen und arabischen Galen-Übersetzungen”. Hrsg. und übersetzt von G. Bergsträsser. Leipzig 1925. Nachdruck Nendeln, Liechtenstein 1966. In: Abhandlungen für die Kunde des Morgenlandes. XVII. Band. Nr. 2.

5 Също сирийски или сириакски език. Това е източният диалект на арамейски, който принадлежи към семитските езици, но е наречен сирийски, за да означи принадлежността на носителите на този език към Римската провинция Сирия.


6 Вж. Bardenhewer, O., Geschichte der altkirchlichen Literatur, IV Band, S. 318-327; Marlow, L., Hierarchy and egalitarianism in Islamic thought, p. 42-65.

7 Най-ранният източник, който включва този факт в биографията на Хунайн, е Ибн Джулджул, вж.: Ибн Джулджул, Т̣абак̣āт ал-ат̣иббāʼ уа ал-х̣укамāʼ, Кайро 1955, с. 68. След него всички останали автори (вж.: Ибн Абӣ Ус̣айби‛а, ‛Уйӯн ал-анбāʼ фӣ т̣абак̣āт ал-ат̣иббāʼ. Бейрут, без дата. т. 2, с. 257.) го споменават в биографичните бележки за Хунайн, въпреки че когато ал-Халӣл умира (791 г.), Хунайн все още не е бил роден. За живота на ал-Халӣл и съмненията около авторството му на Китāб ал-‛айн вж. R. Sellheim, “Al-Khalīl ibn Aḥmad” in: The Encyclopaedia of Islam, Web CD Edition, Brill 2003.

8 В текста ще се придържаме към арабизирания вариант на персийския град Гондȇшāпӯр, за да запазим начина, по който тази реалия се среща в източниците на арабски език. Същото се отнася и до името на сасанидския владетел Шапур (Шāпӯр).

9 Контактът с арабската империя и преливането на учени от Джундӣсāбӯр към Багдад става при управлението на ал-Манс̣ӯр (754-775). Тогава в абасидската столица се установява родът на Бахтӣшӯ‛, банӯ Бахтӣшӯ, които дълги години са основните фигури в Багдадския двор и лични лекари на халифите.

10 пак там, т. 1, с. 346.

11 Ибн Абӣ Ус̣айби‛а, ‛Уйӯн ал-анбāʼ фӣ т̣абак̣āт ал-ат̣иббā, 1/260.

12 Пак там. т. 1, с. 270.

13 Тримата братя, синовете на Муса ибн Шакир, които са били известни математици и астрономи, са издържали група от преводачи, сред които е бил и самият Хунайн. Месечно те са им осигурявали значителната сума от петстотин динара, "за преводи и необходими неща". вж. Ибн ан-Надӣм, Ал-Фихрист, Тунис, без дата, с. 339.

14 Ибн Халликāн, 2/217.

15 „А аз трябваше с мълчание да посрещам думите им, защото те не бяха един и двама, не бяха даже трима, а петдесет и шест души, всичките от моята религия. Но те имаха нужда от мен, а аз не се нуждаех от тях. Освен че бяха много и зли, тяхната корист се засилваше от това, че служеха на халифа… Затова мълчах и на никого не се оплаквах от положението си. И когато хората ми казваха: „Щом се съберат, тези те клеветят и очернят името ти”, аз отричах и се престорвах, че не вярвам на това, което ми разказват. Даже казвах, че аз и те сме едно нещо и че нашата вяра и занаят ни обединяват”. вж.: Ибн Абӣ Ус̣айби‛а, 1/266.

16 Ибн Абӣ Ус̣айби‛а, 1/264-271.

17 пак там.

18 Ибн Джулджул, с. 70, Един от съперниците на Хунайн му показва икона, върху която е изобразен разпнатият Христос и юдеите. Ат-Т̣айфӯрӣ го пита дали това са хората, разпнали Исус. Хунайн отговаря утвърдително. „Тогава ги заплюй! „ – подканя го ат- Т̣айфӯрӣ. Хунайн отказва с думите: „Няма да го сторя, защото това са само изрисувани образи”. Това дава повод на ат- Т̣айфӯрӣ да изиска намесата на халифа. Тук тази история се смята за основна причина за смъртта на Хунайн, който след това се затваря в дома си и „умира от мъка и обида”.

Сюжетът се повтаря във всички източници, но при Ибн Абӣ Ус̣айби‛а основният опонент на Хунайн е Джабрāʼӣл ибн Бахтӣшӯ‛. В неговата версия Хунайн заплюва изобразените върху иконата хора. Въпреки че почти повтаря сюжета Ибн Абӣ Ус̣айби‛а посочва, че за него по-достоверна е друга версия, според която след премеждията, описани от Ибн Джулджул, Хунайн отново спечелва доверието на халифа и умира от болест по време на неговото управление, 1/262-264.



19 Рисāла Х̣унайн…, с. 2.

20 Ибн Абӣ Ус̣айби‛а, 1/270.

21 Рисāла Х̣унайн, с. 15. Рисāла Х̣унайн

22 Ал-Мас‛ӯдӣ, Китāб ат-танбӣх уа ал-ишрāф, Лайден, 1967, с. 112.

23 Текстът е издаден на арабски от Макс Мейерхоф в: Китāб ал-‛ашр мак̣āлāт фӣ-л-‛айн ал-мансӯб ли-Х̣унайн ибн Исх̣ак̣. Кайро 1928.

24 вж.: Ибн ан-Надӣм, с. 409.

25 Рисāла, с. 2

26 Пак там, с. 8.

27 Пак там, с. 23.

28 Халифът ал-Му‛атас̣им толкова е държал на него, че когато Салмауайх умира, той отказва да се храни и участва в погребалната процесия, като отправя молитви, „държейки в ръката си свещ и тамян, както правят християните”. вж. Ибн Абӣ Ус̣айби‛а, 1/234.

29 пак там. с. 6.

30 Пак там. с. 6.

31 Някои от най-често срещаните хадиси по този повод гласят: „Онзи, който е тръгнал да търси знание, е на пътя на Аллах докато не се завърне”. „ Онзи, който е поел на път, за да търси знание, Аллах ще стори пътя му към рая по-лесен”.Над всеки, който е напуснал дома си, за да търси знание, ангелите ще разтворят крилете си в знак на доволство от това, което той върши”. вж. „Книга за знанието” в: ал-Бухāрӣ, Ал-Джāми‛ ас-с̣ах̣ӣх̣, Бейрут 1987, т. 1, с. 41.

32 Един от синонимите на думата „знание” – ‛илм, е „их̣āт̣а”, което буквално означава „обхващане, обграждане” на всички познаваеми неща.

33 Ибн ан-Надӣм, Ал-Фихрист, с. 340.

34 Рисāла, с. 3.

35 пак там, с. 47.

36 пак там, с. 17-18.

37 вж. Ал-К̣ифт̣ӣ, Китāб ихбāр ал-‛уламāʼ би-ахбāр ал-х̣укамāʼ, Кайро, 1426 хиджра. с. 200.

38 Рисāла Х̣унайн, с. 12.

39 „Тази книга първо бе преведена от Серджиус два пъти на старосирийски. Първият път - преди той да отиде да се обучава в школата в Александрия, а после - след като вече бе учил там”. вж. : Рисāла Х̣унайн, с. 12.

40 Вж. Max Meyerhof, “New Light on Hunayn Ibn Ishaq and His Period”, in: Isis, vol. 8, Nr. 4 (Oct. 1926), pp. 685-724, p. 703.

41 Рисāла Х̣унайн, с. 17.


42 Вж. Х̣унайн ибн Исх̣ак̣, „ал-Мак̣āла”, в: Bergsträßer, G, Neue Materialien zu Ḥ̣unain ibn Isḥāq’s Galen Bibliographie. Leipzig 1932., с. 84.


43 Пак там, с. 88.

44 Хунайн коментира сирийския превод на „За медицинските термини” на Гален. Цитат по: Rosenthal, F., The Classical Heritage in Islam, Routledge, 1992. p. 19.

45 Ибн ан-Надӣм, Ал-Фихрист, с. 401.

46 Рисāла, с. 18.

47 Meyerhof, M. Von Alexandrien nach Bagdad. Sitzungsberichte der Preußischen Akademie der Wissenschaften. Berlin 1930, с. 389-429.




Каталог: 714
714 -> Списък на научните публикации на Проф. Д-р Захарий Александров Кръстев, дмн
714 -> Факултет: Философски
714 -> Доклад на комисията до съвета, до европейския парламент, до европейския икономически и социален комитет и до комитета на регионите
714 -> Общи разпоредби
714 -> Списание „Прозорец”1/07
714 -> Доклад №0200004813 за извършен одит на възлагането и изпълнението на обществени поръчки в Община Смолян за периода от 01. 01. 2012 г до 30. 06. 2013 г
714 -> Мароко – от Имперските столици до загадките в Сахара 8 дни / 7 нощувки в Мароко
714 -> Комисия на европейските общности брюксел, 2008


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница