ГЛАВА VII.- ЗДРАВОСЛОВНИ И БЕЗОПАСНИ УСЛОВИЯ

Работниците по този Договор имат право в работата им в различните работни центрове и учреждения на предприятията от отрасъла да се прилагат мерките и нормите, които постановява със задължителен характер Закон 31/1995 г. от 8 ноември за Безопасни условия на труд и различните регламенти, които го доразвиват.

В основни линии във връзка със здравословните и безопасни условия на труд се постановява, че:

1.- Предприятията ще осигуряват безопасни условия на труд чрез приемането на всички необходими за тази цел мерки за опазване на безопасността и здравето на работниците.

2.- Във всеки случай постановките, действията и мерките, които предприятията и работниците заедно предприемат, без това да е в ущърб на дейността, ще бъдат насочени към поощряване на подобряването на условията за работа за повишаване нивото на защита на здравето и безопасността на работниците.

3.- Работниците ще имат право на участие, в рамките на предвиденото в Глава V на Закона за Безопасни условия на труд, в изготвянето, приемането и изпълнението на предпазните мерки.

4.- По време на валидността на този Договор предприятията ще проведат начално оценяване на рисковете за безопасността и здравето на работниците, което ще се осъществи, в общи линии, имайки предвид характера на дейността. Също така, когато е необходимо, ще се направи оценка на работните екипи и условията на работните места.

5.- Ако в резултат от оценката е необходимо осъществяването на мерки за обезопасяване на труда, които да гарантират по-високо равнище на безопасност и здравословност на труда на работниците, предприятията ще осъществят тези действия, включително и онези действия, които са свързани с начините на работа и производство така, че да се елиминира или да се намали констатирания риск.

6.- Каквато и да е модификация на помещенията, работните съоръжения и изобщо на условията на работа ще наложи задължителното актуализиране на оценката на рисковете за безопасността и здравето на работниците, така както и уведомяването на засегнатите работници и/или на техните законни представители.

7.- Предприятията ще осигурят на своите работници периодично наблюдение на здравословното им състояние в зависимост от рисковете, присъщи на тяхната работа. Прегледите трябва да се извършват от компетентен медицински персонал със съответното образование и доказани способности. Ще се обърне специално внимание на специфичните прегледи на жените при майчинство. Резултатите от медицинските прегледи ще се съобщават на съответните работниците.

8.- Когато се докаже, че условията на дадено работно място биха могли да повлияят отрицателно върху здравето на бременната работничка, или на плода, предприятието ще осигури, ако това е възможно, смяна на работното място така, че да се отстрани споменатата ситуация, докато трае бременността. Ако това се окаже невъзможно, работничката ще може да се възползва от положението Временна неработоспособност, ако лекарят, който се грижи за нея в рамките на Социалното осигуряване, издаде съответното удостоверение.

9.- За оценяване на работните места, които са изложени на особен риск, ще се вземат пред вид методите или критериите, заложени в Справочниците на Националния институт по безопасността и хигиената на труда.

10.- Работниците по настоящия Договор имат право да бъдат информирани и обучавани по отношение на особените рискове, които засягат тяхното работно място или тяхната дейност и за мерките, които могат да се прилагат за защита и предотвратяване на тези рискове.

11.- В предприятията или работните центрове, които имат шест или повече работника, участието на последните ще се канализира посредством техните представители и специализираното представителство, предвидено в Закона за безопасни условия на труд.

12.- Представителите по въпросите на безопасността на труда ще бъдат излъчени от и измежду представителите на персонала, в зависимост от следната таблица:

- До 49 работника: 1 представител по безопасност на труда.

- От 50 до 100 работника: 2 представители по безопасност на труда.

- От 101 до 500 работника: 3 представители по безопасност на труда.

- От 501 до 1000 работника: 4 представители по безопасност на труда.

В предприятията, които имат до тридесет работника, Представител по безопасността на труда ще бъде Представителят на персонала. В предприятията, които имат от тридесет и един до четиридесет и девет работника, ще има един Представител по безопасността на труда, който ще бъде избран от и измежду представителите на персонала.

13.- Предприятията, които имат представители на работниците, ще предприемат съответните мерки, за да получават всички видове необходима информация във връзка с рисковете за безопасността и здравето на работниците по време на работа, мерките и действията за защита и предотвратяване, приложими в случай на споменатите рискове и за спешните мерки, за които се говори в член 20 на Закон 31/1995 г.

Член 50.- Работно облекло.

Предприятието е задължено да осигури на своите работници облекло и нужните за безопасността дрехи за изпълнение на тяхната професия, в съответствие с действащото законодателство.

На пътуващия персонал ще му бъде осигурен летен комплект, състоящ се от две ризи и два панталона и зимен комплект, състоящ се от два панталона, две ризи и един пуловер.

Всеки две години ще му се дава топла връхна дреха (яке, анорак, т.н.).

На персонала в работилниците ще му се дадат два леки работни комбинезона през лятото и два през зимата, така както и предпазни ботуши.

Ако някоя от споменатите дрехи на работника се повреди по извънредни причини, тя ще бъде подменена с нова след като бъде обяснен и оправдан инцидента.

Работодателите и работниците по този Договор признават и се задължават да упражняват синдикалните права и задължения, регулирани в Органичния закон за синдикални свободи, а за случаите, които не са предвидени в него, постановеното в Статута на работниците. По отношение на акумулирането на синдикални часове, във всяко предприятие ще се определи кой или кои членове на Профкомитета на предприятието ще ползват тези часове при условията, определени както в споменатия Закон, така и в Статута на работниците. Също така могат да се акумулират синдикалните часове, които съответстват на всеки представител на персонала или член на Профкомитета на предприятието за период от три месеца.

Използването на синдикалните часове трябва да се предизвести 48 часа преди тяхното ползване, винаги, когато това е възможно.

Член 52.- Синдикален членски внос.

По молба на работниците, членуващи в синдикалните централи и притежаващи описаните в тази глава представителни функции, предприятията ще отчисляват от месечната заплата на работниците сумата, която съответства на синдикалния членски внос. Работникът, който желае извършването на тази операция, ще представи на предприятието писмена молба, в която ясно ще даде нареждане за отчисляване, ще посочи името на синдикалната централа, на която е член, сумата на членския внос, както и номера на банковата сметка или книжка, в която трябва да се внесе съответната сума.

Предприятията ще извършват споменатите преводи, освен в случай на инструкции в противоположен смисъл. Предприятието ще дава копие от превода на представителите на работниците.

Член 53.- Синдикални секции.

За образуването на синдикални секции ще се съблюдава постановеното в Статута на работниците и в Органичния закон за синдикални свободи.

За да може Профкомитетът да има пълни гаранции за защита в даден случай, в сводките на шофьорите трябва ясно да се посочва всяка забелязана нередност или повреда, причинена по превозните средства и кои са причините, които са я породили. Също така персоналът на работилницата трябва да вписва в работната справка всички извършени през деня работи, посочвайки подробно колко време е вложил в тях.

Синдикалните представители ще имат достъп до тях, а работниците, след като подадат молба до предприятието, имат право да им бъде връчено копие от тяхната сводка.

Член 55.- Вноска за преговори.

С цел паричното подпомагане на дейността на синдикатите, които са представени в Комисията по преговорите, работниците, включени в сферата на действие на настоящия Договор, могат да платят установената от споменатите синдикати сума като вноска за преговори. Във всеки случай ще се уважи личното решение на всеки работник.

Работодателят, спазвайки изискванията, установени за приспадането на синдикалния членски внос, ще пристъпи към приспадането на вноската за преговори от работните заплати на онези работници, които са изразили интерес от извършването на тази операция.
ГЛАВА IX.- ДРУГИ РАЗПОРЕДБИ
Член 56.- Отнемане на шофьорската книжка.

Шофьорът, на който, по каквато и да е причина, свързана директно с неговата работа, му бъде отнета шофьорската книжка, ще има право да остане в предприятието и да изпълнява други дейности, свързани с транспорта, запазвайки прослуженото си време и заплатите на шофьор за срок най-много от една година, след което ще му се заплаща в зависимост от категорията на работата, която извършва.

- Предсрочно пенсиониране.

В случай на споразумение между предприятието и работника, съгласно К.У. 1194/1985 от 17 юли за работниците, навършили 64 години, които желаят да се възползват от възможността да се пенсионират със 100% запазени права, засегнатите предприятия се задължават да назначат заместник на всеки пенсиониран работник при установените от споменатия Кралски указ условия.

Предприятието трябва да съобщи на Профкомитета или на Представителите на персонала за постъпилата молба и за крайния резултат от нея само с цел удостоверяване.

- Принудително пенсиониране.

С цел да се поощряват възможностите за наначаване на млади работници пенсионирането ще бъде принудително, освен при наличието на договореност в противоположен смисъл между предприятието и всеки един от заинтересованите работници, когато същите навършат шестдесет и пет годишна възраст, само ако разполагат с осигуреното време, което е нужно за получаване на правото на пенсия от Социалното осигуряване не по-малко от 75 на 100 от регулиращата основа на сумата; в противен случай принудителното пенсиониране ще се извърши в момента, в който се придобие право на пенсия при споменатия процент.

- Частично пенсиониране.

Работниците по този договор ще имат право да се пенсионират частично, в съответствие с постановеното в действащото законодателство, уреждащо тази материя: член 166 от Кралски законодателен указ 1/1994 г.от 20 юни, с който се одобрява преработения текст на Общия закон за социалната сигурност, член 12.6 от Кралския законодателен указ 1/1995 г. от 24 март, с който се одобрява преработения текст на Закона за статута на работниците и членове 8 и 17 от Кралски указ 144/1999 от 29 януари, с който се развива, в областта на закрилната функция на Социалната сигурност, Кралският указ-закон 15/1998 от 27 ноември за спешни мерки за подобряване на трудовия пазар във връзка с непълния работен ден и увеличаване на неговата стабилност.

Работникът трябва да уведоми предриятието за своето решение, като посочи датата, на която е решил да спре да работи на пълно работно време и да договори със същото намаляване на работния ден и заплата, между минимум 25% и максимум 85 % посредством договор за непълен работен ден.

Може да пристъпи към частично пенсиониране онзи работник, при който:

а) са изпълнени всички необходими условия за пенсиониране с изключение на възрастта, която трябва да бъде най-много 5 години по-ниска от обичайната за съответния режим. В този случай предприятието трябва същевременно да сключи договор за заместване с друг работник, който да поеме частта от работния ден, която остава свободна поради частичното пенсиониране на първия работник.

б) са изпълнени всички условия за пенсиониране и е навършил обичайната пенсионна възраст. Не е необходимо да се сключва в същото време договор за заместване.

Независимо от това, когато се касае за пътуващ персонал, за да може работникът да се пенсионира, се изисква предварителен договор с предприятието.

Частично пенсионираният се счита пенсионер по отношение на признаването и получаването на здравни услуги, както лекарски, така и фармацевтични, както и на социалните помощи.

Сумата на частичната пенсия се определя като се приложи процента, с който е намален работния ден към обичайната пенсия, която би му съответствала в зависимост от осигурените прослужени години, които работникът удостовери в момента на подаване на молбата.

Частичното пенсиониране е съвместимо:

1.- С работа на непълен работен ден в предприятието и, в зависимост от обстоятелствата, с други назначения на непълен работен ден, предшестващи частичното пенсиониране при условие, че не се увеличи продължителността на работния му ден. Ако се получи увеличаване на продължителността на работния му ден, пенсията по частичното пенсиониране ще се спре.

2.- С работите на непълен работен ден, договорени след частичното пенсиониране, ако работникът е преустановил работите, които са се извършвали преди това в други предприятия, при условие, че не се увеличи продължителността на работния му ден. Ако се получи увеличаване на продължителността на работния му ден, пенсията по частичното пенсиониране ще се спре.

Организацията на работата е право и задължение на Ръководството на предприятието, което, в зависимост от обстоятелствата може да посочи лицето или лицата, върху които делегира това право, което трябва да е съобразено с постановеното в Закона, в Общото споразумение и в приложимите разпоредби и договори.

При упражняването на правата си в областта на организацията на работата Ръководството на предприятието може, що се отнася да компетенциите, които в тази материя са предоставени на представителните органи на работниците в предприятието, да въвежда, определя, изменя или премахва длъжности, да възлага задачи, да приема нови методи за изпълнението на същите, да създава или съкращава работни места и да ги подрежда в зависимост от нуждите на предприятието във всеки един момент, да определя начина на полагане на труда по отношение на всички негови аспекти.

Изпълнението на нарежданията и инструкциите, които работодателят дава в упражняване на управленческите си права, е задължение на работника, който трябва да осъществява с интерес и усърдие всички работи, които му бъдат възложени в рамките на общите задължения на неговата група и професионална компетентност. В тези дейности са включени допълнителните задачи, които са крайно необходими за правилното осъществяване на главната дейност.

Забранява се каквато и да е дискриминация по пол, произход, гражданско състояние, раса, социално положение, религиозни или политически идеи, членуване или не в Синдикати и сключените от тях споразумения, роднински връзки с други работници от предприятието и говорим език в рамките на Испанската държава.

Отношенията между предприятието и неговите работници винаги трябва да се основават на взаимна леалност и добронамереност.

Член 60.- Система на заплащане със стимулиране.

Установяването на системи на заплащане със стимулиране е право на Ръководството на предприятието и ще се извърши след предварителното участие на представителите на работниците в съответствие с условията, посочени в член 64 на Статута на работниците. Ако ги въведе с експериментален характер и резултатът се окаже незадоволителен, ще може да ги отмени едностранно, по собствена инициатива или трябва да го направи по молба на представителите на работниците, в срок от една година от въвеждането им. В този случай, тъй като системата на заплащане със стимулиране няма консолидиращ характер, от нея не се пораждат никакви придобити от засегнатите работници права, нито установената по време на експерименталното въвеждане на системата на заплащане със стимулиране производителност ще има в последствие обвързващ характер за никоя от страните.

По-късното съществено изменение на системата на заплащане със стимулиране ще се съобразява с разпореденото в чл. 41 от Статута на работниците.

Член 61.- Географска мобилност.

С цел да допринесе за подобряване на положението си чрез по-добра организация на ресурсите си, предприятието може да постанови преместването на своите работници, изискващо смяна на местожителство, при спазване на условията и законно установените изисквания. Тези нужди ще се удовлетворяват на първо място чрез тези, които, притежавайки необходимите способности, доброволно приемат преместването си; ако липсват такива, ще се предпочита да бъдат засегнати от мобилността на последно място и по този ред представителите на работниците в предприятието, бременните работнички или тези с деца, по-малки от една година и които имат семейни задължения.

В случаите, разгледани в предишния параграф, предприятието трябва да плати пътните разходи на заинтересованото лице и на лицата, които живеят с него и да пренесе мебелите и личните му вещи или, по избор на същото, да му плати породените от това пренасяне разходи и освен това да му изплати като компенсация за какъвто и да е било друг възможен разход най-малко сумата на две месечни вноски от съответстващото му възнаграждение или основна заплата. Ако преместването е по желание на работника, той няма да има право на каквато и да е компенсация и ако е по взаимно съгласие между двете страни компенсацията ще бъде тази, за която същите се споразумеят в съответния случай.

Ако промяната на местожителството на работника, наложено от служебните му задължения, е временно, то се нарича прехвърляне. Както прехвърлянията, така и каквото и да е било друго излизане от населеното място, където е местожителството му и от това на обичайната му работа, дават право на работника да му се плати разхода по пътуването, ако не го прави в превозно средство на предприятието и също така като компенсация за разходите, породени от такова прехвърляне, на получаването на командировъчни пари.

Ще има право да получава командировъчни пари персоналът, който, поради служебните си задължения, е принуден да обядва, вечеря, или да пренощува и закусва вън от населеното място, където живее и където работи обикновено. Ако някой работник почине или му бъде невъзможно да се върне на обичайното си местожителство, тъй като е прехвърлен на друго място по нареждане на предприятието, последното ще плати разноските по преместването до местожителството му.

Член 62.- Значително изменение на условията на труд.

Когато са налице доказани технически, организационни или производствени причини, може да се договорят съществени изменения на условията на труд.

Ще се смятат за съществени изменения на условията на труд онези изменения, които се отнасят до следните условия:

- Работен ден.

- Работно време.

- Режим за работа на смени.

- Система на заплащане.

- Система на труд и производителност.

- Функции, когато превишават ограниченията, предвидени по отношение на функционалната мобилност в член 39 от Статута на работниците.

За значителните изменения в условията на труд, както за онези от индивидуален характер, така и за тези от колективен характер, ще се следва установената в член 41 от Статута на работниците процедура за всеки конкретен случай.

В случаите на намаляване на способностите на някой работник транспортните предприятия по собствена инициатива или по молба на работника могат да разпоредят преминаването му в по-ниска или в по-висока категория, или в друга професионална група, възлагайки му задължения, които да съответстват на неговите способности.

За осъществяването на тази промяна на категория или група е задължително от страна на предприятието да се предаде на Представителя по труда съответната документация, придружена от лекарския преглед на заинтересованото лице, което задължително ще бъде изслушано.

Член 64.- Замени.

Единствено работниците от една и съща категория и изпълняващи длъжности с еднакви характерни черти, могат да поискат замяна.

Тези молби трябва да се основават на някаква уважителна причина и ще бъдат удовлетворявани при условие, че няма да се навреди на трето лице, или няма да е в ущърб на добрия ход на работата и ако някое от поискалите замяната лица не са наказани със загубване на това право.

Освен ако не съществуват достатъчно причини за отказ, ще се разрешават замените вътре в самото населено място, когато се основават на близостта на работния център до жилището, на желанието за придобиване на по-висока професионална квалификация, или на други подобни причини.

Дългият неплатен отпуск може да е доброволен или принудителен. Принудителният, който дава право на запазване на работното място и на начисляването на прослужено време по време на отпуска, ще се ползва от назначените или избрани на обществена длъжност лица, което прави невъзможно присъствието им на работа. За връщането трябва да се подаде молба в рамките на месеца след прекратяването на обществената длъжност.

Работник, който има поне една година трудов стаж в предприятието, има право да му се признае възможността да поиска доброволен дълъг неплатен отпуск за срок не по-малък от две години и не по-голям от пет. Същият работник може да упражни още един път това си право само ако са изтекли четири години от края на предишния дълъг неплатен отпуск.

Работниците ще имат право на не повече от три години дълъг неплатен отпуск за отглеждане на всяко дете, независимо от това дали е родено, или осиновено, считано от датата на раждането му.

Всяко следващо дете ще породи право на ползване на нов дълъг неплатен отпуск, който, в зависимост от обстоятелствата, ще сложи край на предишния. Когато работят и бащата и майката, само един от тях ще може да упражни това право.

Времето, през което работникът ползва дълъг неплатен отпуск, в съответствие с постановеното в този член, ще се смята за прослужено време и работникът ще има право да присъства на курсове за професионално обучение, на които трябва да го покани работодателя, особено с оглед на връщането му на работа. По време на първата година ще има право да запази работното си място. След това запазването ще се отнася за работно място от същата професионална група или от равностойна категория.

Могат също така да поискат дълъг неплатен отпуск от предприятието работниците, които изпълняват синдикални функции на провинциално или по-високо ниво, докато трае изпълнението на тяхната представителна длъжност.

Работникът, който се намира в дълъг неплатен отпуск, има само едно преференциално право на връщане на работа на вакантните места от същата или подобна на неговата категория, които съществуват, или ще се отворят в предприятието.

Нарушения са действията или пропуските, допуснати от работниците в тяхната работа, във връзка с нея, или произтичащи от нея и които представляват нарушаване на всички видове задължения, които са наложени на работника по силата на законодателството, от настоящия Колективен договор и от останалите индивидуални или колективни разпоредби и договори и се класифицират като леки, тежки и много тежки.

Нарушението, независимо от кой вид, изисква писмено и мотивирано уведомление от страна на предприятието към работника.

Налагането на наказания за тежки и много тежки нарушения ще бъде съобщено на законните представители на работниците, ако има такива представители.

Нарушеният на работниците имат давност: десет работни дни за леките, двадесет работни дни за тежките и шестдесет работни дни за много тежките, считани от датата, на която предприятието е научило за извършването на нарушението и, в зависимост от случая, шест месеца след извършването му.

Работниците, които желаят техният работодател да знае, че те членуват в някой Синдикат, в смисъла на постановеното в последния параграф на раздел 1 на член 55 от Статута на работниците, трябва да го уведомят писмено, като работодателят е длъжен да издаде разписка за получаване на уведомлението.

- Леки нарушения са следните:

1. Три неоправдани закъснения за работа, допуснати за един месец.

2. Липса на предварително уведомяване по какъвто и да е начин, можейки да го направи, за невъзможността да отиде на работа и по каква причина.

3. Неоправданото напускане на работното място в рамките на работния ден, дори за кратко време.

4. Небрежност или немарливост в опазването на инвентара.

5. Неуважително отношение и липса на внимание от лек характер към персонала на предприятието и останалите хора, включвайки в този смисъл личната нечистоплътност и спретнатост.

6. Неизползването на работното облекло и екипировката, предоставени от предприятието заедно с инструкции за тяхното ползване.

7. Неоправдано отсъствие от работа един ден в месеца.

Член 68.- Тежки нарушения.

- Тежки нарушения са следните:

1. Повече от три неоправдани закъснения за работа, допуснати за един месец.

2. Неоправдано отсъствие от работа два дни в месеца.

3. Отдаване на каквито и да било развлечения в рамките на работния ден, ако това нарушава работата.

4. Неподчинение на нарежданията и инструкциите на работодателя по какъвто и да е въпрос, свързан с работата, включително проверка на присъствието, както и неизпълнение на административните процедури, които са предпоставка за или резултат от дейността, която работникът трябва да осъществява.

5. Привеждането на лъжливи доводи за получаване на разрешение за нещо.

6. Повтаряща се немарливост или мудност в работата, които се отразяват неблагоприятно върху хода й.

7. Неблагоразумност или небрежност в изпълнение на работата. Под неблагоразумност в работата се разбира неизползването на предпазното работното облекло и екипировка, които са задължителни.

8. Извършване без разрешение на частни работи по време на работния ден, както и използването за собствени нужди на инвентара на предприятието.

9. Неуважително отношение и липса на внимание към работещите в предприятието, към клиентите и останалите хора, нарушавайки по този начин признатите им конституционни права.

10. Превишаване на властта по отношение на работата, разбирайки се под това определение извършването на необоснована постъпка, винаги когато съвпаднат явното и съзнателно нарушение на някое законно положение и очевидната вреда за някой подчинен.

11. Посочените в точки 2, 3, 4 и 7 на член 67 при условие, че:

Липсата на предварително уведомяване за отсъствие, неоправданото напускане на работното място в рамките на работния ден или неоправданото отсъствие от работа доведат до забавяне на потеглянето на превозните средства или объркат нормалното развитие на дейността; и че от небрежността или немарливостта в опазването на инвентара произтекат загуби за предприятието.

12. Повтарящи се или рецидивни леки нарушения (с изключение на точността), дори когато са от различно естество, в рамките на три месеца и след наказание, което да не е устна забележка, както и всякакъв друг вид нарушения от подобно на предишните естество.

13. Продължителна и обичайна нечистоплътност и неподдържане на чистота до такава степен, че да предизвика основателни оплаквания от страна на колегите на работника.

- Много тежки нарушения са следните:

1. Повече от 10 неоправдани закъснения за работа, допуснати за период от шест месеца, или двадесет в рамките на една година.

2. Неоправдано отсъствие от работа в продължение на три последователни дни, или пет непоследователни дни за период от шест месеца, или десет непоследователни дни в продължение на една година.

3. Липсата на дисциплина или неподчинението в работата. Във всеки случай ще се счита като много тежко нарушение, когато включва неспазване на дисциплината, или когато това доведе до ощетяване на предприятието или на колегите по работа.

4. Устните или физически обиди към работодателя или към хората, които работят в предприятието, или към роднините, живеещи с тях.

5. Неспазването на добра воля по договора, както и злоупотребата с доверие в работата, считайки се като такива измамата или нелоялността при възложените дейности; кражба или кражба с взлом както от колегите, така и от предприятието, или от което и да е лице, извършена вътре в помещенията или превозните средства на предприятието, или на което и да е друго място, ако е по време на работа; нарушаване на тайната на кореспонденцията, или издаване на чужди лица данни, които се знаят във връзка с работата.

6. Продължително и доброволно намаляване на нормалната или договорена производителност на труда.

7. Обичайното пиянство или токсикомания, ако влияят отрицателно на работата.

8. Напускане на работното място, дори за кратко време, ако би представлявало причина за злополука.

9. Неблагоразумност или небрежност в изпълнение на работата, ако представлява риск от злополука или опасност от аварии в машините, превозните средства или помещенията.

10. Повтарящи се тежки нарушения, дори когато са от различно естество, винаги когато се допуснат в рамките на три месеца и са били санкционирани, както и всякакъв друг вид нарушения от подобно на предишните естество.

1. Наказанията, които могат да бъдат налагани при допускане на дисциплинарни нарушения, ще бъдат следните:

За леки нарушения: Устна или писмена забележка; отстраняване от работа и заплата до два дни.

За тежки нарушения: Отстраняване от работа и заплата от три до петнадесет дни; отлагане до три години на служебното повишение.

За много тежки нарушения: Отстраняване от работа и заплата от шестнадесет до четиридесет и пет дни, окончателно лишаване от правото на служебно повишение; уволнение.

2. Глобите, наложени за нарушения на разпоредбите за движение по пътищата и пътна сигурност, трябва да се платят от този, който носи отговорността за глобите.

Няма да се счита неоправдано отсъствието от работа поради лишаване от свобода на работника, ако същият впоследствие бъде освободен от обвиненията, довели до задържането му.