Третата основа: Вяра в книгите
Вярата в книгите на Аллах, низпослани на Неговите прате-ници(А.С.) е третата основа от основите на вярата. Наистина, Аллах изпрати своите пратеници с ясни доказателства и им низпосла книги, чрез които се смили над хората, и чрез тях да се напътстват, за да бъдат щастливи на земята и на ахирета.Тези книги да им бъдат като ясен път по който да вървят, и да пре-съждат между хората когато има разногласие между тях. Всевишния Аллах казва:
(الحديد 025)
“Изпратихме Нашите пратеници с ясните знаци и низпос лахме заедно с тях книги и везната, за да постъпват хората справедливо.” (сура ал-Хадид-25).
(البقرة 213)
“Хората бяха една общност и Аллах изпрати пророците-благовестители и предупредители, и заедно с тях низпосла книгите с истината, за да отсъдят между хората онова, в което бяха в разногласие.” (сура ал-Бакара-213).
( 1 )-Същността на вярата в книгите.
Вярата в книгите е твърдото убеждение, че Аллах има книги, които е низпослал на пратениците Си (А.С.), те са Неговото истинско слово. Те представляват светлина и напътствие, съдър-жат истина, вяра и справедливост, и трябва да се следват задъл-жително и да се работи чрез тях. Тяхния брой го знае само Аллах. Казва Всевишния Аллах:
(النساء 164)
“И Аллах говори пряко с Муса.” (сура ан-Ниса-164).
(التوبة 006)
“И ако те моли за защита някой от езичниците, защти го, та да чуе словото на Аллах.” (сура ат-Теубе-6).
( 2 )-Прописа на вярата в книгите.
Задължително трябва да се вярва във всички книги който Аллах е низпослал на своите пратеници (А.С.) и,че те са от словото на Всевишния и Благословен Аллах-истински и,че те са низпос-лани,а не сътворени,и който ги отрече или отрече нещо от тях, той е невярващ.Казва Аллах:
(النساء 136)
“О,вярващи, вярвайте в Аллах и в Неговия пратеник, и в книгата, която е низпослал на Своя пратеник, и в книгите, които е низпослал преди! А който отрече вярата в Аллах и в Неговите меляйкета и в Неговите книги, и в Неговите прате-ници, и в Съдния ден, той дълбоко се е заблудил.”
(сура ан-Ниса-136).
(الأنعام 155)
“И това е Писание, низпослахме го Ние благословенно. След-вайте го и се бойте, за да бъдете помилвани.”
(сура ал-Ен`ам-155).
( 3 )-Нуждата на хората от тези книги и мъдростта от тях-ното спускане.
Първо: Да се ръководи всеки народ от книгата, която е низ-послана на Пратеника, и да се връщат към нея, за да опознаят религията си.
Второ:Да бъде тя справедливото пресъждане между хората във всичко, в което са разногласни.
Трето:Да запази-низпосланата книга- религията след смъртта на Пратеника, независимо от далечината на местата и времената, както е при приканването на нашия пророк Мухммед(С.А.В.).
Четвърто:Да бъдат- тези книги- доказателство на Аллах пред Неговите създания, да не се съпротивляват на законите в тях, нито да излизат от техните граници.
Казва Всевишния Аллах:
(البقرة 213)
“Хората бяха една общност и Аллах изпрати пророците-благовестители и предупредители, и заедно с тях низпосла книгите с истината, за да отсъдят между хората, в онова, в което бяха в разногласие.” (сура ал-Бакара-213)
( 4 )-Начина на вярване в книгите.
Вярата в книгите на Аллах може да бъде обобщена и с подроб-ности.В общи линии тя е да вярваш, че Аллах е низпослал книги на Своите пратеници (А.С.).
А с подробности-трябва да вярваш във всяка книга, която е именувал Аллах в честития Коран, а те са Корана, Теурата (Тора), Зебура, Инджиль (Евангелието), и писанията на Ибрахим и Муса. Също трябва да вярваш, че Аллах има и други книги, които е низпослал на пратениците Си, но не се знаят имената им, нито броят им, освен тези които Всевишния е именувал.
Всички тези книги потвърждават единството на Аллах и Неговата божесвеност, за Него се извършват добрите дела и заради Него трябва да се забранява многобожието и раздора по земята. Основата на приканването (де`ава) на всички пратеници е една,дори да са били с различни шериати и прописи.
Вярата в книгите означава да си убеден и сигурен, че те са низпослани на предишните пратеници. А вярата в Корана, озна-чава да си убеден в него и да следваш всичко, което е в него. Казва Всевишния Аллах:
(البقرة 285)
“Пратеника повярва в онова, което му бе низпослано от неговия Господар, повярваха и вярващите. Всеки от тях повярва в Аллах и в Неговите меляйкета и Неговите книги и Неговите пратеници.” (сура ал-Бакара-285).
(الأعراف 003)
“Следвайте това, което ви бе низпослано от вашия Господар и не следвайте освен Него други покровители.”
(сура ал-Еараф-3).
Корана се отличава от другите книги със следните черти:
-
-Че е чудо със словата и значението си, с обхващащите истини свързани с вселената и науката,намиращи с в него.
-
-Че е последната книга низпослана от небесата. С Корана се слага край на всички книги, както Мухаммед (С.А.В.) е края на всички пратеници.
-
-ЧеАллах се е самозадължил със запазването на Корана от всякакво изопачаване и променяне, а не както другите книги, които бяха изопачени и променени.
-
–Че Корана потвърждава предишните книги и ги пре-възхожда.
-
–Че Корана отнема валидността на всички предишни книги.
Казва Всевишния Аллах:
(يوسف 111)
“То не е предание измислено, а е потвърждение на онова, което е преди него, и разяснение за всяко нещо, и напът-ствие, и милост за хора вярващи.” (сура Юсуф-111).
( 5 )-Приемане известията на предишните книги.
Всички сме убедени, че всичко което е в предишните книги съдържащи известия, които Аллах ги е вдъхновил на Неговите пратеници (А.С) е истина, без никакво съмнение.Но това не озна-чава да приемем всичко, което го има сега в тези книги, които са между ръцете на християните и евреите, защото те са изопачени и променени и не са останали запазени, както Аллах ги е низпослал на Неговите пратеници (А.С.).
Също знаеме и сме твърдо убедени в това, което Аллах ни е известил в Неговата книга (Корана), че го има в предишните книги, като: никой няма да носи греха на друг, че човек ще има онова, за което се е постарал, и старанието му ще бъде видяно, после напълно ще бъде награден.
Казва Всевишния Аллах:
(النجم 036-041)
“Или не бе известен за онова, което е в писанията на Муса и Ибрахим, който изпълни (повелята), че никой прегрешил не ще носи греха на друг, и човек ще има само онова, за което се е постарал, и старанието му ще бъде напълно видяно, после ще му се въздаде.” (сура ан-Неджм-36-41)
(الأعلى 016-019)
“Да, предпочитате земния живот, но отвъдния е по-хубав и по-дълготраен. Това е (записано) в предишните писания-пи-санията на Ибрахим и Муса.” (сура ал-Еаля-16-19).
А що се отнася до техните прописи, че което е в Корана сме задължени да правим ибадет с него, обратно на предишните книги, гледаме, ако е спротивно на нашия шериат, не работим с него. Не че е лъжа, напротив то е истина, но за времето си, и за това не сме задължени да работим по него, защото отпада неговата важност с нашия шериат. И ако съвпадне с нашия шери-ат, означава, че нашия шериат потвърждава неговата праведност.
( 6 )-Низпосланите книги, които са споменати в Корана и в Суннета.
Те са:
1–Честития Коран.Той е словото на Аллах, което го низпосла на Мухаммед (С.А.В.), последния от пратени-ците и пророците. Той е последната низпослана книга. Аллах се е самозагрижил с неговото запазване,да не може да бъде изопачен, нито променен, и го отреди отнемащ важността на другите книги. Казва Всевишния Аллах:
(الحجر 009)
“Наистина, Ние низпослахме напомнянето (зикр) и ние непременно ще го пазим.” (сура ал-Хиджр-9)
(المائدة 048)
“И ти низпослахме Корана с истината да потвърди книгите преди него и да бъде техен свидетел. И отсъждай помежду им според онова, което Аллах е низпослал.”
(сура ал-Маиде-48)
2–Теурат (Тора).Това е книгата, която Аллах низпосла на Муса (А.С.) и я отреди напътствие и светлина и да отсъждат според нея пратениците към потомците на Исраил, и техните равини. Ние сме задължени да вярваме в Теурата, който го низпосла Аллах на Муса (А.С.), а не в Теурата, който е изопачен и променен, и се използва при християните и евреите. Всевишния Аллах казва:
(المائدة 044)
“Ние низпослахме Теурата с напътсвие в него и със светлина. Съдят според него пророците, които се отдадоха на евреите и правниците и равините-според онова от книгата на Аллах.” (сура ал-Маиде-44).
3–Инджил (Евангелие).Това е книгата, която Аллах низпосла на Иса (А.С.) с истината, потвърждавайки, небесните книги които са преди него.И Инджиль, трябва да се вярва в него както Аллах го е низпослал на Иса (А.С.) с неговите праведни основи, а не в промените Инджили (евангелията) които ги има днес при християните и евреите. Казва Аллах:
(المائدة 046)
“И изпратихме по следите им Иса, сина на Мерйем, да пот-върди Теурата, който бе преди него, и му дарихме Инджил (евангелието), в което има напътствие и светлина, и е потвърждение на Теурата, който бе преди него, и напътствие и поучение за богобоязливите.”
(сура ал Маиде-46).
И Теурата и Инджиля съдържат радостната вест-изпра-щането на нашия пророк Мухаммед (С.А.В.). Всевишния Аллах казва:
(الأعراف 157)
“Онези,които следват Пратеника, неграмотния Пророк, когото откриват записан у тях в Теурата и Инджиля. Той им повелява одобряваното и ги въздържа от порицаваното, и им разрешава благините, и им забранява скверностите. И снема бремето и оковите, които са на тях.” (сура ал-Еараф-157).
4–Зебур (Псалмите).Това е книгата, която я низпосла Аллах на Даууд (А.С.), в който трябва да вярваме, а не който е изо-пачен от евреите. Казва Всевишния Аллах:
(النساء 163)
“И на Даууд дарихме Зебура (Псалмите).”
(сура ан-Ниса-163).
5-Писанията на Ибрахим и Муса.
Това са писанията, които Аллах дари на Ибрахим и Муса (А.С.). Тези писания са изчезнали и не се знае нищо от тях, освен, което е споменато в честития Коран и в Сунне-та. Казва Аллах:
(النجم 036-041)
“Или не бе известен за онова, което е в писанията на Муса и Ибрахим,който изпълни (повелята), че никой прегрешил не ще носи греха на друг, и човек ще има само онова, за което се е постарал, и старанието му ще бъде видяно, после напълно ще му се въздаде.”
(сура ан-Неджм-36-41).
(الأعلى 016-019)
“Да, предпочитате земния живот, но отвъдния е по-хубав и по-дълготраен. Това е (записано) в предишни-те писания-писанията на Ибрахим и Муса” (сура ал-Еаля-16-19).
Четвъртата основа: Вяра в пратениците
( 1 )-Вярата в пратениците (А.С.).
Тя е една от основите на вярата, без която неможе да се осъществи вярата на човек.
Вярата в пратениците е : твърдо убеждение, че Аллах има прате-ници, които ги бе избрал за да предадат Неговите послание (ше-риати). Който ги последва ще бъде напътен, а който не им се подчини е дълбоко заблуди. Наистина те предадоха всичко, което Аллах им бе низпослал, като го предадоха напълно ясно.Те пренесаха доверието (еманета), съветваха народите, бореха се в името на Аллах-истинска борба (джихад), и изправиха доказа-телствата. Нищо не промениха, нито изопачиха, нито скриха не-що от това с което бяха изпратени. Вярваме във всеки който е именувал Аллах, и който не е. Всеки пратеник е блоговестител, известяваше кой пратеник ще е след него. И по-късно дошлия вярваше в който е преди него. Казва Всевишния Аллах:
(البقرة 136)
“Кажете: Вярвахме в Аллах и в низпосланото на нас,и в низпосланото на Ибрахим, и Исмаил, и Исхак, и Якуб и на родовете (му), и в даденото на Муса и Иса, и в даденото на пророците от техния Господар. Не правим разлика между ни-кого то тях и на Него сме се посветили.”
(сура ал-Бакара-136).
Който отрече един пратеник, той отрича, Който го е изпратил. И който не го последва, прегрешава спряму, Който нареди да го следват. Казва Аллах:
(النساء 150-151)
“Наистина, които не вярват в Аллах и в Неговите прате-ници, и искат да отделят Аллах от Неговите пратеници, и казват: Вярваме в едни, и не вярваме в други, и искат да поемат среден път. Тези са истински неверници. И пригот-вихме за неверниците унизително мъчение.”
(сура ан-Ниса-150-151)
( 2 )-Същността на пророчеството.
Пророчеството е посредника между Създателя и създанията, чрез него се предава шериата. Аллах го дава на, който пожелае от Неговите раби,и избира за пророк, който пожелае от Своите раби. Избирането, не е на никой друг, освен на Всеславения Аллах. Казва Всевишния Аллах:
(الحج 075)
“Аллах избира пратениците и сред меляйкетата, и сред хората. Аллах е Всечуващ, Всевиждащ.” (сура ал-Хадж-75)
Пророчеството се дарява, а не се придобива, нито може да се постигне с много служене и подчинение, и не идва с искане от пророка, нито с молбата му. Пророчеството е избиране от Пре-възходния и Всемогъщ Аллах.Казва Аллах:
(الشورى 013)
“Аллах избира за Себе си когото пожелае, и напътва онзи, който се обръща към Него.” (сура аш-Шура-13).
( 3 )-Мъдростта от изпращането на пратениците.
Мъдростта от изпращането на пратениците се вижда от следните неща:
Първо: Те изкарват хората от обожаването на хора към обо-жаване на Господаря на всички раби.Освобождават хората от обожаване на създанията към свободното обожаване и служене на Господаря на всички хора. Казва Всевишния Аллах:
(الأنبياء 107)
“И те изпратихме (О, Мухаммед) като милост за световете.”
(сура ал-Енбия-107).
Второ:Узнаване на целта, заради която Аллах създаде чове-чеството, и тя е обожаване и служене на Аллах-единствения. Тази цел се узнава само чрез пратениците, които ги избра Аллах от хората, и им даде предимство пред останалите хора.
Казва Всевишния Аллах:
(النحل 036)
“И при всяка общност изпратихме пратеници: Служете на Аллах и се отстранете от идолите.” (сура ан-Нехль-36).
Трето: Изправяне на доказателства на човечеството с изпраща- нето на пратениците.
Казва Всевишния Алах:
(النساء 165)
“Пратеници-благовестители и предупредители, за да нямат хората довод срещу Аллах след пратениците. Аллах е Всемо-гъщ, Премъдър.” (сура ан-Ниса-165).
Четвърто: Разясняване на някои неизвестни неща, които човешките мозъци не могат да ги достигнат, като имената и качествата на Аллах, опознаването на меляйкетата , Съдния ден и други.
Пето: Пратениците са най-хубавия пример за хората, Аллах ги осъвършенства с добри качества и морал, и ги предпази от съм-ненията и сладострастията. Всевишния Аллах казва:
(الأنعام 090)
“(Пророците) те са онези, които Аллах напъти. Следвай техния прав път!” (сура ал-Ен`ам-90)
(الممتحنة 006)
“Те са хубав пример за вас.” (сура ал-Мумтехине-6)
Шесто: Подобрявяне на душите, като се пречистват и предпазват от всичко, което ги омърсява. Казва Аллах:
(الجمعة 002)
“Той е, Който изпрати при неграмотните пратеник из между тях да им чете Неговите знамения и да ги пречисти, и да ги учи на Книгата и мъдростта.” (сура ал-Джумуа-2)
Казва Пратеника (С.А.В.):
(( انما بعثت لأتمم مكارم الأخلاق ))] رواه أحمد و الحاكم [
“Наистина, аз съм изпратен за да осъвършенствам достойн-ството на морала.” (предаден от Ахмед и Хаким).
( 4 )-Задълженията (делата) на пратениците (А.С.).
Пратениците (А.С.) имат благородни задължения, като:
А)-Предаване на шериата и приканване на хората към служене единствено на Аллах, и да не се служи на никой друг,освен на Него. Казва Всевишния Аллах:
(الأحزاب 039)
“Онези, които оповестяваха посланията на Аллах и се бояха от Него, и не се бояха от никого, освен от Аллах. Достатъчен е Аллах да направи равносметка.” (сура ал-Ахзаб-39).
Б)-Разясняване на низпосланото в религията. Казва Всевишния Аллах:
(النحل 044)
“И низпослахме на теб (О, Мухаммед) напомнянето (зикр), за да обясниш на хората какво им е низпослано и за да раз-мислят.” (сура ан-Нехль-44).
Г)-Пратениците напътват хората към доброто, предупреждават ги от лошото, зарадват ги с наградите при Аллах и ги предупреж-дават от наказанието Му. Казва Аллах:
(النساء 165)
“Пратеници-благовестители и предупредители.”
(сура ан-Ниса-165).
Д)-Подобряване на хората, като пратениците им бъдат най-добрия пример за следване в словата и делата.
Е)- Прилагане шериата на Аллах между рабите и осъществява-
нето му.
Ж)-Пратениците свидетелстват за своите народи на Съдния ден, че са им предали ясно всичко (което ги е зъдължил Аллах). Казва Всевишния Аллах:
(النساء 041)
“И как ще бъдат, когато доведем от всякя общност свидетел, и доводем теб (О, Мухаммед) да свидетелстваш за тях.”
(сура ан-Ниса-41).
( 5 )-Исляма е религия на всички пратеници.
Исляма е религията на всички пратеници и пророци. Казва Всевишния Аллах:
(آل عمران 019)
“Наистина Исляма е религията при Аллах.”
(сура али Имран-19).
Всички те приканваха към обожаването на Аллах-единствения, и отрекоха служенето на друг, дори да се различаваха тяхните шериати и прописи. Те се обединяваха в една единствена основа-единобожие.
Пратеника (С.А.В.) казва”
(( الانبياء اخوة لعلا ت )) ] رواه البخاري [
“Пратениците са братя от различни майки, и се обединяват в служенето им на Аллах.” (предаден от Бухари).
( 6 )-Пратениците са обикновени хора, и не знаят невиди-мото.
Знаенето на невидимото е от божествените черти и качества на Аллах, а не е от качествата на пратениците, защото са хора, както останалите от хората. Ядат и пият, женят се и спят, разболяват се и чустват умора.Всевишния Аллах казва:
(الفرقان 020)
“И преди теб изпращахме пратеници, които ядат храна и ходят по пазарите.” (сура ал-Фуркан-20).
(الرعد 038)
“И изпратихме пратеници преди теб, и им отредихме съпруги и потомства.” (сура ар-Ра`ад-38).
И им се случва, каквото се случва на хората, като тъга, радост, умора и сила.Аллах ги избра само за да предадат религията Му. И не знаят нищо от невидимото, освен това, което Аллах ги е известил. Всевишния Аллах казва:
(الجن 026-027)
“Знаещия невидимото, Той на никого не разкрива своите тайни, освен на онзи пратеник,когото е избрал. И сторва Той пред него и зад него да има (меляйкета) пазители.”
(сура ал-Джинн-26-27).
Сподели с приятели: |