I. 1Обща х/ка и норм регл на застр д-нт
Изтегляне 0.75 Mb.
|
| I.1Обща х/ка и норм регл на застр д-нт
В конт на приет в Бг спец нормат реглам-я застр се разгл като д-т по осигуряв на застр покрит на риск по сил на догов, изразяв се в набир и изразх на ср-ва , предназн за изпл на обезщ и др пар суми при настъпв на събит или сбъдв на усл-я, предвид в дог или в зак както и в пр свърз с това д-ти, включ: -оценк на застр риск; определ на застр прем;установ на настъп застр събит;опред разм на прич вреди;управл на собств ср-ва и на А к’ служат за покрит на технич рез на застрахов;прехвърл на вс или част от застр риск от застр на презастр-тел(Пно презастр);предостав от застр на усл по застр „пом при път”.Същевр презастр се опред като д-т по поем от презастр чрез презастр дог на вс или част от риск,покр от застр срещ отстъпв на застр прем(Ано презастр) и пр свърз с тов дейн.Основ се на спец нормат реглам на застр дел чрез код на застр могат да бъдат откроени 2 осн огранич относн дейн на застрах др-ва в бг:-забр за извършв на др търг д-т освен застр и презастр;-невъзм един и същ застрахов да извършв едновр застр и презастр д-т по общ застр и по животозастр(с изкл на „злополук”).Разглед в практич аспект,последн обстоятел поставя застр пред избор м/у следн алтернатив:-раздел на застрах предпр на 2 самост др-ва,вс едно от к’ с отдел предм на д-т-общ застр и живото и евентуал им последв обединяв под форм на холд.В съвр норм регламент на застр дело в бг застр холд се опред като контролир др-во чиято осн д-т е придобив и притежав на участ изкл или предимн в контролир др-ва к’ са застахов или презастр.Застр холд може да бъде и със смес д-т ако макар да не е застр или презастр.Следв да се отбележ че подобн организац схем е била прилаг Ан съществ застр др-ва к’ са извършв едновр общ и живото застр към момен на прием на зак за застр като подобн организац схем все по осезат присъст и на съвр застр пазар в бг;-ориентир и специализ на застр в една от 2те обл-общ или животозастр.Застр и презастр д-т в бг може да се извърш само от юрид лиц функц по следн пр норми-ад,взаимзастр коопер и чуждестр застр,упражняв д-тта си чрез клон в стран,рег като местн лица,какт и застр от държ чл-ка на ЕС при усл на прав на установ или на своб на пред на усл.Вс Застр АД трябва да получи лиценз за извърш на застр.При учред,изв на д-т,преобр и прекрат на застр ад се спазв разпор на търг зак,доколк чрез спец разпор код на застр не предвижд др ред.Разм на вписан капит на застр ад не мож да бъд по малък от мин разм на гаранц капит итрябва да бъде изцял запис и внес към дат на подав на заявл за получав на лиценз.Гаранц-ят капит е една трета от границ на платежосп но не мож да бъде по малък от-4млн лв,за застр получ лиценз за застр,к’ обхв вид застр по общ застр и застр злопол,а при извър и на акт презастр,увелич с една трета;-6 млн лв-за застр,получил лиц за застр,к’ обхв вид застр по животозастр и гражд отгов и използв на мот прев ср-ва,летат апарати,плав съд,общ гражд отгов и застр на кред и гаранц.При извършв и на акт презастр р-рът на гаранц к-л се увелич с една трета. Границ на платежоспос е миним размер на к’ трябва да са равн собств ср-ва на застр-ля намал с нематер А необх за осигур изпълн на догов задълж на застрахов в дългоср пл, в съотв с общ обем на негов д-т.Границ на платежосп на застрахов се изчисл съгласно метод,регламент в спец наредб 21.Като специф правн форма,под к’ може да осъщ застр си д-т взаимозастр коопер-я се учредява,извършв д-тта си,преобразув се и се прекратяв по реда на зак за кооперац,доколкот в кодекс на застрахов не е предвид др специал ред.Така наприм във връзка с учредяв на кооперац в код за застрахов са предвид спец изискван относн съдърж на устав,изв общ такива по реда на закона за кооперац,като опис на вид застах,инф-я за ср-вата на взаимозастр коопер-я,вид,начин на внасян и разм на вноск,обем на отговорн членов и задълж на взаимозастр коопер.Някои от по специф изискв и огранич са:-взаимозастр коопер може да извършв само застр,но не и презастр д-т,за к’ получ съотв лиценз;-предм на д-т на взаимозастр кооперац е огранич само до застр прод на животозастр,без общозастр;-учредяв се най малк от 500 лица като учредит и член може да бъде физ лице навърш 18 год възр,к’ не е постав под запрещ;-учредит се застрахов там след като тя получи лиценз за извършв на застрахов и внас застр вн-ка по избр от тях застрах от първ год;-членств възниква или се прекрат едновр със сключв или прекрат на застр дог-р съглас негов общ усл-я.Вс чл коопер-р прави встъп и дял вноск,разм на к’ се опред в устав и сключв с коопер застр дог по застр живот със ср на д-вие не по крат от 3 год.Дялов вноск служ за попълв на миним гаранц кап-л на кооперац.Когат дял вноск не са достатъчн за покрив на миним гаранц кап-л и границ на платежосп,общ събр на кооперац с обикнов мнозинств от вс чл кооперат-и може да взем решен за събир на допълн и целев вн-ки от чл-кооперат-те.Вс вноск в кап-ла на коопер са паричн.Допълн и целев вн-ки могат да се връщ на чл коопер-те само когато по този начин собств ср-ва на взаимозастр кооп-я няма да намал под размера на границ на платежосп или на миним гаранц кап-л.Връщ на допълн и целев вн-ки се извършв с едномесечн писмен предизвест до зам председателя на КФН ръков управл Застр Надз.След прекратяв на взаимозастр коопер дяловите,допълн и целев вн-ки подлеж на връщ само след като са били изплат вс остан задълж.;-когато се скл застр догов по няк вида застр,за вс вид се съст отд баланс.Натруп ср-ва по вс вид застр се използв за плащ на застр сум по този вид застр,доколк в устав на коопер не е предвид др;-за изв на своят д-т следва да се поддържа гаранц кап-л,чиито размери са обвърз с признат прем прих-д на коопер. Чужд застрах, упражняв д-т чрез клон в стран трябв да получ лицензир от КФН,коят се произн в 4месеч срок от постъпв на заявл,заедн с докум.Клон се вписв в търг рег-р след предостав на лиценз,а удостовер за вписв се депоз в комис в 5днев срок от получ му,но не по късно от 7 дни от вписв на кл в търг рег-р.Застр от др държ чл на ЕС,к’ смят да извършв д-т на територ на бг при услов на свобод на предостав на усл-и,без да открив кл,може да изв това след предостав на инфор на КФН относно рисков к’ застр смята да покрив в бг,вид застр,по к’ има право да изв д-т в д-вата чл-ка по произх,както и удостов,че разпол със собств ср-ва за покрив на границ на платежосп и на гаранц кап-л.Упражняв на застр и презастр д-т став чрез назанч на лице с постоян адр или седал в бг,к’ да го представл в отнош му с увред или застр лица.Представит трябв да разполаг с достатъчн правомощ да събир вс необх свед-я за урежд на претенц на такив лица,както и да извършв плащ и да представл застр-ля в съдебн и админ произв-ва във връзк с урежд на претенц.С цел защит на интерес на застрахователите, получ разр за упражняв на д-т в странат е учред сдружен”асоц на бг застрах”.Д-тта на застр подлеж на к-л к’ е 2 вида:- вътреш-осъществ се чрез изгражд на специализ служба,чиет функц е подчин на разпоредб на разд 3ти от гл 5та на код на застр,както и на приет от застр вътр правила.В изпълн на св ангажим вътр одитори от сл-бата изготв тек одит докл,адресир до ръков застр-ля и годиш отч за д-тта си,к’ следв да представ в управл застр надзор към КФН.;-външ к-л.Тази ф-ма на к-л се реализ чрез превант,текущ и допълн фин надз,упражняв от зам-председател на КФН,ръков управл застр надз по реда на част 6та от кодек на застр и на спец закон за КФН.Превант к-л се упражняв от посоч орг за държ застр надзор още при създав на др-вото чрез прецизн провер на докум за получав на лиценз за упражняв на застр д-т,като след това контролн процедур се пренас и през пер на извършв на застр д-т до нейното прекратяв в резулт на отнеман на разреш или ликвидац на застр.Нормат ср-да в к’ функционир застр и презастр др-ва в бг се свежда до общ и специф нормат акт-Код за застр,Наредба 21,Нар 32,Нар 5,Нар 24,Нар 27,Нар 30,Н-20,МСС,директиви на ЕС I.2.1Класификация на застр усл,застр браншове и вид застр-не В завис от начин на възникв на застр правоотн застр се разделя на: Добров застр-възникв по сил на дог м/у застр лиц и застр-ля. Задължит застр.-Задълж застр възникв в резулт на императивн ф-ма произтич от нормат акт. Код на застр огранич задълж застр по 2 застр прод-та: -Гражд отгов на автомиб за вред,к’ се нанас на 3ти лиц;-Застр”злопол на пътн в общ тр-т”.Код за застр постанов спец ред и основан за възникв на задълж застр.Освен че изричн трябв да бъде предвид в норм акт,тр да бъде скл и дог при застр-ля. При личн застр лицето може да акум застр суми по задълж и добров застр ср/у един и същ риск,покр от един или повеч застр-ли.Същевр при имущ застр получ обезщет от задължит и добров застр-не кумулативно не могат да надхвърл р-ра на действит причинен на застр лице вреди.Това е так защ имущ застр има обезщетител хар-р и за една и същ вреда не мож да бъде получав повече от едно обезщет или няк такив, надхвърл размера на вред. Според предм на застр защ се различ: -личн застр-предм на личн застр е личн имущ благо-жив, здрав, трудосп на застр лице.Застр риск засяг само конкр личн,но не и нейн имущ благ.При настъп на вред засрт-ят дълж застр сум,определ в дог,чийто разм не зависи от разм на вред. По правил при този вид застр е налиц и възм за откупув на заст-ката след изтич на 2 год.Като хар особ на личн застр-не са следн обстоятелств:-получ застр сума е необлаг с данъц;-застр сума не се счит за част от наследств маса и не се дел м/у наследн;-в/у застр сум не мож да бъд изв принуд изпълн по съд ред. -имущ застр-хар-ен обект на този вид застр е имущ благо.Застр дог може да бъде сключ както от собств на вещта така и от 3то лиц,имащ несобсвенич,а облигац отнош към застр вещ,т.е. застр дог се скл от тов лиц к’ има застр интер да получ застр защ.Има следн особен:-сум,коят застр-ят изплащ при настъпв на застр събит се нарич застр обезщет.Нейн разм завис от разм на действ претърп вред в резулт на застр събит.Имущ застр има обезщет хар-р,а тов означ че не мож да бъде плат обезщет,надхвърл действит размер на вред и не мож една и същ вред да се покрив 2 или повеч пъти;-само при имущ застр застр-ят разпол с правн възм на обрат риск с/у 3то лиц,причин вред.Чрез регр прав се предовратяв възм за една и същ вред застр лице да получи 2 или повеч обезщ;-допуст е да бъде извърш принуд изпълн в/у получ застр обезщ. 1.В завис от тов дали застр риск засяг акт или пас на застр лице: а)Ано застр-застр на интерес,като под инт се разбира отнош на застр лиц към вещ,взем,печ и др.Традиц обек за застр са вещ,части от вещ,вземания,банк депоз,печалб.Особености:-Застр на взем.Застр-та покрива риска или опасността взем на съотв дебит да бъд погас по давн или да бъд обяв по съд ред за несъбираем. Застр на банк депоз-предмет е не само пар сума,а риска,свърз с потенц неплатежосп на банк;Застр на печ.Тук предм на застр е предвид,оценима при ср норма на рентабилн печ от застр д-т.Риск при таз застр се свързв с тов при настъп на застр събит печ да не бъд реализ или тов да стан в по мал от очакв размер.б)Пн застр-покр риска от възникв на задълж,к’ има закон хар-р или дог хар-р; Според целт на застр:риск застр-целта е да се елиминир или обезщ вред,настъп в резул на бъд вредоносн събит,коет е несигур.Рисков са вс имущ застр и някои личн.При тоз тип застр се изпл сума при настъпв на застр събит в рамк на опр срок-смърт или временна или трайна заг на трудосп.;спест застр-застр-ят не само носи основн застр риск,но при изтич ср на дог или при изпълн на опр усл-я се задълж да плат на застр лице дог застр сум.Рентните застр са спестовн.При тях вноск завис от възр на застр лиц,пер на отсрочка,размера на мес рента и продължит на получав и в врем.Същ и за възм за покрит на допълн договени риск;смесен застр-съдърж едновр спестов и риск елем.застр сума е платим на по ранната от дат на смърт за застр лице или дат на изтич на ср на застр като застр лиц има прав за откуп на застр след изтич на опр пер.Съотв сум се изпл и при врем или трайн загуб на трудоспос вследств на злопол или бол.-застр”живот”. Според застр техн има -застр на щет-предм на застр са мат щет,имущ загуб и проп полз; -застр на сум-х-рно е при застр живот и злополук.Сум по коят застр-ят носи отгов се нарич застр сум и се опред своб в дог ,доколк обек на застр от тоз бранш са личн благ,к’ са на практ неоцен; В завис от степ в коят застр-ят поем отгов застр-ят:съзастр-прилаг се ког застр обект е твърд скъп,а застр риск е трърд гол.При разпред на риск и отговорн всек съзастр сам определ дела си при настъпв на застр събит според св застр интер.Съгл наредба 30 съзастр се опред като дейн по разпред на покрит риск по застр дог м/у 2ма или пов застр-ли: -общо застр-при тази разновидн съзастр дог се подпис м/у застр-ля от една стран и няк съзастр,коит солидарн поемат отговорн.При настъпв на застр събит застр лице може да се обърне за получав на обезщ към вс един от съзаст-лте,к’ след като изпл пълн разм на обезщет има прав на регрес иск с/у остан съзастр-ли,съразм на индивид им участ в съзастр дог; -външно съзастр-съзастр дог се сключв м/у застр лиц от една стран и вс застр-тел поотделно.При настъпв на застр събит съзастр-лте участв в плащ на обезщет съразм на поет от ях отгов;-вътр застр-хар-но за тази ф-ма на съзастр е,че съзастр дог се скл м/у застр лиц от една стран и един застр-тел от др стран,койт впоследсвт за да диверсифиц риск скл застр споразум с няк съзастрах,обич без знан на клиент.При настъпв на застр събит застр лиц има конт само с своя застр-л от койт търс пълн разм на обезщ.Платил цял обезщет застр-тел впоследс се възмездява по регр път от остан съзастр-ли.Съзастр с вод съзастр-тел-при таз разновидн един от застр е водещ.Той подготв застр дог и определ тариф усл-я.Впоследств застр дог се подписв от застр лиц и от вс един от съзастр-лите;презастрах-осигур на презастр защ се препоръчв ког по няк застр-ка се надхвърл лимит,до к’ прек застр-тел може да удовл евент искове на застр лиц без да наруш финанс си стабилн и да застраш капит си адекв и границ на платеспос.При презастр прек застр-тел прехвърл част от поет от него риск по първич застр дог на 3то лиц,нареч презастр-л,като тов прехвърл обич се изв на дирек и брок презастр пазар.Презастрах може да се разглежд като акт и пас. Застр лице има конт само с един застр-тел,от койт търси дължим му се обезщет.Платил цялот обезщет застр-тел по сил на презастр дог се възмезд от св презастр-тел.При презастр застрахов по първич застр дог е постав в позиц на застр лиц.Независ от тов той остав отвор пред св клиент(застр или 3то ползващо се лице) за предостав застрах покрит.Това означав,че от една стран застр лице по първичн застр дог има прав да предяви претенц си за изплащ на обезщет изключ и само към св застр-тел;а от др страна,че неспособ-та на презастр-ля да изпълн св задължен по презастр дог не се освобожд застр-ля по осн дог от задълж да изплати сум по предяв от застр лиц претенц.Доколк презастр дог представл своеобразн юрид форма за прехвърл на застр риск,особен,съпътстващ тов прехвърл стоят в основ на класиф на презастр-ните дог,к’ са дог на:-факултативно,облигаторно и факулт-облигат.Дог за факулт презастр предостав на застр-ля право за прехвърл на застр риск по конкр и отдел риск,носен от конкр полиц,а на презастр-ля-възм за тяхн прием или неприем. Дог за облигаторно презастр-взаимн обвързв 2те стран,както следва,застр-ля-за прехвърл на опред част от риск и отговорн-та,съотв презастр-за тяхн прием.Факулт-облигаторн дог е свърз с задълж на презастр-ля да поем предлож му от застр-ля риск,като остав изключ опц на застр-ля да прец дали да изв таков прехв или не.В практ за застр са се уастанов 2 сист за участ на презастр-те в д-тта на застр-лте:пропорц и непропорц:-Пропорц сист е метод за застр,при койт първичн застр-тел решав какв част от риск да задърж и се споразум с презастр-лте да цедир остан част спор усл-ята на дог.Тя вкл 3 способ:-квотно презастр,ексцедентно и квотн-ексцедентно. При непропорцион сист на презастрах няма пропорц разпредел на рисков и на съотв претенц к’ бях възникн по първич застр дог,какт по правил отделн риск не мог да бъд прехвърл(цедир).Непропорцион презастр дог са подход за голем и утвърд на застр пазар др-ва за покрив на мащабни риск,наприм катастр събит.Традиц,при застр прем при тоз вид дог се определ под форм на аванс депозит,к’ седантът запл на презастр-ля в нач на вс год.Непропорцион сист е получил развит в 2 дог типа презастр-не:-дог за покрит при превиш на загуб;-дог за спир на загуб. I.2.2.Застрахователни продукти предл от застр в бг 1.Застр живот. -застр живот при коят се покрив риск-„доживяване опред възраст или по ранна смърт”,както и застр живот,с връщ на застр прем и застр жив ако е свърз с инвест фонд. -Застр за пенс или рент-дългоср индивид или груп застр,включв спест част и задълж за еднократ и период плащ дължим след изтичан най малко 1 год от плащ на прем или на 1вата разср вноск. -Дългоср здравн застр-застр в случ на злопол включ нетрудосп от злоп;смърт от злопол;нетрудосп вследств на заболяв.Тази застр се скл като допълн към застр живот. 2.Женитб и детска застр.3.застр злополука. 4.застр заболяв5.постоянна здравн застр. -застр с изплащ на медиц разх или на медиц суми за диагностир и лечен проитич от злопол и заболяв. 6..изкупуване на К-застр за опр ср при коят срещу получав на прем застр-ят запл дог сума при изтич на ср. 7.допълн застр-застр осигур допълнит застрах покрит,включв коеот и да е или комбинац от:-смърт в следств на злопол,трайно загуб или намал работосп заради заболяв и др.8.Застр на сухопътни превозни ср-ва,безрелсови прев ср-ва. 9.застр на релсов пр ср-ва-застр вкл задълж за изплащ на загуб или щет10.застр на лет апарати.11.застр на плават съд.12.застр на тов по врем на превоз-за тов или багаж независ от вид на транспорт.13.застр пожар и пр бедствия-не се вкл буря. 14.застр щет имущ-без имущ опис в предх точк. 15.застр гражд отговорн-по суша. 16застр свърз с притеж и изполв на летат апар.17.гражд отговорн за плават съд.18.обща гражд отговорн-всичко коет не е спомен по горе.19.застр правна защита-за правни разноски.20.застр на кредити-21.застр на гаранции.22.застр при разн финанс загуб. I.3. Организация на синто и анто отчитане на основните отчетни обекти Застрахте д/ва нямат задължителен браншов сметкоплан. Те разработват свои индивидуален на база Примерния национален сметкоплан, като отчитат спецификата на застрах/та д/ст. За отчитане на р/дите и приходите на застрахователите могат да бъдат следните групи спец с/ки: С/ки от група 66 Р/ди за пряко застраховане Всички с/ки от групата са Ани, операционни и транзитни с/ки. Водят се с чисти обороти по дебита. Анто отчитане към всяка от с/ките е подходящо да се организира по застрах продукти и по застрах договори. С/ките се кредитират еднократно при тяхното приключване срещу дебитиране на с/ка 123 Дебитните обороти на с/ките участват разгърнато при формиране на съответни позиции на раздел I Технически отчет-общо застраховане на Отчета за доходите. С/ка 661 Използва се за направени от застрахователя р/ди в полза на застраховано или трето ползващо се лице при настъпване на застрахователното събитие. С/ка 662 По нея се отчита върнати части от застрах премии. С/ка 663 По нея се посочват т.нар. ликвидационни р/ди, свързани с установяване, отстраняване на щети. С/ка 664 По нея се отразяват се т.нар. аквизационни и инкасови комисионни. С/ка 665 По нея се отразяват сумите за заделени спец застрах резерви. С/ка 669 По нея се отразяват р/ди по пряко застраховане, к’ не са били отчетени чрез другите с/ки. Група 76 Приходи от пряко застраховане Всички с/ки от групата са Пни, операционни и транзитни. Водят се с чисти обороти по кредита. Анто отчитане към тях може да се организира по застрах продукти и по застрах договори. Кредитните обороти по с/ките разгърнато участват в съответните позиции на раздел I Технически отчет-общо застраховане на Отчета за доходите. С/ка 761 По с/ката се отчитат начислените премии по пряко застраховане. С/ка 762 По нея преките застрахователи отчитат получени от съзастрахователи комисионни. С/ка 763 По нея се отчитат допълнително начислените премии, във връзка със застрах договори от минали години. С/ка 764 По нея се отчитат възстановени суми на застрахователи по регресни искове. С/ка 765 По нея се отразяват освободени застрах резерви. За отразяване на операциите във връзка с участието на застрахователите в презастрах операции са предвидени следните с/ки: Група 67 Р/ди по Пно презастраховане С/ките се водят в счетоводството на седанта за отчитане на р/ди, извършени от него при закупуване на презастрах защита. С/ките се дебитират при начисляване и признаване на р/дите се а кредитират еднократно при тяхното приключване срещу дебитиране на с/ка 123 Група 77 Приходи от Пно презастраховане В тази група са включени с/ки според вида и характера на приходите За отчитане на разчетите на застрахователите, освен останалите се използват и няколко спец с/ки от раздел 4. С/ка 482 По тази с/ка застрахователите отразяват разчети по съвместни застрах договори. С/ка 483 Разчети с презастрахователи възникват при Пното презастраховане. Това означава, че посочената с/ка следва да се води от седанта или ретроцедента. С/ка 484 По своята х/ка и предназначение тази с/ка е аналогична на с/ка 483 но се води в счетоводството на презастрахователя. За отчитане на вътрешните разчети в своите системи застрахователите могат да използват с/ка 485 Вътрешни разчети, но са възприели различни подходи за ан и син отчитане към посочената с/ка. За отчитане на разчети със застрах агенти и брокери може да бъде използвана с/ка 491 Салдото може да бъде или дебитно или кредитно. Дебитното изразява по-рано отчетена застрах документация в сравнение с получаването на застрахте премии. Кредитното салдо изразява обратното състояние. При разчети, възникващи по пряко сключени със застрахователите договори може да бъде използвана с/ка 417. Заделените застрахователно-технически резерви, предназначени за покриване на предстоящи и бъдещи задължения на застрахователя по силата на застрах договори се отчитат чрез някои с/ки от група 13. С/ките за отчитане резервите са основни, Пни, Кови, балансови с/ки. Глава Втора II.1. Отчитане на вътрешните разчети Застрахте д/ва, имащи значителен дял на националния застрахователен пазар, имат добре развита мрежа от поделения и офиси. Системите на застрахователите са представени от централа, генерални агенции и агенции. В системите на застрахователите се движат потоци от информация, документи и парични ср/ва, формиращи спец разчетни отношения. За да бъде дефиниран като вътрешен един разчет в системата на застрахователя е необходимо: една или повече от страните в разчета да не е самостоятелно юридическо лице; страните по разчета да имат икономическа самостоятелност. Системата на вътрешните разчети е представена чрез две линии: линия на хоризонтала-изразява взаимоотношения м/у поделения на застрахователя; линия на вертикала-изразява взаимоотношенията м/у поделения на застрахователя и неговата централа. Предмет на вътрешни разчети биват: получени и изплатени щети; получени и преведени суми по регресни искове; получени суми за извършване на административни р/ди в поделенията; получени суми за придобиване на Аи в поделенията, периодично превеждана част от събраните от поделенията премии в централата както и прехвърлянето на обобщена счетоводна информация за целите на периодичните и годишното приключване. Поделенията на застрахователя водят самостоятелно счетоводство до съставянето на оборотна ведомост. Генералните агенции ежемесечно изготвят оборотна ведомост, отразяваща тяхната д/ст и д/стта на поделенията към тях. За целите на съставянето на фините отчети на застрахователя, счетоводната информация, генерирана в поделенията периодично и към края на отчетния период се прехвърля чрез системата от с/ки за вътрешни разчети на ниво централа. Отчитането на вътрешните разчети може да бъде организирано чрез с/ка 485 Вътрешни разчети, като записвания по повод разчета при съответните участници в него са огледални. Към края на отчетния период на консолидирано ниво с/ка 485 следва да е балансирана. Агенцията-инициатор следи за получаването на потвърждение или писмо-отказ от поделението-кореспондент. Когато една операция остане непотвърдена повече от месец, то агенцията-инициатор е длъжна след изясняване с агенцията-кореспондент да сторнира счетоводната статия. Към всеки мемориален ордер се прилагат съответни оправдателни първични документи. Чрез системата вътрешни разчети поделенията периодично участват и при формирането и използването на т.нар. централизиран застрахователен фонд на ниво централа. Счетоводните записвания са диференцирани в зависимост от предмета на вътрешния разчет и съответния участник в него и могат да бъдат представени както следва: 1. за периодично изисквани от поделенията парични ср/ва за надлимитни щети, за административно-стопански р/ди, за придобиване на Аи и погасяване на Пи: в централата на застрахователя: Д/т 485 анал. Съотв поделение, анал. предмета на разчета К/т 503; в поделението Огледална. 2. С получените по заявката си парични ср/ва поделението придобива Аи, погасява Пи, извършва р/ди и плащания. Във връзка с тези операции в поделението на застрахователя се съставя следната счетоводна статия: Д/т р/л 2,3.4, гр 60, гр 62, гр 66, К/т гр 50 3. За периодично превеждана част от събраните от поделенията премии в централизирания фонд. Д/т 485 анал централното управление анал предмета на разчета К/т 503 При получаване на сумата в централата на застрахователя се съставя обратна счетоводна статия, но по разчетната с/ка на съответното поделение. 4. За прехвърляне на обороти или салда по с/ки. В поделението се съставя следната счетоводна статия: Д/т 485 анал на генералната агенция, партида за предмета на разчета, К/т р/л 2,3,4, гр. 60, 62, 65, 66, 69. Аналогично, поделенията прехвърлят информацията на генералните агенции. За целта в агенциите се съставя следната счетоводна статия: Д/т гр. 70, 72, 75, 76, 79, К/т 485 анал геб агенция, партида за предмет на разчета. Посочените счетоводни записвания са идентични на всяко ниво структурата на застрахователя и се извършват отдолу на горе. Наличието на салда по някои ан с/ки, водени за съответни поделения индикира все още незавършен вътрешен разчет. II.2. Отчитане на разчетите със застрах агенти и застрах брокери Статутът на застрахте посредници е подробно регламентиран в част трета Застрах и презастрах посредници от Кодекса за застраховането, както и в специална наредба. Съгласно чл. 150, ал. 1 от Кодекса "застрах и презастрах посредници са застрахте брокери и застрахте агенти, к’ срещу възнаграждение извършват застрахователно и/или презастрахователно посредничество" Застрахят брокер е търговско д/во или едноличен търговец, вписан във воден от комисията за фин надзор регистър, к’ срещу възнаграждение по възлагане от потребител на застрах услуги извършва застрахователно посредничество и по възлагане от застраховател или презастраховател извършва презастрахователно посредничество. Застрахят брокер не може да извършва д/ст като застрахователен агент. Застрахят брокер следва да гарантира изпълнението на задълженията си като поддържа постоянно собствени ср/ва или като създаде специална клиентска с/ка. Застрахте агенти биват обвързани и необвързани. Отношенията м/у застрахователя и застрахя агент се уреждат с писмен договор Застрахят агент не може да работи за застрахователен брокер. Застрахят агент също е длъжен да поддържа задължителна застраховка "Професионална отговорност". За отчитане на разчетите със своите агенти и брокери застрахователите могат да използват с/ка 491.Удачно към нея да се заведат две подс/ки: 4911 Застрах агенти и 4912 Застрах брокери. На ан ниво и към двете посочени подс/ки по агенти при необходимост и по номера на застрах полици. Съставят се следните счетоводни статии за отчитане на разчетите със застрах агенти и брокери: 1. За раздадените екземпляри от застрах документи: за отписване на застрах документи: Д/т 990 К/т 963 анал Застрах бланки и документи; за предаване на бланките на агенти и брокери: Д/т 963 анал агенти и брокери К/т 990; 2. За събраните и внесени през месеца премии от агенти и брокери: Д/т 501 К/т 4911, 4912 анал съответния агент/брокер, партида № на застрах полица Ако агентът се отчита безкасово възможно е да има разминаване м/у информацията по аналитичната разчетна с/ка на агента. Д/т 503 К/т 4911, 4912 партида Застрах премии за разпределение В края на месеца, съгласно представените списъци за премиите се съставя се следната счетоводна статия: Д/т 4911, 4912 партида Застрах премии за разпределение К/т 4911, 4912 анал съответния агент/брокер партида № на застрах полица В случай, че е налице съответствие, агентът (брокерът) се освобождава от отговорност и се признава приход от застрах премии, за к’ се съставя следната счетоводна статия: Д/т с/ка 4911, 4912 анал К/т 761. За изчистване на общата партида към с/ката за работа през следващия месец се съставя: Д/т 4911, 4912 партида Застрах премии за разпределение К/т 499 анал Суми за уточняване в)За отчитане на използваните и анулираните екземпляри от застрах документи: Д/т 990 К/т 963 анал 3. Дължимото на агентите възнаграждение се изчислява по различен начин. Възнаграждението дължимо на агентите има две съставни части аквизационна комисионна и инкасова комисионна. Счетоводните процедури при отчитане на дължимите възнаграждения могат да бъдат: а) Когато субект на разчетното отношение е агент следва да се има предвид, че застрахте агенти не могат да бъдат в трудово-правни отношения с д/вото. За начисленото като р/д и разчет възнаграждение: Д/т 664 К/т 4911 анал съответния агент, партида № на застрах полица За направените удръжки за с/ка на възнаграждението на агента: Д/т 4911 анал. К/т с/ки 454 К/т гр. 46 За изплатената чиста сума: Д/т с/ка 4911 анал; б) Когато е брокер: За постъпилите по банковата с/ка събрани от съответен брокер застрах премии, от к’ са удържани изчислените и задържани от брокера комисионни: Д/т 503 К/т 4912 анал съответния брокер За признаване на премиен приход Д-т с/ка 4912 анал съответния брокери К/т 761 За отнасяне на дължимите комисионни: Д/т 664 К/т 4912 анал съответния брокер Може да бъде отбелязано наличието и на други подходи, застъпени в специализираната литература. Някои автори предлагат във връзка с отчитане на разчетите с брокери и агенти само по повод дължимата им се комисионна или възнаграждение да се използва с/ка 421 Персонал, към к’ да се открие подс/ка 4212 Агенти и брокери. Други считат, че е удачно да се отчита по отделна Пна разчетна с/ка, като например, с/ка 428 Разчети с трети лица по застраховки.
Във връзка с отч на разчетите с кл-ти се съставят => сч статии: 1-въз основа на първия екземпляр от застрахователната полица 417- анал с/ка на застр продукт и партида № застр полица/ 761; 2/за внесената сума на застр премия гр.50/417- анал с/ка на застр продукт и партида № застр полица. Тази статия се съставя толкова пъти колкото плащания са били направени по полицата. При прекратяване на застр дог-р поради забава на затр лице в същия отч период, с размера на дължимите за целия остатъчен срок на дог-ра вноски се съставя сторнировъчна статия 417/761. Когато прекратяването е в друг отч период се съставя Дт с/ка 122 и Дт с/ка 452/ Кт с/ка 417-анал с/ка на застр продукт и партида № застр полица. II.4. Отчитане на разчети с местни затр-ли и трети лица по регресни искове. Счет-то отч-не на разчетите по регресен иск може да бъде извършено по два ≠ подхода. 1 п-д е Приходно р/ден п-д – при него изплатеното от застр-ля обезщетение се отч като текущ р/д, а получената сума по регреса като текущ пр-д. 1-За отч на изплатеното от застр-ля обезщетение, за кто има основание да се предяви регресен иск 661/гр.50; 2- за изпращане в централа от ГА или А-я 485 ан ЦУ/661; 3- Док-те по преписката се изпращат в сектор Регресни искове на ЦУ – не се съставя сч статия; 4- Изплатеното обезщетение, кто ще се възстановява по регресен път се следи задбалансово като усл вземане 935 анал с/ка на ответника/990; 5- има 2 варианта в зависимост от изхода на иска спрямо виновното лице: 5.1. при достигнато извънсъдебно споразумение виновното лице доброволно внася сумата по регреса Дт гр.50/ Кт 485 когато ∑та по регреса постъпва в поделение на застр-ля или Кт 764 когато сумата постъпва в централата. За отписване на усл вземане 990/935 анал с/ка на ответника;. 5.2 Ако виновното лице не възстанови доброволно обезщетението се завежда съдебно дело. За понесените от ищеца съдебни разноски 444анал № на исковата молба/ гр.50 или 422. Ако съдът присъди в полза на ищеца цялата сума се съставя Дт 445 с ∑ на иска/ Кт 444 с ∑ на присъдените разноски и Кт 764 с ∑ на главницата и Кт 721 с ∑ на присъдените лихви. Главницата се отписва от задбалансовите с/ки 990/935. Присъденото вземане се събира от застрахователя гр.50/445 анал № на исковата молба. Ако съдът отхвърли иска на застр-ля 609/444 анал № на исковата молба, заведеното по с/ка 935 усл вземане остава до изтичане на давностния срок, като към него се прехвърлят и отписаните съдебни разноски. 2 п-д – изплатеното обезщетение се отч като разчет с трето виновно лице. 1-За отч на изплатеното от застр-ля обезщетение, за кто има основание да се предяви регресен иск 486анал с/ка на ответника/ гр.50; 2- ако ответника или неговият застр-л възстановят доброволно ∑та гр.50/486 анал с/ка на ответника, в противен случай се завежда регресен иск по съдебен ред, като със ∑та на изплатеното обезщетение се съставя Дт 444 анал № на исковата молба /Кт 486 анал с/ка на ответника; 3- за съдебните разноски 444/гр.50; 4- В зависимост от реш-то на съда: 4.1- съдът присъжда в полза на застр-ля ищец цялата ∑ - Дт 445 с ∑ на иска/ Кт 444 с ∑ на главницата и присъдените разноски и Кт 721 с ∑ на присъдените лихви, присъденото жземане се събира от застр-ля гр.50/ 445 анл с/ка № на исковата молба; 4.2 – съдът отхвърля иска на застр-ля - Дт 661 с ∑ на главницата и Дт 609 с ∑ на съдебните разноски/ Кт 444 анал № на исковата молба. II.5. Отчитане на разчетите по съзастраховане. Счет-те записвания могат да бъдат разгледани в 2 варианта: 1Вариант – водещият застр-л събира от застрахованото лице цялата премия по първичния застр-лен дог-р, но признава като свой пр-д само част от нея, пропорционална на поетия от него дял от отговорността. 1- за начислената/събраната от водещия застр-л застр-на премия Дт 417 или Дт гр.50 с цялата сума на застрахователната премия по първичния застрахователен дог-р/ Кт 761 с частта от премията, отговаряща на поетата отговорност и Кт 482 с частта от премията отговаряща на прехвърлената отговорност; 2- за изплатената на съзастрахователя отстъпена част от застр-ната премия 482 анал с/ка на съзастрахователя/ Кт гр.50; 3- за отстъпената част от застр-ната премия при съзастрахователя се съставят а/ за начислената отстъпена застр премия 482/762, б/ за получената от водещия застраховател отстъпена застрахователна премия, съгл плат док-ти гр.50/482 анал с/ка на водещия застр-л; 4- ако застрахованото лице отправи иск за изплащане на обезщетение към един от застрахователите, в този случай застр-ля към кто е отправена претенцията изплаща цялата сума, а ако застрахованото лице отправи иска си към всеки един от застр-лите, тогава всеки от тях изчислява размера на своята отговорност, и признава р-д за изплатената сума 661/гр.50;. 2Вариант – водещият застр-л събира от застрахованото лице цялата премия по застр-я дог-р и я признава за свой пр-д. Отстъпената комисионна в полза на съзастрахователя се третира като р-д за комисионна в счет-вото на водещия застр-л: 1- за начисл от вод-я застр-л премия Дт 417 или гр.50 с цялата ∑ на застрахователната премия по първичния застр-лен дог-р/ Кт 761; 2- за начислената в полза на съзатрахователя отстъпена част от застр-та премия 664/482анал с/ка на съзастрахователя; 3- за изплатената на съзастрахователя отстъпена застр премия 482/гр.50; 4-в счет-то на съзастрахователя се съставят счет-те статии: а/ за начислената отстъпена застр премия 482/762, б/ за получената от водещия застраховател отстъпена застрахователна премия, съгл плат док-ти гр.50/482 анал с/ка на водещия застр-л ; 5- при настъпване на застр събитие: а/ ако застрахованото лице отправи иск за изплащане на обезщетение към един от застрахователите, в този случай застр-ля към кто е отправена претенцията изплаща цялата сума; б/ ако застрахованото лице отправи иска си към всеки един от застр-лите, тогава всеки от тях изчислява размера на своята отговорност, и признава р-д за изплатената сума 661/гр.50;. II.6. Отч на разчети по презастраховане. Признатите в счет-то на седанта пр-ди се явяват р-ди за презастрахователя и обратното р-дите за седанта са пр-ди на презастрахователя. В счет-то на седанта се съставят: 1- за начисл/ събрана от седанта застр-на премия Дт 417 или Дт гр.50 с цялата сума на застрахователната премия по първичния застр дог-р/ Кт 761 анал с/ка за застр продукт; 2- за начисл в полза на цесионера отстъпена част от застр премия 671/483 анал с/ка на презастрахователя; 3- за изплатената на презастрахователя отстъпена част от застр премия 483 анал с/ка на презастрахователя/ гр.50; 4- за начислената допълнителна комисионна 483 анал с/ка на презастрахователя/ Кт773; 5- при постъпване на ∑та от презастрахователя гр.50/483 анал с/ка на презастрахователя; При цесионера /презастр-ля/ се съставят: 1- за начисл, отстъпена от седанта застр премия 484 анал с/ка на седанта/781; 2- за получената от цесионера отстъпена застр премия гр.50/484 анал с/ка на седанта; 3- за отстъпената от цесионера комисионна 684/484 анал с/ка на седанта; 4- при превеждане на ∑та в полза на седанта 484 анал с/ка на седанта/гр.50; При настъпване на застр събитие застр-ното лице отправя претенция към своя застр-л /седанта/, кто дължи пълния р-р на обезщетението и при неговото изплащане съставя 661/гр.50. Цесионерът е длъжен да възмезди седанта за направеното плащане, тази част от обез-то е р-д за цесионера и пр-д за седанта, счет-те статии са: при цесионера 681/484 анал с/ка на седанта; при седанта 483 анал с/ка на презастрахователя/771. Също така седанта може да реализира пр-д от участие в резултата на цесионера, съставя се 483 анал с/ка на презастрахователя /772, а при цесионера 682/484 анал с/ка на седанта;. Каталог: materials materials -> Исторически преглед на възникването и развитието на ес materials -> Съюз на математиците в българия-секция русе коледно математическо състезание – 12. 2006 г. 4 клас materials -> Великденско математическо състезание 12. 04. 2008 г. 2 клас Времето за решаване е 120 минути materials -> Съюз на математиците в българия-секция русе коледно математическо състезание – 09. 12. 2006г materials -> Съюз на математиците в българия-секция русе коледно математическо състезание – 12. 2006 г. 8 клас materials -> Великденско математическо състезание 12. 04. 2008г. 3 клас materials -> К а т е д р а " информатика" materials -> Зад. 2 Отг.: 5- 3т Зад. 3 Отг.: (=,-);(+,=);(+,=) по 1т., общо 3т. За materials -> Іv клас От 1 до 5 зад по 3 точки, от 6 до 10 – по 5 и от 11 до 15 – по 7 Изтегляне 0.75 Mb. Сподели с приятели:
|