I. анализ на икономическото и социалното състояние на област кърджали 9



страница14/42
Дата16.10.2018
Размер6.83 Mb.
#89736
1   ...   10   11   12   13   14   15   16   17   ...   42

Приоритетни икономически сектори


Добре развити или с потенциал за последващо развитие в област Кърджали са:

  • Цветна металургия - по-скоро характеристиката в средносрочен план е „традиционен отрасъл“

  • Преработвателна промишленост - като отрасъл, в който се правят най-много инвестиции традиционно

  • Хранително-вкусова промишленост

  • Текстилна и шивашка промишленост

  • Производство на строителни материали и строителство

  • Селско стопанство - традиционно тютюнопроизводство, етерично-маслени и южни култури

  • Дърводобив

  • Търговия и услуги
    1. Насоки за развитие


Една от основните характеристики на област Кърджали е граничното местоположение и близостта с Република Гърция. Доскоро липсата на функциониращ ГКПП водеше до известна изолация и поставяше сериозни ограничения пред икономическото развитие на областта. Същевременно, преодоляването на този недостатък носи сериозно сравнително конкурентно предимство (ГКПП “Маказа” е открит и функционира от 09.09.2013). То се изразява както в увеличен туристопоток (традиционен интерес сред гръцките туристи например, представляват религиозните обекти), така и в засилен инвеститорски интерес към областта от страна на гръцки фирми.

В развитието на туризма са и едни от най-сериозните перспективи пред област Кърджали. Огромен е потенциалът за развитие на различни форми на алтернативен туризъм в областта (ловен, риболовен, воден, селски, културен, религиозен) - начин за привличане на определен, желан тип туристи, а също и средство за преодоляване на сезонността при традиционния туризъм.

Улесняването на достъпа до областта, очаквано ще доведе до увеличаване на инвеститорския интерес не само от гръцки фирми, но и от местни и чуждестранни компании, за които близостта до границата с Гърция е от значение. За обслужване на тези инвеститори и за преодоляването на конкуренцията от други области в България, се открива възможност за изграждането на индустриални зони. Тези зони са основно средство за повишаване на икономическия растеж на регионално ниво и оказват благоприятно влияние върху местната икономика като спомагат за генерирането на капитал и заетост, допринасят за увеличаване на приходите от данъци и подпомагат местните бизнес организации. В тази връзка, значение има и фактът, че индустрията има сериозни традиции в областта. Пред добивната индустрия също има сериозни перспективи за развитие. Важно е тя да се подпомага и насърчава, но по начин, щадящ природата, без да ограничава развитието на туризма или селското стопанство.

Селското стопанство е сектор с неоползотворен потенциал. Към момента производството от него е свързано най-вече с техническите култури, от които огромен дял заема тютюна. Този традиционен за областта отрасъл получава все по-ограничени държавни помощи, което неминуемо ще се отрази и върху обема на производството. Средство за преодоляването на този недостатък, постигайки едновременно и повишена конкурентоспособност, е специализацията на производството чрез производството на редки и скъпи видове, на точно определени технически култури.

Област Кърджали се характеризира с пресечен полупланински и планински релеф, което е причина за големият брой землища – 465 бр. На територията на областта работят седем общински служби по земеделие. Предвид големият брой разпокъсани землища, броят на регистрираните земеделски производители, броят на регистрираните земеделски стопани в ИСАК, големият брой ФБ/БЗС, подлежащи на теренна проверка е необходимо да бъде засилена ролята на експертите в Областната дирекция „Земеделие” и консултантски дейности по прилагане на мерките от ПРСР и принципите за ефективно и устойчиво земеделие в контекста на ПРСР през новия програмен период 2014-2020 г.

Друга перспектива пред област Кърджали е за регионална интеграция, свързана с работещия ГКПП „Маказа” на територията й и засилването на товарния трафик. Изграждането на повече логистични паркове, които да обслужват този трафик, създава сериозни възможности пред развитието на областта. Тези паркове се разполагат в периферията на градовете в близост до по-важни пътни артерии или транспортни възли и осигуряват всички стандартни условия и услуги в самия парк, в зависимост от търсенето им. Задължително условие за изграждането на логистичен парк е отличната транспортната инфраструктура до него.

Очакваното развитие на икономиката на областта се основава на:



  • Умерен климат с положителни средногодишни температури и много
    слънчеви дни

  • Опитни специалисти и изпълнителски кадри в селското стопанство и
    промишлеността

  • Опит в използването на технологии за интензивно растениевъдство

  • Опит и съвременна техника за машиностроително производство

  • Улеснен достъп до трансграничния регион: функциониращ ГКПП „Маказа” на границата с Гърция

  • Развита техническа инфраструктура и чиста околна среда, свободни
    земеделски и промишлени площи и сгради на ниски цени и близки места
    за отдих и исторически обекти за туризъм


Карта 2. Общоевропейски транспортни коридори



Потенциали/опорни точки за развитие:


  • Сравнително добре изградената транспортна инфраструктура – Общоевропейски транспортни коридори № 9 (и в близост № 4, № 8), ж.п. инфраструктура, 100 км до международното летище Пловдив, прави района достъпен и привлекателен за разполагане на бизнес, за нарастване на чуждестранните инвестиции и за развитието на туризма

  • Изграждането на т.н. „Южна хоризонтала” по направление Петрич–Бургас, залегнала в Приоритетите за изграждане на пътната инфраструктура на Р. България до 2020 г., ще подобри осезателно възможностите за използване на местния потенциал за развитие и ще подпомогне регионалната икономика и туристическата достъпност. Автомагистралните връзки и пътищата, които са част от ОЕТК, имат важна роля за осигуряване на интеграцията на района в европейската пътна мрежа и на достъпа до световните пазари на стоки и суровини. Много населени места, разположени в близост до строящите се автомагистрални участъци, ще станат по-привлекателни за разполагане на нови икономически дейности и се очаква около тях да възникнат нови производствени и логистични зони

  • Районът граничи с Гърция и е в близост с Турция, което дава възможност за активно трансгранично сътрудничество. Наличието на ГКПП свързва и физически съседните страни – функциониращият ГКПП „Маказа” и планираният за изграждане ГКПП “Рудозем-Ксанти” (област Смолян), създавайки добри перспективи за развитие. По този начин областта има потенциал да се развива като портал към Южните Балкани и Азия

  • Съхраненото биоразнообразие и наличие на защитени зони са потенциал за развитието на туризма (сезонен и алтернативен – спа, екологичен, спортен, аграрен, ловен, конгресен и др.) Богатото културно-историческо наследство е потенциал за развитие на културния туризъм

  • Областта има значителен потенциал за използване на ВЕИ. Подходящи са природните условия за използване на слънчевата енергия за производство на електроенергия, има възможности за разполагане на слънчеви и фотоволтаични инсталации за енергия
    1. Инвестиции


През 2016 г. преките чуждестранни инвестиции са сравнително малко, като съотнесени на човек от населението, са сходни на тези в Хасково, Шумен, Ямбол и др. В периода 2014-2016 г. бележат ръст от 6,37%, достигайки общ обем от 153 мил. евро.
Таблица 76. Чуждестранни преки инвестиции в нефинансовия сектор в област Кърджали, хил. евро


Област/Община

2014 г.

2015 г.

2016 г.

Област Кърджали

143 950.7

176 317.0

153 123.8

Ардино

892.8

911.4

572.6

Джебел

445.0

..

..

Кирково

1 752.6

1 141.9

-75.7

Крумовград

..

..

..

Кърджали

82 867.4

107 314.6

110 681.9

Момчилград

..

2 229.2

2 438.2

Черноочене

..

..

934.2

Източник: НСИ

Най-висок дял от инвестициите има в община Кърджали – 72,28%, на следващо място е община Момчилград с дял от 1,59%, а в общините Джебел и Крумовград не са отчетени инвестиции. През 2016 г., от гледна точка на географското разположение на преките чуждестранни инвестиции в различните региони на България, в София-град са привлечени 51,94% от чуждестранните инвестиции, след което се нареждат Варненска област (7,59%), Бургаска (7,43%), Пловдивска (7,36%), Софийска (5,59%), Стара Загора (3,92%), Благоевград (2,05%), Пазарджик (2,04%). Област Кърджали и всяка от останалите 20 административни области е привлякла около един процент (или по-малко) от общия обем на ПЧИ в страната.

Регионалните инвестиции в Област Кърджали нарастват повече от със 6,37% в периода 2014-2016 г. Динамиката на инвестициите в област Кърджали силно изостава и през 2011 г. от средните за националната икономика. Традиционно, най-голяма част от преките чуждестранни инвестиции са в текстилната и шивашката промишленост, а инвеститорите са най-вече от Гърция, Турция, Германия и Холандия.
Таблица 77. Чуждестранни преки инвестиции по държави в област Кърджали към 31.12.2016 г., хил. евро


Държави

Общ размер на ПЧИ, хил.евро

Общо за област Кърджали

153 123.8

Австрия

..

Британски Вирджински острови

..

Кипър

..

Дания

..

Франция

..

Германия

10 681.5

Гърция

3 835.7

Нидерландия

..

Швеция

..

Швейцария

..

Турция

..

Обединено кралство

..

Източник: НСИ
През последните няколко години в областта се наблюдава повишаване на инвестиционната активност в секторите строителство, търговия и ремонт, а също и в селското стопанство.
Оперативни програми

Справка в ИСУН показва, че за периода от началото на 2014 г. до октомври 2017 г., общият брой на сключените договори в областта е над 60. Стойността им е над 60 млн. лв, а безвъзмездната помощ – над 50 млн. лв.

Един от приоритетите за изграждане на пътната инфраструкутра на България до 2020 г. е изграждането на т.н. „Южна хоризонтала” по направлението Петрич-Бургас в Юженцентрален район. Неговата реализация ще подобри осезателно възможностите за използване на местния потенциал за развитие и ще подпомогне регионалната икономика и туристическата достъпност, включителност и за област Кърджали. Автомагистралните връзки и пътищата, които са част от ОЕТК, имат важна роля за осигуряване на интеграцията на района в европейската пътна мрежа и на достъпа до световните пазари на стоки и суровини.

Според прогнозните разчети за 2020 г., за инвестиции в научно-изследователската и развойна дейност за Южен централен район, в чийто обхват е област Кърджали, се предвиждат 1,8% от БВП при среден за страната 1,5%. Районът ще има съществен принос и по отношение на използването на ВЕИ и повишаване на енергийната ефективност. А делът на заетото население на възраст 20-64 г. се очаква да бъде 77%, което ще е над средното за страната.



Според Националната стратегия за регионално развитие на Република България, за периода 2012-2022 г., за да се постигнат тези резултати, при отчитане на потенциалите за развитие и за намаляване на негативните процеси, се предвиждат приоритетни публични намеси, касаещи област Кърджали, в следните сфери:

  • Икономика – създаване на клъстери и развитие и внедряване на иновациите и технологично обновление на средствата за производство. Създаване и усвояване на иновации и широко въвеждане на информационните и комуникационни технологии, както в производствения, така и в публичния сектор. Повишаване на достъпа и изграждане на регионална и местна бизнес инфраструктура – създаване на нови или развитие на съществуващите бизнес, индустриални и технологични паркове в големите промишлени центрове като Кърджали и др.

  • Природно и културно наследство, туризъм – археологическия комплекс „Перперикон” (край гр. Кърджали)

  • Транспортна инфраструктура – развитие на Общоевропейските транспортни коридори № 4, № 8 и № 9 като част от европейската транспортна мрежа. Доизграждане на АМ „Марица” и АМ “Тракия”. Изграждането на т.н. „Южна хоризонтала” по направлението Петрич – Бургас през територията на Родопите.

  • Териториално развитие и сближаване – разширяване на трансграничното сътрудничество с Гърция и Турция, както и транснационално сътрудничество чрез създаване на по-добри условия за комуникация със страните от Централна и Западна Европа и Азия. Районът има потенциал да се развива като портал към Южните Балкани и Азия. Изграждане на индустриални и бизнес зони.

  • Социална инфраструктура – развитие на базата за висше образование и НИРД, програмите за устройване на млади квалифицирани кадри. Обвързване на науката и висшето образование с бизнеса. Пълноценно използване на системи за професионално обучение и квалификация. Прилагане на мерки, свързани с въздействие върху културната инфраструктура – обновяване на сградния фонд и подобряване на енергийната ефективност на театри, кина, опери, музеи, галерии, концертни зали, библиотеки, читалища, развитие на читалищата като средища за иницииране на местен бизнес и иновационни практики. Развитие на информационно-комуникационните технологии – въвеждане на широколентов достъп до интернет в публичните институции, предприятията и домакинствата.

  • Опазване на околната среда – подобряване на екологичната инфраструктура – ниската степен на пречистване на водите (отпадни и питейни), амортизираната водопроводна система и проблемите с водоснабдяването и преработването на отпадъците са характерни черти, които се явяват пречка за осигуряване на качествена жизнена среда и водят до намаляване на инвестиционната атрактивност на района. Предпазване от природни рискове – наводнения, свлачищни процеси, горски пожари, в т.ч. с трансграничен характер. Рационално използване потенциала на района по отношение на възобновяемите източници на енергия.
    1. Трансгранично сътрудничество


Близостта на границата с Гърция и Турция предоставя и възможности за преодоляване на структурните предизвикателства, причинени от физико-географските и демографски характеристики на областта.

След присъединяването на страната към ЕС, областта е допустима за финансиране чрез Европейската програма за териториално сътрудничество Гърция-България 2014-2020. Тя е финансирана от Европейския фонд за регионално развитие и национално съфинансиране, а общият й бюджет възлиза на 130 262 833 евро. Чрез нея се предоставя подкрепа от Общността за регионите Еврос, Ксанти, Родопи, Драма, Солун, Сяр, Кавала (прилежащ регион) в Гърция и областите Кърджали, Благоевград, Смолян и Хасково в България.

Характерно за общия трансграничен район са високите планини, които затрудняват достъпа до регионите от двете страни на границата. Същевременно водните ресурси са от значение за уязвимите екосистеми (мочурища, крайречни гори и др.), чието управление изисква особено внимание. Икономическият пейзаж в трансграничния район е нееднороден, а населението е застаряващо, на което се дължи и намаляването на работната сила. Намаляването на трудовата заетост в района е значително, което е свързано с ниското или недостатъчно ниво на специализация въпреки факта, че търсенето на специализирана и квалифицирана работна сила се увеличава.

Именно по тези причини програмата насърчава трансграничното сътрудничество, обединявайки усилията на различни действащи лица в трансграничния район за подем в развитието на региона и за превръщането му в център на устойчивото развитие и разрастването на Европейското икономическо пространство. Цели се насърчаване развитието на трансграничния регион като се осигури регионално сближаване и се повиши конкурентоспособността. По програмата се финансират проекти по четири приоритетни оси: „Конкурентен и иновативен трансграничен регион“, „Устойчив и приспособим към климата трансграничен регион“, „Трансграничен регион с подобрена взаимосвързаност“, „Трансграничен регион с висока степен на социално приобщаване“. Целевите групи и основните типове бенефициенти са национални, регионални и местни власти, както и неправителствени организации.



Очаква се, посредством намирането на успешни начини за безпрепятствена комуникация с използване на модерна инфраструктура, програмата да доведе до засилване на дейността на мрежите от контакти и сътрудничеството в областта на граничната сигурност, управлението на природните ресурси, бизнес мрежите и изследователските мрежи. Следва да настъпи благоприятен ефект за трансграничния район, който да се изразява в хармонично, балансирано и устойчиво развитие, при което икономическите и социално-териториалните различия са по-слабо изразени. Към момента съществуват създадени сътрудничества и партньорски взаимоотношения между общини и областни администрации от двете страни на границата.


  1. Каталог: images -> documents
    documents -> Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони
    documents -> Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони
    documents -> Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони
    documents -> Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони
    documents -> Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони
    documents -> Семинар (за най-малко 20 участници)
    documents -> Програма на „загорка" ад „ Създаваме по-добро бъдеще"
    documents -> Програма за Първи ден: 11. 00ч. 11. 15ч.: Регистрация на участниците и получаване на материали


    Сподели с приятели:
1   ...   10   11   12   13   14   15   16   17   ...   42




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница