Добре развити или с потенциал за последващо развитие в област Кърджали са:
-
Цветна металургия - по-скоро характеристиката в средносрочен план е „традиционен отрасъл“
-
Преработвателна промишленост - като отрасъл, в който се правят най-много инвестиции традиционно
-
Хранително-вкусова промишленост
-
Текстилна и шивашка промишленост
-
Производство на строителни материали и строителство
-
Селско стопанство - традиционно тютюнопроизводство, етерично-маслени и южни култури
-
Дърводобив
-
Търговия и услуги
Насоки за развитие
Една от основните характеристики на област Кърджали е граничното местоположение и близостта с Република Гърция. Доскоро липсата на функциониращ ГКПП водеше до известна изолация и поставяше сериозни ограничения пред икономическото развитие на областта. Същевременно, преодоляването на този недостатък носи сериозно сравнително конкурентно предимство (ГКПП “Маказа” е открит и функционира от 09.09.2013). То се изразява както в увеличен туристопоток (традиционен интерес сред гръцките туристи например, представляват религиозните обекти), така и в засилен инвеститорски интерес към областта от страна на гръцки фирми.
В развитието на туризма са и едни от най-сериозните перспективи пред област Кърджали. Огромен е потенциалът за развитие на различни форми на алтернативен туризъм в областта (ловен, риболовен, воден, селски, културен, религиозен) - начин за привличане на определен, желан тип туристи, а също и средство за преодоляване на сезонността при традиционния туризъм.
Улесняването на достъпа до областта, очаквано ще доведе до увеличаване на инвеститорския интерес не само от гръцки фирми, но и от местни и чуждестранни компании, за които близостта до границата с Гърция е от значение. За обслужване на тези инвеститори и за преодоляването на конкуренцията от други области в България, се открива възможност за изграждането на индустриални зони. Тези зони са основно средство за повишаване на икономическия растеж на регионално ниво и оказват благоприятно влияние върху местната икономика като спомагат за генерирането на капитал и заетост, допринасят за увеличаване на приходите от данъци и подпомагат местните бизнес организации. В тази връзка, значение има и фактът, че индустрията има сериозни традиции в областта. Пред добивната индустрия също има сериозни перспективи за развитие. Важно е тя да се подпомага и насърчава, но по начин, щадящ природата, без да ограничава развитието на туризма или селското стопанство.
Селското стопанство е сектор с неоползотворен потенциал. Към момента производството от него е свързано най-вече с техническите култури, от които огромен дял заема тютюна. Този традиционен за областта отрасъл получава все по-ограничени държавни помощи, което неминуемо ще се отрази и върху обема на производството. Средство за преодоляването на този недостатък, постигайки едновременно и повишена конкурентоспособност, е специализацията на производството чрез производството на редки и скъпи видове, на точно определени технически култури.
Област Кърджали се характеризира с пресечен полупланински и планински релеф, което е причина за големият брой землища – 465 бр. На територията на областта работят седем общински служби по земеделие. Предвид големият брой разпокъсани землища, броят на регистрираните земеделски производители, броят на регистрираните земеделски стопани в ИСАК, големият брой ФБ/БЗС, подлежащи на теренна проверка е необходимо да бъде засилена ролята на експертите в Областната дирекция „Земеделие” и консултантски дейности по прилагане на мерките от ПРСР и принципите за ефективно и устойчиво земеделие в контекста на ПРСР през новия програмен период 2014-2020 г.
Друга перспектива пред област Кърджали е за регионална интеграция, свързана с работещия ГКПП „Маказа” на територията й и засилването на товарния трафик. Изграждането на повече логистични паркове, които да обслужват този трафик, създава сериозни възможности пред развитието на областта. Тези паркове се разполагат в периферията на градовете в близост до по-важни пътни артерии или транспортни възли и осигуряват всички стандартни условия и услуги в самия парк, в зависимост от търсенето им. Задължително условие за изграждането на логистичен парк е отличната транспортната инфраструктура до него.
Очакваното развитие на икономиката на областта се основава на:
-
Умерен климат с положителни средногодишни температури и много
слънчеви дни
-
Опитни специалисти и изпълнителски кадри в селското стопанство и
промишлеността
-
Опит в използването на технологии за интензивно растениевъдство
-
Опит и съвременна техника за машиностроително производство
-
Улеснен достъп до трансграничния регион: функциониращ ГКПП „Маказа” на границата с Гърция
-
Развита техническа инфраструктура и чиста околна среда, свободни
земеделски и промишлени площи и сгради на ниски цени и близки места
за отдих и исторически обекти за туризъм
Карта 2. Общоевропейски транспортни коридори
Потенциали/опорни точки за развитие:
-
Сравнително добре изградената транспортна инфраструктура – Общоевропейски транспортни коридори № 9 (и в близост № 4, № 8), ж.п. инфраструктура, 100 км до международното летище Пловдив, прави района достъпен и привлекателен за разполагане на бизнес, за нарастване на чуждестранните инвестиции и за развитието на туризма
-
Изграждането на т.н. „Южна хоризонтала” по направление Петрич–Бургас, залегнала в Приоритетите за изграждане на пътната инфраструктура на Р. България до 2020 г., ще подобри осезателно възможностите за използване на местния потенциал за развитие и ще подпомогне регионалната икономика и туристическата достъпност. Автомагистралните връзки и пътищата, които са част от ОЕТК, имат важна роля за осигуряване на интеграцията на района в европейската пътна мрежа и на достъпа до световните пазари на стоки и суровини. Много населени места, разположени в близост до строящите се автомагистрални участъци, ще станат по-привлекателни за разполагане на нови икономически дейности и се очаква около тях да възникнат нови производствени и логистични зони
-
Районът граничи с Гърция и е в близост с Турция, което дава възможност за активно трансгранично сътрудничество. Наличието на ГКПП свързва и физически съседните страни – функциониращият ГКПП „Маказа” и планираният за изграждане ГКПП “Рудозем-Ксанти” (област Смолян), създавайки добри перспективи за развитие. По този начин областта има потенциал да се развива като портал към Южните Балкани и Азия
-
Съхраненото биоразнообразие и наличие на защитени зони са потенциал за развитието на туризма (сезонен и алтернативен – спа, екологичен, спортен, аграрен, ловен, конгресен и др.) Богатото културно-историческо наследство е потенциал за развитие на културния туризъм
-
Областта има значителен потенциал за използване на ВЕИ. Подходящи са природните условия за използване на слънчевата енергия за производство на електроенергия, има възможности за разполагане на слънчеви и фотоволтаични инсталации за енергия
Инвестиции
През 2016 г. преките чуждестранни инвестиции са сравнително малко, като съотнесени на човек от населението, са сходни на тези в Хасково, Шумен, Ямбол и др. В периода 2014-2016 г. бележат ръст от 6,37%, достигайки общ обем от 153 мил. евро.
Таблица 76. Чуждестранни преки инвестиции в нефинансовия сектор в област Кърджали, хил. евро
Област/Община
|
2014 г.
|
2015 г.
|
2016 г.
|
Област Кърджали
|
143 950.7
|
176 317.0
|
153 123.8
|
Ардино
|
892.8
|
911.4
|
572.6
|
Джебел
|
445.0
|
..
|
..
|
Кирково
|
1 752.6
|
1 141.9
|
-75.7
|
Крумовград
|
..
|
..
|
..
|
Кърджали
|
82 867.4
|
107 314.6
|
110 681.9
|
Момчилград
|
..
|
2 229.2
|
2 438.2
|
Черноочене
|
..
|
..
|
934.2
|
Източник: НСИ
Най-висок дял от инвестициите има в община Кърджали – 72,28%, на следващо място е община Момчилград с дял от 1,59%, а в общините Джебел и Крумовград не са отчетени инвестиции. През 2016 г., от гледна точка на географското разположение на преките чуждестранни инвестиции в различните региони на България, в София-град са привлечени 51,94% от чуждестранните инвестиции, след което се нареждат Варненска област (7,59%), Бургаска (7,43%), Пловдивска (7,36%), Софийска (5,59%), Стара Загора (3,92%), Благоевград (2,05%), Пазарджик (2,04%). Област Кърджали и всяка от останалите 20 административни области е привлякла около един процент (или по-малко) от общия обем на ПЧИ в страната.
Регионалните инвестиции в Област Кърджали нарастват повече от със 6,37% в периода 2014-2016 г. Динамиката на инвестициите в област Кърджали силно изостава и през 2011 г. от средните за националната икономика. Традиционно, най-голяма част от преките чуждестранни инвестиции са в текстилната и шивашката промишленост, а инвеститорите са най-вече от Гърция, Турция, Германия и Холандия.
Таблица 77. Чуждестранни преки инвестиции по държави в област Кърджали към 31.12.2016 г., хил. евро
Държави
|
Общ размер на ПЧИ, хил.евро
|
Общо за област Кърджали
|
153 123.8
|
Австрия
|
..
|
Британски Вирджински острови
|
..
|
Кипър
|
..
|
Дания
|
..
|
Франция
|
..
|
Германия
|
10 681.5
|
Гърция
|
3 835.7
|
Нидерландия
|
..
|
Швеция
|
..
|
Швейцария
|
..
|
Турция
|
..
|
Обединено кралство
|
..
|
Източник: НСИ
През последните няколко години в областта се наблюдава повишаване на инвестиционната активност в секторите строителство, търговия и ремонт, а също и в селското стопанство.
Оперативни програми
Справка в ИСУН показва, че за периода от началото на 2014 г. до октомври 2017 г., общият брой на сключените договори в областта е над 60. Стойността им е над 60 млн. лв, а безвъзмездната помощ – над 50 млн. лв.
Един от приоритетите за изграждане на пътната инфраструкутра на България до 2020 г. е изграждането на т.н. „Южна хоризонтала” по направлението Петрич-Бургас в Юженцентрален район. Неговата реализация ще подобри осезателно възможностите за използване на местния потенциал за развитие и ще подпомогне регионалната икономика и туристическата достъпност, включителност и за област Кърджали. Автомагистралните връзки и пътищата, които са част от ОЕТК, имат важна роля за осигуряване на интеграцията на района в европейската пътна мрежа и на достъпа до световните пазари на стоки и суровини.
Според прогнозните разчети за 2020 г., за инвестиции в научно-изследователската и развойна дейност за Южен централен район, в чийто обхват е област Кърджали, се предвиждат 1,8% от БВП при среден за страната 1,5%. Районът ще има съществен принос и по отношение на използването на ВЕИ и повишаване на енергийната ефективност. А делът на заетото население на възраст 20-64 г. се очаква да бъде 77%, което ще е над средното за страната.
Според Националната стратегия за регионално развитие на Република България, за периода 2012-2022 г., за да се постигнат тези резултати, при отчитане на потенциалите за развитие и за намаляване на негативните процеси, се предвиждат приоритетни публични намеси, касаещи област Кърджали, в следните сфери:
-
Икономика – създаване на клъстери и развитие и внедряване на иновациите и технологично обновление на средствата за производство. Създаване и усвояване на иновации и широко въвеждане на информационните и комуникационни технологии, както в производствения, така и в публичния сектор. Повишаване на достъпа и изграждане на регионална и местна бизнес инфраструктура – създаване на нови или развитие на съществуващите бизнес, индустриални и технологични паркове в големите промишлени центрове като Кърджали и др.
-
Природно и културно наследство, туризъм – археологическия комплекс „Перперикон” (край гр. Кърджали)
-
Транспортна инфраструктура – развитие на Общоевропейските транспортни коридори № 4, № 8 и № 9 като част от европейската транспортна мрежа. Доизграждане на АМ „Марица” и АМ “Тракия”. Изграждането на т.н. „Южна хоризонтала” по направлението Петрич – Бургас през територията на Родопите.
-
Териториално развитие и сближаване – разширяване на трансграничното сътрудничество с Гърция и Турция, както и транснационално сътрудничество чрез създаване на по-добри условия за комуникация със страните от Централна и Западна Европа и Азия. Районът има потенциал да се развива като портал към Южните Балкани и Азия. Изграждане на индустриални и бизнес зони.
-
Социална инфраструктура – развитие на базата за висше образование и НИРД, програмите за устройване на млади квалифицирани кадри. Обвързване на науката и висшето образование с бизнеса. Пълноценно използване на системи за професионално обучение и квалификация. Прилагане на мерки, свързани с въздействие върху културната инфраструктура – обновяване на сградния фонд и подобряване на енергийната ефективност на театри, кина, опери, музеи, галерии, концертни зали, библиотеки, читалища, развитие на читалищата като средища за иницииране на местен бизнес и иновационни практики. Развитие на информационно-комуникационните технологии – въвеждане на широколентов достъп до интернет в публичните институции, предприятията и домакинствата.
-
Опазване на околната среда – подобряване на екологичната инфраструктура – ниската степен на пречистване на водите (отпадни и питейни), амортизираната водопроводна система и проблемите с водоснабдяването и преработването на отпадъците са характерни черти, които се явяват пречка за осигуряване на качествена жизнена среда и водят до намаляване на инвестиционната атрактивност на района. Предпазване от природни рискове – наводнения, свлачищни процеси, горски пожари, в т.ч. с трансграничен характер. Рационално използване потенциала на района по отношение на възобновяемите източници на енергия.
Трансгранично сътрудничество
Близостта на границата с Гърция и Турция предоставя и възможности за преодоляване на структурните предизвикателства, причинени от физико-географските и демографски характеристики на областта.
След присъединяването на страната към ЕС, областта е допустима за финансиране чрез Европейската програма за териториално сътрудничество Гърция-България 2014-2020. Тя е финансирана от Европейския фонд за регионално развитие и национално съфинансиране, а общият й бюджет възлиза на 130 262 833 евро. Чрез нея се предоставя подкрепа от Общността за регионите Еврос, Ксанти, Родопи, Драма, Солун, Сяр, Кавала (прилежащ регион) в Гърция и областите Кърджали, Благоевград, Смолян и Хасково в България.
Характерно за общия трансграничен район са високите планини, които затрудняват достъпа до регионите от двете страни на границата. Същевременно водните ресурси са от значение за уязвимите екосистеми (мочурища, крайречни гори и др.), чието управление изисква особено внимание. Икономическият пейзаж в трансграничния район е нееднороден, а населението е застаряващо, на което се дължи и намаляването на работната сила. Намаляването на трудовата заетост в района е значително, което е свързано с ниското или недостатъчно ниво на специализация въпреки факта, че търсенето на специализирана и квалифицирана работна сила се увеличава.
Именно по тези причини програмата насърчава трансграничното сътрудничество, обединявайки усилията на различни действащи лица в трансграничния район за подем в развитието на региона и за превръщането му в център на устойчивото развитие и разрастването на Европейското икономическо пространство. Цели се насърчаване развитието на трансграничния регион като се осигури регионално сближаване и се повиши конкурентоспособността. По програмата се финансират проекти по четири приоритетни оси: „Конкурентен и иновативен трансграничен регион“, „Устойчив и приспособим към климата трансграничен регион“, „Трансграничен регион с подобрена взаимосвързаност“, „Трансграничен регион с висока степен на социално приобщаване“. Целевите групи и основните типове бенефициенти са национални, регионални и местни власти, както и неправителствени организации.
Очаква се, посредством намирането на успешни начини за безпрепятствена комуникация с използване на модерна инфраструктура, програмата да доведе до засилване на дейността на мрежите от контакти и сътрудничеството в областта на граничната сигурност, управлението на природните ресурси, бизнес мрежите и изследователските мрежи. Следва да настъпи благоприятен ефект за трансграничния район, който да се изразява в хармонично, балансирано и устойчиво развитие, при което икономическите и социално-териториалните различия са по-слабо изразени. Към момента съществуват създадени сътрудничества и партньорски взаимоотношения между общини и областни администрации от двете страни на границата.
Сподели с приятели: |