I. анализ на икономическото и социалното състояние на област кърджали 9
Изтегляне 6.83 Mb.
|
Икономика и конкурентоспособност
Настоящият икономически анализ има за цел да представи актуалната икономическа ситуация в област Кърджали и да послужи за информирано формулиране на стратегическите приоритети, цели и дейности за развитие на областта в периода 2018-2020 година. В процеса на подготовката му са използвани данни, получени със съдействието на държавни и местни органи на управление в рамките на съответните им компетенции, както и вторични данни на национално признати организации, провеждащи представителни проучвания за състоянието на територията и на страната като цяло - Национален статистически институт (НСИ), Евростат, министерства, държавни и регионални агенции, държавни комисии, териториални и регионални служби на органите на изпълнителната власт и други официални източници. В хода на анализа икономическите показатели на област Кърджали са съпоставяни спрямо Южен централен район и с тези на България, за да бъдат визуализирани адекватно мястото и значението й за общата конюнктура, потенциал и перспектива за страната. Област Кърджали попада в рамките на Южен централен район, заедно с областите Пловдив, Пазарджик, Смолян и Хасково. Населението към 31.12.2016 г. по данни на НСИ е 1 426 064 души, представляващо 20,1% от населението на България, с което районът се нарежда на второ място след Югозападен район. По показатели за общо демографско развитие Южен централен район се доближава до средните стойности за страната и негативните тенденции имат сравнително умерен характер. Градското население е 67,3%, при средна стойност за страната от 73,3%, като районът се нарежда в групата на районите с по-слаба урбанизираност. На територията на района има 54 градски центъра (най-много от всички райони), но само 10 от тях са с население над 20 хиляди души, което оказва значително влияние върху привличането на инвестиции и тяхното разпределение в района, развитието на сектора на услугите, мащабите на потреблението и т.н. В област Кърджали преобладаващото селско население е отличителна черта и обуславя икономическите реалности - слаба икономическа активност и ниска заетост, които от своя страна са основен фактор за бедност в областта. Икономическото развитие на Южен централен район е сравнително стабилно, но това се дължи най-вече на икономическото състояние на област Пловдив. В този район преобладава секторът на услугите – 55,1%, с около 12% по-нисък от средния дял за страната. Индустриалният сектор има важно значение и принос към регионалната (и националната) икономика с дял от 37,9%, при средно ниво за страната 27,9%. В аграрния сектор се формира 7,0% от БДС за района, което представлява значително по-високо ниво от средното за страната – 4,8%. Развитието на туризма има все по-голямо значение за икономиката и заетостта.
Икономиката на област Кърджали е пряко свързана и отразява икономическите процеси, развили се в Южен централен район и страната като цяло. Таблица 32. БВП по райони, млн. лв.
Източник: НСИ През 2012-2014 г. брутният вътрешен продукт в областта, макар и с малки темпове, намалява, което е характерно за Южен централен район по това време, за разлика от останалите райони. През 2014 г. БВП на областта е 918 млн. лв. (1,11% от БВП на България), а БВП на човек от населението е 6 067 лв. За сравнение, през 2012 г. те са били съответно 961 млн. лв и 6 338 лв. През 2015 и 2016 г. тенденцията става положителна, като БВП на областта нараства, а през 2016 г. преминава границата от 1 млрд лв. През 2012-2014 г. заетостта се увеличава от 55,1% на 61,1%, а през 2015 г. и 2016г. спада съответно до 58,8% и 60,0%. Увеличава се също и средната годишна работна заплата – от 6 266 лв. през 2012г. на 7 222 лв. през 2014г., като през 2015 г. и 2016 г. продължава да нараства, достигайки съответно до 7 648 лв. и 8 335 лв. Графика 6. Относителни дялове на областите в БВП на Южен централен район, 2016 г. 
Източник: НСИ Графика 7. БВП на човек, лв. (2016 г.) 
Източник: НСИ Икономическото развитие на oбласт Кърджали е с традиционно нисък относителнен дял в БВП на Южен централен район. През 2016 г. областите Кърджали и Смолян са на последно място – със съответно 8% и 7% дял в БВП на района. Въпреки това, през същата година, областта бележи подобрение спрямо други области в България и успява да изпревари Силистра, Сливен и Видин по показател БВП на човек от населението през 2016г. Показателите за инвестиции - преки чужди инвестиции (ПЧИ) с натрупване на глава от населението и разходите за дълготрайни материални активи (ДМА) също демонстрират значителни различия между областите в страната, които се запазват през годините. В периода 2012-2016 г., разходите за придобиване на ДМА в област Кърджали нарастват от 93 491 хил. лв. на 201 181 хил. лв., но въпреки това се равняват само на 2,51% от тези в столицата София. През 2016 г., изчисленията на база официални данни на НСИ, показват, че БВП на човек от населението в област Кърджали е с 25,7% по-нисък от в БВП на човек от населението в Южен централен район и с 48,0% по-нисък от този на страната. Таблица 33. Брутен вътрешен продукт (лв./човек от населението, по текущи пазарни цени), 2012-2016 г.
Източник: НСИ През 2016 г. тенденцията се запазва и област Кърджали продължава да изостава в икономическото си развитие като цяло. Специфики, свързани с урбанизацията на областта, икономическата активност на населението, образователното ниво, транспортната свързаност и др. предопределят забавяне и в сравнение от областите в ЮЦР, като се поддържа ниво сравнимо с това на област Хасково (БВП от 7 276 лв./човек през 2016 г.), Пазарджик (7 493 лв./човек) и Смолян (8 636 лв./човек). Таблица 34. Брой нефинасови предприятия в област Кърджали по общини и по години, 2012-2016 г.
Източник: НСИ По данни на НСИ, броят на нефинансовите предприятия в област Кърджали през 2016 г. е 4 883. Най-голямата част от тях са регистрирани в административния център на територията – гр. Кърджали – 2 990 бр. (дял от 61,2%), където е концентрирана и по-голямата част от населението на областта (44,9%). Следваща община по брой регистрирани фирми в нефинансовия сектор е Момчилград с 482 бр., а на трето място - община Кирково с 418 фирми. Динамиката на промените в броя фирми, работещи в област Кърждали, показва положителни тенденции в последните четири години. През 2016 г., в сравнение с 2015 г., общият брой на компаниите се е увеличил с 266 или приблизително с 5,8%, а отнесено към 2013 г. ръстът е 10,5%. Най-значимо е нарастването в община Кърджали, а в община Ардино броят на фирмите дори намалява. Таблица 35. Основни показатели на нефинансовите предприятия според броя на заетите, 2016 г.
Източник: НСИ Във фирмите, развиващи дейност в областта, през 2016 г. са заети 22 368 лица, а през 2011 г. заетите са били 21 362 души. Едновременно с това, нетните приходи от продажби (НПП) бележат положителни тенденции. През 2016 г. те възлизат на 1 318 780 хил. лв. или с 425 954 хил. лв. повече от тези през 2012 г. Те надминават нивата от 2008 г., когато се бележи своебразен връх за периода 2005-2008 г. (1 016 853 хил. лв). Данните сочат, че най-много НПП са реализирали големите предприятия с персонал над 250 души, следвани от малките предприятия с между 10 и 49 заети. Най-много работни места са осигурени от средните предприятия, които и в условията на икономическа криза успяват да задържат 7 147 души след оптимизациите, наложени от необходимостта от съкращаване на разходи и повишаване на производителността. Най-много вложения в ДМА са реализирали малките предприятия с между 10 и 49 заети – 229 104 хил. лв., а най-големи разходи за възнаграждения са направили средните предприятия – 57 978 хил. лв., но това е пропорционално на по-големия брой заети в този сегмент и не означава, че в средните по големина фирми са осигурявани по-високи възнаграждения. И през 2016 г. най-голям нетен размер на приходите от продажби в областта е постигнала преработващата промишленост, каквато е ситуацията от 2005 г. до сега. Повишаване на НПП има във всички сектори през 2016 г., с изключение на секторите производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива, строителство, търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети, професионални дейности и научни изследвания и образование. Таблица 36. Нетен размер на приходите от продажби на предприятията от нефинансов сектор по икономически дейности в област Кърджали, хил. лв.
Източник: НСИ Таблица 37. Основни икономически показатели на нефинансовите предприятия за 2016 г. по икономически дейности
Източник: НСИ Както се вижда от горната таблица, през 2016 г. преработващата промишленост е с най-високи нетни приходи от продажби - 607 327 хил. лв. и традиционно за областта, в този сектор се правят и най-много инвестиции, което предполага по-добро развитие на този отрасъл и в бъдеще. Размерът на разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) за 2016 г. е 394 565 хил. лв., докато през 2012 г. е бил 242 803 хил. лв. Положителният тренд показва по-голяма увереност от страна на бизнеса и потенциал за продължаване на традициите на сектора в oбласт Кърджали. Второ място по значимост в областната икономика се заема от сектор "Търговия и ремонт", където са реализирани нетни приходи от продажби за 2016 г. в размер на 378 725 хил. лв. и продължава да се наблюдава ръст от 2012г. г., когато са 312 250 хил. лв., надхвърлящи нивата на 2008 г. - 300 675 хил. лв. Секторът запазва позиции и по отношение на ДМА. Размерът на ДМА в този отрасъл през 2016 г. е 56 391 хил. лв., а за 2011 г. е бил 44 365 хил. лв. Следващият отрасъл по значимост остава "Строителство". Приходите от продажби в сектора възлизат на 58 893 хил. лв. през 2012 г., като положителната промяна се наблюдава през следващите години, като през 2016 г. достигат нива от 104 089 хил. лв. Разходита за ДМА в сектора през 2016г. са 47 109 хил. лв., като през 2011 г. са били 44 606 хил. лв. На четвърто място, като определящ за икономиката на областта, е отрасъл "Транспорт, складиране и пощи“. През 2012 г. приходите в отрасъла са в размер на 37 390 хил. лв., през 2016 г. – 42 219 хил. лв. Най-голям брой стопански единици работят в отрасъл "Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети“ – 2 090 бр., въпреки че през 2010г. броят им не е бил много по-висок – 2065. През 2016г. най-много за заетите в преработващата промишленост - 11 036 лица.
|
