I. анализ на икономическото и социалното състояние на област кърджали 9
Изтегляне 6.83 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Селско, горско и рибно стопанство
Секторна структураСпоред относителния дял на нетните приходи от продажби, тежестта през 2016 г. на най-значимите отрасли в областната икономика е следната:
Брутната добавена стойност (БДС) е мярка за приноса на отделен производител, икономическа дейност, институционален сектор в БВП. БДС представлява разлика между стойността на произведените през даден период стоки и услуги (продукция) и стойността на изразходваните за тяхното производство стоки и услуги (междинно потребление). Таблица 38. Брутна добавена стойност, в млн. лв.
Източник: НСИ Брутната добавена стойност, за разлика от нетната добавена стойност, включва потреблението на основен капитал през периода. Показателят Брутна добавена стойност е измерител на жизнеността на икономиката и в този смисъл разглеждането му е от съществено значение за стопанския анализ на област Кърджали. БДС е и един от начините да се проследи доколко доминирането на определени сектори има отношение към степента на бедност или богатство в този регион. Графика 8. Разпределение на секторите по административни области, 2016 г. 
Източник: НСИ Данните за 2016 г. показват, че безспорен лидер за област Кърджали (52,06%), както и за повечето области, е секторът на услугите. Аграрният сектор заема малък дял от БДС – 15,65%, но в областта е значително по-висок в сравнение с други региони. Същевременно се наблюдава корелация между размера на аграрния сектор от една страна и икономическото развитие на областта и бедността от друга. Аграрният сектор през 2016 г. представлява 15,65% от общата БДС на област Кърджали и бележи ръст в сравнение с 2012 г, когато е 8,37%. Голяма част от земеделската земя е под наем или аренда (90% от тяхната ИЗП). Дейността е насочена към отглеждане на основни земеделски култури и едро животновъдство. Растениевъдството в областта е доминирано от ориенталския тютюн и има почти монокултурен характер. Други по-широко застъпени култури в областта са зърнено-хлебните и зърнено-фуражните култури (главно пшеница и ръж), както и зеленчуците (най-вече картофи и пипер). Трайните насаждения като лозя, овощни дървета и маслодайни култури са с незначителен дял, но с потенциал за разширяване. Индустрията има около 32,29% дял в БДС на областта през 2016г., а през 2012 г. е била 36,45%. Преработвателните предприятия ползват като суровини продуктите от селското стопанство, а леката промишленост – предимно текстилни суровини от внос или произвеждани извън региона.
Таблица 39. Основни икономически показатели на предприятия за 2016 г. по икономическа дейност „Селско, горско и рибно стопанство”
Източник: НСИ Общият брой на предприятията в селското, горско и рибно стопанство в област Кърджали през 2016 г. е едва 102. Те са реализирали 37,2 милиона лева нетни приходи от продажби, което представлява 2,82% от приходите на нефинансовите предприятия на територията на областта през същата година. В аграрни предприятия са били заети 649 лица. В област Кърджали, дълготрайните материални активи в компаниите, развиващи дейност в селско, горско и рибно стопанство, са 22 145 хил. лв. През 2016 г. са реализирани 869 сделки за продажба за общо около 8 367 дка земя. Таблица 40. Пазар на земята за 2015-2016 г. в област Кърджали
Източник: Областна дирекция „Земеделие“-Кърджали Земята в дребните стопанства е собствена и служи главно за производството на фураж за отглежданите животни и отглеждане на тютюн и картофи, и не се наблюдава честа смяна на собствеността. Произвежданата земеделска продукция е насочена главно към задоволяване на собствени нужди. Потенциалът за развитие на селското стопанство се ограничава физико-географски от разполагаемите ресурси, включително от развитието на хидромелиоративната мрежа. Отново поради географските особености на района, средната снабденост с обработваема земя е доста по-ниска в сравнение с други части на страната. Таблица 41. Средна снабденост с обработваема земя на един жител от област Кърджали, дка
Източник: Областна дирекция „Земеделие“-Кърджали Все още са малко стопанствата, които разполагат с техника и използват платена работна сила. Голяма част от земеделската земя е под наем или аренда. Дейността е свързана с отглеждане на основни земеделски култури и едро животновъдство. През 2016 г. регистрираните земеделски производители са 7 497, което е с 45,60% повече от броят им през 2012 г., когато те са били 5 149 души. Таблица 42. Брой земеделски производители (ЗП) в област Кърджали
Източник: Областна дирекция „Земеделие“-Кърджали Очаква се относителният им брой да продължи да нараства, но с много по-малки темпове през следващите години. Мотив за това биха могли да бъдат очакваните по-добри възможности за получаване на субсидии. От друга страна непрекъснато се повишават санитарните и хигиенни изисквания на ЕС за произведената продукция, което изисква инвестиции, характерни за по-големи производители от типичните за областта. През 2016 г. земеделските територии в селскостопанския фонд на област Кърджали възлизат на 1 941 998 дка, а обработваемите земи – 861 770 дка. Таблица 43. Площ по общини на видовете земи в област Кърджали, 2016 г.
Източник: Областна дирекция „Земеделие“-Кърджали През 2016 г. обработваемите земеделски земи на територията на област Кърджали са с 48,96% повече в сравнение с 2011 г., когато са 578 529 дка. Актуалните данни показват, че по отношение на собствеността на обработваемата земя, най-голям е делът на ост. фонд – 349 624 дка или около 46,57% от обработваемата земя. Следващият голям собственик е частният – с 39,33%, а най-малък е делът на държавната земя – 6,18%. Таблица 44. Разпределение на селскостопанската земя по видове собственост, 2016 г.
Източник: Областна дирекция „Земеделие“-Кърджали Значително намаляват площите с наложилата се тютюневата култура като основна земеделската практика в областта. През 2016г. те са 6700 дка, като през 2013г са били 24 270 дка, т.е. налице е намаление от 72,39%. Основните типове тютюн, които се отглеждат, са от типа „Ориенталски” и все още намират добър пазар навън. Това отговаря на тенденциите в световен мащаб в посока намаляване на площите, заети с тютюн, което се забелязва и на територията на областта и е свързано с намаляване на помощите, в съответствие с Общата селскостопанска политика. Традиционно хората, работещи в този сектор на растениевъдството, са с по ниско-образование и предприемаческа инициатива, а това, заедно с физико-географските особености, затруднява преориентиране на земеделието и намирането на алтернативни култури. Същевременно е налице увеличаване на площите, засяти с други култури като картофи, царевица, фасул, слънчоглед, пипер, дини и пъпеши. Таблица 45. Разпределение по основни видове земеделски производства, дка
Източник: Областна дирекция „Земеделие“-Кърджали В следващата таблица са изнесени данните за получената продукция от пролетни култури в периода 2014-2016 г. Таблица 46. Получената продукция от пролетни култури в периода 2014-2016 г.
Източник: Областна дирекция „Земеделие“-Кърджали Посочените данни показват, че средните добиви от половината от пролетните култури нарастват през 2016 г. в сравнение с предходната година, с изключение на тези от дини, картофи, слънчоглед, тютюн, ечемик, овес и фасул. Най-значително е повишението в средния добив на пипер, пъпеш и домати, а най-голямо свиване има именно в добивите на дини и слънчоглед. Зеленчукопроизводството е развито само по поречията на реките в областта, заради почвените характеристики и възможностите за напояване. Наложително е да се насочат усилията и към други култури, съобразени с климатичните и почвени условия – картофи, фасул, пипер, домати, ягоди и други. Графика 9. Получена продукция от пролетнци, 2014-2016 г., тона 
Източник: Областна дирекция „Земеделие“-Кърджали В следващите таблици е видно изменението на заетите площи с есенници за последните години. Таблица 47. Засети земеделски площи с есенници, 2013-2016 г.
Източник: Областна дирекция „Земеделие“-Кърджали На територията на област Кърджали има 59 053 дка поливни площи. От тях, годни за експлоатация, съгласно данни на „Напоителни системи” ЕАД Клон Хасково, са 15 598 дка. Таблица 48. Напоителни полета на територията на област Кърджали към 31.10.2017 г.
Източник: „Напоителни системи” ЕАД Клон Хасково Към 31.10.2017 г. общият завирен обем на комплексните напоителни язовири е 14 335 000 куб. м., напоителните помпени станции са 6 бр., а водохващанията - 3 бр., разположени в общините Кирково, Кърджали, Момчилград и Черноочене, като не са налице напоителни язовири в Ардино и Крумовград, ав Джебел е налице само едно водохващане. В областта не е налице открита канална мрежа. Таблица 49. Комплексни напоителни язовири на територията на област Кърджали към 31.10.2017 г.
Източник: „Напоителни системи” ЕАД Клон Хасково Районът на Източните Родопи е подходящ за отглеждане на костилкови и орехоплодни овощни видове. Овощарството е с традиции в Източните Родопи, но поради десетилетията монокултурно отглеждане на тютюн и липсата на необходимост от развитие на алтернативно земеделие, те не са развивани. Сериозен тласък в увеличаване на площите, заети с овощни култури, дава финансирането по мерките на Програмата за развитие на селските райони. Въпреки наличието на финансови средства обаче, отглеждането на овощни култури изисква специфични знания и умения, които липсват при повечето от земеделските стопани. Почвено-климатичните условия на района са предпоставка за отглеждане на технически култури (лен, памук, фъстъци и др.) и етерично-маслени и лечебни билки (лавандула, мента, маслодайна роза и др.), както и някои по-невзискателни зърнени култури, като ръж. Основните предимства при отглеждането на етерично-маслените култури са минималните разходи за първоначален капитал за започване, неограничен пазар за продукцията както у нас, така и на европейските и световните пазари (САЩ), постоянна сравнително висока цена и др. Животновъдство Животновъдството е по-слабо представено и заема по-малък дял от общата селскостопанска продукция. Планинският и полупланинският релеф на района и наличието на пасища и ливади предразполага развитието на овцевъдството, козевъдството и месодайното говедовъдство. В oбласт Кърджали се отглеждат предимно крави за мляко и месо, добре развито е и овцевъдството. Към В периода 2014-2016г. г. се отглеждат следните видове и брой животни, както и птици по данни, предоставени от общинските служби по земеделие. Таблица 50. Отглеждани животни на територията на област Кърджали, 2014-2016 г.
Източник: Областна дирекция „Земеделие“-Кърджали Графика 10. Брой животни през 2014 г., 2015 г. и 2016 г. 
Източник: Областна дирекция „Земеделие“-Кърджали Относителният брой на говедата, овцете, вкл. овцете-майки в областта се запазва през годините. Пчелните семейства са се увеличили с 1 033 бр. Говедовъдството в областта все още е силно раздробено. В около 90% от стопанствата се отглеждат 1-2 крави от местното родопско говедо. Примитивният начин на отглеждане на животните, както и небалансираното им хранене, създават сериозни проблеми със селекцията, което определя и ниската млечна продуктивност в момента. Овцевъдството в област Кърджали е традиционен отрасъл. Има създадени две сдружения на овцевъдите. Проблемите пред отрасъла са високите цени на фуражите и ниските изкупни цени на живите агнета. Таблица 51. Получена продукция от животни и птици, 2014-2016 г.
Източник: Областна дирекция „Земеделие“-Кърджали Данните от таблицата показват, че количеството на получената продукция от животновъдство, в сравнение с предходните години, е с положителен индекс. Най-висок е индексът при яйцата, следван от този на млякото. От 2016 г. отпада категоризирането на фермите за производство на сурово краве мляко. През 2015г. те са 82 бр. В областта, към 27.10.2017 г., одобрените изкупвачи за изкупуване на мляко в цялата област са 10 бр., в това число: община Ардино – 5 бр., община Джебел – 1 бр., община Кирково – 1 бр., община Кърджали – 2бр. и община Момчилград – 1бр. Млекопреработвателните предприятия в региона са 6 бр., с 1 бр. по-малко в сравнение с периода 2014-2016 г., месопреработвателните предприятия са 2 броя, а кланиците – също 2 бр. Таблица 52. Информация за ферми, млеко- и месопреработвателни предприятия и кланици на територията на област Кърджали
Източник: Областна дирекция „Земеделие“-Кърджали Мандри: На територията на област Кърджали за периода 01.2014 – 12.2016 г. са активни 7 мандри. Една мандра е прекратила дейност през 2017 г. В седемте млекопреработвателни предприятия, общото количество изкупено и преработено мляко през 2016 г. е 6 844 т. Постъпилото през 2016 г. мляко за преработка в областта е 5 141 т. Кланици: На територията на област Кърджали функционират 4 броя кланици. Ловно стопанство: По-важни представители на ловната фауна, които се срещат постоянно или временно на територията на областта, са сърна (разпространена в горските комплекси), дива свиня (повсеместно разпространена с неравномерна гъстота), елен лопатар (среща се в границите на Дивечовъден участък (ДУ) „Студен Кладенец” и ДЛС „Женда”), заек (повсеместно разпространен с неравномерна гъстота), лисица (разпространена със значителна гъстота), тракийски кеклик (интересен обект на лов с малка численост в отделни райони), чакал (с неравномерна гъстота и разпределение), вълк (мигриращ вид). Язовирите в района, освен местообитания на водолюбиви видове птици, бозайници, риби и земноводни, са и ресурс с потенциал за развитие на спортния риболов, водните спортове и рекреацията. В повечето случаи, прекомерният улов на риба и зарибяването с нетипични видове, както и упражняването на водни спортове, оказват негативно влияние върху ценните видове и местообитания. Държавно ловно стопанство „Женда” е разположено на обща площ от 16 118 ха, а релефът е нископланински, силно пресечен от множество долове. Билата са заоблени, а склоновете много стръмни и урвести. Надморската височина варира от 400 до 1100 м. Всяка година в него се отстрелват по 10-15 трофейно зрели животни от различните видове едър дивеч. Между 40 и 50 са животните - главно муфлон, дива свиня и елен лопатар, които се разселват в други райони на страната. На територията на стопанството са изградени 2 ловни дома - “Женда” и “Болярци”, поддържани в много добро състояние и предоставящи възможност за комбиниране на ловните излети и посрещане едновременно на две ловни групи. Дивечовъден участък „Студен кладенец” е разположен южно от яз. Студен кладенец, върху част от склоновете на Източните Родопи, и се намира на територията на общините Момчилград, Крумовград и Кърджали. Площта му е 5 186 хектара. Благоприятните природни условия обуславят развитието на богата фауна с голямо видово разнообразие, включително редица защитени видове. Горско стопанство: В териториално-структурно отношение горите и териториите горски фонд са обединени в една Регионална дирекция по горите – Кърджали. Горите в област Кърджали са разположени структурно в 5 държавни горски стопанства - “Ардино”, “Кирково”, “Крумовград”, “Кърджали”, “Момчилград” и 1 държавно ловно стопанство “Женда” (община Черноочене). Таблица 53. Горски фонд на територията на област Кърджали, дка
Източник: Регионална дирекция по горите – Кърджали През 2016 г. общата площ на горския фонд възлиза на 192 305 дка, докато през 2014 г. е била 188 591 дка. Основната част е държавна собственост или 93 % от горския фонд. Запасът от дървесина през 2015 г. възлиза на близо 26 млн. куб. м при средна възраст на горите от 40 години. Преобладават иглолистните гори. Таблица 54. Горски фонд на територията на област Кърджали по вид собственост, дял в % към 31.10.2017 г.
Източник: Регионална дирекция по горите – Кърджали Характерът на горите в областта благоприятства добива предимно на средна и дребна дървесина, като суровина за добив на целулоза. Дърводобивът, дървопреработването, лесокултурната дейност, добивът на сено, гъби, горски плодове и билки дават възможност за основни доходи или допълнителни такива на значителна част от местното население. Горските ресурси играят важна роля в поддържането на биологичното равновесие, подобряват климата, регулират водния режим, защитават селскостопанските площи, пътищата и селищата от ерозионни процеси. Основните противоерозинни мерки са свързани с изграждане на баражи, биоплетове, биопрагове и каменни прагове. Лесоустройството се базира на дългогодишна практика, но все още се концентрира изключително върху използването на дървесните ресурси, като липсва многофункционално управление на горите. Освен дърводобива стопанско значение има вторичното използване на горите за събиране на билки, гъби и горски плодове, развитие на ловния и екотуризма. Основните проблеми в сектора са свързани с незаконните сечи, невъзможността на частните стопани за реално управление на горската собственост и липсата на финансов ресурс за инвестиции за залесяване на обезлесени и ерозирали терени. Специфичен аспект е опазването на горите от пожари, включително развитие на сътрудничеството през границата. Рибно стопанство: Понастоящем садковото производство на риба в региона се осъществява в регистрираните садкови стопанства, които са 12 на брой през 2016 г. и са с 2 повече от тези през 2012 г. В тях се произвежда по-голямата част от продукцията в региона. Това се обуславя от наличието на два големи водоема – яз. Кърджали и яз. Студен кладенец, които осигуряват много добри условия за развитието на садковото производство и концентрират садковите стопанства. Именно с тях са свързани и тенденциите за развитие на сектора като цяло. Таблица 55. Регистрирани стопанства, издадени разрешителни и билети в oбласт Кърджали за периода 2012-2017 г.
Източник: Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, Сектор „Рибарство и контрол” – Кърджали *След промените в Закона за рибарството и аквакултурите, през 2012 г. разрешителни за стопански риболов се издават само за Черно море и река Дунав
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||