Област Ловеч (район от ниво NUTS 3) е част от Северозападен район (ниво NUTS 2). Територията на областта е 4128 кв. км., което представлява 3.7% от общата територия на Република България и 21,63% от т

Област Ловеч (район от ниво NUTS 3) е част от Северозападен район (ниво NUTS 2). Територията на областта е 4128 кв. км., което представлява 3.7% от общата територия на Република България и 21,63% от територията на СЗР.

От административна гледна точка областта е разделена на 8 общини - Априлци, Летница, Ловеч, Луковит, Тетевен, Троян, Угърчин и Ябланица, които са съставени от 128 населени места и 64 кметства.

Разпределението на териториите и населението между общините е неравномерно. Съгласно данните от Преброяване 2011 числеността на населението на областта към 01.02.2011 г. е 141 422 жители. Област Ловеч е с изключително ниска средна гъстота на населението - 34,26 души на кв.км. при средна гъстота на населението за страната 66,23 и за СЗР 44,42. Най-ниски са стойностите в общините Угърчин и Априлци – 12,27 и 13,94 съответно.

Община	Територия кв. км.	Средна надморска височина (мнв)	Вертикално разчленение (m)	Население (Преброяване 2011 г.)	Гъстота
Априлци	238	1,031	450	3338	14.03
Летница	178	246	75	3776	21.21
Ловеч	946	280	120	49738	52.58
Луковит	453	241	70	18125	40.01
Тетевен	697	904	420	21307	30.56
Троян	889	704	350	32399	36.44
Угърчин	523	456	180	6505	12.44
Ябланица	204	400	230	6234	30.56
Област Ловеч	4128	-	-	141422	34.26

Важна транспортна артерия за областта е път ІІ-35, формиращ транспортната ос север-юг, осъществяваща връзката от Плевенска област през старопланинския проход Троян - Кърнаре към област Пловдив.

Най-близкото летище е София.
2. Природни ресурси

2.1. Релеф и климат

Природните условия на територията на област Ловеч са изключително разнообразни - тук са пресечните точки на Балкана и Дунавската равнина. Две трети от територията на областта е планинска, а останалата полупланинска и малка част е равнинна. Сложната морфология на релефа и голямата разлика в надморската височина предопределят на територията на областта да се наблюдават два типа климат – умереноконтинентален и планински.

Климатът в териториите под 1000 м. надморска височина е умереноконтинентален, със студена зима и горещо лято. Планинският климат се характеризира с по-ниски средногодишни и абсолютни температури, с по-голямо количество валежи и по-продължително снегозадържане.

Различията в релефа, средногодишните температури и валежите обуславят отрасловите различия в развитието на селското стопанство в отделните общини.

Очакваните въздействия от промените в климата върху територията са свързани с влошаване на условията за селско и горско стопанство, намаляване на добивите, проблеми с водоснабдяването, повишаване на рисковете от пожари, загуба на биологично разнообразие, влошаване на условията за туризъм и рекреация в областта като цяло.

2.2. Води и природни изкопаеми

През територията на област Ловеч преминават реките Осъм, Вит, Златна Панега и Видима.

Реките Осъм, Вит и Видима, които са в основата на водоснабдяването на област Ловеч, извират от територията на Националния парк „Централен Балкан“.

Делът на напояваните площи в област Ловеч е по-скоро незначителен. По този начин и водовземането от реките за напояване на селскостопански площи е много малко.

Областта разполага с термални минерални извори от национално значение в с. Чифлик и с. Шипково, термални минерални извори от местно значение в с. Крушуна, както и множество други все още недостатъчно проучени. На територията на община Ябланица се намира най-големият карстов извор в страната - Глава Панега, с дебит около 4600 л/сек. С карстов произход са и езерата в Деветашкото плато.

По отношение на природните залежи на територията на област Ловеч, по-значителни находища има от нерудни изкопаеми, използвани в строителството и грънчарството: тъмносиви пясъчници, мергелни варовици, доломити, глини. В недостъпните части на планината са разпространени гранити, гранитогнайси и кварцопорфири.

2.3. Почви

За развитието на земеделието от особено голямо значение е почвеното богатство. Почвите на територията на област Ловеч са разнообразни, като в равнинната част преобладават почви с висока продуктивност. За старопланинската част са характерни типични кафяви горски, тъмносиви и сиви горски, както и планинско-ливадни почви. По долините на реките са разпространени алувиално-ливадни почви. Почти всички са много плодородни и подходящи за отглеждане на различни земеделски култури, особено зеленчукови и фуражни култури.

За опазването на почвеното богатство в областта и предотвратяване на почвената ерозия е необходимо изпълнението на подходящи агротехнически мерки.

2.4. Горски фонд

Горският фонд в област Ловеч обхваща 1 581 090 дка., което е 40% от територията на областта при 33% средно за страната и за СЗР.

В Средна Стара планина и Предбалкана преобладават широколистни едновидови и смесени гори от бук, дъб и др. с висококачествена дървесина.

Наред със стопанското, горите имат и много важно екологично и рекреационно значение. Нараства ролята им като източник на билки, гъби, диворастящи плодове и др.

На територията на Ловешка област се намира по-голямата част от Националния парк (НП) „Централен Балкан”, който е с обща площ 71,669.5 ха. Паркът е създаден за опазването на уникални, саморегулиращи се планински екосистеми, със специфично видово разнообразие.

Той е сред най-ценните и най-големи територии в Европа от категория ІІ по Скалата на международния съюз за опазване на природата и природните ресурси /IUCN/. Националният парк е обявен за орнитологично важно място със световно значение заради гнездещите, мигриращите и зимуващите тук птици. В него живеят 16 вида дневни грабливи птици, сред които скален и царски орел.

Национален парк Централен Балкан е сертифициран като част от PAN Parks европейски паркове (PAN Parks е мрежа от защитени територии с най- забележителното от дивата природа на Европа) - единственият с този престижен сертификат на територията на цялата страна. Паркът е включен в списъка на ООН на националните паркове и защитени територии.

Пет от резерватите в Национален парк Централен Балкан са разположени на територията на общините Априлци, Троян и Тетевен. Това са: Боатин, Царичина, Козя стена, Стенето и Северен Джендем с обща площ 28 827,5 ха.

Разпределението на защитените територии по общини извън територията на НП „Централен Балкан” е както следва:

След обособяването на защитените зони от екологичната мрежа Натура 2000, на територията на област Ловеч са определени следните зони:

• По директивата за птиците – „Велчево”, „Васильовска планина”, „Централен Балкан”, „Централен Балкан – буфер”, „Микре”, „Карлуковски карст”, „Деветашко плато”.

• По директивата за местообитанията – „Централен Балкан – буфер”, „Деветашко плато”, „Микре”, „Видима”, „Карлуково”, „Български извор”.

Наличието на защитени природни обекти има и важно стопанско значение. За ефективно използване на този ресурс е необходимо разработването на програми за развитие на дейности като отглеждане на билки, гъби и горски плодове, както и развитието на ловен и екотуризъм.

2.6. Биоразнообразие

Област Ловеч се отличава със значително растително разнообразие. В Средна Стара планина и Предбалкана преобладават широколистни едновидови и смесени гори от бук и дъб. В равнинната част на областта се срещат чинари, обикновен американски ясен, липи, гледичия, черница, бяла акация, конски кестен, бряст, обикновен орех, характерни храстови съобщества на: люляк, драка, трънка, смрадлика, черен бъз, птиче грозде, синфорикарпус и др. Сред тревните видове има и редки, застрашени от изчезване и с ограничен ареал в България видове като: горска съсенка, снежно кокиче, мека медуница, източен миск, грахова глушина.

„Северен Джендем” е най-високо разположеният резерват в парка и съхранява уникален растителен и животински свят - вековни букови гори, тис - рядък защитен вид, включен в Червената Книга на България и родопски силивряк - балкански ендемит, защитен вид, включен в Червената книга на България и в Червения списък на Международния съюз за защита на природата.

На територията на НП „Централен Балкан” се опазва най-големият защитен масив от стари букови гори в Европа. В парка се срещат 1900 вида висши растения, като 11 от тях виреят само тук. Паркът е едно от последните местообитания в Европа на мечката, вълкът, балканската дива коза и едри грабливи птици.

Фауната в област Ловеч се отличава с много голямо разнообразие. Преобладават средноевропейските, евросибирските и по-малко субмедитеранските видове. Троглобионата фауна е много богата поради наличието на пещери и понори. Богатството на риби е много голямо. Включва над 30 вида и е едно от малкото останали в Европа находища на Европейския автохтонен див шаран и редкия за страната вид брияна.

Поради наличието на много карстови терени богатството на влечуги е изключително. Тук са едни от големите популации в страната на двата вида сухоземни костенурки. Срещат се ивичестият гущер, зеленият гущер, слепок, водните змии, големият стрелец, смокът мишкар и др.

С най-голямо разнообразие се отличава орнитофауната – черноглава овесарка, червенокръстата лястовица, черният щъркел, черен калвач и др. Сред включените в Червената книга – големият ястреб, белоопашатия мишелов, орелът-змияр и соколът орко. От бозайниците се срещат: прилепи, включително и редкият вид дългопръст нощник, пъстрият пор и доста често видрата, чакалът, бялката, язовецът, лисицата, сърната, дивата свиня и др.

Общото заключение е, че уникалната и разнообразна фауна е една предпоставка за предлагане на определени местности от района като защитени територии.

На територията на област Ловеч се намират множество природни забележителности.

Южно от квартал Видима на гр. Априлци се намира 80-метровият водопад „Видим­ско пръскало” на река Пръскалска.

В Деветашкото карстово плато се намират едни от най-големите пещерни комплекси в България и почти всички други видове карстови форми. Деветашката пещера с дължина 2440 метра и обща площ 20 400 м² е една от най-големите пещери в страната.

Районът на с. Крушуна е определен за моделен район на карстови защитени територии в България с оглед на тяхното устойчиво развитие. Тук се намира природната забележителност „Маарата”, с площ 5,7 ха., част от лесопарк „Маарата” с площ 430 дка.

До село Брестница се намира пещерата Съева дупка, обявена за национален туристически обект. Тя е образувана преди повече от 1 милион години от тектонски варовици. Дължината и е 400 метра, с височина от 5 до 17 м. Неповторимите пещерни образования - сталактити, сталагмити и сталактони, я превръщат в истински подземен дворец.

В околностите на гр. Луковит се намират красивият каньон на р. Златна Панега, уникални скални образувания в Карлуковското карстово плато и др. В района са проучени общо 240 пещери, които са обект на изследване на Българската федерация по спелеология и Световната спелеоложка общност. За осигуряване на достъпност и опознаване на природните забележителности към тях водят новоизградени екопътеки.

2.8. Потенциал за енергия от възобновяеми източници

Средногодишното количество на слънчево греене за България е около 2 150 часа, а средногодишния ресурс слънчева радиация е 1 517 kWh/m². За област Ловеч средната годишна слънчева радиация е 1280 kWh/m² при хоризонтална повърхност и 1465 kWh/m² при оптимален наклон.

От гледна точка възможностите за добив на енергия от вятъра, област Ловеч може схематично да се раздели на три зони: в зона А попадат равнинните части на областта и района на Предбалкана; зона Б обхваща откритите нископланински части до височина около 1000 м.; зона В обединява откритите и обезлесени планински места с височина над 1000 м. Разпределението на максималния ветрови потенциал е свързано с режима на вятъра в съответното място. Той варира през различните сезони, като около 60-70% от ветровия потенциал е наличен през зимата и пролетта и около 30-40% през лятото и есента.
Карта на ветровия потенциал в България


Няма налични данни за потенциала за добив на геотермална енергия в област Ловеч, въпреки наличието на топли минерални извори.

Предвид добре развитото селско и горско стопанство в област Ловеч е налице много сериозен ресурс за добив на енергия от биомаса.

Географското положение на област Ловеч може да се охарактеризира като благоприятно по отношение на: местоположение, климат, земеделски земи, почвено плодородие, горски фонд, природни забележителности, паркове, резервати, минерални извори, биоразнообразие. За недостатък може да се приеме отдалечеността от летища и пристанища.

Посочените разнообразни природни ресурси и дадености в своята комплексност имат значителен потенциал за устойчиво социално-икономическо развитие на областта.

3. 
   Демографско развитие на област Ловеч
   

В периода 2001 – 2011 г. в област Ловеч се наблюдава спад на населението с 28 529 души или с 16,8%. Изменението за областта е под средното ниво за Северозападен район (-18,3%), но е значително по-голямо от средното за страната (-7,2%).

Основните фактори, влияещи на демографските процеси са отрицателният естествен прираст, вътрешната и външна миграция.

От посочените данни в таблицата се вижда, че темповете на намаляване на населението се ускоряват за периода. Отрицателният естествен прираст за областта се увеличава от -9,7 на хиляда за 2005 година на -10,2 на хиляда през 2012 г. Тази тенденция е валидна за всички общини в областта. Живородените деца през 2012 г. са с 13,47% по-малко от родените през 2005 г.