Механично движение на населението на Република България

Нарастването на обема на миграцията е продиктувано от икономически причини и най-вече търсене на работни места. Миграцията засяга предимно хора в активна възраст и процесът е свързан с все по–интензивното преразпределение на населението и най вече струпването му в големите градове за сметка на малките и средни селища. В резултат на механичното изселване допълнително се влошава възрастовата структура на населението във всички общини, което дава негативно отражение върху социално-икономическото развитие на областта. Впечатляващи са данните за община Угърчин, където делът на населението в трудоспособна възраст е най-нисък.

За област Ловеч, както и за страната, е налице процес на демографско остаряване, изразяващ се в намаляване на абсолютния брой и относителния дял на населението под 15 години и увеличаване дела на населението на 65 и повече години. Населението под 15 години през 2001 г. е 14,8% от населението на областта, а през 2012 г. неговият дял намалява на 13,3%. Същевременно населението на 65 и повече години се увеличава от 20,9% през 2001 г. на 24,3% през 2012 г. Към 31.12.2012 г. лицата под 15 години в област Ловеч са 18365 души, възрастовата група 15-64 години наброява 85838 души или 62,3%, а лицата на 65+ години са 33 505 души.

Населението в трудоспособна възраст от областта към 01.02.2011 г. е 56,6%. В градовете от областта живеят 61% от населението в трудоспособна възраст. Най-висок относителен дял на населението в трудоспособна възраст има община Тетевен (59%), следвана от общините Ловеч (58,4%) и Троян (57,2%). Най-нисък относителен дял на населението в трудоспособна възраст има община Угърчин (45,8%).

Данните от преброяването на населението през 2011 г. показват, че се запазва тенденцията към намаляване на населението във възрастовата група от 0 до 9 г., главно поради ниската раждаемост. Същата тенденция е налице и за възрастовите групи от 10 до 19 г. и от 20 до 29 г. С нарастване на възрастта е налице увеличаване на населението, като най-много са лицата във възрастовите групи от 60 до 69 г. и над 70 г.

Демографската ситуация в областта е неблагоприятна. От анализа на показателите, които я характеризират и съпоставката им с тези за страната, произтичат няколко основни извода:

• 
  Следствие на миграцията и демографския срив съществува реален риск от обезлюдюване на малките села и градове, което допълнително влошава социално-икономическото им развитие.
  
• 
  По-високият темп на намаляване на населението от средния за страната, ниската гъстота и влошаващата се възрастова структура, са пречка за развитие на пазара на труда.
  
• 
  Неравномерното разпределение на населението в общините, съпроводено с голяма разлика и по останалите показатели, поставят в по-неблагоприятно положение някои от тях, които трябва да са обект на целенасочени действия за решаване на проблемите, пряко рефлектиращи върху демографските показатели.
  

Равнището на икономическото развитие се измерва с показателя Брутен вътрешен продукт /БВП/. Чрез показателя Брутна Добавена Стойност /БДС/ се измерва производителността на икономиката.

Северозападният район е на последно място сред районите на ниво NUTS 2 за страната по показателите за БВП и БДС и с най-малък принос към съвкупния национален БВП – 8,14% през 2007г. и 7,17% през 2010 г. За периода 2007 – 2010 г. БВП за област Ловеч намалява с 94 млн. лв., а БДС с 62 млн. лв.

Брутна добавена стойност и брутен вътрешен продукт за периода 2007-2010 г.

Приносът на област Ловеч към националната БДС за периода 2007-2010 г. спада от 1,55% на 1,19%. Таблицата показва промяната в структурата на формиране на БДС, като за периода делът на селското стопанство се увеличава от 8,65% на 10,91%, делът на услугите нараства от 54,33% на 56,91%, докато делът на индустрията намалява от 36,90% на 32,18%.

По произведен БВП на човек от населението област Ловеч е под средното равнище за страната и за СЗР. Съотношението към средните стойности за страната се влошава, като през 2007 г. се равнява на 76,1% от националния БВП на човек, а през 2010 г. е 60,08%.

Относителният дял на големите предприятия (с брой на заетите над 250 души) в област Ловеч е прекалено малък и бележи тенденция към намаление. От 0,4% през 2006 г., относителният дял намалява до 0,2% през 2011 г. Противоположна е ситуацията по отношение на микропредприятията (с брой на заетите до 9). Техният дял е най-голям и продължава да нараства. През 2006 г. микропредприятията са били 89,3% от всички предприятия, докато през 2011 г., относителният дял вече е 91,3%. Малките предприятия са втори по масовост и също се характеризират с намаляване на относителния им дял – от 8,4% през 2006 г. до 7,2% през 2011 г. Относителният дял на средните предприятия намалява от 1,9% до 1,3%.

Изводи и обобщения:

• Икономическите резултати на областта като цяло са под средните за страната и бележат тенденция към все по-голяма степен на изоставане от средните показатели за страната.

Като водещи икономически отрасли за областта се очертават производството на хранителни продукти и напитки; производство на машини и оборудване с общо и специално предназначение; производство на дървен материал, хартия, картон и изделия от тях, фармацевтични продукти, печатна дейност.

На територията на област Ловеч водещи са дърводобивната и дървообработващата промишленост, производството на мебели и офис оборудване, производство на машини и оборудване с общо и специално предназначение, фармацевтични продукти, циментопроизвоство, преработване на животинска продукция, туризъм и др. На територията на областта през 2010 г. са функционирали 5435 предприятия, в които са заети 29852 души, реализирали са нетни приходи от продажби в размер на 1586914 хил. лв., наличните ДМА са за 932741 хил. лв., рентабилността им е 2,77%, а оперативната рентабилност 102,6%.

Голяма част от фирмите, които имат производствена дейност на територията на област Ловеч, са регистрирани извън нея, което води до непълнота и неточност на статистическата информация.

Броят на предприятията в индустрията на област Ловеч бележи ръст от 5,9% единствено през 2008 г. спрямо 2007 г. В следващите години тенденцията е само низходяща, при това с по-големи темпове на изменение. Намалението през 2011 г. спрямо 2008 г. е 9,6%, а за периода, средногодишният темп на прираста е -1,1%. По отношение на заетите лица, тенденцията през периода е към намаление като единствено през 2011 г. се отбелязва слаб прираст от 3,1%. Средногодишният темп на намалението на заетите лица възлиза на 6,1%. За периода като цяло се регистрира намаление в реализираните приходи от 0,5% средно на година. Въпреки влиянието на кризата, в притежаваните от предприятията в отрасъла ДМА се наблюдава устойчиво нарастване. От 497 млрд. лв. през 2007 г. активите нарастват до 609 млрд. лв., което представлява увеличение средно на година с 5,2%.

Предприятия	Заети лица
Нетни приходи от продажби	ДМА

През петте години с най-висок относителен дял са предприятията от отрасъла „Производство на мебели, производство, некласифицирано другаде, ремонти и инсталиране на машини и оборудване” (23,0% през 2011 г.) и „Производство на изделия от каучук, пластмаси и други неметални минерални суровини” (15,7% през 2011 г.) като е налице тенденция към увеличаване. През 2007 г. относителният дял на предприятията от този сектор е бил съответно 17,2% и 11,1%. Другите три отрасъла бележат тенденция към намаляване. В петте отрасъла през 2007 г. са работили 58,7% от общия брой на предприятията, докато през 2011 г. делът им е 63,9%.

Най-много заети лица има в отрасъла „Производство на мебели, производство, некласифицирано другаде, ремонти и инсталиране на машини и оборудване”. Броят на заетите в него се увеличава от 18,3% през 2007 г. на 23,6% през 2011 г. На второ място с тенденция към разширяване на относителния дял се нарежда отрасъла „Производство на хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия”, в който през 2011 г. работят 15,9% от всички заети лица. Отрасълът „Производство на текстил и изделия от текстил, производство на облекло, производство на обработени кожи без косъм и изделия от тях” заема трето място по брой на заетите лица - 15,2% през 2011 г.

Строителството е един от браншовете, който е засегнат в най-сериозна степен от световната финансова и икономическа криза. От 193 предприятия в строителния сектор в област Ловеч през 2007 г., техният брой през 2008 г. е 261, а през следващите години той постепенно намалява и стига до 192 бр. през 2011 г. Броят на заетите лица също е повлиян от кризата и от 1791 през 2007 г. той намалява до 978 през 2011 г.

За периода 2007-2011 г. преките чуждестранни инвестиции в област Ловеч са се увеличили от 79555,4 хил. евро през 2007 г. до 133 061,3 хил. евро. или с 67,2% .
Преки чуждестранни инвестиции с натрупване в нефинансовите предприятия с натрупване към 31.12. 2010 г.

(хил. евро)

В развитието на индустриалния сектор могат да бъдат откроени следните проблеми:

• 
  Ниска конкурентност на произвежданата продукция
  
• 
  Ниска степен на въвеждане на иновации и модернизация
  
• 
  Висока енергоемкост на производството
  
• 
  Влошена структура на работната сила
  
• 
  Ниско заплащане и липса на мотивация на персонала
  
• 
  Недостатъчен опит на международните пазари
  

Наличието на свободни терени и сгради, митнически бюра, газификация и не на последно място усилията на местните власти да подпомагат развитието на бизнеса, са предпоставки за повишаване на инвеститорския интерес към областта.

Селското стопанство изпълнява основни функции, заложени в европейската секторна политика-осигуряване на продоволствена сигурност на населението (жизнеспособно производство на храни), поддържане на заетост и постигане на балансирано териториално развитие.

Природо-климатичните условия, почвите и релефа на територията на област Ловеч определят различия в структурата на селското стопанство в отделните общини. Относителният дял на използваната земеделска площ (ИЗП) е сравнително нисък поради планинския и полупланински релеф, който заема около 2/3 от общата площ на областта. По същата причина сравнително голям е относителният дял на постоянно затревените площи (вкл. ливади-овощни градини).

Земеделските територии (по КВС/КК) в област Ловеч за 2011 г. са 2 052 249, от които земеделската земя е 1 988 670 дка и използваната земеделска площ е 1 125 972 дка. За периода 2007 – 2011 г. земеделската земя намалява незначително, като някои от причините са самозалесяване и промяна на предназначението (2 200 дка). Пасищата, мерите, ливадите и всички трайно затревени площи са обект на засилен интерес от страна на животновъдите. Ежегодно се почистват все по-големи площи с цел да се възстанови продуктивността им. Повишава се и интереса към площите, попадащи в обхвата на „Централен Балкан” от страна на овцевъди и козевъди.

За периода 2007 – 2011 г. броят на регистрираните земеделски производители намалява с 18,9%.

Година	Брой регистрирани ЗП в област Ловеч
2007	1007
2008	1204
2009	1217
2010	922
2011	845