I. Анализ на природоресурсния потенциал и социално икономическото състояние на Област Ловеч

През 2011 г. в област Ловеч функционират 6 музея, в които работят 20 специалисти.

Добре запазеният римски път Виа Траяна в района на Троян и останките от станция Состра край с. Ломец и др. свидетелстват за периода, през които тези земи са част от римската провинция Мизия. На територията на областта се намират и редица средновековни крепости и селища, най-популярна сред които е Ловешката крепост Хисаря. В квартал „Вароша” – Ловеч, в Тетевен и Троян, с. Старо Стефаново и др. населени места са запазени редица сгради, които носят белезите на Възрожденската архитектура. Безспорно най-значителния паметник от това време е единственият на Балканския полуостров Покрит мост в гр. Ловеч - построен от самобитния майстор Кольо Фичето.

На територията на област Ловеч се намират манастирите Троянски ставропигиален „Св. Богородица”, Гложенски „Св. Георги”, Новоселски девически „Св. Троица” и др. манастири, които през вековете са играли ролята на духовни средища. В редица църкви са запазени безценни образци на българската иконопис и резбовани иконостаси .

На територията на областта функционират исторически музеи в Ловеч, Тетевен и Троян и редицата музейни сбирки в различни населени места. Традициите на троянските майстори са представени в Музея на народните художествени занаяти – Троян. Не по-малък интерес представлява и Природонаучния музей в с. Черни Осъм. Художествената галерия в Ловеч и галерия „Казаков” са съхраняват едни от най-добрите образци на майстори на четката от различни школи.

Богатото културно-историческо наследство е предпоставка за ефективното развитие на туризма. Значителна част от обектите са недостатъчно разработени и популяризирани.

6. 
   Техническа инфраструктура
   

През територията на област Ловеч преминават части от важни републикански инженерни мрежи.

Анализът на сегашното състояние и проблемите на техническата инфраструктура ще спомогнат правилно да бъдат определени и преформулирани стратегическите приоритети за развитието на областта.

6.1. Водоснабдителна и канализационна мрежа

Водоизточниците в област Ловеч са неравномерно разпределени на територията и не са достатъчно добри в количествено и качествено отношение. Има недостиг на вода в някои населени места. Преобладават речните водохващания, които силно се влияят от сезона. Не са изградени изравнители на оттока за осигуряване постоянно водоснабдяване.

На територията на областта са изградени 2228 км. водопроводна мрежа, като към 2009 г. 99,4% от населението ползва обществено водоснабдяване, което е над средните стойности за страната (99,0%) и СЗР (99,2%).

Количеството на подаваната вода годишно намалява от 19,74 млн.м³ за 2005 г. на 15,41 млн.м³ за 2010 г. За периода намалява и делът на загубите при транспорта на водата – от 61,6% през 2005 г. на 57,0% през 2010 г., което съвпада със средните стойности за страната и СЗР. Изградени са 169 бр. резервоари с обем 91600 куб. м. Качеството на водата не отговаря по всички показатели на вода за питейно – битово водоснабдяване, установено с протоколи за изпитване на вода при постоянен и периодичен контрол. Необходимо е изграждане на пречиствателни съоръжения за питейни води.

Водоснабдителната мрежа е изградена през 70 – те години. 1905.0 км., или 85,5% от нея подлежат на реконструкция по данни на двете ВиК дружества. За периода 2005-2009 г. са реконструирани общо 49,5 км, от които 42,0 км. от ВиК „Стенето” – гр. Троян.

На територията на областта са изградени общо 151 км. канализационна мрежа, от които 44 км. в град Летница, 52 км. в град Ловеч, 37 км. в град Троян, 6 км. в гр. Угърчин и 12 км. в гр. Ябланица. Към 2009 г. обществена канализация ползват 44% от населението, по който показател областта е под средните стойности за страната (70,4%) и за СЗР (52,09%).

В град Ловеч предстои доизграждане на канализационната мрежа с оглед улавяне и пречистване на 100% от битовите и промишлени отпадни води.

Към пречиствателната станция за отпадни води в град Троян е изградено и въведено в експлоатация през 2011 г. биологично стъпало. Завършена и въведена в експлоатация е пречиствателна станция за отпадни води в град Ловеч.

Предстои изграждането на цялостен воден цикъл на град Луковит, град Тетевен, град Угърчин. До края на 2013 г. предстои пускане в експлоатация на ПСОВ в гр. Ябланица. В град Летница предстои изграждане на пречиствателна станция за отпадни води.

6.2 Транспортни мрежи

Област Ловеч има добре развита пътна мрежа, която е неравномерно разпределена на територията и. Гъстотата на пътната мрежа е по-ниска в общините от планинската част на областта – Тетевен, Троян и Априлци спрямо тази в равнинната част. Средната гъстота на пътната мрежа е 0.322 км./кв. км. при средна за страната 0.333 км./кв.км.

На територията на областта са изградени 736.9 км. пътища от републиканската пътна мрежа, която е разпределена по класове:

Автомагистрала 7.2 км.

Пътища І клас 106.0 км.

Пътища ІІ клас 77.6 км.

Пътища ІІІ клас 546.1 км.

През територията на областта преминават две главни транспортни артерии: път Е – 83 (І – 3 – Бяла – Коритна – Ботевград) и Е – 772 (І – 4 Коритна – Микре – Велико Търново – Търговище). Чрез тях се осъществяват връзките на областта с основните транспортни коридори №4, №9 и №7, които преминават през съседни области.

Път І – 4 осъществява връзката на област Ловеч с административни и икономически центрове на съседните области и цяла Северна България – Севлиево, В. Търново, Търговище, Шумен и Варна.

Състоянието на тези два първокласни пътя е добро, тъй като през периода 2005 – 2010 година е извършена рехабилитация на 32 км. по програма „Транзитни пътища 4 “ ЛОТ №5.

Важно значение за социално – икономическото развитие на областта и за връзките със съседните области Плевен и Пловдив има второкласния път ІІ – 35. Той преминава през общините Ловеч и Троян, като формира транспортната ос север – юг, свързващ Северна и Южна България чрез Троянски проход. Поради голямата надморска височина проходът е затворен през целия зимен сезон, а отдалечеността на другите проходи изолират област Ловеч от областите в Южна България и са сериозна пречка за развитието на бизнеса. През 2011 година е завършена рехабилитацията на участък от 21 км от този път.

Третокласната пътна мрежа не е в добро техническо състояние, особено пътищата, които бяха прекласирани от общински /бивши ІV клас/. Те осъществяват транспортните връзки между общините на областта и със съседни общини от областите Плевен, Габрово и Враца и е наложително да бъдат ремонтирани. Средната възраст на пътищата ІІІ-ти клас е 20 години, т.е. за този период не е извършвана реконструкция и модернизация. По І-ви етап на ОПРР през 2012 г. завърши реконструкцията на пътя Дерманци-Угърчин-Микре с дължина 24 км. Предстои реконструкция на 3 пътни отсечки по ІІ-ри етап на ОПРР с обща дължина 39 км. – Троян-Кърнаре, Черни Вит – границата със Софийска област и Казачево – Стефаново – Дебнево.

Общинската пътна мрежа е 603 км. и се нуждае от ремонт, който е особено наложителен в планинската част на областта като важна предпоставка за развитие на туризма.

Железопътната мрежа на територията на областта е представена от две второстепенни ж. п. линии: Левски – Ловеч – Троян и Червен бряг – Златна Панега. Известно стопанско значение има линията Левски – Ловеч – Троян, която изпълнява и социални функции.

Електроснабдителната мрежа в област Ловеч е добре развита и се обслужва от ЧЕЗ електроразпределение. 32% от въздушните линии са над 30 годишни, както и повечето съоръжения. По данни на ЧЕЗ, компанията е инвестирала за периода 2005-2009 г. 450 млн. лева в обновяване на мрежата в СЗР, което е снижило загубите при преноса на електроенергия от 40% на 20%. За периода инвестициите на територията на областта са в размер на 13,2 млн.лв., от които 3 млн. в община Ловеч.

Годишно в област Ловеч към мрежата се присъединяват 2000 нови клиенти, от които 600 в община Ловеч.

В сравнение с предшестващи години се наблюдава намаляване на енергийното потребление в резултат на икономическата стагнация и закриването на големи консуматори.

Съобщителната мрежа на територията на областта е напълно автоматизирана. Общият брой на инсталираните телефонни постове е 63096; телефонните постове на 100 жители са 37 броя. Изградени са 3 броя цифрови телефонни централи с 5832 телефонни поста. Дължината на оптичната кабелна мрежа е 142 км.

На територията на областта оперират голям брой доставчици на интернет, които в по-голямата си част предлагат висококачествени и конкурентни услуги.

Достъпът до ИКТ и използването на цифровите технологии от населението и бизнеса е важен фактор за регионален растеж, повишаване на производителността и изграждането на конкурентоспособна регионална икономика. Област Ловеч изостава по отношение на средните национални нива и нивата за СЗР.

Изградената газопреносна мрежа в гр. Ловеч е 36 км., като са газифицирани промишлени предприятия, обществени сгради и обектите на социалната инфраструктура – болници, детски заведения, училища, битови абонати. Варненска черноморска технологична компания е спечелила конкурса за газификация на зона „Мизия”, в която са включени общините Луковит, Летница, Угърчин и Ябланица.

Всички обществени и производствени сгради в гр. Луковит са газифицирани. Поетапно започва и битовата газификация. Към 31.12.2009 г. има изградена напълно 13 км. газопреносна мрежа с включени към нея 138 битови, 8 промишлени и 31 обществено-административни потребители.

6.6 Енергия от ВЕИ

Реките Осъм, Вит и Видима се използват и за производството на електроенергия. Инсталираната мощност на водните електроцентрали (ВЕЦ) възлиза на 23,3 МВт. Те съставляват 37,8% от инсталираните водноелектрически мощности в СЗР (62,5 МВт).

Река	Брой на ВЕЦ	Инсталирана мощност
Осъм	7	6,3 МВ
Вит	4	5,3 МВ
Видима, Янтра	4	11,7 МВ

• 
  Водоизточниците в област Ловеч не са достатъчни. В редица малки населени места съществува недостиг на питейна вода.
  
• 
  Съществуващата водопреносна и водоразпределителна мрежа е силно амортизирана и се нуждае от подмяна и реконструкция.
  
• 
  Не е доизградена канализационната мрежа, не са изградени главни колектори и пречиствателни станции за отпадни води в по-големия брой населени места.
  
• 
  Не са изградени пречиствателни станции за питейни води.
  
• 
  Областта разполага с добре развита пътна мрежа, която е лошо поддържана и се нуждае от реконструкция и основен ремонт.
  
• 
  Да продължи реконструкцията и модернизацията на електропреносната и електроразпределителната мрежа.
  
• 
  Да продължи газификацията, съобразно нуждите на потребителите.
  

6. 
   Териториална структура
   

Осите на урбанизационно развитие се формират по направленията на висококласните транспортни направления. В зависимост от степента на урбанизация, ролята и мястото на градовете и тяхната урбанизираща роля върху прилежащите им територии, в обхвата на Северозападния район, има основания да се разглеждат две групи оси на урбанизационно развитие:

• Основни, които са с по-висока степен на формиране.

• Второстепенни, които са по-слабо изявени.

Основните урбанизационни оси на развитие в СЗР са част от националните урбанизационни оси с паралелно и меридионално направление и заемат своето място в скелета на урбанизационните оси на развитие.

Меридионалната основна ос на урбанизационно развитие в СЗР е ориентирана по трасето на трансевропейския транспортен коридор № 4, пресичащ западната част на района. Тя може да бъде разглеждана като основна ос на урбанистично развитие в Западна България (Видин-Мотана-Враца-Мездра-София). Другата урбанизационна ос в обхвата на СЗР (т.нар. Северна урбанизационна ос) е с ориентация по направлението София-Мездра-Плевен-Русе и пресича територията на област Ловеч в общините Ябланица и Луковит. Основни полюси в урбанизационните оси в СЗР са гр. Плевен и гр. Видин .

Второстепенните оси на развитие в СЗР се формират по направленията Никопол-Плевен-Ловеч-Троян, Козлодуй-Враца, Лом-Монтана.

Факторите за определяне на потенциала на градовете, изпълняващи функции на градове-центрове с изявени регионални функции са свързани с обективната оценка на транспортно-географското им местоположение, демографска „тежест”, обслужващи функции, традиционно поддържани връзки с прилежащите територии и др. Според предложената класификация в Националната концепция за пространствено развитие в област Ловеч попадат:

• 1 град от трето ниво - център с регионално значение в територията на областта – Ловеч;

• 3 града от четвърто ниво - малки градове с микрорегионално значение в територията на групи общини - Луковит, Тетевен и Троян, като Троян е от градовете от 4 ниво, които показват възможности при подходящо бъдещо развитие и стимулиране да преминат в 3 ниво;

• 4 града от пето ниво – много малки градове и села с общинско значение в територията на група общини – Априлци, Летница, Угърчин и Ябланица.

Градовете – центрове имат мисията да намаляват ефекта от моноцентрично развитие в националната територия.

Полюси и оси на развитие в Северозападен район

Източник: Национална стратегия за регионално развитие 2012-2022 г.

Индикатор за транспортната достъпност е „средната отдалеченост на населените места, мерено по пътна мрежа” (км). При средна за страната стойност на показателя за 2010 г. – 7,9 км., за СЗР същият е 8,5 км., за област Ловеч – 9,6 км.
7.2. Дефиниране на общини с висока критичност на проблемите

Съгласно критериите за определяне на планинските райони, в област Ловеч като планински общини са определени Априлци, Тетевен, Троян.

С проблемен демографски характер (коефициент на отрицателен естествен прираст, по-голям с 30% от средния за страната към 2010 г. (-4,6) или по-нисък от - 6,0%, както и възрастова зависимост 25 пункта над средната за страната - 46,0% или над 57,5%) в област Ловеч са общините Априлци, Летница, Луковит, Угърчин и Ябланица.

Ниско равнище на заетост и високо равнище на безработица - над 30% над средното за страната или 20% над средното за СЗР (или повече от 140% над средното за района) в област Ловеч формират проблемна зона в западната част на областта, включваща общините Угърчин, Тетевен, Ябланица и Луковит.

Друг критерий за разкриване на зони с проблемен характер е присъствие на малки общини с брой на населението под 15 хил. д. и отсъствие на град-общински център или наличие на много малък град (без подчертано организиращо влияние в границите на общината). По този критерий в област Ловеч се обособяват зони, включващи петте малки и много малки общини Априлци, Летница, Луковит, Угърчин и Ябланица.

Посочените зони с проблемен характер, определени на основата на посочените критерии, определят районите за целенасочена подкрепа в област Ловеч в следващия програмен период – 2014-2020 г.

Целенасоченото обновяване и преструктуриране на промишлените зони ще бъде устройствен и строително – архитектурен проблем и изисква специално внимание.

Сериозен проблем в градовете представляват панелните жилищни комплекси, които са еднообразни и неблагоустроени. Стареещите панелни сгради следва да бъдат санирани, но поради ограничени финансови възможности на собствениците им, този процес ще бъде с дългосрочно действие.

Техническата инфраструктура не удовлетворява нуждите на градовете и сериозно затруднява функционирането им.

Не са достатъчно озеленените площи във всички градове на областта, което до известна степен се компенсира от наличието на крайградски паркове или гори в непосредствена близост до тях.

В областта има сериозно присъствие на културно – исторически паметници от различни епохи. Някои от тези културно – исторически паметници не са в добро състояние поради липса на средства за поддържането им.