ДанаР. Стари сметки със самия себе си

...След паузата всички мъже (с изключение на окончателно циментиралия се, онзи с гривичката) заговориха, прекъсвайки се един друг. Д. С. ту мълчеше, ту вмъкваше реплики, спореше, смееше се и така се увлече в дискусията, че всички, а според мен и той самият, забравиха кой е той и за какво ни е събрал. Аз престанах да стенографирам и заедно с другите представителки на своята половина от човечеството не без интерес наблюдавах внезапно възникналия Мъжки клуб (ще дойде ли ред и за нас?...), в който по най-оживен начин се обсъждаха проблеми от такова естество:

Вариант на Н. Ил язвително се извиняваш или унищожи­телно благодариш (реплика на Д. С.: възможно е ответното нокаутиращо „моля"). Вариант на К. М.: по възможност слу­чайно настъпваш ответно. Вариант на Д. С.: ако са ти стъпи­ли на десния крак, подложи и левия - на него ще му бъде по-удобно, а тебе няма толкова да те боли.

Вариант на Антоан: винаги отстъпвам пръв от страх. Вариант на Н.Н.: чакам до последния сантиметър, взимам го на прицел, а росле отстъпвам само ивицата за лявата ска. Вариант на К. М. по принцип винаги отстъпвам пръв. Вариант на Д.С.: същото.

Тук страстите се разпалиха не на шега. КМ. (онзи същият, който се прикриваше с „Огоньок", с фигура на олимнийски шампион и със силно заекване) твърдеше, че няма друг изход, освен да ги догониш и да се биеш, колкото и да са на брой мръсниците и колкото и да е голяма пред тях твоята физи­ческа безпомощност. Л. И. каза, че той не би ги догонил, ноби се спрял и нещо би им извикал зад гърба, например: „Ей ти... по-леко на завоите!" след което както разумно отбеляза Антоан, непременно биха го догонили самия него заедно с дамата. Самия Антоан също не намери друг вариант, освен догонване и сбиване, но, добави той, усмихвайки се иронично, лично аз не гарантирам изпълнението на този номер. Д. С. мълчеше, онзи с гривичката неспокойно се въртеше на стола; Н. Н. (онзи, който се занимаваше с автотренинг, когато ча­кахме отвън), целия почервенял, обясняваше, че да се догон­ва и да се започва броят трябва веднага, моментално, без да си даваш време за уплашване,а на тях - за спомняне, трябва да се хвърляш в боя лудешки, с ужасяващо див вик, за което се изисква преди всичко добре да се отпуснеш и добре да знаеш системата на йогите...

- А мога ли да кажа и аз нещичко? - не издържах аз. -Като представителка на заинтересования пол...

- Да, да, разбира се! Ние ви слушаме... Всички напрегнато млъкнаха.

- Според мен тук положението може да спаси само жената.

- Тоест как? - учудиха се мъжете.

- Ами много просто. В мига, в който става това бутане, без да се бави нито частица от секундата, тя се хвърля на тънкия врат на своя спътник с душераздирателния вик: „Недей!! Моля те, недей!! Помисли за мен, за децата, чуваш ли, умолявам те!! Веднъж беше в затвора, пак ли искаш?!! Момчета, бягайте, спасявайте се, той лежа осем години, той има нож, пистолет, той е невменяем, той има медицинско от лудницата, той е майстор на спорта, по самбо!..." Ами ето в такъв дух. И бързичко, прилагайки сила, тя отвежда спътника по-далеч от мястото на произшествието.

За мое учудване вместо бурни аплодисменти последва

сдържано мълчание, граничещо с дълбока потиснатост. Л. И., обвил с длани плешивото си теме, промърмори нещо като: „Е, вие, разбира се, по-добре" ги знаете тези неща"; К. М. измънка: „Това е пълен нокаут на мъжкото достойнство"; Антоан съвсем се скри зад очилата и само Д. С., струва ми се, ме погледна с нескривано възхищение. Тогава ми стана окон­чателно ясно, че юмручното самоутвърждаване е в същата степен мъжки проблем, в каквато е женски проблем външността. Аз и не подозирах, че такова множество джен­тълмени тайно се измъчват от този комплекс. А какво сдър­жано самохвалство (е, тук аз му праснах един безшумно), колко хитри приспособления за отлагане на развръзката (я да излезем да си поговорим, хайде,хайде), колко фантастич­на петелска глупост. Не, това е непостижимо за нас, както за тях е непостижим космическият ужас от липсата на козме­тични средства-

Р А Т - практикум.

Правилно сте забелязали, че в подобни ситуации всеки се ориентира изключително сам, със своя инстинкт и със съвес­тта си и никакви странични предписания не вършат работа. Аз също не се каня на никого да предписвам кога да се от­пуска и дълбоко да диша, кога да се напряга и да удря по физиономията, а кога да бяга без да се оглежда - достатъчно е това, че аз съм си записал вариантите на такива ситуации и от време на време внасям уточнения и допълнения в списъка.

Имаше време, когато пред лицето на внезапни, извънред­ни положения аз почти винаги се оказвах неподготвен, не­похватен и безпомощен - стоиш, нещо мънкаш, разсъждаваш, а в това време вече някого са оскърбили, пребили, ограбили.»

Или напротив - някой нещо издрънкал, нещо издрънкало, а ти, без да си разбрал нищо, вече си направил куп глупости -бях силен, както се казва, със задна дата, и колкото по-жес­токо се наказвах за това, толкова по-зле вървяха работите.

Постепенно обаче съобразяването със „задна дата" успях да насоча към бързо ориентиране и достатъчно точни реакции, и то благодарение на това, че аз не отхвърлих съобразяване­то със „задна дата" и не го превърнах в томове високобезпо-лезни трактати, а започнах, съобразявайки се с него, д а действувам предварително.

Тема на моето изследване стана ,как човека го бият?

Как?... Много просто: приближават се и бият. Просто така: бият. Вас много ли са ви били? Мене не много, но ми беше достатъчно и поради това аз дълго време старателно избяг­вах хората, които бият. Избягването обаче не донасяше твор­ческо удоволствие главно поради това, че гореспоменатите персони обикновено се появяват в ситуации, когато не ги ча­каш и не можеш да ги избегнеш.

След като разбрах, че работата няма да тръгне по този начин, аз реших да променя политиката. След като малко се застраховах с бокс и карате, аз тръгнах срещу биенето. Разбира се, не с цел да бъда бит (от това, повтарям, имаше достатъчно) и не за да бия самият аз (също малко или повече се наситих на това), а изключително с цел да изследвам процеса. В името на тази цел не само че не избягвах хората, които бият, а ги търсех, както ловецът търси дивеча, и встъп­вах с дивеча в изследователско взаимодействие. Опитвах раз­лични варианти на общуване, изучавах хората, които бият, а какви странични ефекти имаше при това - не представлява научен интерес.

- Най-главното - оказа се, че човек никога не го бият просто така, а винаги с известна подготовка (има и такъв термин „предварителна игра", прелюдия, но това е от малко по-друга област). Към човека се приближават и казват: „Дай да запаля", а ако заедно с това искат да му свалят часовника, първо се интересуват колко е часът. Могат да го попитат какво е днес времето в Антарктида и какво е негово­то отношение към президента на Абабуа, могат също да отбележат, че той напразно е сложил очила - все си е тъмно;

може също и случайно да бъде бутнат, после още един път случайно бутнат, а след това започват да бият. Накратко, пър­во се създава сценарий за биенето, а след това бият. Този, когото бият, задължително го въвеждат в роля (разби­ра се, на човек, когото бият), а след това го бият. И себе си непременно въвеждат в роля (разбира се, на биещ), а след това бият. Нали помните? „Вълк и агне" - да, да, без сцена­рий и без роля не може, без прелюдия не се полага да биеш, просто така да биеш е неудобно, просто така бият само откачените, които ги бият за това.

А деловите въпроси и всевъзможните философски забе­лежки не представляват нищо друго, освен начини за предизвикване нароля. Към човека отпра­вят покана за набиване, на която той трябва някак си да отго­вори и която наричат, не много правилно, провокация - как­ва ти провокация, човека го бият. А сценарият винаги е мно­говариантен и гъвкав като мозък на гения, творческата фан­тазия клокочи буйно.

Ето само пет варианта от изследваните повече от двеста. Серия „Дай да запаля".

- Няма да ти дам.

- Няма да дадеш?! Ах ти„ (Бият.) Вариант 13.

- Дай да запаля.

- Нямам. -Лъжеш.

- Не лъжа.

- Покажи си джоба.

- Не смятам.

- Не смяташ?! (Бият.) Вариант 17.

- Заповядайте.

- Ти защо смачкана ми даваш, ти»

- Ето друга.

- Влажна е, дай по-суха.

- Заповядайте.

- Ами това е... Тфу... - ами това е бълвоч. Това е..., а не

цигара.

- Ами такъв, какъвто си и ти!... (Бият.) Вариант 18 ("Muнu").

- Сега. (Жертвата посяга към кутията в джоба, а в' това времевият.)

- Ама вие май искате да ме биете.

- Колко е досетлив. (Бият.)

Вече сте разбрали каква е работата, нали? Просто така не бият, не, просто така само убиват, а поканата за биене изиск­ва вежлив отговор, т.е. творческо съучастие в биенето на този, когото ще бият. Когато човека го бият първо го включват в полето на взаимодействието, в полето на очакването,а после бият., (Включване в полето на очакването става и при всички ситуации на общуване; женс­кото кокетство например също е типично предизвикване на роля.) Поведението на този, когото ще бият, както и на биещия, е запрограмирано от границите на това поле и е запрограмирано, трябва да се каже, с голяма душевна щедрост: дали ще е с извинение или с плахо съгласие, с протест или с опит за протакане на нещата с помощта на мнимо неразбиране, този, когото бият, така или иначе насочва нещата към това, че ще го бият. На човека първо му в н у ш а в а т , че той трябва да бъде бит, а след това го бият. Преди биенето от него нещо се очаква. И в това е цялата есенция на биенето -в процеса на очакването и на обратната връзка.

А ето и някои варианти на защита, които са изпробвани по време на същото изследване и са доказали своята надеждност. Аз говоря сега за психологическа защита - физическата си е отделно нещо и тук аз нямам какво да добавя към онова, ко­ето е разработено в такива превъзходни системи, като самбо или карате. Но овладяването на прийомите, за които сега ще ви разкажа, намалява необходимостта от физическа защита средно с петдесет процента, а освен това и значително я облекчава, осигурявайки предимство по отношение на време и на боен дух.

Главната задача - да се провали сценарият, да се разру-

ши ролята, да се обърка противникът, да се отнеме инициативата, да се наложи свой сценарий. Най-просто това се постига с превключване на вниманието на този, който ще бие, върху собствената персона.

Пак същата серия , Дай да запаля".

- (Спирате се веднага.) Не пуша.

- Покажи си джоба. (При подобна епикриза всичко е ясно окончателно, настъпвайте.)

- Какво ви е на ухото? (носа, окото и тл. Сякаш не сте чули предишната реплика, със сдържан интерес.)

-Какво?

- Тук, тук. (Посочвайки към лявото ухо, което, както и дясното, без огледало не можеш да видиш.)

- Какво значи рак, нали знаеш? - Е?

- (Продължавайте внимателно да се вглеждате в ухото; същевременно пружинира ударният крак.) Да, изглежда, съ­щото е... Не го пипай, няма да го напипаш, дълбоко е, в прохода... Операция ще трябва да се прави.

- Я си... Ти какво, да не си лекар?

- Точно така, лекар съм. Да се пуши е вредно. От пушене­то се хваща рак.

По-нататък нещата се развиват според ситуацията, но сце-нариятпрактически е провален, инициативата е отнета. Най-главното, разбира се, е мигновената .диагноза" на ситуацията, а по-нататък - веднага да се включи предварително разра­ботеният вариант, коригиран от импровизацията. Вие трябва да изпреварите „партньора" при всички случаи.

Но как да се направи това, когато опитът е малък, а „шу­бето" е голямо?

Като бъдеш Мъж - без да избягваш трудните ситуации!

Катo бъдеш Дете - с тренировка, с игра! И най-добре, разби-

ра се, с игрови партньори. В нашите ГИП-овски игри ние

прилагаме сред другите методи и такъв (той може да бъде

усвоен напълно и у дома с някакъв приятел) - Другият-Под-

Въпрос се приближава към Гражданина-Еди-кой-си все със

същото „Дай да запаля", но целта на будалкането („Да бия или да не бия") е известна само на него самия. (Да кажем, ^,да бия" - в джоба има черно картонче, „да не бия" - бяло.) Целта на Гражданина-Еди-кой си е да почувствува настроението на Другия-Под-Въпрос и да се държи в съответствие с него. Правилната диагноза се възнаграждава с игрово предимство. Вариант Б („Оперативен"),

- Не пуша. (Спирайки се, твърдо гледайки в очите.)

- Покажи си джоба.

- (Решително.) Документите.

- Какви документи?...

-Вашите документи (без да се повишава тонът, приготвяйки се за прилагане на силов прийом).

Инициативата вече е ваша. При отговор от типа „А ти по­кажи своите" вие няма какво да покажете, освен бързина на реакциите, и документът може да бъде заменен с добър ъпер-кут или удар карате; по-нататък - според ситуацията.

Вариант В Ненормален").

- Дай да запаля.

- „Блюстител строг на строги нрави, щом падна вуйчо на легло, да го почитам ме застави и по-добре не би могло."¹ Откъде да мина за Сем ьоновска ? (Примак-симална безгрижност на тона се заема поза на пружинираща готовност.)

- Дай да запаля, казвам»

- „Косе-босе, где си било? На Фонтанка водка пих, пийнах чашка, пийнах две, и в главата зашумя". „Офелия, о, нимфо, спомени ме в своите молитви", ,Да се бият знаменитите е некрасиво, не това издига във височините... - и тл. (Не забра­вяйте да следите движенията на ръцете на „партньора".)

Вариант Д ("Глух").

- Ей! Я почакай!... Чуващ ли?!

Вие не чувате. Вие сте глух. Вие продължавате да вървите. Настигат ви, хващат ви за ръкава.

- Ти какво, глух ли си, твоята...

Без суетене спирате. Посочвате към ухото - този път към своето. Да, вие сте глух. Глухоням, ако искате. Глухотата оба-

че не ви пречи, а помага да бъдете прецизно-внимателен. В следващата секунда могат да ви кажат също със знаци: „Дай да запаля", или веднага да започнат да ви бият (с глухоням няма какво особено да се церемониш), но сценарият вече е провален и на вашата страна е факторът изненада. Все пак при подобна среща най-често оставят човека на мира.

Вие, който сте Млад Мъж, Добър Мъж, Високоуважаван Рицар! Вие сам прекрасно разбирате, че дори и при наличи­ето на всеобхватен опит не могат да се дадат рецепти за всички случаи в живота - дори само поради това, че всеки по разли­чен начин е способен да ги разбере и да ги приложи. Разбира се, има и такива ситуации, в които всичко казано по-горе е неприложимо; има положения, в които съпротивата срещу насилието е невъзможна - дори на каратиска от най-висока класа се препоръчка при грабеж под дулото на пистолет да се откаже от борба и да си даде парите. (Ако е „парите или животът" - животът, ако е „животът или честта" - честта.) Но дори и в случай, които изглеждат безнадеждни, може да .ни спаси психологическата изобретателност.

Специален вариант (за жени и за физически сЛаби).

От който и да е ловджийски или спортен магазин се купу­ва свирка, издаваща звук, близък до звука на полицейска свирка. Свирката винаги трябва да е у вас. В случай на зап­лаха от хулиганско нападение незабавно се свири: дори ако на един километър от вас няма никой, хулиганът обикновено незабавно изчезва.

Внимание, вие, който се Благороден Джентълмен, Мек Човек с твърда воля!

Много важно е да не се забравя взаимното различие и вза­имната връзка между двете страни на агресивността: външ­ната и вътрешната. Външната - това е агресивното поведение, агресивната маска, маниерът на общуване, речникът, тонът -всичко това не е нужно да се описва. Но това е едно, а вът­решната агресивност е друго. Под маската на агресивност мо­же да се скрие и страхливост, и равнодушие, и добродушие, това е най-обикновената защита срещу предполагаема агре­сивност на другия й просто стил на общуване за определени кръгове. Разбира се, и маската (както на агресивност, така и на доброжелателност) по някакъв начин въздействува на ду­шата - сраства се, прониква, но дълбочинният импулс все

пак живее със своя независим живот.

За вас сега е важно:

1)У другите: да се научите да различавате агресив­ната маска и агресивния импулс; в поведението на децата и юношите разликата между тях е особено ясна, тъй като те още не са се сраснали взаимно. Наблюдавайки поведението на юноши и спомняйки си епизоди от собствения си живот, вие лесно ще разберете тънкостите на тази работа.

2)Усебе си:

а) съзнателно да подтиснете агресивния импулс;

б) при това да имате като резерв съзнателно изработена агресивна маска като шаблон за определени ситуации, като един от печално необходимите, крайно нежелателните ези­ци на общуването.

Това не може да стане нито за един ден, нито за една година. Особено трудна, разбира се, е втората половина на тази работа, която се отнася до самия себе си. Подтискане на агресивния импулс-. За какъв се смяташ, каква роля, каква мисъл по­емаш върху себе си на този свят? Кой си ти на земята - носи-телна духовното или представител на мастната флора и фауна? Въпросът е „най-горен" и опира до цялата твоя „дол-ница": темперамент, навици, биологическа и духовна наследственост. Ако ти си избрал духовността, тогава на аг­ресивността си принуден да обявиш безпощадна война - не на смърт, а на живот. Да, ето ти си избрал духовното, ти си избрал Доброто и Светлината и първото чувство, което заки­пява в теб, е яростта, ненавистта, злобата! Да ти ненавиждаш злобата и яростта, ти ненавиждаш ненавистта! И ти се нала­га да действуваш.

Ако-ти действително си избрал духовността, то преди всичко ти ненавиждаш най-близкия от най-близките агресори. Ти воюваш с него на негова територия. Ти нена­виждаш ненавистта - своята собствена, самолична. А как другояче?... Ако не е така, то ти неизбежно се приравняваш към онези, от които искаш да избавиш света, ти чисто и прос­то ги копираш и ги подменяш: звярът, победил звяра, си оста­ва звяр. Но ако творят първи враг - агресорът - си ти самият, звярът в тебе, тогава ти навлизаш в ново качество на духов­ния човек и всички твои външни действия, насочени към пре­чистване на света от зверството, придобиват чиста правота.

Ала все пак, как да изпъдя от себе си звяра?...

... Ще ви кажа сега нещо съвсем дребно от личния си опит, празна работа. От известно време аз престанах да бия комарите, които ме хапят - аз просто ги пропъждам. Какъв е смисълът?.- Един комар по-малко, един комар повече- Ами именно в това е работата! Външен смисъл в „комарския ху­манизъм", разбира се, няма. Ако комарът вече те е ухапал, от неговото убийство няма да ти стане по-леко, а ако още не е успял да те ухапе, все едно ще те ухапе: ако не този, друг. И милион комари да убиеш върху себе си, практически те нито ще намалеят, нито ще се увеличат. Но затова пък отказът от убийство на неразумна твар има голям вътрешен смисъл. А именно: практика за подтискане на агресивният импулс. И практическото въплъщение на принципа на човечността, определен от Албърт Швайцер като благогове­ние пред Живота. Тук е необходима последователност, неиз-ключваща и дреболиите на живия организъм. Между впро­чем колкото и да е странно, аз забелязах, че след като заех тази позиция, комарите започнаха да се отнасят лично към мен много no-хуманнo: хапят нежно, грижливо - ей богу, про­верете сами!...

Но шегите са си шеги, комарите са си комари, а духовнос­тта трябва да бъде реалистична и да има средства за самозащита. Флората и фауната си остават флора и фауна. Ако върху вас се нахвърли зло куче, налага се да вдигнете камък или тояга, да направите заплашителен жест. За това съвсем не се изисква да включвате в себе си агресивен им­пулсно отношение към даденото куче и към кучетата изобщо, но се изисква много решително да го проявите. Случаите, когато е необходима агресивната маска, са достатъчно чести: да се постави на място някой мерзавец или грубиян, да се проявят необходимият натиск и рязкост в ситуации, изключ­ващи "контакта „с добро". Най-сложното е да се узнае действително; ли ситуация изключва възможност тта за контакта „с добро" - тук нищо друго не може да помогне, освен личният опит и жизнените експерименти.

Съвет на Младия Рицар: поставете си като правило да из­разявате агресивността под формата на изискана вежливост, а доброжелателността и нежните чувства - като престорена, шеговита агресивност (без преминаване обаче в подчертана

грубост и фамилиарност). Придържайки се към това правило, вие ще постигнете:

а) необходимият естетизъм в поведението минус сладникавос;

б) усещането за ясно вътрешно разграничаване и за ба­ланс между агресивния импулс и агресивната маска.;

Това, което ви разказах, стараейки се да бъда колкото мо­же по-конкретен, е същността на проблема, която насочва, това е само канава за търсене на собственото, за творчество -нека не се страхуваме да използуваме тази изтъркана дума и по отношение на една не особено благоуханна област на живота. Мисля, че навиците, за които ние говорим, спадат към най-необходимите елементи на самовъзпитанието и на културата, към изкуството да се живее. Както вече разбрахте, аз спадам към привържениците на рискованата, взаимно остра, не веднъж злобно осмяна формула

И на вас успех!

кимна с очи, намирайки се в някаква смесена поза на лъв, лотос и змия. Докато аз си свалях шлифера и приветствувах Циника, това магическо съоръжение успя да се преквалифи-цира в морско мекотело, а след това, чрез редица скорпионс-ки конвулсии, изчезна: в дадения момент колегата се намира в основополагащата поза на покойник. Обезцветените очи не­подвижно са устремени към високия гипсов таван, където, прегърнали лира, също така неподвижно летят опашати дракони, полулъвове, полуконе. След около осем минути (аз вече приблизително знам) ще започнат да шават мускулите, ще заиграят бедрата, ще започне да се излъчва свежест - той ще бъде повдигнат,и ние ще продължим нашия психосинтез.

„. Все още е неподвижен, влажният ветрец от прозореца поразмърдва косите му.„

Все повече стигам до извода, че и загадката, и разгадката на Д. С. е в съвместяването на крайностите. Ала не в онова тяхното застинало сумиране, което дава в краен резултат скучна нула.

Всичко се разхвърля по отделни неща, разпилява се по специалност, всеки е извънреден и пълномощен посланик на някаква ограниченост.