Американски психиатър и социолог, изучавал Поведението на малките социални групи

бъде Другият в двойна степен или дори на квадрат - и по отношение на Бабата, и по отношение на Сина - но при всич­ко това си остава такъв, какъвто е самият той. Колко такива задачи ни предлага животът на всяка крачка?...

-Обръщали ли сте внимание на това, че дори за гладното дете играта е по-важна от храната? -настъпателно ме питаше Д.С. още в самото начало на нашето запознаване. -А забелязвали ли сте, че когато децата общуват, без да си играят, те играят на възрастни, при това — на най-скучните?

- Да, изглежда... В началото е, съвсем за кратко време: „Аз с теб не играя", „Аз с тебе не дружа", „Ние с него не играем". После - за все по-дълго и по-дълго време... - - Та нали „играя" и „дружа" по начало е едно и също нещо! За детето играта е животът, само че наричан игра, докато за възрастният животът - това е игра, наричана живот. Начало на началата в общуването, живата вода на битието, елекси­рът на духа! Човешкото същество! С белоснежната му свежест!... С неговото'толкова силно увлечение!

Д.С. е фанатик на играта, това е ясно; моят умерен скеп-сис го дразни, но може би донякъде и уравновесява. Аз съв­сем не считам, че играта е панацея за всички злини и беди, но ми харесва, че тя — как да се изразя? - размири твърде острите ръбове на битието, нещо такова. И разбира се, е тренировка. Още един и още един път тренировка на всичко и за всички!

Обучаващите игри вече отдавна се използуват в някои страни за професионална подготовка на администратори, на работещи в обслужването, на дипломати, военни. В някои предприятия във ФРГ по игровия метод провеждат работни съвещания: работници от различни специалности и рангове играят, разменяйки си ролите, един другиго - началници и подчинени за късо време си разменят местата, разигравайки различни служебни ситуации. Ефектът - подобряват се са­мо- и взаиморазбирането, а оттук и производствените показатели: В нашата страна игрите се използуват за препо­даване на езици в специалните групи за интензивно обучение;

но не & ли удивително това, че игрите още не са навлезли в най-главната сфера на обучението - в семейството, в училището? Не играят нито в производственотехническите училища, нито в техникумите, нито в институтите, освен са­мо в театралните-.

Обърнете внимание - навсякъде, където се стремят към гъвкавост и сигурност на сложни навици, се обръщат към моделиране на живота - към играта: в обучението на космонавтите, в армията, в спорта. Та как би могло по друг , начин да се изрепетира животът, непознаващ репетициите? Как да се запасиш с черновите на съдбата?

Играта е занимание много дребно и през изминалите хи­лядолетия то е успяло да се промъкне в нашите гени. Ние още не знаем колко знания и умения, колко истини и радости е способна да внесе играта на своите безтегловни плещи в детската душа и да ги пренесе през пластовете на възрастта; но получава се така, че децата систематично ги отучват да играят. От първи клас, ако не и от пеленачета. Ето едно наб­людение - и мое, и на Д. С.: от деца,, които рано забравят как се играе, излизат най-големите неудачници - възрастни- Това е тема за голям разговор, но - по-нататък.

е...

дали на дълбокото заблуждение, че фактът на вашето ражда­не все пак веднъж е бил налице, моля ви да приемете по този случай моите искрени съболезнования. Дръжте се, окуража­вайте се, утешавайте се с това, че фактът повече няма да се повтори."

Ето такова веселичко поздравление ми изпрати веднъж уважа-

емият Дмитрий Сергеевич, Странно - именно след това веднага ми мина юбилейната депресия и настъпи празничното настроение. Аз опитах да изиграя убеждението, че нямам никакъв рож­ден ден - не се получи-

Колкото повече играеш, толкова повече се убеждаваш, че между играта и живота няма ясни граници, че и самата реал­ност в значителна степен се състои от условия, които ние си определяме сами или чрез някое посредничество- И наистина, Читателю (дочух, че и на вас ви се е случила същата непри­ятност), защо именно днес вие се чувствувате като празну­ващ рожден дени действително новороден, защо именно днес още един път започвате живота отначало? Ами защото играете на това, и играете сериозно! Тази игра е именно вашият живот.

Между впдачем за омъжването

Чувствувам, че е нужно още с един-два примера да покажа как играта работи, как лекува. И пак съм затруднен: какъв случай да избера? Та те са стотици, и всеки от тях води към своята посока в лабиринтите на човекознанието. И всеки е свързан с някакви трудности на общуването.

Избирам почти наслука. Като доказателство, че труднос­тите на общуването се преодоляват само с общуване; като например за деликатно вплитане на играта в дантелата на психотерапията и на живота и като свидетелство за това, че играта може да помогне в избавянето от страдания не само морално, но и физически. Добавка, практикувана от Д. С.: „Случаят е повече от интимен и ако авторът все пак се ре­шава да разкаже за него във вид, достатъчно зашифрован, то е само поради това, че ако и Читателят или някои от негови­те близки попаднат в подобно положение, ще имат аналогия и няма да изпаднат в безизходица".

Неврозата на Нона Д., момиче с гъвкав, ясен ум и със също такава фигура, се изявяваше в пристъпи на непоносимо куркане на червата и на меча болест. Пристъпите протичаха изключително в присъствието на млади хора - при това тол­кова по-силно, колкото повече й харесваше човекът и колкото... Неизвестно защо именно в тези моменти дяволски­те черва изведнъж си спомняха, че някога си те са били на­пълно самостоятелна морска хидра, на която в някои отго­ворни ситуации не е останало нищо друго освен конвулсив­но да се издава. Пациентката бе ходила дори на хирург, нас­тоявала за операция. („Защо ми са, кажете, защо ми са изоб­що тези черва, тези двадесет метра болка, подлост и тъп инат? Защо ми е целият този отвратителен организъм, тази карантия, която ни унижава и ни убива? Нима не е било възможно... Човек... без това...")

А всичко започнало със случаен епизод в театъра, нало­жило се да напусне залата по време на представление-.

Започнало да се повтаря, стигнало далече - до ожесточе­нието на безднадежността, до злия комплекс на непълноценност. Лекарствата не помагали, не действувала и хипнозата. Поради все същата постоянна напрегнато, поради тревожното очакване...

- Само йе ми казвайте: „Е, и какво, че курка, какво особе­но има в това" - тези успокоявания вече са ми дали до гуша, аз самата достатъчно съм се успокоявала... То аз разбирам, че няма нищо особено, разбира може би и човекът, който е де мене, но коремът не разбира... И за нищо друго не мисля...

- Аз ще ви кажа нещо друго. Необходимо ви е да движине значимостта. Преди всичко, преди всичко!Да снижитевътрешната значимост на всич-ки тези млади хора за нас е нещо като да не давате пет пари за тях, разбирате ли? ... Както е в метрото, в автобуса, когато няма нищо такова и при вас всичко е наред...

- Разбирам. Но как да постигна това? Мога ли да излъжа самата себе си? Нали аз, така да се каже, съм млада особа и напълно естествено ми се иска да се срещам, да бадем заедно, да обичам, да бъда обичана и - да... И да се омъжа. Ако прес­тана да искам, ако стоически или там по будитски унищожа желанието - неврозата ще престане, но за какво ми е тогава да престане? Тогава - не е ли все едно?...

Е, тогава е все едно, разбира се... Би могло да се започнат дълги душеспасителни разговори за суетата на суетите, за това, че и старомоминството си има стоите плюсове... Но тя б само на двадесет и две... А защо първо да не бъде убедена в една друга истина, от по-нисък ранг и по-достъпна... В това, че онези представители на мъжкия пол, на които не може п р е д в а р и т е л н о да се разкаже всичко, без официалности, като за зъбобол... Да, нека наречем нещата с техните имена. Такива мъже са душевно непълноценни. А щом е така, за тих не става дума.

™ Убедих я. Ето и първото стъпалце в снижаването на значи­мостта (и същевременно в повишаването на самооценката).

По-нататък - "изповед". Второто стъпало - вече игрово. Да се влезе в образа на някоя си Катя Кискина. Персона полуизмислена, полуреална. Има характер enfant terrible - неудържимо дърдореща, шокиращо непосредствена, нищо не й струва напри­мер да каже такова нещо: „Вие почакайте, а аз ще отида да се изпишкам". След непродължителни мъчителни колебания роля­та бе схваната с ентусиазма на давещ се. Две-три репетиции- И ето, вече в тази роля, Нона дойде на ГИП.

Тук се изискваше само едно нещо - да разкаже за своето не­щастие на четиримата „неутрални" мъже.

Първите двама бяха подбрани от самия Доктор. Единият от тях много се зарадва, веднага сподели с Нона и своята мъка - невротична импотенция, и Нона, т.е. Катя Кискина, с известна доза идеализъм му обясни, че дамата, за която мъж­ката импотенция има някакво значене, е душевно непълно­ценна или, във всеки случай, необразована. Така, между другото, бе открит и Методът-за Обясняване-в Импотенция, който същевременно яви като Тест за Духовно Съответствие. (В стихията на ежедневието се използува твърде широко, за­почвайки от обичайното: „Извинявайте, аз толкова се вълну­вам", и свършвайки с, предисловията към монографиите.)

Следващите двама тя избра самичка: поводът за разгово­ра бе „търсене на лекар".

- Вие не знаете ли къде да намеря такъв лекар... -За кого?

- За себе си.

- А за какво ви е?

- Само не казвайте на Д. С., може да се обиди. При него

нищо не излиза..

Единият казал, че по-добър лекар от Д.С. не познава, но съветва, когато се предвиждат отговорни ситуации, да изпи­ва сто грама арменски коняк; другият я посъветвал да прави някои упражнения от хата-йога. С този втория, който й да­вал съвети, Нона два пъти ходила на концерт в консерваторията. Всичко било нормално и всичко минало. Този неутрален мъж се оказал не съвсем неутрален, аз бих казал дори, ако това е любопитно, че именно за него Йона се омъжи.

В никакъв случай не се опитвайте да ревнувате

Още един случай, също почти наслука.

С домашна игра бе измъкнат от бездната пациентът К. Ревнивец, довел до безнадежност взаимните отношения с го­рещо обичана съпруга». Ревнивец, впрочем не съвсем без основание. Имало е някакви основания,,полуоснования, половинчетвъртоснования... („А случва ли се така, че основа­ния съвсем да няма?» А някои неща, скрити от миналото преди омъжването? А нейните сънища, а въображението, а подсъзнанието?...")

Из записките на Д. С.

"...Ранимо момче, бившо синче на самотна, тревожно-дес-потична мамичка, синче, което с всичките си силици се е ста­рало да бъде добро, а днес е един от фаталните борци на фрон­та на любовта (защо мнозина от тях имат гъсто сраснали вежди?). Миловидно-мургав, достатъчно висок, оформен самец, а не недорисуван, някаква закъсняла момчешкост в линиите - едно така изглежда не са се породили и горните интереси, а би могло... Инженер, бит - работа. Не е майстор по уреждане на живота; в настоящето живее полуавтоматично, с насоченост към „беше" и „ще бъде". Реалността възприема като тягостна неопределеност. При прехвърляне на даден праг на неопределеността - страх с бързо търкулване в зверство..."

Той съвсем не се смяташе за пациент, не, не, той просто намина да се посъветва за някои неща. Някакъв добър негов

познат (от бившите пациенти на Доктора) му препоръчал да се обърне към психолог, а и жената, иначе - развод, но не е болен, не, съвършено е здрав. Просто му е необходимо малко да се уточни как да постигне три елементарни неща, а именно: 1) теоретически да се убеди, че жена му е чиста в помислите и деянията си; 2) логически да престане да ревнува и 3) прак­тически да започне да живее - е, и още някои дреболии от интимната сфера, които после се оказаха ненужни.

Както обикновено К. започна с множество излишни факти: била еди-къде си, дошла си еди-кога си, казала еди-какво си, един път я видял с еди-кого си, след което очите й някак си странно се променили и още някои неща били не така. Друг път непонятно защо се забавила „при майка си" и пак някои неща били не така. Миризмата била или ла одеколон, или на._ А в същото време, както се казва, който не е хванат - не е.„ Е, всичко това как да се разбира?... Как да се мисли за това, за да се престане да се мисли?

Д.С. знаеше от белезите на заздравелите свои и чужди рани, че в такава партия матът на царя е осигурен предварителна Колкото по-чиста бъде съпругата в очите на К., толкова по-мощен ще бъде и потенциалът на ревността и в толкова по-нищожни поводите-Верността в условията на еманципацията се контролира с голяма издръжливост и изисква или постоянни потвърждения от низша класа, или благородно заместване, което е пълно с депресии, хипертонии, ипохондрии, немотивирани избухвания на гняв... Да убеждаващ в чистота, да се убеждаваш сам предварително е безполезно. А нали е достатъчно само да се уговориш със себе си, че това НЕ Е ТВОЯ РАБОТА. Или, че в този случай тя вече не е Тя_ Но именно това условие е немислимо да се приеме, защото тя е ТВОЯ, от реброто твое. И винаги е Тя, и само Тя, и всичко е ТВОЕ, хиляди пъти твое, и всичко, всичко изгарящо си представяш, и в адския вой и грохот на усещанията..

Вариант „Като мъж на мъж.." („Слушай, стига си се правил на глупак. Я го виж ти - турски султан! А на какво си разчитал, къде ти бяха очите?- А ти самият си безгрешен?» За мъжа едно, а за жената - друго?.. Юпитер?.. Природа?.. Е, все едно: не си избрал подходящо време, брат, за ревнуване: Пенелопите вече се свършиха, а Отеловците получават най-малко по петнадесет годи­ни присъда. Я си потърси, брат, жена, която не би давала едни или други поводи за подозрения, спомени Пушкин и се успокой:

ако не през твое време, то после, ако не после - по-рано, ако не по-рано - тогава сега.- ей-богу, тази работа не заслужава...")

Но това би означавало начело с Пушкин да се тръгне в атака срещу любовта - атака, разрушителна за душата; това би била най-опасна пошлост с възможен вариант във вид на убийство или самоубийство.

Да го домъкна на ГИП?... Може, но ще трябва подготовка, подходяща подгрупа сега няма, а работата е спешна... Вариантът „Самоутвърждаване - отвличане" („Имайте пред вид, че вие сте интересна личност, рисувайте картини с мас­лени бои".) след непродължителни колебания също е отхвърлен: пациентът К. и така е убеден, че той е интересна личност, но, общувайки с жена си, необяснимо заЩо забравя това; поради това пациентът К. пие водка, но по малко, тя нещо не му върви, а да рисува картини с маслени. бОи не умее и не желае. Развод?... Немислимо е - всичко казано по-горе плюс шестгодишна дъщеря - и изобщо за развода Докторът никога не говори на глас.

При личното запознаване съпругата на К. не се стори на Д. С. нито Пенелопа, нито Месалина - неЩо средно, открита особа, дас-печерла база. С отракан език, категорична в разсъжденията си. , аз нямам никакво подсъзнание - заяви тя (въпреки че Докторът не я попита има ли или няма подсъзнание). И съзнание също ня^ мам - добави, - имам само смисъл. Аз му казах и на вас ви казвам, Докторе: още веднъж ако посегне да бие по лицето, аз окончателно подавам молба за развод..."

- Тогава какво да правя?- пита пациентът

- Ето какво - тихо му каза Д. С., постепенно зачервявайки се.

(Аз присъствувах на тази сцена, всичко чух и видях; ня­кои от детайлите съм принуден на пропусна, а за начина на своето присъствие ще разкажа по-късно.)

- Чуйте, уважаеми представители) на мъжете, стига сме си играли.на криеница...

(Едно от често използуваните изречения от Д. С., означа­ващо сериозна степен на вълнение.)

... Вие какво си мислите, Пушкин е отишъл да се дуелира, защото е отсъствувал дежурният терапевт? Вие сериозно ли мислите, че човек може да се справи с ревността? С великото

природно чувство, с вечния двигател на цивилизацията, с ро-дителката и убийцата на малките и на великите на този свят? Аз не знам справедливи ли са поводите за вашата ревност и не желая да зная; аз зная само, че ревността винаги е неспра­ведлива и че ревността винаги е права. Когато аз обичам, аз ревнувам от всичко и от всички - от водата, от въздуха, от лъчите на слънцето, от микробите, от самия себе си и съм прав, както е прав лудият, както е прав поетът.» Забравете дори и да си мислите за преодоляване на ревността, в ника­къв случай не се опитвайте да не ревнувате. Но само че ето каква е работата...

(Тук гласът на Д. С. още повече се сниши, до шепот, който съвсем не бе театрален, но този шепот звучеше като вик -той е майстор на това, да вика шепнешком.)

... Работата е в това, че вие не умеете да ревнувате. Вие ревнувате като обущар - не, говоря привична глупост, нап­раво оскърбявам представителите на една благородна професия, обущарите нямат нищо общо с това... Но ви/разби­рате ли, че ревнувате недостойно, бездарно, нищожно, нап­раво по свински? Прощавайте, но това е все още меко казано. Това не е ревност на човек и не е ревност на мъж, това е ревност на побеснял шопар, който се подготвяла преглед на художествената самодейност... Вие изобщо имате ли поне ня­каква представа за това, какво представлява истинската мъж­ка ревност? Ревността на война и художника, ревността на рицаря и поета?... За това, колко великолепна трябва да бъде тя, колко мощна, изтънчена, всепроникваща, какво неопису­емо наслаждение трябва да доставя тя на жената.. Как, вие не знаете, че всяка нормална жена мечтае за това - да бъде ревнувана?! Да, да, мечтае, бленува нощем, но само за такава ревност, която... "Дано ви друг обикне, както аз,.."¹ Ах, вие да знаете- Е тогава чуйте,. Аз сега ще ви разкажа до най-дели­катните моменти, сега ще, ви покажа как се прави това, в това нещо съм малко професионалист...(Пропускам част от текс­та- белавт.)

Да се ревнува трябва ето така (сцена с монолога на Отело)_. А още ето така (сцена с импровизиран монолог)... И така съ-

що може (сцена с непродаваем, монолог) - и ето така, и по всякакъв начин така... И това, по воля на природата и в името на свещеното благополучие на семейното огнище, вие сте задължен». Сега разбрахте ли, драги представителю на мъжете? Вие сте задължен да правите мощни и великолепни сцени на ревност. Именно така, в присъствието и с пълното съгласие на вашата съпруга, и тя трябва да ви поддържа и да ви одобрява... Да, всекидневно, когато имате свободно време след работа;.. За нейното съгласие не се тревожете, аз ще се погрижа. Няма да се получи?... А вие започнете, опитайте. Давам ви месец за набиране на скорост, а после ще видим.

(О, колко много неща с този ход просто се изтриваха от дъската.)

Енергично повдигайки рамене, съпругата на К. се съгласи да устрои у дома малък театър на ревността. Дори под медицинското наблюдение.

Те играха, разбира се, по своему, оставайки напълно такива, каквито са си. Ето една от домашните сцени, с извес­тна белетризация.

Т я (вяло): Е, хайде по-бързо, спи ми се.

Той (механически): А какво, все пак, така ви е изморило? Днес уж беше почивен ден и от ваша страна никак не е мило така грубо да разговаряте с мен.

Тя: Е, Отело. Ама че Отело-Разсвирепело. Карай, Дездемон Иванич.

Той (оживявайки се): Позволете да ви попитам къде бях­те вчера. По наши данни дежурство нямаше. Не си ли мислите, че новата игра ви дава право да правите _. халтура¹?

Т я: Какво?.. Каква е пък тази халтура? Ти за какво ми говориш?

Той: За онова, същото. Струва ми се, че вчера вие не замествахте Тоня. От ревност аз вече целия съм в огън и са­мо ако ви притисна до стената и изясня, така ще те отдездемоня.

Тя (със злоба): Ударих го на живот! Пиянствувах! Питай Тоня! Бях при любовника! Това ли е всичко?! Е, карай! Е! (Плаче.)

Той: Е, добре... Извинявай. Стига... (Завеса.)

След около две седмици твърде горещите обятия на съз-

нанието и подсъзнанието се разтвориха, ревността на К. за­почна да намалява и играта сама по себе си загуби съдържание. Партията завърши наравно. К. все така не рису­ва картини с маслени бои. Съпругата промени прическата и цвета на косите си. След една година се роди второ дете.

А ето какво бе станало. Доколкото играта е спо­собна да пробуди спящите чувства (на актьорите това е пове­че от известно), дотолкова пък чувството, което свирепо бодърствува, се успокоява, когато влиза в игровия канал. Меката условност на играта разми твърдата безусловност на живота. Заработи диалектиката на чувствата. Да се ревнува не само можеше, да "се ревнува трябваше, а всекидневното задължение да изпитваш някое чувство — това най—сигурни­ят начин това същото чувство да бъде убито. („Искате да ста­нете човеконенавистник? Всеки ден се заставяйте да обичате хората." Слава богу, отдавна, още преди срещата с Д.С., един опитен психотерапевт ме предпази от тази грешка.) А освен това - и може би то е главното - домашната психодрама вклю­чи във всеки от двамата незримия Трети: някой си Зрител, някой си Друг (може би Д. С., може би съседа или детето), който гледаше всичко това -и свидетелствуваше, и се смееше...

Аз го нарекох Гост, защото си изясних това за себе си с помощта на едно от най-простите битови явления; познато на всеки домакин (от двата пола). А именно: трудно ще се наканиш да сготвиш за себе си. Няма да се наканиш. Ще си отчупиш от франзелата, купейа от магазина, когато се връ­щаш у дома, ще си хапнеш от пирожките по десет копейки с чая от онзи ден въпреки холециститите и язвите, в краен слу­чай ще се отбиеш в закусвалня, но да застанеш зад печката, за да си сготвиш? Не, не става. Някак си е глупаво и просто те мързи, а и донякъде е тъжно.

Практически е все едно: детето или приятелката, начал­никът или подчиненият, учител или ученик, жив или живял човек, приятел или враг (някои хора врагът като Гост ги дисцип­линира най-много), същество реално или измислено. Важно е са­мо това - с коя от страните си се обръща към него душата. Зала., се усъвършенствуваш, е необходимо да влезеш в роля. Нужен е

Външното присъствие - в случая например на полицая -понякога е твърде навременно. Но от него няма абсолютна необходимост. Като средство физическото присъствие често унищожава целта. Оттук и заповедта „не си сътворявай ку­мир"; оттук е и целебността на раздялата на изтощаващата се любов. (Ако се получи „далеч от очите - вън от сърцето", значи в сърцето нищо не е имало.)

Защо вашето дете е толкова добро за чуждите и толкова лошо у дома? Ами защото вие сте се разделили с него. Незабелязано - със своето присъствие, със своето неумение на бъдете Гост. Раздялата чрез общуване е най-честата и най-страшната.

В онези немногобройни продължителни и щастливи брачни съюзи, на които можах искрено да завидя, Тя и Той, при цялото душевнемгелесно срастване, умееха да продължават да бъдат един за друг Гости. (По този въпрос ДС. си има специална „теория на оптималната дистанция", но за нея друг път.)

Гостът ни оживява, за него ние готвим нашия домашен обяд. Неговият реален облик не е съществен, важна е неговата роля. Той може да бъде ни някакъв симпатичен призракБ най-краен слу­чай може да се ходи на гости на самия себе си.

РАТ-ПРАКТИКУМ

Една и съща дума „да" вие можете да произнесете: гръмко,

и т л. - възможностите са безгранични. Точно така, както и „не", точно както и всяка дума, всяка фраза и реплика, все­ки монолог. Точно така, както и всяко действие, всеки жест (повдигане на рамене, усмивка, ръкостискане...) - хиляди значения, хиляди рисунки, цветове, оттенъци...

А сега въпросът е: какво използувате вие от тази най-оче­видна безкрайност? Отговорът е: само нищожна част. Въпрос: защо? Отговор: защото вас ви е ограничила ролята на „самия себе си". Отчасти, разбира се, и поради ,туй, че от вас това изискват или очакват другите. Но главно - поради туй, че вие самият очаквате това от себе си. Вие самият сте си тъм-ничар номер едно.

Тогава започнете да се освобождавате, като начало опи­тайте да бъдете просто различен като самия себе си. Произнесете думата „аз" най-малко по двадесет различни начина, влагайки в тях съответно различен, смисъл, разли­чен подтекст, различен тембър, интонация, цвят, различно самочувствие... Думата „да". Думата „не". Думата „ти". Своето име. Още нечие име. Някаква дума. Някаква фраза -КОЛКОТО МОЖЕ ПО-РАЗНООБРАЗНО! КОЛКОТО МОЖЕ ПО-БОГАТО!

... Чувствувате ли?... Нещо става във вас, вие ставате по-свободен, вашето самочувствие се променя вече от това, с каква интонация вие произнасяте думата „аз"... ОЩЕ и ОЩЕ

Прочетете някакъв текст - може и „Веднъж, посред зима, студът беше силен..."¹