I. b началото бе играта нареждане на фигурите обитателите на хотел,АЗ. Как да се запасим с черновите на съдбата

Друг път, у дома при мене, Проблемът бе форму­лиран по друг начин.

Трябва да се отбележи, че психотерапевтите понякога имат говорилни дни, след които езикът е изморен, гърлото боли и ти се иска да замълчиш навеки; а има и такива дни, когато работиш предимно с ушите и в края на деня ти се иска няко­му нещо да кажеш.

Д. С. обикновено разказва фигуративно, енергично превъплъ-тявайки се и понякога непроизволно римувайки.

- ...И така, една стара история, но си спомням като сега... Аз бях болен, слаб и чер, и дойдох в тубдиспансер. Лекарят погледна моята история и ме прати веднага в лаборатория. В продължение на едно денонощие, трябваше, извинявайте, да плюя в бурканче, нали знаете. Слизам в подемния етаж, где­то бил съм вече не веднъж. Чистота, епруветки и бурканчета, две весели девойки-лаборантчета. Очевидно не си дават много зор. Поседнете, казват ми те в хор. Между другото си приказват.

.- Меркулов помниш ли го?

- Дето все не можеше да се разведе с жена си?

- Аха, ъхъ. Умря Меркулов.

-Кога? Три седмици вече.

- Та неговото бе-ка¹ май че беше отрицателно?

- Отрицателно, отрицателно, а за два дена получи раз­сейване с минингит...

- Също като Иванов...

- Рошавият Иванов?

- Цветенца ни носеше. -Три деца.

-Жена му се омъжи за братовчеда. -Занейния?

-Какъв ти неин, за неговия. Подполковник.

- А Николай Степанович вчера...

Каква е тази странна работа... Не разбирам, къде се намирам... Нищо не разбирам, аз съм някъде другаде. Няма ме... Кои са тези жени? Тях също ги няма... Празни гласове, които преминават през пустотата... Но все"пак някой седи тук,

¹ Проба за наличие на бацили на Кох, свидетелствуващи за туберкулоза - бедред.

на този бледобежов стол, с тъмно бурканче в ръцете... Аха. Това е Б у р к а н ч е. Бурканче, нищо повече. ...Те нямаха никакво намерение да травмират моята психика. Поради простата причина, че никаква такава пси­хика за тях изобщо не съществуваше: притежателят на пси­хиката би могъл да бъде случайно отбил се в лабораторията крокодил или Николай Стешшович, но само не бурканчето; притежатели на психика бяха те, мимоходом изразилите съ­чувствие на трите деца на починалия, но не аз...

В клиниката, където се наложи да полежа някоя и друга седмица, чух мимоходом изтърваното:

- От тридесета стая се изпирва фурункул на носа. Това е по-хубаво казано, отколкото го е казал Гогол, а,

колега? Не някакъв си нос, а Фурункул, негово сиятелство Фурункул на Носа, в разноцветни сърмени нашивки с изумруди...

В травматологията:

- Постъпи череп. Женя, вземи го! Женя бързо черепа подхваща и да кърпи дупката захваща.

Ето вече черепът подскача - и дарява Женя със коняче - от сърце наистина, с искрена благодарност. И си отива, нами­гайки с тилната кост. . В химическото чистене:

- Витя! Квитанцията в тебе ли е? Това бежово сако пак е недоволно.

Аз бях бесен, бях ядосан, в „Жалби" ги изтипосах. Не ми беше до шеги: в продължение на една седмица ми се нало­жи да бъде Прахосмукачка „Чайка", Обувка Черна е Подметка Отпрана, Бельо № 329042, Будилник ,"Възход", Ютия за сто двадесет и седем волта, Чайник за двеста и двадесет,-'

- Голяма работа - възразих му. - Аз пък точно вчера бях Кафеварка Емайлирана, а преди една седмица - СтолЧе-на-Колелца.

Д.С. изведнъж нещо се умърлуши, лицето му придоби скучен вид.

- Обща беда на битието... Вие случайно да не се си намислили, че аз се оплаквам? Вече години наред лекарят, който живее в мен, денем и нощем говори ето на този (посочи себе си, но някак неуверено); „Я чуй бе, приятелю-потребител... Преди да изискваш от ближния човечност,

прояви я ти самият. Да, да, елементарно. Влез в п о л о ж е н и е. Застани зад неговия струг, зад тезгяха, поне, мислено. Погледай на света, на себе си оттам... Веднага ще видиш, че светът на човека, който приема дрехите за хими­ческо чистене, е беден на благодарности и богат на претенции, че той е изморен от Поли, Сака и Панталони, че потребителят не го щада. Ще разбереш, че лаборантките, които чоплят храчки, защищават своята психика с изключване от обстановката, за което помага именно разговорът за това-онова, а ти Просто си попаднал в тяхното „сляпо поле". Ще стигнеш до извода, че хирургът,₍който всекидневно часове наред се поти над къдравата каша, може и да забрави за една минута, че под твоя продупчен череп има мозък-Приобщи се към чуждута болка И чуждата ограниченост й тогава ще определиш и мярката за взискателност, и мярката за снизходителност..." А човекът кима, съгласява се. Човекът се преизпълва от желание да разбира ближния си. Човекът бла­годари на Доктора. Човекът се връща при себе си...

Така че да не се отклоняваме в подробностите. Да не се преструваме, че лошата опаковка на стоките и неумението да се възпитават децата, слабите филми и съпружеските катастрофи, несполучливите радиопиеси и производствени­те конфликти, битовата отегчителноет и скучните книги са явления, принципно различни. Не, при цялото им солидно разнообразие, всичко това е едно и сьщо...

- Какво именно?

- Взаимо небитие. Повтарям. Изкуството да бъдеш Другия, само че с обратен знак.

... Е какво, да пристъпим към работа. Пред мен е огромен куп писма на Д С. до „задочници". Не помня, казах ли ви вече, Читателю, че писмата, както и дневниците, аз бях помо­лил Д. С. да пише с индиго. Неговият почерк, въпреки страшната скорост на писане, е много четлив, не е като моя (аз печатам моите на машина). Сега, струва ми се, успях да отделя една пачка, която ще ми стигне поне за една голяма глава.

Това са писма до младия човек К. от град Н., общ работник, задочен студент в педагогически институт. Един от многото страдалци на общуването, недостатъчна комуникативност...

Писмата цитирам не по хронологичен ред и със съкращения.

.

Да Започнем с постижимото

Преди всичко да понамалим истериката. Вие не сте нито повият, нито последният, върху когото Проблемът за Общуването се е стоварил с цялата си неизменна безнадеждност. „Пълно неумение да общувам", „абсолютно неразбиране на това, което представлява общуването" - тези Ваши отчаяни двойки, единици и нули с минус всекидневно поставям на себе си й аз, който все пак се счита: за професионалист. Нито грам преувеличение. Всичко е наред, точно така трябва да бъде. Да се научиш да общуваш е нес­равнимо по-трудно, отколкото да се научиш да летиш до Луната. Тук всички в еднаква степен са дилетанти. Главното знание е знанието на своето незнание. Никой не знае, доколко той не знае Другия. Съзнаващият това има шансове да узнае повече.

А да умееш да общуваш. оьшо без преувеличение - това озна­чава и да знаеш, и да умееш всичко на света. Универсални гении на общуването, доколкото ми е известно, природата досега не е произвеждала. Има, разбира се, големи майстори на едни или друга жанрове има хора, чиято комуникативност напълно задоволява и самите тях, и околните, хора „без проблеми" Но точно тази безп-роблемност(повярвайте ми като на специалист) представлява са­ма по себе си най-големият проблем. Ако не за тях, то за техните

деца...

Това същото което и на всички. Това същото, което и на мен. Едно и също.

Ето ги трите главни измерения, ето го онова безкрайно, което винаги и на всички не достига. И напълно е понятно: всичко това е взаимно свързано, всичко се събира и умножа­ва едно на друго. Човек, който не знае законите на общуването, живее сред себеподобните си в положението на пришълец от друга планета - в такова положение се намира всяко дете, както и, в една или друга степен, всеки възрастен до края на живота си. Човек. КОЙТО не възпиема ближния такъв, какъвто той е, по съ-

щество е сляп и глух, удря се и удря другите. Не можеш да се научиш да се държиш, без да си се научил да виждащ, да мислиш и да чувствуваш. _

Но има и още от споменатото „едно и също". Има и четвърто измерение. Всичко гореизброено поотношение към Самия Себе си. А именно: _;

и най-трудното: . .

т.е. умението на бъдеш д р у г и я т - самият ти.

Моят опит - личен и професионален - показва: главната труд­ност е именно тук. Желаещите да променят ближния си са точно толкова» колкото са нежелаещите да променят себе си. Неумеещите да общуват са точно толкова.

Вие сте прочели , книгата за самовнушението и автотре-нинга (има се предвид „Изкуството да владееш себе си" -за разпращане на „задочници" се наложи да дам на Д. С. опре­делено количество от дефицитните авторски екземпляри- В. Л.). Научили сте се, както твърдите, да се отпускате, но не знаете как да прилагате това в общуването, където се налага човек да се напряга. Е, добре е, че Вие веднага сте разбрали: за желаещите да се научат да общуват АТ е дотолкова необходим, колкото и недостатъчен. Недостатъчен е с а м по себе син PAT - ролевият автотренинг, от който Ви спе­циално се интересувате.

Точно днес при мен дойде като пациентка една артистка, доста знаменита, извънредно талантлива, ако не гениална, с блестяща техника на самовнушение, с дарба за превъплътяване, за която може само да се мечтае. Да се изчерви, да побледнее, да пролее сълзи като ручей, да се зае-

мее така, че и мъртвия да разсмее, моментално да се отпусне - всичко това за нея са дреболии. Въпреки всичко, тя се на­мира в състояние; на много тежка депресия поради развода с поредния си мъж, не може да намери общ език нито с майка си» нито с дъщерята, продължителен конфликт и в театъра, мъка, душевна самотност. Още от първите Минути на общу-.ването ми стана ясно, че тази очарователна жена, при цялата си надареност и необикновен ум, не разбира нито себе си, нито околните, психологачески е неграмотна и егоцентрична като пър­вия човек. Фиаско в ролята на Самата Себе си. Очертава се про­дължителна работа...

В живота понякога се налага да започваш заедно всичко -на всички равнища, едновременно, да започваш всеки ден и нико­га да не свършваш. Но тъй като „животът е кратък, а науките са необхватни", съветвам все пак главното внимание да насочи­те към „четвъртото измерение". Като методическо пособие ви изпращам образци на Черно-Бели самохарактеристики. които помагат да бъде формулирана целта - онова, без което нищо не може да се започне. В дадения случай - конкретна­та цел на самоусъвършенствуването. Такива самохарактерис-тики аз искам от всички свои пациенти. Защо Черно-Бели? Защото са съставени от два задължителни списъка: черен и бял, от минуси и плюсове, от достойнства и недостатъци. На всекидневен език ние си го наричаме „Зебри" (тъй като все­ки човек, както и животът, не е само черен и не е само бял, а е „на ивици".)

Ето образци (това са действително характеристики на един човек, в някои неща приличаш на мене):

Зебра А.			(Оценъчна)
+ (Бял списък) Моите достойнства 1. Умея Да се смея. 2. Способност да се радвам за другия, да се въз­хищавам, да дарявам. 3. Предвидливост. 4. Доверчивост, 5. Незлопаметност.			-(Черен списък) Моите недостатъци 1. Лесно изйадам в униние. 2. Завистливост. 3. Страхливост. Льзкливост. 4. Некритична внушае-мост. 5. Избухливост. 6. Болезнено самолюбие,
6. Стремеж към само-усъвършенствуване, 7. Способност към дъл­бока привързаност.		нетърпимост към кри-тика. 7. Егоистичност, невнима-телноет към близките.
Зебра	Б. (Целева)
(-) Цел-проблем (Да се избавя, да намаля, да изкореня.) 1. Печалност,. 2. Тревожност, мнител-ност. 3. Чувство на непълно-- ценност. 4. Раздразнителност. 5. Глупост. 6. Зависимост от чуждо­то мнение. Лъжливост. 7. Завистливост.	<+) Цел-идеал (Да придобия, да увелича, да развия:) 1. Оптимизъм, радост от живота. 2. Спокойствие, мъжество. 3. Увереност в себе си. 4. Доброжелателност, вни­мание към хората. 5. Умение да мисля. 6. Самокритичност на ос­новата на собствени , идеали. 7. Достойнство, вътрешна свобода.

' Много важен момент: черното и бялото, плюсовете и минусите, достойнствата и недостатъците в самохарактерис-тиките трябва да бъдат уравновесени. Тоест, равен брой точ­ки в двете графи, да, само така. Няма недостатък, който с другата си страна да не е достойнство, така както и обратното. Ако или черното, или бялото започне да натежава, ако забележите, че „няма какво да кажете" за себе си - хубаво или лошо - това ще бъде само свидетелство за вашата самонеОбективност.

Желателно е и в „Зебрата" всеки плюс и минус с еднакъв номер да си съответствуват - като противоположности или като различни страни на едно и също нещо.

Има и други методи, сред които особено привлекателно е построяването на „Дърво на Целта". (То е и Дърво на Самоанализа.)

Да предположим, вие формулирате своята цел-проблем като , Да се избавя от раздразнителността". Задайте си въпроса: „А

И така нататък. Така може да бъде обработена всяка точ­ка на „Зебрата".

А с кое все пак да се започне?.,. Погледнете Дървото - ще видите. С постижимото. Или понес това, което изглежда постижимо. Да допуснем, че ще ви се стори постижимо „у всекиго да умея да

виждам достойнства". (А защо пък не? Нали вашите собстве­ни достойнства ви изглеждат напълно видими, само че на­около са слепи.) Тогава по време на PAT (а и в живота) уси­лено се вживявайте в ролите на: Психотерапевт, Адвокат, Дядо Мраз и други, чиято склонност или специалност е тази - Да виждат хората добри. Всичко това ще ви помогне да на­мерите и да укрепите търсеното самочувствие. Резултатът -избавяне от раздразнителността - ще ви помогне и за още много други неща.

Понятно е, че и .Дърветата на целта", и „Зебрите" могат да имат неограничена продължителност, необходима е обаче яснота и лаконичност. Най-практично е - не по-малко от три пункта (разклонения) и не повече от десет-дванадесет.

От само себе си се разбира: става дума изключително за ваши­те душевни качества, за свойства на ума, на характера и на поведението. Ако в графата „минус" вие ще пишете: „плеши­вост", „липса на автомобил „Москвич", а в графата „плюс" -„тристаен апартамент", „премиални", очевидно ние не сме се разбрали с вас.

-Вие питате за мене? Моите Зебри и Дървото на Целта са тук, пред очите, на работната стена. Откога те са там,- От много години. Разбира се, през това време те малко се промениха - отскоро на Дървото на Целта се Появи млад фйлиз, преди го нямаше:

УВАЖАВАЙ ЗАБЛУЖДЕНИЯТА НА БЛИЖНИЯ, КАКТО СВОИТЕ СОБСТВЕНИ

Но основните точки, които се отнасят към умението на бъдеш Другия, си остават същите. До следващото писмо.

Ваш Д.Кст.

Тук аз трябва да добавя, Читателю, че и „Зебрите" и "Дървото на Целта" се използуват в практиката на Д. С. не само като методи на самоанализ, но и като средства за психотерапия -и задочна, и очна. Когато „Зебрата" се съставя като мнение на едно лице за друго, тя се превръща в Черно-Бяла характеристика, в особен вид терапевтично общуване. Разликата между подобни характеристики и обичайните по-

рицания и похвали е, първо, в това, че в най-възможната сте­пен на стрйктност се спазват „точните горни" и „точните дол­ни" граници (малко по-високо - вече е ласкателство, малко по-ниско - вече е клевета), и, второ, в игровата условност, която се приема и разбира от двете страни.Характеристиките мо­гат по взаимно съгласие да бъдат само Бели или само Черни.

Щосе отнася до Действителната точностна нашите „горни" и „долни" граници.това може би е най-сложният въпрос в цялата психология. Не мисля, че в тази част на книгата ние с вас ще успеем да вникнем в него достатъчно дълбоко.

...И така, започвате с вниманието. Приветствувам ви, по-добра дебютна стратегия не може и да се измисли. Да осъзнаеш, самият ти да обърнеш внимание на това, че у теб не достига внимание към Другия - това вече не е малко постижение, което на практика се постига, уви, съвсем не от всички.

"Моля за внимание", благодаря за вниманието".. Начало на началата, хлябът на общуването. Няма ли внимание - нищо няма: човекът е изключен, човекът е в пустиня. А колко обичаен порок е недостигът на внимание, на просто внимание. „Какво се бутате?! Вие какво .- не виждате ли?.." "Къде си зяпал?..." Не си се Досе­тил да предложиш: „Седнете.." Човекът съвсем не е грубиян -той просто е зает със себе си, той е невнимателен. А нали оттук понякога има само половин крачка до престъплението...

Доколкото ние всички сме чувствителни към недостига на вни­мание по отношение на собствената си персона, дотолкова сме пък нечувствителни към недостига му у себе си по отношение на другите. Аз бих въвел още от първи клас на училището спе­циален всекидневен урок-игра - Внимание към човека. Само с поощряване!!! Дори от детската градина, от яслите - бих подарявал за това бонбони, играчка. Колко по-малко щяха

да бъдат тогава нещастните некомуникативни егоцентрици, колко по-малко разводи, производствени травми, конфликти, колко по-приятен щеше да бъде животът!... А колко профе­сии изискват рефлекс на внимание към Другия? Продавач, келнер, шофьор, полицай, шивач, лекар, бръснар, учител... Нямат край. В общественото съзнание отдавна е влязла важ­ността, на този рефлекс, поради което са изработени доста­тъчно много шаблони „знаци на внимание". Знаците са необходими,, ала самото внимание е стократно по-необходимо!...

Вие питате кои са причините за неговия недостиг. Причини са множество от различен характер. Има просто незрялост (дете), има ограничена неспособност (болест, старост) и има незаинтересованост, невъзпитаност, липса на навик. Сред причините, които са общи за всички, аз бих отделил една, най-, обща. А именно: като общува, всеки, ще не ще, отделя своето внимание не само на Другия, но и на себе си. Вниманието, както и парите, е нещо. ограничено по количество - неговия обем е сбит от пространството и от времето, поради което „не само" много често преминава в „не толкова". 'Ние сме заети със себе си - със своите работи, нужди, интереси, настроения, мисли и тл. - ето това е. За Другия просто не остава място. Прост като мучене егоцентризъм - основа на основите за ду­шевната и умствената слепота.

... Като казах „прост", аз, разбира се, сбърках. Й животът, и професията всеки час ми набиват в ушите, че най-простото в чове­ка е и най-сложно. Цялата работа е там, че вътрешните прегради на вниманието по правило не се забелязват, главната беда, всеобщата, първичната е в това, че егоцентризмът не е съзнателен, формирал се като жизнена позиция (макар че и това, разбира се, е напълно достатъчно), а е несъзнателен, непроизведен, слят с не­достига на внимателност в неразкъсваем омагьосан кръг.

В неразкъсваем ли?..

Ето какво се получи на моето Дърво на Цел та, когато се заех с тази частна Проблема (вижсхемата на стр. 54):

Коментирам.

" Да имам достатъчен тонус и нормално самочувствие." Специални пояснения, както изглежда, не са необходими. От уморен или от болен човек е трудно да очакваш високо ниво на внимание към Другия, тук егоцентризмът е повече от
естествен. (Колко често обаче и това не се разбира все пора­ди същия недостиг на внимание!...) Значи една от първите гри­жи на този, който желае успешно да общува, е -

Дз поддържа своя психофизически тонус. Но ето тук вече е сложността: нали грижата за собственото самочувст­вие изисква внимание към себе си - онова драгоценното, дефицитното внимание, което следва да отделящ на Другия!

Но има интерес и интерес. Интерес на майката към детето и интерес на детето към играчката. Интерес на шпионина и интерес на влюбения. Интерес на ненавист или на любопитство, на корист или на доброжелателност - какъв именно? - това е първият въпрос, който ние си задаваме, когато забелязваме,, че от нас се интересуват. Й последният, сякаш й несъществуващ, когато самите ние от някого се интересуваме. А между впрочем

качеството на вниманието зависи именно от това - какъв е интересът. А и количеството.

Има само два интереса, които правят вниманието свободно и б е з гр а н и ч н о: интересът на изследователя и интересът на обичащия. Всички останали С неумолима, механична логика стесняват вниманието, Насочват го в определени канали, държат го в плен. Нито ненавистта, нито користна дават ня­какви шансове да си съставиш пълноценна представа за Другия; ограничените интереси от всякакъв характер, подоб­но на слепци, които опипват слон, дават само уродливи отпе­чатъци от детайлите и с това си -копаят гроба. Любопитно е във връзка с това да се цитира изказването на един велик съвременен шахматист, с когото Имах възможност да се срещ­на лично: ..За да победя силен противник - казва той, - аз трябва да го изуча. А за да го изуча, аз трябва да се влюбя в него. Да, да се влюбя и в стила на игра, и в характера, т.е. - в него като човек. Последното, разбира се, е най-трудното. Най „лошо аз играя с онези, които не обичам."

За днес стига.

писмо

Вие сте съвършено прав, че не може: да бъдеш напълно свободен от своите нужди, напълно да преодолееш своя егоцентризъм, съвсем да нямаш предубеждения a също и: да симпатизираш на, всички,

Всичко това е общоизвестно и може да се счита като пра­вило в редки изключения. И всичко взето заедно, както Вие вярно сте забелязали, силно ограничава реалния обем на ва­шия интерес и на вниманието ви към Кората, дори към най-близките и при най-добри намерения. За това говорех и аз и сега пак за същото ще кажа, само че с други думи, IjJes да се напускат пределите на земната атмосфера, оставайки само самия себе си, винаги може

Има ли възражения? „Ако няма, ще кажа, че всичко изб­роено по—горе е именно първоосновата на умението да бъ-деш Другия, както и основата на търсената от Вас комуникативност. А всичко това, повдигнато на степен, стре­мяща се към безкрайност, не е нипто друго освен формуляра за професионална Подготовка на лекаря-психотерапевт. Да, нищо повече. Е, разбира се, има и още някои специални зна-ния и чисто технически умения; но душевната подготовка се изчерпва с това.

Проверено е лично: когато навикът започне да набира сила, когато вниманието към Другия се разкрие - пред вас ще се разкрие нов свят. Свят тайнствен и завладяващ, свят безкраен, в който няма с какво да се; заеме човек... Уверявам ви, няма да ви се наложи да скучаете и няма да бъде необхо­димо да си търсите развлечения дори когато телевизорът не работи. Вие ще видите колко са различни хората При всички­те им сходства и колко са сходни при всичките им различия. Ще се убедите, че степента на вашатд увереност в себе си и

успехът в общуването са право пропорционални на степента на вашия интерес към Другия и обратно пропорционални на степента на заинтересованост от неговото отношение към вас. Ще почувствувате у себе си и сила, и привлекателност, . и нещо подобно на хипнотизма... Ще се убедите и в това, че вниманието, което се изразходва за Другия, никога не пропа­да напразно, а винаги се възвръща към вас стократно - не винаги под формата на благодарност или на добри чувства, но винаги като драгоценен опит. Ще разберете разликата и между „знаците на внимание" и истинското внимание.

Предлагам ви две прости упражнения, който лесно, сами по себе си, се превръщат в навик. Първото:

у всеки, познат човек (започвайки от най-близките хора) всеки ден да намирате нещо непознато: ново или преди незабелязано.

Нещо, макар и дребно, несъществено. Макар и бемчица зад ухото или някаква изплъзнала се преди от вниманието ви особеност на говора... Някаква чертичка на характера... Някаква закономерност в колебанията на самочувствието... Може да си записвате, а може и просто да се запомня. У всекиго, всеки ден - нещо ново. Това е много лесно, защото всеки ден у всекиго наистина се появява нещо ново.

И второто, противоположно:

у всеки непознат да намерите нещо познато -някакво сходство с някого си или с нещо; де се сравни, да. се намери паралел, аналогия или контраст... Без да се про­пуска нито един, винаги и навсякъде, през целия живот...

Ето виждате, отново плътно се приближи онзи същият ог­ромен въпрос който засегнахте в предишното писмо. „Да знам на какво да .обръщам внимание." Той може да бъде префор-мулиран и така: „Да умея да си задавам въпроси за Другия." За какво именно?

Като завръзка на разговора бих искал да узная Вашето мнение - защо, срещайки се, познати хора обикновено се пи­тат един друг: „Как е животът? Как върви работата? Как си със здравето?".

Д.Кап