I дългово финансиране на общините ст

1. 
   Общински дълг - същност и финансово-правна регламентация……………………………………………….…..стр. 4
   
2. 
   Държавни ценни книжа – същност………………….……..…..стр. 8
   
3. 
   Операции с държавни ценни книжа…………………………..стр. 14
   

1. 
   Дългово финансиране на местните разходи – предимства и недостатъци……………………………………………….……стр. 22
   
2. 
   Банково или облигационно дългово финансиране на общинския бюджетен дефицит………………..……………………..….….стр. 25
   
3. 
   Дългова практика на българските общини……………..….…стр. 27
   
4. 
   Международната дългова криза ………………………..…….стр. 30
   

1. 
   Необходимост от дългово финансиране на Община Пловдив…………………………………………………...…….стр. 34
   
2. 
   Отчитане на общинските ценни книжа в Община Пловдив……………………………………………………...….стр. 37
   

Използването на дългови инструменти за привличане на финансов ресурс в бюджета на българските общини е “продукт” на цялостната реформа в местните финанси, която издигна принципите на фискалната децентрализация като водещи в отношенията между централните и местните органи на властта. Въпреки, че дълговото финансиране в нашата страна все още носи етикета „алтернативно” или „нетрадиционно” финансиране, то се използва широко в практиката на местните власти в развитите страни, където достъпът до капиталовите пазари се разглежда като една от основните предпоставки за финансовата автономност на общините.

По принцип всяка държава прехвърля на местните власти определени права и отговорности, свързани с предлагането на тези публични стоки и услуги, чието потребление е пространствено ограничено на територията под тяхна юрисдикция. Прехвърлянето на компетенции от централните към местните власти е своеобразен критерий за демократично устройство на държавата и изпълва със съдържание понятието “местно самоуправление”, но то трябва да бъде подплатено и с осигуряване на необходимите финансови средства. “Жизнеността” и автономността на формираните териториални общности се определя не само от възможността на местната власт да организира и управлява ефективно дейностите, попадащи в обхвата на местното самоуправление, но и от способността й да ги обезпечи финансово.

На фона на дълговата криза в Европа, настоящата разработка е много актуална. Развитите страни от Европейския съюз и САЩ са свикнали да се издържат на кредит, тъй като се осланят на тезата, че една държава не може да фалира. Световната икономическа криза през 2008г. разклати тази теза. Тя принуди тези държави да натрупат още заеми, за да подпомогнат банковите си институции. Така страни като Гърция, Испания и Кипър са на ръба да фалират.

Целта на този доклад е да характеризира общинския дълг от финансово-правна гледна точка и да представи отчитането на държавни ценни книжа в конкретно бюджетно предприятие.

За постигане на тази цел се изпълняват и следните задачи:

• 
  Изясняване същността на общинския дълг;
  
• 
  Анализ на законовата регламентация на общинския дълг;
  
• 
  Запознаване със същността на държавните ценни книжа;
  
• 
  Анализ на предимствата и недостатъците на дълговото финансиране;
  
• 
  Съпоставяне на облигационното финансиране с банковото;
  
• 
  Анализ на причините за възникване международната дългова криза и мерките, които се предприемат за ограничаването й;
  
• 
  Изясняване на необходимостта от дългово финансиране на Община Пловдив;
  
• 
  Проследяване на счетоводното отчитане на емитирането и обслужването на облигационния заем в Община Пловдив.
  

1. 
   Общински дълг - същност и финансово-правна регламентация
   

• 
  дълга, поет с договори за общински заеми;
  
• 
  емисиите на общински ценни книжа;
  
• 
  дълга на общинските предприятия по чл. 52 от Закона за общинската собственост²;
  
• 
  изискуемите общински гаранции;
  
• 
  безлихвените заеми, отпуснати по реда на Закона за публичните финанси³ за временен недостиг на средства по бюджетите на общините;
  
• 
  безлихвените заеми от централния бюджет за финансиране на разходи до възстановяването им по одобрени проекти по програми, съфинансирани от Европейския съюз;
  
• 
  финансов лизинг и останалите форми на дълг⁴.
  

• 
  осъществяване на местни инвестиционни (обикновено инфраструктурни) проекти;
  
• 
  покриване на временни разриви между приходите и разходите в регионалните бюджети;
  
• 
  рефинансиране на стари задължения;
  
• 
  неотложни разходи за предотвратяване и ликвидиране на последиците от форсмажорни обстоятелства;
  
• 
  плащания по изискуеми общински гаранции.
  

• 
  собствени приходи на общината;
  
• 
  общата изравнителна субсидия;
  
• 
  държавните трансфери за делегирани от държавата дейности, без тези за екологични обекти, за инвестиционни проекти в случаите, когато няма неразплатени разходи за тези дейности.
  

Общинският дълг не е гарантиран от държавата и не представлява задължение за правителството освен в случаите, когато по съответния ред е издадена държавна гаранция. Общината може да договаря, поема и изплаща дълг в левове или в чуждестранна валута. При преоценка на общински дълг или на гарантиран от общината дълг в левове задълженията, деноминирани в чуждестранна валута, се преизчисляват по курса на Българската народна банка към датата на преоценката.

Общината извършва текущо наблюдение за състоянието на дълга на търговските дружества с общинско участие в капитала, както и на останалите контролирани от общината лица, чиито средства и операции не са включени в общинския бюджет.

Кметът на общината внася предложенията за поемане на дългосрочен и краткосрочен дълг, които се разглеждат и одобряват от общинския съвет.

1. проектът да е от полза на местната общност;

2. предложението да е придружено от пълно описание на проекта - наименование, цели, технико-икономическа обосновка, очаквани срокове за реализация и социално-икономически анализ на очакваните резултати от осъществяването на проекта;

3. да е приложено подробно описание на всички финансови параметри на проекта - всички източници на финансиране на проекта и размер на съответния финансов ресурс, максимален размер на дълга, срокове и начини за усвояването му, лихвени условия, погасителна схема, размер на разходите за консултантски и административно-управленски услуги, източници за погасяване на дълга, влияние на дълговото финансиране и на разходите по обслужването на дълга върху бюджета на общината;

4. проектът да е предложен за обсъждане на местната общност, чиито становища и предложения са неразделна част от предложението.

Кметът на общината оповестява проекта, който ще се финансира чрез дългосрочен дълг, чрез покана за обсъждане, отправена до местната общност. Поканата трябва да съдържа общите параметри на проекта - предназначение, стойност, начин на финансиране и на обезпечаване, както и мястото и датата на провеждане на обсъждането. Поканата се публикува в един местен или регионален вестник и се поставя на обществено достъпно място в сградата на общината, като датата на обсъждането на проекта е най-малко един месец преди разглеждането на предложението от общинския съвет. Обсъждането се провежда при условия и по ред, определени с наредба, приета от общинския съвет. За изразените становища и постъпилите предложения се съставя протокол, който е неразделна част от предложението за поемане на дългосрочен дълг.

Предложението за поемане на краткосрочен дълг трябва да е придружено с описание на финансовите параметри на дълга - размер на краткосрочния дълг, срокове за усвояването му, лихвени условия, погасителна схема, източници за погасяване, влияние на дълговото финансиране и на разходите по обслужването на дълга върху бюджета на общината.
Общинският съвет приема решение за поемане на дълг, като определя:

1. максималния размер на дълга, изразен чрез номиналната му стойност;

2. валутата на дълга;

3. вида на дълга съгласно чл. 3;

4. начина на обезпечаване;

5. условията за погасяване;

6. максималния лихвен процент, такси, комисиони и други.

Общинският съвет възлага на кмета на общината да проведе процедурата за избор на финансова институция, която да осигури необходимото финансиране на проекта, или на финансов посредник при емитирането на общински ценни книжа. Общинският съвет не може да приема решения за поемане на дългосрочен общински дълг след изтичането на 39 месеца от неговото избиране.

Поемането на дълг чрез емисия на общински ценни книжа се извършва при условията и по реда за поемане на общински дълг, описан по-горе.

Годишният размер на плащанията по общинския дълг за всяка община във всяка отделна година не може да надвишава 15 на сто от средногодишния размер на собствените приходи и общата изравнителна субсидия за последните три години, изчислен на базата на данни от годишните отчети за изпълнението на бюджета на общината. Номиналът на издадените през текущата бюджетна година общински гаранции не може да надвишава 5 на сто от общата сума на приходите и общата изравнителна субсидия по последния годишен отчет за изпълнението на бюджета на общината. Годишният размер на плащанията по дълга включва дължимите главница, лихви, такси, комисионни и други плащания по поетия от общината дълг. Когато предстоящо плащане по съществуващ дълг, който е предмет на рефинансиране, е дължимо на дата, предхождаща датата на поемане на рефинансиращия дълг, общината задължително заделя паричен резерв за предстоящото плащане по съществуващия дълг в рамките на размера.

1. максималния размер на новия общински дълг;

2. общинските гаранции, които може да бъдат издадени през годината;

3. максималния размер на общинския дълг и общинските гаранции към края на бюджетната година.

Дължимите суми за лихви и погашения по главниците по общинския дълг съставляват приоритетно задължение на общинския бюджет.

2. 
   Държавни ценни книжа – същност
   
   1. 
      Държавни ценни книжа характеристика⁶
      

Под държавни ценни книжа / ДЦК / най-общо се разбират всички дългови ценни книжа емитирани от държавата. Чрез издаването им правителството набира необходимите за нормалното му функциониране средства, които се превръщат в държавен дълг. Този дълг е секюритизиран (материализиран и лесно прехвърлим) и представлява договорно задължение на емитента към инвеститорите да плати основната сума и лихвите на падежа.

ДЦК материализират заемите, които държавата в лицето на правителството тегли и ползва за определен период от време. Те материализират парично вземане за техните притежатели с размер номиналната стойност на книгата. Освен това право, обичайно материализират и някои акцесорни права: право на вземане на лихви и премии; право за използване като парично средство в процеса на приватизация и други. По правило ДЦК се издават за финансиране на бюджетния дефицит. Но емитирането им може да е свързано с държавен дълг натрупан в минали години. ДЦК имат за цел да акумулират свободните средства в икономиката и да ги преведат в полза на държавата. Като документ ДЦК се характеризират с номинална стойност, матуритет и лихвен процент.

Всяка ДЦК се издава за точно определен срок. Времето от деня на издаване до деня на падежа (деня, в който ще се изплати заема) се нарича матуритет. Той варира от 1 месец до няколко години.

Номиналната стойност представлява една част от заема, който титулярят на книжата е предоставил на държавата. Обикновено тя е цяло число кратно на 100 или 1000 парични единици.

Лихвеният процент е своеобразна цена на получения от държавата заем. Лихвата по ДЦК често е под формата на купони, които отразяват процента за определен период - за 6 месеца , за 1 година и т. н.

Предназначението на ДЦК е да финансират бюджетния дефицит, да финансират инвестиционни проекти, да покрият натрупания от кредити държавен дълг.

Практически във всички развити страни държавата използва емисията на ценни книжа за финансиране на своите разходи, непокрити от данъчни приходи или от други постъпления. Държавния дълг се различава от недържавния до голяма степен само по това, че представлява задължение не на физическо или на юридическо лице, а на държавата.

Световна практика е управлението на държавния дълг да се осъществява чрез регулярни емисии на държавни ценни книжа, които покриват временните разлики между приходите и разходите в държавния бюджет. Този начин е за предпочитане, тъй като държавният дълг се разпределя не само за по-дълъг период, но и върху по-широка база инвеститори, които са с различни предпочитания по отношение на падежа и ликвидността и включват не само финансовите институции, но и фирмите и домакинствата. Следователно чрез емитирането на ДЦК правителствата набират необходимите за нормалното им функциониране средства, които се превръщат в държавен дълг.

ДЦК са директно задължение на правителството и инструмент за финансиране на бюджетния дефицит. По своя характер те са високоликвидни, като изплащането им на падежа е гарантирано с пълната законодателна сила на държавата. Това тяхно качество им придава статут на доминиращ инструмент на финансовите пазари. ДЦК заемат висок относителен дял в борсовата търговия. В някои развити страни сделките с тях достигат до 80% от оборота на пазарите.

Освен като инструмент за управление на ликвидността преди всичко на търговските банки, те са атрактивно инвестиционно направление на институционалните инвеститори от типа пенсионни и инвестиционни фондове. Обичайна практика е присъствието на солиден дял ДЦК в техните портфейли. Често горната тенденция е законодателно регламентирана или фискално насърчавана. Държавния дълг може да бъде класифициран по различни критерии. В случаите, когато държавните ценни книжа са собственост на лица, намиращи се извън юрисдикцията на емитента, дългът е външен. Докато собствениците на държавни ценни книжа намиращи се под юрисдикцията на емитента, са кредитори на вътрешен държавен дълг. Мащабността на вътрешния дълг се определя от националния капиталов пазар и от организацията на спестовната система.

В сравнително малките страни националния пазар не може да обезпечи потребността на държавата от финансови ресурси, което налага образуването на крупни заеми на международния капиталов пазар. За страни с големи икономики не съществува необходимост от излизане на международния пазар на капитали, тъй като техния вътрешен пазар представлява значителна част от самия международен капиталов пазар. Те обикновено не са ограничени от валутна конвертируемост и имат високонадеждни държавни облигации, което ги прави желана форма на инвестиции.

2. 
   Видове ДЦК
   

В световната практика се използват различни видове ценни книжа, които се характеризират с различен срок на погасяване, различни лихвени условия, предварително установен кръг на купувачите, продажна цена и други. Обаче всички те трябва да притежават една основна черта: да бъдат конкурентни от гледище на осигуряване с тях на реален паричен доход за единица вложение за определен срок. За да могат добре да се използват от инвеститорите като финансов инструмент е добре да се познават техните основни характеристики.

1. 
   Според срочността на емисиите
   

• 
  Краткосрочни - до 1 г.
  

У нас ДЦК представляват задължения на правителството в лицето на Министерство на финансите и обикновено се емитират на точно определен ден през седмицата. Краткосрочни държавни ценни книжа (съкровищни бонове) - ценни книжа с матуритет най-много до 1 година. По правило те се продават с отстъпка от номинала, като точните дати за провеждането на аукционите на краткосрочните ДЦК се съобщават ежемесечно по предварително разработена схема (календар на емисиите). Те са предимно сконтови (въпреки, че съществуват изключения), при които доходът се формира от сконтото. Водят се по безналичен начин по сметките на търговските банки, другите финансови институти или съществуват в наличен вид (ценни книжа на приносител), удобни за продажба на държавни и частни фирми и домакинства. В страните с развит финансов пазар емитирането на краткосрочни ценни книжа осигурява минимален ръст на паричната маса, тъй като разходите, свързани с тях, са значително по-ниски от тези по обслужването на дългосрочните.

Продажбите на съкровищни бонове се осъществяват чрез конвенционален ценови аукцион, при който заявките се дават с отстъпки от номинала. Съкровищните бонове представляват краткосрочни вземания в лицето на Министерството на финансите от паричния пазар и обикновено се емитират в точно определен ден (всеки понеделник от месеца).

Срочност:

3 месеца = 13 седмици = 91 дни

6 месеца = 26 седмици = 182 дни

• 
  Средносрочни - от 1 до 5 г.
  

• 
  Съкровищни полици с фиксиран лихвен процент
  

• 
  Съкровищни полици с плаващ лихвен процент
  

• 
  Дългосрочни - над 5 г.
  

1. 
   Според начина на емитиране
   

• 
  Налични
  

• 
  Безналични
  

При вземане на решение относно формата на държавните ценни книжа е от значение в каква степен техните характеристики отговарят на изискванията за сигурност, административно удобство и на данъчните правила.

1. 
   Според начина на формиране на дохода
   

• 
  Сконтови
  

• 
  Лихвоносни
  

Биват:

• 
  ценни книжа с плаващ лихвен процент
  

• 
  ценни книжа с фиксиран лихвен процент
  

• 
  Сконтови-лихвоносни
  

1. 
   Според вида на дохода
   

• 
  ДЦК с фиксирана доходност
  

• 
  ДЦК с плаваща доходност
  

• 
  базирана на ОЛП (основния лихвен процент) - доходността се променя съобразно измененията на ОЛП
  

• 
  базирана на ИПЦ (индекса на потребителските цени) - доходността се формира от стойността на ИПЦ и допълнителна премия
  

3. 
   Операции с държавни ценни книжа
   
   1. 
      Придобиване на ДЦК на първичния пазар
      

Въз основа на официално обявения от Министерството на финансите списък на избраните първични дилъри комисията организира провеждането на тестове с всеки първичен дилър за установяване на техническата му готовност за подаване на поръчки съгласно правилата на системата и допуска съответния първичен дилър до участие в АДЦК след успешното провеждане на тестовете, като осигурява достъп на упълномощените от него лица за подаване на поръчки. За първични дилъри, които са били участници в АДЦК, може да не се провеждат нови тестове. При необходимост участниците в АДЦК участват в тестовете, свързани с развитието и усъвършенстването на системата, за което МФ и БНБ предварително ги уведомяват.

Участието в АДЦК се прекратява едностранно от БНБ в случаите, когато:

• 
  по решение на министъра на финансите участникът в АДЦК е изключен от списъка на първичните дилъри - считано от датата, посочена в решението;
  
• 
  е прекратено участието в електронната система за регистриране и обслужване на търговията с ДЦК (ЕСРОТ);
  
• 
  не са проведени успешно тестовете.
  

В аукционите могат да участват само първични дилъри - участници в АДЦК. Първичните дилъри могат да участват в аукционите със състезателни поръчки, като използват образци съгласно съответните приложения към наредбата.

Първичните дилъри, чиито поръчки са одобрени, включително когато участват в аукциона от свое име, но за сметка на свои клиенти, са длъжни да осигурят в деня на плащането необходимите средства по разплащателната си сметка в БНБ за заплащане на ДЦК в сроковете, определени съвместно от Министерството на финансите и БНБ. Тези изисквания се отнасят и за одобрени поръчки, като в този случай необходимите средства, които първичните дилъри следва да осигурят по разплащателната си сметка в БНБ, са положителната разлика от сумата, необходима за заплащане на придобитите от тях ДЦК, и сумата, която Министерството на финансите следва да заплати по обратно изкупените ДЦК чрез замяна. Българската народна банка служебно задължава разплащателните сметки на първичните дилъри, чиито поръчки са одобрени, с общата стойност на придобитите от тях чрез заплащане ДЦК, а за придобитите чрез замяна ДЦК - и със сумата, изчислена по реда, описан по-горе, на втория работен ден след провеждането на аукциона.

Ако първичните дилъри, чиито поръчки са одобрени, в деня на плащането не осигурят необходимите средства за заплащане на ДЦК по разплащателната си сметка, БНБ не извършва разплащането, съответно не регистрира ДЦК и управление "Фискални услуги" писмено уведомява за това Министерството на финансите. В тези случаи министърът на финансите може да изключи първичния дилър от списъка на първичните дилъри.

Придобитите от участниците в аукциона ДЦК се заплащат, както следва:

• 
  при състезателни поръчки ­ според заявената в поръчката цена, а в случаите, когато аукционът се провежда на база доходност - според цената, съответстваща на заявената в поръчката доходност;
  
• 
  при несъстезателни поръчки ­ по среднопретеглената цена, а в случаите, когато аукционът се провежда на база доходност - според цената, съответстваща на среднопретеглената доходност от одобрените състезателни поръчки.
  

В деня на плащането БНБ, управление "Фискални услуги", след приключване на сетълмента по разплащателните сметки и сметките, отчитащи ДЦК, отразява във водените от нея регистри придобитите от всеки участник в аукциона и общо за негови клиенти ДЦК. Българската народна банка води регистри на участниците в ЕСРОТ.

В регистрите се отбелязват следните данни:

• 
  номер на емисията;
  
• 
  дата на емисията;
  
• 
  разплащателна сметка в БНБ, посочена от участника в ЕСРОТ;
  
• 
  номинална стойност на притежаваните ДЦК;
  
• 
  покупна цена;
  
• 
  обща сума на притежаваното количество ДЦК към определена дата.
  

Българската народна банка извършва служебно плащанията по ДЦК, придобити от участници в ЕСРОТ на първичния пазар чрез избран от тях първичен дилър, като задължава директно посочената от участника разплащателна сметка в БНБ с общата стойност на придобитите от него ДЦК и отразява придобитите ДЦК по водените от нея регистри на този участник.

2. 
   Придобиване на ДЦК на вторичен пазар
   

• 
  покупко-продажба на ДЦК;
  
• 
  прехвърляне на ДЦК без движение по разплащателните сметки в БНБ;
  
• 
  прехвърляне на ДЦК с уговорка за обратно изкупуване след предварително определен срок, наричани за краткост "репо сделки", които могат да се извършват както със, така и без движение по разплащателните сметки в БНБ.
  

Регистрирането на сделките на вторичния пазар се извършва въз основа на искания, отправени от приобретателя и от прехвърлителя до БНБ, управление "Фискални услуги". Исканията се изготвят по примерен образец и трябва да съдържат:

• 
  фирменото наименование на прехвърлителя;
  
• 
  кода на регистъра/сметката за ДЦК на прехвърлителя;
  
• 
  номера на разплащателната сметка на прехвърлителя в БНБ;
  
• 
  фирменото наименование на приобретателя;
  
• 
  кода на регистъра/сметката за ДЦК на приобретателя;
  
• 
  номера на разплащателната сметка на приобретателя в БНБ;
  
• 
  номера на емисията на ДЦК, предмет на сделката;
  
• 
  номиналната стойност на прехвърляните ДЦК (цифром), която трябва да е най-малко 1 лв. и да е кратна на 0,01 лв. (за ДЦК, деноминирани във валута ­ най-малко 1 и кратна на 0,01);
  
• 
  цената, по която се прехвърлят (придобиват) ДЦК (цифром);
  
• 
  вальора;
  
• 
  вальора и цената (цифром) на обратното изкупуване (за репо сделки).
  

Исканията по се изпращат в БНБ и се обработват в рамките на системния ден. Получените искания се подлагат незабавно на входяща проверка, включваща проверка на техния формат съгласно приложенията към наредбата, проверка на ключови думи, идентифициращи съответните реквизити, и проверка на датата и часа на получаване. В случай че се установи грешка, искането се отхвърля, като се изпраща съобщение до участника. Участниците могат да изпращат нови искания за същите сделки, като за по-нататъшна обработка се допускат само преминалите успешно входяща проверка.

При успешна входяща проверка БНБ проверява дали данните, съдържащи се в исканията, съвпадат. В рамките на системния ден участниците могат да анулират свои искания, данните в които не са съвпаднали. В случай, че до приключването на системния ден данните в исканията не са съвпаднали, исканията се отказват, като участниците се уведомяват за причините за отказа.

В случай че данните в исканията съвпадат, исканията стават неотменяеми. Българската народна банка проверява в регистрите на участниците в ЕСРОТ дали прехвърлителят притежава ДЦК, предмет на сделката, и дали не са блокирани. Същата проверка се извършва и в деня на вальора на обратното изкупуване.

2. 
   Сделки с държавни ценни книжа между участници в ЕСРОТ и техни клиенти и между клиенти на участници в ЕСРОТ
   

Участниците уведомяват не по-късно от края на системния ден БНБ, управление "Фискални услуги", за вальора, номера на емисията и номиналната стойност на ДЦК, които са прехвърлили на свои клиенти, съответно са изкупили от тях преди падежа на книжата и вальора на обратно изкупуване (продажба), ако има предварителна уговорка за това.

Участниците, сключили договор с Министерството на финансите за продажба на ДЦК с целево предназначение за инвеститори - физически лица, уведомяват БНБ, управление "Фискални услуги", в сроковете, определени в договора за извършените сделки с тези ДЦК, както следва:

• 
  за продадените от тях ДЦК - номера на емисията, номиналната стойност, фактическата продажна стойност и средната продажна цена на сто единици номинал;
  
• 
  за обратно изкупените от тях ДЦК - датата на изкупуването, номера на емисията, номиналната стойност, фактическата покупна стойност и покупната цена на сто единици номинал.
  

При прехвърляне на ДЦК от един участник на клиент на друг участник прехвърлителят изпраща искане за извършване на сделката до БНБ и до участника, водещ ДЦК на клиента приобретател.

В случай че клиент на един участник желае притежавани от него ДЦК да се водят от друг участник, последният изпраща искане за извършване на сделката до БНБ и до участника, водещ ДЦК на клиента прехвърлител.

В случай че клиент на един участник желае да прехвърли притежаваните от него ДЦК на клиент на друг участник, последният изпраща искане за извършване на сделката до БНБ и до участника, водещ ДЦК на клиента прехвърлител.

3. 
   Залог на държавни ценни книжа
   

При падежиране на лихвените плащания и главницата залогът преминава върху вземанията по заложените ДЦК. Принудителното изпълнение върху вземанията по заложените ДЦК се извършва по реда на Закона за особените залози⁹.

Начинът на плащането на главницата и лихвите по заложените ДЦК се урежда с тристранен договор между лицето, което води регистъра на ДЦК съгласно Наредба №5¹⁰, залогодателя и заложния кредитор. Тристранният договор се подписва едновременно с искането за вписване на залога.

Вписването на искания за учредяване на залог и на промени на обстоятелства, свързани със залога, се преустановява два работни дни преди падежа на съответната емисия ДЦК или на лихвените плащания по нея.

Извършването на сделки на разпореждане от страна на залогодателя със заложените ДЦК е възможно само със съгласието на заложния кредитор. Счита се, че заложният кредитор е дал съгласие за извършване на разпореждане със заложените ДЦК, когато подаде искане за деблокирането им до лицето, което води регистъра на ДЦК съгласно тази наредба. С подаване на искане от заложния кредитор за блокиране на заложените ДЦК до лицето, което води регистъра на ДЦК съгласно тази наредба, разпореждането с тях от страна на залогодателя се преустановява. Блокирането и деблокирането се отразяват в регистрите на ДЦК, водени съгласно тази наредба, след приключване на сетълмента по сметките, отчитащи ДЦК.

4. 
   Изплащане на държавни ценни книжа и лихвите по тях
   

На падежа на съответната емисия ДЦК или на лихвените плащания по тях БНБ установява въз основа на регистрите на участниците в ЕСРОТ размера на водените на името на всеки участник в ДЦК и в сроковете, съвместно определени от Министерството на финансите и БНБ, превежда по посочената от участника в ЕСРОТ разплащателна сметка в БНБ необходимите средства за изплащането на притежаваните от тях и от техни клиенти ДЦК. Участниците в ЕСРОТ, които не са поддепозитари на ДЦК, незабавно превеждат на избрания от тях поддепозитар получените средства за изплащане на ДЦК, притежавани от техни клиенти.

Поддепозитарите на ДЦК изплащат лихвите и номиналната стойност на ДЦК на свои клиенти - физически лица, и на физически лица - клиенти на участници в ЕСРОТ, които не са поддепозитари, срещу представяне на издадените от тях оригинали на сертификати. Изплащането на лихвите се удостоверява с подпис на длъжностното лице, извършило плащането, и с печат на поддепозитаря, поставени на обозначеното в оригинала на сертификата място, като се вписва датата на изплащане и сумата на платената лихва. При изплащане на номинала върху оригинала на сертификата се поставят щемпел "изплатен", подпис на длъжностното лице, извършило плащането, и печат на поддепозитаря, след което оригиналът на сертификата се връща на клиента.

Поддепозитарите на ДЦК изплащат лихвите и номиналната стойност на ДЦК, на техни клиенти - юридически лица, и на юридически лица - клиенти на участници в ЕСРОТ, които не са поддепозитари въз основа на данните от системите за регистрация с вальор датата на падежа (лихвеното плащане). При изплащането на погасителна вноска по ДЦК, емитирани с погасителен план, поддепозитарят на ДЦК издава на приобретателя нов сертификат за непогасената номинална стойност, като първоначалният сертификат се обезсилва с щемпел "невалиден". Изплащането на погасителната вноска се отразява в системата за регистрация.

5. 
   Обратно изкупуване на държавни ценни книжа преди падежа им
   

Първичните дилъри могат да участват със състезателни поръчки от свое име, но за сметка на свои клиенти само при обратно изкупуване без определен срок.

Обратно изкупуване на ДЦК със или без определен срок преди падежа им може да се извършва и по други начини, определени от министъра на финансите в съответствие с действащото законодателство.

По решение на министъра на финансите в обратното изкупуване могат да участват само определени в решението първични дилъри, притежаващи ДЦК от обявените за обратно изкупуване емисии.

6. 
   Подписка за замяна на държавни ценни книжа
   

Първичните дилъри могат да участват в подписката за замяна с поръчки както от свое име и за своя сметка, така и от свое име, но за сметка на свои клиенти, като използват образци съгласно съответните приложения към наредбата.