I двойни стихове 1

1

Всичко това, което сме ние, е резултат от нашите помисли. То е основано на нашите мисли. То е създадено от нашите мисли. Страданието следва човека, който говори или действа с порочна мисъл така, както колелото следва крака на вола, който тегли колата.

Всичко това, koemo сме ние, е резултат от нашите помисли. То е основано на нашите мисли. То е създадено от нашите мисли. Щастието следва човека, който говори или действа с чиста мисъл така, както сянката никога не го напуска.

3

Той ме оскърби, той ме удари, той ме победи, той ме ограби." омразата никога няма да угасне у тези, които таят такива мисли.

"той ме оскърби, той ме удари, той ме победи, той ме ограби." омразата ще угасне у тези, които не таят такива

Мисли.

5

Защото старо правило е, че омразата никога не се прекратява с омраза. Омразата се прекратява с любов.*

Хората дори не подозират, че тук на всички тях е съдено да умрат. Ала тези, които знаят това, веднага прекратяват разприте.*

7

Така, както вятърът поваля слабото дърво, така и Мара*, изкусителят, без съмнение ще надвие този, който живее само в търсене на удоволствия, които не контроли­ра своите чувства, който е неумерен в храната си, ленив и мързелив.

Така, както вятърът не може да съкруши скалистата планина, така и Мара*, изкусителят, няма да може да над-вие този, който не живее в търсене на удоволствия, който контролира своите чувства, който е умерен в храната си, изпълнен с вяра, и силен.

9

Този, който желае да облече жълтата одежда*, без да се е пречистил от греха и който не зачита умереността и истината, е недостоен за жълтата одежда.

Но този, който се е пречистил от греха, добре позна­ва всички добродетели и зачита умереността и истина­та, той е достоен за жълтата одежда*.

11

Тези, които си въобразяват истина в неистината и виждат неистина в истината, никога не намират истина­та, а следват празни желания.

Тези, които виждат истина в истината и неистина в неистината, намират истината и следват верни жела­ния.

13

Така, както дъждът прониква в лошо покритата къ­ща, така и страстта прониква в лекомисления ум.

Така, както дъждът не прониква в добре покритата къща, така и страстта не прониква в задълбочения ум.

15

Злодеят скърби и в този, и в следващия свят. Той скърби и в двата. Той скърби и страда, когато вижда злото на собствените си дела.

Добродетелният човек се радва и в този, и в следва­щия свят. Той се радва и в двата. Той се радва и наслаждава, когато вижда чистотата на собствените си дела.

17

Злодеят страда и в този, и в следващия свят. Той страда и в двата. Той страда, когато разсъждава за злото, което е извършил. Той страда още повече, когато върби по пътя на злото*.

Добродетелният човек е щастлив и в този, и в след­ващия свят. Той е щастлив и в двата. Той е щастлив, когато разсъждава за доброто, което е извършил. Той е още по-щастлив, когато върви по пътя на доброто*.

19

Глупавият човек, дори ако е наизустил голяма част от закона*, не е съпричастен към духовенството*, ако не прилага този закон. Той е като пастира, който брои крави­те на другите.

Следовникът на закона, дори ако е наизустил само малка част от този закон, е истински съпричастен към духовенството, ако, отхвърлил страстта, омразата и глупостта, притежава истинско знание и спокойствие на ума. Той, който не е прибързан към нищо в този или следващ свят.

Глава II

ЗА СЕРИОЗНОСТТА

21

Сериозността е пътят на безсмъртието (нирвана), лекомислието - пътят на смъртта. Тези които са сериоз­ни, не умират. Тези, които .са лекомислени, приличат на мъртъвци.

Хората, които проумеят ясно, че са напреднали в сериозността, черпят радост в нея и се наслаждават на знанието на ариите (избраните).*

23

Съзерцателни, постоянни, винаги обладани от чрез­мерни сили, тези мъдреци* постигат нирвана, висшето блаженство.

Ако сериозният човек е пробудил себе си, ако не е небрежен, ако неговите дела са чисти и обмислени, ако въздържа себе си и живее според закона, тогава слабата на този човек ще се множи.

25

Като пробужда своята същност, със сериозност, въз-държание и контрол, мъдрият човек изгражда за себе си остров, когото никоя вълна не може да отнесе.

Глупците, които вървят подир суетата, са хора на злата мъдрост. Сериозността е най-голямото съкровище на мъдреца.

27

Не бъди роб на суетата, любовните наслаждения и страстите! Този, който е сериозен и съзерцателен, се къпе в морето на радостта.

Така, както стъпилият на планината наблюдава сто­ящия в равнината, така и ученият човек, който прогонва суетата със сериозност, изкачва стръмните висоти на мъдростта и оттам със спокоен поглед се вглежда надолу към глупците, към отрудената тълпа.

29

Сериозен между лекомислените, буден между спящи­те, мъдрият човек напредва подобно на бърз жребец, кой­то оставя зад гърба си бавна кранта.

Сериозността възкачи магхабан* (индра) на престола на боговете. Хората възхваляват сериозността. Лекомислието винаги се порицава.

31

Бхикшу* (просещият монах), който се наслаждава на сериозността, който гледа с ужас на лекомислието, подоб­но на огъня изгаря всички свои окови - големи и малки.

Бхикхиу (просещият монах), който се наслаждава на размисъла, който гледа с ужас на лекомислието, не може да се отклони от своето състояние на съвършенство. Той е близо до нирвана. ;

Глава III

ЗА МИСЪЛТА

33

Така, както стрелецът насочва право стрелата си, така и мъдрецът насочва право своята вибрираща и непос­тоянна мисъл*. Нея-човек трудно може да удържи и опази.

Прилична на риба, извадена от водното й обиталище и захвърлена на сушата, нашата мисъл подскача във всички посоки, за да се изтръгне от господството на изкусителя Мара.

35

Трудно укротимо, непостоянно и своенравно, съзна­нието е добре да бъде обуздавано. Обузданото съзнание носи щастие.

Нека мъдрецът пази своите мисли, защото те са трудно уловими, много хитри и своенравни. Добре пазени­те мисли носят щастие.

37

Хората, обуздаващи своето съзнание, което скита надалеч, крачи самотно, няма тяло и се крие в камерата на сърцето, ще бъдат свободни от оковите на изкусителя Мара.

Ако мислите на човека са нестройни, ако той не познава истинския закон, ако душевното му спокойствие е нарушено, неговото знание никога няма да бъде свършено.

Няма страх за бдителния, ако неговите мисли не са разпуснати, ако съзнанието му не е объркано, ако той е престанал да мисли за добро и зло.

40

Като знае, че това тяло е трошлива делва и като превръща тази мисъл в непревземаема крепост, човек трябва да нападне изкусителя Мара с оръжието на знание­то. И щом победи, той трябва да го постави под стража, като никога не се отдава на покой.

О, много скоро това тяло ще лежи върху земята -презряно, неразбиращо, подобно на ненужен дънер.

42

Каквото и да стори неприятел на неприятел, какво-то и да стори враг на враг, вредата от неправилно насо­ченото съзнание ще бъде по-голяма.

Нито майката, нито бащата, нито който и да е друг близък би могъл да направи толкова много, колкото правил­но насоченото съзнание.

Глава IV

ЗА ЦВЕТОВЕТЕ

44

Кой ще победи тази земя и света на яма* (господаря на мъртвите), и света на боговете? Кой ще открие ясно посочения път на добродетелта, така както умният човек намира истинското цвете.

Ученикът ще победи тази земя и света на яма (госпо­даря на мъртвите), и света на боговете. Ученикът ще открие ясно посочения път на добродетелта, така както умният човек намира истинското цвете.

46

Този, който знае, че тялото е подобно на пяна и е проумял, че то е нереално като мираж, ще строши украсената с цветя стрела на Мара* и никога няма да види влас­телина на смъртта.

Смъртта отнася човека, който събира цветя и чии­то ум е отвлечен, така както наводнението отнася спя­щото село.

48

Смъртта покосява човека, който събира цветя и чи­ито ум е отвлечен, преди той да се е преситил в удоволс­твията си.

Нека мъдрецът живее в своето село подобно на пче­лата, която събира нектар и която отлита без да нарани цветето, неговия цвят или аромат.

50

Не от своенравието на другите; не от техните простъпки, допуснати в извършването или неизвършването на нещо, а от своите собствени злодеяния и небрежности се учи мъдрецът.

Подобни на красиво цвете с прекрасен цвят, но без аромат, са изящните, но. Безплодни думи на този, който не ги допълва с дела.

52

Ала подобни на красиво цвете с прекрасен цвят и аромат са изящните и плодоносни думи на този, който ги допълва с дела.

Така, както от купа с цветя могат да се сплетат най-различни венци, така и смъртният, веднъж роден, може да извърши много добрини.

54

Вятърът възпира аромата на цветята, на сандалово-то дърво, на тагара* и маллика*, но дори и той не може да прегради пътя на.славата на добрите хора. Добрият човек прониква навсякъде.

Сандалово дърво или тагара, лотос или вассика* - из-между тези благоухания това на добродетелта е ненадми­нато.

56

Оскъден е ароматът, който идва от тагара и сандаловото дърво. Благоуханието на тези, които притежават добродетел, се възкачва до боговете като най-омайващо.

Мара, изкуси телят, никога не намира път към хората, които притежават тези добродетели, които не живеят необмислено и които благодарение на истинското знание са освободени от всякаква привързаност.

58-59

Така, както върху купчината смет, струпана на пътя, израства лилията на сладкия аромат и насладата, така ученикът на истински просветления Буда сияе със своето знание сред тези, които са като смет, сред хората, които крачат в тъмнина.

60

Дълга е нощта* за този, който бодърства. Дълъг е пътят за тези, който е уморен. Дълъг е животът за глупци­те, които не познават истинския закон.

Ако пътникът не се събере с по-добър, или равен на себе си, нека неотклонно се придържа към самотата на своето пътуване. Няма място за другаруване с глупец.

"тези синове ми принадлежат и това богатство ми принадлежи." с такива мисли се терзае глупецът. Самият той не принадлежи на себе си, та какво ли остава тогава за синовете и богатството му.

63

V глупеца, който знае, че е глупав, все пак има някаква мъдрост. Но глупецът, който счита себе си за мъдър, тряб­ва да бъде считан за истински глупец.

Дори и през-целия си живот да общува с някой мъдрец, глупецът пак ще долови от истината толкова малко, колкото лъжицата долавя от вкуса на супата.

65

Дори и да общува с някой мъдрец само минута, умният човек скоро ще възприеме истината така, както езикът възприема вкуса на супата.

66

Глупецът с малко разум е най-големият свой враг. За­щото злото, което той причинява, дава горчиви плодове.

Зле извършена е тази постъпка, за която човек тряб­ва да се разкайва и отплатата за която той получава с ридаещо и плачещо лице.

в8

Ала добре извършена е тази постъпка, за която човек не се разкайва и наградата за която получава радостно и с удовлетворение.

Докато извършеното зло не даде плод, глупецът мис­ли, че то е като мед. Но щом този плод узрее, глупецът страда.

Дори месец след месец да яде храната си подобно на аскет - с крайчеца на стръкче от тревата куша*, глупецът не струва и шестнадесета част от тези, които са пре­мислили добре закона.

71

Подобно на току-що издоено мляко, злото не се пре­сича изведнъж. То следва глупеца, тлеейки като огън, покрит с пепел.

И когато за злото се узнае, то потапя в скръб глупеца отнема щастливия му жребий и дори нещо повече - разбива главата му. ,

73

И нека глупецът се стреми към празна слаба, първенство сред Бхикшу, власт в манастирите, почит сред друг-те хора!

"и нека както мирянинът, така и този, който се е отказал от света, мислят, че това е сторено от мен. И нека те ми се подчиняват във всичко, което трябва, или не трябва да бъде извършено." ето така разсъждава глупе­цът и неговите желания и гордост са безмерни.

75

"един е пътят, който води към. Богатство, а друг е този, който отвежда към нирвана". Ако Бхикшу, ученикът на Буда, е научил това, той няма да копнее за слава, а ще се ] стреми към отделяне от света.

Ако срещнеш мъдър човек, който ти казва къде се намират истинските съкровища, който посочва какво да се избягва и който порицава грешките, последвай го! За тези, които вървят след него, това ще донесе не вреда, а полза.

77

Нека мъдрецът убеждава, нека учи, нека забранява това, което е неправилно. От добрите той ще бъде въз­любен, а от лошите ще бъде мразен.

Не бъди приятел със злодеи, не бъди приятел с подле­ци! Нека твои приятели бъдат добродетелните люде, нека твои приятели бъдат най-добрите сред хората!

79

Този, който поглъща жадно закона, живее щастливо и с ведър ум. Мъдрецът винаги се наслаждава на- закона -такъв, какъвто го проповядват избраните (ариите).

Строителите на канали отвеждат водата натам, накъдето пожелаят. Стрелците опъват своите лъкове. Дърводелците огъват ствола на дървото. Мъдреците усъ­вършенстват себе си.

81

Така, както здравата скала не се разтърсва от вятъ­ра, така и мъдрите хора са непоколебими сред хулите и възхвалите.

Ведрината, която изпълва мъдрите хора след слуша­нето на законите, е подобна на дълбоко, гладко и спокойно езеро.

83

Добрите хора следват пътя си, каквото и да се случи. Копнеейки за удоволствие, добрите хора не са приказливи. Даже и докоснати от щастие или скръб, мъдреците никога не показват възторг или страдание.

Ако, било заради себе си, или заради другите хора, един човек се откаже от това да има син, богатство, власт, ако той не се стреми да постигне собствено благополучие по нечестен път, то тогава този човек е добър, мъдър и добродетелен.

85

Малцина са тези сред хората, които достигат отс­рещния бряг (стават архати). Останалите се суетят на

86

Ала тези, които последват добре разяснения им за-кон, ще преминат отвъд царството на смъртта, колкото и трудно да е това.

Мъдрият човек трябва да остави тъмнината* на обикновения живот и да последва светлината*, излъчвана от Бхикшу. Напускайки дома си, за да живее без дом, в своето оттегляне от света той трябва да търси насла­дата там, където тя като че ли не съществува. Като остави всичките удоволствия зад гърба си и като не зове нищо свое, мъдрият човек трябва да пречисти себе си от всички тревоги на разума.

89

Тези, чието съзнание е добре обучено в седемте еле­мента на знанието*, тези, които, без да се вкопчват в нищо, се радват на освобождение от всякаква привърза­ност, които нямат апетити и са пълни със светлина, са свободни дори и в този свят.

90

Няма страдание за този, който е дошъл до края на своя път и е престанал да изпитва мъка, за този, който се е освободил напълно и е отхвърлил всички окови.

Те си тръгват, добре овладели мислите си. Тяхната стряха не им носи щастие. Като лебеди, изоставили свое­то езеро, те напускат дома си.

Трудно е да бъде проумяна птичата пътека в небеса­та. Като нея е пътеката на тези, които не притежават богатства, които се хранят с каквото намерят, които са осъзнали пустотата и необусловеността на нирвана.

93

Трудно е да бъде проумяна птичата пътека в небеса­та. Като нея е пътеката на тези, чиито желания са успокоени, които не са погълнати от удоволствия, които са осъзнали пустотата и необусловеността на нирвана.

Дори и боговете завиждат на този, чиито сетива са укротени подобно на добре обяздени коне, на този, който е освободен от гордост и стремления.

95

Такъв човек, който изпълнява дълга си, е търпелив като пръстта, като мандалото на индра. Той е като езеро, в което няма тиня. Нему не са отредени нови пре-раждания.*

Когато чрез истинското знание човек е постигнал свобода, когато по този начин той се е обгърнал в спокойствие, спокойни са и неговите слова и деяния.

Измежду всички хора най-велик е този, който е свобо­ден от лековерие*, но познава несътвореното, този, кой­то е разрушил всички връзки, отстранил е всички съблазни, отказал се е от всякакви желания.

98

В селце или гора, в дълбока вода или суха равнина -където и да живеят блажените (архатите) те придават очарование на това място.

Горите са приятни. Там, където светът не намира наслада, ще намерят наслада лишените от страсти. Защо­то те не търсят удоволствия.

Глава VIII

ЗА ХИЛЯДИТЕ

100

101

102

103

Победата над собственото "аз"- е по-добра от побе­дата над всички други хора. Никой, бил той бог, гандхарва*, или Мара с брахма*, не може да превърне в поражение победата на човека, който е превъзмогнал себе си и винаги живее във въздържание.

106

Дори и секунда почит към човек, пропил душата си с истинско знание, е по-добра от сто години на жертвопри­ношения, принасяни с хиляди - месец след месец.

Дори и секунда почит към човек, пропил душата си с истинско знание, е по-добра от сто години преклонение пред агни огъня) в гората.*

108

Каквито и дарове и жертви да въздаде човек за цяла година в търсене на заслуги, всички те не струват и пукнат грош. По-добро е уважението към праведните.

На този, който винаги поздравява и неизменно почи­та старите хора, ще се множат четири неща: живот, красота, щастие, сила.

11о

Живот от един ден на добродетелност и самовглъбение е по-добър от сто години живот на порочност и разпуснатост.

Живот от един ден на мъдрост и самовглъбение е по-добър от сто години живот на невежество и разпусна­тост.

112

Живот от един ден на непоколебима сила е по-добър от сто години живот на слабост и ленивост.

Живот от един ден на човек, който вижда началото и края, е по-добър от сто години живот на този, за когото те са незрими.

114

Живот от един ден ма човек, който вижда безсмърт­ното място, е по-добър от сто години живот на този, за когото то е незримо.

Живот от един ден на човек, който вижда висшия закон, е по-добър от сто години живот на този, за когото той е незрим.

116

117

118

119

Зло.

Дори добрият вижда зло, докато неговото добро дело не узрее. Но когато това стане, добрият вижда щас­тие.

121

Нека човек не мисли лекомислено за злото, като си казва: 'то никога няма да дойде при мен". Даже от падащите капки се напълва каната. Глупецът се изпълва със зло, дори ако го събира малко по малко.

Нека човек не мисли лекомислено за доброто, като си казва: 'то никога няма да дойде при мен". Даже от падащите капки се напълва каната. Мъдрият се изпълва с добро, дори ако го събира малко по малко.

123

Нека човек страни от злите дела така, както търго­вецът с малко спътници и много богатство - от опасния път, а човекът, който обича живота - от отровата.

Този, чиято ръка не е наранена, може да докосва от­рова с ръката си. Отровата не действа на този, който не е наранен. Ето така не съществува и зло за този/ който сам не върши зло.

125

Ако някой оскърби безобиден, чист и невинен човек, злото се стоварва обратно върху глупеца, който го е из­вършил, така както пясъкът, хвърлен срещу вятъра, се връща обратно.

Някои хора се раждат отново. Злодеите отиват в ада, а праведните - на небето. Тези, които са освободени от всички земни стремежи, постигат нирвана

127

На небето, насред морето, в дебрите на планините, в целия свят никой не знае такова място, където човек би могъл да бъде освободен от бремето на извършеното зло.

На небето, насред морето, в дебрите на планините, в целия свят никой не знае такова място, където смъртта да не може да победи смъртните.

129

130

131

132

Не говори грубо на никого. Тези, към които се обръ­щаш грубо, ще ти отвърнат по същия начин. Гневната реч е болезнена - за ударите ще ти бъде отговорено с удари.

134

Ако, подобно на разбит метален гонг, не издаваш и звук, тогава си достигнал нирвана. Ти не знаеш що е разпра.

Подобно на пастира, който със своята тояга гони кравите си към обора, така старостта и смъртта гонят живота на хората.

136

Глупецът не осъзнава сторените от него злини. Но като горен от огън е злодеят от своите собствени постъпки.

Този, който причинява болка на невинни и кротки хора, бързо ще достигне до едно от следните десет със­тояния:

138

Ще го постигне мъчително страдание, загуба, увреждане на тялото, тежко огорчение, или загуба на ума.

Или царска немилост, или ужасно обвинение, или загу­ба на близки, или разорение.

140

Или светкавица ще изпепели къщите му. А когато] тялото му бъде унищожено, глупецът ще отиде в ада.

Нито голота, нито сплетена коса, нито нечистоплътност, нито постене или лежане на земята, нито посипване с прах, нито неподвижно седене могат да пречистят този смъртен, който не е превъзмогнал своите желания.

142

Ала този, който дори и облечен в красиви одежди, се упражнява да бъде спокоен, който е тих, овладян, сдържан, непорочен и който не отправя укори към никое друго съ­щество, той е истински брахмана*, аскет (самана)*, мо­нах (Бхикшу)

Ще се намери ли на този свят поне един човек, дотолкова обгърнат от смирение, че да не възрази срещу упрека така, както добре обучения кон - срещу камшика.

144

Бъди енергичен и жизнен, подобен на добре обучен кон, докоснат от камшика. Така чрез вяра, добродетел, енер­гия, съзерцание, вникване в закона, ти ще превъзмогнеш голямата болка от упрека, безупречен в своето знание и поведение, и никога небрежен.

Строителите на канали отвеждат водата натам, накъдето пожелаят. Стрелците опъват своите лъкове. Дърводелците огъват ствола на дървото. Добрите хора усъвършенстват себе си.

Глава ХI

ЗА СТАРОСТТА

146

147

148

149

150

151

152

153-154

Изградиш това недълготрайно жилище отново. Всички твои подпори са строшени, гредите на покрива ти са разместени. По своя път към вечното (вишанкхара, нирва­на), умът е достигнал до потушаването на всички желания.

156

Хората, които не са съблюдавали подобаваща дисцип­лина и които не са спечелили богатство* в младостта си, умират като стари чапли в езеро без риба.

Глава XII

157

158

159

"аз".

161

162

163

164

165

"аз"-ът оставя злото неизвършено. "аз"-ът пречиства човека. Чистотата и порочността са притежание на "аз"-а. Никой не може да бъде пречистен от друг.

166

Нека никой не забравя дълга си заради нечий друг дълг, колкото и важен да е той. Нека, след като вникне в своята собствена отговорност, човек бъде винаги внимателен към нея.

167

1в8

169

170

171

172

173

174

175

176

177

178

Глава XIV

179

180

181

182

183

184

Те

185

186

187

188

189

Този, който намира убежище в Буда, закона (дхамма) и общината (сангха)*, този, който с ясно разбиране вижда четирите благородни истини*,

191

А те са страдание, източник на страданието, пре­махване на страданието и осмократен благороден път, който боди към прекратяване на страданието,

Това е безопасното убежище. Това е най-доброто убежище. Отишъл там, човек е избавен от всички страда-

Ния.

193

Буда не се намира лесно. Такъв човек не се ражда навсякъде. Където и да се роди подобен, мъдрец, родът преуспява.

194

Щастлива е появата на просветлените, щастливо е учението на истинския закон (дхам/иа), щастлив е мирът в общината (сангха), щастлива е отдадеността на тези, които пребивават в състояние на покой.

Никой никога няма да може да измери заслугата на този, който отдава почит на достойните за нея, били те просветлени (буди), или техни ученици, победили войнст­вото на злините и преминали реката на страданието. Никой никога няма да може да измери заслугата на този, който отдава почит на намерилите избавление и на незнаещите що е страх.

Глава XV

ЗА ЩАСТИЕТО

197

198

199

200

201

2о2

Гладът е най-ужасната болест, а тялото - най-мъчи­телното страдание. Ако някой се убеди в това, то той е постигнал нирвана, висшето блаженство.

Здравето е най-великия дар, а удовлетвореността -най-голямото богатство. Доверието е най-близкият род­нина, а нирвана - висшето блаженство.

205

Докато вкусва сладостта на жадното потапяне в закона, този, който е усетил аромата на усамотението и

Избраните (ариите) са приятна гледка. Щастие е да се живее с тях. Ако пред погледа на човека не попадаха глупци, той би бил истински щастлив.

207

Този, който се движи в компания на глупци, страда продължително. Защото другаруването с глупци, подобно на приятелството с враг, е винаги болезнено. Компанията' на мъдрите хора е прилична на радостта от срещата с; роднини.

Затова човек трябва да върви след мъдрите, умните, знаещите, търпеливите, благочестивите, избраните. Така както луната следва пътя на звездите, така и човек трябва да следва добрите и мъдри хора.

Глава XVI

ЗА УДОВОЛСТВИЕТО

209

210

211

212

213

214

215

216

217

218

219

220

Глава XVII

221

222

225

224

225

226

227

228

229-230

231

232

233

234

Глава XVIII

235

236

237

238

239

240

241

242

243

244

245

246

247

248

249

250

251

252

253

254

255

256-257

258

259

260

261

262

263

264

Него, който винаги успокоява злото, било то малко или голямо, него наричат самана* (спокоен човек), защото е успокоил цялото зло.

Човек не е Бхикшу (просещ монах), само защото моли другите за милостиня. Бхикшуе този, който усвоява целия закон, а не този, който само проси милостиня*.

267

Него, който е над добро и зло, който е целомъдрен, който със знание прекосява света, него наричат истински Бхикшу.

Човек не е муни, само защото съблюдава обет за тишина (мауна, мона), ако е глупав и невеж. Ала мъдрецът, който, като преценява, избира доброто и избягва злото, той е муни и затова е муни. Него, който б4този свят претегля и двете страни, него наричат муни.

270

Човек не е избран (ария), защото причинява зло на живи същества. Ария наричат човека, който изпитва със­традание към всичко живо.

Не само като съм дисциплиниран и спазвам обети, не само като уча много, не като изпадам в транс и не като спя в уединение, постигам щастието на освобождението, не­познато за никой в този свят. Бхикшу, не спирай, докато не постигнеш умъртвяване на желанията!

ГЛАВА ХХ

ЗА ПЪТЯ

273

274

275

276

277

278

Пътят на чистотата.

279

"всички форми са илюзорни." този, който знае и бижда това, става безучастен към страданието. Това е пътят на чистотата.

Този човек, който не се събужда, когато е време за ставане, този, който, въпреки че е млад и силен, е изпълнен с леност, този, чиято воля и мисли са безпомощни, този мързелив и бездеен човек никога няма да намери пътя към знанието.

281

Нека човек бъде внимателен в речта си, въздържан в ума си и не върши нищо лошо със своето тяло. Нека пази тези три пътя на действие чисти и той ще постигне пътеката, указана от мъдреците.

Знанието се придобива с усърдие. От липсата на усърдие знанието се губи. Нека този, който знае двойнст­вената природа на загубването и получаването, направи така, че знанието да се увеличава.

283

Отсечи цялата гора (на страстта), а не само едно дърво! Опасността идва от гората. Когато си унищожил както гората, така и шубрака й, тогава, Бхикшу, ще бъдеш свободен от гората и дървото.

Докато и най-малката любов на мъжа към жените не бъде унищожена, дотогава неговият ум ще бъде зависим така, както е зависимо теленцето, което суче от майка

Си.

285

286

287

2в8

289

Глава XXI

290

291

292

293

294

295

296

297

298

299

300

301

Трудно е да напуснеш света, за да станеш монах. Трудно е да се радваш на света. Труден е животът в манастира, животът в (съща причинява болка. Мъчително е да живееш сравни на теб и да делите всичко помежду си. Странстващият монах е заобиколен от страдание. Зато­ва нека н и кой не става странстващ монах и така той няма да бъде заобикалян от страдание.

303

Където и да отиде изпълненият с вяра, добродете­лен, славен и богат човек, навея къде той е посрещан с уважение.

Добрите хора сияят отдалеч, подобно на отрупани­те със сняг планини. Лошите хора не се забелязват, подобно на стрелите, пуснати в нощта.

305

Единствено човекът, който никога не се отклонява от задължението да седи в самота и да спи в самота, единствено той, като овладее себе си, ще се наслаждава на унищожението на всички свои желания в самота, така както ако живее в гората.

306

307

308

С четири неща се сдобива човек, който силно желае жената на съседа си - с лошо име, неудобно легло, наказание и накрая - преизподнята.

310

Тук са лошото име и пътят на злото към ада. Тук е краткото удоволствие на изплашения в прегръдките на изплашената. Тук е тежкото наказание, което царят нала­га. Затова нека никой не помисля за жената на съседа си.

Така, както стръкът трева, ако бъде хванат неумело, срязва ръката, така и неправилно практикуваният аскетизъм отвежда в ада.

312

Небрежно свършената работа, престъпеният обет и лошата дисциплина - всички тези неща не носят голяма награда.

Ако нещо трябва да бъде направено, нека човек го направи. Нека здраво се захване с него! Невнимателният странник само още повече разпилява праха на своите страсти.

314

Злината е по-добре да се остави несвършена, защото после човек се разкайва за нея. Добрината е по-добре да бъде извършена, защото после човек не съжалява за нея.

Човек трябва да пази себе си, подобно на добре охра­нявана гранична крепост, защитена и отвън, и отвътре. Не трябва да му се изплъзва дори и минута. Тези, които пропуснат удобния момент, страдат в преизподнята.

316

Хората, които се срамуват от това, от което не трябва да се срамуват, не се срамуват от това, от което трябва да се срамуват, такива хора, като прегръщат грешни учения, крачат по пътя на злото.

Хората, които се страхуват тогава, когато не тряб­ва да се страхуват и не се страхуват тогава, когато трябва да се страхуват, такива хора, като прегръщат грешни учения, крачат по пътя на злото.

318

Хората, кои то забраняват тогава, когато няма какво да се забранява и не забраняват тогава, когато има какво да се забранява, такива хора, като прегръщат грешни уче­ния, крачат по пътя на злото.

Ала хората, които забраняват това,. Което трябва да бъде забранено и не забраняват това, което не трябва да бъде забранено, такива хора, като прегръщат вярното учение, крачат по пътя на доброто.