I европейски финансови инструменти политика на сближаване
Изтегляне 1.31 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- C. ТЕРИТОРИАЛНО ЕВРОПЕЙСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО
- 1.2. СТРУКТУРНИТЕ ФОНДОВЕ И КОХЕЗИОННИЯ ФОНД
- 1. ЕВРОПЕЙСКИЯТ ФОНД ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ
- 2. ЕВРОПЕЙСКИЯТ СОЦИАЛЕН ФОНД (ЕСФ)
- 1,3 ОБЩИ ПРИНЦИПИ ЗА ИЗПОЛЗВАНЕТО НА СТРУКТУРНИТЕ ФОНДОВЕ
- 1.4. ОПЕРАТИВНИТЕ ПРОГРАМИ
- 1. Регионална оперативна програма - РОП
- 4. Секторна оперативна програма Околна среда - СОП ОКОЛНАТА СРЕДА
- 5. Оперативна програма административен капацитет
- 6. Секторна оперативна програма Транспорт - СОП Транспорт
- 7. Оперативна програма "Техническа помощ"
- 1.5. ПРОГРАМА ЗА ТРАНСГРАНИЧНО СЪТРУДНИЧЕСТВО РУМЪНИЯ-БЪЛГАРИЯ 2007-2013
- ПРИОРИТЕТНИ ОСИ Приоритетна ос 1
- Приоритет на ос 2
| ГЛАВА I
ЕВРОПЕЙСКИ ФИНАНСОВИ ИНСТРУМЕНТИ
Политиката на ЕС, насочена към намаляване на различията между европейските региони е известна като политика на сближаване, но преди всичко e политика на солидарността. Тя се основава главно на финансова солидарност, т.е. преразпределение на част от бюджета от вноските на Общността от държавите-членки, към по-бедните региони на Европейския съюз, с цел да насърчава високото ниво на конкурентноспособност и заетост на работната сила. Целта е по този начин да се гарантира стабилно и устойчиво развитие и оптимално функциониране на вътрешния пазар на ЕС. Това преразпределение се осъществява чрез структурните инструменти, които се разпределят в съответствие с икономическото развитие на всеки регион, за последователни периоди от седем години, наречени програмни периоди. Съгласно Договорът за създаване на Европейската общност, на всеки три години, Комисията представя пред Европейския парламент, Съвета, Икономическия и социален комитет и Комитета на регионите, доклад относно напредъка в икономическото и социално развитие, който е придружен при необходимост от съответните предложения. Последният такъв доклад заключава, че политиката на сближаване, се оказа ефективна за развитието на регионите на ЕС, но тя ще се изправи пред нови предизвикателства през следващите години, особено в контекста на разширяването с новите държави-членки. Що се отнася до Румъния, кохезионната политика подкрепя намаляването на различията между нейните осем икономически райони на развитие, както и между тях и по-развитите региони на Съюза, като за тази цел са отделени около 13 млрд. евро от структурните инструменти за следващите седем години. Европейският съюз отдава специално внимание на тези 268 от нейните региони, считайки, че те са истинските двигатели на развитието на всички нива: икономически, социални, културни и др. Този подход се основава върху наблюдението, че в рамките на всяка страна, съществуват различия в развитието между отделните региони, различия, които могат да растат без прякото участие на Съюза и неговите държави-членки Европейския съюз с 27-те държави-членки или повече, представлява безпрецедентно предизвикателство от гледна точка на конкурентоспособността и вътрешното сближаване. Разширяването доведе до задълбочаване на разликите в икономическото развитие, на различия в географското разделение на изток и една по-трудна ситуация по отношение на заетостта. 27-те държави-членки могат да бъдат разделени в три категории на развитие, ако се използва като индикатор брутния вътрешен продукт (БВП) на глава от населението: В Първата група от 12-те стари държави-членки БВП на глава от населението е доста над средните за ЕС (10% и повече) , на втората група от 7 страни БВП на глава от населениетое между 68% и 94% от ЕС27, третата група включва 8 страни (6 нови страни-членки плюс България и Румъния), с БВП на глава от населението под 60% от средната за общността. Кохезионната политика на ЕС предвижда приблизително една трета от бюджета на Европейската общност да е за икономически растеж и социално сближаване в рамките на Съюза. Основната цел за следващия период на финансиране ще бъде да насърчава растежа и създаването на работни места съгласно Лисабонската стратегия и определените стратегически насоки на Общността от 2007 до 2013. Икономическа и социална политика на сближаване за периода 2007-2013 г. на Европейския съюз има 3 ГЛАВНИ ЦЕЛИ А СБЛИЖАВАНЕ Тази цел се финансира с 81,9% от структурните фондове и Кохезионния фонд (24,5% са за финансиране от Кохезионния фонд), като се визират региони на ЕС на държавите-членки, котио имат БВП на глава от населението по-малко от 75% от средния на общността. Комисията също така е допуснала възможността за предоставяне на временна помощ на тези региони, които имат БВП на глава от населението по-малко от 75% от средния за ЕС-15. Програмите ще бъдат подкрепени с финансовите средства от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд в съответствие с принципите на Договора. Кохезионния фонд ще се прилага за държавите-членки с БВП под 90% от средния за общността. В съответствие с приоритетите, съгласно новата финансова перспектива, Кохезионният фонд ще засили своя принос за устойчивото развитие. По този начин, европейските инфраструктурни проекти от европейски интерес и тези за околната среда остават ключови приоритети. Средствата, отпуснати на ниво ЕС са в размер на 252,35 милиарда евро. За периода 2007-2013 г. Румъния е страна допустима по цел "Сближаване", имайки предвид, че БВП на глава от населението е по-малко от 75% от средният за Общността. Б. РЕГИОНАЛНА КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТ И ЗАЕТОСТ НА РАБОТНАТА СИЛА Това е Втората цел, финансирана с 15,7% от бюджета за структурните и кохезионни фондове, които са насочени към регионите, необхванати от цел "Сближаване", средствата предоставени от ЕС са в размер на 48,37 милиарда евро. Кохезионната политика на Комисията предлага двустепенна подход: - Първо, чрез програми, финансирани от ЕФРР, политиката на сближаване ще подпомогне местните власти и икономическите промени в промишлените и селските райони чрез подобряване на тяхната привлекателност и конкурентноспособност. - Второ, чрез програми, финансирани от ЕСФ ще подкрепя физическите лица за адаптиране към икономическите промени. C. ТЕРИТОРИАЛНО ЕВРОПЕЙСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО Тази цел е финансирана от бюджета с 2,4% за структурните фондове и кохезионния фонд и е предназначена за транснационално, трансгранично и междурегионално сътрудничество. Дейностите ще бъдат финансирани от ЕФРР и ще се съсредоточат върху интегрирани програми, управлявани от един орган. Всички региони по вътрешните и външни граници ще могат да кандидатстват за трансгранично сътрудничество. Целта на тези действия ще бъдат за насърчаване на общи решения на общи проблеми между съседни страни. Средствата, отпуснати на ЕС: 7.39 милиарда евро. Румъния отговаря на критериите по цел "Европейско териториално сътрудничество", която има за задача да подобри сътрудничеството между трите споменати нива. За румънските региони бяха отпуснати 404 милиона евро за цел "Европейско териториално сътрудничество. Компонентите за програмата за териториално сътрудничество 2007-2013 са: - Трансгранично сътрудничество - Транснационално сътрудничество - Междурегионално сътрудничество между всички региони на Европа 1.2. СТРУКТУРНИТЕ ФОНДОВЕ И КОХЕЗИОННИЯ ФОНД Основният инструмент, използван от Европейския съюз за насърчаване на политиките за развитие са структурните фондове, които са пропорционално финансово участие на държавите-членки в съответствие с тяхното икономическо развитие. Структурните фондове са финансови инструменти, управлявани от Европейската комисия, чиято цел е да осигури подкрепа на структурно ниво. Структурните фондове са невъзстановими и покриват само част от финансирането, а останалото е собствен принос. За 2007-2013 г. са налице три финансови инструменти, известни като структурни и кохезионни фондове, а именно: Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) Европейския социален фонд (ЕСФ) Кохезионен фонд (КФ) и два допълващи фонда, а именно: фонд за земеделие и развитие на селските райони (ЕЗФРСР) Европейския фонд за рибарство (ЕФР) 1. ЕВРОПЕЙСКИЯТ ФОНД ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ - е основан през 1975 г. и се превърна в най-важният структурен фонд по отношение на ресурсите, оказвайки финансова помощ за необлагодетелстваните райони, като по този начин той се явява важно средство за коригиране на регионалните дисбаланси. Инвестиции, които се финансират от ЕФРР допринесят за създаване и запазване на работни места, главно чрез инвестиции предимно в малки и средни предприятия, инвестиции в инфраструктура, в развитие на местния потенциал чрез мерки за подкрепа на регионално и местно ниво. ЕФРР е насочен към широк кръг от области: транспорт, комуникационни технологии, енергетика, околна среда, научни изследвания и иновациите, социална инфраструктура, образование, градско възстановяване и преобразуване на индустриални зони, развитие на селските райони, рибната промишленост, туризма и културата. ЕФРР оказва финансова помощ за регионални програми за развитие на селските райони (ПРСР) и Регионалните оперативни програми (РОП). Максимален размер на участие на Общността е 85% от ЕФРР. Разликата в повече от 15% от общите допустими разходи представлява съфинансиране, което може да бъде национално финансиране от държавния бюджет, от местните бюджети и частни вноски, както е предвидено в секторните оперативни програми, оперативните програми за териториално сътрудничество и оперативните регионални програми. 2. ЕВРОПЕЙСКИЯТ СОЦИАЛЕН ФОНД (ЕСФ), създаден по силата на Договора от Рим, е основният финансов инструмент на европейската социална политика е един от Структурните фондове на регионална политика. По-специално, ЕСФ е инструмент за прилагане на Европейската стратегия по заетостта и финансира три вида дейности: обучение, преквалификация, и мерки, които водят до създаването на работни места. По цел "Сближаване" и "Регионална конкурентоспособност и заетост", ЕСФ ще подкрепя действията в рамките на следните приоритети: 1) Увеличаване адаптивността на работниците и предприятията, в частност чрез - Увеличаване на инвестициите в областта на човешките ресурси; - Прогнозиране и управление на икономическите промени; 2) увеличаване на достъпа до заетост чрез: - Модернизиране и укрепване на институциите на пазара на труда; - Специфични мерки за увеличаване на заетостта сред жените, - Конкретни действия за засилване на социалната интеграция на имигрантите и засилване на тяхната заетост на пазара на труда; 3) Социалното включване на хората в неравностойно положение и борба срещу дискриминацията - Решения за интеграция в заетостта на хората в неравностойно положение; - За борба с дискриминацията относно достъпа до работа. 3. КОХЕЗИОННИЯ ФОНД допринесе за засилване на икономическото и социално сближаване на общността, за насърчаване на устойчивото развитие. Кохезионния фонд, се прилага за държавите-членки с БВП под 90% от средният за общността. Основните области за финансиране: - Транс-европейските транспортни мрежи, в частност приоритетните проекти от европейски интерес, - Екологични проекти, определени като приоритети на екологичната политика на Общността и в плановете за действие в околната среда. 1,3 ОБЩИ ПРИНЦИПИ ЗА ИЗПОЛЗВАНЕТО НА СТРУКТУРНИТЕ ФОНДОВЕ Структурните фондове се подчиняват на 5 основни принципи, които внесят яснота и опростяване на тяхната мисия, организация на относително координиране, за да се осигури по-голяма съгласуваност и подкрепа от Общността: 1) Принципът на планиране е ключ към подготовката на многогодишните планове за развитие, който се основава на решенията, взети в партньорство с държавата-членка. Между Държавата-членка и европейската Комисия се провежда преговорен процес, основан на програмните документи, процес, който завършва с индикативно разпределение на средствата от структурните фондове за всяка държава. Също така, всички като принцип на планиране на структурните фондове се прилага многогодишния подход: 88-93, 94-99, 2000-2006 г., а от 2007 до 2013 година. 2) Принципът на партньорство изисква тясно сътрудничество между Европейската комисия и националните, регионалните и местните икономически и социални партньори и другите компетентни органи на държавата-членка, по-специално чрез участието им във всички етапи на структурните фондове. С оглед спазването на партньорство - основен принцип на процеса на програмиране в съответствие с регламентите на ЕС - държавата трябва да изготви Национален план за развитие, Националната стратегическа референтна рамка и оперативни програми, след консултации със съответните партньори, които значително допринасят за създаването на стратегически цели и приоритетите за развитие чрез тези документи. Управленските органи провеждат консултации със следните партньори: централните и държавни органи, местните власти, агенциите за регионално развитие, неправителствените организации, университетите и образователните институции. 3) принципът на допълняемост има предвид фактът, че европейските структурни помощи трябва да допълват, а не да заместват ресурси, използвани от националните, регионалните или местни власти, за развитие на регионите и пазара на труда. Структурните помощи всъщност са добавената стойност за допустимите територии, а държавите-членки са задължени да спазват финансовите ангажименти на същото ниво, на което са били в началото на програмата. 4) Принципът на мониторинг, оценка и контрол. Държавите-членки имат административни задължения и и едно от тях е да определят: - Национален орган за всяка програма - Комитети за наблюдение. Що се отнася до процедурата по оценяване, тя е от три вида: предварителна, междинна и последваща. Предварителната оценка включва социално-икономически мерки преди прилагането на програмата и е от компетентността на държавите-членки, междинния преглед се извършва в средата на изпълнение на програма и се провежда от Европейската комисия, в сътрудничество със съответния национален орган на държавата-членка а последващата оценка се извършва след края на действието на програма и се извършва от Европейската комисия, в сътрудничество с държавите-членки и националните органи. В обхвата на този принцип попадат и условията на плащане и финансовия контрол, което означава, че всяка държава-членка е длъжна да определи компетентната национална администрация за всяка програма и сертифициращия орган ( "разплащателен орган") . Проверки и финансови одити се провеждат редовно от Европейската комисия, на случаен принцип и в рамките на 5% от бюджета за всяка програма. 5) подчинеността, която е създадена с Договора от Маастрихт. В общи линии, това означава, че по-висша инстанция не може да действа, ако целта е постигната задоволителна по-ниско ниво. Следствие от това е, че управлението е оставено на органите, определени от държавите-членки, за да изберат проекти, които да получат финансиране и да се контролира тяхното изпълнение.
Оперативната програма е стратегически документ, разработен от държава-членка и одобрен от Европейската комисия, която е определила секторни и регионални стратегии за развитие съгласно набор от приоритети. Оперативните програми включват набор от приоритети. Приоритетните области на интервенция включват, от своя страна една или повече примерни дейности, финансирани от структурните фондове. За програмния период 2007-2013 г., Румъния ще изготви 7 Оперативни програми по цел Сближаване (нарастване на икономическата конкурентоспособност, околна среда, транспорт, регионално развитие, развитие на човешките ресурси, развитие на административен капацитет и техническа помощ) и си сътрудничи със съседни и други страни от ЕС да разработят други оперативни програми по цел "Европейско териториално сътрудничество" (по един за всяка граница, Черно море и междурегионално сътрудничество). Към тях се прибавят и Оперативните програми за земеделие и рибарство, свързани с Националния стратегически план за развитие на селските райони. 1. Регионална оперативна програма - РОП РОП е важен инструмент за прилагане на националната стратегия и политика за регионално развитие. Тя е приложима за всички 8 на региони на развитие. Общата цел на РОП е подкрепа за икономическото, социалното, балансирано и устойчиво териториално развитие на румънските региони, отговарящи на техните нужди и специфични ресурси с акцент върху развитие на градските центрове, чрез подобряване на инфраструктурата и бизнес средата, за да станат регионите на Румъния, особено, изоставащите, по-привлекателни места за живеене, посещение, инвестиции и работа. Специфични цели: • Повишаване социалната и икономическа роля на градските центрове чрез прилагане на полицентричен подход, за да се стимулира по-балансираното регионално развитие на регионите • Подобряване на достъпността на регионите и по-специално на достъпността на градските центрове и връзки с околните райони • Подобряване на социалната инфраструктура на регионите • Повишаване на конкурентоспособността на регионите като места за бизнес • Увеличаване на приноса на туризма в развиващите се региони Конкретни резултати за реализиране до 2015 година: • над 800 км от областни пътища - реабилитиране / строителство / подобряване; • Над 200 км от околовръстни пътища - реабилитиране / строителство / подобряване; • 50 рехабилитирани или подобрени центрове на здравето; • Оборудване на 510 мобилни звена за спешна помощ ; • 3 000 нови работни места чрез подпомагане на микро-предприятия; • 4 000 нови работни места в рамките на бизнесаинфраструктурата; • 500 дка рехабилитирани индустриални площи; • Ремонтиране на 50 сгради с културно значение; • 50 инвестиционни проекти за развитие на туристическия потенциал в природните зони; • 400 рехабилитирани или модернизирани училища. 2. Секторна оперативна програма Увеличаване на икономическата конкурентоспособност - СОП Обща цел на СОП-повишаване конкурентоспособността на икономиката и нарастване на производителността на румънските компании за намаляване на различията относно средната производителност с тази на Съюза. Мерките, предприети до 2015 г. ще доведат до средно увеличение на производителността с 5,5% на годишна база и ще позволи на Румъния да достигне ниво от около 55% от тази на ЕС. Специфични цели: • Укрепване на устойчивостта и на производствения сектор; • Създаване на благоприятна среда за устойчиво развитие на предприятията; • Увеличаване на капацитета за развитие научноизследователска дейност (R & D), за стимулиране на сътрудничеството между изследователските институции с развойна дейност и иновации и предприятията, и увеличаване на достъпа на предприятията доразвойната дейност и иновациите • използване на възможностите на информационните технологии и прилагането им в обществения сектор (администрацията) и в частния сектор (предприятия, граждани); • Повишаване на енергийната ефективност и устойчивостта на енергийната система, насърчаване използването на възобновяемите енергийни източници. 23. Развитие на човешките ресурси. Секторна оперативна програма - СОП "РЧР" Основната цел на СОП "РЧР" е развитието на човешкия капитал и повишаване на конкурентоспособността, чрез обвързване на образование и учене през целия живот за заетост и осигуряване на добри възможности за бъдещо участие в един модерен и всеобхватен пазар на труда , включващ 1650000 души. Специфични цели: • Насърчаване на качеството на образование и първоначално и последващо обучение, включително и висшето образование и научните изследвания; • Насърчаване на предприемаческата култура и подобряване на качеството и производителността на труда; • Улесняване на включването на млади хора и дългосрочно безработните в пазара на труда; • Разработване на съвременен гъвкав пазар на труда, включително; • Насърчаване на включването в пазара на труда на неактивни хора, включително и от селските райони; • Подобряване на обществените услуги по заетостта; • подобряване на достъпа до образование и пазара на труда на уязвимите групи 4. Секторна оперативна програма Околна среда - СОП ОКОЛНАТА СРЕДА Основната цел на СОП "Околна среда" е да намали съществуващата пропаст между Европейския съюз и Румъния по отношение на инфраструктурата на околната среда от гледна точка на количество и качество. Това трябва да доведе до ефективни публични услуги, като се отчита принципа на устойчивото развитие и принципа "замърсителят плаща". Конкретни цели • Подобряване на качеството и достъпа до инфраструктурата за питейни и отпадни води, чрез осигуряване на водоснабдяване и канализация в повечето градски райони до 2015 година. • Разработване на устойчиви системи за управление на отпадъците, чрез подобряване на управлението на отпадъците и намаляване на замърсяването в най-малко 30 области до 2015 година. • Намаляване на отрицателното въздействие, причинено от отоплителните системи в най-замърсените населени места до 2015 година. • Опазване и подобряване на биологичното разнообразие и природното наследство чрез подкрепа за управлението на защитените територии, включително за изпълнението на "Натура 2000". • Намаляване риска от природни бедствия, засягащи населението, чрез прилагане на превантивни мерки в най-уязвимите райони до 2015 година. 5. Оперативна програма административен капацитет Общата цел на Оперативната програма административен капацитет е да допринесе за създаването на публичната администрация, която да е от полза на румънското общество. Специфични цели: • Структурни подобрения и управление на на обществения ред. • Подобряване на качеството и ефективността на предоставянето на публичните услуги, с акцент върху процеса на децентрализация 6. Секторна оперативна програма Транспорт - СОП Транспорт Основната цел на СОП е да се насърчи развитието на една устойчива транспортна система в Румъния, която да позволи бързо, ефективно и безопасно движение за хората и стоките, повишаване на услугите на подходящо ниво на европейските стандарти . Специфични цели: • модернизиране и развитие на приоритетните оси, с необходимите мерки за опазване на околната среда
- Подобряване на достъпа до транспортната инфраструктура в рамките на допустимите площи за да се улесни движението на стоки и хора; - Подобряване на достъпността и разпространението на информация относно съвместни възможности в граничните райони; - Устойчивост на природните ресурси на района, и опазване на околната среда; - Устойчиво икономическо развитие на граничния регион чрез съвместни инициативи за засилване на сравнителните предимства; - Засилване на социалното и културното единство чрез съвместни дейности между хората и общностите. Очаквани резултати: - намаляване с 30% на времето за пътуване между населените места, разположени от двете страни на границата; - Осигуряване на достъп до мрежата за ИКТ (информационни и комуникационни технологии) за най-малко 3 милиона души; - Развитие на съвместни системи за предотвратяване на наводненията и съвместни действия в случай на наводнения на 70% от протежението на река Дунав; - Създаване на 20 партньорства за ранно предупреждение и реагиране при извънредни ситуации; - Бизнес преференции, които да се ползват от 500 МСП (малки и средни предприятия); - промоционални събития; - Създаване на 10 интегрирани туристически продукти; - 15 партньорства, които да стимулират сътрудничеството между университети, изследователски институции и бизнеса; - 360 000 души информирани за възможности за заетост; - 3 500 лица, завършили курсове за обучение в граничната зона; - Създаване на 30 партньорства между образователните институции за обучение. Допустими области: Програмата за Трансгранично сътрудничество между Румъния и България обхваща: • Седем окръга в Румъния: Мехединци, Долж, Олт, Телеорман, Гюргево, Калараш, Констанца; • девет области в България: Видин, Враца, Монтана, Плевен, Велико Търново, Русе, Силистра, Добрич и Разград Това се нарича "допустима площ" - означава, че само проекти, които оказват въздействие върху тези райони могат да получат финансиране по програмата за Трансгранично сътрудничество Румъния - България. Разград, въпреки че не се намира в близост до границата, е включен в допустимите области. Максималният бюджет за проекти в тази област не може да надвишава 20% от общите разходи по програмата. Допустимите райони са с общо население от над 5 милиона души. Основните проблеми в тази зона са: • Труден достъп поради липсата на граничните контролно-пропускателни пунктове, има само един мост за железопътен и сухоземен транспорт при Гюргево-Русе, седем фериботи и два-пропускателни пунктове в близост до Черно море; • Липса на преференции за привличане на инвеститори; • предимно селскостопански дейности, особено в регионите в Румъния; • Слабо развит сектор на МСП, с ниско ниво на технологично развитие, както и слабофинансиране на професионалното обучение; • честите наводнения; • Проблеми на корабоплаването по река Дунав, в периоди на засушаване; • лошо управление на природните ресурси, биологичното разнообразие и защита на природата; • Промишлени отпадъци, замърсяване на водните пътища; • Голямата миграция на работната сила. • 4 500 души, участващи в съвместни действия "от хора за хора". Допустими кандидати - Областни съвети / областни администрации; - Местни съвети / общини; - Асоциации на местното самоуправление; - Търговски камари / асоциации на МСП; - Университети; - Министерства и ведомства, местните / регионални организации; - изследователски институции с нестопанска цел; - Други неправителствени организации, участващи в съответните области на интервенция, финансирани от програмата. Минималните изисквания на програмата Програмата за Трансгранично сътрудничество между Румъния и България ще подпомага само тези дейности, които отговарят на стриктните критерии: 1. Участие на партньори от двете страни; 2. Само съвместни трансгранични проекти ще се изпълняват в рамките на тази програма. Транснационалната съвместни проекти трябва да отговарят най-малко две от следните критерии: съвместно разработване, внедряване, съвместен персонал, съвместно финансиране; 3. Всички проекти трябва да спазват принципа на лидер-партньора на проекта. Този принцип означава, че лидер-партньора на проекта - да носи пълната отговорност за изпълнението и управлението на проекта. ПРИОРИТЕТНИ ОСИ Приоритетна ос 1: Достъпност - 37% от бюджета на ЕС, предназначен за програмата Целта е да се подобрят условията за преминаване на границата и развитие на транспортната и комуникационната инфраструктура в граничната зона. Основни области на интервенция: 1. Подобряване на движението на транспортните средства по суша и вода в трансграничната зона 2. Развитие на мрежите за информационни и комуникационни услуги в граничната зона Приоритетна ос 2: Околна среда - 35% от бюджета на ЕС, предназначен за програмата. Целта на тази приоритетна ос е защитата на околната среда чрез ефективно управление на природните и технологични рискове (наводнения, замърсяване на водата и въздуха) и услугите за бърза обща намеса Основни области на интервенция: 1. Развитие на съвместни системи за управление и за опазване на околната среда 2. Развитие на инфраструктурата и общите услуги за предотвратяване на природни бедствия, включително и общи услуги за намеса при спешни ситуации Приоритетна ос 3: Социално и икономическо развитие - 22% от бюджета на ЕС, предназначен за програмата Целта е да се засили икономическото развитие чрез подкрепа на бизнес инфраструктура, обучението на човешките ресурси, сътрудничеството между общностите и институциите в допустимите зони. Основни области на интервенция: 1. Подкрепа на граничното сътрудничество и бизнеса 2. Сътрудничество в развитието на човешките ресурси - съвместно развитие на умения и знания 3. Сътрудничество „от хора за хора " Каталог: cbc cbc -> Вело маршрути по брега на река Дунав снц «Дунавски клуб» cbc -> Брой ІХ, м. Септември 2006 г. Турция страна партньор на 62-ия международен технически панаир в пловдив cbc -> Програма: Програма за трансгранично сътрудничество Румъния България 2007-2013 Възложител: Русенска митрополия cbc -> Брой ІІ, м февруари 2006 г. Светът полудя по биопродуктите cbc -> Закон за ветеринарномедицинската дейност (звмд), както и да се провеждат мероприятията срещу заболяванията, посочени в списъка по чл. 120 от звмд cbc -> Брой ІV, м април 2006 г. Европейската комисия определя своята визия за енергийна стратегия на европа Изтегляне 1.31 Mb. Сподели с приятели:
|