І. Геодезически измервания



Дата13.11.2017
Размер58.14 Kb.
#34496
Приложение № 10

към чл. 41, ал. 2


Изисквания за извършване на геодезически и

фотограметрични измервания

І. Геодезически измервания


1. Определянето на координатите на граничните точки на поземлените имоти и на очертанията на сградите чрез геодезически измервания се извършва с геодезически инструменти, които отговарят на следните изисквания:

1.1. теодолити с точност на измервана посока ;

1.2. далекомери с точност на измерена дължина mS 10 + 10 S.10 -6 mm;

1.3. тотални станции, които отговарят на изискванията на т. 1.1 и 1.2;

1.4. GPS приемници, които осигуряват средна квадратна грешка в положението на граничните точки на поземлените имоти не по-голяма от допустимите стойности на , посочени в чл. 18, ал. 4, т. 1, буква “а”, намалени три пъти.

2. Заснемането на поземлените имоти и на очертанията на сградите от точки на РГО с тотална станция (теодолит и далекомер) започва с ориентация към най-малко две точки от РГО и завършва с контролно измерване към една от тях. Измерването към подробната точка се извършва при едно положение на зрителната тръба, ако колимационната грешка е по-малка от 4 mgon. Допуска се геодезически измервания да се извършват от свободна станция, определена като засечка назад.

3. Заснемането на поземлените имоти с GPS приемници започва с измерване в точка от РГО и завършва с измерване в друга точка от РГО, ако параметрите на трансформация са известни или използваните точки от РГО са GPS точки. Когато това условие не е изпълнено, се използват най-малко две точки в началото на сеанса и две точки в края на сеанса. Точките за трансформацията трябва да са равномерно разположени и да покриват заснеманата територия. Времето на измерване се определя в зависимост от качествата на приемника, така че да се осигури точността по т. 1.4.

4. На всяка заснета точка се определя средната квадратна грешка в положението й, която не трябва да превишава допустимите стойности по чл. 18, ал. 4, т. 1, буква “а”, съответно чл. 18, ал. 5, т. 1, буква “а”, намалени три пъти.

5. Чрез геодезически измервания се определят координатите на граничните точки на поземлените имоти и чупките по очертанията на сградите откъм улиците. Останалите чупки по очертанието на сградата могат да се заснемат и чрез контролни дължини. Когато разстоянията между подробните точки от границите са по-големи от 50 m, се заснемат допълнителни точки. Граници в крива се заснемат с начало и край крива и достатъчен брой точки за правилното им изобразяване.

ІІ. Фотограметрични измервания


Изработването на кадастрална карта чрез фотограметрично заснимане и цифрово картиране се извършва при спазването на следните изисквания:

1. Опорните фотограметрични точки са точки от геодезическата основа, както и точки, поставени при необходимост допълнително според технологичните изисквания на прилагания фотограметричен метод. Допълнително поставените точки се определят при спазване на изискванията по чл. 23.

2. Допуска се определяне на допълнителни опорни фотограметрични точки и чрез аналитична блокова аеротриангулация. Средната квадратна грешка в положението на тези точки не трябва да превишава 7 сm.

3. Преди аероснимането необходимите опорни точки се маркират. Формата (фигурата) и размерите на маркировъчните знаци (таблицата) се определят в зависимост от мащаба на аероснимките, като изображението им върху снимките не трябва да бъде по-малко от 0,15 mm. При използването на дигитална фотограметрия размерът на марката върху сканираното изображение не трябва да бъде по-малък от 4 пиксела.















c e

a

d


d

e




e


c






d


b
c

e






М сн.

1:3000

1:4000

1:4500

1:5000

1:10000

а сm

15

22

25

30

50

b сm

15

18

20

22

30

c сm

10

13

15

17

35

d сm

10

13

15

17

35

е сm

20

27

30

35

70

4. Геометричният център на марките не може да се отклонява повече от 0,02 m от геометричния център на геодезическата точка.

5. Цветът на марките и материалите, от които се изработват, осигуряват добър контраст върху фотоизображението.

6. Граничните точки на неясно очертани граници, както и други обекти от съдържанието на плана, чиито образи трудно биха се разпознали върху аерофотоснимките или са закрити от залесеност, се маркират преди аерофотозаснемането. Маркировъчните знаци имат форма на квадрат с дължина на страната m, където М е мащабното число на аерофотоснимките. Знаците се центрират над съответните ситуационни точки с допустимо отклонение до 0,03 m.

7. Аерофотоснимачните работи се извършват в съответствие с “Упътване за aерофотоснимане”, отпечатано в специализирано издание на Главно управление "Кадастър и геодезия" при МТРС, 1993 г.

8. Мащабът на аерофотоснимките се определя от изпълнителя в зависимост от прилаганите технологии и технически средства и в съответствие с изискванията за точност на кадастралната карта съгласно чл. 18.

9. Аерофотозаснемането се извършва непосредствено след приключване на всички маркировъчни работи на обекта, на който ще се изработва кадастрална карта в съответствие с т. 7.

10. Обектите от съдържанието на кадастралната карта, които нямат ясен фотообраз, както и обектите, построени или изменени след аерофотозаснемането, се заснемат по геодезически методи при спазване на съответните изисквания.



11. Стереокартирането се извършва с аналогови, аналитични или дигитални фотограметрични системи, като се прилагат технологии, които осигуряват точност съгласно чл. 18, ал. 4, т. 1, буква “а”.


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница