Краткосрочни държавни ценни книжа (съкровищни бонове)

Това се ценни книжа, обикновено 1, 3, 6 и 9 месечни, които се емитират на дисконтна основа, т.е. на пазара се продават с отстъпка от номинала, като на падежа се изплаща цялата номинална стойност или с лихва. При тях дисконтът, т.е. отбивът се явява доход за купувача. Те се водят по безналичен начин по сметките на търговските банки, другите финансови институции или съществуват в наличен вид (ценните книжа на приносител), удобни за продажба на държавни и частни фирми и домакинства.

Номинали

- 50000, 100000 и производни на 50000 лева за ДЦК в безналичен вид;

- 5000, 10000 и производни на 5000 лева за ДЦК на приносител Техника на продажба

Конвенционален ценови аукцион, при който заявките се дават с отстъпка от номинала. Предложенията се приемат чрез търговските банки, които искат да участвуват в провежданите от БНБ аукциони.

Съкровищните бонове са краткосрочни вземания на Министерството на финансите от паричния пазар и обикновено се емитират (издават) в точно определен ден (всяка втора седмица). Точните дати на провеждане на аукционите на краткосрочните ДЦК се съобщават на шестмесечие по предварително разработена схема.

Предварително се съобщават: точната дата на провеждане на аукциона; падежа на предлаганите ценни книжа; предлаганата сума; условията за провеждане на аукциона.

Търговските банки дават своите заявки за участие в аукциона до точно определен час в деня на провеждането му. Заявките посочват желаната сума за закупуване и печалбата, която искат да получат. Печалбата се посочва във вид на годишна отстъпка от номинала, например 43,50 % на 100 лева номинал. В случай на 91–дневни ДЦК участникът, предложил годишна отстъпка от номинала 43,50 % ще заплаща сумата от 89,00 лева на 100 лева номинал. Разликата от 11,00 лева представлява печалбата за съответната банка.

Формули за определяне цената и печалбата на съкровищните бонове

- Цена на съкровищните бонове

Цената (Ц) се определя в зависимост от номиналната стойност на продадените съкровищни бонове (Н), годишният сконтов процент (СП) и дните до падежа (Д). Формулата, която се използва за определяне на цената е следната:

Ц = Н*(1–СП*Д /360*100)

Да предположим, че годишният сконтов процент на 91–дневни съкровищни бонове е 38,00. Ако това е държавна полица със срочност от 1 година, то тези ценни книжа ще се продават с отстъпка от номинала 38,00 % или 100-38,00=62,00. Но това е 91–дневна ценна книга или 91/360 от една година. Следователно отстъпката от номинала няма да бъде пълни 38,00 %, а 91/360*38,00=9,61%

Цената на закупени 91–дневни съкровищни бонове при номинал 200 000 лева и отстъпка 38,00 % е равна на:

Ц=200 000*(1-38*91/360*100)

Ц=180 780 лева
Определяне на цената на съкровищните бонове на вторичния пазар.

Цената на съкровищните бонове на вторичния пазар се определя по същата формула.

Ако в деня на аукциона 91–дневни съкровищни бонове при номинал 200 000 лева и годишна отстъпка 38 % са продадени за 180 780 лева, то примерно на 53-тия ден по падежа тяхната цена ще бъде:

Ц=200 000*(1-38*53/360*100)

Ц=188 820 лева
Изчисляване на печалбата до падежа

Печалбата до падежа се изчислява по следната формула:

ПП=СП/(1-СП*Д/360*100), където:

ПП – печалба до падежа, изразена в годишен процент;

СП – годишен сконтов процент;

Д – дни до падежа.

За 91-дневни съкровищни бонове при номинал 200 000 лева и годишен сконтов процент 38 % в деня на аукциона, печалбата до падежа ще бъде:

ПП=38/(1-38*91/360*100)

ПП=42,04 %

На 53-тия ден до падежа при постоянни други условия печалбата до падежа ще бъде:

ПП=38/(1-38*53/360*100)

ПП=40,25 %

Разликата между покупната цена и продажната (или номиналната стойност, изплащана на падежа) представлява доходът, който инвеститорът в съкровищни бонове получава в абсолютна сума. Той зависи от размера на отстъпката, при която инвеститорите купуват съкровищни бонове и продължителността на времето, през което съкровищните бонове ще бъдат притежавани преди техния падеж.

За разлика от краткосрочните ДЦК доходът по средносрочните и дългосрочните ДЦК се получава под формата на лихва. Поради тази причина доходите от различните ценни книжа рядко се котират при една и съща база и следователно рядко са съпоставими директно.

За нуждите на анализа и инвестициите в различни по срок съкровищни бонове е необходимо съпоставянето на относителни величини. По-точен показател за оценка на инвестициите в съкровищни бонове е доходността до падежа, изчислена на база инвестирани средства. Този показател представлява съотношение между отстъпката и покупната цена и се изчислява по следната формула:

YТМ=(Д/Р)*100, където:

YТМ - доходност до падежа;

Д – отстъпка на 100 лева номинал;

Р – покупна цена на 100 лева номинал.

В случай, че определена търговска банка закупи шестмесечни държавни съкровищни бонове по цена 82,17 лева на 100 лева номинал и ги задържи в своя порфейл до техния падеж, тя ще получи доход в размер на 21,70 % от инвестираната сума.

YТМ=(17,83/82,17)*100=21,70 %

Доходността до падежа отразява възвръщаемостта от инвестицията при настъпване на падежа и отразява полагащия се за периода доход. Отделните инвестиции обаче се различават по своята срочност, поради което се налага тяхното съпоставяне на годишна база. Годишната доходност, или т.нар. инвестиционен доход, представлява простата годишна лихва, която инвеститорът ще получи за вложените от него средства. Тя се изчислява по следната формула:

АY=(100 –Р)*360 / (Р*Т), където

Р – покупна цена на 100 лева номинал;

Т – дни до падежа на съкровищните бонове.

В повечето страни за по-голяма точност годината се взема за 365 дни, а срокът до падежа на емитираните ДЦК е съответно за тримесечните съкровищни бонове – 31 дни, шестмесечие – 182 дни и деветмесечие – 270 дни.

В горния пример годишната доходност на шестмесечните съкровищни бонове ще бъде 43,40 %

АY= (100 – 82.17)*360 / (82.17*180) = 43.40%

При формиране портфейла на дадена финансова институция е особено важно доходността на различните по срок инвестиции в съкровищни бонове да се отредели върху обща база. В случая подходящ еквивалент се явява ефективната годишна доходност. Тя отразява възможността за реинвестиране в рамките на годината и позволява сравняването на различни инвестиции. Изчислява се по формулата:

ЕАY=
АY- ефективна годишна доходност;

Y – доходност до падежа;

n– период на реинвестиране.

За разлика от доходността до падежа, ефективната годишна доходност зависи не само от размера на инвестираната сума, но и от срока, за който се издадени съкровищните бонове, т.е. възможността да се реинвестира в рамките на една година. Периодът на реинвестиране в числова стойност показва възможността за покупка през същата година (считана от датата на първоначалната покупка) на същите по вид съкровищни бонове. Например за една година тримесечните съкровищни бонове могат да бъдат закупени чатири пъти, т.е. n=4, а шестмесечните съкровищни бонове – два пъти,т.е. n=2.

Пример: Търговската банка “А” има възможност да закупи тримесечни и шестмесечни съкровищни бонове съответно на цени 90,88 и 82,34 на 100 лева номинал. За да направи своя избор тя трябва да сравни ефективната годишна доходност за всеки вид съкровищни бонове. В случая за тримесечните съкровищни бонове:

Y=(9,12/90,88)*100=10,04 %

ЕАY=[(1+10,04/100) – 1]*100=46,62 %

За шестмесечните съкровищни бонове:

Y=(17,66/82,34)*100=21,45 %

ЕАY=[(1+21,45/100) – 1]*100=47,50 %

Изчислените данни са обобщени в таблицата и диаграмата.

В случай, че инвестиционният период, на базата на който се сравнява ефективността на различните по срок вложения, е по-малък от една година се използва показателят ефективна възвръщаемост. Той се изчислява по следната формула:

ER=
ER – ефективна възвращаемост;

AY – годишна доходност;

n – период на реинвестиране през годината;

n – период на реинвестиране през базисния инвестиционен период;

t – дни в базисния инвестиционен период.

ER₉₀=

ER₁₈₀=

Получените данни са обобщени в следващата таблица:

Сравнение на ефективната възвръщаемост на държавните ценни книжа

Срочност на съкровищните бонове	Отстъпка на 100 лева номинал	Годишна доходност %	Ефективна възвръщаемост При базисен инвестицинен период 180 дни
3 месеца	9.12	40.16	42.18
6 месеца	17.66	42.9	42.90

В използвания пример сравнението на инвестициите в различни по срок държвни съкровищни бонове показва, че шестмесечните съкровищни бонове носят по-голям доход, отколкото тримесечните. Като правило доходността от инвестиции с по-дълъг срок е по-голяма, отколкото доходността от иннвестициите с по-малък срок. Тази разлика представлява цената на риска във времето.

Държавните съкровищни бонове се купуват само тогава, когато доходът, който те носят е по-висок от най-доходните облигации, предлагани в същото време на пазара, както и от най-високия лихвен процент по депозитите.
2.4. Средносрочни държвни ценни книжа (съкровищни полици)
Те са лихвоносни държавни ценни книжа, които се водят по безналичен начин по сметките на търговските банки и на другите финансови институции или съществуват в наличен вид (ценни книжа на приносител), удобни за продажба на държавните и частните фирми и домакинствата.

Съкровищните полици биват:

- съкровищни полици с фиксиран лихвен процент

- съкровищни полици с плаващ лихвен процент

Срочност

Над 1 година и под 10 години.

Номинали

50 000, 10 000 и производни на 50 000 лева за ДЦК в безналичен вид;

5 000, 10 000 и производни на 5 000 лева за ДЦК на приносител.
Доходът се изразява във вид на фиксиран или плаващ лихвен процент.

По съкровищните полици с фиксиран лихвен процент лихвите се изплащат на полугодие.

По съкровищните полици с плаващ лихвен процент лихвите също се изплащат на полугодие, като лихвата плава спрямо предварително избраната база – например основния лихвен процент, средния процент по депозитите и други.

Конвенциален ценови аукцион, който се провежда по отношение на цената.

Цената се изразява като процент към номинала от 100 лева. Ценните книжа с определен лихвен процент, независимо дали е фиксиран или плаващ, се купуват на номиналната цена, под номиналната цена (с отстъпка) или над номиналната цена ( с премия). При всички варианти заявките се задоволяват в нарастващ ред по предложената печалба.

Предложенията се приемат чрез търговските банки, които искат да участвуват в провежданите от БНБ аукциони.

Характеристика

Съкровищните полици представляват средносрочни вземания на Министерството на финансите от паричния пазар. Те обикновено се издават (емитират) веднъж месечно или веднъж на два месеца. Точните дати на аукционите на съкровищните полици се представят в предварително определена схема, подготвяна на шестмесечие.

Предварително се съобщават: точната дата на провеждане на аукциона; падежа на предлаганите съкровищни полици; предлаганата сума и лихват; условията за провеждане на аукциона.

Търговските банки дават своите заявки за участие в аукциона до точно определен час в деня на провеждането му. Заявките посочват желаната сума за закупуване и цената, която са готови да платят. Цената се посочва във вид на отстъпка от номинала или премия на 100 лева номинал.

Формули за определяне цената и печалбата на съкровищните полици

Цена на съкровищните полици

Цената, която са готови да платят търговските банки за закупуване на съкровищните полици зависи от определения от Министерството на финансите и БНБ лихвен процент по тях, от преобладаващия в момента лихвен процент, от очакваните му промени и бъдещ период и от очакваната печалба до падежа, формулата за изчислението на която е дадена по-долу.

Пример: Ако в момента на емисия на 5-годишни съкровищни полици с годишн лихвен процент 40% се очаква понижаване на преобладаващия лихвен процент, то се предполага, че заявките ще соча цена на номинална от 100 лева, например 103,00. В обратния случай, при очаквано повишение на преобладаващия лихвен процент, заявките би трябвало да бъдат под номинала от 100 лева, например 97,00.

Изчисляване на печалбата до падежа

Печалбата до падежа разпределя дохода (лихвата, която се получава през всичките години за притежаването на съкровищните полици плюс капиталовата печалба или загуба, получена на падежа) във времето, след това превръща този доход в годишен и го свързва с цената на съответната ценна книга. При изчисляване на тази печалба се счита, че съкровищните полици ще се притежават до падежа и лихвените плащания ще се реинвестират при постоянен липхвен процент.

Пример: Вземаме данните, посочени в горния пример. Ако са закупени съкровищни полици с номинал 1 000 лева, за 1030 лева, то лихвата, получена за тяхното притежаване ще бъде разпределена както следва:

Години	1	2	3	4	5
Лихвен поток	400	400	400	400	400

Капиталовата загуба, получена на падежа в размер на 30 лева

Моментната печалба се изчислява по следната формула:

МП=Л/МПЦ, където:

МП – моментна печалба, изразена като годишна величина;

Л - годишен доход от лихвите (дивидент);

МПЦ – моментна пазарна цена.

В случая МП=400/1030=0,3883

Следователно МП=38,83%.

Формулата за изчисляване на печалбата до падежа е следната:

ПП=Л/МПЦ+(КП/МПЦ*ГП), където:

ПП – печалба до падежа;

КП – капиталова печалба или загуба;

ГП – години до падежа.

В случая ПП=0,3883 + (-30/1030*5)=0,3825.

Следователно ПП=38,25%

В случай, че са закупени съкровищни полици си номинал 1 000 лева, но за 970 лева, то лихвата, получена за тяхното притежаване ще бъде разпределена по години както в предишния пример, но на падежа ще бъде получена капиталовата печалба в размер на 30 лева.

Тогава МП=400/970=41,24%

ПП=0,4124+(30/970*5)=0,4186=41,86%

От тези примери може да се направи изводът, че когато съкровищните полици са закупени с премия, т.е. очаква се понижение на преобладаващия лихвен процент, печалбата до падежа е по-ниска от годишния лихвен процент. Ако съкровищните полици са закупени с отстъпка от номинала, т.е. очаква се повишение на преобладаващия лихвен процент, печалбата до падежа е по-висока от годишния лихвен процент.

2.5. Дългосрочни държавни ценни книжа (съкровищни облигации)

Те са лихвоносни държавни ценни книжа, които се водят по безналичен начин по сметките на търговските банки и на други финансови институти или съществуват в наличен вид (ценни книжа на приносител), удобни за продажба на държавните и частните фирми и домакинства.

Съкровищните облигации биват:

- съкровищни облигации с фиксиран лихвен процент;

- съкровищни бонове с плаващ лихвен процент.

Срочност

50 000, 100 000 и производни на 50 000 лева за ДЦК в безналичен вид;

5 000, 10 000 и производни на 5 000 лева за ДЦК на приносител.
Доходът се изразява във вид на фиксиран или плаващ лихвен процент.

По съкровищните облигации с фиксиран лихвен процент лихвите се изплащат на полугодие.

По съкровищните облигации с плаващ лихвен процент лихвите също се изплащат на полугодие, като лихвата плава спрямо предваритело избрана база – например основния лихвен процент, средния процент по депозитите и други.

Конвенционален ценови аукцион, който се провежда по отношение на цената.

Цената се изразява като процент към номинала от 100 лева. Ценните книжа с определен лихвен процент, независимо дали е фиксиран или плаващ се купуват на номиналната цена, под номиналната цена или над номиналната цена. При всички варианти заявките се задоволяват в нарастващ ред по предложената печалба.

Предложенията се приемат чрез търговските банки, които искат да участвуват в провежданите от БНБ аукциони.

Характеристика

Съкровищните облигации представляват дългосрочни вземания на правителството от паричния пазар. Те обикновено се издават на тримесечие. Точните дати на аукционите на съкровищните облигации се представят в предварително определена схема, подготвяна годишно.

Предварително се съобщават: точната дата на провеждане на аукциона; падежа на предлаганите съкровищни облигации; предлаганата сума и лихвата; условията за провеждане на аукциона.

Търговските банки дават своите заявки за участие в аукциона до точно определен час в деня на провеждането му. Заявките посочват желаната сума за закупуване и цената, която се готови да платят. Цената се посочва във вид на отстъпка от номинала или премия на 100 лева номинал.

Формули за определяне на цената и печалбата на съкровищните облигации

Прилагат се същите формули, които се използват за определяне цената и печалбата на съкровищните полици.

Основен признак за разделяне на ДЦК на основни видове е тяхната срочност – времето от емитирането до настъпване на падежа.

ДЦК можат да бъдат емитирани в една от следните две форми: налична – отпечатани по специална технология върху хартия, осигурена със защите срещу подправяне, или безналична, при която притежанието им се отразява в електронен регистър.

Дългогодишната практика на държавите в областта на търговията с ДЦК доказва неудобството от използването на наличната форма, тъй като при всяка сделка се налага отразяване името на новия собственик върху самата ценна книга. Това затруднява активната търговия на вторичния пазар и води до намиране на нова форма – безналични ДЦК.

При тях сделките се отразяват в Централен депозитар – единна компютърна система за регистриране и съхранение на сделките, без необходимостта от отпечатване на самите книжа. За първи път новата форма се използва от Федералната резервна система на САЩ, която чрез своя Tresury Department предлага през месец декември 1976 г. емисия от 52-седмични базналични съкровищни бонове. Следват 26-седмична емисия през месец юни 1977 г., 13-седмична емисия през месец септември същата година и разкриване сметки на инвеститори, закупуващи безналични ДЦК бе з посредничеството на финансови институции или дилъри.

Днес чцрез емисии от безналични ДЦК се набират средства за покриване бюджетния дефицит на почти всички държави. В България емитирането и продажбата на книжа от този вид е източник за редовното набиране на значитални по обем средства, необходими за балансирането на държвния бюджет в периода на преход от централизирано планово стопанство към свободно регулирана пазарна икономика от западен тип. Издаването на безналични ДЦК у нас започва през 1992 г. През тази година са реализирани 31 емисии съкровищни бонове: 13 тримесечни, 17 шестмесечни и една деветмесечна емисия със съвкупна номинална стойност от 11 265 млн.лв. Първите две от тях са емитирани в наличан вид и са предложени на инвеститорите от МФ, а останалите са в безналична форма и са продадени от БНБ чрез аукциони, провеждани по реда на Наредба № 5 от 23 януари 1992 г. за емитиране, продажба и изкупуване на безналични краткосрочни ДЦК. С този документ се определя редът за сключване на вътрешни държавни заеми чрез безналични емисии на ДЦК със срок една година. Продажбата им се осъществява от БНБ за сметка на държавата чрез провеждане на аукцион два пъти месечно – всеки първи и трети понеделник от месеца. Съвкупната номинална стойност на поръчките не може да бъде по-малка от 500 000 лева и трябва да е кратна на 10 000 лв. Всеки участник в аукциона може да заяви до 10 поръчки, като посочи за всяка от тях съвкупна номинална стойнст и цена, изразена в процент на 100 лева номинал при съобразяване с предварително определената минимално приемлива цена. Заявките се класират в низходящ ред спрямо предложените цени до достигане на предварително определеното за продажба на съответния аукцион количество ДЦК.