I. Информация за контакт с инвеститора

„АГРОФИРМА СТАТЕВ“ ЕООД, ЕИК 124636050, представлявано от Недялко Станимиров Статев

Седалище и адрес на управление: село Попгригорово, община Добричка
Представлявано от управител: Недялко Станимиров Статев
чрез упълномощен представител – Милко Пенчев, гр. Добрич, бул. „25-ти септември“ № 52,ет. 2, офис 9, тел. 0888/580562
II.Характеристика на инвестиционното предложение:

1. 
   Резюме на предложението;
   

Настоящото инвестиционно предложение се отнася за изграждане на инсталация за сортиране и извличане на студено пресовани растителни масла в землището на село Попгригорово, община Добричка.

Имотът е собственост на Възложителя, съгласно приложения документ за договор за покупко-продажба на недвижим имот.

Площта на имота, където ще се реализира инвестиционното предложение е 4 686 кв. м, с начин на трайно ползване – за складова база и трайно предназначение на територията – урбанизирана. Инсталацията ще бъде монтирана в съществуваща сграда с площ от 1 202 кв.метра, означена с идентификатор 57550.60.63.3 с предназначение-складова база.

В имота не се предвижда ново застрояване, тъй като сградата има проектните възможности да се монтира инсталацията.

Електрозахранването ще се осъществи от съществуващата електропреносна мрежа на имота и на село Попгригорово, община Добричка и в съответствие със съгласувана схема на електрозахранване за района.

Захранването с вода за питейно-битови и промишлени нужди е предвидено да се осъществи чрез свързване към ВиК мрежата в района.

Образуваните битово-фекални отпадъчни води ще се заустват във водоплътнa черпателнa яма и ще се предават на лица имащи съответния документ за заустването им в най-близката канализационна шахта.

- документ за собственост на имота.

- актуална скица на ПИ № 57550.60.63 с №15-405883-17.09.2015 г., издадена от АГКК Добрич;

Местоположението на терена и сградата е подходящо за реализиране на ИП и отговаря на критериите за определяне на:

- характеристиката на дейностите и технологиите по обем, производителност, мащабност, взаимовръзка и кумулиране с други предложения, ползване на природни ресурси, генерирани отпадъци, замърсяване и нарушения на околната среда, както и риск от инциденти;

- местоположението, в това число чувствителност на средата, съществуващо ползване на земята, относителното наличие на подходящи територии, качеството и регенеративната способност на природните ресурси в района;

- характеристиките на потенциалните въздействия – териториален обхват, засегнато население, същност, големина, комплексност, вероятност, продължителност, честота и обратимост;

- обществения интерес към предложението за строителство, дейности и технологии;

Реализирането на ИП ще има положително въздействие от гледна точка на социално-икономическите условия при експлоатацията на обекта и се изразява в разкриване на работни места – осигурява се работна заетост и постоянни работни места и на обслужващия персонал.
3. Връзки с други съществуващи/планирани инвестиционни предложения;

Инвестиционното предложение за изграждане на инсталация за извличане на студено пресовани растителни масла не противоречи на действащите планове за района. Същото няма връзка с други съществуващи обекти или ИП.

В подготовката на първите стъпки на проекта са проведени обширни проучвания за изследване на подходящи места за монтаж. Избран е съществуващ склад, защото:

• 
  имотът и сградата са собственост на възложителя;
  
• 
  природния и ресурсов потенциал на общината е подходящ и позволява реализацията на инвестиционното предложение.
  
• 
  в региона има подходящи фирми, които могат да доставят суровина за работните процеси;
  

- достъпът до имота е обезпечен от съществуващ път;

- парцелът има добра визия откъм основния подход, което е предпоставка за знаковата дейност на обектите;

- в съседство няма обекти подлежащи на защита;

- теренът е в съответствие с изискванията за екологична безопасност;

- районът е със сравнително добре изградена инфраструктура;

- има възможност от изграждане на добра връзка между вътрешната с външната инфраструктура (водопроводна и електропреносна мрежа, пътна връзка и др.);

- реализацията на инвестационния проект представлява по-добрата алтернатива от гледна точка на социално-икономическите условия за развитие на община Добрич.

Обектът, предмет на ИП включва изграждането на инсталации за производство и пълно пречистване на сурови растителни масла от тиквено семе с прилагане на следните технологични процеси:

• 
  Получаване на пресовано масло
  

Преработваната суровина – тиквеното семе се доставя в наличен силозен склад на територията на инсталацията с автотранспорт от складовата база разположена на територията на друга база, в количества за удовлетворяване потребностите на двуседмичнно производство.

От силозния склад суровината се подава към сушилнята. Оттам чрез лентов транспортьор и кофъчен елеватор семето постъпва в полираща машина. Премахват се люспите и празните семена, за да не предадат неприятен вкус на крайния продукт. Семената се преработват и се подлагат на пречистване за отстраняване на груби и финни растителни механични примеси, силикати и метални предмети. Семечистачната машина е със затворен корпус и снабдена с инсталация за улавяне на увлечения с въздух минерал и органичен прах, преди изпускането му в атмосферата.

След постъпване на готовата продукция от вече наличната сушилня в шахтата на място, семките се придвижват посредством лентов транспортьор и кофъчен елеватор до полиращата машина. Важно е да се отделят люспите , които не са премахнати при измиването и сушенето на семките, за да се свали люспата, която може да придаде неприятен вкус на по-късен етап на крайния продукт, а именно тиквеното олио. Машината е с три роторни четки и капацитет на почистване около 2,5 до 3 тона тиквени семена на час. След излизане на полираните семки от инсталацията се транспортират до машината за фино очистване. Отделят се отпадъците. Следват елеваторите, където се извършва повторна обработка и се отделят празните тиквени семена. Последния етап е фотосортиращата машина, която премахва семките с много светъл цвят, тъй като те не са изхранени и имат лоши качества.

Почистените семки се поставят в чували и след съхрание постъпват във втория етап от производството: пекарната е произведена от висококачестквена сплав. Там се извършва пробенето на семето. Добавя се вода и сол за да се позготви сместа за печене. Продължителността на печене е около 35-50 мин. През цялото време се бърка с автоматична бъркалка. След като сместа е готова постъпва в друг цилиндричен съд, задвижван от хидравлична помпа. Буталото работи във вертикална посока при усилия 150 до 200 т. върху сместа. За един работен цикъл от около 8 часа се пресова 400 кг семена и се произвежда до 130 л. олио.

Бутилките се пълнят ръчно в разфасовки от 250, 500 и 1000 мл.

Районът на площадката, в който ще се реализира инвестиционното предложение е с изградена инфраструктура – път, водоснабдяване, електроснабдяване, канализация и не е необходимо изграждането на нови инфраструктурни обекти.

Битовите отпадни води от имота ще се заустват във водоплътна черпателна яма с предполагаем полезен обем V~ 40 м³, стоманобетонова, вкопана в рамките на имота ( в разрешените строителни граници) в югозападната част на имота. Битовите отпадни води ще се предават на лица имащи съответния документ за заустването им в най-близката ПСОВ.

При изготвянето на техническият проект следва да се установят и сигнализират трайно на терена всички подземни комуникации в и около имота (ако има такива). Работата около тях ще се изпълнява в присъствието на собствениците им, като се разкриват на ръка и се укрепват стабилно.

Бъдещият технически проект за застрояване следва да отговаря на изискванията на Наредба № 4 от 21.05.2011 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти.

По време на строителството ще се запази съществуващата растителност. Няма да се унищожат местообитавания на защитени животински видове и растителни съобщества.

Не се очаква реализацията на инвестиционното предложение да засегне съществуващи известни културни паметници (исторически, архитектурни и археологически). Все пак при извършване на строителството следва да се извършва наблюдение за евентуално разкриване на неизвестни паметници и да се действа съобразно изискванията на ЗПКМ.

Реализацията на инвестиционната инициатива ще има положителен социален ефект за общината и ще създаде условия за по-рационално и доходоносно използване на територията.

Не се очаква никакво вредно влияние върху човешкото здраве.

Не се очаква и трансгранично въздействие.

Не се предвижда изграждане на нови пътища или промяна на съществуващата пътна инфраструктура. До имота се достига по общински път, който удовлетворява изискванията за монтажа и експлоатацията на обекта.

Строителството ще се извърши на база одобрен план за безопасност и здраве, включващ и мерки за опазване на околната среда.

Извършване на опасни дейности и такива, създаващи риск за състоянието на околната среда не се предвиждат.

Строителният период при реализацията на инвестиционното предложение се очаква да продължи около една година, след получаване на всички разрешителни документи.

Единният процес е свързан с предоставяне на обслужващи дейности, поддържане на чистотата в обекта, поддържане на озелените площи, охрана и др. Не се предвиждат производствени и други дейности, изискващи хигиенно-защитни зони или оказващи значително въздействие върху околната среда.

Експлоатационният период на обекта се определя от амортизацията на промишлената инсталация и на сградния фонд. При сегашните условия на използваните строителни технологии може да се предположи, че цялостната реконструкция и модернизация или извеждане от експлоатация на обекта ще се наложи след около 35 години.

При реализацията на ИП биха могли да се разгледат алтернативи основно за методите на строителство, начините на застрояване и използване на имотите, формирането на инфраструктурата, начините за озеленяване.

При извършване на строителните дейности ще бъдат използвани конвенционални методи. Ще се проведат изкопни работи, изграждане на бетонови основи, кофраж и подземно включване към електропреносната мрежа.

Строителството ще се осъществи от местни строителни фирми и предприемачи. По време на строителството ще са необходими площ от около 500 м² в рамките на имота за временна строителна база, в т.ч. за разполагане на санитарно-битовите постройки за изпълнителите на строителството.

При извършване на строителните дейности ще бъдат използвани конвенционални методи. Ще се проведат изкопни работи, изграждане на бетонови основи, кофраж и подземно включване към електропреносната мрежа.
10. Използвани природни ресурси по време на строителството и експлоатацията.

Реализацията и експлоатацията на инвестационното предложение не е свързана с използването на значителни количества природни ресурси.

През строителния период ще се използват ограничени количества от следните природни ресурси, енергиини източници, суровини и материали: електроенергия за захранване на строителните машини и строителната база; дизелово гориво за строителната механизация; инертни материали (пясък и трошен камък за направа на бетон); цимент за бетон и замазки; вода за направа на бетон и замазки; вода за питейно-битови нужди на работещите в обекта; армировъчна стомана; дървен материал; материали за метални конструкции; пластмаса и пластмасови изделия. Материалите за строителството ще бъдат доставени от съответните специализирани фирми.

В процеса на експлоатация основно ще се използва електроенергия и вода.

Строителни отпадъци ще се генерират основно през строителния период и ограничено количество при евентуални ремонтни работи. Те са предимно излишни земни маси и строителни остатъци.

По време на строителството, на обекта няма да се формират производствени отпадъци. Поради характера на дейностите, няма да се формират големи количества опасни отпадъци. Последните ще са свързани основно при извършване на някои видове строително-ремонтни работи (бояджийски, изолационни, заваръчни и др.). Генерираните опасни отпадъци ще се предават на съответните лицензирани фирми, притежаващи разрешителни, съгласно изискванията на Закона за управление на отпадъците.

При експлоатацията на обекта ще се формират различни отпадъци, свързани с характера на извършваните дейности. Основно това ще са битови отпадъци, разделно събирани отпадъци от опаковки, биоразградими растителни отпадъци и малки количества строителни отпадъци от ремонтни дейности.

За третиране на отпадъците, възложителят ще преприеме съответните действия, като осигури транспортиране на формираните отпадъци до депа, посочени от общинските власти.

На територията на обекта по същество няма да се извършва третиране на отпадъците, освен евентуално разделно събиране.

Твърдите битови отпадъци ще се събират в контейнери и ще се транспортират до регламентирано депо.

Строителните отпадъци следва да се извозват до депо за строителни отпадъци, определено със заповед на кмета на общината.

Генерираните опасни отпадъци ще се предават на съответните лицензирани фирми.

12. Информация за разглеждани мерки за намаляване на отрицател-ните въздействия.
Устройството на територията ще се извършва в съответствие с нормативните изисквания на параметрите за застрояване и озеленяване, съгласно изискванията на Закона за устройство на територията и Наредба № 7 на МРРБ за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии.

Проектът за изкопните работи и вертикалната планировка ще се съобрази с изискванията на Наредба № 26, като хумусният слой ще се събере на временно складиране и ще се върне за възстановяване в зелените площи.

Строителството ще се извършва на база разработен от изпълнителя и одобрен от компетентните органи план, включващ задължително и мерки за опазване на околната среда през строителния период.

Строителните отпадъци ще се депонират само на регламентирано депо.

Сметосъбирането ще се организира в съответствие с нормативните изисквания и ще се внедри система за разделно събиране на отпадъците.

Приоритетно ще се изпълни инфраструктурата за отвеждане на отпадъчните води във водоплътнa черпателнa яма и ще се предават на лица имащи съответния документ за заустването им в най-близката ПСОВ.

При изграждане и поддържане на зелена система на територията на инвестиционното предложение, ще се осъществява растителна защита без използване на пестициди и според принципите на биологичното производство.
13. Необходимост от други разрешителни, свързани с инвестиционното предложение

Всички изискуеми по ЗУТ документи – разрешителни за строеж и последващ надзор

1. 
   План, карти и снимки, показващи границата на инвестиционното предложение, даващи информация за физическите, природните и антропогенни характеристики, както и за разположените в близост елементи на Националната екологична мрежа.
   

Към инвестиционното предложение е приложена скица издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър – гр. Добрич.

Инвестиционното предложение ще се реализира в поземлен имот с № 57550.60.63, в землището на село Попгригорово, община добричка, област добрич.

Територията предмет на инвестиционното предложение не засяга защитени територии, Корине места, Рамсарски места, флористично важни места, орнитологични важни места. Територията, на която ще се реализира ИП не попада в защитени зони от мрежата НАТУРА 2000.

1. 
   Съществуващите ползватели на земи и приспособяването им към площадката или трасето на обекта на инвестиционното предложение и бъдещи планирани ползватели на земи.
   

Реализацията на инвестиционното предложение е в съответствие с плановете за земеразделяне.

Терена на инвестиционното предложение се намира в землището на с. Попгригорово, община Добричка и отстои на около 500 м от населеното място.

В близост до площадката няма санитарно-охранителна зона.

В непосредствена близост до площадката няма разположени защитени зони.

Територията предмет на ИП не засяга защитени територии, Корине места, Рамсарски места, флористично важни места, орнитологични важни места.

Територията предмет на ИП не засяга елементи на НЕМ. Най–близко разположените такива са: защитени зони за опазване на дивите птици “Батова” и "Чаиря".

Защитена зона “Батова” (код BG0002082) от Европейската екологична мрежа Натура 2000, определена съгласно критериите на Директива за птиците, с обща площ 38 132,83 ха.

Минималната надморска височина в зоната е 0 м, максималната е 357 м, а средната е 226 м. Част от територията (32%) на потенциалната зона попада в обхвата на област Добрич, 67 % от територията попада в обхвата на област Варна, а 1% от нея заема морска акватория. По вид собственост територията обхваща 39% държавна, 14% общинска и 47% частна собственост.

Защитената зона обхваща поречието на р. Батова и по-голяма част от Франгенското плато, включително бреговата ивица от Албена до Златни пясъци. В границите на мястото се срещат няколко типа местообитания, от които с най-голяма площ са горските - широколистни гори (35%) от цер, благун, обикновен габър и обработваеми площи (44%). Останалата част от територията е заета от открити тревни пространства, обрасли на някои места с храстова растителност, пасища, ливади, овощни градини и лозя. В района около устието на р. Батова е разполажен поддържан резерват “Балтата”, съхраняващ естествена лонгозна гора и блатни хигрофитни фомации.

Защитена зона “Батова” представлява комплекс с различни по характер местообитания, които са характерни както за типични горски видове птици, така и за водолюбиви птици, и птици използващи земеделските земи за хранене и почивка при миграция.

Голяма част от описаните местообитания в Стандартния формуляр за набиране на данни са запазени в района на ПП “Златни пясъци”, ПР ”Балтата”, буферната му зона, както и в горите по поречието на р. Батова.

Предмет на опазване в защитена зона “Батова” са 60 вида птици, включени в Приложение І на Директива 79/409/ЕЕС и 26 вида редовно срещащи се мигриращи птици, които не са включени в Приложение І на Директива 79/409/ЕЕС.

Тъй като редица животински видове и по-специално, много видове птици мигрират, обектът може да е от значение за различни аспекти от цикъла на живота на тези видове. Сред тях се разграничават:

Местни: могат да бъдат намерени в обекта целогодишно;

Размножаващи се: използват обекта за гнездене и отглеждане на малките;

Преминаващи: използват обекта по време на мигриране или за сменяне на перата/козината извън местата за размножаване;

Зимуващи: използват обекта през зимата;

През защитена зона “Батова” преминава концентриран поток от мигриращи видове – розов пеликан, черен щъркел, бял щъркел, блестящ ибис, сив жерав, голям корморан и др.

Територията е важна и за миграцията на осояда, черна каня, орел змияр, тръстиков блатар, полски блатар, степен блатар, ливаден блатар, късопръст ястреб, белоопашат мишелов, малък креслив орел, малък орел, орел рибар, вечерна ветрушка. По време на миграция грабливите птици редовно нощуват в горите около течението на р. Батова и ловуват в съседните територии.

Посочена е височината на полета на основните мигранти – 11% от птиците летят на не повече от 150 м над земята и 35% летят на височина от 160 до 500 м.

Реализацията на ИП няма да доведе до промяна в миграционните трасета на птиците, поради характера на инвестиционното предложение. Не се предвижда изграждане на надземни електропреносни мрежи, които да увеличат риска от гибел за мигриращите видове, особено на белите щъркели. То ще се осъществи в съответствие с целите на опазване на местообитанията и видовете в района.

Значителни количества водолюбиви птици презимуват в района, като голяма белочела гъска, зеленоглава патица, лиска, чайка буревестница, които се задържат от м. декември до м. март. Те нощуват в морето и ежедневно прелитат в района да се хранят в нивите във вътрешността, но често се хранят и в земеделските земи, попадащи в тази зона.

Земеделските земи в зона “Батова” се ползват по време на гнездовия период, като територия за хранене на една двойка малък орел и една двойка малък креслив орел, които гнездят в района на горите по долното течение на р. Батова. Сред видовете, които използват зоната за гнездене и отглеждане на малките са козодой, сирийски пъстър кълвач, среден пъстър кълвач, късопръста чучулига, горска чучулига, полубеловрата мухоловка, червеногърба сврачка, черночела сврачка, градинска овесарка.

Двата вида чучулиги гнездят в степни местообитания или в изоставени земеделски земи, а двата вида сврачки и овесарката гнездят в земеделски земи с налични разпръснати храсти или единични дървета. Изброените видове се срещат в защитената зона в значителни за страната числености. Дебелоклюната чучулига има ограничено разпространение в страната, като основната й популация е концентрирана по Северното Черноморско крайбрежие. Останалите видове използват за размножаване горските масиви по течението на р. Батова, като много голяма част от местата за размножаване попадат в границите на защитените територии в района.

Територията е отдалечена от крайречните и заливни гори, както и свързаните с тях местообитания на видове птици (3 вида кълвачи, полубеловрата мухоловка и земеродно рибарче), поради което не се очаква отрицателно въздействие върху тези видове.

Редовно срещащи се мигриращи птици, които не са включени в Приложение І на Директива 79/409/ЕЕС.

Българско име	Латинско име	Популация
Голям гмурец	Podiceps cristatus	Зимуващи – 1-26 инд.
Черноврат гмурец	Podiceps nigricollis	Зимуващи – 1-20 инд.
Голям корморан	Phalacrocorax carbo	Зимуващи – 1-77 инд. Преминаващи–1026 инд.
Сива чапла	Ardea cinerea	Преминаващи – 221 инд.
Голяма белочела гъска	Anser albifrons	Зимуващи – 1-9050 инд.
Сива гъска	Anser anser	Зимуващи – 0-17 инд.
Фиш	Anas penelope	Зимуващи – 0-2 инд.
Зимно бърне	Anas crecca	Зимуващи – 0-4 инд.
Зеленоглава патица	Anas platyrynchos	Зимуващи – 0-431 инд.
Шилоопашата патица	Anas acuta	Преминаващи – 5 инд.
Кафявоглава потапница	Aythya ferina	Зимуващи – 5-300 инд.
Качулата потапница	Aythya fuligula	Зимуващи – 5-606 инд.
Звънарка	Bucephala clangula	Зимуващи – 0-4 инд.
Среден нирец	Mergus serrator	Зимуващи – 1-15 инд.
Голям ястреб	Accipiter gentilis	Преминаващи – 384 инд.
Малък ястреб	Accipiter nisus	Преминаващи – 722 инд.
Обикновен мишелов	Buteo buteo	Преминаващи–19712инд.
Черношипа ветрушка	Falco tinnunculus	Преминаващи – 192 инд.
Орко	Falco subbuteo	Преминаващи – 293 инд.
Зеленоножка	Gallinula chloropus	Местна – 5-50 инд.
Лиска	Fulica atra	Зимуващи – 0-400 инд.
Речен дъждосвирец	Charadrius dubius	Размножаващи – 8 дв.
Голям горски водобегач	Tringa ochropus	Зимуващи – 7-11 инд.
Речна чайка	Larus ridibundus	Зимуващи – 1-5 инд.
Чайка буревестница	Larus canus	Зимуващи – 9-800 инд.
Чайка	Larus cachinnans	Зимуващи – 10-454 инд. Преминаващи–1495 инд.

От редовно срещащите се мигриращи птици, които не са включени в Приложение І на Директива 79/409/ЕЕС, територията е важна за преминаване на голям ястреб, малък ястреб, обикновен мишелов, черношипа ветрушка, орко. Реализацията на инвестиционното предложение и спецификата нанеговия характер няма да доведат до значително отрицателно въздействие върху предмета на опазване, до нарушаване целостта или до увреждане на бъдещата защитена зона.

Защитена зона “ Чаиря” (BG0002085) от Европейската екологична мрежа Натура 2000, определена съгласно критериите на Директива за птиците, с обща площ 14,511.50 дка.

Защитената зона се създава с цел:

• 
  Опазване и поддържане на местообитанията на голяма белочела гъска /Anser albifrons/, съгласно чл. 6, ал.1, т.3 от Закона за биологичното разнообразие, по време на миграция и зимуване за постигане на нейния благоприятен природозащитен статус;
  
• 
  Опазване и поддържане на местообитанията на белия щъркел /Ciconia ciconia/, вечерната ветрушка /Falco vespertinus/ и червеногърба сврачка /Lanius collurio/ съгласно чл. 6, ал.1, т.3 от Закона за биологичното разнообразие, по време на гнездене и миграция за постигане на техния благоприятен природозащитен статус:
  
• 
  Проучване състоянието на популациите на гнездящите и мигриращите птици съгласно чл. 6, ал.1, т.3 и 4 от Закона за биологичното разнообразие за подобряване на условията за поддържане на тяхната жизнеспособност;
  
• 
  Опазване и поддържане на биологичното разнообразие в района, като предпоставка за стабилността на екосистемите, осигуряващи благоприятния природозащитен статус и жизнеспособността на популациите на видовете, обект на опазване;
  
• 
  Природосъобразно ползване на природните ресурси и устойчиво развитие на общностите, гарантиращо благоприятния природозащитен статус на видовете, обект на опазване.
  

E 27 ◦ 38 ' 13 " N 43 ◦ 38 ' 8 "

235 254 237

BG03 Североизточен

BG032 Добрич 100

ОБЩО: 100

1.4. БИОГЕОГРАФСКИ РАЙОН

АЛПИЙСКИ ◘ КОНТИНЕНТАЛЕН ЧЕРНОМОРСКИ

2. ЕКОЛОГИЧНА ИНФОРМАЦИЯ

Описание на всички хабитати от Приложение І към Директива 92/43/EEC, които се срещат в обекта.

Код – четирицифрен код, който следва йерархичното представяне на типовете хабитати в Приложение І към Директива 92/43/EEC.

Пр. – приоритетност на хабитата съгласно Приложение І към Директива 92/43/EEC.

Име – Българско име на хабитати съгласно Приложение І на Закона за биологичното разнообразие.

% Покр. – процентно покритие на хабитате спрямо общата площ на обекта.

Предст. – степен на представителност, предоставя индикация за това, доколко даденият тип хабитат е “типичен”. Използвана е следната система за класифициране: A - отлична представителност, B - добра представителност, C - значима представителност, D - незначително наличие.

Отн. площ – относителна площ или площта от обекта, покрита от дадения тип хабитат, отнесена към общата площ от националната територия, покрита от този тип хабитат. Използваните интервали по класове са следните: А) 100 >= p >15%; B) 15 >= p > 2%; C) 2 >= p >0 Прир.ст – Степен на опазване на структурата и функциите на дадения тип природен хабитат и възможности за възстановяване. Този критерий включва три под-критерия:

i) степен на опазване на структурата; ii) степен на опазване на функциите; iii) възможности за възстановяване. Използвана е следната система за класифициране: A: отлично опазване; B: добро опазване; C: средно или слабо опазване.

Цялост. Оц. - Цялостна оценка на стойността на обекта за опазването на дадения тип природен хабитат.

Представлява интегрирано оценяване на предишните критерии, като се взема предвид различната им тежест за разглеждания хабитат. Използвана е следната система за класифициране:

A: отлична стойност, B: добра стойност, C: значима стойност

2.1. ТИПОВЕ МЕСТООБИТАНИЯ от Приложение I на Директива 92/43/EEC

2.2. ВИДОВЕ, включени в Приложение I на Дир.79/409/EEC и Приложение II на Дир. 92/43/EEC

Описание на всички видове птици, отнасящи се до Чл. 4.1 и 4.2 от Директива 79/409/EEC и на всички животински и растителни видове, изброени в Приложение II на Директива 92/43/EEC.

Код – четирицифрен код, който следва йерархичното представяне на видовете.

Латинско Име – наименование на видовете съгласно Приложение ІI към Директива 92/43/EEC и Директива 79/409/EEC. Българско име - съгласно Закона за биологичното разнообразие и други източници.

Тъй като редица животински видове и по-специално, много видове птици мигрират, обектът може да е от значение за различни аспекти от цикъла на живота на тези видове. Използвана е следната класификация:

Местна попул. – популации от местни видове, могат да бъдат намерени в обекта целогодишно.

Миграц. попул. – миграционна популация от:

Размн. – размножаващи се видове, използват обекта за гнездене и отглеждане на малките.

Зимув. – зимуващи видове, зползват обекта през зимата.

Премин. – преминаващи видове, използват обекта по време на мигриране или за сменяне на перата/козината извън местата за размножаване.

Числеността на популацията е въведена с точните данни. Когато точният брой е неизвестен, са посочени границите, в които попада популацията. Чрез индекс е уточнено дали числеността на популацията е дадена в двойки (р) или индивиди (i). За някои видове със специална размножителна система, са отчетени отделно мъжките и женските индивиди, съответно с индекс (m) или (f). В случаите, когато няма никакви цифрови данни е отбелязан размера/плътността на популацията като е посочено дали видът е типичен (C), рядък (R) или много рядък (V). Когато липсват всякакви данни за популацията, тя е отбелязана като налична (P).

Попул. – размер и плътност на популацията на вида, който се среща в обекта, съотнесени с популациите на цялата територия на страната. Този критерий се използва за оценяване на относителния размер или плътност на популацията в обекта, в сравнение с тези на националната популация. Използван е следния модел за приблизителна оценка: A) 100% >= p > 15%; B) 15% >= p > 2%; C) 2% >= p > 0%. Във всички случаи, когато дадена популация се среща в обекта в незначителна степен, тя трябва да бъде посочена в четвърта категория – D) незначителна популация.

Опазв. – степен на опазване на характеристиките на хабитата, които са от значение за дадения вид и възможности за възстановяване. За класифициране на този критерий е използвана “най-добра експертна преценка”: A) отлично опазване (елементи в отлично състояние, независимо от оценката на възможностите за възстановяване); B) добро опазване (добре запазени елементи, независимо от оценката на възможностите за възстановяване и елементи в средно или частично деградирало състояние и лесно възстановяване); C) средно или слабо опазване (всички други комбинации).

Изол. – степен на изолираност на популацията, намираща се на обекта, съотнесена с естествената степен за вида. Използвана е следната класификация: A) (почти) изолирана популация; B) не изолирана популация, но на границата на района на разпространение; C) не изолирана популация в широк обхват на разпространение.

Цял.Оц. – цялостна оценка на стойността на обекта за опазването на дадения вид. Използвана е “най-добра експертна преценка”, съгласно следната класификационна система: A) отлична стойност; B) добра стойност; C) значима стойност.

2.2.а. ПТИЦИ, включени в Приложение I на Дир.79/409/EEC

КОД ИМЕ (на български) Местна Миграционна Популация Оценка

ИМЕ (на латински) Попул. Размн. Зимув. Премин. Попул. Опазв. Изолир. Цял.Оц.

A031 Ciconia ciconia 3p 7-20i C A C C

Бял щъркел

A097 Falco vespertinus P D

Вечерна ветрушка

A338 Lanius collurio P D

Червеногърба сврачка

ИМЕ (на латински) Попул. Размн. Зимув. Премин. Попул. Опазв. Изолир. Цял.Оц.

A041 Anser albifrons 9050i B A C A

Голяма белочела гъска

A142 Vanellus vanellus 4p D

Обикновена калугерица

A459 Larus cachinnans 460i B A C A

Жълтокрака чайка

Описание на всички други значими растителни и животински видове, когато те са свързани с природозащитата и управлението на обекта.

Такс.група – таксономичната група на съответния вид е отбелязяна съгласно следната номенклатура:

B – птици; M – бозайници; A – земноводни; R – влечуги; F – риби; I – безгръбначни; P – растения.

Име – наименование на видовете.

Местна популация – посочени са данни за типичния максимален размер на популацията, числеността е описана съгласно обяснтелните бележки в раздел 3.2.

Мотивация – посочена е мотивацията за включването на всеки вид, като са използвани следните категории: A) Национална Червена книга; B) ендемичен вид; C) международни конвенции (вкл. Бернската, Бонската и Конвенцията за биологичното разнообразие); D) други причини.

Такс.група ИМЕ (на български) Местна Популация Мотивация

ИМЕ (на латински)

B Полска чучулига C C

Alauda arvensis

3. ОПИСАНИЕ НА ОБЕКТА

Водни площи във вътрешността (стоящи води, течащи води) 0

Храстови съобщества 0

Сухи тревни съобщества, степи 26

Екстензивни зърнени култури (вкл. ротационни култури с периодично оставяне на угар) 64

Друга орна земя 7

Широколистни листопадни гори 1

Други земи (включително градове, села, пътища, сметища, мини, индустриални обекти) 2

Последващият баланс на територията на обекта по начин на трайно ползване, вид на собствеността и вид на територията са направени съгласно Карта на Възстановената Собственост, по актуална информация към 06/2005,източник Министерство на Земеделието и Горите.

Чаиря е едно от малкото запазили се в Добруджа пасища с полуестествена степна растителност, което се намира на около 12 км североизточно от град Добрич южно от пътя за Генерал Тошево. Малка по площ равнинна територия заключена между селата Генерал Колево, Пленимир и Методиево. През зимата и пролетта в северната част на територията се образуват временно залети площи, които при дъждовни години остават а съществуват до края на юни.

Международното значение на мястото се определя от факта, че през зимата във временно заливаемите площи и около тях се концентрират за хранене водолюбиви птици, като голямата белочела гъска /Anser albifrons/, която зимува тук в значими количества. През гнездовия сезон на територията гнездят калугерици /Vanellus

vanellus/ и се хранят редовно вечерни ветрушки /Falco vespertinus/. И двата вида през последните години силно намаляват и се очаква да бъдат включени в списъка на световно застрашените видове.

3.3. УЯЗВИМОСТ

Мястото е уязвимо основно към промени в традиционното ползване на земята като пасища в обработваема земя. Най сериозната пряка заплаха за птиците е безпокойството и лова на водлюбиви птици от местните хора.

Чаиря няма законова защита съгласно националното природозащитно законодателство. През 2005 година територията е обявена от BirdLife International за Орнитологично важно място.

4. ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ НА ОБЕКТА

4.1. ВРЪЗКА НА ОБЕКТА СЪС ЗАЩИТЕНИ ТЕРИТОРИИ на национално и международно ниво

4.2. ВРЪЗКА НА ОБЕКТА С КОРИНЕ БИОТОПИ ОБЕКТИ

5. ВЪЗДЕЙСТВИЯ И ДЕЙНОСТИ В И ОКОЛО ОБЕКТА

100 Култивация B - 100

102 Косене / Сечи C 0 1

110 Използване на пестициди B - 10

120 Наторяване B - 10

140 Паша A + 26

170 Животновъдство B 0 1

230 Лов A - 100

501 Пътеки, маршрути, велосипедни маршрути C 0 2

502 Пътища, автомобилни пътища B 0 1

511 Електропроводи C 0 10

Извън обекта:

Код Име Инт. Възд.

100 Култивация B -

501 Пътеки, маршрути, велосипедни маршрути C 0

503 Железопътни линии C 0

511 Електропроводи C -

Интензивност: А - висока; B - средна; C - ниска

Въздействие: + положително; - отрицателно; 0 - неутрално % - процентно покритие спрямо общата площ на Натура 2000 зоната.
Изграждането на сграда, с цел монтиране на дестилерия за преработка на лавандулов цвят, склад за подготовка на продукцията и навес към сградата на достаъчно отдалечена територия от защитената зона, намираща се на терен с начин на трано ползване - друга производствена база и е вече антропогенно повлияна, няма да доведе до значително отрицателно въздействие върху предмета на опазване, до нарушаване целостта или до увреждане на защитените зони.