И издигането й на значително по-високо ниво

Най-важното в тази бъдеща промяна тя виждаше в пълната интеграция между науката, образованието, изкуството и културата. Това трябваше да се постигне чрез глобализация на учебното съдържание и пълноценно осъществяване на междудисциплинарните връзки. Учебното съдържание да се усвоява чрез формиране на глобални теми в съответните класове, което наистина изисква коренна промяна в цялостния подход към ученика и методическите изисквания към учителя. По този начин учебното съдържание се освобождава от натрупания баласт по всички учебни дисциплини и освобождава място за нови знания. Прилага се междудисциплинарен и синтетичен метод при разработване на учебните програми и учебници, а това от своя страна съдейства за развитие на творческото начало у децата.

Проучвайки много задълбочено световния образователен опит, Живкова намери за най-подходяща спрямо нашите условия и цели, прилагането на методиката на италианската педагожка д-р Мария Монтесори. Тя открито прокламираше идеите на Монтесори за свободното развитие на децата, свободата и дисциплината, взаимоотношенията с учителя.

Основните принципи от методиката на Монтесори, съобразно нашите условия бяха приложени в училището в Горна баня като експериментален модел на бъдещото българско училище, а именно:

- индивидуалният подход към всяко дете;

- заниманията по интереси, според желанието и възможностите на всяко дете, подход, който много бързо се разпространи в образователната система;

- превръщане труда на детето във вътрешна необходимост;

- изработване на собствени естетически критерии чрез естетическото възпитание на децата;

- засилено обучение по изкуствата като интегриращ фактор в учебно-възпитателния процес.

Живкова виждаше водещите държавни и общински училища като комплексни научно-образователни лаборатории и културно-научни центрове по места – един нов израз на възрожденската роля на училището. Ето какво казваше: „Бъдещето ще наложи изграждането на единни културно-научно-образователни комплекси, превръщането им в интегрални методично-образователни центрове, където постепенно ще се заличава границата между преподаватели и ученици и ще се наложат формите на съвместната учителска взаимопомощ и съществуване".

Особено значение тя отдаваше на ролята на учителя. За нея учителят беше не само фигура в класната стая, но и в целия живот в училището и в обществото. Тя искаше учителят да има свобода за творчество, условия и възможности за разгръщане на самоинициатива, реално право да решава много въпроси в учебно-възпитателния процес.

ООН обяви 1979 г. за година на детето и неговите проблеми. По този повод у нас възниква идеята за международна среща на деца от цял свят, която по-късно преминава в международно движение.

Движението „Знаме на мира" е тясно свързано с училището в кв. „Горна баня” (сега Национален учебен комплекс по култура). След двукратни посещения на Святослав Рьорих в това училище от там тръгнаха идеите за единството, творчеството и красотата. Намерили благодатна почва сред децата в това училище, идеите за движението бързо се разпространиха в цялата страна. За участници в детските асамблеи се състезаваха деца от всички училища в страната. Така българските училища се превърнаха в творчески центрове, където кипеше труд и енергия с една цел – да се представят за участие в международните детски асамблеи най-добрите детски творби. Към центъра „Знаме на мира" се създаде международен фонд от детски рисунки, музикални и литературни произведения. Този фонд по-късно беше приет от училището в Горна баня, където се съхранява и до днес.

Наред с утвърждаване на движението „Знаме на мира" с неговия девиз – „Единство, творчество, красота" се приема и осъществява идеята на Живкова за построяването на паметник, символизиращ стремежа на децата от цял свят да живеят и се развиват по законите на красотата.

На всички е известен символът на движението „Знаме на мира" – Монумент „Камбаните", уникален, единствен в света по своята същност. Окачените от 98 страни камбани са пратеници с послания за мир и приятелство от цял свят.