И к о н о м и ч е с к и и н с т и т у т на б а н с о ф и я петьо тодоров бошнаков регионална политика на ес: ефекти за българия чрез програма

НАУЧЕН РЪКОВОДИТЕЛ

ст. н.с. I ст., д-р на ик. н. Бистра Димова

ст. н.с. II ст., д-р Емил Панушев

СОФИЯ

Автор: Петьо Тодоров Бошнаков

Заглавие: Регионална политика на ЕС: ефекти за България чрез програма САПАРД

Тираж: 80

Излиза от печат на ......................

Отпечатан в Печатна база

На Икономически университет - Варна

1. 
   ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД
   

1. 
   Актуалност на проблема
   

Разпределението на средства по Структурните фондове и Кохезионния фонд за страните членки на Европейския съюз (ЕС) е пряко свързанo с достиженията и проблемите, породени от интеграционния процес, от формирането на общия пазар и развитието на регионалната политика. При разширяването на ЕС през 2004 и 2007 г. се присъединява голяма група страни, сред тях е и България. Това са страни, в които особено значим дял има аграрният сектор, a над 80% от териториите им са селски региони. Еворпейската комисия (ЕК) заявява открито, че развитието на селските региони има приоритетно значение в рамките на програмния период 2007-2013 г. поради факта, че 56% от населението в ЕС-27 е разположено в селски региони, които обхващат 91% от територията му. Регионалната политика на ЕС, спазвайки принципа на субсидиарност и чрез своя инструментариум от Структурни фондове и предприсъединителни инструменти, отделя специално внимание на развитието на този тип региони.

Ефективното използване на средствата по Структурните фондове и Кохезионния фонд (СКФ), предоставяни от Европейския съюз (ЕС), е едно от важните измерения на ползите от пълноправното членство не само поради големия обем на предоставените средства, който е без аналог в историята на България, но и заради настъпването на очакваните като резултат от използването на средствата промени в различни сфери на социално-икономическия живот. Страната ни има водеща позиция сред страните от Централна и Източна Европа по отношение на размера на финансовата рамка спрямо БВП – над шест процента.

Настоящият дисертационен труд дискутира готовността на България да се възползва от тази сериозна по размер подкрепа на основата на опита, натрупан от предприсъединилите фондове по примера на програма САПАРД. Актуалността е продуктувана и от факта, че се оценяват регионалните измерения на предприсъединителната помощ в страна, чийто аграрен сектор има водеща роля в икономически и регионален аспект. Този анализ е от значение и защото процесите на интеграция в рамките на ЕС, макар и към момента замразени, все още не са приключили. Очаква се присъединяването на нови държави, които се характеризират със сходни проблеми и ще се изправят пред аналогични трудности.

2. 
   Обект и предмет на изследването
   

3. 
   Теза, цели и задачи на изследването
   

В по-широк контекст програма САПАРД е инструмент за влияние на общото икономическо и духовно пространство на развита Европа върху постсоциалистическа България, върху нейната европеизация. Тя в новия си курс (подобно на други страни от Централна и източна европа с курс към европейска интеграция) се нуждае от компенсиращи мерки и механизми – както собствени, така и от страна на ЕС. Чрез предприсъединителния инструментариум и в частност САПАРД регионалната политика на ЕС разширява за първи път територията на действие извън рамките на Общността, но с цел подготовка за пълноправно членство. Това е политика, пренесена извън границите, към страни, асоциирани за членство.

За практическата реализация на дефинираната цел в дисертацията са поставени следните научни задачи:

1. 
   Систематизиране на знанието за развитието на регионалната политика и нейния инструментариум в исторически план и изследване на причините за появата и трансформацията им през годините.
   
2. 
   Изучаване на регионалната политика и инструментите й в качеството на механизъм, способен да съдейства за регионалното сближаване, за развитие на националните икономики и за подпомагане на предприятията в региона с оглед постигане на европейски стандарти на производство.
   
3. 
   Анализ и оценка на степента на развитие на икономиката на страната, представена на регионално равнище в етапа преди присъединяване и извеждане на положителните и отрицателните страни, както и възможностите за развитие, пряко свързани с отвореност и обновяване на икономиката.
   
4. 
   Поставяне на хипотези, на основата на които да се анализира значението на предприсъединителните програми за регионалното развитие и подпомагане на предприятията в страната.
   
5. 
   Изследване на количествените параметри на помощта по програма САПАРД за развитие на региона, който е обект на настоящото изследване в контекста на приближаване към средноевропейските равнища, на базата на проведено изследване чрез прилагане на Input-Output модел на Леонтиев.
   
6. 
   Сравнителен анализ на предприсъединителната програма САПАРД с другите предприсъединителни инструменти – ФАР и ИСПА – и извеждане на предимствата му.
   
7. 
   Анализ и оценка на качествения ефект от реализирането на проекти с помощта на европейско съфинансиране по програма САПАРД и извеждане на инвестиционните детерминанти за предприятията, включващи се в подобен тип проекти на базата на проведено емпирично изследване.
   

4. 
   Работни хипотези
   

Хипотеза 1: Структурните фондове на ЕС имат ясно изразено благоприятно влияние върху развитието на регионите и отраслите от икономиката на България. Кореспондират по най-наболелите проблеми. Процесът по усвояване протича безпроблемно. Това предполага пълно усвояване на структурната помощ в периода 2007-2013 г.

Хипотеза 2: Усвояването на средства от Фондовете на ЕС оказва положителен ефект върху икономиката на страната, но не се извършва достатъчно ефективно и не могат да се максимизират ползите от допълнителното финансиране поради неподготвеността на бенефициентите, значителните административни спънки, икономическите условия и липсата на целенасочена политика в страната.

Хипотеза 3: Страната ни се оказва неспособна да използва предоставената й финансова помощ, която е хаотична, без преднамерени цели. Това води до изключително слаба ефективност от усвояваните средства. Слабият потенциал за усвояване в съчетание с липсата на мониторинг и контрол по усвояването предначертават провал при усвояване на средствата след пълноправното ни членство.

5. 
   Методология на изследването
   

Анкетата съдържа три раздела и обхваща общо 33 въпроса от затворен тип. Закритите въпроси са от дихотомен тип, многовариантни въпроси, въпроси от Ликертова скала, както и въпроси от тип бална оценка. Първият раздел е посветен на общия профил на фирмата и обхваща въпроси за вида на дейността на предприятието, периода на инвестиционна дейност, структурата на фирмата бенефициент. Вторият раздел е посветен на инвестиционната дейност на фирмата във връзка с проектирането, изпълнението и оценката за реализирането на проекти. Изведени са някои фактори, които биха подобрили процеса по реализация на проекти, като се търси обратна оценка от страна на самите бенефициенти по тях. Третата част от анкетата е под таблична форма и цели събирането на счетоводно-финансова информация по реализацията на проектите. Данните, получени чрез нея, са ни необходими за реализирането на финансово-счетоводен анализ и оценка на ефективността на инвестиционната дейност.

Основно помощно средство за изследването са специализираните статистически софтуери SPSS и Microsoft Excel. Те са ползвани за електронна обработка на данните, които са подложени на адекватни на Ликерт-скалата тестове за статистическа значимост, а именно ² тест, F&t тестове. В емпиричната част са обработени данни с методи на статистиката, свързани с теоретичните разпределения, близки до нормалното – разпределение на Стюарт, разпределение на Пирсон и критерий на Стюдент и Фишър.

Дисертационният труд е разработен при следните ограничителни условия:

1. 
   В емпиричното изследване кръгът на анкетираните бенефициенти се ограничава до тези, които реализират инвестиция на територията на Североизточния регион за планиране в България.
   
2. 
   Анкетираните фирми нямат публично или общинско участие в учредителния си капитал.
   
3. 
   Инвестиционната дейност по програма САПАРД в анкетираните фирми е приключила до месец август 2007г.
   

2. 
   ОБЕМ И СТРУКТУРА НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД
   

УВОД стр. 1

1. 
   Икономическа интеграция и регионална хетерогенност стр. 7
   
   1. 
      Регион и регионални икономически различия в ЕС стр. 10
      
   2. 
      Необходимостта от регионална политика стр. 17
      
   3. 
      Икономически теории за регионалните различия и процесът на сближаване стр. 19
      
2. 
   Регионална политика на ЕС стр. 28
   
   1. 
      Регионалната политика на ЕС в исторически план стр. 31
      
   2. 
      Реформиране на регионалната политика на ЕС през 80-те и 90-те години на миналия век стр. 36
      
3. 
   Принципи и цели на регионалната политика на ЕС стр. 41
   
4. 
   Регионална политика на ЕС след 2000-та година стр. 50
   
   1. 
      Оценка на влиянието на новите подходи в регионалната политика на ЕС стр. 56
      
   2. 
      Централизация или децентрализация в европейските регионални структури стр. 68
      

ГЛАВА II – ПРЕДПРИСЪЕДИНИТЕЛНИТЕ ИНСТРУМЕНТИ – ПОДГОТОВКА ЗА ПРИЛАГАНЕ НА СТРУКТУРНИТЕ ФОНДОВЕ В БЪЛГАРИЯ стр. 79

1. Предприсъединителни инструменти стр. 80

2. Методология за оценка на влиянието на предприсъединителните инструменти на микро- и макроравнище стр. 86

2.1. Възможности за използване на регионализационен Input-Output модел за изследване на влиянието на предприсъединителните инструменти стр. 87

2.2. Техника за проучване на влиянието на предприсъединителните инструменти върху бенефициенти стр. 101

3. Регионалният подход при оценка влиянието на предприсъединителните фондове. Североизточен регион за планиране в България стр. 112
ГЛАВА III   АНАЛИЗ НА ВЛИЯНИЕТО НА ПРОГРАМА САПАРД ВЪРХУ ИКОНОМИКАТА НА БЪЛГАРИЯ И СЕВЕРОИЗТОЧНИЯ Й РЕГИОН стр. 129

1. Същност и приложение на програма САПАРД стр. 129

2. Количественото влияние на програма САПАРД в регионален аспект на база конструирания Input-Output модел стр. 143

3. Анализ на резултатите, получени от емпиричното изследване стр. 147

4. Анализ на финансовите показатели, получени чрез анкетния лист стр. 172

5. Оценка на изпълнението на програмата стр. 181

6. Изводи и препоръки стр. 189
ЗАКЛЮЧЕНИЕ стр. 193
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА
ПРИЛОЖЕНИЯ

3. 
   КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД
   

1. 
   Икономическа интеграция и регионална хетерогенност
   

Последните два етапа на разширяване на ЕС през 2004г. и 2007г. с дванадесет нови членки, сред които е и България, дават нов тласък на дискусиите за диспропорционалността на развитие на регионите в общото европейско пространство. Новоприсъединилите се страни изостават значително от показателите, характерни за страните по-раншни членки. Това са страни с региони, в които традиционно силно застъпен е аграрният сектор и повече от 80% от територията на които може да се определи като аграрна, заета от селски райони. Това изостря допълнително необходимостта от засилване на ролята на РП в тази област, поставя акцент за засилването на капиталовото подпомагане за новоприсъединили се региони и страни с оглед ускореното им догонващо развитие. Подчертаваме, че следва да се прави разлика и да не се бърка стремежът за хомогенност в развитието с процеса на приближаване в развитието. Намаляването на хетерогенността означава сближаване на икономическите показатели по линията център-периферия в рамките на разглежданото пространство, в случая ЕС, но съвсем не означава стремеж към уеднаквяване на спецификата на развитие и уникалността на икономиките на отделните региони в рамките на Съюза.

В тази точка се въвежда и изяснява понятието “регион” в пространствен и социо-икономически аспект. От своя страна социо-икономическият аспект може да се раздели на функционално и институционално-административно направление. В рамките на ЕС поради многообразието на регионите и хронологично-историческите фактори за формирането им е трудно да се възприеме единно дефиниране на понятието. За целите на РП на ЕС регионите се отнасят до национални или вътрешно-държавни административни области. Този признак, който се възприема и за целите на изследването, е познат под наименованието “номенклатура на обединените териториални статистически единици” (NUTS). Същевременно се обръща внимание на понятието регионално развитие, на необходимостта от провеждане на специализирана политика в тази област, тъй като относителната хомогенност в развитието на различните региони е едновременно предпоставка, а същевременно и признак за устойчивост и балансираност на икономиката на дадената териториална единица – регион, държава или съюз.

Изследваните данни по отношение на разполагаем доход на населението и безработица на NUTS 2 равнище ясно отчитат съществуването на значителна диспропорция между регионите в страните членки, което налага и извеждането на политиката за регионите като основен инструментариум за противодействие на тази тенденция в рамките на ЕС. Интересно е да се отбележи фактът, че в по-голямата част от проблемните региони ниските равнища на доходите съвпадат с високи равнища на безработица, което се потвърждава и от корелационния анализ за връзката между двата показателя. ЕС се стреми да подейства на небалансираността с цел постигане на устойчиво и балансирано развитие. Днес ЕС възприема един нов идеологичен подход, характеризиращ цялата дейност в областта на преодоляване на различията: от Европа на държавите към Европа на регионите.

В настоящата част са изведени мненията на различни автори и школи. Например Болдрин-Канова, Хърв, Миделфарт-Кнарвик оспорват икономическия смисъл на подобен тип преразпределяне на средства под формата на регионална политика, дискутират необходимостта от допълнително увеличаване на средствата по нея и я определят като чисто политически въпрос.

Неокласическата икономическа теория, базирана на труда на Хекшер-Олин и съвременните изследвания на Кругман-Обстфелди Солоу, подкрепя твърдението, че в една обособена икономическа зона като ЕС ще се осъществи конвергенция или сближаване на доходите от факторите на производство, тоест сближаване на работните заплати и лихвените равнища. По-смекчените форми на неокласическата конвергентна теория допускат различия в регионалните продуктови технологии и като пряко следствие от това регионални диференциации в оптималната капиталова интензивност.

В дивергентната икономическа теория (или теорията на различията), представлявана от Сала-и-Мартин, Брадли, П.Кругман и А.Венабълс, се застъпват абсолютно противоположни тези и заключения. Този дял на икономическата теория поставя акцент върху технологичните различия, транспортните разходи и влиянието на разликите в регионалните икономически структури върху регионалния икономически растеж. Общо казано, дивергентната теория предвижда развитието на хетерогенна икономическа картина със значими различия по отношение на възвращаемостта от факторите на производство в централните и периферните региони. Това, от своя страна, би довело до значима миграция на мобилните фактори на производството от по-бедни към по-богати региони, а така проблемът би се задълбочил допълнително. Независимо от твърденията, подкрепени в различна степен чрез емпирични изследвания съществува убеденост в ефективното действие на конвергентните сили в краткосрочен и средносрочен период се нуждае от пълната подкрепа от страна на РП на ЕС, при това с приоритет в изоставащите региони.

Възприемат се идеите, представени от умерената неокласическа икономическа теория и новите теории по отношение на регионалните различия и процеса на сближаване. Ясно се осъзнава, че постигането на масирано и пълно свободно движение на факторите на производство на този етап в рамките на ЕС, макар и формално реализирано, фактически е нереалистично. Безспорно, в българската действителност към момента все по-силно се проявяват примери в подкрепа на дивергентната теория, резултиращи в задълбочаване на регионалните диспропорции на развитието и задълбочаване на небалансираността на икономиката в регионален план. Поради тази причина е от особено значение да се предприемат мерки, да се разработят програми и да се намерят целенасочени механизми за преодоляването на тези задълбочаващи се проблеми. В национален и регионален аспект е от особено значение способността за ефективно усвояване на помощта, предоставена ни от ЕС за регионално развитие и особено с акцент върху развитието на селските райони, каквито са повечето в страната.

2. 
   Регионална политика на ЕС
   

В научната литература появата на РП се описва като предопределена от причини, имащи едновременно социален, политически и икономически характер. Като такива се сочат: изглаждането на пространствено “несправедливия” механизъм за разпределение на доходите; подпомагането на структурните проблеми за икономики в преход и подложени на шокове; намаляването на незаетите трудови ресурси; оптимизиране на пространствената алокация на производството чрез намаляване на претовареността в дадени региони и на други разходи, произхождащи от струпването на икономическа дейност в богатите региони.

Последните два аргумента по отношение появата на РП могат да бъдат определени като чисто икономически. Като хипотеза за третия аргумент се приема, че в някои региони съществува недостатъчна икономическа активност, което води до непълноценно използване на потенциала на някои фактори на производство и по-специално работната сила, което поражда безработица. Счита се, че именно в тези области РП може да помогне чрез реинтегрирането им в икономическия процес и така да спомогне растежа на агрегатното благосъстояние. Принципно този аргумент може да се използва за защита и на намесата на държавата в икономиката. Но за да е валидна и обоснована тази хипотеза, ние считаме, че следва да са налице две съществени условия. Първо - излишъкът от производствените фактори да е от относително немобилни към другите интегриращи се области; второ - разходите за тяхното активиране да бъдат относително по-ниски от ползата, която би се извлякла от тяхното действие.

По отношение на ЕС първото условие може да се счита до голяма степен изпълнено за момента. Факторната мобилност и особено трудовата мобилност често се разглежда като политически нежелана. Като се има предвид липсата на политическа нагласа за насърчаването й, факторната мобилност остава по-скоро политически обусловена и в по-малка степен неизбежен факт. Същевременно допуска се, че ситуацията ще бъде значително променена с пълноправното членство на новите държави членки и изтичането на ограничителния период за техните граждани. Следва да се има предвид, че до голяма степен пречки за осъществяването на перфектна еластичност на производствения фактор “труд” са и съществуващите исторически, културни и лингвистични бариери в рамките на ЕС.

С оглед на идентифицирането на предпочитаните инструменти следва да се вземат предвид две основни правила. Първо: мерки, целящи повишаване на конкурентоспособността на даден регион, като инвестициите в човешки капитал и инфраструктура, следва да са с по-голям приоритет пред мерките, които действат директно на фирмено равнище. Второ: РП следва да повиши ендогенния потенциал на изоставащите региони, а не да пренасочва съществуващи дейности от един регион в друг.

Следователно става ясно, че няма една единствена причина за генезиса на РП. Появата се дължи по-скоро на комплекс от фактори от социално-икономически и политически характер. Без съмнение остава фактът, че аргументите за справедливостта са доста по-силни от тези за ефективността от нейното действие.

3. 
   Принципи и цели на регионалната политика на ЕС
   

РП на ЕС отдава голямо значение на поощряването на принципа на субсидиарност. Той заема все по-ключово значение при формирането на самата политика и разпределението на структурните фондове. Той ясно се откроява и в регламентите на предприсъединителната помощ за страните от Източна и Централна Европа. Целта на програмите е да подготвят страните кандидатки за начините и механизма, по който действа регионалното субсидиране, и да се предначертае политиката, заложена зад тези механизми.

4. 
   Регионална политика на ЕС след 2000-та година
   

Авторът се спира на финансовия инструментариум за подпомагане на новоприсъединяващите се страни в двата планови периода 2000-2006 и 2007-2013г. Отделено е внимание на предприсъединителния инструментариум, на общностните инициативи и Кохезионния и Структурните фондове. Проследява се отново логическата връзка “задълбочаваща се интеграция-промяна в политиката” за постигане на плавен преход. Поредното разширение увеличава разнообразието и различията в рамките на ЕС, пораждайки неблагоприятни проблеми както върху някои региони, така и в някои сектори, а за това е необходима адекватна подготовка.

Предприсъединителната стратегия следва да бъде пригодена да подготви страните кандидатки към бъдещите изисквания и да им предостави необходимата помощ и финансови ресурси. Страните следва бързо и плавно да направят прехода от предприсъединителни инструменти към реалните структурни фондове. Като най-скромна във финансов аспект, но може би получила най-голяма популярност е програма САПАРД за подпомагане на селските региони и селското стопанство с бюджет от 3,64 млрд. евро. От самото създаване на предприсъединителните инструменти се предвижда те да бъдат заменени след присъединяването на новите страни с вече утвърдилите се в ЕС Кохезионен и Структурни фондове.

От направения анализ в дисертационния труд може да се обобщи, че се отбелязва значим прогрес в сравнение със ситуацията от преди 1996 год. Но този прогрес се дължи основно на намаляване на различията между самите страни членки и в много по-незначима степен между самите региони. Забелязва се значимо обвързване на разходите по политиката за сближаване с целите, заложени в Лисабонската стратегия. Тази тенденция е особено характерна за по-богатите региони. Като цяло се установява, че много страни използват финансиранията от ЕС за поощряване на развитието на икономика на знанията и на предприемаческата инициатива. Средствата по Цел 1 остават фокусирани върху развитието на традиционни проекти в областта на транспорта и инфраструктурата, но се забелязва и концентрация към разработване и иновации. Финансирането по Цел 2 все повече се използва за промотиране на икономически растеж и подобряване на конкурентоспособността. Във всички програми по Цел 1 и Цел 2 се поставя особено силен акцент върху подобряване на образованието и квалификацията на трудовите ресурси.

Последният теоретичен аспект, на който се спира изследването, е свързан със системата на централизираност или децентрализираност при реализирането и управлението на РП на ЕС. Застъпва се тезата за умерена централизация при разработването и управлението на Регионалната политика, като същевременно се дава възможност на отделните страни да определят сами къде са най-наболелите им проблеми и къде следва да бъде насочено европейското финансиране. Тук се разглеждат различни аргументи “за” и “против” системата на действие на политиката. Основните причини в полза на общностната политика могат да се сведат до четири:

1. 
   “Финансовото целево подпомагане” е аргумент, дължащ се на оскъдните ресурси в по-бедните държави членки, които не могат да разрешат самостоятелно своите проблеми и се нуждаят от помощта на ЕС.
   
2. 
   “Взаимният интерес” е вторият аргумент, базиращ се на презумпцията, че решаването на проблемите в една държава е от полза за цялата общност (EU- wide effect).
   
3. 
   “Ефектът на интеграцията” е аргумент, базиращ се на разбирането, че ползите от интеграцията не са равномерно разпределени в целия ЕС и затова е необходим централизиран механизъм за преразпределение на ползите.
   
4. 
   “Ефектът на другите политики на ЕС” е аргумент, че неравномерното разпределение на ползите от други политики - като Единната аграрна политика - следва да бъде компенсирано чрез средствата на РП на ЕС.
   

1. 
   Предприсъединителни инструменти
   

Тази част от дисертационния труд описва различните техники на микро- и макроравнище за осъществяване на анализа, необходим за целите, които си поставяме. За изследване на макроикономическо равнище на влиянието на САПАРД се конструира Input-Output модел. Резултатите от макроикономическото влияние на програмата се сравняват с получените резултати от проведената анкета на микроикономическо равнище с бенефициенти по програмата. Този тип анализ дава възможност да се съпоставят отделните равнища и да се получи значително по-точна представа за ефекта от действието на подобен тип програми върху икономиката на страната и нейните региони.

В тази си част разработката изследва влиянието на програма САПАРД в периода 2001-2007 год. върху (най-общо) икономическото развитие на страната и конкретно върху Североизточния регион за планиране. Инструментариумът е математически I-O модел на Леонтиев.

Моделът позволява да се проучи детайлно, съответно да се представи влиянието на различните структурни промени върху националните икономики. Същевременно I-0 моделът може да бъде изключително полезен при оценка на планове за икономически растеж, както и за избора на подходящи мерки за структурни интервенции в отделни сектори на дадена икономика. Ефективността на модела е сравнително ограничена, ако за оценка и определяне на плана за развитие или за структурните политики на регионално ниво се използва I -О модел на национално ниво. Емпиричното определяне и изграждане на регионални I-О модели е възможно чрез използване на първични данни за междуотрасловите потоци на регионално равнище или чрез прилагането на различни техники за регионализация на националния I-O модел на дадена страна. Към настоящия момент хибридните методи са най-често и широко използвани при конструирането на регионални I-O матрици.

Като се отдава дължимото на инструментариума, не се пренебрегва значението на обосновката – на избора на подходящите политики, ориентирани към развитие на регион, характеризиращ се като преобладаващо селски. Що се отнася до избора пък на конкретния регион на изследване, изхожда се от следните изисквания към него: (1) да представя сравнително добре съществуващата икономическа конюнктура в страната, (2) да бъде дефиниран като „селски" и (3) за който да бъде възможно прилагането на политиките за развитие на селските райони. Изводът, който може ла бъде направен, е, че Североизточният регион на България удовлетворява всички предварително поставени изисквания. Това предопределя избора му в изследването.

Описани са последователно стъпките при изготвянето на самия модел на изследване. Програма САПАРД може да се анализира чрез прилагането на класически I-O подход, тъй като в основни линии дава обществен принос към инвестициите по сектори, които в рамката на I-O модел са част от вектора на крайното търсене.

I-O моделът, насочен от крайното търсене, има вида:

1. 
   X = (I – A)^-1 FD,
   

В тази част е представена методологията на конкретното ни емпирично изследване. Идеята е да се оцени въз основа на фактите доколко ефективно е усвояването на европейските средства по предприсъединителната помощ, къде са най-сериозните проблеми пред подобен тип финансиране, каква е ползата в регионален аспект от тези субсидии и доколко бенефициентите са подготвени за пълноценно усвояване на структурните фондове и останалите аграрни фондове след вече осъщественото ни присъединяване към ЕС. Изследването е проведено на територията на страната. Отразява спецификата на реализация на програмите в нея. Въпросът е да се приемат или отхвърлят работните хипотези.

Емпиричният модел, с който се работи, е насочен към изследване на усвояването по проекти, реализирани в рамките на програма САПАРД, при която в голямата си част проектите са по-достъпни за реализация от един бенефициент, насочени са основно към частни бенефициенти и в много малка степен засягат публично-частното партньорство и имат относително по-малки бюджети, което ги прави и по-масово достъпни. Тук се изключват сложни инфраструктурни проекти с национално и наднационално значение, чиято реализация изисква сложен механизъм на одобрение и финансиране (визираме проекти по програми ФАР и ИСПА). Целта е да се представи реалната готовност на малкия и среден бизнес, тоест “гръбнакът на икономиката”, да усвоява и да реализира максимална ефективност от субсидиите, за да може да отговори на силната конкурентоспособност на единния европейски пазар.

Изследването е проведено в периода от 1 март до 15 август 2007г. Анкетираните са главно от управленския състав на фирмите, както и мениджъри, занимаващи се с инвестиционната дейност в тях. Счетоводните данни са предоставени от главните счетоводители на бенефициентите.

Анкетата съдържа три раздела и обхваща общо 33 въпроса от затворен тип. Първият раздел е посветен на общия профил на фирмата и обхваща въпроси за вида на дейността на предприятието, периода на инвестиционна дейност, структурата на фирмата бенефициент.

Вторият раздел е посветен на инвестиционната дейност на фирмата във връзка с проектирането, изпълнението и оценката за реализирането на проекти. Включени са въпроси за анализ на инвестиционната дейност на фирмата, за стратегическите инвестиционни фактори за предприятията, за оценка на инвестиционния мениджмънт и отчитане на ефективността. Изведени са някои фактори, които биха подобрили процеса по реализация, търси се обратна оценка от страна на самите бенефициенти по тях.

На база на информацията от третата част на анкетния формуляр - финансовите показатели от самите проекти и фирми, са предложени модели за оценка и анализ на ефективността на инвестирането. Те са разработени за целите на текущия и инвестиционния анализ, за прогнозиране на инвестиционната стратегия на земеделските производители. Позволяват да се даде точна количествена оценка на ефективността и се прилагат за разработване на практически правила за инвестиране на капитали. Моделите могат да се приложат за разработване на комбинирани стратегии за инвестиране, за формиране на инвестиционен портфейл, което ще позволи поддържането на максимална ефективност и възвращаемост на инвестициите при минимален риск.

Прави се опит за изследване на инвестиционното влияние на САПАРД върху финансовите параметри на предприятието, аналитично се проследяват коефициенти, изведени от основни финансови и счетоводни показатели. Специално внимание се отделя на показателите за ефективност и финансова автономност, пригодени за изследване на проекти към програма САПАРД.