И медицинският одит с нов шеф

И медицинският одит с нов шеф

Нов шеф има Изпълнителната агенция "Медицински одит". Начело на нея застава шефът на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса д-р Михаил Христов, съобщиха от Министерство на здравеопазването вчера. Заповедта за назначението му бе издадена от вицепремиера и здравен министър Илко Семерджиев. Христов сменя д-р Златица Петрова, която години наред управляваше одита в здравеопазването. Тя остава на работа в агенцията, уточниха от ведомството. И подчертаваха, че Христов има солиден опит и в сферата на доброволното здравно осигуряване, както и в администрациите на Изпълнителна агенция "Медицински одит" и Изпълнителната агенция по трансплантации.

Михаил Христов е завършил медицина със специалност "Ортопедия и травматология". Той има и магистратура по стопанско управление със специализация "Здравен мениджмънт". В периода 1999-2000 г. той е началник-отдел в НЗОК, а след това до 2007 година ръководи Регионалния център по здравеопазване - София.

Детските лекари от "Пирогов" остават

"Проф. Балтов е изключително добър специалист. Той получи своя мандат в понеделник и веднага му се стовари емоционална реакция, която не заслужаваше. Ремонтите в лечебното заведение са планирани отдавна. Нелепо е лекари да се противопоставят на лекари за ремонти. Лекарите трябва да работят за своите пациенти, а не за своите интереси". Това коментира пред БНТ служебният вицепремиер и министър на здравеопазването Илко Семерджиев, във връзка със скандала в "Пирогов". Д-р Атанас Кацаров, който оглавява детска ортопедия и травматология в болницата, обяви, че напуска поста си заради несъгласие с назначението на новия директор на спешния институт проф. Асен Балтов и с промяната за плана за ремонта на детските клиники в болницата.

В същото време проф. Балтов разговаря вчера със специализантите от Клиниката по детска травматология. По време на срещата всеки един от тях е заявил, че желае да остане да работи и специализира в болница "Пирогов", съобщиха от лечебното заведение. До тази среща директорът не беше подписал техни заявления за напускане, които подадоха в понеделник.
От 1 април променят изцяло начина, по който ще се финансират болниците

Край на лимитите за направления

От 1 април се променя начинът, по който ще се финансират болниците. Лечебните заведения ще имат тримесечни прогнозни бюджети, като ще разполагат с буфер от 3%, който могат да ползват за преразход. Освен това се въвежда и механизъм за саморегулация, когато определеният бюджет се надвиши. Това съобщи вчера министърът на здравеопазването в служебния кабинет Илко Семерджиев.

"Средният размер на месечните разходи, примерно за болнична помощ, ще бъде 133.2 милиона лева в тримесечен аспект, което означава 400 милиона лева приблизително. Ако се прескочи 3% граница, започва намаляване на цените на онези клинични пътеки, от които са направили преразходите, като в никакъв случай това не означава, че се намаляват обемите, дори напротив - това ще бъде механизъм за самостоятелна авторегулация на стойността на всяка една клинична пътека".

Освен това пациентите ще получават и специален документ, когато бъдат изписани от болницата. В него ще е записано всичко, което им е правено и на каква цена. Пациентите ще подписват документа, на базата на който държавата ще анализира колко реално струва всяко лечение. "В края на годината ще имаме пълен анализ на цените на клиничните пътеки и административното ценообразуване ще прерасне в истинско ценообразуване, свързано с разходите", каза министърът.

С промените в начина, по който ще се балансират болниците, на практика ще се стопи листата на чакащите, твърди здравният министър Илко Семерджиев. "Голямата придобивка за пациентите е следната - отпадат лимитите и най-вероятно ще започне плавно стопяване на тази централизирана листа на чакащите, която има в момента в НЗОК и която надхвърля вече над 3500 човека". За извънболнична по-мощ са предвидени повече средства за тази година. Личните лекари ще получат около 13 млн. отгоре, а специалистите около 14 млн. "Което означава, че освен повече медицинска помощ и лабораторна ще имаме и друг ефект повечето амбулаторна помощ спестява повече болнични разходи".

За първи път дълговете на болниците у нас надхвърлят половин милиард лева, обясни Семерджиев. И съобщи, че тръгват проверки относно спазването на финансовата дисциплина, като междувременно са поискани оздравителни планове от лечебните заведения с големи дългове. От дълговете в размер на 509 млн. лв. 417 млн. са на държавните болници. От тях 150 милиона са просрочени. Останалите 92 млн. лв. са дългове на общинските болници, от които 42 млн. лв. просрочени.

Семерджиев съобщи още, че се готвят и промени, които ще ограничат ненужния престой в болница. Пациент, който е влязъл за изследване, ще може да си тръгне същия ден, даде пример той. И обясни още, че ще има промяна и по отношение на обемите и цените на клиничните пътеки. Клинични пътеки, които са прекалено оборотни и смятани за печеливши, в крайна сметка няма да могат да изтърбушат бюджета на

Касата, защото на три месеца ще се включва режимът за регулация. Пациентските организации и тази година настояваха да отпаднат много клинични пътеки за проследяване на хронични заболявания, по които се правят процедури, които отнемат няколко часа. Въпреки че сигналите са от години, от касата не смятат, че оптимизирането на разходите е техен проблем", посочи министър Семерджиев.