І. Методични изисквания Кодове по мкб



страница2/3
Дата31.12.2017
Размер0.54 Mb.
#38074
1   2   3

4. Индикации за лечение.

КЛИНИЧНИ СИМПТОМИ

Хоспитализация в клиника/отделение по физикална и рехабилитационна медицина

или

клиника/отделение по неврология със сектор по физикална и рехабилитационна медицина (ФРМ) към лечебното заведение:

Спешни (само при пациенти с ДЦП):

- при деца до 12 месеца с изоставане в двигателното, говорното или психическото развитие повече от 3 месеца;

- при деца до 12 месеца с асиметрия на двигателното развитие и моторните умения;

- при изоставане в двигателното, говорното или психическото развитие, комбинирано с гърчове;

- при влошаване и/или намаляване на двигателните, говорните и психическите умения.

Планови:

А. Абсолютни показания от невро-кинезиологичния и рехабилитационния статус:

- изразени моно-, хеми-, квадри, пара- парези / парализи;

- изразен дискоординационен синдром;

- изразено нарушение на равновесието;

- паркинсонов синдром;

- тежки когнитивни и речеви нарушения при горепосочените синдроми;

- при деца до 12 месеца с изоставане в двигателното, говорното или психическото развитие под 3 месеца;

- при деца над 12 месеца с изоставане в двигателното, говорното или психическото развитие.



Б. Относителни показания:

- ХИБС;


- тежкостепенна артериална хипертония;

- повишен риск от настъпване на усложнения, задълбочаване на състоянието или рецидив / реинсулт.



В. Противопоказания за хоспитализация:

- силно ограничен рехабилитационен потенциал в резултат на придружаващи заболявания или нов остър инцидент;

- наличие на общи противопоказания за рехабилитация – фебрилитет, коагулопатии, тежка сърдечна недостатъчност, неоплазми, специфични белодробни заболявания и др.;

- при деца с ДЦП с IQ под 60.


Забележка: допускат се общо три хоспитализации. Първата е в периода до 45 ден от дата на документирано доказан остър инцидент/пристъп, но в случаите на по-дълъг период на хоспитализация пациентът има право само на две хоспитализации. Втората и третата са при необходимост до 1 година от датата на острия инцидент/пристъп.

Всяка нова хоспитализация при ДЦП, която отговаря на някои от индикациите (точка 4), се отчита като нова клинична пътека. Допускат се до 12 повторни хоспитализации в рамките на една година, но не повече от един път за един отчетен период.

Броя на пролежаните дни трябва да отговаря на броя на проведените процедури по видове.
5. Условия за лечение.

Предхоспитализационен минимум

Задължения на общопрактикуващия лекар:

- направление за хоспитализация;

- назначаване на изследване на ПКК и урина;

- при необходимост – консултация с невролог, кардиолог и ендокринолог (при диабетици).
Задължения на специалист от ИМП:

- изследвания при необходимост


Вътреболничната подготовка на болния включва:

1. Документ №3.


6. Провеждане на лечението.

Специалистът по физикална и рехабилитационна медицина при приемане на пациента прави подробен невро-кинезиологичен анализ и оценка на рехабилитационния потенциал на пациента, на базата на които формулира задачите на рехабилитацията и съставя конкретна индивидуално-съобразена медикаментозна, физикално-терапевтична и рехабилитационна програма.



Основно място в рехабилитационната програма на пациентите заема кинезитерапията. След прецизно функционално тестуване лекарят-специалист по ФРМ определя към коя от основните групи се причислява болния и конкретизира диференцирания лечебен подход.

I група – болни с тежка степен на двигателен дефицит, при които липсва самостоятелна волева двигателна активност и/или походка или тя е възможна само с придружител и помощно средство:

Задачи:

  • запазване на пасивните ставни амплитуди на движение на засегнатите крайници;

  • стимулиране и закрепване на наличните двигателни схеми и тяхното подчинение на волевия контрол;

  • вертикализация и обучение в ходене по равно;

  • обучение в дейности от ежедневието за сметка на незасегнатите крайници.

Средства:

  • коригиращи статични позиции, които са различни в зависимост от положението на пациента в леглото;

  • пасивна мобилизация на засегнатите крайници;

  • суспенсионна терапия;

  • улесняване чрез рефлекси и двустранни синкинезии;

  • ходене по равен терен с помощни средства и визуален контрол;

  • обучение в дейности от ежедневния живот (ДЕЖ).

II група – болни с умерена степен на двигателен дефицит и/или дискоординационен синдром, при които двигателната активност носи белези на волеви контрол и има налични (но трудно осъществими) активни волеви движения, походка и самообслужване; наблюдава се средно-тежка степен на статична и/или локомоторна и/или динамична атаксия.
Задачи:

  • извеждане на болните от примитивните двигателни схеми;

  • изграждане на сложни двигателни модели с правилна траектория и значителна функционална стойност;

  • обучение в автоматична двигателна дейност (слизане по стълби и адаптация към препятствия, трениране на дисталната хватателна функция на ръката);

  • трениране на походката и самообслужването с включване на засегнатата ръка.

Средства:

  • подтискане на патологичния постурален тонус – инхибиращи позиции;

  • суспенсионна терапия;

  • активни упражнения по съответните методики; вкл. упражнения за стабилизиране на походката по равен терен и трениране на ходенето по стълби и срещу препятствия (по съответни методики, вкл. Albert);

  • упражнения за равновесие;

  • трениране на координацията;

  • механотерапия;

  • трудотерапия.

III група – болни с по-леки степени на двигателен дефицит и/или координационни нарушения, при които страдат фините и сложните движения. Двигателната дейност е богата и разнообразна без примитивни синергии. Спастичността е незначителна.

Задачи:

  • да се доусъвършенстват, закрепят и автоматизират активните волеви движения;

  • правилните двигателни схеми да се вградят в ежедневната двигателна функция на болния;

  • да се усъвършенства координацията на активните волеви движения.

Средства:

  • аналитична гимнастика, вкл. за фините движения;

  • упражнения за равновесие и трениране на координацията;

  • слизане по стълби (IV и V последователност по Albert);

  • ходене с препятствия;

  • трудотерапия.

Основни принципи за провеждане на кинезитерапия:

  • нормализиране на мускулния тонус;

  • постепенност и последователност на натоварванията;

  • активните движения се извършват само след като болният е усвоил статичния контрол на позата;

  • укрепване на постигнатите активни движения;

  • редуване на активното волево усилие с връщане в пасивна позиция;

  • автоматизиране на постигнатите активни движения чрез многократно повторение, включени в цялостни двигателни модели с практическа стойност;

  • тренировка на позата и походката;

  • стимулиране координацията на грубата и фината моторика.

Електростимулации с ниско- и средночестотни токове

При този вид физикално лечение се търси следният ефект:



  • възстановяване на мускулния дисбаланс чрез стимулиране на антагонистите на спастичните мускули, което по принципа на реципрочната инервация на Scherington води до релаксация на агонистите. Друг метод е директното въздействие върху спастичните мускули с инхибиращи токови параметри или синхронизирана електростимулация на агонисти и антагонисти с два токови кръга с различни параметри;

  • функционална стимулация за подпомагане на пациента с моно-/хеми-/пара-/квадри-пареза при извършване на трудно осъществими движения.

Термотерапия. Важен момент в рехабилитацията на болните е подготовката за кинезитерапия, която цели релаксиране на мускулния тонус в агонистите. За тази цел се прилагат парафинови/кални апликации, лугови компреси, криотерапия, компреси по Кени и др.

Хидротерапия (балнеотерапия). Водолечебните и балнеологичните фактори трябва да се прилагат много внимателно, след преценка на състоянието на сърдечно-съдовата система. Най-общо показани са болни в първи функционален стадий по NYHA.

Фармакотерапия. Основните средства на рехабилитацията при заболявания на централната нервна система са физикалните фактори. Медикаменти, които улесняват провеждането на физикалното лечение, са миорелаксантите и се включват в стойността на клиничната пътека.

За основното заболяване, което вече е уточнено, както и за придружаващите заболявания, следва медикаментите да бъдат изписвани преди приемане за рехабилитация от ОПЛ и/или невролога от извънболничната помощ (ноотропни средства, невропротектори, церебрални вазодилататори, антиагреганти и антикоагуланти, антиконвулсанти, антихипертензивни лекарствени средства; за МС - кортикостероиди, интерферони, кополимер-1, други имуностимулатори и имуномодулатори, витаминотерапия; антипаркинсонови средства; и др.).



Методология за определяне функционалното състояние на болния и рехабилитационния потенциал:

  • тестуване на двигателната функция;

  • определяне стадия на функционално възстановяване по Brunnstrom (за пациенти с хемипареза);

  • тестуване на спастичност;

  • тестуване по Kurtzke (за МС);

  • тестуване по URSP (Unified Rating Scale of Parkinsonism)

  • тестуване на координацията – статика (вкл.равновесие), локомоция (локомоторен тест), сложна и фина моторика (вкл. диадохокинезия);

  • тестуване на самостоятелността в дейностите на ежедневния живот (ДЕЖ) - за пациенти с хеми/квадрипареза по скалата на Barthel.

  • тестуване по Holt Hochkin-Squires; Gross Motor Function Classification System; Ashwort и невроразвойна диагностика (само за ДЦП).

ПРИ ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА:

Всяка нова хоспитализация при ДЦП, която отговаря на някои от индикациите (точка 4), се отчита като нова клинична пътека. Допускат се до 12 повторни хоспитализации в рамките на една година, но не повече от един път за един отчетен период.

Броя на пролежаните дни трябва да отговаря на броя на проведените процедури по видове.

При деца от раждането до 1 год. 6 мес. (препоръчителен алгоритъм на лечебно поведение).

Специализирана кинезитерапия (невро-развойни методики по Бобат и/или Войта), сензорно-интеграционна терапия (при необходимост), магнитно поле, електростимулации (при крайна необходимост - за антагонисти на антигравитационна мускулатура на горни крайници), психологична интервенция – индивидуална и фамилна, логопедична интервенция – пред-речена рехабилитация, хранителна терапия, медикаментозно лечение – антиепилептика (при необходимост), психостимуланти (при деца със забавена или липсваща идеомоторика).



При деца от 1г. и 6м. до 3 години (препоръчителен алгоритъм на лечебно поведение).

Специализирана кинезитерапия (невро-развойни методики по Бобат и/или Войта) сензорно-интеграционна терапия (при необходимост), позиционна терапия, механотерапия, магнитно поле, електростимулации за антагонисти на спастичната мускулатура на крайниците, за права коремна мускулатура и лумбална част на паравертебрална мускулатура, топлинни процедури – термо-/крио терапия, хидротерапия, лазерна-акупунктура (по преценка), психологична интервенция – индивидуална и фамилна, логопедична интервенция – пред-речена рехабилитация, медикаментозно лечение – антиепилептика (при необходимост), психостимуланти (при деца със забавена или липсваща идеомоторика), миорелаксанти пер ос / интрамускулно (при необходимост).



При деца от 4 до 7 години (препоръчителен алгоритъм на лечебно поведение).

Специализирана кинезитерапия (невро-развойни методики по Бобат и/или Войта), аналитична кинезитерапия, позиционна терапия, механотерапия, електростимулации за антагонисти на спастичната мускулатура на крайниците, за права коремна мускулатура и лумбална част на паравертебрална мускулатура, топлинни процедури – термо-/крио терапия, хидротерапия, лазерна-акупунктура (по преценка), психологична интервенция – индивидуална и фамилна, логопедична интервенция – говорна и речена рехабилитация, дефектологична интервенция – монтесоритерапия, приложни игри и занимания, дейности от ежедневния живот, медикаментозно лечение – антиепилептика (при необходимост), психостимуланти (при деца със забавена или липсваща идеомоторика), миорелаксанти интрамускулно (при необходимост).



При деца от 8 до 18 години (препоръчителен алгоритъм на лечебно поведение).

Аналитична кинезитерапия, позиционна терапия, механотерапия, електростимулации за антагонисти на спастичната мускулатура на крайниците, топлинни процедури – термо-/ крио-терапия, лазерна-акупунктура (по преценка), фонофореза (по необходимост при постоперативни цикатрикси), медикаментозно лечение – антиепилептика (при необходимост), психостимуланти (при деца със забавена или липсваща идеомоторика), миорелаксанти интрамускулно (при необходимост), хирургическо лечение на контрактурите; психологична интервенция – индивидуална и фамилна, логопедична интервенция – говорна и речена рехабилитация, учебни занимания и професионално ориентиране.


7. Поставяне на окончателна диагноза – пациентът се хоспитализира за провеждане на рехабилитация след остър инцидент/пристъп/влошаване на заболяване, което предварително е документирано.

При пациенти с ДЦП:

Преходна диагноза: до 1 година и 6 месеца – централно координационно смущение в степени според класификацията на В. Войта.

Окончателна диагноза: след навършване на 1 г.и 6м. по форма, тежест и картина.
8. Дехоспитализация и определяне на следболничен режим.

Пациентът се дехоспитализира с различна степен на подобряване на двигателните и говорните функции (при отклонения) и самостоятелността в ДЕЖ - в зависимост от тежестта на прекарания остър инцидент/пристъп. Пациент с ДЦП може да бъде изписан след подобряване на двигателни и/или говорни и/или психични умения, определени спрямо календарната му възраст.



Довършване на лечебния процес и проследяване

Рехабилитацията на болните с увреда на ЦНС продължава и след дехоспитализацията. Специалистът по физикална и рехабилитационна медицина в извънболничната помощ поетапно оценява клиничното състояние на пациента и контролира физикално-терапевтичната програма на 2-ри, 3-ти, 6-ти, 9-ти, 12-ти, 18-ти и 24-ти месец след инцидента/пристъпа. По преценка при тежките случаи се допускат още две хоспитализации до 12-ия месец от датата на острия инцидент/пристъп.

Завършването на лечебния процес при пациент с ДЦП става при изравняване на двигателни и/или говорни и/или психични умения с календарните такива.
9. Експертиза на работоспособността.

Неработоспособността се определя според състоянието на пациента.



Експертиза на инвалидността при деца до 16 годишна възраст – определя се от РЕЛКК към педиатричните клиники, определени в “Наредба за експертиза на инвалидността при деца до 16 годишна възраст” от 2000 година. При деца – издаване на болничен лист на родител/ настойник за болничния престой.
10. Права на пациента.

10.1. Информация на пациента относно заболяването (Документ №6 – предоставя се на пациента при постъпване).

10.2. Методични изисквания за изготвяне на Декларация за информирано съгласие (Документ №5).

ІІ. Документиране на процеса.

1. Хоспитализацията на пациента се документира в лист “История на заболяването” и в част ІІ на талон-направление за хоспитализация.

2. Документиране на лечението (Документ №3).

3. Отклоненията (част І, т.3.) се документират в Документ №4.

4. Изписването/превеждането се документира в:

- лист “История на заболяването”;

- част ІІІ на талон-направление за хоспитализация;

- епикриза.

Документ № 3, 4 се прикрепят към лист “История на заболяването”.

Допълнителен лист към ИЗ №



ДОКУМЕНТ №3
ПРИЕМАНЕ НА ПАЦИЕНТА

ОТГОВОРЕН СЪСТАВ

ЗАДАЧИ – ДЕТАЙЛИ

ДЕН











Специалист по ФРМ

Снемане на соматичен и неврологичен статус










Определяне на тежестта на инсулта според двигателния дефицит










Определяне на рехабилитационния потенциал










Изработване на индивидуална рехабилитационна програма










Назначаване на медикаментозна терапия, диета и режим










Назначаване на консултация с невролог, психолог, логопед и други специалисти (при необходимост)










Оценка за ефективността на проведената рехабилитационна терапия










Даване на указание на пациента и близките за продължаване на рехабилитацията










Невролог

Провеждане на консултация (при необходимост)










Определяне на съответна фармакотерапия (при необходимост)










Логопед

Диагностика и трениране на говор по показания










Рехабилитатор

Изпълнява назначената кинезитерапия










Изпълнява назначената електротерапия










Изпълнява назначените парафинови апликации, криотерапия и други










Изпълнява назначените други процедури от индивидуалната рехабилитационна програма










Медицинска сестра

Грижи за личната хигиена и хранене на болния










Изпълнение на назначената лекарствена терапия










Психолог

Оценка на висшите корови функции и на психологическия порфил на пациента с оглед евентуална медикаментозна или психотерапевтична корекция (по необходимост)










Извършени дейности, неописани по-горе














































Мотиви в случай на прилагане/неприлагане на манипулациите, описани по-горе






















Лекуващ лекар

Инициали……………………Подпис………………….

Отклонения:

□Не □Да


Каталог: files -> custom -> downloads
downloads -> Кн. 2/2004 г., стр. 219; кн. 3/2004 г., ст
downloads -> Наредба №9 от 19. 11. 2003 г
downloads -> Кн. 2/2004 г., стр. 371; кн. 4/2004 г., ст
custom -> Фокус група: работодатели съдържание
custom -> Конкурс за деца на National Geographic („Конкурсът ). Победителите в националния конкурс на National Geographic Kids България ще бъдат избрани до края на ноември
custom -> Конкурс за деца на National Geographic („Конкурсът ). Победителите в националния конкурс на
downloads -> Доклад за 2012 г.; Финансов отчет за 2012 г
downloads -> Доклад за 2012 г.; Финансов отчет за 2012 г


Сподели с приятели:
1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница