ІІІ. Местоположение на инвестиционното предложение

НАЦИОНАЛЕН ПАРК ”РИЛА”

- площ: 81046 хектара

- горите покриват 53481 хектара

- безлесната зона е 27565 хектара

- 90%от екосистемите са естествени

- има 4 резервата с обща площ 16222,1 хектара

- най-висок връх: Мусала – 2925 м. надморска височина

- най-ниска точка: над Благоевград, около 800 м. надморска височина

Национален парк “Рила” e най-големият национален парк в България. Разположен е на 100 км. южно от София, в централните и най-високи части на Рила планина. В него се опазват: саморегулиращи се екосистеми, които притежават значително биологично разнообразие; съобщества и местообитания на редки и застрашени видове; исторически паметници със световно значение за науката и културата.

На територията на Община Благоевград се намира резервата “Парангалица”

“Парангалица” е резерват от 1933 г. и е обявен само един ден след най-стария резерват в България – “Силкосия”. Името на резервата е древно и идва от гръцката дума “парангалос” означава забранено, завардено. Резерватът е разположен върху част от югозападните склонове на Рила, на площ от 1509 хектара. В него се опазват едни от най-старите смърчови гори в Европа, със средна възраст над 200 години. Те създават благоприятни условия за развитието на около 290 висши растения и много животински видове, защитени по закона и включени в Червената книга на България. От март 1977 г. резерватът е включен в Списъка на биосферните резервати по програмата “Човек и биосфера” на ЮНЕСКО.
Минерално разнообразие

Минерално разнообразие в обхвата на въздействие на инвестиционното предложение не е известно. Разглежданият район не е известен с наличието на минерални ресурси.

В биогеографско отношение разглеждания в настоящата информация район попада в Южнобългарския биогеографски район. Според ботанико-географското райониране на България, районът попада в Средиземноморската ксерофилна област. Първичният характер на природата в района е доста променен в резултат от дейността на човека.

Декоративната растителност на Община Благоевград е представена на обща площ от 1 383 964 кв.м. /градини, паркове, тревни ивици, междублокови пространства и др./Всички те попадат в категория за широко обществено ползване (ШОП), съгласно Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Общо в зелените площи на града са установени 157 вида и форми — 31 иглолистни, 70 широколистни и 47 вида храсти, 9 лиани и почвопокривни, като не са регистрирани всички форми.

Откриват се и по-рядко използвани за страната ни видове с южна компонента, като: Abies cephalonica Loud, Abies pinsapo Boiss, Cedrus —Calocedrus decurrens Florin, Cupressus arizonica Greene, Ginkgo biloba L., Albizia julibrissin Durazz., Broussonetia papyrifera L′Herit., Cercis siliquastrum L., Diospyros kakiL. f., Eucommia ulmoides Oliv., Liriodendron tulipiffera L., Magnolia kobus DC ,Koelreuteria paniculata Laxm., Paulownia tomentosa Stend., Hypericum calycinum L., Vitex agnus-castus L. ,Ficus carrica L., Pterocarya caucasica C. A. Mey, Viburnum rhytidophyllum Hemsl. ,Zingiber officinale, Ziziphus vulgaris

Най—голям брой видове има установени в Градската градина (19 иглолистни и 20 широколистни).

Значително е и видовото разнообразие в кварталните градини. Броят на широколистните видове преобладава, което е напълно нормално за района. До голяма степен за разнообразното видово участие в кварталните градинки допринасят плодните дървета, садени от живущите. Иглолистните са използвани в групи и количественото им участие не е голямо.

Участието на установените видове в изграждането на зелените площи е различно. Едни са застъпени повече, други по — малко, а трети са представени единично.

Преобладаването на иглолистните видове за района е неблагоприятно. Безспорно те са много ефектни в полските райони, но общо взето са по — чувствителни към неблагоприятните условия — засушаване и замърсяване на почвата и въздуха и др. При такива условия те понижават силно декоративните си качества и рано загиват.

С най — голямо участие (53%) сред иглолистните са туите - Biota orientalis— 34% и Thuja occidentalis L. - 19%. Като се има предвид доброто им състояние и факта, че тези два вида се ценят много като паркови дървета, участието им е напълно оправдано.

Другите видове с по-значително участие са Picea pungens Engelm – 8%, кипарисите и лъжекипарисите – 16% - Cupressus arizonika Green – 5%, Cupressus sempervirens L.(5%), Chamaecyparis pisavera Endl, (4%), Chamaecyparis lawsoniana(3%).

За условията на района ливанския кедър е слабо застъпен – 3%. Състоянието и растежа му са много добри.

Мамонтовото дърво(19 броя), като интересен екзотичен вид е използвана правилно. Растежът и състоянието му са добри.

От широколистните видове за облика на града допринасят липите — 25% подходяща е сребролистната липа.

Следват яворите — 20% C най—добър растеж и най—големи размери е сребролистният явор, който понася до известна степен засушаването. Ясенолистният явор — негундо, също има добър растеж, но листата му прегарят преждевременно и в това състояние той няма декоративни качества.

По-слабо е участието на американския ясен, брезата, каталпата, айланта, платаните, акацията,конския кестен.

Бялата бреза безспорно е едно от най—красивите декоративни дървета, но по—голямото и участие при климатичните условия на Благоевград не е оправдано. Тя показва значителна издръжливост спрямо неблагоприятните условия, особено в млада възраст, каквито са повечето от дърветата в града. Не трябва да се забравя, че като вид на по—влажния и прохладен планински климат, брезата не понася продължително повишаване на температурата и засушаването през лятото, характерни за Благоевград. Отглеждана на такива места, тя страда от прегаряне на листата, често образува суховършия и губи декоративните си качества.

Конският кестен е устойчив на продължително засушаване, но през последните години в национален мащаб е засегнат от Cameraria ohridella — молец, който предизвиква пожълтяването и преждевременното обезлистване на дърветата. От него са засегнати и дърветата в Благоевград.

Платаните са застъпени много слабо. Това е сериозен пропуск в подбирането на видовия състав за озеленяване на Благоевград. За условията на града и района, платаните трябва да бъдат основни дървесни видове и преди всичко — източният, като ценен и интересен представител на местната дендрофлора.

Дъбовете са представени само от червен и летен дъб. Пренебрегването им, особено на местните видове е голям недостатък в озеленяването на града. Като най—типични представители на дървесната растителност за долната лесорастителна зона, дъбовете трябва да бъдат основните видове, изграждащи скелета на зелените площи в Благоевград.

Бялата акация е застъпена много слабо. Растежът и състоянието й са добри и би трябвало да намери по — широко място.

Всички храсти са в сравнително добро състояние. С по — голямо участие са : Forsythia xintermedia Zab., Hibiscus syriacus L., Ligustrum vulgare L., Mahonia aquifolium Nutt., Spirea japonica L., Spiraea prunifolia sieb et Zucc,Spiraea vanhouttei Zab., Symphoricarpus albus Blake, Symphoricarpus orbiculatus Moench., Syringa vulgaris L., Weigela floribunda K. Koch

Зелените площи в Благоевград са с богат видов състав. Използваните видове са подбрани съобразно условията на района.

На територията на обекта няма разположена дървесна растителност. Растителността е представена от тревни съобщества, реализирано е озеленяване след като жилищната кооперация е била построена и възстановяването е гарантирано. Възстановяването на растителността в района ще стане чрез озеленяване на обекта след приключване на ремонтните работи при оформяна на входа за зъболекарския кабинет

. Обекта за реализация на ремонтните дейности е разположена в район, в който човека е оказал своето въздействие – предимно в резултат от строителство и селскостопанска дейност, както и озеленяване на обекта. Реализацията на инвестиционното намерение няма да бъде свързано с каквито и да било въздействия върху тези местообитания. По време на експлоатацията на обекта не се предвижда негативно въздействие върху растителността и местообитанията.
Животинският свят е представен от насекоми, птици, гризачи, членестоногии и други характерни за района, които имат също и широко разпространение в околността. При ремонта ще бъде нарушен фактора “спокойствие” на представителите на животинския свят.

Птици, срещащи се по-често или по-рядко на територия, която е доста посещавана са:

- Бял щъркел /Ciconia ciconia/

- Чучулига /Lullula/

- Селска лястовица /Galerida cristata/

- Синигер

- Врабче и др.

Срещащите се представители на птичата фауна в района на обекта и в близост до него са свикнали с постоянното човешко присъствие.

От гризачите могат да се споменат основно полски мишки.

Преките въздействия върху биологичното разнообразие (флора, фауна) от реализацията на проекта ще се изразяват:

- при ремонтната дейност на обекта ;

- при движението на МПС /доставящи материалите/ и хората;

Площадката, предмет на инвестиционното предложение е в близост до защитена зона “Бобошево” с идентификационен код BG 0002107 за опазване на дивите птици, обявена със Заповед №РД-781/29.10.2008г. на министъра но околната среда и водите (обн.ДВ бр.104 от 2008г.).

1. Цели на опазване

• Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните

популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

• Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата.

• Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

2. Предмет на опазване

ПТИЦИ:

Видове, включени в Прил. 2 на Закона за биологичното разнообразие (Прил. I на

Осояд Pernis apivorus

Планински кеклик Alectoris graeca graeca

Градинска овесарка Emberiza hortulana

Сирийски пъстър кълвач Dendrocopos syriacus

Сокол скитник Falco peregrinus

Скален орел Aquila chrysaetos

Червеногърба сврачка Lanius collurio

Ливаден дърдавец Crex crex

Зоната, част от европейската екологична мрежа НАТУРА 2000, е с площ 48 хил. дка. и попада в териториалния обхват на РИОСВ – Благоевград и РИОСВ – Перник.  Само малка част е разположена на територията на община Благоевград, в землищата на с. Бучино и с. Лисия. Останалата част попада на територията на Кюстендилска област, в общините Кочериново и Бобошево. 

В защитената зона  ще се опазват и поддържат местообитания и благоприятен природозащитен статус на ценни видове птици като: Осояд, Планински кеклик, Градинска овесарка, Сирийски пъстър кълвач, Сокол скитник, Скален орел, Червеногърба сврачка и  Ливаден дърдавец. Мястото е от международно значение за опазването световно застрашения ливаден дърдавец, който гнезди тук в значителна численост. Числеността на популацията му наброява 79 двойки.

В границите на ЗЗ се забранява  залесяването на ливади, пасища и мери, превръщането им в обработваеми земи и трайни насаждения, както и премахването на характеристики на ландшафта (синори, единични и групи дървета) при ползването на земеделските земи като такива. Не се допуска използването на пестициди и минерални торове в пасища и ливади. С влизането в сила на заповедта се забранява още и косенето на ливадите преди 1 юли, както и косене от периферията към центъра

• 
  С унищожаване на отделни площи, покрити с тревни или дървесни видове, няма да се унищожат природни местообитания , които да не са широко разпространени в цялата околност и въобще в страната.
  
• 
  няма да се пресушават канали и водни площи, което да предизвиква нарушаване на водния режим на територият, което да доведе до разрушаване на местобитания на защитените - ливадния дърдавец, червеногърбата сврачка и пр.
  
• 
  Унищожаване на видове от флората и фауната, включително и на видове с висока консервационна значимост.
  
• 
  Няма да се намали биологичната продуктивност на района.
  

BG0001022”Орановски пролом-Лешко” за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна

• Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

• Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата.

• Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

5210 Храсталаци с Juniperus spp.

Arborescent matorral with Juniperus spp.

6210 * Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик(Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи)

Semi-natural dry grasslands and scrubland facies on calcareous substrates (Festuco Brometalia)(*important orchid sites)

6220 * Псевдостепи с житни и едногодишни растения от клас Thero-Brachypodietea Pseudo-steppe with grasses and annuals of the Thero-Brachypodietea

62A0 Източно субсредиземноморски сухи тревни съобщества

Eastern sub-mediterranean dry grasslands (Scorzoneratalia villosae)

8230 Силикатни скали с пионерна растителност от съюзите Sedo-Scleranthion или Sedo albi-Veronicion dillenii Siliceous rock with pioneer vegetation of the Sedo-Scleranthion or of the Sedo albi-Veronicion dillenii

9110 Букови гори от типа Luzulo-Fagetum Luzulo-Fagetum beech forests

9130 Букови гори от типа Asperulo-Fagetum Asperulo-Fagetum beech forests

9150 Термофилни букови гори (Cephalanthero-Fagion)

Medio-European limestone beech forests of the Cephalanthero-Fagion

* - Приоритетно местообитание или вид от Директива 92/43/ЕЕС

Galio-Carpinetum oak-hornbeam forests

91AA Източни гори от космат дъб

91E0 * Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae)

Alluvial forests with Alnus glutinosa and Fraxinus excelsior (Alno-Padion, Alnion incanae, Salicion albae)

91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори

Pannonian-Balkanic turkey oak-sessile oak forests

9530 * Субсредиземноморски борови гори с ендемични подвидове черен бор

(Sub-)Mediterranean pine forest with endemic black pines

БОЗАЙНИЦИ:

Пъстър пор Vormela peregusna

Видра Lutra lutra

Maлък подковонос Rhinolophus hipposideros

Голям подковонос Rhinolophus ferrumequinum

Остроух нощник Myotis blythii

Дългокрил прилеп Miniopterus schreibersii

Дългоух нощник Myotis bechsteinii

Голям нощник Myotis myotis

ЗЕМНОВОДНИ И ВЛЕЧУГИ:

Жълтокоремна бумка Bombina variegata

Шипоопашата костенурка Testudo hermanni

Шипобедрена костенурка Testudo graeca

Обикновена блатна костенурка Emys orbicularis

Реализацията на инвестиционното намерение няма да бъде свързано с каквито и да било въздействия върху тези местообитания.

Не е възможно да се срещнат в района на площадката, прилепи от вида малък подковонос, голям нощник, голям подковонос, дългоух нощник, остроух нощник , тъй като липсват стари дървета с хралупи и изоставени постройки.

В Зоната обект на защита са Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae),които в обекта няма как да се срещат.

• 
  С унищожаване на отделни площи, покрити с тревни или дървесни видове, няма да се унищожат природни местообитания и месторастения, които да не са широко разпространени в цялата околност и въобще в страната.
  
• 
  Унищожаване на видове от флората и фауната, включително и на видове с висока консервационна значимост.
  
• 
  Няма да се намали биологичната продуктивност на района.
  

Според почвено-географското райониране на България, обекта попада в Балканско-Средиземноморска почвена подобласт – Струмско-Местенска провинция. Струмско-Местенската провинция се характеризира с ксеротермна почвена покривка от канелени и примитивни почви, а също така и от наносни – делувиални и алувиални почви. На територията около обекта не се забелязват ерозионни и свлачищни процеси.

При реалзацията на инвестиционното намерение няма да се окаже допълнително пряко въздействие върху почвите в района, от ремонтните дейности с допускане на изключение при евентуално съхранение на стр.материали /ВиК тръби за водопроводното отклонение /да бъдат временно складирани на терена в двора отвън, което не е необходимо.

Експлоатацията на обекта също не предвижда негативно въздействие върху почвите в района. При зареждане на аптеката няма опастност от попадане на препарати в почвата, тъй като до входа за зареждане има достъп за МПС.

Използваните по време на ремонта строителни материали /ВиК тръби за водопроводното отклонение/ задължително трябва да се складират и съхраняват на определено за целта място, да не се разхвърлят и да не замърсяват почвата.

Единични и групови паметници на културата

Имотът предмет на настоящето инвестиционно предложение е разположени в урбанизирана територия жилищна зона. Археологически паметници и паметници на културата, които могат да се посочат на територията на общината са разположени на повече от 10 км.от обекта При проучването на землищата на определени села в общината са регистрирани 85 археологически обекта от различни периоди (от ранен неолит – VІ хил. пр. Хр. до късното средновековие – ХІV в.), като предстои обхождането на останалите селища. В общината има множество интересни и ценни църкви; от тях три са със статут на паметници на културата с национално значение: "Въведение Пресветия Богородици" в кв. “Вароша” в Благоевград, "Свети Архангел Михаил" в с. Лешко и “Свети Архангел Михаил” в с. Логодаж. Още три църкви – “Свети Димитър” в с. Марулево, “Свети Архангел Михаил” в с. Бистрица и “Свети Димитър” в с. Падеж са с предварителна категория “Национално значение”. Всички археологически паметници и всички могили са също обявени с предварителна категория “Национално значение”.

Около 300 г. пр. н.е. край минералните извори се заражда тракийска цивилизация - Скаптопара. Днес за посетителите на града, интерес представлява възрожденския квартал „Вароша“ с уникална българска архитектура и Историческият музей. В Благоевград се намират два български университета - Югозападен университет „Неофит Рилски“ и Американски университет.

Хидрографската мрежа на територията на община Благоевград се формира от р.Струма и нейните притоци р.Благоевградска Бистрица - ляв приток на р.Струма, р.Хърсовска - ляв приток на р.Благоевградска Бистрица, р.Марулевска - ляв приток на р.Хърсовска, р.Ковачица - десен приток на р.Благоевградска Бистрица, р.Церовска – ляв приток на р.Струма и реките Бучинска, Дреновска , Лисийска и Логодажка – десни притоци на р.Струма

По време на ремотните работи водните обекти няма да бъдат засегнати и повлияни.

Експлоатацията на инвестиционното предложение пряко не влияе върху водите. Отпадъчните води, които се образуват от реализацията на инвестиционното предложение ще се заустват в съществуващата канализационна мрежа на сградата..

Водоснабдяването на обекта се предвижда да се осигури съществуващ водопровод на сградата.


Рисковите енергийни източници – шум, вибрации, радиации, както и генетично модифицирани организми

При ремонтните работи на обекта се очаква шумово натоварване на околната среда. Шумът ще е с променлив характер и ще бъде генериран от транспортната техника доставяща материалите за ремонта.

Еквивалентното ниво на шум от МПС доставящи строителни материали – ВиК тръби и ел.кабели е около 70 dВ.

Шумовото натоварване ще бъде в рамките на работното време и няма да бъде непрекъснато и в ограничен обхват.

Не се очакват вибрации, както и топлинни лъчения, радиации и т.н.

В процеса на експлоатацията на обекта няма да има източници, които да натоварват шумово околността.

Въздействията от естествени вещества и процеси са свързани с естественото влияние на природната среда върху живите организми те не зависят от влиянието на човека или са свързани с неговата биологична същност. Тези влияния могат да се отразяват в полезна или вредна насока за организмите.

Въздействията от антропогенните вещества и процеси са свързани с живота и дейността на човека и обществото, като те пряко или косвено влияят на околната среда и на нейните компоненти.

Инвестиционното предложение не предвижда засягане на територии извън обекта и сградата, унищожаване на растителни и животински и организми. Не е свързано с добиване на полезни изкопаеми и изхвърляне на вредни и токсични вещества.

При изпълнение на ремонтните дейности ще се генерират отпадъци от групата на строителните, макар и в не големи количества, които ще се съхраняват временно на обекта. Ще се образуват и малки количества битови отпадъци от работещите на обекта. Битовите отпадъци ще се събират съобразно същесвуващата система за събиране на отпадъци,.

Ремонт на МПС доставящи материалите , както и зареждането на гориво и смяна на масла няма да се извършва на обекта

При експлоатацията на обекта се предвижда да се образуват битови отпадъци, които ще се събират съобразно същесвуващата система за събиране на отпадъци.

Отпадъците от препарати с изтекъл срок на годност ще се предават на фирми имащи разрешително за дейност с такива отпадъци.
Въздействие върху ландшафта

Ландшафтът представлява териториална система, състояща се от взаимодействащи помежду си природни и антропогенни компоненти и комплекси от по-ниско токсономично равнище.

Ландшафтът, в който се вписва разглежданото инвестиционно предложение е културен ландшафт. Основите елементи, които го харатеризират са антропогенни и природни. Към антропогенни елементи се отнасят – жилищните постройки, общински пътища и обработваемите ниви в района и др. Природните елементи се състоят от планинските релефни форми в околностите , дървестната и храстова растителност.

Въздействието върху ландшафта следствие реализацията и експлоатацията на обекта е свързано с преустройството на магазина и вседствие образуването на отпадъци. В резултат от реализацията на инвестиционното намерение не се очаква промяна на ландшафта.

Реализацията на намерението няма да предизвика изменения в структурата и функционирането на ландшафта, които да предизвикат нарушения на екологичното равновесие в района.

Ландшафтът в района се определя като устойчив, тъй като запазва в условията на антропогенни въздействия, своята структура и свойства. Липсата на сериозни замърсители на отделните компоненти на околната среда е предпоставка за добър самоочистващ и въстановителен потенциал на ландшафта.

Теренът, на който се предвижда да се реализира инвестиционното предложение е равнинен жилищната сграда в която се намира обекта е изпълнена, няма наличие и не се очаква развитие или активизиране на ерозионни процеси.

На територията на обекта и в близост до него няма установени находища на полезни изкопаеми – обекта не влиза в конфликт с находища за полезни изкопаеми, които да са в експлоатация или на новооткрити такива, на които предстои разработване.